Решение по адм. дело №758/2023 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от Р. И. Л., чрез нейния законен представител И. Б. Л., Б. И. Л. и И. Б. Л., всички от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 29, чрез адв. Г. Г. от САК, против заповед № 998/ 05.09.2023г., издадена от кмета на община Вълчедръм, с която е постановено на основание чл.225а, ал.1 във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ да бъдат премахнати: незаконен строеж „Плътна ограда от цялата западна страна към ул.Бенковски, находящ се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“ и незаконен строеж „Масивна жилищна сграда на два етажа“, находяща се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“, с неизвестен извършител. Със същата заповед е определен и едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване при спазване на общите правила на ЗУТ.

В жалбата се излагат доводи, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че издадената заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е посочен адресата на заповедта, а същият е задължителен атрибут на индивидуалния административен акт. Твърди се, че направените констатации в обжалваната заповед не отговарят на фактическата обстановка, административният орган не е изследвал въпроса относно търпимостта на посочените строежи. Липсата на съответствие на фактическата обстановка с констатираното в обжалваната заповед е основание за отмяната й на основание чл.146, т.2, 3 и т.4 от АПК.

В съдебно заседание оспорващите редовно призовани, не се явяват, представляват се от надлежно упълномощения адвокат Г. Г. от САК, който поддържа жалбата и ангажира искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза. В хода на устните състезания моли за отмяна на оспорената заповед, тъй като от приетата съдебно – техническа експертиза, не се установява безспорно кога са изградени строежите. Що се отнася до оградата, то за същата има издадена и друга заповед № 997/05.09.2023 г. на кмета на община Вълчедръм, която е отменена от друг състав на АС Монтана и решението е влязло в законна сила. Излагат се доводи, че оградата има изградени прозорци с метални решетки, което превръща тази част от оградата в прозрачна и не е необходимо разрешение т.е. липсва основание за премахване на оградата отразена в заповедта. Що се отнася до масивната жилищна сграда, то не е изследван въпросът за търпимостта на същата, като се твърди, че на сградата само е сменен покривът. Отделно от това в заповедта липсва адресат на същата, който да изпълни задължението, поради което е налице нарушение от процесуална страна представляващо основание за отмяна на заповедта. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК

Ответникът по оспорването – кметът на община Вълчедръм, чрез пълномощника адв.Цв. Д. от АК Монтана, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Подробни аргументи развива в хода на устните състезания, като излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като сочи, че не са представени доказателства за заплащане на същото.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на: незаконен строеж „Плътна ограда от цялата западна страна към ул.Бенковски, находящ се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“ и незаконен строеж „Масивна жилищна сграда на два етажа“, находяща се в в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“, с неизвестен извършител. Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на оспорващите, вписани като собственици на имота по силата на нотариален акт за дарение от В. К. К. № 154, том ХХ, дело 3117/2013 г. по описа на служба по вписванията при РС Лом и нотариален акт за покупко – продажба от Й. М. Ф. с № 98, том ІІІ, дело 500/2010 г.по описа на служба по вписванията при РС Лом. Като в заповедта е посочен като собственик и Б. Б. Л., т.к. видно от представения разписен лист имотът се води на К. К. П. и Й. М. Ф., а с цитираните нотариални актове са прехвърлени на Р. и Б. Л. 1/6 ид.част от имота и на Б. К. Л. 4/6 ид.части. От представените удостоверения за наследници и видно, че двамата вписани собственици К. К. П. и Й. М. Ф. имат наследници дъщеря В. К. К., която е дарила своята 1/6 ид.част и син Б. К. Л. с 1/6 ид.част, която се наследява от неговите синове И. Б. Л. и Б. Б. Л.. С разпореждане на съда от 13.12.2023 г. изрично е указано, че липсват доказателства за всички съсобственици на имота, т.к. от приложените нотариални актове се установяват само такива за 5 /6 ид.части от имота. От допълнително представените удостоверения за наследници, се установява, че в хода на административното производство не е изяснен въпросът за тази 1/6 ид.част от имота и не е уведомен като евентуален съсобственик и заинтересован Б. Б. Л., същият не е надлежно уведомен и не е посочен като заинтересована страна. Същият не фигурира и като оспорващ заповедта. Жалбата от останалите съсобственици срещу акта е предявена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, видно от приложените обратни разписки, от надлежно легитимирани лица с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства и заключението по назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че тримата оспорващи са съсобственици на въпросния поземлен имот: дворно място от 644 кв.м., съставляващ УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда с разгъната застоена площ от 60 кв.м. и паянтова сграда с разгъната застоена площ от 30 кв.м.

При извършена проверка от назначена комисия със заповед № 941/21.08.2023г. на кмета на община Вълчедръм, с председател инж.К. К. – строителен инженер и членове В. Т. – старши специалист „Общинска техническа служба“ в дирекция „ТРУППХД“ в община Вълчедръм и Г. Ч. – специалист „Геодезическо звено и техник“ в дирекция „ТРУППХД“ в община Вълчедръм, в отсъствие на оспорващите страни и присъствието на полицейски служители от участък Вълчедръм на обект: дворно място от 644 кв.м., съставляващ УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда, е изготвен приложения по делото на л.63 констативен акт № 4 и извадка от регулационния план на [населено място]. В констативния акт № 4/23.08.2023 г., с който е образувано административно производство по чл.225а от ЗУТ, е посочено собствеността на имота, като е посочено, че „ в посочения поземлен имот в несъответствие със застроителния план на [населено място], в които е предвидено едноетажно паянтово жилище (ПЖ) с квадратура 60 кв.м е построена масивна жилищна сграда на два етажа с двускатен покрив. Сградата е със стоманобетонен скелет от колони, греди и плочи и тухлени стени от единични тухли. Ориентировъчната застроена площ на сградата е около 120 кв.м. Сградата е разположена в северозападната част на имота на разстояние по-малко от 3,00 м от разположения в съседния имот търговски павилион. От южната и източната страна на сградата е построен навес с дървена конструкция. Премахната е паянтова сграда (ПС) фигурираща на скицата на поземления имота. Установено е изграждането на плътна ограда от цялата западната страна на имота към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1,20 м и прозрачна част от 1,20 м до 1,80 м…“ Посочено е, че строежите са без разрешение за строеж по ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.7 и чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ и в случая е безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който е извършен без строителни книжа. Констативния акт е залепен на входната врата на имота, публикуван на официалния сайт на община Вълчедръм и на информационното табло на община Вълчедръм. Същият е връчен и на И. Б. Л. на 29.08.2023 г./л.12-18 от делото/, като в законноустановения срок не са подадени възражения.

Въз основа на констативния акт от проверката на 23.08.2023 г. по повод депозирана жалба относно незаконно строителство е издадена от административният орган - кмет на община Вълчедръм оспорената в настоящето производство заповед № 998/ 05.09.2023 г. Тук за пълнота следва да се посочи, че на съда служебно е станало известно, че при проверката са съставени още констативни актове, по които са издавени заповеди № 996 и 997 от 23.08.2023 г. от кмета на община Вълчедръм, за установени незаконни строежи: „Плътна ограда от западната и северните страни на имота“, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 3017, за който е отреден [УПИ], в кв.55 по плана на [населено място]“ и „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1.20 м и прозрачна част от 1.20 м до 1.80 м., образувани адм.дела № 756 и № 757 по описа на АС Монтана за 2023 г., по които с влезли в сила решения са отменени въпросните заповеди като незаконосъобразни.

При издаване на заповедта, изцяло е възприета установената от длъжностните лица фактическа обстановка, респективно наличието на незаконни строежи, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежите представляват „„Плътна ограда от цялата западна страна към ул.Бенковски, находящ се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“ и незаконен строеж „Масивна жилищна сграда на два етажа“, находяща се в УПИ І-401, кв.55 по плана на [населено място]“, с неизвестен извършител.

От страна на ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на пълномощника на оспорващите, по делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза. Съдът кредитира приетото и приобщено заключение от вещото лице, което макар оспорено от страните по делото, съдът прима за компетентно, обективно и безпристрастно дадено, след проверка и измерване на място и предвид наличните доказателства.

Съгласно заключението на вещото лице безспорно са налице незаконни строежи, като заключението относно жилищната сграда, поради липса на други доказателства се обосновава въз основа на изображения в платформата Google earth, от което се вижда, че покривът на жилищната сграда през 2012 г. е многоскатен, а през 2016 г е двускатен.

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същите. Съобразно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. От събраните по делото доказателства се установява, че процесните строежи са от пета и шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“а“ и т.6 от ЗУТ, същите представляват масивна жилищна сграда и плътна ограда с оприентировъчна височина на плътната част 1,12 м и прозрачна част от 1.20 до 1.80 м. и се намират в УПИ І0401, кв.55 по плана на [населено място], съгласно действащия план на [населено място], което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен законът, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т.5 от АПК.

Административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Административният орган формално е следвал установената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В изпълнение на законовото изискване на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили констативен акт № 4/23.08.2023г., но не са връчили същия на всички съсобственици на имота. Константна е обаче практиката, че невръчването на констативния акт на извършителя на незаконния строеж не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспорената заповед, ако адресата на заповедта е обжалвал същата, то тогава не е налице нарушение на правото му на защита в производство. В настоящият случай констативен акт № 4/23.08.2023 г. въобще не е съобщен на всички съсобственици, а един от тях дори не е подал жалба, т.е. определено е нарушено правото му на защита, като следва да се обърне внимание, че същият не е посочен и като адресат, поради което не е конституиран и като заинтересована страна в производството, което по разбиране на настоящия състав е съществено нарушение на производствените правила.

По отношение редовността на връчване на издадените актове, следва да се има предвид, че предвидената процедура в пар. 4 от ДР на ЗУТ е приложима след като бъдат изчерпани възможностите за връчване, които са предвидени в процесуалния закон, който в случая е АПК. Недвусмислено този извод е закрепен и в цитирания параграф, според който предвиденото съобщаване се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица, каквото в случая не е отправено. Само в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението може да се залепи на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и да се поставя на таблото за обявления в сградата на общината. В случая административният орган не представя доказателства да е извършил или поне да е направил опити за връчване чрез отправяне на писмено съобщение, още повече, че собствениците на имота имат известни адреси, на които в последствие им е връчена оспорената заповед.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че императивно предвидената процедура по издаване на заповедта не е спазена. Същата изисква единствено спазването на две условия: 1. съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, какъвто акт е съставен и 2. връчването му на заинтересованите лица - каквото връчване не е извършено, поради което това изискване съдът приема за неизпълнено. Процедурата е опростена, но същевременно императивна, поради което неизпълнението на това законово задължение, същото се явява самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на издадената в последствие заповед.

Констативният акт преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от служителите на общината. Констатациите в акта не се подкрепят в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от административния орган документи във връзка с извършената проверка на процесните строежи. Тези констатации са оспорени в съдебната фаза на контрол, досежно коректно описание на масивната жилищна страда и на процесната плътна ограда. В обжалваната заповед неправилно и неточно са посочени обектите, квалифицирани като незаконни. Налице е неяснота относно масивната жилищна сграда, посочено „ масивна жилищна сграда на два етажа с двускатен покрив, със стоманобетонен скелет от колони, греди и плочи и тухлени стени от единични тухли, ориентировъчната застроена площ на сградата е около 120 кв.м. Сградата е разположена в северозападната част на имота на разстояние по-малко от 3,00 м от разположения в съседния имот търговски павилион..“, а за оградата е посочено“ плътна ограда от цялата западната страна на имота към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1,20 м и прозрачна част от 1,20 м до 1,80 м…“ .Нито за един от строежите не са посочени конкретни размери като в обстоятелствената част е отразено „ориентировъчно..“ Настоящият съдебен състав намира, че така описаните „ориентировъчни“ размери и разположение на строежите не съответстват на изискванията на нормативната уредба, респ. са непълни т.к. за целите на административното производство по отстраняване на незаконно строителство е от съществено значение точното индивидуализиране на незаконните строежи, обект на премахване. Предвид това, остава неизяснено по какъв начин и в какъв обем следва да бъдат премахнати.

В конкретния случай от заключението на вещото лице и свидетелските показания на Г. В. З. безспорно се установява само, че през 2014 г. е променян само покрива на жилищната сграда, т.е. остава неустановено кога е изградена самата жилищна сграда, т.к. заключението на вещото лице се базира само на изображение от платформата Gffgle earth, т.е. данни само относно покрива на сградата. Що се отнася до оградата, то също е неясно, как е възприетата от издаващия орган фактическа обстановка, т.к. безспорно оградата е една, макар и разположена от две страни на имота, а съгласно решение по адм.дело № 757/2023 г. на АС Монтана, влязло в сила, издадената относно тази ограда в друга част заповед № 997/23.08.2023 г. на кмета на община Вълчедръм е незаконосъобразна и е отменена. По разбиране на настоящия съдебен състав изложените факти не кореспондират напълно с действителните такава, а актът е съставен при непълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, пренесените от констативния акт мотиви в заповедта на кмета са непълни и не съвсем ясни .

В процесната заповед липсва яснота по отношение на действителното фактическо положение на строежите, разпоредени за премахване, като разположение и размери, изцяло ли следва да бъдат премахнати, по какъв начин и в какъв обем следва да бъде сторено това премахване, още повече, че се касае и за жилищна сграда, каквато е съществувала в имота още през 1975 и 2010 години. А заключението на вещото лице е направено само относно променения покрив от многоскатен на двускатен, което не достатъчно да обоснове кога е изградена самата сграда. Състоянието на строежите не е описано пълно и вярно в констативния акт на община Вълчедръм и впоследствие пренесени в оспорената заповед, констатациите в тях не съответстват на действителното положение. В тази връзка следва да се посочи, че конкретните строежи следва да бъде индивидуализирани точно, което е предпоставка за доброволното му, респективно за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. Нареждането да се премахне строеж, различен от реално съществуващия, води до невъзможност да се идентифицира с точност обекта, определен като незаконен, както и да се установи действителната воля на административния орган относно премахването му. Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта, с която е разпоредено премахването му или в преписката по издаване на индивидуалния административен акт следва да се съдържат данни, от които категорично да може да се установи обема на строежа който следва да бъде премахнат.

В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка с чл. 228 от ЗУТ административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. При наличието на сочените несъответствия е следвало специализираният орган по строителството да провери правилността на замерването, за да установи точните размери и местоположение както на жилищната сграда , така и на плътната ограда, за да може да приложи правилното материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В това число да се посочи конкретен адресат на същия, тъй като административното производство се е провело без участието на оспорващите, доколкото органът е съставил констативния акт и е издал заповедта без посочването на конкретен извършител, като погрешно е приел, че няма установен такъв. Същевременно, събраните по делото доказателства, обуславят фактически констатации, които се различават от възприетите от органа спрямо адресатите на заповедта и по-конкретно неговата липса.

Всяка заповед за премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При липсата му заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - решение № 6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2018 г., решение № 9354/09.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2017 г., решение № 9205/27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2015 г. и др.

При тези обстоятелства съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

В случая събраните недостатъчно доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице позволяват формирането на извод, че разпоредените за премахване незаконни строежи не е ясно кого всъщност са извършени, поради което и неправилно е възприето, че същите не са търпими.

Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ).

Освен това съдебният състав намира, че следва да вземе предвид, че нареденият за премахване строеж е с жилищно предназначение. Съгласно чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон, приет от НС на РБ, в сила от 07.09.1992 г., правото на жилище е основно защитимо право на всеки индивид, поради което при преценката за законосъобразността на обжалваната заповед, следва да изложат съображения за пропорционалността на мярката съгласно чл. 6 АПК и чл. 8, § 1 КСПЧОС, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й, като се аргументират тези изводи. В случая съответствието на заповедта с цитирани разпоредби не е аргументирано, не са събрани доказателства в този смисъл, тъй като не е изяснено дали строежът е единствено жилище и броят на лицата, които ги обитават, включително и непълнолетни, какъвто е един от съсобствениците.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че като разпорежда премахването на строежи, ответникът по делото постановява акта си при липсата на фактическо основание за целта и в противоречие с относимите материалноправни норми на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ.

Ето защо, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, оспорената в настоящето производство заповед, макар издадена от компетентен орган, е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед на изхода от спора се явява основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на оспорващите за присъждане на сторените по делото разноски съгласно приложения списък. За основателно намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението, че доказателства за заплатено на всяка от оспорващите страни адвокатско възнаграждение не са представени. Съгласно договор за правна защита и съдействие с Р. И. Л., чрез нейния законен представител И. Б. Л. на адв.Г. са заплатени изцяло и в брой 1250 лева, при сключване на договора/л.5 и л.66 от делото, но впоследстие е представен договор за правна защита и съдействие с двамата родители на Р. И. Л., където е посочено, че сумата е изплатена в брой/по банкова сметка, като няма доказателства за такова плащане/. Приложени са пълномощни с Б. И. Л. и И. Б. Л. /л.49 и л.50 от делото/, но от приложение впоследствие на л.188 от делото договор за правна защита и съдействие с Б. И. Л. е посочено, че сумата от 1250 лева е платена изцяло в брой/ по банков сметка, но не са приложени доказателства за плащане на същата, договор за правна защита и съдействие с И. БорисовЛашков въобще не е представен. Предвид което съдът приема на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, че направените и доказани разноски от оспорващите страни са в размер на 1250 лева заплатено адвокатско възнаграждение на Р. И. Л./л.5 от делото/, държавна такса за образуване на делото от тримата оспорващи по 10 лева/общо 30 лева/ и депозит за вещо лице в размер на 1100 лева, внесен от И. Б. Л., който следва да се възстановят от бюджета на община Вълчедръм, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК във вр. чл.228 от ЗУТ и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Р. И. Л., чрез нейния законен представител И. Б. Л., Б. И. Л. и И. Б. Л., всички от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 29, чрез адв. Г. Г. от САК, заповед № 998/ 05.09.2023 г. издадена от кмета на община Вълчедръм.

ОСЪЖДА община В. Б. *********, с административен адрес: [населено място], ул. „България“ № 18 – 20, да заплати на Р. И. Л., чрез законния и представител И. Б. Л. от [населено място], сумата от общо 1260 /хиляда двеста и шестдесет / лева, сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА община В. Б. *********, с административен адрес: [населено място], ул. „България“ № 18 – 20, да заплати на И. Б. Л. от [населено място], сумата от общо 1110 /хиляда сто и десет/ лева, сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА община В. Б. *********, с административен адрес: [населено място], ул. „България“ № 18 – 20, да заплати на Б. И. Л. от [населено място], сумата от 10/ десет/ лева, сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Монтана пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.