Решение по дело №318/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 668
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050700318
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

668

Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 318 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Н.С.Д. ЕГН ********** срещу Разрешение за строеж /РС/ № О-**/30.12.2021 г. издадено от главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

Жалбоподателят сочи, че е нарушен чл. 38 от ЗУТ, тъй като няма съгласие на всички собственици, които е следвало да дадат такова. Към момента на подаване на заявлението за издаване на РС И.В.Д. не е била собственик на СОС 10135.****.2 и прилежащото му таванско помещение, поради което е разгледано недопустимо искане. Нарушен е чл. 38, ал.5 и ал.7 от ЗУТ при издаване на РС, защото не са налице доказателства че РС е относно самостоятелни обекти в сграда. Намира, че е приложим чл. 185, ал.3 и ал.7 от ЗУТ, защото се променя застроената площ на преустроените 5 тавански помещения и на основание §2, т.3 от ДР от Наредба №7/22.12.2003 г. към тези помещения се присъединява част от етажната собственост. Строежът не е в изключенията по чл.185, ал.1 от ЗУТ, защото се засягат конструктивни елементи и съществено се изменят общите части, с което е нарушен и чл. 38, ал.7 от ЗУТ. Строежът е трета категория и не е в такъв по чл.137 от ЗУТ, поради което е издаден от некомпетентен орган. Не са предвидени гаражи за обектите по чл.38, ал.1 – 5 от ЗУТ, поради което е нарушен чл.38, ал.9 от ЗУТ. Не са налице доказателства за необходимостта от извършване на преустройство, поради което не е спазен чл.185, ал.5 от ЗУТ. Не е участвал в административното производство по издаване на РС. Отправено е искане за отмяна на оспореното РС и присъждане на сторените разноски в производството, съобразно представен списък.

Ответникът – главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, чрез ст. юрисконсулт П.М. – пълномощно л.92, оспорва жалбата. Излага, че към датата на издаване на РС ответникът не е разполагал с данни за промяна на собствеността относно СОС с ид. 10135.****.2 и към момента в КККР като собственик е вписан Д.Е.Д. съгласно н.а. № 472/2020 г. Не оспорва, че имота 17.09.2021 г. е придобит от И.В.Д., като промяната може да се отрази в РС по реда на чл. 62 от АПК при волеизявление на новия собственик. Не е необходимо на основание §2, ал.3 от Наредба №7/22.12.2003 г. сключване на договор в нотариална форма, защото сградата е реализирана много преди издаване на процесното РС. При необходимост актуализирането на общите части на сградата може да се извърши по реда на чл.17, ал.6 от ЗУЕС. Представена е нотариално заверена декларация рег. № 6643/01.07.2021 г. от собствениците на СОС, които притежават повече от 50% от общите й части. Предвид измененията в покрива е изготвен конструктивен проект по чл.38, ал.7 от ЗУТ, чрез който се доказва, че не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата. Счита, че сградата е трета категория, а процесния строежа е трета или четвърта категория в зависимост от това как се тълкуват нормите на чл.137, ал.1, т.3 б. „ж“ и т.4 б. „д“ от ЗУТ. В случай, че категорията на строежа не е определена правилно с РС това може да се коригира по реда на чл.62 от АПК. На основание т.3.4 от Заповед № 005/17.02.2017 г. на гл. арх. на Община Варна процесното РС е издадено от компетентен орган. В случая не е предвидено надстрояване, поради което не е бил необходим договор по чл. 183 от ЗУТ. Предвидено е изграждане на капандури, съгласно чл. 92, ал.1 от Наредба №7/2003 г., защото капандурите са „издатини на сградите“ съгласно чл. 86 от Наредба №7/2003 г. Сградата е изградена преди влизане в сила на ЗУТ /2001 г./, поради което не може да се изпълни изискването на чл. 38, ал.9 от ЗУТ, поради което с чл.38, ал.10 от ЗУТ е предоставена възможност органа издаващ РС да извърши преценка за прилагането на посочената норма. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в писмени бележки представени след последното съдебно заседание е отправено искане за присъждане и на сторените разноски в производството.

Заинтересовани страни: Й.И.П., И.В.Д., Й.П.А., Т.С.Д., В.Ж.Д., И.П.К. - Б., Х.А.Б., Б.С.М., А.С.М., чрез законен представител С.К.М., Д.Л.Г., И.Я.И. *** не са изразили становище по спора.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подадено е заявление рег. № АУ133153ОД/29.12.2021 г. за издаване на РС без одобряване на инвестиционен проект от Й.П., лично и като пълномощник на Д.Д., Й.А., Я.Д. и Ж.М.за ремонт, реконструкция и надзид до 1,5 м с капандури и смяна предназначението в кабинети за творческа дейност.

Инвестиционен проект за обект преустройство на тавански помещения с направа на капандури и промяна предназначението им в кабинети за индивидуална творческа дейност в жилища в сграда с ид. 10135.**** в гр. Варна, ул. ***изготвен от арх. К. Х. е подадено от възложители: Й.П. – таванско помещение №1, Д.Д. – таванско помещение № *, Й.А. – таванско помещение №3, Т.Д. и Я.Д. – таванско помещение № 4 и В.Д. – таванско помещение № *. Възложителите са упълномощили, с нотариално замерени пълномощни Й.П. да ги представлява при провеждане на административното производство по издаване РС. Инвестиционния проект е одобрен – съгласуван на 17.12.2021 г. от гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

С Решение по т.1 от Протокол №7/08.12.2021 г. на Районен експертен съвет по устройство на територията в район „Одесос“ е приет представения инвестиционен проект, със забележки височината на вратите на кабинетите в част „Архитектурна“ и част „Пожарна безопасност“ да се уеднаквят и в част „Архитектурна“ за вратите да се отрази ЕІ 60, С3; да се предвиди топлоизолация на покрива и да се обезопасят всички прозорци, дадена е положителна оценка за съответствие на проекта с основните изисквания на строежите.

Представена е Декларация, в която е посочено, че е от всички собственици, живущи в гр. Варна, ул. Х. С. №41, с която се съгласяват тавански помещения с адрес: гр. Варна, ул. Х. С. № 41 да се снабдят с разрешително за строеж за „ремонт и реконструкция на капандури, както и смяна на предназначение на тавански помещения в кабинети, подписана е от Й. Й., Д. Д., Й.А., Т.Д., Ж.М., И.К., С.М. и Д.Г..

Издадена е виза рег. № 52/06.07.2021 г. от гл. арх. на район „Одесос“ за проектиране и преустройство, промяна предназначение и капандури.

Със Заповед № 55/14.03.2000 г. е одобрено изменение на регулационния план в частта на кв.366, парцел І – за жилищно строителство по плана на 10-ти м.р., като за същия се проеотреди парцел ІV-тр.п. /л.210/.

От представени документи за собственост и извадка от кадастрален регистър на недвижими имоти – л.203 - 208 се установяват следните вещни права:

1.Поземлен имот 10135.1503.145 съгласно Акт за общинска Собственост № 10668/04.08.2021 г. вписан в СВ – Варна – Акт № 104/05.08.2021 г. е собственост на Община Варна – л. 217.

За имота е налице учредено право на строеж на лица, част от които след това са отчуждили имотите си, като собствениците на самостоятелни обекти в сграда /СОС/ са следните:

2. СОС 10135.****.1 – Й.И.П., н.а. №123/16.11.2017 г. – л. 9 от адм. пр.

3. СОС 10135.****.2 – И.В.Д., н.а. № 113/17.09.2021 г. – л.193.

4. СОС 10135.****.3 – Й.П.А., н.а. №175/**.10.2014 г. - л.5 от адм. пр.

5. СОС 10135.1503.145.4 – И.Я.И., наследник на И.Я.И. и Т.С.Д., съгласно Удостоверение за наследници- /л.190-191/, н.а. № 128/24.05.1979 г. – л. 4.

6. СОС 10135.****.5 – В.Ж.Д. – н.а. № 187/11.09.2021 г. – л. 3 от адм. пр.

7. СОС 10135.****.6 – И.П.К. – Б. и Х.А.Б. – н.а. № 72/28.06.2010 г.

8. СОС 10135.****.7 – Н.С.Д., н.а. 134/03.12.1997 г. – л.5.

9. СОС 10135.****.8 – Н.С.Д., н.а. 176/13.12.1993 г. – л.6.

10. СОС 10135.****.9 – С.С.М.- н.а. № 98/11.09.1991 г.

11. СОС 10135.****.10 – Д.Л.Г. – н.а. № 83/14.12.1993 г.

12. СОС 10135.****.12 – Д.Л.Г. – н.а. № 97/17.11.2010 г.

13. СОС 10135.****.13 – Д.Л.Г. – н.а. № 83/14.12.1993 г.

14. СОС 10135.****.14 – Д.Л.Г. – н.а. № 154/05.10.2001 г.

15. СОС 10135.****.15 – В.Ж.Д. – н.а. № 187/11.08.1921 г.

16. СОС 10135.****.18 – И.П.К. – Б. и Х.А.Б. – н.а. №72:28.06.2010 г.

17. СОС 10135.****.19 – няма данни за собственост.

18. СОС 10135.****.21 – Н.С.Д. 134/03.12.1997 г. и н.а. 176/13.12.1993 г.

По делото са приети две СТЕ чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С процесното РС се извършва основен ремонт и преустройство с промяна предназначението на пет броя тавански помещения, поради което жалбоподателя като собственик на СОС 10135.****.7 и 10135.****.8 е заинтересована страна 149, ал.2, т.4 от ЗУТ. Оспореното РС не е връчено на жалбоподателя, жалбата от 08.02.2022 г. е подадена в срока по чл.215, ал.4 вр. ал.1 от ЗУТ. Изложеното обосновава допустимост на жабата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С процесното РС е посочено, че се издаван на основание чл.148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ вр. чл.38, ал.5 и 7 от ЗУТ, като се разрешава извършване на строеж:

Преустройство на пет броя тавански помещения с направата на капандури и промяна предназначението им в кабинети за индивидуална творческа дейност, разположени в жилищна сграда с идентификатор 10135.****, находяща се в кв.348а, по плана на 10 м.р. на гр. Варна, ***Чрез СТЕ от в.л. М. и в.л. А., и СТЕ от в.л. С. е установено, че с РС е разрешено да се извърши подмяната на покривната конструкция над пет от таванските стаи и коридора пред тях, като подмяната на покривната конструкция ще включва подмяна на ребра, столици, подложни столици и билни столици. Част от фасадния зид ще се премахне и ще се монтира дограма. Над новите прозорци по фасадата е предвиден стоманобетонен щурц с размера 15/25 см. Проектирани са капандури, които не надвишават допустимите издатини по чл.92, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Височината на билото няма да се промени. Кота корниз не се променя. В.л. С. в съдебно заседание е отговорила, че покрива изцяло се променя, премахва се целия покрив и се прави нов, в рамките на допустимите издатини, относно капандурите и най – вероятно не могат да бъдат в предходното им състояние, защото с оглед изпълнението на сградата, покрива най-вероятно е с кал, докато сега този метод не се използва. Фасадната част се променя, защото влизайки в рамките на допустимите издатини се монтират нови елементи – дограма. Има съществена промяна в общите части на сградата, защото се променят конструктивни елементи.

В обяснителната записка към инвестиционния проект е посочено, че ще се извърши текущ ремонт на покривното покритие на цялата сграда. На пет от таванските стаи ще се извърши основен ремонт с направата на капандури и промяна предназначението на стаите.

С оглед посочените установявания съдът приема, че според инвестиционния проект това което фактически се цели да се осъществи на място е:

1.Основен ремонт на строеж по арг. на §5, т.42 от ДР на ЗУТ, защото ще се извърши частична замяна на конструктивни елементи, а именно покривната конструкция на пет от таванските стаи и коридори пред тях, част от фасадния зид ще се премахне и ще се монтира дограма, ще се направят капандури. На основание §1, т.2 и т.3 от Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях, "конструкция (строителна)" е съвкупност от взаимно свързани конструктивни елементи, предназначена да носи натоварвания и да осигурява подходяща коравина на строежа, "конструктивен елемент" е физически разграничима част на конструкция (колона, греда, плоча, пилот). На основание чл. 49, ал.4 от Наредба № 3 от 21.07.2004 г. покривът са конструктивен елемент.

2. Преустройството на тавански помещения, което се изразява в премахване на фасадния зид и монтиране на дограма, а над новите прозорци е предвиден щурц, проектират се нови капандури. Ще се промени предназначението на тези пет помещения съгласно §5, т.41 от ДР на ЗУТ, защото от тавански помещения към СОС ще бъдат кабинети за индивидуална творческа дейност към СОС, каквито е допустимо да съществуват съобразно чл.98, ал.2, т.2 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която норма предвижда, че в многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и придадени към жилища или самостоятелни ателиета, стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност.

Съдът приема, че с процесното РС е предвиден: основен ремонт на покрив на сграда и преустройство на пет броя тавански помещения с промяна на предназначението им в кабинети за индивидуална творческа дейност прилежащи към СОС, поради което е налице строеж по смисъл на §5, т.38 от ЗУТ.

На основание чл.72, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застрояването, което е с височина над 15 м е високо, поради което и процесната жилищна сграда, която е 17,25 м е високо застрояване. На основание чл. 137, ал.1, т.3, б. „ж“ от ЗУТ и чл. 7, ал.1 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи разрешения строеж е трета категория. В случая с основния ремонт на покрива се засяга конструкцията на сградата, поради което е неоснователен довода на ответника, че сградата на основание чл. 137, ал.1, т.4, б. „д“ от ЗУТ е четвърта категория.

С т.3.4 от Заповед № 005/17.02.2017 г. издадена от главен архитект на Община Варна, на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ е предоставено право на главните архитекти на районите в Община Варна, да издават разрешения за строежи представляващи промяна на предназначението, реконструкция, основен ремонт, основно обновяване, реставрация и адаптация, и/или преустройство със или без промяна предназначението за строежи независимо от категорията им по чл. 137 от ЗУТ. Предвид дадените правомощия на главен архитект на район „Одесос“ той е имал компетентност да издаде процесното РС, което по същността си е за основен ремонт и преустройство с промяна предназначението, въпреки че в него е посочено, че е само за промяна предназначението.

Относно таванско помещение №2 се установява, че собственик на СОС 10135.****.2 е И.В.Д., н.а. № 113/17.09.2021 г. – л.193. С Нотариално заверено пълномощно от 04.08.2021 г. Д.Е.Д. е упълномощил Й.И.П., за процесуално представителство в административното производство. Към този момент той е бил собственик на имота. Към момента на подаване на заявлението за издаване на РС – 29.12.2021 г. и за одобряване на инвестиционния проект – 19.11.0221 г., собственик на имота е била И.В.Д., от която не предоставено пълномощно за Й.П., поради което заявленията са подадени без представителна власт относно Д.. Административният орган е приел, че заявлението от Д.Д. е допустимо, с което е допуснал процесуално нарушение по арг. на чл.149, ал.2, т.4 от ЗУТ, но то не е съществено, защото заинтересована страна И.Д. не е оспорила процесното РС, тоест тя е валидирала действията на процесуалния представител без пълномощие.

За разрешения строежа е налице технически инвестиционен проект, който на 17.12.2021 г. е съгласуван от гл. арх. на район „Одесос“ съгласно чл. 145, ал.1, т.1 от ЗУТ.

За промяна предназначението на тавански помещения, съгласно чл. 38, ал.7 от ЗУТ, към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта. В случая инвестиционния проект е подписан от инж. – конструктор Д. – л.22 от адм. пр., но не е представено мотивирано становище по чл.38, ал.7 от ЗУТ със съдържането, което изисква нормата. Обяснителната записка към инвестиционния проект от арх. Х., не може да замести мотивирано становище на инженер-конструктор. Допуснатото нарушение на чл.38, ал.7 от ЗУТ е довело и до неправилна преценка, че ремонта който засяга покрива е текущ, а не основен.

Поради това, че с предвидената промяна предназначението на пет тавански стаи ще се извършват и строителни работи – основен ремонт, и не се касае за СОС, нормата на чл.147а от ЗУТ, относима за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи е неприложима.

На основание чл.109 от Наредба №7/22.12.2003 г., в жилищата могат да се предвиждат ателиета и стаи-кабинети за творческа и научна дейност при спазване изискванията на чл. 102, ал. 2, 3 и 4. С чл. 102, ал.3 и 4 от Наредба №7/22.12.2003 г. се предвижда, че в подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите - стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност; към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стаите-кабинети за творческа и научна дейност не се изисква санитарен възел. Следва, че е допустимо промяна предназначението на тавански помещения в кабинети да индивидуална творческа дейност, но следва да се спазят изискванията предвидени в ЗУТ.

Ответникът е посочил, че РС се издава на основание чл.38, ал.5 и 7 от ЗУТ.

На основание чл. 38, ал.5 от ЗУТ, самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3.

Чрез извадката от регистъра на недвижимите имоти представена от СГКК – Варна, двете СТЕ и изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 18.04.2023 г. се установява, че таванските помещения, за които се отнася РС не са СОС, а принадлежат към СОС. Следва, че трябва да се спази чл.185, ал.2 и 3 от ЗУТ по арг. на чл.38, ал.5 изр.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 38, ал.1 от Закон за собствеността - При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Ремонта на покрива, чрез промяна на покривната конструкция над пет от таванските стаи и коридора пред тях, включваща подмяна на ребра, столици, подложни столици и билни столици, премахване на част от фасадния зид и монтиране дограма, води до извод, че се засягат общи части по см. на чл.38 от ЗС – външни стени, вътрешни разделителни стени между отделните части и покрив.

В случая таванските помещения не са СОС и е налице съществено изменение на общи части на сградата /променя се покрив и външни стени/, поради което на основание чл. 38, ал.5 и по аргумент на противното на чл.185, ал.1, т.1 и 3 от ЗУТ следва да се спази чл.185, ал.2 от ЗУТ.

Съгласно §2, ал.3 от ДР на Наредба №7/22.12.2003 г., когато външната стена е с прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ на обекта се включва цялата й дебелина. Когато външната стена е без прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ се включва само половината от дебелината на стената, а останалата част от външната стена се причислява като обща част на сградата. В случая външните стени на процесните тавански помещения се променят и от такива без прозорци стават с прозорци, поради което и към застроената площ на обекта, към който принадлежат таванските помещения ще се прибави цялата дебелина на стената, т.е. има завземане на общи части.

Нормата на чл.185, ал.2 от ЗУТ предвижда, че в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. С оглед направените установявания, че ще се извършва преустройство на помещения които не са СОС и се изменят съществено общите части на сградата, като ще се стигне до завземане на общи части е следвало да е налице съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Такова съгласие от всички собственици не е налице, защото представената декларация с нотариална заверка на подписите не включа собствениците на СОС с ид.10135.****.7, 10135.****.8, 10135.****.7.3.15, 10135.****.18, 10135.****.21 и собственика на имот с10135.1503.145. Дори и да се приеме, че не се завземат общи части от сградата, то тогава следва да е налице решение на общо събрание на собствениците взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта. В случая е дадено съгласие от собственик на ап.6 и таванска стая 6 И.П.К. съсобственик с Х.А.Б. в условията на съпружеска имуществена общност, които са непосредствени съседи на таванска стая № 5 – Приложение 1 към СТЕ от в.л. М. и в.л. А. /л. 232/, но липсва решение на общо събрание на собствениците. Представената декларация за съгласие за промяна предназначението на тавански помещения в кабинети подписана от 9 лица /л.17 от адм. пр./ не е решение на общо събрание на собствениците на етажната собственост взето по реда на чл.11 – 18 от Закон за управление на етажната собственост, поради което не може да замести изискуемото решение на общо събрание на собствениците. Следва че и в тази хипотеза има неспазване на чл.185, ал.2 от ЗУТ. Това обуславя незаконосъобразност на РС относно промяна предназначението на тавански помещения в кабинети за индивидуална творческа дейност.

По изложените съображения дори да се приеме, че разрешената промяна на предназначение на таванските помещения е такава по чл.38, ал.3, изр.2 от ЗУТ, то и в този случай РС може да се издаде само ако е налице решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта. В случая не е налице решение на общото събрание на собствениците на жилища.

Съдът намира, че не е нарушен е и чл.38, ал.9 от ЗУТ вр. Приложение №5 към чл. 49 и чл.50 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, защото за ателиета за индивидуална творческа дейност, които са СОС има изискване за 1 брой място за паркиране и гариране, но в случая не е налице СОС и са предвидени кабинети, които са към СОС. В този смисъл доводът жалбоподателя в тази насока е неоснователен.

Следвало е преди издаване на РС ответникът да изиска всички необходимо документи от заявителите, а именно: решение на общо събрание на собствениците по чл.185,ал.2 от ЗУТ, вр. чл.38, ал. 5 от ЗУТ и мотивирано становище на инженер - конструктор с пълна проектантска правоспособност по чл. 38, чл.7 от ЗУТ. Допуснатото процесуално нарушение по чл. 30, ал.2 от АПК, вр. чл.219, ал.3 от ЗУТ е съществено, защото е довело да издаване на РС в несъответствие с чл.185, ал.2 от ЗУТ, вр. чл.38, ал. 5 от ЗУТ и чл. 38, ал.7 от ЗУТ.

В обяснителната записка към инвестиционния проект е посочено, че ще се извърши текущ ремонт на покривната покритие на цялата сграда, а в частта от покрива с границите на ул. Проф. Ф. Ж. К., ул. Хр. С. и дворищна площ, на попадащите там пет броя тавански стаи ще се извърши основен ремонт с направата на капандури.

На основание чл. 147, ал.1, т.3 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект за строеж за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство. В случая е установено, чрез СТЕ, че сградата е 17,25 м /високо застрояване/ и ще се извърши основен ремонт на покрив, който включва подмяна на покривната конструкция – ребра, подложни столници и билни столници, както и капандури. Законосъобразно за предвидения основен ремонт е одобрен инвестиционен проект, защото такъв се изисква, тъй като посочения основен ремонт не попада в хипотезата на основание чл. 147, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като строежа се намира в имот частна общинска собственост и е отреден за жилищно, а не за ниско жилищно застрояване. В издаденото РС не е предвидено разрешаване на основен ремонт, въпреки че в инвестиционния проект се посочва, че ще се извърши такъв. За извършването на основен ремонт така както е предвиден с инвестиционен проект следва да се издаде РС, при спазване на чл.148, ал.13 от ЗУТ – извършване обследване по реда на чл.176в от ЗУТ. В случая такова обследване не е направено. След като основния ремонт не е изрично разрешен с процесното РС следва, че ако се предприеме извършване на такъв, той ще е без издадено надлежно разрешение.

При издавена на оспореното РС е допуснато нарушение на процесуалните правила и материалния закон, което е основание за отмяната му съгласно чл.146, т. 3 и 4 от АПК.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски: държавна такса – 10 лева и депозити на СТЕ – 1310 лева, съгласно чл.143, ал.1 от АПК е основателно, поради което следва Район „Одесос“ при Община Варна съгласно чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1320 лева.

По арг. на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение. Искането на ответника за присъждане на разноски е направено след приключване на съдебното дирене, поради което съдът не дължи произнасяне, по арг. на чл.147, т.1 и 2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Предвид горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № О-**/30.12.2021 г. издадено от главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

ОСЪЖДА район „Одесос“ при Община Варна да заплати в полза на Н.С.Д. ЕГН ********** сумата от 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: