РЕШЕНИЕ

№ 1293

гр.Бургас, 09.10.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 14 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1026 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат В.Д.от АК София.

Ответник по жалбата (АО), е изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните гр. София.

Предмет на оспорване е заповед № ОР-10/11.12.2019 г. на АО, с която на основание чл.100 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител жалбоподателя е временно отстранен от заемана от него длъжност - началник отдел „Растителна защита и безопасност на храните“ в Областна дирекция по безопасност на храните Бургас.

В жалбата се правят оплаквания за липса на ясно изразена воля на ответника. Посочва се, че доколкото отстраняването от длъжност е било вече извършено със съдебен акт, то е недопустимо назначаващият орган да издава акт за отстраняване. Излагат се доводи, че заповедта противоречи на съдебния акт, тъй като със съдебното определение Г. е отстранен от длъжност „главен инспектор“, а не от длъжност „началник отдел“. Иска се обявяване на оспорената заповед за нищожна, алтернативно – отмяната ѝ като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Жалбата е отчасти допустима. Подадена е от лице, което е адресат на административния акт. Доколкото жалбата е подадена на 06.03.2020г., а заповедта е получена от жалбоподателя на 17.12.2019г., срокът по чл.149 ал.1 от АПК не е спазен, поради което жалбата се явява недопустима в частта, с която алтернативно се иска отмяната и като незаконосъобразна. Допустими за разглеждане по същество са оплакванията за нищожност на заповедта, тъй като същите могат да се предявяват пред съда безсрочно, съгласно чл.149 ал.5 от АПК.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е заверено копие от заповед № ОР-10/11.12.2019г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните гр.София, с която на основание чл.100 ал.1 т.1 от ЗДС жалбоподателят е временно отстранен от заеманата от него длъжност: началник отдел „Растителна защита и безопасност на храните“ в Областна дирекция по безопасност на храните- Бургас, с ранг V-ти (старши), длъжностно ниво  по КДА: 7, наименование на длъжностното ниво по КДА: ръководно ниво 7А, номер по ред от КДА: 193, код по НКПД: 12137022, до влизане в сила на съдебен акт за отмяна на отстраняването му от длъжност. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено влязло в сила определение на Апелативен специализиран наказателен съд, 5-ти въззивен състав, по ВНЧД № 528/2019г., с което по реда на чл.69 от НПК на Г. е наложена мярка „отстраняване от длъжност“.

Видно от представената извадка от интернет страницата на Апелативен специализиран наказателен съд, с определение от 29.10.2019г., постановено по в.н.ч.д. № 528/2019г. по описа на съда, по отношение на Г. е взета мярка „отстраняване от заеманата от него длъжност“. Посочено е, че определението е окончателно. С протоколно определение от 21.05.2020г., постановено по в.н.ч.д. № 238/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд наложената на жалбоподателя мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност „главен инспектор“ в ОДБХ Бургас е отменена.  В мотивите на определението е посочено, че първоначално мярката по чл.69 от НПК е наложена с определението от 29.10.2019г. по в.н.ч.д. № 528/2019г. и касае отстраняване на Г. от длъжността „главен инспектор“ в ОДБХ Бургас. Апелативният специализиран наказателен съд е приел, че към момента на първоначалното налагане на описаната мярка жалбоподателят вече е заемал длъжност „началник отдел „Растителна защита и безопасност на храните“ към ОДБХ Бургас, т.е. длъжност различна от тази от която е отстранен и е посочил това обстоятелство като основен мотив за отмяната на предходно постановеното определение за отстраняване.

От представения препис от заповед № ОСПП-33/23.08.2019г. на изпълнителния директор на БАБХ София се установява, че считано от 26.08.2019г. (датата на връчване на заповедта на жалбоподателя) Г. е преназначен от длъжност „главен инспектор“ на длъжност началник отдел „Растителна защита и безопасност на храните“ към ОДБХ Бургас. Не е спорно между страните, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал именно длъжността на която е бил преназначен, а не посочената в определението за отстраняване.

Видно от заповед № ВР-5/08.06.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ София Г. е възстановен на длъжност „началник отдел“ въз основа на влязло в сила определение по в.н.ч.д. № 238/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.100 ал.1 т.1 от ЗДС държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, т.е. когато срещу него е образувано съответното наказателно производство, съобразно предвидените в посочения процесуален закон предпоставки. Този властнически акт има характеристиките на такъв, налагащ принудителна административна мярка, съответно и белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол на общо основание, съобразно правилата на АПК. Отстраняване от длъжност на същото основание обаче, може да бъде извършено и от съда, съгласно чл.69 от НПК. При влязло в сила съдебно определение за отстраняване от длъжност, органът по назначението има правомощия да издаде заповед за уреждане на последиците от постановения съдебен акт, но не и да постанови ново отстраняване на вече отстранения държавен служител. Заповедта за уреждане на последиците от постановеното от съда отстраняване няма характеристиките на индивидуален административен акт по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДС, а е вътрешнослужебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Горното тълкуване на закона е възприето в правораздавателната практика, обективирана в решение № 8257/04.06.2019г. на ВАС по а.д. № 1312/2019г., V о.

В процесния случай е налице първата хипотеза. Не се касае за вътрешнослужебен акт за уреждане на последиците от постановено от съда отстраняване от длъжност, тъй като органът по назначението е постановил отстраняване на жалбоподателя от длъжност, която е различна от посочената в съдебния акт, т.е. към момента на постановяване на оспорената заповед Г. не е бил съответно отстранен от съда. Ответникът е имал право самостоятелно да отстрани Г. на основание чл.100 ал.1 т.1 от ЗДС, т.е. той е бил компетентен да постанови оспорената заповед, при наличието на съответното висящо наказателно производство.

Неправилно е приложен обаче материалния закон – в мотивите си, като фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка, органът по назначаването, без допълнителни разяснения на волята си, е посочил наличието на съдебното определение за отстраняване от друга длъжност. Наличието на такова неправилно, но влязло в сила съдебно определение обаче, не представлява предвидено в закона основание за упражняване на правомощието по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДС с цел отстраняване от „правилната“ длъжност. Органът е имал право да постанови отстраняване от актуалната длъжност на жалбоподателя, но е следвало да изложи мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, представляващи предвиденото в закона основание за налагане на принудителната административна мярка. Липсата на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Въпреки изложените пороци на заповедта, поради компетентността на органа и липсата на съдебно отстраняване, тя е била способна да породи посочените в нея правни последици, т.е. тя не е нищожна, а е незаконосъобразна. Предвид изложеното по-горе относно срочността на подадената жалба и съобразно изложените правни изводи, на основание чл.172 ал.2 и чл.159 т.5 от АПК следва да се отхвърли оспорването на заповедта като нищожна и да се остави без разглеждане оспорването на заповедта като незаконосъобразна.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Д.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу заповед № ОР-10/11.12.2019г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните София, като нищожна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ОСПОРВАНЕТО на Д.Г., срещу заповед № ОР-10/11.12.2019г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните София, като незаконосъобразна, като прекратява производството в тази му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Частта на решението, с която се оставя без разглеждане оспорване и се прекратява производството подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 7-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :