Р Е Ш Е Н И Е
№
I-58
16.03.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав,
в публично съдебно заседание, на четвърти март две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 384 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН вр. чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 6851/13.12.2019г. по описа на АРС,
п.к. 11.12.2019г., подадена от С.А. и Ф.А. чрез адв. Анна Димитрова срещу
Решение № 267/04.12.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на РС Айтос. С посоченото
решение РС Айтос е наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона
за защита от домашното насилие по молба на А.А.А. срещу осъществено домашно
насилие от страна на ответниците С.К.А. и Ф.А.А., както следва: задължил е
ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да се въздържат от извършване на домашно насилие
спрямо молителката А.А.А.; забранил е на ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да се
приближават на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра от жилището на
молителката А.А.А.с постоянен адрес ***, както и от нея самата, работното й място и местата за социални
контакти и отдих, за срок от осем месеца. Наложил е на С.К.А. глоба в размер на
300 /триста/ лева и на Ф.А.А. глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Осъдил е
ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да заплатят по сметка на РС-Айтос държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и е осъдил ответниците С.К.А. и Ф.А.А.
да заплатят на А.А.А. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева. Постановено е незабавно изпълнение на решението и е
указано на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупредени са ответниците С.К.А. и Ф.А.А., че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
В жалбата се твърди, че декларацията по чл. 9, ал. 4 ЗЗДН не отговаря
на изискванията на ЗЗДН и че общите оплаквания са неотносими като такива извън едномесечния период. Сочи,
че за датата 21.06.2019г. били събрани множество доказателства и имало заведено
предхождащо дело № 617/2019г. на АРС от страна на семейство А., което
приключило с решение с издаване на заповед за защита срещу молителката, майка й
и баба й. Анализира събраните по делото доказателства като сочи, че от разпита
на полицейските служители се потвърждавало, че А.А. не е информирала за
конкретни физически оплаквания, както и че не са констатирани някакви видими
следи по нея от твърдяното в декларацията насилие и според тях се касаело за
скандал. В този смисъл намира за неотносими представените от личен лекар
документи и съдебно-медицинско удостоверение. Категорично възразява Ф.А. да има
каквото и да било участие в случилото се на 21.06.2019г., нейното участие се
отричало и от молителката, а основен това не била викана да дава обяснения.
Свидетелските показания на майката на молителката не следвало да се зачитат,
тъй като били пристрастни и заинтересовани. Намира, че доказателствената
стойност на изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е разколебана и не
следва да се ползва с доказателствена сила. Моли да се отмени обжалваното
решение. Прилага решение № 230/31.10.2019г. по гр.д. № 414/2019г. АРС; Решение
№ 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. АРС и пълномощно.
Депозирано е допълнение към въззивната жалба, с което се заявява в
условията на евентуалност, ако се приеме решението за правилно по отношение на
някой от ответниците, да се конкретизира до кое точно жилище на А.А. не следва
да се приближават ответниците, тъй като в съдебно заседание се установило, че
молителката се омъжила и живеела в друга къща, а не в имота на ***. От
издадената заповед не ставало ясно дали се касае за забрана ответниците да не
приближават жилището, посочено като постоянен адрес на молителката или адреса,
на който понастоящем лично живее. Това било много важно уточнение, тъй като
общия парцел, в който се намирали двете къщи бил с обща площ 500 кв.м. и от
край до край нямало 25 метра, поради което живеейки в дома си А. били в
непрестанно нарушение на заповедта. Прилага доказателства, които вече се
съдържали по делото с маркирани конкретни текстове. В случай, че съда не
възприеме за доказано обстоятелството на кой адрес живее молителката, моли да
се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се установи кой е постоянният
и настоящ адреса на лицето А.А.. Моли адвокатският хонорар да бъде намален
съобразно минималния размер на Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Няма доказателствени искания за приемане на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на А.А. чрез адв. Кирилов на
15.01.2020г. като не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция въззивниците се
представляват от адв. Димитрова, която поддържа въззивната жалба, представя
удостоверение за постоянен и настоящ адрес на въззиваемата. Претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Въззиваемата, редовно призована не се явява като е депозирана писмена
молба от адв. Кирилов, че е служебно ангажиран за датата и часа на съдебното
заседание като моли в случай, че се даде ход на делото да се вземе предвид, че А.А.
е сключила граждански брак и е променила адреса си в с.***, поради което да се
изменят наложените мерки спрямо новия постоянен адрес, но да се запази
действието на мерките спрямо предходния адрес – ***. Представя пълномощно, списък на разноски и
писмени бележки. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Айтос е сезиран с молба за издаване на съдебна заповед за
незабавна защита от А.А.А. срещу С.К.А. и Ф.А.А., в която се излагат твърдения,
че ответникът е брат на майката на молителката, а Ф.А. е негова съпруга. През
2006г. бабата и дядото на молителката прехвърлили на ответника имотът, в който
сега ответниците живеели, в новопостроена от тях къща, а баба й живеела в
старата къща. Сочи се за влошени отношения между ответниците и молителката като
С.А. забранил на молителката и майка й да влизат в къщата на баба й. Поради
страх, че ще остане сама с ответниците, бабата на А. започнала гражданско дело
№ 414/2019г. по описа на РС Айтос, от когато животът им се превърнал в истински
ад. Вербалната ярост на ответниците се превърнала във физическа, когато на
21.06.2019г. около 21,30-22,30 часа в с.*** в дома на баба й Г.Х., находящ се
на *** чичо й С.А. започнал да я заплашва, нея, баба й и майка й. Псувал и
молителката, която се уплашила както за тях, така и за себе си. Чичо й С.А.
излезнал извън нервите си ударил нея и я дръпнал много силно за ръката, за да я
изкара навън, тъй като според него нямала място при баба си. Всичко било много
страшно, гласът му бил страшен и оглушителен. През всичкото това време
съпругата му Ф.А. крещяла истерично и „сипела“ обиди и заплахи за физическото й
здраве. Молителката се страхувала за себе си, майка си и баба си физически и
психически, многократно бил подаван сигнал на тел. 112, както направили и
вечерта на 21.06.2019г. и се отзовали униформени полицаи. Бои се, че докато
дойде делото, заведено от баба й ще направят нещо на молителката и ще наранят
баба й и майка й. За случилото се подала жалба в РП Айтос. Моли да й бъде
предоставена незабавна защита като се наложат следните мерки: да се задължат
ответниците от домашно насилие, забрана да приближават жилището, в което живее
в момента, местоработата и местата за социални контакти и отдих като се определи
максимален срок от 18 месеца, както и да се задължат ответниците да посещават
специализирани курсове за овладяване на гнева.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от А.А.А. в съответствие
с подадената молба за защита с твърдения за влошените отношения с ответниците.
Сочи се за осъществено над молителката вербално и физическо насилие на
21.06.2019г. около 21,30 часа – 22,30 часа в с.*** от С.А., който заплашвал,
заканвал се, псувал, излезнал извън нервите си и ударил молителката, дръпнал я
много силно за ръката, за да я изкара навън, тъй като нямала място при баба си
и не може да стои при нея, а през това време Ф.А. крещяла истерично, викала и
сипела обиди и заплахи срещу физическото здраве на молителката.
От РС Айтос е издадена заповед за незабавна защита като е забранено на
ответниците да се приближават на по-малко от 50 метра от жилището,
местоработата и местата за отдих на А.А., както и са задължени да се въздържат
от извършване на домашно насилие.
Депозирани са писмени бележки от С.А. и Ф.А., които оспорват
изложеното в молбата за защита и декларацията по чл. 3 ЗЗДН. Единственото вярно
било, че са роднини и че на 21.06.2019г. е подаден сигнал на тел. 112. Сочи, че е невъзможно да се
спази издадената заповед за защита, тъй като страните живеят в общо дворно
място и по диаметъра до всички краища на общо ползвания имот не е повече от 25
метра. През 2006г. родителите на ответника прехвърлят целия имот заедно със
съществуващата къща на ответника като си запазват пожизненото право на ползване
върху целия имот. През 2012г. ответникът си построява хубава монолитна къща, а
през 2018г. при майка му на застроена площ 47 кв.м. се настанява цялото
семейство на молителката и започнали непрекъснати конфликти като намира, че
целта е да се принуди семейството на А. да напусне собствения си имот в полза
на Елфида Ибрахимова. Сочи, че по друго дело е издадена заповед за защита по
гр.д. № 617/2019г. по описа на РС Айтос. Твърди, че след настаняването на
семейството на молителката започват проблеми като преди това такива не е имало.
Сочи за влошени отношения като дава примери, а след завеждане на гражданско
дело за отмяна на дарението отношенията станали нетърпими. Оспорва на
21.06.2019г. ответниците да са обиждали,
заплашвали и крещяли. Оспорва се да е имало акт на физическо насилие. Такова
насилие не се установявало и от представените към молбата доказателства. Ф.А.
не била и свидетел на случката, тъй като в този момент е била в къщата и е
приспивала малкото им дете и е чула някакво спречкване на входната врата. Счита
за неотносими твърденията за насилие спрямо други пълнолетни лица. С писмените
бележки се ангажират писмени доказателства в подкрепа на твърденията по повод
на влошени отношения заради съществуващ имуществен спор между страните –
нотариален акт за дарение. Относно площта на имота се представя скица, съгласно
която е с площ от 501 кв.м.
В съдебно заседание молителката уточнява, че на 21.06.2019г. вечерта като
влизала от вратата С.А. бил отстрани, сложил си ръката и А. си ударила устната,
след това започнал да я бута и псува: „Майка ти ще еба, махай се оттук“, после
станала от земята и казал „изчезвай оттук“. Молителката избягала и отишла при
майка си. Не говорила с Ф., тя била вътре в къщата, след сигнала била отвън с
мъжа си и започнала да я псува. На тел. 112 се обадила майка й и полицаите казали,
че ще дойдат. Единият полицай дошъл при тях, а другият при ответниците. А. дала
описания какво се е случило. След това Ф. отишла в къщата и започнала да псува
на турски език. Ф. казала „майка ти ще еба, махай се оттука“, Ф. казала още „ще те ударя махай се оттук“. През това
време майка й била при полицаите, а молителката била до чешмата, била по-близо
и я чувала.
Към молбата се представя съдебномедицинско удостоверение № 148/2019г.
от д-р Янков за извършено освидетелстване на А.А. на 25.06.2019г. като при прегледа не се установяват видими следи
от увреждания, но е възможно да се нанесат удари, които да причинят болка и да
не оставят видими следи. Представя се амбулаторен лист от 24.06.2019г. за
преглед на А.А.с анамнеза за оплаквания за главоболие, световъртеж,
констатирано е обективното състояние на лицето като няма назначена терапия и
изследвания.
Ангажират се доказателства за образувано друго съдебно производство по
молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита от С.К.А. и Ф.А.А. –
лично и като законни представители на С.С.К. и К.С.К. срещу Г.А.Х., Е.И. и А.А..
С Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. на РС Айтос, с което
съдебният състав е служебно запознат, са наложени мерки за защита по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие по молба на съпрузите С.К.А.
и Ф.А.А. срещу осъществено домашно насилие от страна на ответниците Г.А.О., Е.К.
И. и А.А.А. и трите с адрес ***, като е задължил ответниците Г.А.О., Е.К. И. и А.А.А.,
да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите - съпрузите С.К.А.
и Ф.А.А. и техните деца С.С.К. и К.С.К.; забранил е на ответниците Г.А.О., Е.К.
И. и А.А.А., да се приближават на разстояние по-малко от два метра от жилището на
молителите - съпрузите С.К.А. и Ф.А.А. и техните деца С.С.К. и К.С.К., както и
от тях самите (съпрузите и техните деца) в рамките на дворното място, което
обитават заедно, а извън дворното място да спазват разстояние най-малко от 10
метра от тях, детското заведение на децата, ако посещават такова и местата им
за социални контакти и отдих, за срок от осем месеца, наложил е глоба на Г.А.О.;
Е.К. И. глоба в размер на 200 /двеста/ лева и А.А.А. глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
Съгласно становищата на страните и представените доказателства
отношенията между им са обтегнати, за което свидетелстват и подаваните сигнали
- сигнал от Г.Х. на 31.05.2019г.; докладна записка от 10.07.2018г. за подаден
сигнал от А. срещу Е.А.; постановление
за отказ да се образува досъдебно производство по повод на жалба, подадена от Ф.А.
за системен тормоз от страна на Г.Х. и Е.И., в което е посочено, че не са
налице данни за престъпление от общ характер и е указано, че Ф.А. може да
потърси защита по реда на ЗЗДН.
Съгласно събраните доказателства сигнал на ЕЕН 112 на дата
21.06.2019г. в 22,19 часа е подаден сигнал за осъществено насилие.
Представя се жалба от А.А. до РП Айтос за осъществено насилие на
21.06.2019г. и докладна записка от мл. инспектор К.К., че по време на дежурство
на 21/22.06.2019г. заедно с мл.инс. Х.Н. получили сигнал около 22,00 часа от
ОДЧ Айтос за възникнал семеен скандал в с. Трънак, подаден от лицето Е.И.. На
място снели сведения.
По делото са събрани гласни доказателства като е разпитана Е.И..
Показанията на свидетелката се преценяват по реда на чл. 172 ГПК като се отчита
възможната тяхна заинтересованост. Свидетелката сочи, че имало сватба в
селото и звъннала на дъщеря си А. да
дойде при нея да отидат на сватба. Обличала детето и чула, че дъщеря й я вика и
като излезнала я попитала какво се е случило. Тя казала, че вуйчо й я ударил
„блъсна ме по главата и ме блъсна в земята“. Заварила я с пукната уста,
плачела, била изплашена, отишла пред къщата, но брат й го нямало. Излезнала и
видяла, че идва откъм сватбата, звъннала на тел. 112 и казали да изчакат. Дошли
полицаи. Сочи за влошени отношения помежду им от години и че брат й не я искал
в къщата. Разстоянието между двете къщи било 10 крачки. След инцидента С. и А.
не си говорели, той постоянно ги обиждал, псувал с груби думи, А. се страхувала
от него. Отворили си входна врата от другата страна, за да не се виждат и
засичат.
Разпитани са служителите, посетили събитието като от св. К. се
установява, че сигнала бил подаден от г-жа Е., лицата били на улицата пред дома
си, снели обяснения, двете страни били много афектирани. А. нямала физически
оплаквания, не забелязали видими следи. Не споделила, че има такива следи. Няма
спомен да е виждал съпругата на С., но господина бил при колегата, а той бил
при дамите, за да няма конфликт. Молителката казала, че вуйчо й я бутнал, за
първи път отивали на този адрес, а преди ходили други колеги. Св. Н. сочи, че
посетили адреса скандала бил между брат и сестра, на улицата установили лицата,
в тяхно присъствие нямало сбиване и скандали. Нямало конкретни физически
оплаквания, молителката се държала нормално, съпругата на С. не я видял.
При така изяснените факти, от правна страна
съдът намира следното:
Претенцията е с правно основание чл. 4, ал.1 от ЗЗДН като защита се търси спрямо лица от
кръга, посочен в чл. 3 от ЗЗДН и това не е спорно по делото. ЗЗДН регламентира отношения във връзка с домашно
насилие между лица в близка или родствена връзка и целейки осигуряване на
адекватна защита, законодателят в чл. 13, ал.3 от ЗЗДН е предвидил декларацията по чл. 9, ал. 3 като
доказателствено средство в процеса по молбата за защита срещу домашното
насилие. Тя (декларацията) се подава към молбата за защита и е достатъчно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, когато няма
други събрани доказателства. Именно с оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, законодателят предоставя улеснен
ред за молителя като представи цитираната декларация, на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства да бъде
издадена заповед за защита само въз основа на нея, доколкото съдържа ясно,
точно и конкретно описание - като посочване на датата, мястото, времето,
действията, с които е извършено действието на насилието по смисъла на чл. 2 от
закона. При направено оспорване в доказателствена тежест на ответника е да
проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. От събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че страните са в конфликтни
отношения, още преди датата на инцидента на 21.06.2019г., което обстоятелство е
посочено и в представената декларация и в становищата на двете страни. В нея
освен принципно влошените отношения се сочи и за осъществен акт на насилие на
21.06.2019г. като е конкретизирано времето и мястото на събитието. Молбата за
защита е подадена на 04.07.2019г., т.е. в срока по чл. 10, ал. 12 ЗЗДН. Описано
е физическо и психическо насилие. Отношенията между страните са крайно
обтегнати по повод предявен иск пред АРС от страна на Г. за отмяна на дарението
в полза на сина й С.А.. В съдебно заседание молителката конкретизира актовете
на насилие, които са осъществени спрямо нея. Насилие по смисъла на закона е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Насилието може да се осъществи не само физически съгласно
закона, но и психически.
Събраните по делото доказателства съдът намира, че не са в състояние
да разколебаят доказателствената стойност на представената по делото декларация
по чл. 9 ЗЗДН. На осъщественото събитие и сочения в декларацията акт на насилие
спрямо молителката не е имало свидетели очевидци и съдът следва да зачете
доказателственото значение на декларацията по чл. 9 ЗЗДН, което не е оборено.
Фактът, че ответникът е ударил молителката не може да се разколебае от това, че
медицинското удостоверение не установявало видими следи, тъй като същото сочи
за вероятност на увреждане, което може да не остави такива. Трябва да се отчете
и обстоятелството, че прегледът е извършен не веднага след инцидента, а четири
дни след това.
Следва да се отчитат особеностите на отношенията, в които се намират
страните - близки роднини, живеят в един двор, имат битови проблеми и
имуществени спорове, актовете на насилие по принцип се осъществяват без
присъствието на очевидци, както е било и в настоящия случай като след
струпването на всички близки всеки от тях може да стане извършител на акт, с
който да причини физическо или психическо насилие.
Не е оборена доказателствената стойност на декларацията и по отношение
на Ф.А.. В съдебно заседание А.А. поддържа, че Ф. я псувала. Звъннали на тел.
112 и полицаите казали, че ще дойдат, дошли Ф. и С., единият полицай бил при
тях, другият при останалите, Ф. отишла в къщата и започнала да псува. Полицаите
не са станали преки свидетели на случилото се. А. посочва конкретното място, от
което е чула отправяни към нея от Ф. заплахи, тя била най-близо и затова можела
да я чуе. Това се подкрепя и от показанията на свидетелката И., която посочва,
че музиката заради сватбата в селото била силна и не се чувало. С оглед декларираното
от молителката, липсата на доказателства, които да го оборят и предвид влошените
между страните отношения, съдът намира, че Ф.А. не е била безучастна в скандала
и счита, че декларацията от молителката и в тази част не е оборена, поради
което БОС споделя мотивите на Айтоски районен съд.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е оборено
или разколебано изложеното от молителите в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
и изводът на въззивната инстанция съвпада с този на първа инстанция.
С оглед събраните по делото доказателства обаче съдът намира за основателно
възражението, че предоставената защита не може да се осъществи ефективно с
оглед обстоятелството, че молителката често посещава своята баба, която живее в
същото дворно място, в което се намира и къщата на ответниците. Видно от
скицата, приложена по делото цялото място е с площ от 501 кв.м., а от разпита на
св. Ибрахимова се установява, че разстоянието между двете къщи е 10 крачки,
поради което постановената мярка забрана на ответниците С.К.А. и Ф.А.А. и
двамата с постоянен адрес: ***, да се приближават на разстояние по-малко от 50
/петдесет/ метра от жилището на молителката А.А.А., ЕГН: ********** ***, не е
ефективна и следва да се измени като се съобрази обстоятелството, че на адреса,
на който се предоставя защита живеят и ответниците. Следва да се отчете
обстоятелството, че А.А., съгласно ангажираните пред въззивна инстанция
доказателства и депозираното от нея становище, има регистриран друг постоянен и
настоящ адрес в с.***. Въпреки новия адрес молителката посещава и адреса на
баба си, която си е запазила пожизненото право да ползва имота на ***, поради
което съдът счита, че за постигане на целите на закона и ефективна защита
мярката следва да продължи да се осъществява на адреса на ул. „Шейново“ № 5 за
определения от РС срок, но следва да се измени разстоянието, на което е
определено ответниците да не доближават молителката, така че да не се
препятства възможността им да обитават жилището си. Следва да се отчете и
факта, че с посоченото друго гр.д. № 617/2019
по описа на АРС на молителката е наложена забрана извън дворното място
да се доближава до ответниците и да спазва разстояние най-малко от 10 метра от
тях, поради което съдът намира, че за да са ефективни наложените мерки и да се
осъществяват от страните следва да се наложи забрана за ответниците по
настоящото дело извън дворното място, което обитават да спазват разстояние
най-малко 10 метра от молителката. В този смисъл съдът намира, че обжалваното
решение следва да се измени като се забрани на ответниците С.К.А.с ЕГН **********
и Ф.А.А.с ЕГН **********, да се приближават на разстояние по-малко от два метра
от молителката А.А.А.с ЕГН ********** в рамките на дворното място, което
обитават в с.*** извън дворното място да спазват разстояние най-малко от 10
метра от нея, работното й място и местата за социални контакти и отдих.
Съдът намира за недопустимо искането на молителката чрез нейния
процесуален представител на този етап от производството да се определи друго
място, на което да се осъществява допуснатата защита, а именно на адрес в с.***.
Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес молителката е
регистрирана на нов адрес от 09.10.2019г., т.е. искането е следвало да се
направи още пред първоинстанционния съд, а от друга страна решението на АРС се
обжалва само от С. и Ф.А., поради което е недопустимо да се изменя по молба на
необжалвалата страна. Следва да се има предвид, че с постановената забрана на
ответниците извън дворното място на *** да доближават молителката и да спазват
разстояние най-малко 10 метра, мярката е и адекватна и обхваща всички места,
където се намира А.А..
В случая страните е необходимо да преодолеят конфликтните си отношения
като за известен период от време, който съдът счита, че правилно е определен от
РС, да преустановят контактите помежду си, да предприемат мерки да се въздържат
от действия, с които се провокират неоснователно, да проявят добронамереност,
разбиране и търпение. Вещните спорове, станали до голяма степен причина за
конфликтните отношения, следва да бъдат оставени за разрешаване от съда, който
след излагане на твърденията на всяка страна и събиране на доказателствата ще
разреши спора им.
С оглед на изложеното се налага изменение на обжалваното решение в
частта относно условията при които е допусната мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН като се постанови забрана на С.К.А. и Ф.А.А., да се приближават на
разстояние по-малко от два метра от молителката А.А.А. в рамките на дворното
място, което обитават в с.*** извън дворното място да спазват разстояние
най-малко от 10 метра от нея, работното й място и местата за социални контакти
и отдих. В останалите части решението следва да се потвърди. На основание чл.
17, ал. 5, изр. 2 ЗЗДН следва да се издаде нова заповед.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН в тежест на въззивниците следва да се
възложат разноските за въззивното производство, сторени от въззиваемата, която е платила разноски в размер на 500 лева за адвокат. На основание
чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което следва да се определи по реда на чл. 22 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 400 лева, която сума следва да се присъди на въззиваемата.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на Окръжен съд Бургас е
окончателно.
Воден от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 267/04.12.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на РС Айтос В
ЧАСТТА за условията на мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН относно
разстоянието, на което е забранено на ответниците С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А.,
ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ***, да се приближават на
разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра от жилището на молителката А.А.А.,
ЕГН: ********** ***, както и от нея самата,
работното й място и местата за социални контакти и отдих, както следва:
ЗАБРАНЯВА на ответниците С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А., ЕГН: **********
и двамата с постоянен адрес: ***, да се приближават на разстояние по-малко от
два метра от молителката А.А.А.с ЕГН ********** в рамките на дворното място,
което обитават в с.*** извън дворното място да спазват разстояние най-малко от
10 метра от нея самата, работното й място и местата за социални контакти и
отдих.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267/04.12.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на РС
Айтос ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А., ЕГН: ********** и двамата с
постоянен адрес: ***, да заплатят на А.А.А., ЕГН: ********** сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита, със следното съдържание:
НАЛАГА мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от
домашното насилие по молба на А.А.А., ЕГН: ********** *** срещу осъществено
домашно насилие от страна на ответниците С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А., ЕГН:
********** и двамата с постоянен адрес: ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА ответниците С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А., ЕГН: **********
и двамата с постоянен адрес: ***, да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо молителката А.А.А., ЕГН: ********** с адрес ***
ЗАБРАНЯВА на ответниците С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А., ЕГН: **********
и двамата с постоянен адрес: ***, да се приближават на разстояние по-малко от
два метра от молителката А.А.А.с ЕГН ********** в рамките на дворното място,
което обитават в с.*** извън дворното място да спазват разстояние най-малко от
10 метра от нея самата, работното й място и местата за социални контакти и
отдих, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН ********** за
последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
УКАЗВА НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ОРГАНИ да следят за изпълнението на заповедта.
Преписи от настоящото решение и от заповедта да се връчат на страните
и да се изпратят служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителите и на
пострадалото лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.