РЕШЕНИЕ
№ ………, 12 юли 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав,
на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 8343 по описа за
2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове с правна квалификация чл.29 от ЗТР и чл. 74 от ТЗ, както и
инцидентен установителен иск за признаване за установено съществуването на
членствено правоотношение в търговско дружество.
Ищецът „Б.“ АД твърди, че е
съдружник в ответното дружество „Б.“ ЕООД и с атакуваното с предявените искове
вписване № 20151207141815 в търговския
регистър е бил заличен като съдружник на основание решение на общото събрание
по повод изявление на кредитор на ищеца по реда на чл.517, ал.3 от ГПК.
Поддържа, че не му е било съобщено за налагане на запор върху дружествения му
дял и че изявлението на кредитора не е направено от законния му представител
или от надлежно упълномощено лице.
Твърди, че извършеното вписване е нищожно поради нищожност на решението на общото събрание на
дружеството и поради противоречие на това решение с повелителни норми на
закона, както и поради това, че изявлението на кредитора по чл.517 от ГПК няма
самостоятелно значение и последици. По тази причина липсва обстоятелство,
подлежащо на вписване. Твърди освен това че
Агенцията по вписванията няма компетентност да се произнася по такова
заявление, тъй като приложението на чл.517 от ГПК се преценява от съдилищата, а
не от Агенцията. Освен това поддържа, че не е било налице валидно сезиране на
Агенцията. Предявява иска за установяване на нищожността и недопустимостта на посоченото вписване. При
условията на евентуалност предявява иск
за отмяна на решението на общото събрание на ответното дружество от
27.11.2015г. за заличаването му като съдружник в това дружество като противоречащо
на закона, защото общото събрание не може да вземе решение за заличаване на
съдружника от търговския регистър, а само за освобождаването му или
изключването му. Претендира също така и разноски за производството.
С определение от 20.09.2016г. е приет за разглеждане
инцидентен установителен иск за признаване за установено между ищеца и
ответника на базата на изложените по-горе твърдения, че съществува членствено
правоотношение, по силата на което ищецът е съдружник в ответника.
Ответникът „Б.Б.“ ЕООД оспорва изцяло предявените
искове като недопустими поради липса на правен интерес, тъй като ищецът вече не
е съдружник в ответното дружество. По отношение на иска по чл.74 от ТЗ поддържа
също и че е предявен след преклузивния 14-дневен срок по посочената законова
норма, защото началният момент, от който ищецът следва да се счита за узнал за
решението на общото събрание на дружеството е
вписването на това решение в регистъра на 7.12.2015г. и срокът за
предявяване на иска е изтекъл преди подаването на исковата молба на
23.12.2015г. Оспорва и основателността на исковете, като поддържа, че
прекратяването на членството на ищеца в ответното дружество е настъпило на
основание чл.517, ал.3 от ГПК с изявлението на кредитора и това е
обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. Поддържа също,
че Агенцията по вписванията е била
компетентна да се произнесе по заявлението, което е изхождало от надлежно
упълномощено лице. Твърди, че при хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК
прекратяването на членството на съдружника настъпва ex lege и общото
събрание на дружеството само е констатирало това обстоятелство. Моли да бъдат
отхвърлени исковете и да му се присъдят разноски в производството.
Софийски градски съд намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът „Б.“ АД е бил съдружник в ответното
дружество „Б.Б.“ ЕООД. Срещу ищцовото
дружество е било образувано изпълнително дело при ЧСИ с рег. № 790 с район на
действие СГС, като на 7.04.2015г. дружеството е получило покана за доброволно
изпълнение на задължението в общ размер 2 900 694,07лв. По силата на
запорно съобщение от частният съдебен изпълнител, на 23.09.2015г. в Агенцията
по вписванията е вписан запор върху дружествения дял на ищеца в ответното
дружество. На 14.10.2015г. ЧСИ е връчил на ответното дружество изявление на
„Булактив“ ЕООД за прекратяване
участието на ищеца предвид това, че ищецът е негов длъжник по изпълнителното
дело, образувано пред частния съдебен изпълнител
На проведено на 27.11.2015г. общо събрание на съдружниците на „Б.Б.“ ЕООД,
на което е присъствал само другият съдружник „Б.БГ“ ООД, е било взето решение
за заличаването на ищеца като съдружник вследствие връчване на изявление по
чл.517, ал.3 от ГПК от взискател по изпълнително дело. Взети са също така
решения за приемане на счетоводния баланс към 31.10.2015г., за уреждане на
имуществените последиците от прекратяване на
участието на ищеца в ответното дружество, за изплащане на номиналната
стойност на дела на ищеца в полза на взискателя и за поемане на дружествените
дялове от оставащия съдружник.
На 1.12.2015г.
взискателят е уведомил частният съдебен изпълнител, че е получил от
ответното дружество сумата 1 700лв., представляваща номиналната стойност
на притежаваните от прекратилия участието си съдружник дялове в
ответното дружество.
По заявление № 20151201175529 до Агенцията по
вписванията, подадено от Ю.Л. като адвокат с изрично пълномощно, длъжностно
лице на Агенцията е вписало заличаването на ищеца като съдружник.
На заседание на 18.12.2015г. съветът на директорите на ищцовото дружество
е бил уведомен за извършеното вписване на решенията на общото събрание на
ответното дружество от 27.11.205г.
При тези обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
По предявеният инцидентен установителен иск:
Съдът намира, че не са налице предпоставките за
приемането на този иск за съвместно разглеждане и произнасянето по този иск би
било недопустимо. Предпоставките за приемане на инцидентен установителен иск за
разглеждане, съгласно чл.212 от ГПК са искът да се отнася до съществуването или
несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изходът на
делото. С други думи, инцидентен установителен иск може да бъде приет за
разглеждане тогава, когато съществува връзка на преюдициалност между
правоотношението, предмет на този иск, и спорния предмет по делото. В
разглеждания случай предмет на делото е дали е налице валидно прекратяване на
членството на ищеца в ответното дружество и съответно, дали вписването на това
прекратяване е действително. При така очертаният предмет на делото не
съществува връзка на преюдициалност между правоотношението, предмет на
инцидентния установителен иск и това по първоначалните искове, тъй като двете
съвпадат напълно. Ето защо произнасяне по инцидентен установителен иск за
съществуване на членствено правоотношение между страните би постигнало
резултата, целен с първоначалните искове – разрешаване на спора относно това
дали членството на ищеца в ответното дружество е законосъобразно прекратено.
Следователно разглеждането на такъв иск по същество би обезсмислило
произнасянето по първоначално предявените искове. По тази причина съдът намира,
че определението за приемане на този иск за съвместно разглеждане от
20.09.2016г. следва да бъде отменено и производството в тази част следва да
бъде прекратено.
По допустимостта на останалите искове:
Доводите на ответника за недопустимост на предявените
първоначални искове поради това, че ищецът вече не е съдружник в ответното
дружество са неоснователни. Възприемането на тези доводи би довело на практика
до обезсмисляне на защитата на членствените права, която се предоставя с
нормата на чл.74 от ТЗ и до отричане на възможността за защита срещу нищожни и
недопустими вписвания, изрично предоставена с чл.29 от ЗТР. При такъв подход
съдружник, който незаконосъобразно е изключен от дружеството, би бил лишен от
всякаква възможност за защита на основание на едно незаконосъобразно или дори
нищожно решение на общото събрание, което обаче формално преустановява неговото
членство в дружеството. Затова за допустимостта на тези искове е достатъчно
съдружникът да е имал това качество към момента на вземане на оспорваното
решение на общото събрание. (в този смисъл решение № 128 от 19.11.2009 г. по т.
д. № 269/2009г., т. к., І Т. О. на ВКС).
Неоснователно ответникът поддържа и довод за недопустимост
на иска по чл.74 от ТЗ поради предявяването му след изтичане на преклузивния
срок. Доколкото не се установява ищцовото дружество да е било поканено на
общото събрание на 27.11.2015г., 14-дневният срок за атакуване на решенията на
това общо събрание започва да тече от узнаването за тях. За да се установи
узнаване от страна на ищеца следва да се докаже по несъмнен начин достигане до
него на информация за тези решения. Доказването на тези обстоятелства е в
тежест на ответника, който има изгода от установяване на пропускането на срока.
За узнаване обаче не може да се приеме вписването на решенията на общото
събрание в търговския регистър, защото, макар и регистърът да е публичен,
правните субекти нямат задължение да следят вписванията ежедневно, а имат
възможността да се информират само при необходимост. Тази характеристика на
регистъра не позволява да се приеме, че вписването на решенията на общото
събрание, извършено на 7.12.2015г., се приравнява на довеждане до знанието на
ищеца на информация за решенията на общото събрание. Ето защо при липса на
други доказателства за момент на узнаване за решенията на общото събрание
следва да се приеме, че ищецът е узнал за тях на 18.12.2015г. и исковата молба
се явява подадена в рамките на законоустановения срок.
По иска по чл.29 от ЗТР:
Атакуваното чрез иска по чл.29 от ЗТР
вписване е валидно, извършено от компетентен орган и отнасящо се до
обстоятелство, което подлежи на вписване.
Прекратяването на членственото
правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност, независимо от
основанието за това, е обстоятелство, което задължително подлежи на вписване в
търговския регистър, съгласно чл.119, ал.2 във вр. с чл.115 от ТЗ. Ето защо при
подадено заявление за такова обстоятелство Агенцията по вписванията е длъжна да
се произнесе по него и ако то е редовно, да извърши съответното вписване. В
този смисъл неоснователен е доводът в исковата молба за липса на компетентност
на Агенцията да разгледа подаденото заявление.
Неоснователно също така се поддържа
твърдение за липсата на валидно сезиране на Агенцията относно вписаното
обстоятелство. От справката от
търговския регистър, приложена към исковата молба, се установява, че
заявлението е подадено от изрично упълномощен адвокат, което обстоятелство е
констатирано от длъжностното лице на Агенцията. Ищецът не е представил
доказателства, оборващи тази констатация. Чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ поставя
адвокатите с изрично пълномощно сред изчерпателно изброените надлежно
легитимирани лица да подават заявления за вписване, заличаване или обявяване на
обстоятелства в търговския регистър. С оглед доказателствата по делото следва
да се приеме, че Агенцията е била
валидно сезирана.
Неоснователни са и доводите относно
липсата на обстоятелство, подлежащо на вписване. Чл.517, ал.3 от ГПК урежда
специално, извънредно основание за прекратяване на членственото правоотношение
на ограничено отговорен съдружник, което основание е независимо и извън волята
както на съдружника, така и на търговското дружество (решение № 101 от
25.06.2012г. по т.д. 877/2011г на ТК на ВКС).
Това основание за прекратяване на членственото правоотношение предполага
налагане на запор върху дружествения дял на съдружника и изявление на
взискателя на ограничено отговорния съдружник и с осъществяване на
предпоставките на цитираната норма поражда последиците си автоматично.
Съдружникът или дружеството не могат да предприемат някакви действия, с които
да попречат на прекратяването на членството, нито е необходимо да извършват
нещо, за да го валидират. В този смисъл, дори и да има последващо решение на
общото събрание на дружеството за прекратяване на членството на въпросния
съдружник, това решение има единствено констативен характер и е от значение
само за вътрешните отношения в дружеството. Затова и без такова изрично решение,
в случай, че членството на съдружник в дружество с ограничена отговорност е
било прекратено при спазване изискванията на чл.517, ал.3 от ГПК, това
обстоятелство следва да бъде заявено от легитимирано лице пред Агенцията по
вписванията и да бъде вписано. По тази причина доводът на ищеца, че Агенцията
няма правомощията да се произнесе по заявеното вписване, а контролът върху
приложението на чл.517 от ГПК принадлежи изцяло на съдилищата, е неоснователен.
Доколкото настъпването на хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК има правни
последици върху членствените правоотношения в търговското дружество и върху
обстоятелствата, които подлежат на вписване в търговския регистър, Агенцията по
вписванията следва да се произнесе по подадено заявление за вписване на такова
обстоятелство.
Неоснователно ищецът поддържа като
основание за атакуване на вписването довод, че не му е било съобщено за
наложения запор върху дела му в ответното дружество. Запорът е бил извършен
съобразно правилото на чл.517, ал.1 от ГПК чрез изпращане на запорното
съобщение до Агенцията по вписванията и вписването му в търговския регистър. От
момента на извършеното вписване той е породил действието си и не е необходимо
ищеца в качеството му на длъжник да бъде изрично уведомяван за това
обстоятелство. Неотносим към спора е доводът на ищеца, че по изпълнителното
дело е имало и други длъжници, включително и самото ответно дружество, защото
право на взискателя в изпълнителното производство е да прецени срещу кой от
длъжниците си и по какъв начин да реализира вземането си.
Неоснователен е също така доводът на
ищеца, че ответникът, кредиторът по изпълнителното производство и останалия в
ответното дружество съдружник са
свързани лица и са действали с цел да нарушат дружествените права на
ищеца. Дори и да е налице връзката по §1, ал.2 от ДР на ТЗ между посочените
лица, това обстоятелство само по себе си не
води до някакъв порок на взетите решения
на общото събрание, още по-малко пък на извършеното вписване в
търговския регистър.
По изложените дотук съображения относно
характера на правилото на чл.517, ал.3 от ГПК като специално основание за
прекратяване на членственото правоотношение на ограничено отговорен съдружник,
неоснователни са доводите на ищеца, че атакуваното вписване е нищожно, защото
решението на общото събрание е нищожно или противоречи на закона. Както беше
посочено, прекратяването на членството на съдружник на основание чл.517, ал.3
от ГПК е обстоятелство, което следва да бъде заявено за вписване и вписано в
търговския регистър независимо от това дали фактът на прекратяването е
констатиран с нарочно решение на общото събрание на дружеството. След като
такова решение не е необходимо, наличието на решение, страдащо от някакви
пороци, не води до порок и в самото вписване.
По изложените съображения искът по чл.29
от ЗТР за установяване нищожността на атакуваното вписване в търговския
регистър е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.74 от ТЗ:
С отхвърлянето на главния иск по чл.29
от ЗТР настъпва процесуалното условие за разглеждане по същество на евентуално
съединения иск за отмяна на решението на общото събрание на ответното
дружество, проведено на 27.11.2015г.
Предвид изложените дотук изводи относно
правното естество на прекратителното основание по чл.517, ал.3 от ГПК за
членството на ограничено отговорен съдружник в търговско дружество, решението,
взето от общото събрание на ответното дружество на 27.11.2015г. за заличаване на ищеца като съдружник, има
само констативен ефект. То единствено установява факта, че членството на ищеца
в ответното дружество вече е прекратено. От тази гледна точка е без значение
конкретната формулировка, използвана от общото събрание, за да констатира факта
на прекратяване на членството и няма пречка да бъде взето решение за
„заличаване“, както в разглеждания случай. Нещо повече, като се има предвид
специфичното основание за прекратяване на членството, използваният термин е
по-подходящ отколкото други термини като „освобождава“, „прекратява членството“
или „изключва“, които се асоциират с останалите прекратителни
основания по чл.125 от ТЗ и биха могли да доведат до неяснота относно действителната
причина за прекратяване на членството в дружеството. По тези причини е
неоснователен доводът на ищеца, че общото събрание е излязло извън правомощията
си, защото то не може да заличи съдружник, а само да прекрати членството му.
Неоснователни са доводите за
незаконосъобразност на всички взети от общото събрание на ответното дружество
решения поради противоречие с
императивни норми на закона. Ищецът не е посочил конкретни норми, които счита,
че са били нарушени с атакуваните решения, а такива норми и не съществуват.
Общото събрание е констатирало прекратяване на членството на ищеца в
дружеството и е взело решение за уреждане на имуществените последици от това
прекратяване, както и за удовлетворяване на кредитора на ищеца с цел
предотвратяване на възможността
кредиторът да предяви иск за прекратяване на самото дружество. Вземането на
такива решения е в кръга на компетентност на общото събрание и тези решения не
са незаконосъобразни.
Ето защо евентуалният иск по чл.74 от ТЗ
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на
ответника следва да се присъдят направените в производството разноски на
основание чл.78, ал. 3, 4 и 5 от ГПК. Ответникът е представил списък на
разноските и доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
в размер 4 800 лв., което надвишава шест пъти установения в чл.7, ал.1,
т.10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум за такъв тип дела. От друга страна Съдът отчита, че
поставените по делото правни въпроси са с правна сложност над средната, тъй
като са предявени три иска и са изложени повече от едно основание за нищожност
на вписването в търговския регистър. Като отчита тези обстоятелства съдът
приема, че изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно с
оглед действителната правна сложност на делото и следва да бъде намалено до
размер 3 000 лв. Тази сума следва да бъде изплатена на ответника като
разноски по делото.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 20.09.2016г. за
приемане за съвместно разглеждане на
инцидентен установителен иск, предявен от
„Б.“ АД против „Б.Б.“ ЕООД за
признаване за установено, че съществува членствено правоотношение, по силата на
което ищецът е съдружник в ответника.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
инцидентен установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.29
от ЗТР, предявен от „Б.“ АД, *** срещу „Б.Б.“ ЕООД, *** за установяване на
нищожността и недопустимостта на
вписване № 20151207141815 в търговския регистър по партидата на „Б.Б.“
ЕООД, с което ищецът и заличен като съдружник в това дружество , вписан е
съдружникът „Б.БГ“ ООД като едноличен собственик на капитала и е обявен нов
учредителен акт.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.74
от ТЗ, предявен от „Б.“ АД, *** срещу „Б.Б.“ ЕООД, *** за отмяна на решенията
по т.т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 на общото събрание на „Б.Б.“ ЕООД, проведено на
27.11.2015г.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, *** да заплати на „Б.Б.“
ЕООД, ***, на основание чл.78, ал. 3, 4 и 5 от ГПК сумата 3 000лв. (три
хиляди лева) разноски по делото.
Решението, в частта му, с която се
прекратява производството по предявения инцидентен установителен иск може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1-седмичен срок, а в
останалите му части – с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: