РЕШЕНИЕ
№ 20218
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ББ В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от ББ В Гражданско дело № 20241110102334 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Д. И. Д. е предявил отрицателен установителен иск срещу ответника „Е..с“
ЕООД с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 9360, 76 лв., представляваща главница по договор
за банков кредит от 27.08.2007 г., сумата от 2998, 11 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 25.12.2010 г. до 25.10.2015 г. и сумата от 2564, 51 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 25.12.2010 г. до 03.11.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11.08.2016 г. по гр.д. № 67701/2015 г., по описа на СРС, 66 състав, за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № ...2014 г. по описа на
ЧСИ С Я, рег. № .. на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Ищeцът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение срещу него е издаден изпълнителен лист от 11.08.2016г. по гр.д. № 67701/2015г.
по описа на СРС, 66 състав, за сумата от 9360.76 лв., представляваща главница по договор за
банков кредит, сумата от 2998.11 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
25.12.2010г. до 25.10.2015г и сумата от 2564.51 лв, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.12.2010г до 03.11.2015г. Сочи, че въз основа на така издадения изпълнителен
лист спрямо него е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я, с рег. № .. на
КЧСИ и е издадено запорно съобщение от 10.06.2022г. Изрично подчертава, че в рамките на
изпълнителното производство не са събрани суми за погасяване на задълженията по
процесния изпълнителен лист, както и че не са извършвани изпълнителни действия за
период повече от пет години. Предвид това ищецът излага аргументи, че образуваното
спрямо него изпълнително производство следва да бъде прекратено, а процесните суми – да
се считат недължими като погасени по давност. В исковата молба се сочи, че предприетите
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущество и извършването на справки не
представляват действия годни да прекъснат давността. Ето защо се твърди, че е налице
двегодишно бездействие, в следствие на което са настъпили предпоставките на чл. 433, ал.1,
1
т. 8 ГПК за прекратяване на принудителното изпълнение, а в последствие и изтичане на
давностния срок. Посочва, че ответното дружество е било конституирано като взискател в
изпълнителното производство след извършена цесия. С оглед изложеното се моли исковете
да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдените сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като недопустими и неоснователен. Излагат се аргументи, че по
отношение на „Е..с“ ЕООД липсва процесуална легитимация. Твърди се, че въз основа на
процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я, а
в последствие на 22.03.2019г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Р..“
ЕАД и ответника. Посочва се, че изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я е било
присъединено към изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я. Сочи се, че ответното
дружество е подало молба да бъде конституиран като взискател в изпълнителното
производството срещу ищеца и е предприело множество действия, които са били годни да
прекъснат погасителната давност, в това число е отправяло искания за налагане на запори
върху банкови сметки на ищеца и за извършване на справки – молби от 13.05.2022г.,
05.04.2023г, 06.03.2024г. Подчертава се, че искането за прилагане на определени
изпълнителни способи само по себе си прекъсва давността, без значение дали съдебния
изпълнител е предприел съответното действие. Аргументира се и приложението в
конкретния случай на разясненията дадени в Постановление №3/18.11.1980 на Пленума на
Върховния съд. Поддържа се и, че по отношение на процесните вземания намира
приложение петгодишна погасителна давност, за прекъсването на която е без значение
настъпила ли е перемпция или не. Счита се, че с оглед многократното прекъсване на
давността предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявяване на иска,
а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на
процесния изпълнителен лист, а в тежест на ответника е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране или
прекъсване на погасителната на давност на вземанията, предмет на издадения на
11.08.2016г. изпълнителен лист.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.08.2016 г. е бил
издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 67701/2015 г. по описа на СРС, 66 състав, в полза на „Р...“ ЕАД срещу П..Т. Н., Д. И. С. и
Д. И. Д. за следните суми при условията на солидарност: 9360, 76 лв., представляваща
непогасен остатък от кредит по договор за банков кредит от 27.08.2007 г., ведно със
законната лихва от 05.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 2998, 11 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 25.12.2010 г. – 25.10.2015 г. и 2564, 51 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.12.2010 г. –
03.11.2015 г.
На 16.09.2016 г. „Р...“ ЕАД е подало молба до ЧСИ С Я за образуване на
изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, като на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител извършване на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ изпълнителен способ.
Дружеството е поискало дълга по изпълнителния лист да бъде присъединен към по-рано
образувано изп.д. №.../2014 г., образувано за събиране на други вземания срещу един от
солидарните длъжници – П. Н.. По молбата е било образувано изп.д. №../2016 г. по описа на
2
ЧСИ С Я, което е било присъединено към по-рано образуваното изп.д. № ../2014 г.
На 13.01.2017 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на взискателя „Р...)“
ЕАД за налагане на възбрана върху притежавани от ищеца Д. Д. недвижими имоти и за
налагане на запор върху арендни плащания.
На 19.01.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца
Д. Д. по договор за аренда, а на 11.04.2017 г. и 12.04.2017 г. (л. 178 – л. 183) е наложил
възбрана върху притежаваната от него земеделска земя.
На 18.06.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на друг от
солидарните длъжниците П. Н. по банкови сметки.
На 22.06.2020 г. и 23.06.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията по банкови сметки на третия солидарен длъжник Д. С..
На 26.06.2019 г. ответното дружество „Е..с“ ЕООД е подало молба до съдебния
изпълнител да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело във връзка със
сключен с първоначалния взискател договор за цесия. Съдебният изпълнител е конституирал
дружеството като взискател.
На 30.07.2020 г. новият взискател – ответник в настоящото производство, е поискал
да бъде наложен запор върху вземанията на Д. С. по банкови сметки.
На 20.05.2022 г. ответното дружество е поискало налагане на запори върху
вземанията на тримата солидарни длъжници по банкови сметки.
От правна страна
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 11.08.2016 г.
изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
3
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на
изпълнителното производство давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се
счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел
такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. На 12.04.2017 г. (л. 183) съдебният
изпълнител по изп.д. № ../2014 г. е поискал вписване на възбрана върху притежаван от
ищеца Д. Д. недвижим имот, а впоследствие в продължение на повече от две години не е
било извършено действие, което да е от естество да прекъсне двугодишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. С оглед на изложеното съдът приема, че през на 12.04.2019 г. е настъпила
перемпция и на тази дата изпълнителното производство по първото изпълнително дело
спрямо ищеца е било прекратено по силата на цитираната законова разпоредба. В тази
връзка съдът съобрази задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, че при наличието на няколко
солидарни длъжници за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на
взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството, какъвто
именно е настоящият случай. В периода между 12.04.2017 г. и 12.04.2019 г. по
изпълнителното производство не са били извършвани изпълнителни действия по отношение
на нито един от тримата солидарни длъжници.
Същевременно, съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2013 г
от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС нова петгодишна давност за процесните вземания е
започнала да тече от последното по време валидно изпълнително действие, т.е. от 12.04.2017
г. Тази нова петгодишна давност обаче тече поотделно спрямо всеки от солидарните
длъжници по аргумент от чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу
един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Ето защо, при преценка
дали по отношение на ищеца Д. Д. е изтекла погасителна давност за процесните вземания
следва да се имат предвид единствено извършените спрямо него изпълнителни действия, а
не и тези, извършени спрямо останалите двама солидарни длъжници. След налагането на
възбраната от 12.04.2017 г. следващото действие, което прекъсва погасителната давност
спрямо него е молбата на взискателя от 20.05.2022 г., с която се иска налагане на запори
върху вземания и на тримата солидарни длъжници. В периода от 12.04.2017 г. до 20.05.2022
г. обаче са изминали повече от 5 години, поради което процесните вземания са се погасили
по давност и ищецът не дължи принудителното им изпълнение, а предявеният от него
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. да заплати на адв. И. А. Н. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищеца в размер на 1400 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на Софийски районен съд държавна такса в размер на 596, 93 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Т.“ №.., ап... срещу „Е..с“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Р..“ № 6, сграда М. Т. етаж 6, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, че Д. И. Д., ЕГН **********, не дължи на „Е..с“ ЕООД,
4
ЕИК ..., следните суми: 9360, 76 лв., представляваща главница по договор за банков кредит
от 27.08.2007 г., 2998, 11 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
25.12.2010 г. до 25.10.2015 г. и сумата от 2564, 51 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 25.12.2010 г. до 03.11.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.08.2016 г. по гр.д. № 67701/2015 г., по описа на СРС, 66 състав, за принудителното
събиране на които е образувано изпълнително дело № ...2014 г. по описа на ЧСИ С Я, рег. №
.. на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Е..с“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р..“ № 6, сграда М. Т. етаж 6, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес: гр. Б.., ул.
„С..“ № .. ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Е..с“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р..“ № 6, сграда М. Т. етаж 6, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 596, 93 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5