РЕШЕНИЕ
№ 2555
гр. Варна, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110114822 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, с която срещу *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, е предявен конститутивен иск за ОТМЯНА на Заповед № РД-02-1/13.09.2021 г на *а, с
която на работника е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 357
КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ.
В исковата молба ищецът Н. Д. Н. твърди, че на 08.07.2002 г. е бил назначен на
длъжност „шофьор“ в *. Сочи, че със заповед № РД-01-53/31.05.2021 г. му е наредено да
премине обучение за измерване на телесна температура, във връзка с което, считано от
01.06.2021 г. същият е следвало да измерва температурата на кандидат – кръводарителите,
влизащи в центъра. Излага се, че моментът, в който ответникът е уведомен за нарушението,
във връзка с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, е 05.07.2021 г. - при
подаване на жалба от страна на медицинска сестра *, в резултат на което на 27.08.2021 г. му
е поискано обяснение за проявено неетично поведение към горепосоченото лице. Сочи, че в
периода от 01.06.2021 г. до 31.06.2021 г. е осъществявал служебните си задължения на друг
вход, поради което е нямал контакт с жалбоподателката, а от 02.07.2021 г. до 15.07.2021 г. е
ползвал отпуск. Навежда твърдения за несъответствие между реалната дата (16.07.2021 г.) на
състояло се заседание на етичната комисия и посочената такава (14.07.2021 г.). Излага, че
заповед № РД-02-1/13.09.2021 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, му е била връчена на 13.09.2021 г. Счита, че наложеното му от работодателя
наказание е проява на дискриминация, като излага доводи за незаконосъобразност на
заповедта, нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
(включително неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ и реквизитите на изпратеното
уведомление) и липса на извършени от негова страна дисциплинарни нарушения, за които
твърдения излага подробни съображения. Моли за отмяната на акта на директора на
Районен център за трансфузионна хематология – Варна и за присъждане на разноски.
Ответникът *, подава отговор на исковата молба, с който излага становище за
допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Не оспорва, че на 05.07.2021 г.
при директора на *е постъпила жалба от * – медицинска сестра в центъра. Не се оспорва и
1
твърдението на ищеца, че същият е ползвал отпуск от 02.07.2021 г. до 15.07.2021 г. Излага,
че е спазена изискуемата от КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание,
доколкото наказанието е наложено в законовия срок и преди даване възможност на
служителя да даде писмени обяснения в подходящ срок, работодателят се е запознал с
доклада на етичната комисия, преценил е събраните доказателства и тежестта на
извършеното нарушение. Сочи, че ищецът е изслушан пред етична комисия, заседавала в
периода 14.07.2021 г. – 16.07.2021 г., след завръщането му от ползвания отпуск, пред която е
признал да е отправял забележки по отношение на жалбоподателката * но като шега, като
впоследствие обаче при последващо дадени обяснение, същият отрекъл подобно поведение
от своя страна. Счита, че ищецът е нарушил правилата на Етичния кодекс и изискванията на
работодателя за спазване на етичните норми в отношенията между колегите на работното
място, с оглед на което със заповед № РД-02-1/13.09.2021 г. му е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Оспорва твърденията на ищцовата страна за неспазване на
законовия срок за налагане на наказанието, доколкото се позовава на разпоредбата на чл.
194, ал. 3 КТ и счита 15.09.2021 г. за деня, в който следва да изтече законоустановения
двумесечен срок. Счита, че така издадената заповед удовлетворява съдържателните
изисквания на чл. 195 КТ. Моли за отхвърляне на претенцията на ищеца и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От сключените между страните Трудов договор от 08.07.2002 г. /л. 8/ и Допълнително
споразумение от 27.01.2003 г. /л. 9/ се установява, че ищецът е работил в предприятието на
ответника на длъжност „шофьор“. Установява се още, че ищецът страда от захарен диабет
/л. 16 и л. 63/. Със Заповед № РД-01-53/31.05.2021 г. на директора на */л. 10 и л. 55/ е
наредено ищецът да премине обучение за измерване на телесна температура и считано от
01.06.2021 г. да измерва температурата на всеки кандидат-кръводарител в влизащ в центъра,
както и да изпълнява пропускателния режим. Обучението е било проведено, видно от
представения протокол /л. 56/. Представено е трудовото досие на ищеца /л. 57-222/ От
същото следва да се вземат предвид в настоящото производство относимите към процесното
дисциплинарно наказание документи.
В т. 8 от Заповед № РД-01-60/19.06.2020 г. на */л. 36/ е наредено да се създаде Етична
комисия в състав: председател *-гл. счетоводител, членове: *–главна медицинска сестра, и
старша медицинска сестра или лаборант (в зависимост от кое отделение служителят е подал
жалба).
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 05.07.2021 г. при *–
Варна е постъпила жалба от * – медицинска сестра в центъра /л. 33/. В жалбата си същата
излага, че от дълги години е служител в центъра и търпи забележки, подмятания и обиди на
Н.Н.. Сочи, че в началото са били единични и периодични, но последния месец са станали
ежедневие, като същите са насочени към възрастта, социалното й положение и
здравословното й състояние. Излага, че тези действия на ответника са правени пред
колегите й, пред донорите и пред охраната. Моли да се вземе отношения по въпроса, защото
се нарушава Етичния кодекс, уронва се авторитета и достойнството й, и върху нея се
упражнява психически тормоз.
На 20.07.2021 г. е изготвен доклад на Етичната комисия на *(в състав: *-гл.
счетоводител, * – гл.сестра и *- ст.мед. сестра в отделение „Преработка на кръвта“),
назначена със заповед на Директора от 19.06.2020 г., от проведено на 14.07.2021 г. заседание
/л. 34-35/. Описват се оплакванията на жалбоподателката. Сочи се, че на 16.07.2021 г.
2
комисията се е събрала да изслуша ищеца, който е признал, че си е позволявал да отправя
такива думи само към служителката *, но било на шега. Комисията е констатирала, че
ищецът не отрича да е коментирал възрастта и здравословното състояние на служителката и
независимо, че е под формата на шега, е недопустимо да се отнася по този начин с работещи
в центъра колеги.
Установява се, че ищецът е изслушан от Комисията на 16.07.2021 г., доколкото в
периода от 02.07.2021 г. до 15.07.2021 г. е ползвал платен годишен отпуск, който факт се
установява от доказателствата по делото /л. 32/ и е приет за безспорен от съда. На 27.08.2021
г. е връчено на ищеца искане за даване на писмени обяснения /л. 13/ във връзка с
постъпилата от * жалба. Ищецът е дал на 31.08.2021 г. писмени обяснения /л. 14 и л. 86/, че
от 02 до 15 юли 2021 г. е бил в платен годишен отпуск. Познава * и никога по никакъв
повод не е отправял подмятания, забележки и обиди към нея. Посочва, че откакто е
възстановен на длъжността „шофьор“ от Инспекцията на труда непрекъснато му се искат
обяснения по различни въпроси и така му се нанася принуда. Уважава колегите си, с които
работи дълги години, и досега не е имал конфликт с никого.
Не се оспорва между страните, че с атакуваната Заповед № РД-02-1/13.09.2021 г. на *
/л. 15 и л. 30/, връчена на ищеца на същата дата, на Н. Д. Н. му е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. От изложените в заповедта мотиви се установява, че наказанието е
наложено във връзка с постъпила на 05.07.2021 г. жалба от медицинската сестра *за
упражнен над нея психически тормоз и отправени забележки, подмятания и обиди от ищеца,
станали почти ежедневни в месеца преди подаването й, като някои от тях в присъствието на
колеги и външни лица-кръводарители и служители от външната охранителна фирма.
Описано е, че комисията е провела срещи с жалбоподателката и служителя, като последният
не е отрекъл, че е допуснал коментари спрямо медицинската сестра. Споделил е също, че на
събрание е предложил да се уволнят пенсионерите с цел икономия на работни заплати, но
това се отнасяло до всички. В заповедта е изложено, че с поведението си служителят е
нарушил чл. 36 от Етичния кодекс, който повелява, че в отношенията си с колегите следва
да проявява коректност, да не допуска поведение, накърняващо достойнството и правата на
отделната личност. Описва се, че неспазването на етичните правила води до проява на
нелоялност към работодателя съобразно чл. 126, т. 9 КТ, както и неизпълнение на трудови
задължения, които са визирани в Етичния кодекс. Изложената от служителя позиция е
неправилна и дискриминационна. Това е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.
8 КТ, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието /т. 10/, както и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и нормативни актове,
както и в Правилника за вътрешния ред. Сочи се, че с дадените писмени обяснения
служителят е направил опит да омаловажи извършеното от него. С оглед извършените
нарушения е наложено наказание „забележка“.
Събрани са доказателства, че ищецът е запознат с Правилника за устройството на
вътрешния ред на* и Етичния кодекс /л. 41-42/, който също е представен по делото /л. 37-40/
Представени са доказателства /л. 231 – 238/, че след 15.05.2017 г. * е работила на
длъжност медицинска сестра в отделение „Преработка на кръвта“ в *-Варна. От т. 24 от
длъжностната характеристика от 14.05.2015 г. по отношение на тази длъжност се
установява, че при необходимост работи на график в сектор Експедиция на отделение
Клинична Трансфузиология.
В производството са събрани доказателства и за друго дисциплинарно производство
спрямо ищеца, непосредствено преди процесното. С покана от 18.06.2021 г. /л. 11/ г-н Н. е
поканен да изложи своята гледна точка защо на 18.06.2021 г. не е изпълнил определеното му
в длъжностната характеристика задължения и да обясни ситуацията от 21.06.2021 г. Същият
на 21.06.2021 г. е подал обяснения /л. 12/, че не му е била издадена заповед, като от
31.05.2021 г. той не изпълнява вече длъжността шофьор и основното му задължение е да
измерва температурата на всеки кандидат-кръводарител. Със Заповед № РД-01-60/28.06.2021
г. на Директора на *-Варна /л. 87/ на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, че на 17.06.2021 г. при издадена заповед да се включи в разтоварване на
3
получените в центъра подкрепителни закуски е отказал и не е участвал в товаро-
разтоварната дейност, което е нарушение на задължение вменено му с длъжностната
характеристика.
В производството са събрани доказателства и за подаден сигнал и извършена
проверка на Центъра от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна /л. 17, 44-46/. Същите
нямат доказателствена стойност за подлежащите за установяване факти в настоящото
производство.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че същата е
работила в предприятието на ответника до януари 2022 г. като медицинска сестра. Към
05.07.2021 г. е работила в „Експедиция“. Познава ищеца от както са влезли в нова сграда.
Посочва, че „Експедиция“ и „Преработка на кръвта“ са две отделения, които работят в тясна
връзка. Няма заповед, с която да е преназначена в друго отделение. Посочва, че юли 2021 г.
ищецът е работил на централния вход на *и ежедневно са се виждали. В началото са се
поздравявали, но в един момент той е започнал да я нарича „пенсия“ и че вечно е недоволна.
Посочва, че това се е случвало пред охраната, външни лица и другия персонал. Решила е да
подаде жалба, защото се е чувствала обидена.
От показанията на свидетелката * се установява, че същата работи от две години като
старша медицинска сестра в Центъра. Познава всички служители и ищецът й е пряко
подчинен. Описва работното време и почивките на същия. Сочи, че ** е работила като
редовна сестра в „Обработка на кръвта“. Тя й се е оплакала, че г-н Н. отправя обиди към
нея, които напоследък са зачестил и са пред свидетели. Описва как са провели заседание на
Етичната комисия, на която е член, разпитали са жалбоподателката и ищеца. Посочва, че по
време на жалбата Даринка е работила в „Експедиция“. Тя е назначена в „Преработка на
кръвта“, но дава дежурства и в отделение „Експедиция“, което е обичайна практика.
Свидетелката споделя, че по време на изслушването на ищеца той не е отрекъл, че е
отправял обидни квалификации към жалбоподателката, но те били под формата на шега.
От показанията на свидетелката *се установява, че познава ищеца и са работили
заедно преди 2 години в *. Тя е била медицинска сестра – кръвовземане. Не знае ищецът да е
конфликтен човек. Не работи вече в *, но поддържа добри отношения с него. В края на март,
началото на април, бившата старша сестра *е казала, че има заповед на Директора на *, ако
някой има оплаквания срещу ищеца, да ги напише. Свидетелката не видяла такава заповед.
Всички служители се били събрали, но никой не казал да има оплаквания. Не знае за
конфликт между * и *.
Въз основа на установените факти по делото съдът формира следните правни
изводи по съществото на спора:
Предявен е конститутивен иск за отмяна на заповед на работодателя, с която на
работника е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с правно основание чл. 357,
вр. чл. 188, т. 1 КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже наличието на валидно трудово правоотношение между страните и налагането на
дисциплинарно наказание, наложено с процесната заповед (не е спорно). В тежест на
ответника е било да докаже, че ищецът виновно е нарушил трудовата дисциплина, във
връзка с което е наложено процесното дисциплинарно наказание (включително че тежестта
на нарушението е съответна на наложеното наказание); че заповедта е издадена от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма и срок, както и че е спазена процедурата
по налагане на наказанието.
Ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Оплакванията му са
във връзка с носената от ответника доказателствена тежест, а именно за това, че не е
извършил твърдяното нарушение и ответникът не е провел надлежно процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание. По конкретно излага, че не е отправял обиди към
жалбоподателката; не е имал контакт с нея от работното си място, на което е бил временно
назначен; Етичната комисия, която е извършила проверка на нарушението не е надлежно
4
съставена, доколкото единият от членовете е следвало да бъде от отделение „Експедиция“, а
не „Преработка на кръвта“; не е спазен срока за налагане на наказанието; заповедта е
порочна; не е налице злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му
име.
В тежест на ответника е било да докаже законосъобразността на проведеното
дисциплинарно производство, което да е довело до налагане на наказание „забележка“.
Настоящият състав намира, че ответникът е доказал фактите, за които носи доказателствена
тежест.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение
на трудовата дисциплина. В разпоредбата на чл. 187 КТ са изброени неизчерпателно
възможни нарушения на трудовата дисциплина, като в настоящия случай /видно от
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/ ответникът счита, че ищецът е нарушил
т. 8, предл. I и II /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието/ и т.
10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение/, поради което според степента
на нарушението е наложил и най-лекото наказание по чл. 188, т. 1 КТ – забележка.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. В тази връзка съдът следва да
извърши преценка дали работодателят правилно е съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ
при налагане на това наказание.
На първо място от формална страна настоящият състав намира, че дисциплинарното
производство е законосъобразно проведено. От събраните по делото доказателства се
установява, че след подадена от трето лице (друг служител) жалба работодателят е започнал
дисциплинарно производство, като е извършил проверка по случая, събрал е съответните
доказателства и е поискал обяснения от служителя, поради което е спазил разпоредбата на
чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно заповедта на Директора на */л. 36/ от 19.06.2020 г. е сформирана
Етична комисия. Видно от представения доклад /34-35/ същата е била в надлежен състав от
главния счетоводител, главната медицинска сестра и старша медицинска сестра в отделение
„Преработка на кръвта“.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката *е
работила в това отделение към датата на подадената от нея жалба. Не се оспорва и се
установява от доказателствата по делото, че същата е изпълнявала и служебните си
задължения в отделение "Експедиция“, но това е било в изпълнение на възложеното й в
длъжностната характеристика, че при необходимост работи на график в сектор Експедиция
на отделение Клинична Трансфузиология. Това, че работодателят е приел, че е необходимо
същата да помага в това отделение не означава, че е променена длъжността й, както и
местоработата й. Още повече, че предвид спецификата на работата двете отделения са
взаимосвързани. Съдът намира, че съставът на Етичната комисия е бил надлежно формиран.
Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е издадена в рамките на
двумесечния срок от откриване на нарушението, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 1
КТ. Следва да се посочи и разпоредбата на ал. 3 от същия член, според която сроковете по
ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск.
В случая жалбата е подадена на 05.07.2021 г. /когато е открито нарушението/ и заповедта е
издадена на 13.09.2021 г. За времето на ползвания от ищеца отпуск между 02.07.2021 г. -
15.07.2021 г. срок не е текъл, като същият би следвало да изтече на 15.09.2021 г. Заповедта
съдържа всички необходими реквизити по чл. 195 КТ, издадена е от оправомощено лице –
Директора на * и е връчена лично на ищеца.
Настоящият състав не споделя оплакванията на ищеца, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не е мотивирана и в нея не са посочени конкретни действия на
служителя, които са довели до необходимостта от наказването му. Видно от самата заповед
5
работодателят подробно и мотивирано в две страници е описал всички действия на
служителя, защо това поведение нарушава трудовата дисциплина и защо се налага
определяне на наказание. Мотивите към заповедта са изложени по-горе.
По отношение на верността на изложените в заповедта факти в настоящото
производство бяха събрани писмени и гласни доказателства, които водят съда до извода, че
дадените от ищеца обяснения не отговарят в цялост на обективната истина. Този извод се
налага на първо място от подадената жалба, в която служителката описва какво е било
поведението на ищеца спрямо нея. Съдът съобразява и доклада на Етичната комисия, от
който е видно какво е изложено пред нея, както и изложеното от самия ищец. Налице е
съществено разминаване между посоченото в жалбата поведение на ищеца, даденото в
обясненията му и изложеното пред комисията. Също така твърдените от ищеца факти не се
подкрепят от гласните доказателства на жалбоподателката и старшата медицинска сестра.
Точно обратното. Установява се, че ищецът дори е признал извършените от него нарушения,
като е омаловажил същите чрез представянето им като шега. Същевременно показанията на
водената от ищеца свидетелка не носят конкретна информация за процесното нарушение и
въвеждат факти за целенасочено преследване спрямо ищеца от страна на работодателя,
което не се установява от другите събрани по делото доказателства. Поради тази причина
настоящият състав намира, че ищецът е извършил описаните в заповедта действия.
Работодателят всякога може да изиска изпълнението на това, което е уговорено с
индивидуалното трудово правоотношение и длъжностната характеристика за длъжността, а
неизпълнението му съставлява нарушение на трудовата дисциплина. /Решение № 246 от
18.01.2021 г. по гр.д. № 1156/2020 г., IV г.о. на ВКС/
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения №№№№
14/15.03.2017 г. по гр.д. № 112/2016 г. на ІV г.о.; 232/18.05.2012 г. по гр.д. № 41/2012 г. на
ІV г.о.; 229/30.10.2017 г. по гр.д.№ 215/2017 г. на ІV г.о., 80/26.10.2010 г. по гр.д.№
4679/2008 г. на ІІ г.о. и № 94/26.06.2020 г. по гр.д. № 4088/2019 г., доброто име на
работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява
или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и
авторитета на предприятието – работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за
дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се
касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на
дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната
професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя.
В настоящия случай доброто име на работодателя е уронено, защото служителят не е
спазил приетите етични правила и норми, инкорпорирани в приетия в предприятието
Етичен кодекс. Установи се по делото, че служителят си е позволил да обижда друг
служител периодично, и в присъствието на колеги и трети лица. Същият през това време е
работил на входа на Центъра, като изказванията му са достигали и до посетителите и
охраната. Това нарушение следва да се характеризира и като неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение по чл. 187, т. 10 КТ. Нарушени са правилата на приетия Етичен кодекс,
според които в отношенията си с колегите следва да се проявява коректност, да не допуска
поведение, накърняващо достойнството и правата на отделната личност. Ищецът е проявил
дискриминационно поведение по отношение на възрастта и здравословното състояние на
служителката *.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
6
/Определение № 482 от 19.05.2016 г. по гр.д. № 1489/2016 г., IV г.о. на ВКС/
В заключение настоящият състав намира, че ищецът е нарушил трудовата
дисциплина и наложеното от работодателя дисциплинарно наказание „забележка“ е
адекватно на извършените от ищеца действия, поради което и заповедта не следва да се
отменя, и което води до неоснователност на предявения иск.
Съобразно изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски по делото. Държавната такса остава за сметка на съда, доколкото ищеца
е освободен от заплащането и, на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът е
́
претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за което са представени
доказателства за плащане и списък. Своевременно е релевирано възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1 за МРАВ, която следва да намери приложение съобразно § 1 от ДР,
минималното възнаграждение е в размер на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Видно от платежното
нареждане договорът за правна помощ е от 06.12.2021 г., към която дата минималната
заплата в страната е била 650 лв. В тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на
тези разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу *, със
седалище и адрес на управление: гр. * конститутивен иск за ОТМЯНА на Заповед № РД-02-
1/13.09.2021 г на Директора на *, с която на работника е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, на основание чл. 357 КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *3, ДА ЗАПЛАТИ на *, със
седалище и адрес на управление: гр. *0, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторените в настоящото производство от ответника съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7