РЕШЕНИЕ

 

Номер         /   25.10                 2016 година                      град С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 25 февруари                                                                        2016 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА                         

СЕКРЕТАР:  Д.К.

като разгледа докладваното от  съдия ТАНЕВА

търг.дело № 83  по описа за 2014 година,

за да се  произнесе съобрази:

 

          Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ и е образувано по молба на “Н.” ЕООД – гр. С., бул. ***, ЕИК *** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “П.” АД – гр. С.З., бул. ***, ЕИК ***.

          Молителят посочва, че бил в договорни отношения с "П." АД, произтичащи от сключен Договор за паричен заем от 10.10.2007г., Анекс от 01.10.2008г., Анекс от 20.05.2011г. и Анекс от 11.12.2013г. към него.

          В изпълнение на сключения договор „Н." ЕООД предало на заемателя уговорената в Договор за паричен заем от 11.10.2007г. и Анекс от 01.10.2008г сума в размер на 10 500 000 евро, както и допълнително уговорената  в чл. 4 от Договора с Анекс от 20.05.2011г сума в размер на 1 360 000  евро.

          Посочва, че на основание чл. 5 от сключения договор заемателят, освен предоставената в заем сума дължал и възнаградителна лихва, изчислена на база 360 дни годишно, в размер на 1-месечен ЕURIBOR плюс 2,85% надбавка върху усвоената заемна сума. По силата на чл. 10 от сключения договор заемателят дължал наказателна лихва в размер на 2% годишно, в случай, че не погаси дължимото възнаграждение на предвидените палежи.

          По силата на сключения Анекс от 11.12.2013г. към Договор за паричен заем от 10.10.2007г. падежът за изпълнение на цялото задължението на заемателя бил 15.12.2013г. След настъпване на падежа на задължението за плащане, „Н." ЕООД провело неколкократно разговори с ръководството на дружеството - длъжник и изпратило писмена покана да плати доброволно, връчена лично на Изпълнителния директор Д.Е. на 04.03.2014г. В отговор на изпратената покана за плащане дружеството – молител получило на 18.03.2014г. писмо от длъжника, с което признавал задължението,неговия размер и заявявал изрично, че не е в състояние да плати.

          Към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ, молителят имал следните изискуеми вземания към "П." АД, произтичащи от Договор за паричен заем от 10.10.2007г., Анекс от 01.10.2008г., Анекс от 20.05.2011г. и Анекс от 11.12.2013г. към него:

          1/.Непогасена главница в размер на 9 352 998,79 евро или тяхната левова равностойност от 18 292 875,62 лв.

          2/.Възнаградителна лихва, дължима към 31.03.2014г., в общ размер на      372 959,00 лв., а именно: - за м. август 2013г. - 47 255.37 лв.; за м. септември 2013г. - 45 412,06 лв.; за м. октомври 2013г. - 46 910,05 лв.; за м. ноември 2013г. - 45 427.31 лв.; за м. декември 2013г. - 47 508,63 лв.; за м. януари 2014г. - 48 296.24 лв.; за м. февруари 2014г. - 43 821,60 лв.; за м. март 2014г. - 48 327.74 лв.

          3/. Наказателна лихва за просрочие на месечните лихви по чл. 10 от Договора в общ размер на 2 722.97  лв., а именно: - за 2013г. - 1 409.48 лв.; за периода 01.01-31.03.2014 г.-1 313,49 лв.

          Молителят посочва, че от месец септември 2013г. длъжникът напълно   спрял плащанията. Последното извършено плащане от “П.” АД било на 29.08.2013 г. и включвало главница по заема 128 556.81 лв. и лихва по заема 47 443,19 лв. ( за м. Юли 2013 г.).

          Дружеството молител твърди, че му било известно, че длъжникът не изпълнявал задълженията си и към другите си кредитори, към които също бил спрял плащанията в много по-ранен момент от спряното плащане към “Н.”  ЕООД. Посочва, че изискуемо вземане към  “П.” АД имал един от акционерите в дружеството - А.М. и вземането му произтичало от неразпределен дивидент. На извънредно Общо събрание на акционерите, проведено на 20.12.2009г., било взето решение сумата от 47 235 000 лева, представляващи „Неразпределена печалба", да бъде разпределена между акционерите под формата на паричен дивидент. Разпределението на дивидентите следвало да стане съразмерно с относителния дял на притежаваните акции от всеки акционер. След приемането на решението от 20.12.2009г., при спазване на предпоставките по чл. 245 ТЗ на акционера А.М. /притежаващ 25 000 акции, равняващи се на 5% от капитала на дружеството/ следвало да бъде изплатена сумата от 2 361 750  лева, представляваща дивидент. Това вземане било ликвидно и изискуемо, но не било изпълнено от „П." АД, а било дължимо към 20.12.2009г.

          Предвид изложеното, кредиторът счита, че е налице хипотезата на чл. 607а, aл. 1 във вр. с чл. 608 от ТЗ и за "Н." ЕООД в качеството му на кредитор на "П." АД възниквал правен интерес от предявяване на молба, с правно основание чл. 625 ТЗ.

          Счита, че са налице всички материално-правни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Позовава се на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 и 2 от ТЗ, съгласно която търговецът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай счита, че по отношение на дружеството-длъжник били налице и трите хипотези на неплатежоспособност по чл.608, ал.1, 2 и 3 ТЗ.

          Дружеството – молител излага доводи относно наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка на "П." АД към "Н." АД. Посочва, че с молбата е представил достатъчно и убедителни писмени доказателства за съществуването на вземане, за неговото основание, размер и изискуемост, и за факта на неизпълнение на задълженията на ответника, посочени по-горе. Съгласно разпоредбите на сключения между страните договор и анексите към него, задължението било с определен падеж, като плащането е било изискуемо към 15.12.2013г. Налице били изрични признания от страна на длъжника относно съществуването на вземането, размера и падежа му.

          Изложени са доводи и относно наличието на неплатежоспособност по отношение на "П." АД. Молителят посочва, че от приложения Годишен финансов отчет за 2012г. Е видно, че към края на 31.12.2012г. дружеството разполагало със 126 286 000 лв. краткотрайни активи, а имало краткосрочни задължения в размер на 222 349 000 лв. Най-вероятно като дългосрочно задължение било осчетоводено и задължението към „Н." ЕООД, което всъщност вече било изискуемо по силата на сключения Анекс от 10.12.201Зг. и в актуалния отчет за 2013г. следвало да бъде осчетоводено като краткосрочно, което следвало да промени драстично показателите на дружеството-длъжник.

          Моли съда на основание чл. 625 ТЗ във връзка с чл.607а и чл.628, ал.1, 2 и 3 ТЗ да постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността на "П." АД към 20.12.2009г. и определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и да определи дата на първото събрание на кредиторите.

          С молбата по чл. 625 ТЗ иницииралият производството кредитор е направил искане да бъдат допуснати предварителни обезпечителни мерки в това число и да бъде назначен предварителен временен синдик. С определение от 20.03.2014г. съдът е назначил за предварителен  временен  синдик на “П.” АД, ЕИК: *** С.С.Г. с правомощията по чл. 635, ал.1 ТЗ.

          На основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ по делото са постъпили молби от кредитори на длъжника за присъединяване в производството по несъстоятелност, в които подробно са изложили основанията, на които са възникнали вземанията им.

          В първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.04.2016г., съдът на основание чл. 629, ал. 4 е присъединил като кредитори в производството “К.” ЕООД – гр. С., “Е.”, със седалище и адрес на управление в Н.К., “Е. ЕАД  - гр. С., “И.” АД  - гр. С., “Н.” ЕООД – гр. В., “П.” АД – гр. С., “П.” ЕООД – гр. Б. и “Б.” ЕАД – гр. С..

          С молба вх. № 4984/23.04.2014г., подадена от “К.” ЕООД – гр. С.,  на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ във вр. с чл. 655, ал. 4 ТЗ  е направено искане да бъде назначен втори временен синдик в производството, а именно Б.А.М., който да упражнява правомощията по чл. 635, ал.1 от ТЗ съвместно с първоначално назначения временен синдик С.С.Г..

          С определение № 631/13.05.2014г. съдът е назначил за втори временен синдик Б.А.М. с правомощията по чл. 635, ал.1 от ТЗ.

Присъединеният кредитор “К.” ЕООД, гр. С., ЕИК ***, е депозирал молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ вх. № 4756/16.04.2014г., в която посочва, че има следните изискуеми вземания към “П.” АД:

          1. Вземане за непогасена главница в размер на 15 544 157, 24 евро, равняващи се на 30 401 729, 05 лева. Вземането произтичало от договор за цесия от 30.12.2013г., с който били прехвърлени неизплатени задължения по договор за банков кредит от 19.04.2013г. с кредитополучател „О." ЕООД и договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г. като солидарен длъжник на “П.” АД;

          2. Вземаме за законна лихва върху главницата от 30 401 729, 05 лева, за периода от 30.12.2013г. до 15.04.2014г. в размер на 905 414, 16 лева.

          3. Вземане за разноски по изпълнението в размер на 755 828, 35 лева с ДДС такси по Тарифата към ЗЧСИ.

          Посочва, че общо всички изискуеми и непогасени вземания на „К." ЕООД към „П." АД  са били в размер на 32 062 971, 56 лева.

          Кредиторът „К." ЕООД придобил вземанията си към „П." АД чрез договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „К." АД, в качеството му на цедент, от една страна и „К." ЕООД, в качеството му на цесионер, от друга страна. По силата на договора за цесия цедентът прехвърлил на цесионера свои изискуеми вземания към солидарните длъжници „О." ЕООД и “П." АД в размер на EUR 15 553 373. 51, представляващи неиздължена сума по договор за банков кредит от 19.04.2014г., сключен между „К." АД и „О." ЕООД и договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г., сключен между „К." АД и „П." АД, заедно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и договорености, независимо дали са изрично посочени в договора, както и заедно с всички лихви, включително и изтекли такива, и заедно с всички неустойки, разноски и други. Цедираните вземания по двата договора били обявени за предсрочно изискуеми на основание чл.20 от договора за банков кредит, поради неизпълнение от страна на солидарните длъжници. За непогасената част от задълженията имало издадени влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.12.2013г. на Районен съд – В., по ч.гр.д № 17958/2013г., като вземанията по изпълнителния лист били както следва:

          -сумата от 16 120 874 евро, представляваща непогасена главница, дължима по договор за банков кредит от 19.04.2013г., сключен между “К." АД, в качеството на кредитодатели “О." ЕООД, в качеството на кредитополучател от друга страна, и договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г. като солидарен длъжник на “П.” АД;

          -законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /09.12.2013г./ до окончателното изплащане на вземането;

          -сумата от 106 769, 19 евро, представляваща договорна просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.11.2013г. до 06.12.2013г.;

          -сумата от 10 747. 25 евро, представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2013г. до 06.12.2013г.;

          -сумата от 64 483. 50 евро, представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 28.11.2012г. до 06.12.2013г.:

          - сумата от 1 398.51 евро, представляваща неустойки за просрочени лихви за периода от 25.06.2013г. до 06.12.2013г.

          -сумата от 1275 985. 40 лева,  представляваща направени в производството   съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения;

          Кредиторът посочва, че  цедираните в полза на „К." ЕООД вземания произтичали от следните обстоятелства:

          На 19.04.2013г. между „О." ЕООД, като кредитополучател, и „К." АД, като кредитодател бил сключен договор за банков кредит, по силата на който “К." АД предоставило на „О." ЕООД кредит в размер на 16 200 000 евро, равняващи се на 31 684 446 лева, а кредитополучателят се задължил да върне предоставената парична сума, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените срокове за погасяване. С цел да се гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит, на 22.07.2013г. бил сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който „П." АД придобил качеството на солидарен длъжник.

          Поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит от страна на солидарно задължените „О." ЕООД и „П." АД, кредиторът „К." АД се възползвал от правото си по чл. 20 от договора и обявил задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, като предоставил срок за доброволно изпълнение като солидарните длъжници не погасили дължимите от тях суми в посочения срок, поради което кредиторът “К." АД поискал от Районен съд В. да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 16 120 874 евро, представляваща непогасена главница, дължима по силата на договор за банков кредит от 19.04.2013г. с кредитополучател „О." ЕООД и договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г. като солидарен длъжник на „П." АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /09.12.2013г./ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 106 769. 19 евро. представляваща договорна просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.11.2013г. до 06.12.2013г.; сумата от 10 747. 25 евро, представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2013г. до 06.12.2013г.; сумата от 64 483.50 евро, представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 28.11.2012г. до 06.12.2013г.; сумата от 1398,51 евро, представляваща неустойки за просрочени лихви за периода от 25.06.2013г. до 06.12.2013г. на основание чл. 418. вр. чл. 417, т. 2 от ГПК; както и сумата от 1 275 985. 40 лева, представляваща направени в производството съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Въз основа на подаденото заявление на 11.12.2013г. Районен съд В.., по ч.гр.дело № 17958/2013г. издало заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с които съдът уважил изцяло искането на заявителя и разпоредил солидарно отговорните длъжници „О.” ЕООД и „П." АД да заплатят на “К." АД сумите, посочени в заявлението. Солидарно отговорните длъжници „О." ЕООД и „П." АД не подали в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение и тя влязла в сила.

          Присъединеният кредитор посочва, че чрез договор за цесия от 30.12.2013г. “К." АД  в качеството си на кредитор и цедент, прехвърлила в полза на цесионера „К."' ЕООД свои изискуеми вземания в размер на 15 553 373. 51 евро, представляващи неиздължена сума по договора за банков кредит от 19.04.2014г., сключен между „К." АД и “О." ЕООД и договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г., сключен между „К." АД и „П." АД, заедно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и договорености, независимо дали са изрично посочени в договора, както и заедно с всички лихви, включително и изтекли такива, и заедно с всички неустойки, разноски и други. По този начин „К." ЕООД придобило качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П." АД.

          Посочва, че междувременно въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.12.2013г. срещу „О." ЕООД и „П." АД е образувано изпълнително дело № 3304/2013г. по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 па КЧСИ. В хода на изпълнителното производство били погасени следните вземания по изпълнителния лист:

          - Сумата от  576 716. 25 евро, представляваща част от неизплатена главница   в размер на   16 120 874 евро.

          - Вземане за законна лихва върху главницата от   16 120 874 евро за периода от 09.12.2013г. до 30.12.2013г. в размер на   94 226. 51 евро;

          - Вземане за договорна просрочена лихва върху редовна главница в размер на 106 769. 19 евро за периода от 25.11.2013г. до 06.12.2013г.;

          - Вземане за текущи лихви върху редовна главница в размер на  10747,25    евро   за периода от 25.11.2013г. до 06.12.2013г.;

          - Вземане за текущи лихви върху просрочена главница в размер на     64 483, 50   евро   за периода от 28.11.2012г. до 06.12.2013г.;

          - Вземане за неустойка за просрочени лихви в размер на   1 398.51   евро  за периода 25.06.2013г. до 06.12.2013г.,

          - Вземане за съдебни разходи в размер на 1 275 985. 40 лева за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17958/2013г. на Районен съд - гр. В., както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК във с чл. 7. ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери па адвокатските възнаграждения:

          Счита, че посочените вземания към “П.” АД са съдебно признати с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение и са неоспорими по смисъла па чл. 691 от ТЗ.

 

          Присъединеният кредитор “Е.” посочва, че е  кредитор на “П.” АД по установено по съдебен ред безспорно, ликвидно и изискуемо вземане по търговска сделка, произтичащо от решение № 482/07.03.2013г.,  по т.д. № 4036/2011г. по описа на СГС, влязло   в сила на 13.12.2013г., с което е  уважен изцяло предявения от “Е.” иск срещу “П.” АД, с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като  е осъден “П.” АД  да му заплати   следните суми:

          -6 267 250,46 евро, представляващи  стойността на  нанесените му вреди, изразяващи се в претърпени загуби, настъпили след отнемането от КРС на разрешенията на “Т." АД за осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС в резултат на неизпълнение на задължението на “П.” АД по §2, т.2 от Споразумение от 16.12.2009г. между “Е.”  и “П.” АД, в качеството им на акционери, притежаващи по 50 % от капитала на дружеството “Т." АД,  за осигуряване на финансиране в размер на 5 000 000 евро;

          -законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска (19.07.2011г.) до датата на окончателното й заплащане;

-738 110. 39 лева, представляваща съдебни и деловодни разноски.

          Общият размер на задълженията на “П.” АД към “Е.” към 16.04.2014г.  е бил в размер на 16 458 322, 70 лева, включващ присъдени: главница, законна лихва и разноски. Издаден е изпълнителен лист на 21.01.2014г.  и е образувано изп.д. № 125/2014г. по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ. 

          Посочва, че междувременно, в отговор на предприетите от ЧСИ Я. изпълнителни действия по изп.д. № 125/2014г., се е установило, че всички основни и най-ценни активи на дружеството „П." АД, от които кредиторите можели да се удовлетворят били извадени в полза на трети лица, близки до предишното ръководство на “П.” АД като:

-притежавани от „П." АД акции от капитала на “М." ЕАД, били прехвърлени на “П." ЕООД чрез инвестиционен посредник, като изпълнение върху реален залог, учреден от „П." АД на 12.11.2013г.;

        - притежавани от „П." АД акции от капитала на“Т." ЕАД били прехвърлени на “П.” ЕООД чрез инвестиционен посредник, като изпълнение върху реален залог, учреден от “П.” АД на 12.11.2013г.

- притежавани от „П." АД акции от капитала на “Б.” АД бири прехвърлени на “ П.” ЕООД чрез инвестиционен посредник, като изпълнение върху реален залог, учреден от „П." АД на 12.11.2013г., т.е.всички прехвърляния на акции били направени един ден преди вписване в ТР на смяната на   О.Т.Т., като изпълнителен директор на “П.” АД.

Присъединеният кредитор посочва, че всички тези действия, целящи и имащи за ефект чрез безпарични сделки да се извадят от „П." АД основни активи, които можели да служат както за подобряване тежкото финансово състояние на дружеството, в резултат на продължаващ   повече от три години конфликт между основните му акционери М.С. и Д.Е., така и за удовлетворяване на кредиторите на длъжника, обосновавали интереса на “Е.” да встъпи във висящото производство по несъстоятелност на “П.” АД.

          Твърди, че длъжникът не е отричал задължението си към “Е.”, но не е бил в състояние да го изпълни, поради състоянието си на неплатежоспособност и свръхзадълженост.

          Посочва, че дружеството  е спряло плащанията си към “Е.” на 31.12.2013г., когато е влязло в сила решение № 482 /07.03.2013г., по т.д. № 4936/2011 г. по описа на СГС. Спрените плащания са били израз настъпилата трайна, обективна невъзможност на длъжника да изпълнява паричните си задължения.

           Твърди, че дружеството  е било декапитализирано и свръхзадължено още към 31.12.2008г., тъй като размерът на краткосрочните активи е бил 252 163 000 лева, а размерът на задълженията е 574 890 000 лева, т.е. дружеството е било свръхзадължено още преди извършването на горепосочените безпарични сделки, които довели до допълнително намаляване на активите спрямо пасивите.            Обстоятелството, че “П.” АД не е публикувало финансови отчети след 01.01.2009г. е  индикация за влошеното финансово състояние на дружеството и за невъзможността кредиторите му да проследяват това състояние, с оглед възможността за събиране на техните вземания.

          Според присъединения кредитор изложените обстоятелства обосновавали извод за тежкото икономическо и финансово състояние на дружеството и за неговата неплатежоспособност и свърхзадълженост. За начална дата на неплатежоспособността кредиторът посочва 31.12.2013г. когато длъжникът е спрял плащанията към “Е...

          Прави искане да бъде постановено решение по чл. 630 от ТЗ.

 

          Присъединеният кредитор “Е.” ЕАД – гр. С., ЕИК *** посочва, че е бил кредитор на “П.” АД с изискуеми вземания, възникнали на основание сключен на 08.06.2004г. между “Е.” ЕАД и “П.” АД договор за безсрочен депозит.

          Молителят твърди, че в чл. 1 от процесния договор, страните уговорили, че депозантът депозира в „П." АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс.

          Съгласно чл. 2 от Договора, “П." АД се задължавало да заплаща годишна лихва, изчислена на база 365 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 - месечен SOFIBOR плюс 5 % надбавка. С Анекс от 08.06.2004 г. годишната лихва била променена, като същата се изчислявала на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден, в размер на 3 - месечен SOFIBOR плюс 1 % надбавка. В член 4 от договора било посочено, че „П." АД се задължавало да заплати дължима и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

          На 10.01.2013 г. между страните било сключено допълнително споразумение към договора за депозит, с което страните признавали и се съгласили, че към 10.01.2013 г. паричните задължения на „П." АД към присъединения кредитор възлизали в общ размер на 41 624 397,92 лева, като сумата от 34 621 647.15 лева, представлявала главница, а сумата от           7 002 750,77 лева - лихва.

          В член 2 от Споразумението било уговорено, че „П." АД се задължавало да погасява ежемесечно (считано от 01.02.2013 година) сума в размер на 500 000 лева на депозанта до пълното погасяване на задължението, като в случай на просрочие на повече от три вноски, задължението ставало предсрочно изискуемо в пълен размер. В този случай „Е." ЕАД имало право да поиска незабавно изпълнение на пълния размер на задължението.

          След датата на подписване на споразумението, от страна на „П." АД не били извършвани погашения на задълженията му по процесния договор за депозит.

          С нотариална покана с peг. № 7443, том II, Акт 18 № 62 от 02.12.2013 г. на Р.Б. - Нотариус с peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC С.З., дружеството - длъжник „П." АД било поканено в седмодневен срок от получаването й да заплати дължимата сума в размер на 40 522 242,07 лв., от които 34 621 647,15 лева - главница и 5 900 594,92 лева - лихви за периода от м. Октомври 2009г. до 28.11.2013г., произтичащи от подробно описаните в молбата на “Е.” ЕАД фактури.

          Кредиторът сочи, че към датата на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ от страна на „П." АД нямало никакви извършени погашения на задължението.

          Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Допълнителното споразумение като обезпечение за изпълнението на задълженията от страна на „П."АД в полза на „Е." ЕАД, бил учреден залог на ценни книжа - акции от капитала на свои дъщерни дружества, както следва:

          - Залог на всички собствени на "П." АД акции от капитала на „Б." АД;

          - Залог на всички собствени на "П." АД акции от капитала на „Т." ЕАД;

          - Залог на всички собствени на "П." АД акции от капитала на „М." ЕАД;

          Според чл. 3, ал. 3 от Споразумението „Е." ЕАД е имало право да се удовлетвори до размера на вземанията, включително главница, лихви и разноски, като продаде без съдебна намеса заложените акции, като  е имало право да продаде акциите и да се удовлетвори от цената, получена при продажба им, съгласно чл. 311, ал. 1 от Търговския закон. Поради тази причина и във връзка със сключени договори за реален залог на акции с нотариално удостоверена дата, подписани между „П." АД и „Е." ЕАД, с които били обезпечени част от задълженията по договора за депозит, и по реда на разпоредбите на същите договори и чл. 311 от Търговския закон, дружеството –кредитор е пристъпило към удовлетворяване на част от задълженията на „П." АД.

          На 05.02.2014 г., по сметка на “Е.” ЕАД са били преведени 29 850 000 лв. от продажбата на заложените от „П." АД в полза на „Е." ЕАД акции на търговски дружества, както следва:

          - 12 000 000 налични обикновени поименни акции  с номинална стойност 1 лев всяка, от капитала на “Б.” АД, ЕИК ***;

          - 1049 налични обикновени поименни акции с номинална стойност 1000 лв. всяка, от капитала на “М.” ЕАД, ЕИК ***;

          - 119 750 налични обикновени поименни акции с номинална стойност 100 лв. всяка, от капитала на “Т.” ЕАД , ЕИК ***;

          Посочва, че след извършването на горепосоченото плащане в размер на     29 850 000 лв. при продажбата на акциите, дължимата от „П."АД сума била в размер на 10 800 820,13 лева, представляваща непогасена главница по процесния договор за депозит.

          С уведомление от 06.02.2014 г. дружество - длъжник  е било уведомено за извършеното плащане в размер на 29 850 000, както и едновременно с това е било извършено прихващане на сумата от 97 478,04 лева, която се дължала от „Е." ЕАД на „П." АД по разчети между дружествата, вследствие на което към  момент  подаване на молба за присъединяване, общият размер на задължението на „П."АД е било 10 703 342,09 лв., представляващо главница по процесния договор за депозит. Отделно от тази сума “П.” АД дължало и съответните законни лихви.

 

          Присъединеният кредитор “И.” АД – гр. С., е депозирал молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ, в която посочва, че е кредитор на „П." АД, съгласно сключени договори за кредит, а именно:

            Договор за кредитна линия № 007/2009 г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012г. и Анекс № 3 от 30.04.2013г., сключени между „И." АД, от една страна и „П." АД, от друга страна, Банката предоставила на „П." АД кредит в размер на 3 000 000 евро.

          За обезпечаване вземанията на „И." АД  били учредени следните обезпечения:

            Учредена първа по ред договорна ипотека в полза на Банката, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 62, том I, peг. № 1781, дело № 62 от 2009 г. на Нотариус с peг. № 335 в НК, вписан в Служба по вписванията -гр. В. с вх. peг. № 3819 от 06.03.2009 г., акт № 37, том II, дело № 2097, върху следните недвижими имоти, а именно:

          - Поземлен имот с идентификатор № ***.2564.333, с площ от 3 292 кв. м., находящ се в гр. В., р-н *** по КК, а по УДО ул. ***, ведно с ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ „Ц." с РЗП 2 037 кв.м., включващ сграда с идентификтор № ***.2564.333.1, площ 570 кв.м., представляваща Двуетажна масивна сграда с Партер „Център за подготовка и квалификация на кадри " и РЗП 2 037 кв.м и паркинг с 11 броя паркоместа с идентификатор № ***.2564.333.2, със застроена площ 354 кв. м.

          - Сграда с идентификатор ***.2562.74.2, адрес: гр. В., ***, площ 306 кв. м., предназначение: АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА на три етажа, РЗП 1 343 кв.м.

          - Поземлен имот с идентификтор № ***.2562.204, гр. В., р-н ***, ул. ***, площ 1 575 кв. м.

          - Сграда с идентификатор ***.1509.4.1, адрес: гр. В., ***, площ 679 кв.м., представляваща Сграда за обществено хранене, на 2 етажа

          - Сграда с идентификатор ***.1509.4.2, адрес: гр. В., ***, площ 420 кв.м., представляваща Сграда за обществено хранене, на 3 етажа

          - Сграда с идентификатор ***.1509.4.3, адрес: гр. В., ***, площ 77 кв.м., представляваща Сграда за обществено хранене, на 1 етаж, ведно с право на строеж върху поземления имот, върху който са изградени с идентификатор ***.1509.4.

          Недвижимите имоти, върху които е била учредена ипотека, са били собственост на трети лица.

            За обезпечение на вземанията на Банката в нейна полза са били издадени записи на заповед.

          Присъединеният кредитор посочва, че вземанията му  към „П." АД, произтичащи от Договор за кредитна линия № 007/2009 г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012 г. и Анекс № 3 от 30.04.2013 г., към дата 24.04.2014 г. са били в общ размер на 1 544 641,40 евро и 98,50 лв., от които: - 1 381 267,97 евро - главница; 92 993,06 евро - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.08.2013 г. до 07.04.2014 г.; 62 037,41 евро - лихва за забава върху главницата за периода от 27.08.2013 г. до 23.04.2014 г.; 8 299,98 евро - неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.08.2013 г. до 23.04.2014 г.; 42,98 евро - такси за поддържане на разплащателната сметка; 98,50 лв. - такси за връчване на нотариална покана.

 

          Посочва, че предвид допуснатите просрочия по Договор за кредитна линия № 007/2009 г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012 г. и Анекс № 3 от 30.04.2013 г. на 08.04.2014 г. Банката е упражнила правото си, произтичащо от чл. 21, ал. 1 от Договор за кредит и е обявила кредитната експозиция за изцяло предсрочно изискуема на осн. чл. 21, ал. 1, буква „а" и буква „е". С Нотариална покана с peг. № 1197, том I, акт № 54 на Нотариус с peг. № 381 на НК, връчена на упълномощен представител на длъжника на 16.04.2014 г. „П." АД, чрез упълномощеното лице, е било уведомено за извършеното обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

            По силата на Договор за кредитна линия № 243/21.12.2011 г., изменен с Анекс № 1 от 28.01.2013 г., сключен между „И." АД и „Н." ЕООД, в качеството на „Кредитополучател" и „П." АД, в качеството на „Солидарен длъжник" Банката  е предоставила на кредитополучателя сумата от 7 500 000 евро. С Договор за встъпване в дълг от 16.01.2012 г., изменен с Анекс № 1 от 28.01.2013 г. „П." АД  е встъпило като „Солидарен длъжник" по Договор за кредитна линия № 243/21.12.2011 г., като се е задължило да плати като солидарно отговорен длъжник всички задължения произтичащи от договора за кредит /съгл. чл.1, ал. 1 от Договор за встъпване в дълг/.

          За обезпечаване вземанията на „И." АД по този договор били  учредени следните обезпечения:

            Учредена първа по ред договорна ипотека в полза на Банката по силата на Нотариален акт за договорна ипотека № 145, том XI, peг. № 8696, дело № 1169/2011 г. по описа на Нотариус с peг. № 338 на НК, вписан в Служба по вписванията - В. с вх. peг. № 8505 от 29.12.2011 г., кт № 243, том I, дело № 3609/2011 г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за договорна ипотека № 167, том VII, peг. № 5688, дело № 767 от 2012 г. на Нотариус с peг. № 338 на НК, вписан в Служба по вписванията В. с вх. № 5691 от 30.08.2012 г., акт № 172, том I, дело № 2200/2012 г. върху следните недвижими имоти:

          - Поземлен имот с идентификатор ***.1021.101, гр. В., ***, площ 80 732 кв.м., ведно с П.на база В., представляваща сгради с идентификатор № ***.1021.101.1, ***.1021.101.2, ***.1021.101.3, ***.1021.101.4        ***.1021.101.5,       ***.1021.101.6, ***.1021.101.7, ***.1021.101.8, ***.1021.101.9, ***.1021.101.10, ***.1021.101.11, ***.1021.101.12, ***.1021.101.13, ***.1021.101.14.

Недвижимите имоти, върху които е била учредена ипотека, са били собственост на трето лице.

          Учреден  е бил особен залог върху движими вещи по силата на Договор за учредяване на залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ от 21.12.2011 г.

          Имуществото, предмет на особения залог  е било собственост на трето лице.

Предвид гореизложеното кредиторът “И.” АД счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, предл. 1 ТЗ, както и презумпцията на ал. 2 от същата разпоредба, като излага съображения в тази връзка.

          Посочва, че тъй като „П." АД не  е било в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по Договор за кредитна линия №007/2009г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011г., Анекс
№ 2 от 30.03.2012 г. и Анекс № 3 от 30.04.2013 г., следвало че дружеството е   неплатежоспособно и са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Според кредитора, длъжникът е бил неплатежоспособен и в случаите, когато е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

          Също така посочва, че до момента на подаване на молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ  е било налице спиране на плащанията от длъжника по Договор за
кредитна линия № 007/2009 г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012г. и Анекс № 3 от 30.04.2013 г. Началната дата на забава за заплащане на дължими суми по кредита според кредитора е 26.08.2013г.

           Присъединеният кредитор посочва, че е изпратил уведомление с изх. № 9134-686 от 23.04.2014 г., с което  е уведомила Националната агенция за приходите за подаването на молба за присъединяване в настоящото производство.

          Претендира направените разноски в настоящото производство.

 

          Присъединеният кредитор “Н.” ЕООД, гр. В., ЕИК *** посочва, че е кредитор на “П.” АД със следните изискуеми вземания: 

          1. Вземане в размер на 1 028 747, 78 лева , от които 1017 170, 83 лева главница и 11 576, 95 лева начислени лихви върху главница за периода от 01.11.2013г. до 30.12.2013г. , произтичащо от договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Р." ЕООД в качеството на цедент и “Н." ЕООД в качеството на цесионер, с който са били прехвърлени непогасени вземания, общо в размер на 3 528 747.78 лева, по договор за депозит от 20.10.2005г., сключен между “Р." ЕООД и „П." АД;

          2. Вземане в размер на 15 275 830,13 лева , от които 15 227 679, 39 лева  главница и 48 150. 74 лева  начислени лихви върху главницата за периода от 01.11.2013г. до 30.12.2013г. Вземането произтичало от договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н." ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.” ЕООД, в качеството на цесионер, с който са били прехвърлени непогасени вземания по договор за депозит от 09.09.2009., сключен между „Н." ЕООД и „П.” АД;

          3. Вземане в размер на 6 201 889, 29 лева, което произтичало от договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П." АД, в качеството на цедент, и “Н." ЕООД, в качеството на цесионер, с който са били прехвърлени непогасени вземания за лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключени между „П." АД и “П." АД;

          4. Вземане в размер на 168 399, 56 лева, произтичащо от договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД, с който „Н." ЕООД встъпвало като съдлъжник по задължения на “П.” АД към трети лица, негови работници и служители, възникнали на основание трудови договори;

          Посочва, че общо всички изискуеми и непогасени вземания на „Н." ЕООД към „П." АД били в размер на 22 674 866, 76 лева.

          Според присъединеният кредитор вземанията му произтичали от търговска сделка, защото и двете страни – “Н." АД и “П.” АД били търговци по правно - организационната си форма, откъдето следвало че е  налице субективния критерий за определяне на търговския характер на една сделка по чл. 286 ТЗ.

          Кредиторът излага подробно обстоятелствата, от които произтичат вземанията му от „П." АД.

          1/. Вземания по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Р." ЕООД и „Н." ЕООД:

          Твърди, че на 30.12.2013г. между „Р." ЕООД в качеството на цедент, и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер е бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера свои непогасени вземания към „П." АД, дължими по договор за депозит от 20.10.2005г., общо в размер на 3 528 747.78 лева, от които 3 517 170, 83 лева - главница и 11 576, 95 лева - начислени лихви върху главница за периода от м.ноември 2013г. до 30.12.2013г., за които са били издадени:   Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 5 792, 71 лева, представляваща лихви за м.ноември 2013г. и Лихвен   лист   от   30.12.2013г.   за   сумата   от   5 784,   24 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.;

          От своя страна, цедираните в полза на „Н." ЕООД вземания чрез договор за цесия от 30.12.2013г. произтичали от следните обстоятелства:

          На 20.10.2005г. между „Р." ЕООД, в качеството на депозант, и „П." АД е бил сключен договор за безсрочен депозит, в който страните са уговорили, че депозантът ще депозира в “П." АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл. 2 от договора за депозит „П." АД се  задължавало да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 - месечен SOFIBOR плюс 1% надбавка. В чл. 4 от договора “П." АД се  задължавало да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

          На основание сключения договор за безсрочен депозит от 20.10.2005г. „Р." ЕООД депозирало по сметка на „П.' АД сума в размер на 3 517 170, 83 лева . На основание чл. 4 от договора “Р." ЕООД  е издало фактури за начислени лихви общо в размер на 11576,95 лева,  както следва: Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 5792. 71 лева, представляваща лихви за м.ноември 2013г. и Лихвен   лист   от   30.12.2013г. ,  за   сумата   от   5   784.  24 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.;

          От страна на „П." АД не били извършвани погашения на задълженията му по процесния договор за депозит.

          Чрез договор за цесия от 30.12.2013г., „Р." ЕООД, в качеството си на кредитор и цедент, прехвърлило в полза на цесиоиера „Н." ЕООД свои непогасени вземания към “П." АД, дължими на основание договор за депозит от 20.10.2005г., общо в размер на 3 528 747, 78 лева , от които 3 517 170.83 лева - главница и 11576, 95 лева - начислени лихви върху главница за периода от м.ноември 2013г. до 30.12.2013г., за които били издадени: Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 5 792,71 лева, представляваща лихви за м.ноември 2013г. и Лихвен  лист от 30.12.2013г.  за сумата  от  5 784. 24 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.:

          Кредиторът посочва, че по този начин „Н." ЕООД придобило качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П." АД.

          С нотариална покана peг. № 800, том 1. акт 21 от 07.02.2014г. на Нотраиус Р.Б., peг. № 435 на НК длъжникът „П." АД е  бил уведомен за извършената цесия, като нотариалната покана била връчена на длъжника „П." АД.

          Част от вземането за главница (цялото в размер на 3 517 170,83 лева), придобито от „Н." ЕООД на основание горепосочения договор за цесия от 30.12.2013г., а именно 2 500 000 лева са прехвърлени на трето лице (“О.” ЕООД) чрез договор за цесия от 14.02.2014г. сключен между „Н." ЕООД, в качеството на цедент и „О." ЕООД в качеството на цесионер.

          В резултат на сключените договор за цесия от 30.12.2013г., към момента на депозиране на молбата за присъединяване като кредитор в настоящото производство „Н." ЕООД е имало към „П." АД непогасени вземания общо в размер на 1 028 747, 78 лева, като същата сума представлявала сбор от следните вземания:

          - Вземане за непогасена главница в размер на 1 017 170, 83 лева, като вземането произтичало от договор за цесия от 30.12.2013г., с който са  били прехвърлени непогасени вземания към „П." АД по договор за депозит от 20.10.2005г. между „Р." ЕООД и “П." АД;

          - Вземане за начислени и непогасени лихви в размер на 11 576, 95 лева  за периода от м.ноември 2013г. до 30.12.2013г., като вземането произтичало от договор за цесия от 30.12.2013г., с който са били прехвърлени непогасени вземания към „П." АД по договор за депозит от 20.10.2005г. между “Р." ЕООД и “П." АД;

          2. Вземания по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н." ЕООД и „Н." ЕООД:

          Присъединеният кредитор посочва, че на 30.12.2013г. между „Н." ЕООД, в качеството на цедент, и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера свои изискуеми и непогасени вземания към „П." АД, дължими по договор за депозит от 09.09.2009г., общо в размер на 15 275 830,13 лева, от които - главница и 48150,74 лева и начислени лихви върху главница за периода от 01.11.2013г. до 30.12.2013г., за които са били издадени: Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 25 063,85 лева /остатък за плащане по фактура - 23 108.02 лева/, представляваща лихва за м.ноември 2013г. и Лихвен лист от 30.12.2013г. за сумата от 25 042,72 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.;

          От своя страна, цедираните в полза на “Н." ЕООД вземания чрез договор за цесия от 30.12.2013г. произтичали от следните обстоятелства:

          На 09.09.2009г. между “Н." ЕООД, в качеството на депозант и „П." АД  е бил сключен договор за безсрочен депозит, в който страните уговорили, че депозантът ще депозира в „П." АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл. 2 от договора за депозит „П." АД се задължавало да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 - месечен SOFIBOR плюс 1%  надбавка. В чл. 4 от договора “П." АД се задължавало да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

          На основание сключения договор за безсрочен депозит от 09.09.2009г. „Н." ЕООД  е депозирало по сметка на “П." АД сума в размер на 15 227 679, 39 лева. На основание чл. 4 от договора „Н." ЕООД издало фактури за начислени лихви общо в размер на 48 150.74 лева, както следва:   Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 25 063, 85 лева /остатък за плащане по фактура - 23 108, 02 лева/, представляваща лихва за м.ноември 2013г. и Лихвен лист от 30.12.2013г. за сумата от 25 042, 72 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.;

          От страна на „П." АД не били извършвани погашения на задълженията му по процесния договор за депозит.

          Чрез договор за цесия от 30.12.2013г., „Н." ЕООД  в качеството си на кредитор и цедент, прехвърлило в полза на цесионера “Н.” ЕООД свои непогасени вземания към „П." АД, дължими на основание договор за депозит от 09.09.2009г., общо в размер на 15 275 830, 13 лева , от които 15227 679,39 лева – главница и  48 150,74 лв. -начислени лихви върху главница за периода от 01.11.2013г. до 30.12.2013г., за които са били съставени следните документи:   Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 25 063. 85 лева /остатък за плащане по фактура - 23 108, 02 лева/, представляваща лихва за м.ноември 2013г. и Лихвен лист от 30.12.2013г. за сумата от 25 042, 72 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.;

          По този начин „Н." ЕООД придобило качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П." АД.

          С нотариална покана peг. № 720, том 1, акт 17 от 05.02.2014г. на Нотариус Р.Б., peг. № 435 на НК, длъжникът „П." АД е бил уведомен за извършената цесия.

          В резултат на сключения договор за цесия от 30.12.2013г., към подаване на молбата за присъединяване в настоящото производство „Н." ЕООД имало към „П." АД непогасени вземания общо в размер на 15 275 830, 13 лева, от които главница в размер на 15 227 679,39 лева  и начислени и непогасени лихви в размер на 48 150,74 лева за периода от 01.11.2013г. до 30.12.2013г., като вземането произтичало от договор за цесия от 30.12.2013г., с който били прехвърлени непогасени вземания към „П." АД по договор за депозит от 09.09.2009г. между „Н." ЕООД и „П." АД;

3. Вземания по договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД:

          Кредиторът посочва, че на 21.01.2014г. между „П." АД, в качеството на цедент и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера свои изискуеми и непогасени вземания към „П." АД, дължими по договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., общо в размер на 6 201 889,29 лева, като сумата представлявала сбор от начислени лихви върху главница за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., които били установени с надлежно съставени първични счетоводни документи, подробно посочени в депозираната от кредитора молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ.

          Посочва, че от своя страна, цедираните в полза на „Н." ЕООД вземания чрез договор за цесия от 21.01.2014г. произтичали от договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., както следва:

          Вземания по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД и „П.” АД:

          Кредиторът твърди, че на 26.10.2006г. между „П." АД, като заемодател  и “П." АД, като наемател, бил сключен договор за заем, по силата на който „П." АД предоставило на „П." АД заемна сума в размер на 52 585 724,33 лева, а заемателят се задължавал да върне получената от него сума, като извършва годишни вноски, както следва:

          - вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума /цялата в размер на 52 585 724, 33 лева/ с падеж 21.10.2007г.;

          - вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума /цялата в размер на 52 585 724, 33 лева/ е падеж 21.10.2008г.;

          - вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума /цялата в размер на 52 585 724, 33 лева/ с падеж 21.10.2009г.;

          - вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума /цялата в размер на 52 585 724. 33 лева/ с падеж 21.10.2010г.;

          - вноска в размер на 21 034 289,73 лева, равняващи се на 40% от заемната сума /цялата в размер на 52 585 724. 33 лева/ с падеж 21.10.2011г.

          Съгласно чл. 2 от договора заемателят се задължил да плаща възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на SOFIBOR плюс 2% от усвоената сума, като заплащането на годишна лихва следвало да се извърши до 26 октомври на всяка година до пълно погасяване на задълженията по заема.

          На 06.01.2012г. между „П." АД и „П." АД  е бил сключен анекс № 1 към договор за заем от 26.10.2006г., с който страните се съгласили, че към датата на подписване на анекса вземането на заемодателя „П." АД към заемателя „П." АД по договора за заем  е било в размер на 21 034 289. 73 лева и договорили да бъде начислявана годишна лихва върху главница в размер на 9,50%.

          На основание сключения договор за заем от 26.10.2006г. “П.” АД издало фактури, подробно описани в депозираната от кредитора молба, за начислени лихви общо в размер на 5 778 579.54 лева, дължими за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г.

          Твърди, че “П.” АД не било извършвало погашения на задълженията си по тези фактури.

          Чрез договор за цесия от 21.01.2014г., „П." АД, в качеството си на кредитор и цедент, е прехвърлило в полза на цесионера „Н." ЕООД, посочените по горе свои изискуеми и непогасени вземания към „П." АД, общо в размер на 5 778 579,54 лева, представляващи незаплатени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 26.10.2006г.

          По този начин „Н." ЕООД придобило качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П." АД.

          С нотариална покана peг. № 719, том 1, акт 16 от 05.02.2014г. на Нотариус Р.Б., peг. № 435 на НК, длъжникът „П." АД бил уведомен за извършената цесия.

          Кредиторът посочва, че към момента на депозиране на молба по чл. 629, ал.4 ТЗ  „Н." ЕООД е имало към „П." АД изискуеми и непогасени вземания по гореописания договор общо в размер на              5 778 579, 54 лева, като същата сума представлявала сбор от изискуеми и непогасени лихви за периода от 01.10.2010г.  до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 26.10.2006г.

 Вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД и „П." АД:

          Кредиторът твърди, че на 06.01.2012г. между „П." АД, като заемател, и „П." АД, като заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „П." АД предоставило на „П." АД заемна сума в размер на 2 117 510 лева, а заемателят се задължил да върне получената от него сума в срок до 21.01.2017г. Съгласно чл. 2 от договора заемателят се задължил да плаща възнаграждение на заемателя под формата на годишна лихва в размер на 9,5% върху усвоената сума. Заемната сума е била преведена по банковата сметка на заемателя „П." АД към датата на подписване на договора.

          На основание сключения договор за заем от 06.01.2012г. „П." АД издало фактури, подробно описани в депозираната от кредитора молба, за начислени лихви, общо в размер на 423 309,75 лева, дължими за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г.

          Твърди, че „П." АД не било извършвало погашения на задълженията си по горепосочените фактури.

          Чрез договор за цесия от 21.01.2014г., „П." АД, в качеството си на кредитор и цедент, прехвърлило в полза на цесионера „Н." ЕООД посочените по-горе свои изискуеми и непогасени вземания към „П." АД, общо в размер на 423 309, 75 лева, представляващи незаплатени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 06.01.2012г.

          По този начин „Н." ЕООД придобило качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П." АД.

          С нотариална покана peг. № 719, том 1, акт 16 от 05.02.2014г. на Нотариус Р.Б., peг. № 435 на НК, длъжникът „П." АД е бил уведомен за извършената цесия.

          Към момента на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ „Н." ЕООД  е имало към „П." АД изискуеми и непогасени вземания по гореописания договор, общо в размер на 423 309,75 лева, като същата сума представлявала сбор от изискуеми и непогасени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 06.01.2012г.

          Присъединеният кредитор посочва, че общият размер на вземанията, които „Н." ЕООД имало към „П." АД на основание договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД, е бил 6 201 889, 29 лева , като сумата представлявала сбор от начислени лихви върху главница за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими по договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г.

          Вземания по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД:

          Кредиторът твърди, че на 12.11.2013г. между “П.” АД, в качеството на длъжник, от една страна, и „Н." ЕООД, в качеството на встъпващо лице, от друга страна, е бил сключен договор за встъпване в дълг. В чл. 1 от процесния договор страните се съгласили, признали и приели за безспорно установено, че към момента на сключване на договора „П." АД е имало изискуеми и непогасени парични задължения към трети лица - негови работници и служители, общо в размер на 168 399,56 лева, дължими по силата на трудови договори, сключени на основание кодекса на труда. В чл. 3 от договора страните се съгласили „Н." ЕООД да встъпи като съдлъжник на „П." АД по всички задължения на последното дружество към третите лица, подробно описани по основание и размер в процесния договор, като извърши плащане на същите в срок до 31.12.2013г. В чл. 6 от договора „П.'" АД се  е задължило да върне на „Н.” ЕООД пълният размер на платените от него задължения към трети лица в срок до 30.06.2014г.

          „Н." ЕООД  е изпълнил задълженията си по сключения договор и  е погасил  изцяло задълженията на „П." АД към трети лица, работници и служители, като общият размер на платените от него суми възлизал на 168 399,56 лева. В резултат на извършеното плащане и на основание чл. 6 от договора в полза на „Н." ЕООД е възникнало регресно вземане към „П." АД за сумата от 168 399, 56 лева. До момента на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ, „П." АД не извършвало погашения на задълженията си по процесния договор за встъпване в дълг.

          С оглед на така изложеното, присъединеният кредитор “Н." ЕООД, твърди, че има изискуеми вземания от „П." АД, произтичащи от търговски сделки, които вземания са в общ размер на                22 506 467, 20 лева, която сума представлява сбор от изброените по-горе вземания.

 

          Присъединеният кредитор “П.” АД , гр. С.,  ЕИК *** посочва, че е кредитор на “П.” АД със следните изискуеми вземания: 

          Вземане за непогасена главница в размер на 21 034 289, 73 лева  по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател и “П." АД, в качеството му на заемател.

          Вземане за лихви по договор за заем от 26.10.2006г., в размер на 327 492,21 лева, за периода м.януари 2014г. - м. февруари 2014г., дължими съгласно фактура № 1992663/31.01.2014г. за сумата от 172 072.18 лева и фактура № 1992670/28.02.2014г. за сумата от 155 420.03 лева.

          Вземане за непогасена главница в размер на 2 117 510, 49 лева  по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател и „П." АД, в качеството му на заемател.

          Вземане за лихви по договор за заем от 06.01.2012г., в размер на 32 968,46 лева , за периода м.януари 2014г. - м. февруари 2014г., дължими съгласно фактура № 1992664/31.01.2014г. за сумата от 17 322.41 лева и фактура № 1992669/28.02.2014г. за сумата от 15 646,05 лева.

          Твърди, че общо всички изискуеми и непогасени вземания на „П." АД към „П." АД  са били в размер на 23 512 260, 89 лева.    Вземанията на кредитора произтичали от търговска сделка, защото и двете страни били търговци по правно-организационната си форма, а сделката била свързана с финансирането на упражняваната от „П." АД търговска дейност. Оттук следвало, че били налице кумулативно и двата критерия за определяне на търговския характер на една сделка по чл.286. ал.1 и ал.3 от ТЗ.

          Кредиторът подробно излага обстоятелствата, от които произтичат вземанията му към „П." АД:

          Вземания по договор за паричен заем от 26.10.2006г.

          Твърди, че на 26.10.2006г. между “П." АД, като заемодател, и “П." АД, като заемател,  е бил сключен договор за заем, по силата на който „П." АД предоставило на „П." АД заемна сума в размер на 52 585 724.33 лева, а заемателят се задължил да върне получената от него сума, като извършва годишни вноски, подробно посочени в молбаата на кредитора.

          Съгласно чл. 2 от договора заемателят се задължавал да плаща възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 3 -месечен SOFIBOR плюс 2% от усвоената сума, като заплащането на годишна лихва се извършвало до 26 октомври на всяка година до пълно погасяване на задълженията по заема.

          На 06.01.2012г. между „П." АД и „П." АД е бил сключен анекс № 1 към договор за заем от 26.10.2006г., с който страните са приели за установено и са се  съгласили, че към датата на подписване на анекса вземането на заемодателя “П." АД към заемателя „П." АД по договора за заем  е било в размер на 21 034 289,73 лева,  с падеж 26.01.2017г. и са договорили да бъде начислявана годишна лихва в размер на 9.50%.

          Заемателят „П." АД не изпълнил задълженията си по договора за заем. Към 28.11.2013г. „П." АД е имало просрочени парични вземания към „П." АД за плащане на лихви по договор за заем от 26.10.2006г. в размер на 3 752 568, 41 лева , представляващи лихви за периода от м.октомври 2010г. до 31.12.2012г.Заемодателят „П." АД се възползвал от правото си по чл. 5.1.1 от договора за заем от 26.10.2006г. да обяви пълния размер на задълженията по заема за предсрочно изискуеми, като в този случай изискуемостта настъпвала с писмено волеизявление от страна на заемодателя.

          С нотариална покана, акт № 4, том II, peг. № 6197 от 29.11.2013г., връчена на „П." АД на 16.12.2013г. чрез Нотариус М.Е.. peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана, акт № 22, том II, peг. № 7448 от 02.12.2013г., връчена на „П." АД на 17.12.2013г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC С.З., “П." АД  е обявило пълния размер на задълженията по договор за заем от 26.10.2006г. за предсрочно изискуеми, като предоставило на длъжника 7-дневен срок, в рамките на който да заплати дължимата сума в размер на 26 629 695, 66 лева , от които 21 034 289, 73 лева - остатък от неизплатена главница и 5 595 405. 93 лева - лихви за периода от м.октомври 2010г. до 28.11.2013г. (в това число 3 752 568. 41 лева ликвидни и изискуеми лихви за периода от м.октомври 2010г. до 31.12.2012г.).

          „П." АД не погасило дължимите парични задължения в указания му срок.

          С договор за цесия от 21.01.2014г, „П." АД, в качеството си на кредитор и цедент,  е прехвърлило на цесионера “Н." ЕООД свои непогасени вземания към „П." АД в размер на 5 778 579, 54 лева, представляващи начислени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за паричен заем от 26.10.2006г.

          Към момента на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ общо дължимата сума от страна на „П." АД към „П." АД по договор за заем от 26.10.2006г. възлизала на 21 361 781, 94 лева.

          Вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г.

          Кредиторът посочва, че на 06.01.2012г. между „П." АД, като заемател, и „П." АД, като заемодател, е сключен договор за заем, по силата на който „П." АД предоставило на „П." АД заемна сума в размер на 2 117 510 лева, а заемателят се задължил да върне получената от него сума в срок до 21.01.2017г. Съгласно чл. 2 от договора заемателят се задължил да плаща възнаграждение на заемателя под формата на годишна лихва в размер на 9,5% върху усвоената сума. Заемната сума  е била преведена по банковата сметка на заемателя „П." АД към датата на подписване на договора.

          С нотариална покана, peг. № 6197, том II, акт № 4 от 29.11.2013г., връчена на „П." АД на 16.12.2013г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана peг. № 7448, том II. акт № 22 от 02.12.2013г., връчена на „П." АД чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., “П." АД е обявило пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. за предсрочно изискуеми, като предоставило на длъжника 7 - дневен срок, в рамките на който да плати дължимата сума в размер на 2 522 198, 26 лева, от които 2 117 510, 49 лева - главница и 404 687, 77 лева - лихви за периода от м.януари 2012г. до 28.11.2013г.

Правото на кредитора „П." АД да обяви задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. за предсрочно изискуеми произтичало от чл. 6 от договора за заем.

          Въпреки отправената от кредитора нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г., „П." АД не  е погасило дължимите от него парични задължения в указания му срок.

          С договор за цесия от 21.01.2014г, „П." АД, в качеството си на кредитор и цедент, е прехвърлило на цесионера „Н." ЕООД свои изискуеми и непогасени вземания към „П." АД в размер на        423 309.75 лева, представляващи начислени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за паричен заем от 06.01.2012г.

          Към момента на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ, общо дължимата сума от страна на „П." АД към „П." АД по договор за заем от 06.01.2012г. е възлизала на 2 150 478, 95 лева,  от които главница в размер на 2 117 510,49  лв. и лихви. в размер на 32 968,46 лева, за периода м.януари 2014г. - м. февруари 2014г., дължими съгласно фактура № 1992664/31.01.2014г. за сумата от 17 322,41 лева и фактура № 1992669/28.02.2014г. за сумата от 15 646.05 лева.

          С оглед на изложеното към момента на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ кредиторът “П." АД  е имал към „П." АД изискуеми и непогасени вземания по договор за заем от 26.10.2006г. и договор за заем от 06.01.2012г. общо в размер на 23 512 260, 89 лева .

         

          Присъединеният кредитор “П.” ЕООД, гр. Б., ЕИК *** посочва, че има изискуемо вземане към “П.” АД, в общ размер на 253 747,23 лева, формирано както следва:

          - вземане по договор за наем от 01.01.2007г. в размер на 18 480,00 лв., представляващо сбор на суми по фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.;

          - вземане по договор за наем от 01.12.2009г. в размер на 148 133,24 лв., за което били издадени фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.;

          - вземане по договор за наем от 01.12.2012г. в размер на 80 670,00 лв., представляващо сбор на суми по фактури за периода от м. декември 2012г. до м. октомври 2013г.;

          - вземане за ползване на паркинг и извършване на други услуги по договор за наем от 01.01.2007г. в размер на 5 751,06 лв. и по договор за наем от 01.12.2009г. в размер на 712,93 лв. или общо - вземане в размер на 6 463,99 лв., представляващо сбор на суми по фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.

          Посочва, че вземанията на „П." ЕООД към “П." АД изхождали от следните търговски сделки по смисъла чл. 286, ал. 1 от ТЗ: - договор за наем от 01.01.2007г., договор за наем от 01.12.2009г. и договор за наем от 01.12.2012г. Търговското качество на лицата, страни по договорите за наем, както и обстоятелството, че сделките са били сключени във връзка е упражняваното от страните занятие, отговаряло на изискванията на субективния критерий, определящ една сделка като търговска.

          Общо всички изискуеми и непогасени вземания на „П." ЕООД към „П." АД  са били в размер на 253 747,23 лева / и произтичали от следните обстоятелства:

           Вземания по договор за наем от 01.01.2007г.

          Кредиторът твърди, че на 01.01.2007г. между „П." ЕООД, като наемодател и “П." АД, като наемател, е  бил сключен договор за наем, по силата на който „П." ЕООД  е предоставило на “П." АД за временно и възмездно ползване леки автомобили, подробно описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него. Наемателят от своя страна се е задължил да заплаща на наемодателя наемната цена за всеки автомобил в размера, посочен в Приложение № 1 към договора, по начина и в сроковете, предвидени в него.

          Съгласно чл. 9, ал. 3 от договора всички разходи, свързани с държането и експлоатацията на МПС, предмет на договора, в т.ч. консумативи за поддръжка, за осъществяването на технически прегледи, охрана, за застраховки, за винетни стикери и др.,  са били за сметка на наемателя.

          На 03.06.2013г. между „П." АД, „П." ЕООД и „В." ЕООД било сключено споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения. По силата на сключеното споразумение „П." ЕООД е погасило изцяло задълженията си към “П." АД в размер на 3 128,47 лева срещу вземания от “П." АД, а „П." АД е погасило частично задълженията си към „П." ЕООД в размер на  4 800лв. срещу вземания от “В." ЕООД.

          След извършеното прихващане „П." АД е погасило към „П." ЕООД задължения в размер на 7 928,47 лв.

          Наемателят „П." АД не е изпълнил задълженията си по договора за наем. Към 31.03.2014г. „П." ЕООД е имало към „П." АД ликвидни и изискуеми и непогасени парични вземания по договор за наем от 01.01.2007г. в размер на 18 480лв., представляващ сбора от сумите по издадените във връзка с този договор фактури за периода от м. юли 2011 г. до м. октомври 2013г.

            Вземания по договор за наем от 01.12.2009г.

          Присъединеният кредитор твърди, че на 01.12.2009г. между „П." ЕООД, като наемодател и „П." АД, като наемател, е бил сключен договор за наем, по силата на който “П." ЕООД  е предоставило на „П." АД за временно и възмездно ползване леки автомобили, подробно описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него. Наемателят от своя страна се е задължил да заплаща на наемодателя наемната цена за всеки автомобил в размера, посочен в Приложение № 1 към договора, по начина и в сроковете, предвидени в договора.

          Наемателят „П." АД не е изпълнил задълженията си по договора за наем. Към 31.03.2014г. „П." ЕООД е имало към „П." АД ликвидни, изискуеми и непогасепи парични вземания по договор за наем от 01.12.2009г. в размер на 148 133,24 лв., представляващ сбора на сумите по издадените във връзка с този договор от страна на кредитора фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.

          Вземане във  връзка с ползването на паркинг и извършването на други услуги, произтичащи от договор за наем от 01.01.2007г. и от договор за наем от 01.12.2009г. в размер съответно от 5 751,06 лв. и от 712,93 лв. или общо вземането възлиза на 6 463,99 лв. и представлявало сбор на суми от фактури, издадени от кредитора във връзка с този договор, за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.

          Вземания по договор за наем от 01.12.2012г.

          Кредиторът твърди, че на 01.12.2012г. между „П." ЕООД, като наемодател, и „П." АД, като наемател, ебил сключен договор за наем, по силата на който „П." ЕООД предоставило на „П." АД за временно и възмездно политне леки автомобили, подробно описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него. Наемателят от своя страна се задължил да заплаща на наемодателя наемната цена за всеки автомобил в размера, посочен в Приложение № 1 към договора, по начина и в сроковете, предвидени в договора.

          Наемателят „П." АД не изпълнил задълженията си по договора за наем. Към 31.03.2014г. „П." ЕООД имало към „П." АД ликвидни, изискуеми и непогасени парични вземания по договор за наем от 01.12.2009г. в размер на 80 760,00 лв., представляващи сбор от суми по фактури, издадени от кредитора във връзка с този договор, за периода от м. декември 2012г. до м. октомври 2013г.:

          С нотариална покана, peг. № 6267, том II, акт № 12 от 04.12.2013г., връчена на “П." АД на 16.12.2013г. чрез нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С., и нотариална покана peг. № 7519. том II, акт № 24 от 04.12.2013г.. връчена на „П." АД на 17.12.2013г. чрез нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З.. „П." ЕООД предоставило на длъжника 7 - дневен срок, в рамките на който да плати сума в общ размер на 253 747,23 лева

          Присъединеният кредитор твърди, че длъжникът „П." АД не  е погасило дължимите парични задължения в указания му срок.

          Според кредитора наличието на ликвидни, изискуеми и непогасени парични задължения в размер на 253 747,23 лева към 31.03.2014г. и продължителната забава за плащане от страна на „П." АД е   доказателство за общото финансово състояние на длъжника и поставяло под съмнение неговите възможности да изпълни своевременно задълженията си по договор за наем от 01.01.2007г., договор за наем от 01.12.2009г. и договор за наем от 01.12.2012г.

 С оглед на изложеното към момента на депозиране на молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ кредиторът „П." ЕООД е имал към „П." АД изискуеми и непогасени вземания по договор за наем 01.12.2009г., договор за наем от 01.12.2012г., в общ размер на 253 747,23 лева      

          Присъединеният кредитор “Б.” ЕООД , гр. С.,  ЕИК *** посочва, че има изискуеми вземания към “П.” АД, по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г  в размер на 5 541 671, 80 лева и лихви за периода от м.юли 2009г. до 28.02.2014г. в размер на 1 121 808,37 лева, т.е общо   изискуеми и непогасени вземания на „Б." ЕАД към „П." АД били в размер на 6 663 480,17 лева .

          Вземанията на ищеца произтичали от търговска сделка, тъй като и двете страни - били търговци по правно-организационната си форма, а сделката била свързана е финансирането на упражняваната от „П." АД търговска дейност. Оттук следвало, че били налице кумулативно и двата критерия за определяне на търговския характер на една сделка по чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ.   Кредиторът подробно излага обстоятелствата, от които произтичат вземаният му към „П." АД:

          На 31.03.2008г. между „Б." ЕАД, в качеството на депозант и „П." АД  е бил сключен договор за безсрочен депозит, в който страните уговорили, че депозантът щял да депозира в „П." АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл. 2 от процесния договор „П." АД се задължило да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно, върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл. 4 от договора „П." АД се задължило да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

          С уведомление от 31.03.2008г. „П." АД  е било уведомено, че с вальор от 31.03.2008г. по неговата банкова сметка ***, 89 лева , която представлявала депозирана от „Б." ЕАД сума, на основание сключен договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г.

          На 26.07.2010г. между страните е било сключено споразумение за прихващане на взаимно изискуеми насрещни вземания и задължения, с което страните приемали за установено и се съгласявали, че към 26.07.2010г. паричните задължения на „П." АД към „Б." ЕАД по сключения договор за безсрочен депозит са били общо в размер на 7 926 119. 95 лева , от които 6 976 995, 89 лева - главница и 949 124, 06 лева - лихви. Съгласно сключеното споразумение „П." АД е погасявало частично свое задължение към „Б." ЕАД в размер на 1 265 324, 09 лева , която сума представлявала призната и непогасена част от стойността на главница по договор за депозит, срещу свои изискуеми вземания към „Б." ЕАД за съучастия. Страните са признали и са се съгласили, че след извършеното прихващане към 26.07.2010г., паричните задължения на „П." ЕАД към „Б." ЕАД по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г. са били общо в размер на 6 660 795, 86 лева.

          Кредиторът посочва, че доколкото процесният договор за депозит е бил безсрочен, то задълженията по него ставали изискуеми с отправянето на писмена покана от кредитора до длъжника, съгласно чл. 69 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗЗД.

          С нотариална покана с peг. № 6204, том II, Акт № 7 от 29.11.2013г., връчена на 16.12.2013г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана с peг. № 7446, том II, Акт № 20, връчена на 17.12.2013г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., длъжникът „П.” АД е бил поканен в 7 - дневен срок от получаването на всяка от поканите да заплати дължимата сума в размер на 6 635 925. 25 лева , от които 5 541 671, 80 лева - главница и 1 094 253, 45 лева - лихви за периода от м. юли 2009г. до 28.11.2013г., произтичащи от издадените в тази връзка от кредитора фактури, подробно описани в депозираната молба.

          Присъединеният кредитор твърди, че към момента на депозиране на молбата по чл. 629 , ал. 4 ТЗ длъжникът „П." АД не е предприел действия за погасяване на задълженията в предоставения му срок за доброволно изпълнение.

          Постъпила молба – становище от длъжника “П." АД, вх. № 5073/24.04.2014г., с която е заявил, че настоящото ръководство на дружеството не разполага с каквато и да било първична счетоводна документация и няма  достъп до нея. Направено е искане на основание чл. 192 ГПК съдът да задължи трето неучастващо по делото лице – бившият изпълнителен директор на “П.” АД -  О.Т.Т. да представи по делото описаната в молбата счетоводна документация.

Във връзка със задължението по чл. 192 ГПК по делото с вх. № 6134/22.05.2014г. е постъпило заявление от третото неучастващо по делото лице О.Т.Т., с което същият е заявил, че не разполага и не държи при себе си никаква документация, касаеща “П.” АД, както и ,че никога не е изнасял и не е вземал със себе си   документи и книжа, принадлежащи на “П.” АД, поради което не е в състояние да представи такава пред съда по несъстоятелността.

          По делото с вх. № 7709/25.06.2014г./ л.2182 е постъпила уточняваща молба от кредитора “Н.” ЕООД, с която моли съдът да приеме следните уточнения на молбата за присъединяване към производството по несъстоятелност на “П.” АД:

          1. Относно договор за заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД и „П." АД, лихвите по който били прехвърлени на „Н." ЕООД чрез договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД:

          Кредиторът твърди, че „П." АД, в качеството му на депозант  и „П." АД  е бил сключен договор за депозит, по силата на който депозантът  е имал право да прави депозити при „П." АД. Към 26.10.2006г. сумата, депозирана от „П." АД в „П." АД е била в размер на 52 585 724,33 лева.

          На 26.10.2006г. между „П." АД, в качеството на заемодател и „П." АД, в качеството на заемополучател, е  бил сключен договор за заем. В чл. 1 от договора заемодателят и заемополучателят се съгласили, че от датата на сключване на договора за заем, сумата от 52 585 724,33 лева, която „П." АД  е било депозирало при „П." АД ще представлява заем, предоставен от заемодателя на заемополучателя.

          Предоставената сума по договора за заем от 26.10.2006г. е била общо в размер на 52 585 724,33 лева, като същата представлява сбор от следните вземания:

          - 51 285 409 лева - салдо по сключен между „П." АД и „П." АД договор за депозит към 26.10.2006г., като тази сума се смятала за предоставена в заем с договора за заем от същата дата. Салдото по депозита било формирано от суми, платени с платежни нареждания, подробно описани в уточняващата молба.

          - 1 083 614,22 лева - салдо на неплатени лихви по сключения между „П." АД и „П." АД договор за депозит към 26.10.2006г., които бил договора за заем от същата дата, се смятали за предоставени в заем. За дължимите лихви по договора за депозит, били издадени съответните фактури, подробно описани в уточняващата молба.

          - 216 701,11 лева - салдо на неплатените търговски разчети към 26.10.2006г., която сума с договора за заем от същата дата, се смятала за предоставена в заем. За неплатените търговски разчети, били издадени описаните в уточняващата молба фактури.

          2. Относно договор за заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД и „П." АД, непогасените лихви по който били прехвърлени на „Н." ЕООД чрез договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД:

          Кредиторът посочва, че на 06.01.2012г. между „П.” АД, в качеството на заемодател, и „П." АД, в качеството на заемополучател,е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 2 117 510 лева. В чл. 10 от договора страните се съгласили, че предоставената заемна сума в размер на 2 117 510 лева, представляваща част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006г., следвало да се счита за предоставена като заемна сума по договор за заем от 06.01.2012г.

По делото с вх. № 7710/25.06.2014г. е постъпила уточняваща молба от кредитора “П.” АД /л.2406/, с която моли съдът да приеме следните уточнения  за присъединяване към производството по несъстоятелност на “П.” АД.

          1. Относно договор за заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД и „П." АД:

          Кредиторът твърди, че между „П." АД, в качеството му на депозант, и „П." АД е бил сключен договор за депозит, по силата на който депозантът имал право да прави депозити при „П." АД. Към 26.10.2006г. сумата, депозирана от „П." АД в „П." АД е била в размер на 52 585 724,33 лева.

          На 26.10.2006г. между „П." АД, в качеството на заемодател, и „П." АД, в качеството на заемополучател,  е бил сключен договор за заем. В чл. 1 от договора заемодателят и заемополучателят са се съгласили, че от датата на сключване на договора за заем, сумата от 52 585 724,33 лева, която „П." АД било депозирало при „П." АД ще представлява заем, предоставен от заемодателя на заемополучателя.

          Предоставената сума по договора за заем от 26.10.2006г. била общо в размер на 52 585 724,33 лева, като същата представлява сбор от следните вземания:

          - 51 285 409 лева - салдо по сключен между „П." АД и „П." АД договор за депозит към 26.10.2006г., като тази сума се смятала за предоставена в заем с договора за заем от същата дата. Салдото по депозита било формирано от суми, платени с платежни нареждания, подробно описани в уточняващата молба;

          - 1 083 614,22 лева - салдо на неплатените лихви по сключения между „П." АД и „П." АД договор за депозит към 26.10.2006г., които с договора за заем от същата дата, се смятали за предоставени в заем. За дължимите лихви по договора за депозит, били издадени описаните в уточняващата молба фактури;

          - 216 701,11 лева - салдо на неплатените търговски разчети към 26.10.2006г., която сума с договора за заем от същата дата, се смятала за предоставена в заем. За неплатените търговски разчети, били издадени фактури, подробно описани в уточняващата молба.

          2. Относно договор за заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД и „П." АД:

          На 06.01.2012г. между „П." АД, в качеството на заемодател, и „П." АД, в качеството на заемополучател,е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 2 117 510 лева. В чл. 10 от договора страните се съгласили, че предоставената заемна сума в размер на 2 117 510 лева, представляваща част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006г., следва да се счита за предоставена като заемна сума по договор за заем от 06.01.2012г.

В съдебно заседание, проведено на 26.06.2014г. е депозирано становище от “Е.” във връзка с депозираните молби за присъединяване на кредитори в производството по несъстоятелност.         

          По отношение на вземането на “Н.” ЕООД се посочва, че същото се основава  на сключен договор за паричен заем от 11.10.2007г., Анекс от 01.10.2008, Анекс от 20.05.2011г. и Анекс от 11.12.2013г. към него, което е основна дейност на  „П." АД като акционерно дружество по смисъла на чл. 277 ТЗ наред с участията в дъщерни дружества, съгласно чл. 278. ал. I. т. 1 ТЗ, но в случа заема е предоставен  от “Н.” ЕООД на холдинга, поради което счита,че предоставянето на заем от дъщерно дружество на холдинг не може да бъде квалифицирано като  търговска сделка  и не са изпълнени законовите изисквания за започване на производство по несъстоятелност, за което излага подробни съображения.

          По отношение на вземанията на “Е.” ЕАД, кредиторът “Е.” посочва, че същите се основават на сключен договор за депозит от 08.06.2014г., Анекс от 18.06.2004г. и Допълнително споразумение от 10.01.2013г. към него, а „П." АД не е притежавало участие в „Е." ЕАД, и не било дъщерно дружество на “П." АД, нито към 08.06.2004г., нито към 18.06.2004г., нито към 10.01.2013г. Сочи се, че в случай, че „Е." ЕАД е било дъщерно дружество на “П." АД, следва да се установи дали не е било нарушено съотношението, предвидено в чл. 280. ал. 3 ТЗ, като в случай, че съотношението е било нарушено, от това следвало нищожност на договора за депозит поради противоречие със закона.

          Кредиторът излага доводи, че в случай, че „Е." ЕАД не е  било дъщерно дружество на „П." АД и не  са били налице отношения на свързаност между холдинг и дъщерно дружество, депозитът на средства представлява  банкова дейност, която е забранена по закон на други лица освен на кредитни институции и холдинги. От това следва нищожност на договора за депозит поради противоречие със закона.

          По отношение на вземанията на “К.” ЕООД, посочва, че същите се основавали на договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „К." АД и „О." ЕООД, с който били прехвърлени неизплатени задължения по договор за банков кредит от 19.04.2013г. с кредитополучател „О." ЕООД и договор за встъпване в дълг oт 22.07.2013г., като солидарен длъжник бил “П." АД. Посочва, че от данните в ТР не се установявало към 22.07.2013г., когато бил сключен договорът за встъпване в дълг между „К." АД и „П." АД, с който „П." АД било встъпило в дълга на „О." ЕООД към „К." АД, възникнал на основание договора за банков кредит от 19.04.2012 и всички негови писмени изменения и анекси, сключени между банката и „О." ЕООД, „П." АД, да е имало каквото и да било пряко участие или да е контролирало дружеството „О." ЕООД, нито дружеството „О." ЕООД да  е било дъщерно дружество на “П." АД по смисъла на чл. 277 ТЗ.

          Предвид това, кредитирането чрез встъпване в дълг от страна на “П.” АД представлявало нарушение на чл. 280, ал. 1 ТЗ, което водило до нищожност на сделката по встъпването в дълг поради противоречие със закона.

          По отношение на вземанията на “Н.” ЕООД, депозиралият становище кредитор “Е.” посочва, че следва да се   установи дали към момента на сключване на процесния договор за депозит от 20.10.2005 дружеството „Р." ЕООД е било дъщерно дружество на „П." АД, съответно дали холдингът е имал каквото и да било участие в него, както и   дали към момента на сключване на   договор за депозит от 09.09.2009г., дружеството „Н." ЕООД е било дъщерно дружество на „П." АД, съответно дали холдингът има каквото и да било участие в него.В случай, че „Р." ЕООД и Н." ЕООД са били дъщерни дружества на „П." АД, следвало да се  прецени дали не е било нарушено съотношението, предвидено в чл. 280, ал. 3 ТЗ. Ако съотношението е било нарушено, счита, че това сочи за нищожност на договорите за депозит поради противоречие със закона.

          В случай, че “Р." ЕООД и Н." ЕООД не са били дъщерни дружества на „П." АД и не са били налице отношения на свързаност между холдинг и дъщерните дружества, депозитът на средства представлявал банкова дейност, която била забранена по закон на други лица, освен на кредитни институции и холдинги. От това също следвала нищожност на договорите за депозит поради противоречие със закона.

          Кредиторът “Е.” счита, че сключените договори за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., между „П." АД и “П." АД нямат характер на търговски сделки, доколкото били предоставени на холдинга от негово дъщерно дружество.

          Кредиторът “Е.” счита, във връзка с договора за встъпване в дълг от 12.11.2013, сключен между “П." АД и „Н." ЕООД,  че следва  да се установи дали „Н." ЕООД е бил заплатил действително посочените в договора задължения на „П." АД към трети лица, негови работници и служители, възникнали от трудови договори, съответно дали действително се е суброгирало в правата им срещу „П." АД.

          По отношение на вземането на “Б.” ЕАД депозиралият становище кредитор “Е.” посочва, че същото се основава на Договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г. към която дата „Б." ЕАД било с капитал 50 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ТЗ,   размерът на депозитите от дъщерните дружества и предприятия в холдинговото дружество не може да е три пъти по-голям от размера на капитала, тъй като това води до нищожност на договора за депозит поради противоречие със закона.

          Кредиторът “Е.” счита по отношение на вземането на “П.” АД, че същото се основава на договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., което е основна дейност на  „П." АД като акционерно дружество по смисъла на чл. 277 ТЗ наред с участията в дъщерни дружества, съгласно чл. 278. ал.1, т. 1 ТЗ, но в случая заема е предоставен  от “П.” АД на холдинга, поради което счита,че предоставянето на заем от дъщерно дружество на холдинг не може да бъде квалифицирано като  търговска сделка  и не са изпълнени законовите изисквания за започване на производство по несъстоятелност, за което излага подробни съображения.

По отношение на вземанията на “П.” ЕООД, депозиралият становище кредитор “Е.” посочва, че същите се основавали на Договор за наем от 01.01.2007г.; Договор за наем от 01.12.2009г., Договор за наем от 01.12.2012г. и издадени въз основа на тях фактури.           Посочва, че от учредяването на дружеството до момента едноличен собственик на капитала на „П." ЕООД било “П.” АД.

 

          По делото е постъпила молба от “П.” АД, вх. № 8035/02.07.2014г., с която взема становище по представените от “П.” АД и “Н.” АД  уточняващи молби, както и във връзка със становището на кредитора  “Е.” от 26.06.2014г.

          Относно представените от “П.” АД и “Н.” АД доказателства и уточнения заявява, че не възразява срещу същите.

          Относно направените от страна на “Е." оспорвания на търговския характер на сделките, въз основа на които присъединилите се кредитори „Н." ЕООД, “Е." ЕАД, „К." ЕООД, „Н." ЕООД, “Б." ЕАД, “П." АД и „П." ЕООД, се лигитимират като кредитори по търговска сделка, заявява, че счита за неоснвателни, като излага съображения в тази връзка.

          Твърди, че сключените с „П." АД договори за заем, въз основа на които гореизброените дружества се легитимирали като кредитори на длъжника били търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ.

          Посочва, че договорът за заем не бил измежду изброените търговски сделки по чл. 1,ал. 1 от ТЗ, т.е. не бил налице използваният от закона обективен критерий за определяне на една сделка като търговска, но доколкото и двете страни по сделката били търговци  и сделката била свързана с упражняваната от страните по нея тьрговска дейност, както и предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, следвало да се приеме, че в случая сключените договори за заем били търговски сделки. След като бил налице този субективен критерий, без значение било обстоятелството дали тези заеми са предоставени от дъщерни на холдинга дружества. Още повече, че самият закон регламентирал възможността дъщерни дружества да кредитират холдинга. Цитираната от кредитора „Е.” разпоредба на чл. 280 от ТЗ регламентирала не само възможността холдингът да кредитира дъщерните си дружества, но и обратната хипотеза - когато дъщерните дружества кредитират холдинга /ал. 3/. Наличието на изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ТЗ доказвала обстоятелството, че законоустановена била възможността дъщерно дружество да предоставя заем/депозит на холдингово дружество от една страна, а от друга страна това било доказателство, че този вид сделки били част от дейността на дружествата, което обуславяло и търговския характер на сделката. Още повече, че била налице и законовата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, според който при съмнения се смятало, че извършената от търговеца сделка била свързана с неговото занятие. Предвид изложеното, дружеството- длъжник взема становище, че не били налице каквито и да било основания за поставяне под съмнение на обстоятелството, че договорите за заем били търговски сделки. Позовава се съдебна практика, в този смисъл  - Решение № 228/11.04.2007 г., по т.д. № 712/2006 г., ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 549/27.10.2008 г. по т.д.№ 239/2008 г., ВКС, ТК, I т.о.;

          Счита, че твърденията на кредитора „Е." за нищожност на договорите за депозит били без правно значение предвид новата редакция на чл. 608 от ТЗ, която разширявала кръга на активно легитимираните да искат откриване на производство по несъстоятелност кредитори и според която “Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й".        Изхождайки от всичко, изложено по-горе, дружеството – длъжник счита, че е без значение направеното оспорване от страна на кредитора „Е.” и твърденията му относно действителността на сделките, въз основа на които се легитимирали кредиторите. Посочва, че дори и сделките да са нищожни, предвид това, че вземанията, които произтичат от тях, произтичат от търговска сделка, това не се отразявало на активната легитимация на кредиторите.

          Дружеството-длъжник сочи, че направените от страна на „Е." възражения относно действителността на сделките са преждевременни,тъй като следва да бъдат релевирани в един по-късен момент, когато кредиторите са предявили вземанията си и синдикът, впоследствие съдът, следвало да преценят кои вземания да бъдат включени в списъците на приетите и неприети такива. Посочва, че по реда на чл. 690 от ТЗ кредиторите можели да изложат всичките си правопогасяващи възражения относно включените в списъка на приетите вземания или право пораждащи възражения относно включените в списъка на неприетите вземания. Предвиден бил впоследствие и специален установителен иск по реда на чл. 694 от ТЗ, въз основа на който кредиторите можели да доказват съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане.

По делото са постъпили молби-становища:  с вх. № 8248/07.07.2014г. от “Н.” ЕООД, “Б.” ЕАД  с вх. № 8250/07.07.2014г., от “К.” ЕООД   с вх. № 8251/07.07.2014г., от “Е.” ЕАД  с вх. № 8252/07.07.2014г., от “П.” АД  с вх. № 9116/28.07.2014г  от “Н.” ЕООД, в отговор на становището на “Е.” от 26.06.2014г. като излагат подробни съображения относно неоснователността му.

          С оглед изясняване на финансовото състояние на длъжника по делото е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила шест заключения, които са приложени като доказателства по делото.

          С вх. № 14406/05.12.2014г. /л.3121,т.ХІІІ/ по делото е постъпило заключение на експерта, в което посочва, че по делото няма данни къде се съхранява счетоводната документация на дружеството – длъжник и кое длъжностно лице би могло да окаже съдействие и да представи съответните извлечения от счетоводни сметки на експертизата във връзка с даване отговор на поставените задачи, като този факт изключително затруднява извършването на финансово-счетоводен анализ относно състоянието на „П." АД, гр. С.З.

Експертизата  установи, че към материалите по делото са приложени Годишни финансови отчети на дружеството - длъжник за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., въз основа на които  констатира  следното:

          Към 31.12.2012г. дружеството разполага с активи в общ размер на                  645 600 000лв., от които дълготрайни материални активи в размер на 519 272 000 лв., краткотрайни активи в размер на 126 286 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 42 000лв.

          Към същата дата – 31.12.2012г. пасивите на  дружеството са в общ размер на 222 349 000лв., от които дългосрочни пасиви (над една година) в размер на 39 988 000лв., краткосрочни пасиви (до една година) в размер на 182 361 000лв., други провизии и сходни разходи в размер на 0,00лв. и приходи за бъдещи периода в размер на 0,00лв.

          Собственият капитал на “П.” АД към 31.12.2012г. е в размер на 423 251 000лв.

          Въз основа представените по делото доказателства   експертизата   установи, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2012г. са както следва: обща ликвидност 0,6925, бърза ликвидност 0,6922, незабавна ликвидност 0,2058 и абсолютна ликвидност 0,0003.

          Вещото лице посочва, че вземайки предвид коригираните данни за 2010 г., посочени в Счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2011г., графа „Предходна година", може да се направи извод, че през целия изследван период коефициентите за ликвидност на „П." АД, гр. С.З. са под единица, т.е. същото не може да погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи.

          Експертизата установи, че към 31.12.2012г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е 1,9035, а коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,5253

          В случаите, когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства.

          Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма.

          Експертизата установи коефициентите на рентабилност на дружеството като към 31.12.2012г.: Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби е минус 3,7253, Коефициентът на рентабилност на собствения капитал е минус 0,0242, Коефициентът на рентабилност на пасивите е минус 0,0460 и Коефиентът на капитализация на активите минус 1,7428.

          Коефициентите на рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба  и показват темповете на възвращаемост на капитала.

          Коефициентите на рентабилност са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба, и показват темповете на декапитализация на предприятието.

          Коефициентите на ефективност към същата дата са: Коефициент на ефективност на разходите 0,4803 и Коефициент на ефективност на приходите 2,0820.

          Вещото лице  е констатирало, че е  налице е тенденция за влошаване на финансовото състояние на длъжника, въпреки това, към 31.12.2012 г., „П." АД, гр. С.З. не е декапитализирано - общата стойност на активите превишава общата стойност на пасивите на дружеството и собственият му капитал е в размер на 423 251 000 лв.

          Депозирано е и заключение по допълнително изследване вх. №45/05.01.2015г. /л. 3133,т.ХІІІ/ при  представени допълнителни писмени доказателства, а именно: Оборотна ведомост на „П." АД - гр. С.З., за периода 01.01.2013г. - 13.11.2013г.; Счетоводна справка за вземанията на „Б.'' ЕАД - гр. С. от „П." АД - гр. С.З., към 14.12.2014 г.; Счетоводна справка за вземанията на „Н." ЕООД - гр. В. от „П." АД - гр. С.З. към 14.12.2014 г.; Счетоводна справка за вземанията на „П." ЕООД от „П." АД - гр. С.З. към 14.12.2014 г.; Счетоводни справки за задълженията на „П." АД - гр. С.З. към „П." АД - гр. С. и за вземанията на длъжника от „П." АД - гр. С.  към 14.12.2014 г.

          Въз основа на допълнително представените документи експертизата допълва депозираното заключение както следва:

          Към 13.11.2013г. дружеството разполага  с активи, в общ размер на                  609 930 000 лв., от които дълготрайни материални активи в размер на 490 692 000 лв., краткотрайни активи в размер на 119 148 000 лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 90 000лв.

          Към същата дата – 13.11.2013г. пасивите на  дружеството са в общ размер на 226 183 000лв., от които дългосрочни пасиви (над една година) в размер на 44 146 000лв., краткосрочни пасиви (до една година) в размер на 182 030 000лв., други провизии и сходни разходи в размер на 0,00лв. и приходи за бъдещи периода в размер на 7 000лв.

          Собственият капитал на “П.” АД към 13.11.2013г. е в размер на 383 747 000лв.

          Въз основа на горепосочените данни експертизата установи, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 13.11.2013г. са както следва: обща ликвидност 0,6546, бърза ликвидност 0,6543, незабавна ликвидност 0,1627 и абсолютна ликвидност 0,0001.

          Експертизата установи, че към 13.11.2013г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е 1,6967, а коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,5894.

          Коефициентите на рентабилност на дружеството към 13.11.2013г. са както следва: Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби е минус 3,7284, Коефициентът на рентабилност на собствения капитал е минус 0,0225, Коефициентът на рентабилност на пасивите е минус 0,0382 и Коефицентът на капитализация на активите минус 1,5272.

          Коефициентите на ефективност към същата дата са: Коефициент на ефективност на разходите 0,5343 и Коефициент на ефективност на приходите 1,8714.

          Налице е тенденция за влошаване на финансовото състояние на длъжника, макар към 13.11.2013г., „П." АД, гр. С.З. да  не е декапитализирано - общата стойност на активите превишава общата стойност на пасивите на дружеството и собственият му капитал е в размер на 383 747 000лв.

          При анализа на представената Оборотна ведомост на „П." АД за периода 01.01.2013г. - 13.11.2013г. експертизата установи, че в дружеството е извършена обезценка на вземания, в общ размер 86 124 005.85 лв.  Обезценените вземания са изключени от структурата на активите на “П.” АД и не са взети предвид при определяне на коефициентите на ликвидност.

          При анализа на представените от кредиторите извлечения от счетоводни сметки експертизата установи следното:

          1. Установяване на задълженията на „П." АД към „Б." ЕАД, гр. С.:

          По счетоводни данни на „Б." ЕАД, гр. С., към 14.12.2014г. осчетоводеното вземане от „П." АД е в размер на 6 680 683.85 лв., от които непогасена главница в размер на 5 541 671.80 лв. и лихви за периода от м. юли 2009 г. до 30.04.2014 г. в размер на 1 139 012.05 лв. по Договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г. От страна на длъжника са извършени плащания в общ размер 2 270 524.09 лв., като последното плащане е направено на 11.01.2011г. (платена сума по банков път в размер на 66 000.00 лв.), а последното плащане за лихви е направено на 30.04.2013г. (платена сума по банков път в размер на 35 500.00 лв.)

          2. Установяване на задълженията на „П." АД към „Н." ЕООД, гр. В.:

          По счетоводни данни на „Н." ЕООД, гр. В., към 14.12.2014 г. осчетоводеното вземане от „П." АД е в размер на 22 680 423.68 лв., от които: По Договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р." ЕООД (цедент) и „Н." ЕООД (цесионер) – 1 028 747,78лв.; По Договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Н." ЕООД (цедент) и „Н." ЕООД (цесионер) – 15 275 830,13лв.; По Договор за цесия от 21.01.2014 г., сключен между „П." АД (цедент) и „Н." ЕООД (цесионер) – 6 201 889,29лв.; По Договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД – 168 399,56 и търговски вземания – 5 556,92лв.

3. Установяване на задълженията на „П." АД към „П." ЕООД, гр. Б.:

          По счетоводни данни на „П." ЕООД, гр. Б., към 14.12.2014 г. осчетоводеното вземане от „П." АД е в размер на 253 695.39 лв., от които: По Договор за наем от 01.01.2007г. - 18 480 лв.; По Договор за наем от 01.12.2009 г. - 148 133,24 лв.; По Договор за наем от 01.12.2012 г. - 80 670 лв.; Други търговски вземания - 6 412,15 лв.

4. Установяване на задълженията на „П." АД към „П." АД, въз основа на представените счетоводни справки за разчетите между двете дружества:

          Към 14.12.2014 г. задължението на „П." АД към „П." АД е в общ размер 23 524 164.36 лв., в това число: Главница по Договор за заем от 06.01.2012 г. - 2 117 510,49 лв.; Главница по Договор за заем от 26.10.2006 г. - 21 034 289,73 лв.; Лихви по Договор за заем от 26.10.2006 г. - 327 492,21лв.; Лихви по Договор за заем от 06.01.2012 г. - 32 968,46 лв.; Търговски задължения - 11 903,47 лв.

          Към 14.12.2014 г. „П." АД има осчетоводено вземане от „П." АД по Фактура № **********/01.11.2013 г. в размер на 51.61 лв.

          Последното погасяване на задължения към кредитора „П." АД е извършено на 21.01.2014 г. по договор за цесия.

Депозирано е допълнително заключение вх. № 1031/27.01.2015г. с оглед предоставени на експертизата счетоводни справки и извлечения от счетоводни сметки, относно вземанията на „Е." ЕАД, гр. С. от „П." АД, гр. С.З., към дата 18.12.2014 г.

          По счетоводни данни на „Е." ЕАД, гр. С., по Договор за безсрочен депозит от 08.06.2004 г. на „П." АД са предоставени суми в общ размер 53 711 924.99 лв. Погасените задължения са в общ размер     43 008 582.90 лв. Неплатеният остатък е в размер на 10 703 342.09 лв. Последното погасяване на задължения в общ размер 29 850 000,00 лв. е извършено на 05.02.2014г. от постъпили суми от продажбата на заложените от „П." АД в полза на „Е." ЕАД акции на търговски дружества и е направено прихващане на дължима сума от "Е." ЕАД на "П." АД по разчети между дружествата в размер на 97 478,04 лв.

Постъпило е допълнително заключение вх. № 7818/17.06.2015г./ л.3317,т.ІV/ относно допълнителни задачи поставени от кредитора “И.” АД с молба от 09.02.2015г., както и на въпроси, поставени от адв. Б. – процесуален представител на "П." АД, в съдебно заседание, съответно от 09.02.2015г. и 31.03.2015г.

          При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало материалите по търговско дело по несъстоятелност № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З.; направило е справка в ТР; въз основа на издадено съдебно удостоверение Изх. № 1876/28.04.2015 г. е извършило справка в ТД на Н. П., Офис С.З. и се е запознало с досието на „П." АД; освен това е изискало с писмени молби, адресирани до управителите на „Ф." АД, гр. А. и „П." ООД, гр. В. съответните счетоводни документи, относно установяване на задълженията на „Ф." АД, гр. А. към „П." АД.

Експертизата е установила, че изследваните Годишни финансови отчети на „П." АД отговарят на изискванията на Закона за счетоводство.

          В ТР, а също и в данъчното досие на „П." АД не е приложен Годишен финансов отчет за финансовата 2010 г., поради което експертизата не може да отговори на въпроса дали е представен одиторски доклад по чл. 33 от ЗС за дейността на дружеството за финансовата 2010 г.При извършена справка в ТД на Н. П., Офис С.З. експертизата установи, че за финансовата 2010 г. не е извършвана ревизия от НАП на „П." АД.

          От страна на „П." АД не са представени Годишни финансови отчети за финансовата 2010 г. (включващи Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите и приложения) пред Н., АВ и ТР - нито първоначални, нито коригиращи

Констатирани са различни показатели на дружеството, посочени в Счетоводния баланс, за финансовата 2010 г., съгласно ГФО към 31.12.2010 г. и ГФО към 31.12.2011 г. (графа „предходна година"), като в структурата на активите на длъжника към 31.12.2010г. (коригиран) са записани активи в общ размер на 764 061 000лв., в това число дълготрайни активи в размер на 609 622 000лв. , краткотрайни активи в размер на 154 392 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 47 000лв.

Към 31.12.2010г. (коригиран) пасивите на  дружеството са в общ размер на 228 214 000лв., от които дългосрочни пасиви (над една година) в размер на      48 178 000лв., краткосрочни пасиви (до една година) в размер на 180 036 000лв., други провизии и сходни задължения в размер на 0,00лв. и приходи за бъдещи периода в размер на 0,00лв.

Собственият капитал на “П.” АД към 31.12.2010г. (коригиран) е в размер на 535 847 000лв.

Вещото лице посочва, че без да се запознае с цялата счетоводна документация на дружеството за 2010 г. не може да отговори на какво се дължи разликата в показателите, както и кои са верните данни за финансовата 2010 г.

          Въз основа на събраните данни експертизата установи, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 13.11.2013г. са както следва: обща ликвидност 0,6546, бърза ликвидност 0,6543, незабавна ликвидност 0,1627 и абсолютна ликвидност 0,0001.

          От приложените по делото Извлечения от счетоводните книги на „И." АД, към 12.12.2014 г., експертизата установи, че общият размер на задълженията на „П." АД към „И." АД, към дата 12.12.2014 г., е с обща левова равностойност 8 206 489.66 лв.

От страна на данъчната администрация е издадена Служебна бележка  с Изх. № 2372/2014/000059/29.04.2015 г., от която е видно, че към 29.04.2015 г. публичните задължения на дружеството са в общ размер 89 360.38 лв., в това число: главница 77 846.32 лв., лихви, начислени до 29.04.2015 г. - 10 914.06 лв. и

Неолихвяеми задължения (глоби) - 600.00 лв.

          Експертизата е изискала с писмена молба, адресирана до адреса на управление на „Ф." АД, ЕИК ***, както и от  счетоводна къща „П." ООД с ЕИК ***, с адрес: гр. В., ул. ***: информация относно задълженията на „Ф." АД към „П." АД, гр. С.З..

          С писмо Вх. № 7257/08.06.2015 г. на СтОС   „П." ООД е отговорила, че не разполага с тази информация, тъй като договорът за предоставяне на счетоводни услуги с „Ф." АД е прекратен през м. юни 2014 г. и всички финансови отчети, счетоводни регистри, данъчни декларации, първични документи и др. подобна информация е предадена на „Ф." АД. Към писмото е приложен и Анекс от 01.06.2014 г.

          Вещото лице посочва, че по делото е постъпил и писмен отговор от „СТЕМО" ООД (Вх. № 7342/09.06.2015 г.), в който е заявено, че дружеството няма никакви отношения с „П." АД, ЕИК *** по отношение на системата SAP, както и че не притежават и никога не са имали достъп до счетоводните данни в тази система, поради което не могат да изпълнят възложената от съда задача.

Депозирано е допълнително заключение вх. № 9658/28.07.2015г./ л. 3410,т.ХІV/ с което „П." АД е задължено да предостави достъп до сървърите и счетоводната информация, отнасяща се до „П." АД  и присъствието на лице, което работи със счетоводната програма.

          Вещото лице посочва, че на 23.07.2015 г. експертизата е направила справка в „П." АД, на адрес: гр. С., бул. ***, в присъствието на следните лица: от страна на „П." АД - главен счетоводител Р.К.М. и юрисконсулт К.С.В.; от страна на „П." АД - адвокат П.В.К. и пълномощник О. И.П..

          При направената проверка на място експертизата установява, че в системата за счетоводна отчетност SAP, до която главния счетоводител на „П." АД има достъп, не се откриват счетоводни записи на дружеството „П." АД.

          На експертизата са   представени извлечения от счетоводни сметки, съгласно счетоводната отчетнотост на „П." АД, относно разчетите между „П." АД и „П." АД, актуални към 22.07.2015 г.

          Към 22.07.2015 г. задължението на „П." АД към „П." АД, по счетоводни данни на „П." АД, е в общ размер             25 394 242.66 лв.

          Към 22.07.2015 г., по счетоводни данни на „П." АД, задължението на „П." АД към „П." АД, е в размер на 51.61 лв. по Фактура № **********/01.11.2013 г.

                С оглед разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ  и засиленото  служебното начало в производството по несъстоятелност, съда   по свой почин  постави задачи на съдебносчетоводната експертиза  свързани с установяване реалната стойност на притежаваните от „П." АД акции и дялове в дъщерните дружества и  сравнение на получените стойности с посочените в заключение на съдебно-счетоводно експертиза от 05.12.2014г.

          Въз основа на издадено съдебно Удостоверение Изх. № 281/21.01.2016 г. на Окръжен съд С.З. експертизата изиска  с писмени молби до актуалните адреси на управление на дъщерните дружества да бъдат представени заверени копия от последните съставени Годишни финансови отчети на следните дружества:

 

№ по ред	Дружество	ЕИК
1	Р. ЕООД	***
2	П. ЕООД	***
3	П. ЕООД	***
4	Н. ЕООД	***
5	Н. ЕООД	***
6	П. ООД	***
7	Ф. ЕООД	***
8	Б. ЕООД	***
9	Ф. ЕООД	***
10	Ф. АД	***
11	Б. АД	***
12	И. ЕООД	***
13	В. ЕООД	***
14	В. ЕООД	***
15	Н. ЕООД	***
16	П. Б. АД	***
17	Б. АД	***
18	Т. АД	***
19	Т. ЕАД	***
20	С. ЕАД	***
21	Т. АД	***
22	Т. АДСИЦ	***
23	Т. АД	***
24	Р. АД	***
25	Т. ЕООД	***
26	У. ЕООД	***
27	Ю. АД	***
28	Е. ЕООД	***
29	М. ЕАД	***
30	Т. ЕАД	***
31	Б. АД	***
32	Т. АД (в несъстоятелност)	***

 

         

          Писмена молба до Т. АД (в несъстоятелност) не е изпращана, тъй като дружеството е заличено.

          След извършване на посещение от куриери на фирма „С." АД, гр. С., в пратките  е отразена следната информация:

 

№ по	Дружество	Установено при
ред		посещението
1	Р. ЕООД	Отказана
2	П. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
3	П. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
4	Н. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
5	Н. ЕООД	Отказана
6	П. ООД	Няма такава фирма на адреса
7	Ф. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
8	Б. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
	Ф. ЕООД	Обратената разписка не е върната. При проверка в базата данни на „С." АД, за товарителница с № 50039691176 е отразено,
9		че пратката е получена от клиент на 10.02.2016 г.
10	Ф. АД	Няма такава фирма на адреса
11	Б. АД	Няма такава фирма на адреса
12	И. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
	В. ЕООД	Обратната разписка не е върната. При проверка в базата данни на „С." АД, за товарителница с № 50039691218 е отразено,
13		че пратката е получена от клиент на 10.02.2016 г.
14	В. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
15	Н. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
16	П. Б. АД	Обратна разписка - получено на 27.01.2016 г.
17	Б. АД	Няма такава фирма на адреса
18	Т. АД	Обратна разписка - получено на 27.01.2016 г.
19	Т. ЕАД	Няма такава фирма на адреса
20	С. ЕАД	Няма такава фирма на адреса
21	Т. АД	Няма такава фирма на адреса
22	Т. АДСИЦ	Обратна разписка - получено на 27.01.2016 г.
23	Т. АД	Няма такава фирма на адреса
24	Р. АД	Няма такава фирма на адреса
25	Т. ЕООД	Не са на този адрес от 4 години
26	У. ЕООД	Отказана
27	Ю. АД	Обратна разписка - получено на 27.01.2016 г.
28	Е. ЕООД	Няма такава фирма на адреса
29	М. ЕАД	Отказана
30	Т. ЕАД	Обратна разписка - получено на 27.01.2016 г.
31	Б. АД	Няма такава фирма на адреса

         

В отговор на изпратените молби е получена следната информация:

Дружество	Представен Годишен финансов отчет към дата
Т. АД	Представен ГФО към 31.12.2014 г.
Т. АДСИЦ	Представен ГФО към 31.12.2014 г.
Ю. АД	Представен ГФО към 31.12.2013 г.
Т. ЕАД	Представен ГФО към 31.12.2014 г.

 

Точният размер на притежаваните от „П." АД дружествени дялове и акции в търговски дружества (по номинал) е общо 133 807 733,00 лв., в това число:

 

№ по ред	Дружество	ЕИК	Дяла	Лв. всеки	Номинална стойност	% от капитала
1	Р. ЕООД	***	10 000	10,00 лв.	100 000,00 лв.	100
2	П. ЕООД	***	400	50,00 лв.	20 000,00 лв.	100
3	П. ЕООД	***	78 350	100,00 лв.	7 835 000,00 лв.	100
4	Н. ЕООД	***	50 000	100,00 лв.	5 000 000,00 лв.	100
5	Н. ЕООД	***	800 000	10,00 лв.	8 000 000,00 лв.	100
6	П. ООД	***	100	50,00 лв.	5 000,00 лв.	50
7	Ф. ЕООД	***	60	10 000,00 лв.	600 000,00 лв.	100
8	Б. ЕООД	***	130 000	100,00 лв.	13 000 000,00 лв.	100
9	Ф. ЕООД	***	560 554	10,00 лв.	5 605 540,00 лв.	100
10	Ф. АД	***	45	1 000,00 лв.	45 000,00 лв.	90
11	Б. АД	***	462 900	1,00 лв.	462 900,00 лв.	99,98
12	И. ЕООД	***	300	1 000,00 лв.	300 000,00 лв.	100
13	В. ЕООД	***	1 450	100,00 лв.	145 000,00 лв.	100
14	В. ЕООД	***	663 953	10,00 лв.	6 639 530,00 лв.	100
15	Н. ЕООД	***	8 757	1 000,00 лв.	8 757 000,00 лв.	100
16	П. Б. АД	***	2 525 436	10,00 лв.	25 254 360,00 лв.	50
17	Б. АД	***	50 999	50,00 лв.	2 549 950,00 лв.	99,998
18	Т. АД	***	3 499 053	1,00 лв.	3 499 053,00 лв.	49,99
19	Т. ЕАД	***	55 000	100,00 лв.	5 500 000,00 лв.	100
20	С. ЕАД	***	5 500	1 000,00 лв.	5 500 000,00 лв.	100
21	Т. АД	***	26 999	100,00 лв.	2 699 900,00 лв.	99,996
22	Т. АДСИЦ	***	500 000	1,00 лв.	500 000,00 лв.	76,92
23	Т. АД	***	I 470	1 000,00 лв.	1 470 000,00 лв.	98
24	Р. АД	***	245	100,00 лв.	24 500,00 лв.	49
25	Т. ЕООД	***	25 000	10,00 лв.	250 000,00 лв.	100
26	У. ЕООД	***	500	10,00 лв.	5 000,00 лв.	100
27	Ю. АД	***	400	100,00 лв.	40 000,00 лв.	20
28	Е. ЕООД ________________	***	3 000 000	10,00 лв.	30 000 000,00 лв.	100
Общо:		-	-	-	133 807 733,00 лв.	-

 

          Съобразно данните в последно обявените Годишни финансови отчети, активите на всяко от дъщерните дружества на „П." АД, гр. С.З. са на следната стойност (в хиляди лева):

 

№ по	Дружество	Към	Сума на Активите
ред		дата	в хиляди лева
1	Р. ЕООД	31.12.2012 г.	10 528
2	П. ЕООД	31.12.2012 г.	50
3	П. ЕООД	31.12.2011 г.	16 961
4	Н. ЕООД	31.12.2012 г.	61 648
5	Н. ЕООД	31.12.2012 г.	8 906
6	П. ООД	31.12.2009 г.	10
7	Ф. ЕООД	31.12.2012 г.	397
8	Б. ЕООД	31.12.2012 г.	15410
9	Ф. ЕООД	31.12.2012 г.	5019
10	Ф. АД	31.12.2011 г.	24
11	Б. АД	31.12.2012 г.	9 697
12	И. ЕООД	31.12.2012 г.	657
13	В. ЕООД	31.12.2014 г.	282
14	В. ЕООД	31.12.2012 г.	5 918
15	Н. ЕООД	31.12.2013 г.	27 028
16	П. Б. АД	31.12.2009 г.	32 149
17	Б. АД	31.12.2012 г.	1 417
18	Т. АД	31.12.2014 г.	135
19	Т. ЕАД	31.12.2012 г.	1 785
20	С. ЕАД	31.12.2012 г.	741
21	Т. АД	31.12.2012 г.	2
22	Т. АДСИЦ	31.12.2014 г.	1 274
23ч	Т. АД	31.12.2008 г.	3 912
24	Р. АД	31.12.2011 г.	26
25	Т. ЕООД	31.12.2012 г.	129
26	У. ЕООД	31.12.2010 г.	2
27	Ю. АД	31.12.2013 г.	468
28	Е. ЕООД	31.12.2010 г.	72 224
Общо:			276 799

 

Според последно обявените Годишни финансови отчети, дъщерните дружества на „П." АД реализират следните счетоводни финансови резултати (в хиляди лева):

№ по	Дружество		Към	Текущ финансов
ред			дата	резултат в хил. лв.
1	Р. ЕООД		31.12.2012 г.	-1 880
2	П. ЕООД		31.12.2012 г.	-6
3	П. ЕООД		31.12.2011 г.	-425
4		Н. ЕООД	31.12.2012 г.		-563
5		Н. ЕООД	31.12.2012 г.		235
6		П. ООД	31.12.2009 г.		0
7		Ф. ЕООД	31.12.2012 г.		0
8		Б. ЕООД	31.12.2012 г.		-609
9		Ф. ЕООД	31.12.2012 г.		-282
10		Ф. АД	31.12.2011 г.		0
11		Б. АД	31.12.2012 г.		-1 312
12		И. ЕООД	31.12.2012 г.		-118
13		В. ЕООД	31.12.2014 г.		-58
14		В. ЕООД	31.12.2012 г.		39
15		Н. ЕООД	31.12.2013 г.		171
16		П. Б. АД	31.12.2009 г.		-10 798
17		Б. АД	31.12.2012 г.		-699
18		Т. АД	31.12.2014 г.		1 056
19		Т. ЕАД	31.12.2012 г.		6
20		С. ЕАД	31.12.2012 г.		-388
21		Т. АД	31.12.2012 г.		-114
22		Т. АДСИЦ	31.12.2014 г.		-14
23		Т. АД	31.12.2008 г.		502
24		Р. АД	31.12.2011 г.		-21
25		Т. ЕООД	31.12.2012 г.		-128
26		У. ЕООД	31.12.2010 г.		-2
27		Ю. АД	31.12.2013 г.		15
28		Е. ЕООД	31.12.2010 г.		-12 158
Общо:					-27 551

Вещото лице е изследвало отразената в ТР информация относно наложени запори върху дружествени дялове и изпълнителни дела срещу дъщерните дружества на „П." АД, като същите са отразени в Справка - Приложение № 1 към Допълнително заключение от 17.02.2016г.

          Към момент на депозиране на заключението по делото (17.02.2016г.), по-голямата част от дъщерните дружества на „П." АД не са намерени на актуалните им адреси на управление, посочени в ТР - видно от върнатите в цялост куриерски пратки.

          Въз основа определената стойност на 1 лев дялова вноска за всяко едно дъщерно дружество, притежаваните дружествени дялове и акции от „П." АД в дъщерните му дружества е в общ размер 71 330 539,40 лв.

При направените  допълнителните изчисления експертизата допълва депозираното заключение от 05.12.2014 г., както следва:

          Към 31.12.2014г. дружеството разполага с активи в общ размер на                  196 391 000лв., от които дълготрайни активи в размер на 77 153 000лв., краткотрайни активи в размер на 119 148 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 90 000лв.

Собственият капитал на “П.” АД към 31.12.2014г. е в размер на минус 29 792 000лв.

Експертизата посочва, че коефициентите за ликвидност не се влияят от направените преизчисления в Допълнително заключение от 17.02.2016г., тъй като корекциите се отнасят единствено до размера на Дълготрайните активи и на Собствения капитал, поради което коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2014г. са както следва: обща ликвидност 0,6546, бърза ликвидност 0,6543, незабавна ликвидност 0,1627 и абсолютна ликвидност 0,0001.

          Експертизата установи, че към 31.12.2014г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е минус 0,1317, а коефициентът на финансова задлъжнялост е минус 7,5921.

 

 

Коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост	31.12.09	31.12.10	31.12.10 г.   корег.	31.12.11	31.12.12	13.11.13	31.12.14 г.
Коефициент на Финансова автономност	2,4731	2,7593	2,3480	2,5172	1,9035	1,6967	-0,1317
Коефициент на Финансова задлъжнялост	0,4044	0,3624	0,4259	0,3973	0,5253	0,5894	-7,5921

 

          Видно е, че след извършените корекции, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини, тъй като „П." АД е декапитализирано.

          Следва да се има предвид, че при анализа  не са изследвани акциите  и  дяловете,  които „П." АД вече не притежава, в следните дъщерни предприятия: „П." АД; „М." ЕАД; „Т." ЕАД; „Б." АД и „Т." АД (в несъстоятелност).

 

Съдът като обсъди събраните доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните намира за установено следното:

Съгласно чл. 608 ал. 1 т. 1 от ТЗ /изм. ДВ, бр. 20/2013г./ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.

      Установяването на вземането е предпоставка, за да се премине към преценка дали търговецът е в състояние да погаси задължението. Основанието и размерът на вземането подлежат на доказване в производството по несъстоятелност. Кредиторът поискал откриване на производство по несъстоятелност следва да докаже не само, че вземането му произтича от търговска сделка, но и че същото е изискуемо и не е удовлетворено от длъжника. Предмет на силата на присъдено нещо с решението по чл. 630 ТЗ не са индивидуалните права или вземания на отделните кредитори към длъжника и спиране на плащането по всяко едно от тях, а неплатежоспособността на длъжника като обективно състояние

В случая кредиторът, инициирал настоящото производство „Н." ЕООД  е представил по делото Договор за паричен заем от 10.10.2007г., Анекс от 01.10.2008г., Анекс от 20.05.2011г. и Анекс от 11.12.2013г.  за сума в размер на 10 500 000 евро  и допълнително уговорената с Анекс от 20.05.2011г  за сума в размер на 1 360 000 евро, уговорена на основание чл. 4 от Договора. С Анекс от 11.12.2013г. към Договор за паричен заем от 10.10.2007г. падежът за изпълнение на цялото задължението   е 15.12.2013г. и „Н." ЕООД е изпратило на 04.03.2014г. писмена покана до “П.” АД да плати доброволно. На 18.03.2014г. с писмо длъжникът, е признал задължението, размера му и е заявявал, че не е в състояние да плати. Към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ, Н." ЕООД  е имал следните изискуеми вземания към "П." АД: непогасена главница в размер на 9 352 998,79  евро; възнаградителна лихва, дължима към 31.03.2014г., в общ размер на   372 959,00 лв.; наказателна лихва за просрочие на месечните лихви по чл. 10 от Договора, в общ размер на 2 722.97  лв. Молителят посочва, че последното извършено плащане от “П.” АД е  било на 29.08.2013 г. и включвало главница по заема 128 556.81 лв. и лихва по заема 47 443,19 лв. ( за м. Юли 2013 г.).

Паричното вземане на Н." ЕООД  от "П." АД в размерите посочени в молбата му е установен  от счетоводните данни на кредитора, тъй като няма данни за мястото на съхранение на счетоводната документация на "П." АД, а последните обявени в ТР Годишни финансови отчети на дружеството –длъжник са за 2009, 2011г. и 2012г.

Основанието на  парично вземане на  Н." ЕООД    произтича от договор за  заем по чл. 240 и сл. от ЗЗД. В този смисъл съдът намира възражението за основателно на присъединилият се кредитор “Е.”,  че изискуемото парично вземане на Н." ЕООД  не произтича от търговска сделка, тъй като дъщерното дружество е предоставило заем на холдинг, а то не извършва по занятие подобни кредитни сделки и няма разрешение за извършване на подобна дейност, поради което не е налице процесуалната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

Заемът не представлява търговска сделка. От една страна той не е сред сделките, посочени в чл. 1 ал. 1 във вр. с чл. 286 ал. 2 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че не отговаря на обективния критерий за търговска сделка. Неоснователен е довода на процесуалния представител на Н." ЕООД , че щом сделката е извършена между търговци е търговска, съобразно чл. 286 ал. 3 от ТЗ. Законодателят е въвел алтернативно както обективния, така и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Презумпцията на чл. 286 ал. 3 от ТЗ влиза в сила само когато сделката не може да се дефинира чрез нито един от критериите. За сделките, извън тези по чл. 1 ал. 1 от ТЗ, като допълнителен обективен критерий, свързан със субекта на сделката като търговец, е въведено изискването тя да представлява упражнявана от него дейност по занятие.

Съдът не възприема твърденията на Н." ЕООД, че  е без значение обстоятелството дали   заемите са предоставени от дъщерни на холдинга дружества или обратно, тъй като разпоредба на чл. 280, ал.3 от ТЗ регламентира  възможността дъщерни дружества да кредитират холдинга чрез предоставяне на депозит на холдингово дружество, което   доказва, че този вид сделки са част от дейността на дружествата и   обуславя търговския им характер.

Налице е съществена разлика между договора за паричен влог/за депозити  по чл. 280, ал. 3 от ТЗ  и договора за кредит/заем по чл. 240 от ЗЗД . Основната разлика между паричния влог и договора за кредит се изразява в целта на тези договори. Договорът за кредит/заем изрично изисква определена цел, за която сумата се отпуска на заемателя и съответно, неизползването й по предназначение е основание за предсрочна изискуемост на кредита  по чл. 432, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В Договор за заем от 10.10.2007г. в чл.2 се сочи, че същия се предоставя на "П." АД за рефинансиране на краткосрочен банков дълг  към “У.” АД и за оборотно  и инвестиционно финансиране  на дейността на дъщерното дружество  “Б.” АД.  Договорът за паричен влог/ депозит е реален и възмезден договор, а договорът за  кредит / заем е формален договор - изисква се писмена форма за сключването му . Привличането на депозити /влогове/ и използването на сумите за предоставяне на кредити е банкова дейност  и понятието "влог" е дефинирано като сума, която банките събират със задължение за връщане, като не се считат за влог подлежащите на връщане суми, предоставени като банков заем. По изключение дейността по привличане на средства и предоставяне на кредити е разрешена и на холдинговите дружества, но само в рамките на холдинговата група при определени ограничения за размерите на привлечените депозити и предоставените кредити - чл. 278, ал. 1, т. 4 и чл. 280 от ТЗ. Холдингът концентрира средства чрез получаване на депозити от дъщерните си дружества ( чл. 280, ал. 3 от ТЗ) и предоставя тези средства чрез отпускане на заеми на дружествата (чл. 280, ал. 1 от ТЗ), в които има пряко участие холдинговото дружество,  по занятие се занимават с кредитна дейност,  поради което се налага необходимостта от привличане на средства чрез депозити (от дъщерните дружества), като насрещната престация за набраните депозирани средства е лихва в определен размер. Впоследствие при отпускането на кредити холдинговото дружество определя насрещна престация -лихва в по-голям размер от тази, определена по депозитите, тъй като в противен случай би се стигнало до реализиране на загуба или не би се формирала печалба. Чрез разликата в размера на лихвите върху депозитите и заемите се формира печалба от кредитната дейност на холдинговото дружество, което упражнява  тази дейност по занятие.

Не може да се приеме твърдението на Н." ЕООД , че нормата на чл. 280 от ТЗ, която е озаглавена "Кредити от холдинговото дружество", изрично приравнява депозитите на кредитите. Холдингът събира свободни средства чрез депозити от дъщерните си дружества, за да може да кредитира тези от тях, които имат нужда. Следователно, ако депозирането на суми се приравни на кредитиране, това би означавало, че холдингът взема кредити от дъщерните си дружества с цел да ги преотдаде в заем на други дъщерни дружества. Нормата на чл. 280 от ТЗ разрешава на холдинговите дружества да извършват кредитна дейност и едновременно с това прави разграничение между двата вида сделки - привличане на депозити и отдаване на кредити. Приравняването на депозитните сделки към кредитните сделки само на базата на общи белези на облигационното отношение по ЗЗД,  е необосновано, доколкото двете сделки имат различни функции, цели и съдържание.

В случая липсват както твърдения, така и доказателства, че процесните заемни сделки  на Н." ЕООД  са свързани с предмета на дейност на търговеца – ищец, тъй като само тези сделки той реализира по занятие. Сделките, свързани с търговската дейност въобще, не са сключени от търговеца по занятие.

С оглед на горното съдът счита, че кредиторът Н." ЕООД  не е сред активно легитимираните лица, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ и подадената от него молба за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена,   като  неоснователна.

 

В срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ са постъпили молби за присъединяване като кредитори в производството от дружествата: К.” ЕООД – гр. С., “Е.”, със седалище и адрес на управление в Н.К., “Е. ЕАД  - гр. С., “И.” АД  - гр. С., “Н.” ЕООД – гр. В., “П.” АД – гр. С., “П.” ЕООД – гр. Б. и “Б.” ЕАД – гр. С..

 

Вземането на кредитора “П.” АД произтича от:  договор за паричен заем 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател и “П." АД, в качеството му на заемател, от които   непогасена главница в размер на 21 034 289,73 лв.; лихви по договор за заем от 26.10.2006г. в размер на 327 492,21 лева за периода м. януари 2014г. - м. февруари 2014г., дължими съгласно фактура № 1992663/31.01.2014г. за сумата от 172 072.18 лева и фактура № 1992670/28.02.2014г. за сумата от 155 420.03 лева; договор за паричен заем от 06.01.2012г., от които   непогасена главница в размер на 2 117 510, 49 лева;  лихви по договор за заем от 06.01.2012г. в размер на 32 968,46 лева за периода м.януари 2014г. - м. февруари 2014г., дължими съгласно фактура № 1992664/31.01.2014г.за сумата от 17322.41 лева и фактура № 1992669/28.02.2014г. за сумата от 15 646,05 лева

Заемателят „П." АД не е изпълнил задълженията си по договора за заем от 26.10.2006г. Към 28.11.2013г.,тъй като „П." АД  е имал просрочени парични вземания към „П." АД за плащане на лихви по договор за заем от 26.10.2006г. в размер на 3 752 568, 41,  се  е възползвал от правото си по чл. 5.1.1 от договора за заем от 26.10.2006г. да обяви пълния размер на задълженията по заема за предсрочно изискуеми С нотариална покана, акт № 4, том II, peг. № 6197 от 29.11.2013г., връчена на „П." АД на 16.12.2013г. чрез Нотариус М.Е.. peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана, акт № 22, том II, peг. № 7448 от 02.12.2013г., връчена на „П." АД на 17.12.2013г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC С.З., “П." АД  е обявил  пълния размер на задълженията по договор за заем от 26.10.2006г. за предсрочно изискуеми, като предоставил  на длъжника 7-дневен срок, в рамките на който да заплати дължимата сума в размер на 26 629 695, 66 лева, които не са били погасени от "П." АД.

 Заемателят „П." АД не е изпълнил задълженията си по договора за заем от 06.01.2012г. С нотариална покана, peг. № 6197, том II, акт № 4 от 29.11.2013г., връчена на „П." АД на 16.12.2013г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, район на действие PC - С. и нотариална покана peг. № 7448, том II. акт № 22 от 02.12.2013г., връчена на „П." АД чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, район на действие PC - С.З., “П." АД  е обявил  пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. за предсрочно изискуеми, като предоставило на длъжника 7 - дневен срок, за заплащане на  дължимата сума в размер на 2 522 198, 26 лева

Към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ   „П." АД е  имал   изискуеми вземания към "П." АД  в общ размер  на 23 512 260, 89 лева  по договор за заем 26.10.2006г.  и по договора за заем от 06.01.2012г .

Паричното вземане на “П." АД от "П." АД в размерите посочени в молбата му е установен  от счетоводните данни на кредитора, тъй като няма данни за мястото на съхранение на счетоводната документация на "П." АД, а последните обявени в ТР Годишни финансови отчети на дружеството –длъжник са за 2009,  2011г. и 2012г.

По делото с вх. № 7710/25.06.2014г. е постъпила уточняваща молба от кредитора “П.” АД /л.2406, т.ХІ/, с която моли съдът да приеме следните уточнения на молбата за присъединяването му към производството по несъстоятелност на “П.” АД.

          Относно договор за заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД и „П." АД:

          Кредиторът твърди, че между „П." АД, в качеството му на депозант, и „П." АД  е бил сключен договор за депозит, по силата на който депозантът имал право да прави депозити при „П." АД. Към 26.10.2006г. сумата, депозирана от „П." АД в „П." АД била в размер на 52 585 724,33 лева.

          На 26.10.2006г. между „П." АД, в качеството на заемодател, и „П." АД, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за заем. В чл. 1 от договора заемодателят и заемополучателят се съгласили, че от датата на сключване на договора за заем, сумата от 52 585 724,33 лева, която „П." АД  е депозирало при „П." АД ще представлява заем, предоставен от заемодателя на заемополучателя.

          Предоставената сума по договора за заем от 26.10.2006г. била общо в размер на 52 585 724,33 лева, като същата представлява сбор от следните вземания:

          - 51 285 409 лева - салдо по сключен между „П." АД и „П." АД договор за депозит към 26.10.2006г., като тази сума се смятала за предоставена в заем с договора за заем от същата дата. Салдото по депозита било формирано от суми, платени с платежни нареждания, подробно описани в уточняващата молба;

          - 1 083 614,22 лева - салдо на неплатените лихви по сключения между „П." АД и „П." АД договор за депозит към 26.10.2006г., които с договора за заем от същата дата, се смятали за предоставени в заем. За дължимите лихви по договора за депозит, били издадени описаните в уточняващата молба фактури;

          - 216 701,11 лева - салдо на неплатените търговски разчети към 26.10.2006г., която сума с договора за заем от същата дата, се смятала за предоставена в заем. За неплатените търговски разчети, били издадени фактури, подробно описани в уточняващата молба.

          Относно договор за заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД и „П." АД:

          На 06.01.2012г. между „П." АД, в качеството на заемодател, и „П." АД, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 2 117 510 лева. В чл. 10 от договора страните се съгласили, че предоставената заемна сума в размер на 2 117 510 лева, представляваща част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006г., следва да се счита за предоставена като заемна сума по договор за заем от 06.01.2012г.

          Не е представен по делото договор за депозит по силата на който „П." АД, в качеството му на депозант е имал правото да прави депозити при „П." АД , поради което не може да се установи кога  е  сключен и при какви условия този договор за депозит. Фактурите представени от „П." АД с уточнителната  молба не могат да се свържат с претенцията на “П.” АД, предявена с молбата за присъединяване в производството. От данните в ТР е видно, че към 26.10.2006г. и 06.01.2012г. датите на  сключване на договорите за паричен заем „П." АД е било дъщерно дружество на „П." АД по смисъла на чл. 277, ал. 3 ТЗ.

Основанието на  парично вземане на  „П." АД произтича от договори за  заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. В този смисъл съдът намира възражението за основателно на присъединилият се кредитор “Е.”,  че изискуемото парично вземане на „П." АД не произтича от търговска сделка, тъй като дъщерното дружество е предоставило заем на холдинг, а то не извършва по занятие подобни кредитни сделки и няма разрешение за извършване на подобна дейност, поради което не е налице процесуалната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

Заемът не представлява търговска сделка. От една страна той не е сред сделките, посочени в чл. 1 ал. 1 във вр. с чл. 286 ал. 2 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че не отговаря на обективния критерий за търговска сделка. Неоснователен е довода на процесуалния представител на „П." АД  , че щом сделката е извършена между търговци е търговска, съобразно чл. 286 ал. 3 от ТЗ. Законодателят е въвел алтернативно както обективния, така и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Презумпцията на чл. 286 ал. 3 от ТЗ влиза в сила само когато сделката не може да се дефинира чрез нито един от критериите. За сделките, извън тези по чл. 1 ал. 1 от ТЗ, като допълнителен обективен критерий, свързан със субекта на сделката като търговец, е въведено изискването тя да представлява упражнявана от него дейност по занятие.

Съдът не възприема твърденията на „П." АД, че  е без значение обстоятелството дали заемите са предоставени от дъщерни на холдинга дружества, тъй като разпоредба на чл. 280, ал.3 от ТЗ регламентира  възможността дъщерни дружества да кредитират холдинга чрез предоставяне на депозит на холдингово дружество, което   доказавало, че този вид сделки са част от дейността на дружествата и   обуславяло търговския й характер.

Налице е съществена разлика между договора за паричен влог/за депозити  по чл. 280, ал. 3 от ТЗ  и договора за кредит/заем по чл. 240 от ЗЗД . Основната разлика между паричния влог и договора за кредит се изразява в целта на тези договори. Договорът за кредит/заем изрично изисква определена цел, за която сумата се отпуска на заемателя и съответно, неизползването й по предназначение е основание за предсрочна изискуемост на кредита  по чл. 432, ал. 1, т. 1 от ТЗ.В.  Договорът за паричен влог/ депозит е реален и възмезден договор, а договорът за  кредит /заем е формален договор - изисква се писмена форма за сключването му . Привличането на депозити /влогове/ и използването на сумите за предоставяне на кредити е банкова дейност  и понятието "влог" е дефинирано като сума, която банките събират със задължение за връщане, като не се считат за влог подлежащите на връщане суми, предоставени като банков заем. По изключение дейността по привличане на средства и предоставяне на кредити е разрешена и на холдинговите дружества, но само в рамките на холдинговата група при определени ограничения за размерите на привлечените депозити и предоставените кредити - чл. 278, ал. 1, т. 4 и чл. 280 от ТЗ. Холдингът концентрира средства чрез получаване на депозити от дъщерните си дружества ( чл. 280, ал. 3 от ТЗ) и предоставя тези средства чрез отпускане на заеми на дружествата (чл. 280, ал. 1 от ТЗ), в които има пряко участие холдинговото дружество,  по занятие се занимават с кредитна дейност,  поради което се налага необходимостта от привличане на средства чрез депозити (от дъщерните дружества), като насрещната престация за набраните депозирани средства е лихва в определен размер. Впоследствие при отпускането на кредити холдинговото дружество определя насрещна престация -лихва в по-голям размер от тази, определена по депозитите, тъй като в противен случай би се стигнало до реализиране на загуба или не би се формирала печалба. Чрез разликата в размера на лихвите върху депозитите и заемите се формира печалба от кредитната дейност на холдинговото дружество, което упражнява  тази дейност по занятие.

Не може да се приеме, че нормата на чл. 280 от ТЗ, която е озаглавена "Кредити от холдинговото дружество", изрично приравнява депозитите на кредитите. Холдингът събира свободни средства чрез депозити от дъщерните си дружества, за да може да кредитира тези от тях, които имат нужда. Следователно, ако депозирането на суми се приравни на кредитиране, това би означавало, че холдингът взема кредити от дъщерните си дружества с цел да ги преотдаде в заем на други дъщерни дружества. Нормата на чл. 280 от ТЗ разрешава на холдинговите дружества да извършват кредитна дейност и едновременно с това прави разграничение между двата вида сделки - привличане на депозити и отдаване на кредити. Приравняването на депозитните сделки към кредитните сделки само на базата на общи белези на облигационното отношение по ЗЗД,   е необосновано, доколкото двете сделки имат различни функции, цели и съдържание.

В случая липсват доказателства, че процесните заемни сделки  на „П." АД са свързани с предмета на дейност на търговеца, тъй като само тези сделки той реализира по занятие. Сделките, свързани с търговската дейност въобще, не са сключени от търговеца по занятие.

С оглед на горното съдът счита, че кредиторът „П." АД не е сред активно легитимираните лица, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ и подадената от него молба за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена , като неоснователна .

Вземането на кредитора К.” ЕООД – гр. С. произтича от договор за цесия от 30.12.2013г., с който “К." АД  в качеството си на кредитор и цедент, е прехвърлила в полза на цесионера „К."' ЕООД свои изискуеми вземания в размер на   15 553 373. 51евро, равняващи се на 30 401 729,05 лв., представляващи неиздължена сума по договора за банков кредит от 19.04.2014г., сключен между „К." АД и “О." ЕООД и договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г., сключен между „К." АД и „П." АД; вземане за законна лихва върху главницата от 30 401 729, 05 лева за периода от 30.12.2013г. /датата, на която  е било извършено последното погасяване на лихви и главница/ до 15.04.2014г. /датата на подаване на настоящата молба/ в размер на 905 414, 16 лева /;вземане за разноски по изпълнението в размер на 755 828, 35 лева с ДДС, т.е общо изискуеми и непогасени вземания в размер на 32 062 971,56 лева. За посочените вземания към “П.” АД има   влязла в сила заповед за незабавно изпълнение.

Видно е от представените доказателства, че  е налице   изискуемо и установено по основание парично задължение, поизтичащо от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

Вземането на кредитора “Е.” произтича от влязло в сила на 31.12.2013г  решение № 482/ 07.03.2013г. по т.д. № 4036/2011г. по описа на СГС, с което на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, “П.” АД  е осъден да заплати на Е.”  сума в размер на 6 267 250 ,46 евро, представляваща стойността на нанесените вреди, изразяващи се в претърпени загуби, настъпили след отнемането от КРС на Разрешенията на “Т." АД за осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС в резултат на неизпълнение на задължението на “П.” АД по §2, т.2 от Споразумение от 16.12.2009г., за осигуряване на финансиране в размер на 5 000 000 евро  и   да заплати законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска (19.07.2011г.) до датата на окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 738 110. 39 лева. Общият размер на задължението на “П.” АД   по което са спрени плащанията  на 31.11.2013г. към кредитора “Е.” към датата на подаване на молбата за присъединяване в  производството е 16 458 322,70 лв., включваща главница, законна лихва и разноски.

Видно е от представените доказателства, че  е налице   изискуемо и установено по основание  и размер парично задължение, поизтичащо от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност

Вземането на кредитора “Е.” ЕАД произтича от  договор за безсрочен депозит сключен на 08.06.2004г между “Е.” ЕАД и “П.” АД. На 10.01.2013 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договора за депозит, с което са признали и са се съгласили, че към 10.01.2013 г. паричните задължения на „П." АД към присъединения кредитор са в общ размер на 41 624 397,92 лева, като сумата от 34 621 647.15 лева представлява главница, а сумата от  7 002 750,77 лева – лихва. В член 2 от Споразумението е уговорено, че „П." АД се задължава  да погасява ежемесечно (считано от 01.02.2013 година) сума в размер на 500 000 лева на депозанта до пълното изплащане на задължението, като в случай на просрочие на повече от три вноски, задължението става  предсрочно изискуемо в пълен размер. След датата на подписване на споразумението, от страна на „П." АД не е извършвено плащане на задълженията му по процесния договор за депозит.

С нотариална покана с peг. № 7443, том II, Акт 18 № 62 от 02.12.2013 г. на Р.Б. - Нотариус с peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC С.З., дружеството - длъжник „П." АД е поканено в седмодневен срок от получаването й да заплати дължимата сума в размер на 40 522 242,07 лв., от които 34 621 647,15 лева - главница и 5 900 594,92 лева - лихви за периода от м. Октомври 2009г. до 28.11.2013г..

Според чл. 3, ал. 3 от Споразумението „Е." ЕАД е  имал право да се удовлетвори до размера на вземанията, включително главница, лихви и разноски, като продаде без съдебна намеса заложените акции и да се удовлетвори от цената, получена при продажба им, съгласно чл. 311, ал. 1 ТЗ. Поради тази причина и във връзка със сключени договори за реален залог на акции с нотариално удостоверена дата, подписани между „П." АД и „Е." ЕАД, с които са обезпечени част от задълженията по договора за депозит, дружеството-кредитор  е пристъпило към удовлетворяване на част от задълженията на „П." АД.

В допълнително заключение на съдебносчетовоната експертиза от 27.01.2015г./л. 3161, т. ХІІІ/, е установено  задължението на „П." АД към „Е." ЕАД по счетоводни данни на кредитора

          На 05.02.2014 година, по сметка на “Е.” ЕАД са преведени 29 850 000 лв. от продажбата на заложените от „П." АД в полза на „Е." ЕАД акции на търговски дружества, както следва:

          - 12 000 000 налични обикновени поименни акции,с номинална стойност 1лв. всяка, от капитала на “Б.” АД,

          - 1049 налични обикновени поименни акции, с номинална стойност 1000 лв. всяка, от капитала на “М.” ЕАД,;

          - 119 750 налични обикновени поименни акции, с номинална стойност 100 лв. всяка, от капитала на “Т.” ЕАД;

          След извършването на горепосоченото плащане в размер на     29 850 000 лв. при продажбата на акциите, дължимата от „П."АД сума  е в размер на 10 703 342,09 лв., представляваща непогасена главница по процесния договор за депозит, законни лихви върху главницата, като последното погасяване е извършено на 05.02.2014г. от постъпили суми от продажбата на заложените от „П." АД  в полза на „Е." ЕАД акции на тъговски дружества.

По отношение на възраженията направени от “Е.” следва да се посочи,че след справка в ТР се установява, че „Е." ЕАД е било дъщерно дружество на “П." АД и е сключило договор за безсрочен депозит в размер на 34 621 647.15 лева  на 08.06.2004г. В случай  на установяване на надвишаване на размера на депозита по  чл. 280, ал. 3 от ТЗ нищожността на сделката ще засегне  влагането на сумата, с която депозитът  е надвишил трикратния размер на капитала, а не   депозита изцяло.

Тук следва да се отбележи, че производството по несъстоятелност представлява универсално изпълнително производство, поради което споровете относно отделните вземания касаят фазата на приемане на вземанията на кредитора от синдика / чл. 633 ал. 1 т.1 във връзка с чл. 692 ал. 1 от ТЗ/. С решението по чл. 625 от ТЗ не се създава сила на присъдено нещо относно съществуването на конкретно вземане на определен кредитор към длъжника.

Привличането на депозити /влогове/ и използването на сумите за предоставяне на кредити е банкова дейност  като по изключение дейността по привличане на средства и предоставяне на кредити е разрешена и на холдинговите дружества, но само в рамките на холдинговата група при определени ограничения за размерите на привлечените депозити и предоставените кредити - чл. 278, ал. 1, т. 4 и чл. 280 от ТЗ. Холдингът събира свободни средства чрез депозити от дъщерните си дружества, за да може да кредитира тези от тях, които имат нужда

В случая процесната депозитна сделка  на„Е." ЕАД като дъщерно дружество на “П." АД   е свързана с предмета на дейност на търговеца, тъй като   тази сделки той реализира по занятие.

Предвид гореизложеното, съдът приема че  е налице   изискуемо и установено по основание  парично задължение, поизтичащо от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност

 

Вземането на кредитора “И.” АД – гр. С. произтича от Договор за кредитна линия № 007/2009 г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012г. и Анекс № 3 от 30.04.2013г., сключени между „И." АД и „П." АД. Банката е предоставила на „П." АД кредит в размер на 3 000 000 евро като вземанията на банката са обезпечени със записи на заповед и учредени договорни ипотеки върху недвижими имоти. Поради допуснатите просрочия по Договор за кредитна линия № 007/2009 г., е изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012 г. и Анекс № 3 от 30.04.2013 г. на 08.04.2014 г. Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуема на осн. чл. 21, ал. 1, буква „а" и буква „е" от Договор за кредит.

С Нотариална покана с peг. № 1197, том I, акт № 54 на Нотариус с peг. № 381 на НК, връчена на   длъжника на 16.04.2014 г. „П." АД, е уведомен  за извършеното обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Налице е спиране на плащанията  на длъжника „П." АД по Договор закредитна линия № 007/2009 г., изменен с Анекс № 1 от 20.10.2011 г., Анекс № 2 от 30.03.2012г. и Анекс № 3 от 30.04.2013

Предвид гореизложеното, съдът приема че  е налице   изискуемо и установено по основание  парично задължение, поизтичащо от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

 Вземането на кредитора “Н.” ЕООД – гр. В. произтича  от следните вземания към „П.” АД:  

       - Вземане в размер на 1 028 747,78 лв./ представляващи  главница в размер на 1 017 170,83 лв. и непогасени лихви  в размер на 11 576,95 лв. за периода  м. ноември 2013г. до 30.12.2013г./ от  договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Р." ЕООД в качеството на цедент и “Н." ЕООД в качеството на цесионер, с който са прехвърлени непогасени вземания, общо в размер на 3 528 747.78 лева, по договор за депозит от 20.10.2005г., сключен между “Р." ЕООД и „П." АД, по който  „П." АД не е извършил погашение на задълженията си по договора за депозит в размер на 3 517 170,83 лв. С нотариална покана от 07.02.2014г. на нотариус Р.Б., рег. № 435   длъжника П." АД е уведомен за извършената цесия. На 14.02.2014г. чрез договор за цесия  сключен между “Н.” ЕООД и “О.” е прехвърлено вземане в размер на 2 500 000 лева, представляващо част от главницата от 3 517 170,83 лв.:

-Вземане в размер на 15 275 830,13 лева./ представляващи  главница в размер на 15 227 679,39 лв. и непогасени лихви  в размер на 48 150,74 лв. за периода  01.11. 2013г. до 30.12.2013г./, от договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н." ЕООД, в качеството на цедент и „Н.” ЕООД, в качеството на цесионер, с който са прехвърлени непогасени вземания от договор за депозит от 09.09.2009., сключен между „Н." ЕООД и „П.” АД, по който  „П." АД не е извършил погашение на задълженията си по договора за депозит, в общ размер на 15 227 679 лв. С нотариална покана от 05.02.2014г. на нотариус Р.Б., рег. № 435   длъжника П." АД е уведомен за извършената цесия.

-Вземане в размер на 6 201 889, 29 лева.,представляващи  незаплатени лихви в размер на 5 778 579,54 лв.  за периода 01.10.2010г. до 31.12.2013г. по договор за заем от 26.10.2006г. и незаплатени лихви в размер на 423 309,75 лв. за периода  от 01.10.2010г. до 31.12.2013г. по договор за заем от 06.01.2012г. ;договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П." АД, в качеството на цедент, и “Н." ЕООД, в качеството на цесионер, с който са прехвърлени непогасени вземания за лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими по договор за паричен заем от 26.10.2006г., в размер на 52 585 724,33 лв. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., в размер на 2 117 510 лв., общо в размер на 6 201 889,29лв., сключени между „П." АД и “П." АД

-Вземане в размер на 168 399, 56 лева от договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД, с който „Н." ЕООД встъпило като съдлъжник по задължения на “П.” АД към трети лица, негови работници и служители, възникнали на основание трудови договори,

т.е общо изискуеми и непогасени вземания на „Н." ЕООД към „П." АД в размер на 22 674 866, 76 лева .

По отношение на вземането в размер на 1 028 747,78 лв. от  договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Р." ЕООД в качеството на цедент и “Н." ЕООД в качеството на цесионер, с който са прехвърлени непогасени вземания, общо в размер на 3 528 747.78 лева, по договор за депозит от 20.10.2005г., сключен между “Р." ЕООД и „П." АД,  и вземане в размер на 15 275 830,13 лева., от договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н." ЕООД, в качеството на цедент и „Н.” ЕООД, в качеството на цесионер, с който са прехвърлени непогасени вземания от договор за депозит от 09.09.2009., сключен между „Н." ЕООД и „П.” следва да се посочи, че след справка в ТР се установи, че „Р." ЕООД и Н." ЕООД са дъщерни дружество на “П." АД и като такива са  сключили съответно: договор за депозит.в размер на 3 528 747.78 лева на 20.10.2005г.и договор за депозит в размер на 15 275 830,13 лева на 09.09.2009, съгласно по чл. 280, ал. 3 от ТЗ

По изключение дейността по привличане на средства и предоставяне на кредити е разрешена и на холдинговите дружества  само в рамките на холдинговата група при определени ограничения за размерите на привлечените депозити и предоставените кредити  чл. 278, ал. 1, т. 4 и чл. 280 от ТЗ. Дори да е нали надвишаване на размера на депозита по  чл. 280, ал. 3 от ТЗ нищожността на сделката ще засегне само влагането на сумата, с която депозитът  е надвишавал трикратния размер на капитала, а не всички депозити.

Тук следва да се отбележи, че производството по несъстоятелност представлява универсално изпълнително производство, поради което споровете относно отделните вземания касаят фазата на приемане на вземанията на кредитора от синдика / чл. 633 ал. 1 т.1 във връзка с чл. 692 ал. 1 от ТЗ/. С решението по чл. 625 от ТЗ не се създава сила на присъдено нещо относно съществуването на конкретно вземане на определен кредитор към длъжника

Холдингът събира свободни средства чрез депозити от дъщерните си дружества, за да може да кредитира тези от тях, които имат нужда

В случая процесните депозитни сделки  на „Р." ЕООД  и Н." ЕООД като дъщерни дружества на “П." АД   са свързани с предмета на дейност на търговеца, тъй като   тези сделки той реализира по занятие.

По отношение на сключените договори    за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г. от   „П." АД  и “П." АД следва да се посочи, че те нямат характер на търговски сделки, тъй като са   предоставени на холдинга от негово дъщерно дружество каквото е било„П." АД   към датата на сключване на договорите за заем.

          Относно Договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД, с който „Н." ЕООД встъпило като съдлъжник по задължения на „П." АД към трети лица, негови работници и служители, възникнали от трудови договори, е установено от допълнително заключение на съдебно- счетоводна експертиза, вх. № 14406/05.12.2014г. /справка – приложение №2/, че сумата от 168 399, 56 лв. е преведа изцяло от Н." ЕООД по банков път на „П." АД като в счетоводните записвания представени от Н." ЕООД за вземанията на „П." АД  е отразено, че е дебитирана сметка 498 /др. дебитори аналитична партида с „П." АД/  и е кредитирана счетоводно сметка 503 /разплащателна сметка в лева /

Предвид гореизложеното, съдът приема че  е налице   изискуемо и установено по основание  парично задължение, поизтичащо от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност

Вземането на кредитора “П.” ЕООД – гр. Б., е  в общ размер на 253 747,23 лева  и произтича от :

 -вземане в размер  на 18 480,00 лв. от договор за наем за временно и възмездно ползване на  МПС, описани в Приложение № 1 към договора от 01.01.2007г., представляващо сбор на суми по фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.;

-вземане в размер на 148 133,24 лв. от договор за наем  за временно и възмездно ползване на  МПС, описани в Приложение № 1 към договора временно и възмездно ползване на МПС, описани в Приложение № 1 към договора от 01.12.2009г., за което  са издадени фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г;      

-вземане в размер на 80 670,00 лв.  от договор за наем от 01.12.2012г. за временно и възмездно ползване  на МПС, описани в Приложение № 1 към договора, за което  са издадени фактури за периода от м. декември 2012г. до м. октомври 2013г.

- вземане в размер на 5 751,06 лв. от договор за наем за ползване на паркинг от 01.01.2007г   и за вземане в размер на 712,93 лв. договор за наем от 01.12.2009г, т.е общо - вземане в размер на 6 463,99 лв., представляващо сбор на суми по фактури за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.

С нотариална покана, peг. № 6267, том II, акт № 12 от 04.12.2013г., връчена на “П." АД на 16.12.2013г. чрез нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC – С.  и нотариална покана peг. № 7519. том II, акт № 24 от 04.12.2013г., връчена на „П." АД на 17.12.2013г. чрез нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З. „П." ЕООД  е предоставило на длъжника 7 - дневен срок, в рамките на който да плати сумата, в общ размер на 253 747,23 лева, които длъжникът „П." АД не  е погасило.

Търговска сделка, съгласно чл. 286 ТЗ, е   сключената от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В предмета на дейност на„П." ЕООД са включени авто- транспортни сделки и макар   договорът за наем  да  не е в кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, съдът  приема  договорът за наем на МПС  и на паркинг целево свързан с упражненото от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. ТЗ.

Предвид гореизложеното, съдът приема че  е налице   изискуемо и установено по основание  парично задължение, поизтичащо от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност

Вземането на кредитора “Б.” ЕООД – гр. С.  произтича от:

-договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г., сключен между “Б.” ЕАД, в качеството на депозант, и „П." АД за вземане за непогасена главница в размер на 5 541 671, 80 лева

- договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г., сключен между “Б." ЕАД, в качеството на депозант  и „П." АД за вземане за лихви за периода от м.юли 2009г. до 28.02.2014г. в размер на 1 121 808,37 лева

Общо всички изискуеми и непогасени вземания на „Б." ЕАД към „П." АД са в размер на 6 663 480,17 лева

Процесният договор за депозит е безсрочен и задълженията по него стават изискуеми с отправянето на писмена покана от кредитора до длъжника съгласно чл. 69 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗЗД.

          С нотариална покана с peг. № 6204, том II, Акт № 7 от 29.11.2013г., връчена на 16.12.2013г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана с peг. № 7446, том II, Акт № 20, връчена на 17.12.2013г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., длъжникът „П.” АД е поканен в 7 - дневен срок от получаването на всяка от поканите да заплати дължимата сума в размер на 6 635 925. 25 лева, от които 5 541 671, 80 лева - главница и 1 094 253, 45 лева - лихви за периода от м. юли 2009г. до 28.11.2013г.. Длъжникът „П." АД не предприел действия за погасяване на задълженията в предоставения му срок за доброволно изпълнение.

След справка в ТР се установява, че “Б.” ЕООД е дъщерно дружество на “П." АД и е сключило договор за безсрочен депозит в размер на 7 582 195,89 лева  на 31.03.2008г., съгласно по чл. 280, ал. 3 от ТЗ Привличането на депозити /влогове/ и използването на сумите за предоставяне на кредити е банкова дейност  като по изключение дейността по привличане на средства и предоставяне на кредити е разрешена и на холдинговите дружества, но само в рамките на холдинговата група при определени ограничения за размерите на привлечените депозити и предоставените кредити - чл. 278, ал. 1, т. 4 и чл. 280 от ТЗ. Холдингът събира свободни средства чрез депозити от дъщерните си дружества, за да може да кредитира тези от тях, които имат нужда

В случая процесната депозитна сделка  на“Б.” ЕООД като дъщерно дружество на “П." АД   е свързана с предмета на дейност на търговеца, тъй като   тази сделки той реализира по занятие.

Предвид гореизложеното, съдът приема че  са налице   изискуеми  и установени по основание  парично задължение, произтичащи от търговска сделка, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност

 

Производство по несъстоятелност се открива при наличието на следните материално-правни предпоставки, посочени в чл. 608 ал.1 ТЗ : 1/ длъжникът да има качеството на търговец; 2/да не е в състояние за изпълни свое парично задължение; 3/ задължението  да произтича от търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общината, свързано с търговска дейност.

Безспорно длъжникът е търговец, който извършва по занятие сделки по чл.1 ал.1 от ТЗ; молителите “Н.” ЕООД – гр. С. ,“К.” ЕООД – гр. С. “Е.” ,“Е.” ЕАД – гр. С., Н.” ЕООД – гр. В.,  “П.” АД – гр. С.,  “П.” ЕООД ,“Б.” ЕООД – гр. С. - участници в производството по несъстоятелност пред съда, са кредитори на дружеството-ответник, с неплатени задължения от негова страна и поради невъзможност за тяхното реализиране, вкл. спиране на плащанията, са предприели действия за обявяването му в несъстоятелност.

Предмет на установяване в производството по несъстоятелност е не размерът на конкретните финансови задължения към отделните кредитори, а неговото трайно финансово състояние и възможността му да покрива краткосрочните си задължения, както и трайния характер на неговите затруднения.

В тежест на молителите с оглед и субсидиарното  приложение на ГПК /чл.621 ТЗ/ е да установят съществуващи  непогасени парични дългове, които са изискуеми, а в тежест на ответника – длъжник да установи, че затрудненията му са временни или, че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/ т.е., че не е налице трайна обективна невъзможност за изпълнение. Състоянието на неплатежоспособност се преценява от съда към момента на решението и въз основа на анализ на събраните по делото доказателства.

Определящо значение за установяване на финансовото състояние на длъжника има както наличието на задължения като безспорни и изискуеми, така и съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните задължения, т.е релевантно за определяне на икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики за способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайни активи. Следователно, водещ показател за установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, чиято стойност следва да е 1 или над единица за да може предприятието да погасява краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Във връзка с този определящ коефициент се преценяват също коефициентите за ефективност и автономност, като следва да се съобразят финансовите резултати на длъжника без разходите за лихви, амортизации и данъци, и паричните потоци през различните периоди на дейността му. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално бъдещо настъпване на такова състояние.

Началната дата на неплатежоспособност на длъжника разглеждана като момент на проявление на трайната му неспособност   да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.

Експертизата е установила, че към материалите по делото са приложени Годишни финансови отчети на дружеството - длъжник за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и липсват годишни финансови отчети на „П." АД, гр. С.З. за 2013 г. и 2014 г. Въз основа представените ГФО се установява, че ”П. “ АД:

към 31.12.2009г.   разполага с дълготрайни материални активи в размер на 616 610 000 лв., краткотрайни активи в размер на 172 168 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 30 000лв., пасивите на  дружеството са в общ размер на 227 122 000лв., от които дългосрочни пасиви в размер на 38 934 000лв., краткосрочни пасиви в размер на 188 188 000лв. Експертизата  е установила, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2009г. са както следва: обща ликвидност 0,9149, бърза ликвидност 0,9146, незабавна ликвидност 0,3132 и абсолютна ликвидност 0,0010, а коефициентът на финансова автономност на дружеството е 2,4731,  коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,4044 ;

към 31.12.2010г.   разполага с дълготрайни материални активи в размер на 679 169 000 лв., краткотрайни активи в размер на 182 906 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 47 000лв., пасивите на  дружеството са в общ размер на 229 329 000лв., от които дългосрочни пасиви в размер на 48 178 000лв., краткосрочни пасиви в размер на 181 151 000лв. Експертизата  е установила, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2010г. са както следва: обща ликвидност 1,0097, бърза ликвидност 1,0094, незабавна ликвидност 0,4138 и абсолютна ликвидност 0,0009, а коефициентът на финансова автономност на дружеството е 2,7593,  коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,3624

           Експертизата е установила,че в ТР, а също и в данъчното досие на „П." АД не е приложен Годишен финансов отчет за финансовата 2010 г., поради което не може да се установи дали е представен одиторски доклад по чл. 33 от ЗС за дейността на дружеството за финансовата 2010 г. При извършена справка в ТД на Н. П., Офис С.З. експертизата е установила, че за финансовата 2010 г. не е извършвана ревизия от Н. на „П." АД, а са констатира различни показатели на дружеството, посочени в Счетоводния баланс, за финансовата 2010г., съгласно ГФО към 31.12.2010 г. и ГФО към 31.12.2011 г. (графа „предходна година"), като в структурата на активите на длъжника:

към 31.12.2010г. (коригиран) са записани дълготрайни активи в размер на 609 622 000лв., вместо 679 169 000 лв., краткотрайни активи в размер на 154 392 000лв., вместо182 906 000лв и разходи за бъдещи периоди в размер на 47 000лв., пасивите на  дружеството са в общ размер на 228 214 000лв., вместо 229 329 000лв , от които дългосрочни пасиви в размер на  48 178 000лв., краткосрочни пасиви в размер на 180 036 000лв., вместо181 151 000лв Собственият капитал на “П.” АД към 31.12.2010г. (коригиран) е в размер на 535 847 000лв. , вместо 632 793 лв. Вещото лице посочва, че без да се запознае с цялата счетоводна документация на дружеството за 2010 г. не може да отговори на какво се дължи разликата в показателите, както и кои са верните данни за финансовата 2010 г.

към 31.12.2011г. дружеството разполага с дълготрайни материални активи в размер на 605 718 000 лв., краткотрайни активи в размер на 129 498 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 43 000лв., пасивите на  дружеството са в общ размер на 208 761 000лв., от които дългосрочни пасиви в размер на 40 821 000лв., краткосрочни пасиви в размер на 167 940 000лв. Експертизата  е установила, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2011г. са както следва: обща ликвидност 0,7711, бърза ликвидност 0,7708, незабавна ликвидност 0,2578 и абсолютна ликвидност 0,0009, а коефициентът на финансова автономност на дружеството е 2,5172 и  коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,3973

към 31.12.2012г. дружеството разполага с дълготрайни материални активи в размер на 519 272 000 лв., краткотрайни активи в размер на 126 286 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 42 000лв., пасивите на  дружеството са в общ размер на 222 349 000лв., от които дългосрочни пасиви в размер на 39 988 000лв., краткосрочни пасиви в размер на 182 361 000лв

Собственият капитал на “П.” АД към 31.12.2012г. е в размер на 423 251 000лв. Експертизата  е установила, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2012г. са както следва: обща ликвидност 0,6925, бърза ликвидност 0,6922, незабавна ликвидност 0,2058 и абсолютна ликвидност 0,0003 ,а коефициентът на финансова автономност на дружеството е 1,9035,  коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,5253

към 13.11.2013г. дружеството разполага  с дълготрайни материални активи в размер на 490 692 000 лв., краткотрайни активи в размер на 119 148 000 лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 90 000лв. Експертизата е установила, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 13.11.2013г. са както следва: обща ликвидност 0,6546, бърза ликвидност 0,6543, незабавна ликвидност 0,1627 и абсолютна ликвидност 0,0001,а коефициентът на финансова автономност на дружеството е 1,6967, а коефициентът на финансова задлъжнялост е 0,5894.

Налице е тенденция за влошаване на финансовото състояние на длъжника, но към 13.11.2013г., „П." АД, гр. С.З. не е декапитализирано - общата стойност на активите превишава общата стойност на пасивите на дружеството и собственият му капитал е в размер на 383 747 000лв. При анализа на представената Оборотна ведомост на „П." АД за периода 01.01.2013г. - 13.11.2013г. експертизата   установи , че в дружеството е извършена обезценка на вземания, в общ размер 86 124 005.85 лв. като обезценените вземания са изключени от структурата на активите на “П.” АД и не са взети предвид при определяне на коефициентите на ликвидност.

Експертизата е установи, че изследваните Годишни финансови отчети / 2009г, 2011г. и 2012г./ на „П." АД отговарят на изискванията на Закона за счетоводство.Посочва, че от страна на „П." АД не са представени Годишни финансови отчети за финансовата 2010 г. (включващи Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите и приложения) пред Н., АВ и ТР - нито първоначални, нито коригирани.

         

Съдът приема, че не може да бъде взето предвид, извършеното последващо коригиране на данните за финансовата 2010 г., съгласно ГФО към 31.12.2011 г. (графа „предходна година"), тъй като  липсва счетоводна документация на дружеството за 2010 г., поради което не може да се определи на какво се дължи разликата в показателите и кои следва да бъдат възприети като    верните данни за финансовата 2010 г./ първоначалните или коригираните/

Кредиторите инициирали  откриването на производството по несъстоятелност  настояват като начална дата на неплатежоспособност да бъде определена 31.12.2010г., а длъжникът „П." АД сочи 20.12.2009г.

Съдът приема, началната дата на неплатежоспособност, която е най-ранният момент, към който е доказано,че „П." АД не е в състояние да погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи,  тъй като всички коефициенти на ликвидност са под единица     е  31.12.2011 г. като счита,че счетоводните данните за 2010г. не могат да бъдат обсъждани  в настоящото производство по изложените съображения. Като се вземе предвид спецификата на основната дейност на дружеството следва, че извършените плащания от длъжника- „П." АД за периода 31.12.2011г.- 31.12.2014г.  към различни кредитори, както и  намаляването на публичните му задължения, които към 13.11.2013 г.  са в общ размер 3 417 000 лв., а към депозиране на заключението  от 27.01.2015г. 89 000лв., не влияе при определяне  на началната дата на неплатежоспособността, тъй като към 31.12.2011г. е налице трайно и обективно състояние на неплатежоспособност. Състоянието на неплатежоспособност не се изключва от извършване на плащания към отделни кредитори.

По отношение на посочената от длъжника „П." АД за началната дата на неплатежоспособност 20.12.2009г. следва да се посочи,че коефициента  за обща   ликвидност е 0,9149, т.е близък до единица и като се вземе предвид и коефициента за финансова автономност, който е 2,4731 и показва, че задълженията не превишават собствения капитал на дружеството , следва да се приеме, че  не е налице трайно и обективно състояние на неплатежоспособност  /в този см. решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ т.о./.

Съдът по своя инициатива и в съответствие с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ постави задачи на съдебносчетоводната експертиза целящи да установят размера на притежаваните от „П." АД дружествени дялове и акции от капитала на дъщерните дружества, техните активи според последния обявен финансов отчет  както и актуалното имуществено състояние на последните и размера на дълготрайните им материални активи

          Вещото лице установи   размера на притежаваните от „П." АД дружествени дялове и акции в дъщерните   дружества (по номинал) - общо 133 807 733,00 лв., за които последния обявен Годишен финансов отчет е към 31.12.2012г. и коригира счетоводния баланс на „П." АД както следва::

към 31.12.2014г. дружеството разполага с дълготрайни активи в размер на 77 153 000лв.,като към 13.11.2013г. са били 490 692 000 лв., краткотрайни активи в размер на 119 148 000лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 90 000лв.

Към същата дата – 31.12.2014г. пасивите на  “П.” АД са в общ размер на 226 183 000лв., от които дългосрочни пасиви   в размер на 44 146 000 лв., краткосрочни пасиви   в размер на 182 030 000лв., и приходи за бъдещи периода в размер на 7 000лв.

Собственият капитал на “П.” АД към 31.12.2014г. е в размер на минус 29 792 000лв.Експертизата е  установила, че коефициентите за ликвидност на дружеството към 31.12.2014г. са както следва: обща ликвидност 0,6546, бърза ликвидност 0,6543, незабавна ликвидност 0,1627 и абсолютна ликвидност 0,0001. Вещото лице сочи, че   коефициентите за ликвидност не се влияят от направените преизчисления в Допълнително заключение от 17.02.2016г., тъй като корекциите се отнасят единствено до размера на Дълготрайните активи и до Собствения капитал на дружеството - длъжник.

Експертизата  е установила, че към 31.12.2014г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е минус 0,1317, а коефициентът на финансова задлъжнялост е минус 7,5921, т.е след извършените корекции, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини, тъй като „П." АД е декапитализирано.

От гореизложеното се налага извода, че началната дата на декапитализация на  “П.” АД е 31.12.2014г.

В експертизата е отразено, че при анализа  не са изследвани акциите  и  дяловете,  които „П." АД вече не притежава, в следните дъщерни предприятия: „П." АД; „М." ЕАД; „Т." ЕАД; „Б." АД и „Т." АД (в несъстоятелност).

 

 

Според разпоредбата на чл. 742 ал. 1 от ТЗ свръхзадължено е търговското дружество, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Неплатежоспособност и свръхзадълженост са различни имуществени състояния на дружеството длъжник. Свърхзадължеността е самостоятелна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

От приетите първоначална и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи се установява, че през периода 2009  до 31.12.2014 година  при съпоставка на активите на “П.” АД към всички реални пасиви,  активите са повече от пасивите При тези данни не може да се приеме, че е налице основание за обявяване  свръхзадължеността на длъжника наред с неплатежоспособността. Производство по несъстоятелност може да бъде открито и на двете основания само ако съвпада началната дата, т.е. ако към един и същи момент са налице предпоставките и на неплатежоспособност, и на свръхзадълженост. В случая, съдът приема, че началната дата на  неплатежоспособността е 31.12.2011г., а по делото е безспорно установено, че към този момент дружеството-длъжник не е свръхзадължено, доколкото имуществото му все още е надхвърляло по стойност паричните му задължения.

При това положение и на основание чл.630, ал.1 ТЗ съдът следва да обяви “П.” АД – гр. С.З., бул. ***, ЕИК *** в неплатежоспособност, с начална дата – 31.12.2011г., да открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, като се допуснат обезпечения чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да се назначат  двама временни синдика /с оглед предстоящия обем на работа, процесуалните срокове и защита интересите на кредиторите и длъжника / -  С.С.Г. и Б.А.М., назначени от съда предварително по чл.629а, ал.1,т.1 ТЗ и се свика първо събрание на кредиторите.   Временните синдици отговарят на изискванията за заемане на тази длъжност и са включени в списъка на синдиците, утвърден със заповед на МП. На временните синдици следва да се определи месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.  за всеки .

Направените в настоящото производство  разноски  от   кредиторите „ К.” ЕООД, гр. С. -250 лв., “Е.” -  34 319,11 лв.,  “Е.” ЕАД , гр. С.- 250 лв., “И.” АД -250 лв., Н.” ЕООД, гр. В.-250 лв., “П.” ЕООД ,гр. Б.-250 лв., “Б.” ЕООД, гр. С.- 250 лв., ,   следва  да се присъдят в тежест  на ответника- длъжник.

 

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ, съдът

 

 Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ   молбата на  “Н.” ЕООД – гр. С., ЕИК *** за откриване на производство по несъстоятелност на “П.” АД – гр. С.З., ЕИК ***   бул. ***, като неоснователна.

 

ОТХВЪРЛЯ   молбата на  “П.” АД – гр. С., р-н ***, ЕИК *** за откриване на производство по несъстоятелност на “П.” АД – гр. С.З., ЕИК ***, бул. ***, като неоснователна.

 

ОБЯВЯВА „П.” АД – гр. С.З., ЕИК ***  бул. ***, в неплатежоспособност  с начална дата – 31.12.2011г., като  ОТХВЪРЛЯ молбата за обявяване на „П.” АД – гр. С.З., ЕИК ***   в свръхзадълженост като неоснователна.

 

          ОТКРИВА производство по несъстоятелност на  „П.” АД – гр. С.З., ЕИК ***, бул. ***,

 

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо  имущество и на сметките, както и чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника “П.” АД – гр. С.З., бул. ***, ЕИК ***

 

НАЗНАЧАВА временни синдици на “П.” АД – гр. С.З., бул. ***, ЕИК *** -  С.С.Г.,  с адрес: ***-6, като му определя месечно  възнаграждение, в размер на 1000 лева  и  Б.А.М., с адрес: ***,   като му определя  месечно възнаграждение, размер на 1 000 лева,   считано за двамата синдици от датата на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК ***  да заплати на “К.” ЕООД – гр. С., р-н ***, ЕИК *** сумата от  250 лв. – разноски по делото. 

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК ***   да заплати на “Е.” със седалище и адрес на управление Н.К., № НЕ *** в Регистъра на дружествата на Р К.  сумата от  34 319,11 лв. – разноски по делото. 

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК ***  да заплати на  “Е.” ЕАД – гр. С., р-н ***, ЕИК ***  сумата от  250 лв. – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК *** / да заплати на “И.” АД , ЕИК К., ГР. С., район “***  сумата от  250 лв. – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК *** / да заплати на Н.” ЕООД – гр. В., р-н ***, ул. ***, ЕИК *** сумата от  250 лв. – разноски по делото. 

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК *** / да заплати на “П.” ЕООД – гр. Б., ул. *** ЕИК *** сумата от  250 лв. – разноски по делото. 

 

ОСЪЖДА “П.” АД, гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК *** / да заплати на  “Б.” ЕООД – гр. С., р-н ***, ЕИК *** сумата от  250 лв. – разноски по делото. 

 

НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на “П.” АД – гр. С.З. /в несъстоятелност/, бул. ***, ЕИК *** /  за  29.11.16 г. от 13 часа, в Съдебната палата – гр.С.З., бул.*** с дневен ред:

 

 

1.Изслушване доклада на временния синдик по чл.668,т.3 ТЗ;

2.Избор на постоянен синдик, определяне на неговото възнаграждение и предлагане на съда за назначаването му;

3.Избор на комитет на кредиторите .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

          РЕШЕНИЕТО да се  впише в ТР.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от  вписването му в ТР, пред ПАС.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: