№ 78
гр. Габрово, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20244200100581 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 432 КЗ, от Я. А. от гр. Д., чрез адв. К.,
срещу ЗД „Бул инс“ АД- София, за присъждане на обезщетение в резултат от
ПТП, настъпило на 31.07.2024г. в гр. Д.: неимуществени вреди- 50 000 лева и
имуществени вреди- 63,65 лева, ведно с лихвата от 12.08.2024г.
Посочено е, че участници в произшествието са: л.а. „Б.“, рег. №**, със
сключена застраховка ГО с ответната застрахователна компания ЗД „Бул инс“
АД, валидна към датата на произшествието, управляван от И.М.; и ищцата-
пешеходка. Твърди се, че лекият автомобил, нарушил правилата за движение,
като при движение на заден ход блъснал преминаващата зад него пешеходка.
Същата получила средните увреждания: 1/ Счупване на долния край на
лъчевата кост; 2/ f-ra radii in loka tipico и други.
В отговора на исковата молба се оспорва: механизма на ПТП; вината на
водача на лекия автомобил; че получените от ищцата телесни увреждания са в
резултат на процесното ПТП; периода на възстановяване и претърпените
болки и страдания. Оспорва се искът за неимуществени вреди по размер,
прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и
възраженията отговора на исковата молба, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Налице са предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина- споразумение от 11.02.2025г. по нохд №17/2025г. на
РС- Дряново, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
1
застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност";
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание.
Механизма на произшествието е установен от приетата като
доказателство по делото съдебно- автотехническа експертиза и показанията на
св. С. П.- очевидец:
Пътно- транспортното произшествие е настъпило на 31.07.2024г., около
09.55 часа, в гр. Д., на ул. **, при суха настилка, в светлата част на
денонощието, при ясно време, надлъжна видимост над 50 м в двете посоки, на
двупосочно пътно платно, застлано с асфалт, маркировката е непрекъсната
линия, участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав и равен. Лек автомобил
Б. започва движение на заден ход от дясна част на дясна лента. В същия
момент пострадалата пресича платното на движение отляво надясно- от
срещуположната страна на пътната лента, в която е автомобила, в зоната
между кръстовището и движещият се на заден ход автомобил, на място без
обозначена или обособена пешеходна пътека. Съприкосновението настъпва
между задна централна и лява част на лекият автомобил и лявата страна на
пешеходеца, в зона отстояща на 1,5.... 1,7 м. от тротоара и около 1,5...2 метра
от кръстовището по посока на движение в дясната лента на пътното платно. В
резултат от удара пострадалата пада на дясната си страна зад лекия автомобил.
Вещото лице е посочило, че основна причина за ПТП е потегляне на Б.
назад при положение, че пешеходецът го е приближавал и е бил на разстояние
от около 0,6 м от линията на левия габарит на автомобила, като водачът на
лекия автомобил безусловно е разполагал с видимост към пострадалата.
Пешеходецът- ищцата, също е могла да наблюдава спрения автомобил и
виждайки потеглянето му, да спре преди да навлезе в „коридора на движение
на лекия автомобил“. От техническа гледна точка настъпването на процесното
ПТП би било предотвратимо за всеки от участниците ако:- водачът на лекия
автомобил се е убедил в липсата на препятствия в близост до и в коридора на
движение на лекия автомобил преди започване на маневрата;- пешеходецът
пресича пътното платно на пешеходна пътека, която му гарантира предимство
като участник в движението, след като се убеди в липсата на движение около
него, а ако е установил такова по време на пресичането на пътното платно да
се опита да предотврати евентуално ПТП. От техническа гледна точка водачът
на лекия автомобил би следвало да пропусне пострадалата да премине на
десния тротоар и тогава да започне маневрата и така да предотврати ПТП. От
техническа гледна точка пострадалата е трябвало да не навлиза в коридора на
движение на лекия автомобил и така да предотврати удара.
Св. Ст. П.- полицай в РУ- Дряново, е бил на работа, когато е станало
произшествието и е очевидец на същото. Автомобила е бил паркиран на ул.
Ш. в гр. Д., до аптека М.. Пострадалата е пресичала, движейки се с бастун и
била точно зад автомобила, който потеглил на заден ход. Там, където е
пресичала, няма обособена пешеходна пътека, наоколо има пешеходна пътека,
2
която е на около 5-6 м. Там където е пресичала не е продължение на тротоар.
Тръгнала е от срещуположния тротоар на този, до който е автомобила,
преминала е една пътна лента и е навлязла в другата, където е автомобила.
Видно от доказателствата по делото, вкл. съдебномедицинската
експертиза и заявеното от в.л. д-р Р. в с.з. на 24.03.2025г., при процесното
ПТП, ищцата е получила едно увреждане- счупване на т. нар. типично място в
долния край на дясната лъчева кост на дясната ръка /вътреставно счупване, по
типичен механизъм- подпиране върху дланта на ръка/. Проведено е
консервативно лечение посредством гипсова имобилизация, която обхваща
дланта, гривнената става и по- голяма част от дясната предмишница, за срок
от 35 дни. След това е проведена рехабилитация- 2 курса с добър ефект-
намаление на болката, намаление на отокът и повишаване на амплитудата на
движение в дясната гривнена става. Към момента на прегледа от вещото лице-
24.02.25г., същото е установило лека деформация в областта на дясната
гривнена става, оток обхващащ гривнената става, дланта и пръстите, намалена
хватателна сила на дясната ръка спрямо лявата- не може да свие пръстите в
юмрук, при свиване същите отстоят на 1,5 см от дланта, ограничено движение
в дясната гривнена става. Вещото лице е посочило, че има деформация- има
ограничения на движенията, но те не препятстват съществено дейностите от
ежедневния живот. Самото ограничение в движението на гривнената става,
както на лявата, така и на дясната ръка, не е от такова съществено значение,
което да препятства обслужването й. Поради възрастта и артрозните промени,
или други увреждания, амплитудите се намаляват- пострадалата има
ограничение на движение и в лявата става. Предвид възрастта на пострадалата
ще остане лека деформация и леко ограничение на движението на дясната
става- движението на дясната става преди произшествието явно също не е
било на 100 %. Важно в случая е основното затруднение, което препятства
функцията на крайника при пострадалата- намалена хватателна сила на
дясната ръка и невъзможността да свива пълноценно пръстите на ръката,
което и пречи да използва помощните средства /бастун/. Преди ПТП се е
движела с бастун, което означава, че е можела да си свива ръката.
Възстановителният период не е приключил, но в с.з. на 24.03.2025г. вещото
лице е посочило, че предвид възрастта на пострадалата възстановяването й
протича нормално. Пояснило е още, че към момента на прегледа са изминали
6 месеца от ПТП, а окончателно становище относно приключване на
оздравителния процес може да се даде след 1 година, за да се види до каква
степен ще бъде възстановено движението. В съдебното заседание вещото
лице е посочило също, че е възможно и най- вероятно подобрение на
състоянието след изтичането на 1 година от произшествието- намаляване до
изчезване на болката и отока, увеличаване на силата на захвата с дясната ръка.
Свидетелят Г.А.- син на ищцата, които показания съдът цени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, е посочил, че живее с майка си и след
произшествието се е наложило два месеца той да се грижи за домакинството-
пране, готвене, пазаруване. Майка му не можела да извършва обичайна
3
домакинска работа, поради нарушен захват с дясната ръка. Нуждаела се от
чужда помощ при личен тоалет, не можела да излиза от дома, си тъй като се
придвижвала с бастун, който поради травмата на дясната ръка не можела да
ползва. По време на възстановителния период, около месец, ищцата търпяла
болки, и сега изпитвала болки, но по- слаби. Пиела обезболяващи лекарства и
мажела ръката си с мехлеми, които са й изписани. Все още не може да свие
ръката си в юмрук и поради това не може да борави с нож. Другият свидетел-
Д.П., колега на св. А., е потвърдил показанията му- посочил е, какво му е
споделял и че няколко пъти ги е транспортирал да отидат на прегледи.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на
пострадалата, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди по предявения иск възлиза в размер на 38 000
лева:
Счупването на т. нар. типично място в долния край на дясната лъчева
кост на дясната ръка безспорно е затруднило движенията на ищцата,
съответно е създало болка, дискомфорт и е наложило необходимост от
подкрепа в ежедневието за период от около два месеца /св.Г. А./. Към момента
на прегледа- 24.02.25г. има лека деформация в областта на дясната гривнена
става, оток обхващащ гривнената става, дланта и пръстите и намалена
хватателна сила на дясната ръка спрямо лявата, не може да свие пръстите в
юмрук, при свиване същите отстоят на 1,5 см от дланта. Поради възрастта на
пострадалата /71г./ и артрозните процеси още преди произшествието тя е била
с болки в крайниците и намалена амплитуда на движение и в лявата гривнена
става, освен това се е придвижвала с накуцване, с помощно средство- бастун,
като при слизане по стълби се е нуждаела от чужда помощ, поради което
увреждането допълнително е усложнило състоянието й. Към момента
продължава да има периодични болки, продължава да използва
противовъзпалителни гелове, при нужда болкоуспокояващи и продължава
рехабилитация.
При определяне на размера на обезщетение освен гореизложеното съдът
отчита също: вида и тежестта на уврежданията- пострадалата Я. А. е получила
само едно увреждане- счупване на т. нар. типично място в долния край на
дясната лъчева кост на дясната ръка /вътреставно счупване, по типичен
механизъм- подпиране върху дланта на ръка/; начина и периода на лечение-
чрез обездвижване на дясната ръка за срок от 35 дни и рехабилитация, която
оказва добър ефект; обстоятелството, че предвид възрастта на пострадалата
възстановяването й протича нормално; благоприятната прогноза за
възстановяване- очаква се намаляване, до изчезване на болката и отока, както
и увеличаване на силата на захвата с дясната ръка; следва да се отчете също,
че ограничението в движението на гривнената става не е от такова
съществено значение, което да препятства обслужването й, като предвид
възрастта на А. движението на дясната гривнена става преди произшествието
4
също не е било на 100 %, както не е и на лявата, поради артрозни промени; по
делото няма данни или твърдения за получени от страна на пострадалата
психологични разстройства или психогенни реакции, които да са доведат до
нарушаване на важни области на функционирането й, което също следва да се
вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Настоящата съдебна инстанция намира за основателно възражението на
застрахователната компания за съпричиняване на вредоносният резултат от
пострадалата, като определя същото на 20%. Я. А. е пресичала пътното платно
на място, което не е пешеходна пътека и не е продължение на тротоар, в
нарушение на чл. 113 от Закона за движение по пътищата, при положение, че в
близост е имало пешеходна пътека, видно от снимките във фотоалбума по
надлежно приложеното и прието в настоящото производство нохд №17/2025г.
на ДРС и показанията на свидетеля- очевидец, като освен това е решила да
мине точно зад единственият спрян автомобил. По делото е установено, както
от показанията на св. Ст. П. /с.з. на 24.03.2025г./, така и от заключението на
вещото лице, че пострадалата не се е съобразила с въведените задължения в
чл.113 ЗДвП и забрани в ЗДвП за пешеходците, с които са регламентирани
правила за безопасно пресичане и придвижване на пътното платно. В случая,
поведението на пострадалата ищца към момента на произшествието сочи на
обективна причинно- следствена връзка с настъпилия неблагоприятен
резултат, тъй като е участвала като пешеходец в движението и се е намирала
на платното за движение, което е място за движение на МПС, а пресичането
му става само в посочените в чл.113 ЗДвП места, при съобразяване с пътната
обстановка и превозните средства.
При съпоставяне приноса на виновния водач, с приноса на пострадалата
и предвид по- високите изисквания към водачите на МПС за осигуряване
безопасността на движението, съдът счита, че приносът на ищцата в
настъпване на вредата е 20%. Съгласно експертното заключение, водачът на
лекият автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
при възприемане пресичащата пътното платно възрастна жена, макар и да е
пресичала на нерегламентирано място, поради което неговият принос е
многократно по- голям. Но пострадалата от своя страна, като пешеходец, също
има задължения съгласно ЗДвП, които да спазва, едно от които е да пресича
пътното платно само на обозначените за това места- чл.113 ЗДвП, а не
безразборно, както и също да възприема и да се съобразява с пътната
обстановка. Тя категорично е имала обективната възможност, преминавайки
първата и навлизайки във втората пътна лента, да възприеме спрелият лек
автомобил и да предотврати настъпването на произшествието, като не навлиза
в коридора на движение на автомобила, не минава непосредствено зад него,
както и е била длъжна да види и прецени, че всеки момент спрелият за
престой автомобил може да започне движение.
Предвид изложеното определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла, следва да се намали с
5
процента на съпричиняване- 20%, при което сумата, която следва да бъде
присъдена, е в размер на 30 400 лева. В останалата част, до пълната
претендирана сума от 50 000 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Претенцията за имуществени вреди е основателна и доказана до размер
на сумата 50,73 лева /без лекарствата спазмалгон и лопедиум/, което е
посочило и в.л. д-р Р. в заключението си. След намаляване на сумата с
процента на съпричиняване, искът за имуществени вреди следва да се уважи
до размер на 40,58 лева, а в останалата част да се отхвърли.
Върху посочените обезщетения се дължи и лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя- 12.08.2024г., която не се спори от страните.
Разноски: При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата от адв. К., в полза за последния
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Същото следва
да се определи в размер на сумата 3000 лева, съобразно фактическата и
правна сложност на делото, провеждането на две съдебни заседания по
същото, както и материалният интерес.
От ответника се претендира присъждане на разноски, съобразно
приложен списък- за адвокатски хонорар, в общ размер 6120 лева с ДДС. Не е
направено възражение по чл. 78 ал.5 ГПК. Следователно, съобразно изхода на
делото разноските, които ищцата следва да заплати на ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете, са за адвокатско възнаграждение в размер на
2 386,80 лева.
Предвид освобождаването на ищцата от заплащане на такси и разноски
и с оглед частичната основателност на предявените искове, ответникът е
длъжен да заплати държавна такса върху уважения размер- сумата 1217, 62
лева, чрез ГОС, както и заплатените от бюджета на съда разноски за съдебните
експертизи- 610 лева, чрез ГОС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Бул Инс"АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на Я. Г. А., ЕГН:**********, от гр. Д., ** сумата 30 400 лева, ведно
със законната лихва от 12.08.2024г.,представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни
увреждания) от ПТП, настъпило на 31.07.2024г. в гр. Д., на основание чл.432
ал.1 вр. чл. 477 КЗ, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 30 400 лева, до пълния претендиран
размер от 50 000 лв., ведно с лихвата от 12.08.2024г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Бул Инс"АД, с ЕИК *********,
6
седалище и адрес на управление: София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на Я. Г. А., ЕГН:**********, от гр. Д., ** сумата 40,58 лева, ведно със
законната лихва от 12.08.2024г., представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.07.2024г. в гр. Д., на
основание чл.432 ал.1 вр. чл. 477 КЗ, като отхвърля иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 40,58 лева, до пълния
претендиран размер от 63,65 лв., ведно с лихвата от 12.08.2024г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Бул Инс"АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв.Б. К. сумата от 3000 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв.- за процесуално представителство на Я. Г. А..
ОСЪЖДА Я. Г. А., ЕГН:**********, от гр. Д., ** да заплати на
Застрахователно дружество "Бул Инс"АД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, сумата от 2 386,80 лева-
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Бул Инс"АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Габрово, следните суми: 1217, 62 лева- държавна такса и 610 лева - заплатени
от бюджета на съда разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7