Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 2999 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Производството
е образувано по постъпила искова молба от П.Ц.М. против П.Б.М. за допускане на развод
по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
Ищецът П.Ц.М.
твърди, че с ответницата имат сключен граждански брак, считано от 22.05.1995
г., като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че са във
фактическа раздяла от 4 години и не поддържат брачна връзка помежду си, както и
че бракът им съществува само формално. Претендира семейното жилище да му бъде
предоставено на него. Сочи, че имуществените отношения между съпрузите са
уредени, като нямат претенции за издръжка помежду си.
В срочно
подаден отговор ответницата не оспорва иска за развод, като на свой ред също
заявява желание за прекратяване на брака между страните с развод. Заявява, че
няма претенция за ползването на семейното жилище, тъй като в момента живее и
работи в Чехия. Заявява желание след развода да носи брачното си фамилно име М..
Сочи, че страните нямат претенции за заплащане на издръжка помежду си.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно е от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община
Враца въз основа на акт за граждански брак № 138 от 22.05.1995 г.,
съставен в гр. Враца, че П.Ц.М. и П.Б. Велкова са сключили
граждански брак, като след брака съпругата приела да носи фамилното име на
съпруга си – М..
От
показанията на свидетеля М.Р.К.се установява, че страните живеят разделени от
около 4-5 години, от когато съпругата живее в Чехия. Свидетелят сочи, че
съпрузите не поддържат връзка помежду си. Заявява, че ищецът П.М. има нова
връзка и е започнал нов живот, отделно от съпругата си П.М.. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като намира същите за обективни, пълни и достоверни.
Като
основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла
между съпрузите и липсата на контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищеца и на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната
връзка е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните
живеят разделени, като за продължителен период от време те живеят самостоятелен
и отделен от другия живот. Считано от около 4-5 години съпрузите са прекъснати
връзките помежду си.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време
не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се
приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
Искане за
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е
направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат общи
непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се
произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
Страните не претендират издръжка един от друг, поради което и този въпрос
не следва да се разглежда с решението
по делото. Не се
събраха доказателства посоченото в исковата молба жилище в гр. Враца да е
семейно по смисъла на §1, т. 1 ДР към СК. Съгласно разпоредбата на § 1, "семейно
жилище" по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи
и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая се установи, че съпрузите не
обитават съвместно жилище, като в период от около 4-5 години всеки от тях живее
на различен адрес, поради което посоченото от ищеца жилище няма характера на
семейно.
На основание
чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася
и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Видно от приетите по делото
доказателства е, че ответницата е променила фамилното си име при сключването на
брака, като в настоящото производство същата е направила искане след
прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име. Искането
следва да бъде уважено, като съдът не следва да постановява промяна във
фамилното име на съпругата след брака.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена
по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. На
основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 50,00
лв. за решаване на делото, вносими поравно от страните. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между П.Ц.М., ЕГН ********** и
П.Б.М., ЕГН **********, сключили граждански брак на 22.05.1995 г. в гр. Враца,
за което е съставен акт за граждански брак № 138 от 22.05.1995 г., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК П.Ц.М., ЕГН **********
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата
от 25,00 лв., представляваща
държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК П.Б.М.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: