Определение по дело №788/2017 на Софийски окръжен съд

 

 

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                               гр. София, 12. 06. 2019 година

           

 

  

С. О.СЪД, наказателно отделение, трети първоинстанционен наказателен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на   дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в  състав :                                                                

                           

                                                                                              Председател: Пламен Петков

 

   при участието на секретаря …………….. и прокурора ………………., като разгледа докладваното от съдията П., ч.н.д. № 788 по описа за 2017 година  и  за  да  се произнесе, взе предвид следното :

           

 

  

 

    Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

    Образувано е по постъпила жалба от пострадалите П. П. В. с ЕГН **********, А. П. М. с ЕГН ., М. П. Д. с ЕГН . и К. П. Ц. с ЕГН ., в качеството им на законни наследници на П.В. Д.,  депозирана чрез повереника им - адв. Е. Л. от САК, срещу постановление от 02. 11. 2017 год. на прокурор при С.а о. прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 49 / 2017 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 308 / 2014 год. по описа на СОП.

   В жалбата по същество се развиват доводи, че атакуваното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилен анализ на доказателствения материал, поради и което се моли за неговата отмяна. Излагат се съображения за недостоверност на заключението на експерта по назначената на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза №А-66/14г., касателно обстоятелството, че в кръвта на починалия П. В. Д. се установява наличие на етилов алкохол в концентрация 1,5% на хиляда, към момента на смъртта му, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че загиналия е работил дълги години в сферата на строителството, бил е съвестен служител и не е имал нарушения, както и, че в деня на инцидента не е бил употребявал алкохол. Довод в подкрепа основателността на тази теза се сочи и обстоятелството, че при приемането на Д. в шокова зала в УМБАЛСМ „П.“,  липсват констатации за наличие на прием на алкохол.

На воторо място, се оспорва извода на наблюдаващият досъдебното производство прокурор, че извършител на разследваното деяние по чл. 123, ал. 1 от НК е техническия ръководител Р. И. А., който в последствие е починал, тъй като работната бригада на загиналия П. Д. е била под ръководството и надзора на двама технически ръководители работели в търговското дружество „М. С.“ АД, а именно Е. П. и Р. А.. Сочи се, че според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд: Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: при строителни и монтажни работи, а на датата 21. 01. 2014 год., този инструктаж бил проведен от техническият ръководител Е. П.. Изтъква се довода, че починалият е бил назначен в „М. С.Я“АД на длъжност „кофражист“, каквато му е и била квалификацията и в нарушение на чл. 26, т. 7 от Наредба № 2/22.03.2004 год.,  му е била поставена задача за извършване на монтажни работи на височина. Развива се съображение, че е било допуснато и нарушение на чл. 26, т. 4 от Наредба №2/22.03.2004г., като не е бил проведен инструктаж по ЗБУТ и загиналия е бил допуснат до работа на височина при неосигурена безопасност от падане, чрез използване на колективни и лични предпазни средства и без да са му били предоставени лични предпазни средства, предоставени от работодателя с приемо-предавателен протокол от 10. 09. 2013 година.

   Съдът, след като се запозна с атакувания прокурорски акт и обсъди доводите  изложени в жалбата, както и материалите по делото в съвкупност, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, а по съществото си -  за основателна.

   Това е така поради следните съображения:

         Досъдебно производство № 49 / 2017 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 308 / 2014 год. по описа на СОП е започнало на основание чл. 212, ал .2 от НПК, на датата 21. 01. 2014 год.  срещу неизвестен извършител за това, че на 21. 01. 2014 год. около 16 : 00 часа, на строителна площадка, находяща се в индустриалната зона в гр. Б., общ. Б., Област С.я, по време на строителни работи дейност представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на П. В. Д., от гр. Е. - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

         При постановяване на атакуваното постановление, прокурора е приел от фактическа страна, че свидетелите П. Д. - брат на пострадалия П. Д., Г. Д.в, Георги Г. и И. Л. И. били служители на „М. С." - АД, като  дружеството извършвало строително монтажни работи на обект „Завод за сглобяване на електронни управления за автомобилни климатични системи" в района на икономическата зона в землището на с. Г., община Б..

  Съгласно  приложения трудов договор № 121 / 20. 08 .2009 год., пострадалият П. Д. бил назначен да изпълнява длъжността кофражист в горепосоченото дружество.

  Сутринта на датата 21. 01. 2014 год., работния ден започнал в 08: 30 часа, като на работниците бил извършен ежедневен инструктаж за безопасност от свид. Е. П.. След инструктажа, един от техническите ръководител на фирмата – Р.А. възложил на посочените по-горе свидетели, ежедневните задачи за изпълнение, като последните следвало да работят на покрива на сграда, който бил в процес на изграждане на височина спрямо бетонен етаж на отстояние от 11/единадесет/ метра и спрямо междинна бетонна площадка на отстояние от 5/пет/ метра.

   По време на инструктажа работниците били в стандартно работно облекло, а от техническия ръководител не им били предоставени допълнителна екипировка и допълнителни предпазни средства за работа във височина, като въжета и обезопасителни колани. След като задачите за деня били разпределени свидетелите се заели за работа. Върху покрива, на който следвало да работят свидетелите Ге. Д., Г. Г.в, И. Л. И., П. Д. и пострадалия П. Д. имало отвори с размери 5. 50 м на 1. 50 метра, които не били обезопасени по никакъв начин. Пострадалият П. Д. и свидетелите трябвало да пренасят и монтират върху покрива листове ламарина, като продължили работата си до обед около 12: 30 часа. Спрели работа за около час и към 13 : 15 часа отново се качили на покрива. Бил превалял дъжд, но денят бил слънчев и покрива изсъхнал. Поради така възникналата опасност от хлъзгавата настилка на покрива свидетелите решили да изчакат той да изсъхне, като всички свидетели са категорични в показанията си, че никой от техническите ръководители на обекта и по - специално техническия ръководител, който разпределил задачите сутринта на същия ден –Р.А. изрично не ги е предупреждавал, че трябва да преустановят работата си на покрива, тъй като е завалял дъжд.

   /В показанията си свидетелите П. Д.в, Г. Д.в, Г. Г. и И. Л. И. са категорични, че пострадалия П.н Д. не е имал здравословни проблеми и не се е оплаквал от такива, както и че по време на обедната почивка с обядвали заедно и никой от присъстващите не е бил употребил алкохол/.

    Около 16: 00 часа на 21. 01. 2014 год., свидетелите Г. Г.в, И. И. и пострадалия П. Д. пренасяли ламарини с размери 300/100 см, които трябвало да подредят на куп, а после посредством кран трябвало да бъдат свалени от покрива. Свидетелите Г. и И. държали листа ламарина в страни, а пострадалия Д. държал листа в предната му част, като се движел с гръб в посока на движението. Плоскостта на покритието на покрива, върху която се движели свидетелите и пострадалия била от същите ламаринени листове, като тези, които пренасяли. Повърхността на покрива, по който се движели пострадалия и свидетелите не била равна, а скосена навътре и с улеи, в които било възможно да пропадне човешки крак. Докато тримата се движели, пренасяйки лист ламарина, преминали покрай един от отворите на покрива. Пострадалия П. Д. паднал на задните си части на покрива, все едно е седнал върху ламарините, според показанията на свид. И.. Последният му казал да не се бои, да почине няколко минути върху покрива и след това да се изправи. /Участъкът върху който пострадалия паднал, бил в непосредствена близост до отворите на покрива/. Пострадалия Д. направил опит да се изправи, подпирайки се на двете си    ръце и поставяйки   единия си крак в улеите, за да се задържи. Непосредствено след това, свид. И. видял как кракът на пострадалия се извъртял, а самия пострадал се подхлъзнал и паднал през отвора. Свидетелите Г. и Иванов се развикали, като виковете им били възприети от останалите свидетели, работещи на покрива, които видели как пострадалия Пл. Д. полита през един от отворите на междинната площадка. Свид. П. Д.- брат на пострадалия Д. изтичал до отвора, през който паднал брат му - пострадалия Д. и видял, че последния е паднал на междинната плоча, на отстояние от 5. 00 метра от покрива, бил жив  и се опитвал да стане.  Всички свидетели   посредством   автовишка слезли   от покрива. Свид. П. Д. отишъл до пострадалия и видял, че последния лежи, бил в съзнание и се опитва да стане, влачейки се по корем. Свид. П. Д. помогнал на брат си да седне, но последния крещял, че много го боли таза. Свидетелят П.  повикал спешна помощ. Дошлата  на място линейка транспортирала пострадалия П. Д. до УМБАЛСМ „П.". На място била изпратена дежурна оперативно - следствена група от РУ на МВР – С.а, която извършила оглед на местопроизшествието. Няколко часа  по - късно, на   същия ден,   пострадалият   П. Д. починал.

    Видно от заключението по назначената в хода на проведеното разследване съдебно­медицинска експертиза на труп,  причина за смъртта на П. Д.в е тежка съчетана гръдно-коремна травма и настъпилите от нея усложнения -травматичен шок, масивна мастна емболия в белите дробове и остра кръвозагуба. Според експертът, установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и от действието на инерционни сили и могат да се получат при падане от високо. Между установени травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

    При аутопсията, от трупа на П. Д. е била взета кръв за изследване. От изготвената съдебно-химическа експертиза № А - 61/14 се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 1, 50 на хиляда.

    Заключението по назначената съдебно-химическа експертиза № 63/2014 г. сочи, че при изследването на проба от кръв от трупа на П. В. Д. се доказва наличие на следи от лидокаин.

    От заключението по комплексната съдебно-медицинска и химическа експертиза по писмени данни се установява, че етиловият алкохол се разгражда средно по 0. 15 промила на час от човешкият организъм. В тази връзка, не е възможно концентрация от 1,5 на хиляда в кръвта към момента на смъртта на пострадалия, а именно около 20: 00 часа да е резултат от неразградил се алкохол приет вечерта на 20. 01. 2014 година. Аналогично, според  направените изчисления, четири часа по-рано, а именно около 16 : 00 часа на датата 21. 01. 2014 год., когато е настъпил инцидента, концентрацията на алкохол в кръвта на П. Д. е била 2,10 промила и в никакъв случай не би могла да е в резултат от остатъчен алкохол, консумиран вечерта. Отразено е, че към 13 : 00 часа на 21. 01. 2014 год. концентрацията на етилов алкохол в кръвта на П. Д. е била 2,55 промила. Лекарственото вещество лидокаин, прието в която и да е от различните му форми, има локално анестетично действие, като дори и прието под формата на спиртен разтвор не оказва влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта. Етиловият алкохол като помощно вещество при изготвяне на лекарствената форма не оказва влияние върху качествата на лидокаина като локален анестетик и не може да отложи или да ускори разграждането на етилов алкохол в човешкият организъм.

     Съгласно приобщените към делото писмени доказателства, за строителен обект „Завод за сглобяване на електронни управления за автомобилни климатични системи" гр. Б. към датата 21. 01. 2014 год. са отговаряли двама технически ръководители Р. И. А. и Г. А. И. и техник строителство и архитектура – Е. Т. П..

    Инцидента с пострадалия П. Д. на 21. 01. 2014 год. е бил предмет на изследване на трудовата злополука и от Дирекция "Инспекция по труда С. област", като в резултат на проверката е установено нарушение от страна на работодателя на чл. 60 ал.1 от Наредба №2 за МИЗБУТИСМР /ДВ бр.37/2004г./ вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което е било издадено наказателно постановление № 23-000327 / 10. 02. 2014 год., с което на „М. С." АД е била наложена административна санкция - глоба в размер на 10 000 /десет хиляди / лева.

    На датата 10. 08. 2017 год., при направена справка „ЕСГРАОН" се установява, че лицето Р. И. А. с ЕГН . е починал на 18. 07. 2016 год. с издаден акт за смърт № 0948 от 19. 07. 2016 год. от Столична Община, район „К. с."

        От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно- техническа експертиза се установява, че непосредствена причина за падането на пострадалия П. Д., е че същият е извършвал дейност на височина след употреба на алкохол, без подходящо оборудване, предпазващо от падане от височина.

       Впоследствие, водещият разследването следовател е счел, че следва да се назначи комплексна техническа експертиза съгласно заключението по която, вещите лица изразяват становище, че механизма на станалата злополука е падане на пострадалият Д.в от височина около пет метра през отвор, необезопасен с колективни предпазни средства и съоръжения без използване на лични предпазни средства за цяло тяло и без нанесена сигнализация на отворите за съществуваща опасност от падане на хора. За възникване на злополуката е допринесло и наличието на алкохол в кръвта на пострадалия - 1,5 промила  при извършване на анализа и 2,1 промила определен към момента на злополуката, като при такава концентрация е доказано, че възникват нарушения на двигателната координация, загуба на равновесие, ориентация, забавяне на рефлексите и др. Експертите са на мнение, че непосредствена причина за възникване на злополуката от техническа гледна точка имат комплексен характер, свързан с липсата на колективни предпазни средства и съоръжения на отвора на покрива или на сигнализация на опасните зони от падане на хора, съгласно изискванията на чл. 60 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г. за МИЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи; неосигуряване от страна на техническият ръководител на лични предпазни средства, предоставени от работодателя, съгласно задълженията записани в длъжностната характеристика и липсата на контрол от страна на техническият ръководите за спазване изискванията на ЗБУТ от работещите, съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г.

В обжалваното постановление е посочено, че в заключението си експертизата е на мнение, че техническият ръководител Р. И. А. / поставил задачите на работниците за деня/ е допуснал работа на височина при неосигурена безопасност от падане чрез използване на колективни и лични предпазни средства и не е предоставил личните предпазни средства на работниците, предоставени от работодателя с приемо-предавателен протокол от 10. 09. 2013 год./л. 176 , том 4 на сл. дело/, с което не е спазил изискванията на чл. 26, т. 1, чл. 40, т. 1 и т. 2, чл. 60 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Посочено е също, че експертите считат, че при така съществуващата конструкция на покрива на сградата, като колективни мерки за защита е било възможно използването на ограждения и защитни мрежи, а в случай, че това е било невъзможно по редица причини, е следвало да бъде приложена сигнализация, регламентирана в Наредба № 4/02. 08. 1995 год. за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана. Като лични предпазни средства за цяло тяло могат да бъдат използвани спирачни оборудвания за поглъщане на кинетичната енергия, предпазни колани-сбруи и въжета.

Изборът на конкретни лични предпазни средства е в правомощията и задълженията на техническият ръководител на обекта на базата на извършената оценка на риска и конкретните особености на обекта. В тази насока са и вменените му задължения отразени в длъжностна характеристика на технически ръководител на строителен обект , с която служителя Р. И. А. е запознат на 01.01.2004г. и на 21.01.2011г./л. 80-81 , том 4 на сл.дело/

    В заключение експертизата изразява становище, че вредоносният резултат би бил предотвратен, ако е било извършено обезопасяване на отворите в покривната конструкция, ако са били планирани и взети подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направена оценка, ако е била предоставена на пострадалият информация за рисковете за здравето и безопасността, както и мерките, които се предприемат в тази насока, ако е било провеждано периодично обучение и инструктаж, които действия е следвало да предприеме техническият ръководител на обекта – Р. А., разпределил задачите за деня на работниците и на когото с протокол са предадени средства за колективна и лична защита - сбруи, въжета и шегли, както и, ако самият пострадал П. Д. бил спазил изискването на чл. 126, т. 2 от КТ и не бил употребил алкохол при изпълнение на трудовите му задължения.

   При така посочената като установена по делото фактическа обстановка, наблюдаващият делото прокурор е достигнал до извод, че воденото наказателно производство следва да бъде прекратено по съображения:

    - Заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, че причината за настъпване на инцидента с пострадалия П. Д. е комплексна, от една страна, свързана с липсата на колективни предпазни средства и съоръжения на отвора на покрива или на сигнализация на опасните зони от падане на хора, съгласно изискванията на чл. 60 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 год. за МИЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи; липса на осигурени от страна на техническият ръководител на лични предпазни средства, предоставени от работодателя, съгласно задълженията записани в длъжностната характеристика и липсата на контрол от страна на техническият ръководите за спазване изискванията на ЗБУТ от работещите, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 год. и пострадалия П. Д. не е спазил изискването на чл. 126, т. 2 от КТ и е употребил алкохол при изпълнение на трудовите му задължения.

    - Заключението на експертите и показанията на свидетелите работници на „М. С." АД, на които в деня на инцидента 21. 01. 2014 тод. техническия ръководител Р. И. А.в, назначен със Заповед № 32/25. 07. 2013 год. е разпоредил задачите за деня, сочат че същият не е осигурил лични предпазни средства на работниците и липсата от негова страна на осъществен последващ контрол върху работата им, е пряко отговорен за настъпването на противоправния резултат, довел до смъртта на П. В. Д.в. Доколкото наказателната отговорност е лична, то наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като деецът е починал.

    - Относно същото обстоятелство, за което е отговорен и техническия ръководител Р.н А.в, работодателят „М. С.я" АД, в качеството му на строител, представлявано от съвет на директорите И. Ц. И. и П. В. С., е допуснал извършване на строително-ремонтни работи на кота +10.38м. без да са осигурени защитни мероприятия за предотвратяване на риска от падане от височина на хора или предмети от покривната конструкция на сградата чрез подходящо оборудване и /или лични предпазни средства, вследствие на което П. В. Д. на длъжност „кофражист" е паднал от височина 5 м през необезопасен отвор на покрива, което е причинило неговата смърт, спрямо работодателя към 2014 год. е реализирана административно - наказателна отговорност.

        Предвид така изложеното, наблюдаващият досъдебното производство прокурор е счел,  че  наказателно производство по досъдебно производство № 49 / 2017 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 308 / 2014 год. по описа на СОП, започнало на основание чл. 212, ал .2 от НПК, на датата 21. 01. 2014 год.  срещу неизвестен извършител за това, че на 21. 01. 2014 год. около 16 : 00 часа, на строителна площадка, находяща се в индустриалната зона в гр. Б.е, общ. Б.е, Област С.я, по време на строителни работи дейност представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на П. В. Д., от гр. Е. - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, следва да бъде прекратено поради смъртта на дееца.

Този извод не може да бъде споделен и настоящия съдебен състав счита, че следва да постанови определение с което отмени обжалваното постановление на СОП.

Това е така защото, разследването по посоченото по- горе досъдебно производство не е проведено пълно и всестранно,  като са налице обстоятелства включени в предмета на доказване, които са останали неизяснени, което пък е довело до необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Така например, неизяснен е останал въпроса, по какъв точно начин на възникване и развитие на инцидента се е отразил факта на неизпълнение на работодателят - „М. С.” АД на изискванията на чл. 40, т. 1 и т. 2, чл. 60 и чл. 62, ал. 1 на Наредба № 2/22.03.2004 год. за МИЗБУТ, неспазване на изискванията по  чл. 16, т. 1 и т. 2 на ЗЗБУТ и в частност, неизвършване оценка на риска, неизпълнението на изискванията по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ.

Неяснота се констатира и касателно обстоятелството, че в заключението си по изготвената КСТЕ експертите сочат, че вредоносния резултат е могъл да бъде избегнат ако работодателят - „М. С.” АД е спазил изисквнията на чл. 13 на Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и е проведен инструктаж на работно място /в.ж. л. 52 от т. 4-ти от дос. пр.-во/.

Неизяснено в пълнота е останало и обстоятелството, дали действително пострадалия преди възникване на инцидента е бил употребил алкохол /с оглед констатациите по СХМ и КСМХЕ/ и при конкретните стойности каква е била реалната му способност да изпълнява трудовите си задължения на обекта, както и, с оглед личната му длъжностна характеристика дали е следвало в конкретния случай да изпълнява строително-монтажни дейности на покрива на сградата.

В обобщение следва да се посочи с оглед факта, че доколкото в настоящия казус се касае до правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен и ръководен характер, поради и което извън съмнение, субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК може да бъде не само прекия ръководител, но и лицата които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването на тази дейност, по делото е останал неизяснен въпроса допуснатите от страна на работодателя нарушения свързани с безопасността на труда и трудовото законодателство в цялост, както конкретно отражение имат както върху възникването, така и развитието на инцидента случил се на датата 21. 01. 2014 год. при който е пострадал загиналия впоследствие П. В. Д. от гр. Е., С. област.

                 С оглед на гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, съдът

 

                                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

     ОТМЕНЯ постановление от 02. 11. 2017 год. на прокурор при С. о.прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 49 / 2017 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 308 / 2014 год. по описа на СОП водено срещу неизвестен извършител за това, че на 21. 01. 2014 год. около 16 : 00 часа, на строителна площадка, находяща се в индустриалната зона в гр. Б.е, общ. Б., Област С., по време на строителни работи дейност представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на П. В. Д., от гр. Е. - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и ВРЪЩА  делото  на прокурора за изпълнение на задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

           Определението подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от съобщаването на СОП и заинтересованите лица му пред С. а. съд.

                                                                      

                                                             

 

 

                                                                

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: