№ 137
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Диана К. А.а
като разгледа докладваното от Диана К. А.а Търговско дело №
20251200900009 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№
503/14.01.2025 година, депозирана от К. Х. Б., ЕГН **********, адрес: с. Калотина, общ.
Драгоман, ул. „***“ № 1, чрез адвокат В. А. против ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“***“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т..
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа по реда на
Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция
по основание и размер.
По смисъла на чл. 369, ал.1 от ГПК, съдът служебно извършва преценка, че спорът не
подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по
търговски спорове“ и следва да се разгледа по правилата на общия исков процес.
С разглежданата искова молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило пътно – транспортно
произшествие.
С исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в пътно – транспортно
произшествие, вината, за чието настъпване е на водач на МПС, застраховано по валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – застрахователно
дружество.
Заявената осъдителна искова претенция е с правна квалификация – чл.493, ал., т.1 във
връзка с чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани фактите и обстоятелствата, на
които се основава претенцията, от които се очертава предмета на търсената чрез
предявяването на пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата иск за
ангажиране на деликтна отговорност за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от
процесното пътно – транспортно произшествие.
Като се съобразяват от настоящия съдебен състав мотивите на Тълкувателно решение
1
№ 3/2019 от 23.2.2022 година, постановено по тълк.дело № 3/ 2019 година на ОСГТК на
ВКС, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия
Бранислава Павлова и съдия Татяна Върбанова, се следва извода, че възникналия правен
спор, въпреки, че е образуван за разглеждане като търговско дело по правната си
характеристика не представлява търговски спор.
Безспорно е, че по смисъла на чл.365 от ГПК – по реда на Глава Тридесет и втора от
ГПК окръжният съд разглежда като *** инстанция искове с предмет право или правно
отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването,
тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й,
последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или
приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор,
договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество
или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или
нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския
регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове
на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация
на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо
положение.
От лимитивното изброяване на исковете в текста на чл.365 от ГПК се следва извода, че
предявения иск и подлежащ на разглеждане в настоящето производство не следва да се
разглежда като търговски спор, доколкото е извън изброените законодателно.
Съобразно мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022
година - обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават
видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на
делото. Със същото решение е прието, че : “Търговският спор и търговското дело са резултат
на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий,
като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са
приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до
уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от
родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища
разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК,
озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат
правна уредба в Търговския закон.“.
Ако се следва разграничението между „търговско дело“ и търговски спор“ да се
аргументира с дефиницията дадена в Търговския закон относно регламентацията на
търговска сделка ще се следва, че търговски сделка са не само тези описани в чл.1 от
Търговския закон, но и описаните такива в разпоредбата на чл.286, ал.1 и ал.2 от Търговския
закон – сделки извършени от търговец, като по смисъла на чл. 287 от Търговския закон -
разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях
сделката е търговска и не следва друго от този закон.
В казуса правния спор е свързан функционално с търговска сделка – сключения
застрахователен договор между ответника и трето – неучастващо по делото лице. От
твърденията на ищеца в обстоятелствената част и стореното описание на обстоятелствата,
на които се основава иска не може да се направи извода, че претенцията му се основава на
застрахователна сделка, по която ищецът да е страна или застраховано лице. В този смисъл
настоящия съдебен състав приема, че спорното правоотношение между ищеца и ответника
не е такова по търговски спор, поради и което производството по делото не се следва да се
разглежда по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове“, а по общия исков ред – по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“
С оглед на горното съдът следва да обяви на страните, че ще разгледа производството
2
по т.дело № 9/2025 година по описа на Окръжен съд – Благовеград по реда на Част Втора от
ГПК – „Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по
търговски спорове“.
При горното с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът
следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на
доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и
да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП станало на 24.08.2023г около 15:20ч. на
главен път 11-19, км.64+800.
Сочи се, че е бил лек автомобил „БМВ 328 ХИ“ с peг. № Е *** МС с посока на
движение гр.Банско към гр. Гоце Делчев, когато са били ударени от лек автомобил „ СЕАТ
АЛХАМБРА“ с рег.№ А *** ММ управляван от Ц.К.И., който се движи от гр. Гоце Делчев
към гр. Банско и навлиза в насрещната лента за движение и става причина за настъпване на
ПТП. Твърди се, че виновен за ПТП е водача И..
Описва се, че ищецът е получил следните наранявания - черепномозъчна травма на
главата;фрактура на гръдна кост; разместване на шийни прешлени на ниво с-3,с-4; фрактура
на тх9,1,11; множество охлузвания по лицето, в горната част на тялото и коляно.
Твърди се, че ищецът е търпял интензивни болки и страдания, търпи ги сега, ще ги
търпи и до края на живота си, като се сочи, че неимуществените му вреди са в размер на
100000,00 лв./сто хиляди/лева.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД “ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“***“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. да заплати на К. Х.
Б., ЕГН **********, адрес: с. Калотина, общ. Драгоман, ул. „***“ № 1, чрез адвокат В. А.
сума в размер на 100000,00 лв./ сто хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди представляващи болки и страдания от черепномозъчна
травма на главата;фрактура на гръдна кост; разместване на шийни прешлени на ниво с-3,с-4;
фрактура на тх9,1,11; множество охлузвания по лицето, в горната част на тялото и коляно,
настъпили от пътно – транспортно произшествие на 24.08.2023г около 15:20ч. на главен път
11-19, км.64+800, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2023 година
до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, оспорва исковите претенции както по
основание, така и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение
на лек автомобил „Сеат Алхамбра” с per. № А *** ММ по силата на Застрахователна полица
№ BG/30/122002664283, сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве’’ АД и валидна към
датата на произшествието.
Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като ищеца е сключил и подписал
споразумение за уреждане на така възникналия спор, като по силата на същото на ищеца е
заплатено обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.
Сочи се, че ищецът е декларирал, че няма други претенции по отношение на ЗАД
„ДАЛЛБОГГЖивот и Здраве” АД, включително и съдебни такива.
С отговора на исковата молба се оспорват следните обстоятелство:
3
- липса на противоправно поведение на водача Ц.К.И., като се твърди, че същият не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
подадена искова молба;
– оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, претендираният размер на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен,
като се твърди, че претендирания размер не е съобразен и с приноса на пострадалата за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
- заявява се с отговора възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на К. Х. Болгуров, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за
поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан, като се твърди, че сочените
увреди при ищеца и по - точно „черепно мозъчна травма на главата, разместване на шийни
прешлени, охлузвания по лицето“ са вследствие на това, че ищецат е бил поставен
предпазен колан.
- оспорва се датата, от която ищеца претендира законна лихва, като се сочи, че
меродавната дата е изтичането на тримесечния срок, в рамките на който застрахователят
трябва да вземе решение да плати претендираното обезщетение или да постанови мотивиран
отказ от изплащане на същото, като се твърди, че в настоящия случай ответното дружество е
изпаднало в забава от 27.11,2024г.
С оглед на заявеното в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и присъди разноски на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявени осъдителна искова претенция по иска за
обезщетение за неимуществени вреди - правната квалификация е чл.498, ал.3, пр. 3 във
връзка с чл.493, ал.1, т.1 във връзка с чл.432, ал.1 от кодекса за застраховането.
В условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори от ответника:
наличието и валидността застрахователния договор.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не се нуждае от доказване
наличието на застрахователен договор.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По осъдителните искови претенции за ищеца е тежестта да докаже:
- настъпването на увреждащото застрахователно събитие, както и неговия механизъм,
съответно наличието на причинно – следствена връзка с вредите, характера и вида на
твърдяните имуществени вреди и неимуществени вреди.
Ищецът носи тежестта да докаже отказа на застрахователя да изплати търсеното
обезщетение, а с оглед на възраженията на ответника – ищецът носи тежестта да докаже, че
не е нарушил правилата за движение по пътищата, като е бил по време на движението с
обезопасителен колан.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
По доказателствените искания
Страните са представили писмени доказателства, които иска да бъдат допуснати и
приети като такива по делото и като се приема от съда, че са относими към спора следва да
бъдат допуснати като доказателства.
4
По останалите, заявени от ищеца и ответника, доказателствени искания съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание, в което следва да даде възможност на
ищеца да изрази становище по доказателствените искания и становището на ответника във
връзка със заявените оспорвания.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 369, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК и на
основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ще разгледа производството по гр.дело № 9/2025
година по описа на Окръжен съд – Благовеград по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков
процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.
Допуска и приема като доказателства по делото приложените такива към исковата
молба и отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ: По заявени доказателствени искания на ищеца и
ответника с искане за допускане и назначаване на експертизи и допускане до разпит на
свидетели - съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: На основание чл. 40 от ГПК, страната, която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда,
на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на ответника. При неизпълнение на задължението за посочване на съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
На основание чл. 41 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщил по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжен да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на ответника. При неизпълнение на задължението за
уведомяване на съда за новия адрес всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
5
На основание чл.50 от ГПК - Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и на
юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.
Указва на страните, че Окръжен съд – Благоевград има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
6
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
На ответника – връчването да се извършва само по реда на чл.50, ал.5 от ГПК във
връзка с чл. 38, ал. 2 на посочен от него електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.4.2025 година от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която съдът е обявил на
страните, че ще разгледа производството по делото по реда на общия исков процес –
пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящето с частна жалба, като в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7