Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,12.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
единадесети юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3447
по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството е
образувано е по искова молба на С.А.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А.Ц.Д., със съдебен
адрес ***, с която против ответното З. „Б.И."
АД, с ЕИК*********, е предявен пряк иск
за присъждане на обезщетение за претърпените от ищецът болки и страдания,
вследствие на ПТП от 15.06.2016 г.
от 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева) , обезщетение за претърпените от ищецът болки и страдания, вследствие на
травматични увреди- фрактура на дясна подбедрица и
фрактура на таз, получени от него, като пешеходец при ПТП от 15.06.2016 г., причинено от водача на
л.а. „Форд- Фиеста” с peг. № *********, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по предявената до застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение- 30.08.2016 г.
Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2016 г. в гр. София около 22.15 часа лек автомобил „Форд- Фиеста”
с peг. № *********, управляван от Г.Н.В. с ЕГН **********
се е движил в гр.София, по ул. „Мими
Балканска" с посока от ул. „В.М.-Л.- Л."
към ул. „502-ра" и в района на № 40 предизвикал ПТП, като блъснал пресичащият
от ляво надясно по посока на движение на автомобила пешеходец С.А.Д. с ЕГН **********.
Вследствие на инцидента е пострадал малолетния
ищец С.А.Д. на 6г. като пешеходец. Той бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, със силен оток и
деформация в дясна подбедрица и множество екскориации по крайниците и корема. След извършените
прегледи и консултации е поставена диагноза е диафизарна
фрактура на костите на дясна подбедрица. Фрактура на
дясно крило на хълбочната кост. С оглед характера, тежестта на травмата и
възможните усложнения се приема за лечение и наблюдение. Извършена му е мануална репозиция, след което е
поставен добре моделирана гипсова имобилизация. възстановителен период продължил между 3-4 месеца.
Наложило му се е да ползва помощни средства [патерици], което го е поставило в невъзможност да
посреща със собствени сили обикновени детски битови подребности,
игри и занимания, за задоволяването на които е получавал помощ от своите
близки. ОТ травмата настъпили и психологически последици, като чувството на
страх и безпомощност.
Твърди се, че местопроизшествието
е било посетено от дежурен служител при Отдел "ПП"-СДВР, който съставил
Констативен протокол № к 501/ 15.06.2016 г., в който са описани обстоятелствата
и причините за ПТП. Твърди се, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил Форд- Фиеста с per.
№ *********, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на чл.5,
ал.1 ЗДвП и чл.116 от ЗдВП.
Сочи се, че по отношение на лек автомобил Форд- Фиеста с peг. № *********, е налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при З. „Б.И.” АД с захователна
полица № BG/02/116000325597 / 16 година, със срок на действие от 14.01.2016 г.
до 13.01.2017г.
В срока за отговор по чл.367 ГПК,
ответникът З. „Б.И.“, чрез пълномощника
си адв.А.И., е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са
представени доказателства за валидно застрахователно правоотношение. Сочи, се че по делото не са представени
убедителни доказателства за
наличие на деликт
извършен от Г.Н.В. като водач на лек автомобил „Форд- Фиеста” с peг. № *********. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, който е пресякъл на необозначено за
целта място, като се е поставил в превишен риск. Ответникът оспорва иска с възражението, че е завишен по размер и не
отговаря на действителната вреда.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба. Оспорва
възражението на ответника за съпричиняване.
В срока по чл.373 ГПК е депозиран допълнителен
отговор, в който ответника, поддържа заявените оспорвания, като добавя,
счупването на крилото на дясна хълбочна кост на таза, е оспорима травма при
ищеца. Сочи, че липсват настъпили усложнения на здравето, поради което иска е в
завишен размер. Счита 20 000лв. за адекватно обезщетение на доказаните
увреждания.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Г. Д. поддържа
предявения иск. Представя списък на разноски.
В съдебно
заседание ответното дружество чрез пълномощника
се адв.Ал. Илиев оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски.
Софийски градски съд, I-7 състав , като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен
протокол № К-501/ 15.06.2016 г. съставен
от дежурен инспектор на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.06.2016г., скица на ПТП, се установява, че на
15.06.2016г. в гр. София, около 22.15 часа лек автомобил „Форд- Фиеста” с peг. № *********, управляван от Г.Н.В. с ЕГН ********** ***
с посока от ул. „В.М.-Л.- Л." към ул.
„502-ра" и в района на № 40 участвал в ПТП, с пресичащият от ляво надясно
по посока на движение на автомобила пешеходец С.А.Д. с ЕГН **********. Отразено
е в протокола, че при инцидента е пострадал малолетния С.А.Д.
на 6г., транспортиран и настанен в болница „Пирогов”, с работна диагноза - фрактура на дясна подбедрица
и фрактура на таза./л. 7 от делото/
В приетия Протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.06.2016г., посетено от служители на ОПП на СДВР,
настъпило в гр.София, по ул. „Мими Балканска" в района на №40 между л.а.„Форд-
Фиеста” с peг. № ********* и пешеходец –дете, е отразено, че пътните условия са „нощно време,
изкуствено осветление, нормална видимост“,
на прав участък, асфалтирано пътно платно. Констатирано
е, че намиращия се на мястото на ПТП лек автомобил „Форд- Фиеста” с peг. № ********* е с работеща спирачна система и светлини,
предния му капак е подбит , а предната броня счупена при удара. /л.41-л.42
от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 221108/16.06.2016г.
на „УМБАЛСМ-Пирогов”ЕАД, се установява,
че С.А.Д. на 6 год., постъпил в
Клиника по Детска ортопедия и травматология-
УМБАЛСМ-Пирогов, след травма получена при
ПТП – блъснат от автомобил, като пешеходец, с окончателна диагноза: Фрактура осиум крурис декстри
диафизария. Фрактура але осос илии декстри./л.19
от делото/ Отразен е статус:
добро общо състояние; локален статус: -оток и деформация на дясна подбедрица, множество екскориации
по крайниците и корема; рьо данни за ф-ра диафизарна на костите на
дясна подбедрица и крилото на хълбочната кост в
дясно. В приетата епикриза и в документацията от
приетата история на заболяване №221108/-ДТК-УМБАЛСМ"Пирогов"
/15.06.16г.-20.06.16г/, са отразени извършените изследвания и проведените
консултации със специалисти – детски хирург, педиатър, неврохирург, анестузиолог. Видно
от Оперативен протокол №1076/15.06.18г., на 15.06.2016г. ищецът е опериран под местна
анестезия и рентгенов контрол, като е извършена мануална
репозиция и е поставена моделирана гипсова имобилизация. Индикации диафизарна ф-ра на костите на
дясна подбедрица. Фрактура на дясното крило на илиачната кост. Отразено е, че на 20.06.2016г. ищецът е изписан с подобрение, с препоръка да носи гипсова имобилизацизация
65дни.
Във връзка настъпилото ПТП е образувано
досъдебно производство ДП №11256/2016г. на СДВР, пр.пр.№20408/2016г. на СРП, водено срещу Г.Н.В. с ЕГН *******,
за това, че на 15.06.2016 г. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.А.Д.
– счупване на двете кости на дясната подберица и
счупване на илиачната кост на таза вдясно - престъпление
по чл.343, ал.1,б .”б” ,пр. 2,вр , чл .342 ,ал . 1, пр.3 от НК. В хода на разследването е
извършен оглед на местопроизшествието, разпитани са свидетели, назначени АТЕ и
повторна тройна АТЕ, СМЕ, съдебно- психологично експертиза относно способността
на малолетния пострадал С.Д. и
малолетния очевидец Г. Недялков да възприемат , запаметяват и възпроизвеждат
факти и да дават показания. Видно от постановление за прекратяване на
НП по ДП №11256/2016г. на СДВР,
пр.пр.№20408/2016г. на СРП от прокурор от СРП, при разследването е установено, че
причина за възникналото ПТП е поведението на водача В., който е имал техническа
възможност да спре, т.к. пострадалия се е намирал в осветената от късите
светлини зона. Поради направено изявление
на А.Д. –законен представител на малолетния пострадал, че желае наказателното
производство да бъде прекратено е налице хипотезата на чл.343, ал.2 НК и е
предприето прекратяване на наказателното
производство./ препис на
л.48-л.49 от делото, приложеното ДП №11256/2016г. на СДВР/
В заключението на изготвената по
делото САТЕ изготвена от в.л. доц.инж.Н.С.Х.,
се установява следния механизъм на ПТП- На 15.06.2016г. около 22,15м. в гр.София, лек автомобил
„Форд- Фиеста” с peг. № *********, управляван от Г.Н.В.,***
с посока от ул. „В.М.-Л.- Л." към ул.
„502-ра", със скорост около 40 км/ч. сочи се, че на левия тротоар е имало
паркиран автомобил , но няма данни същия да ограничил видимостта на водача.
Пешеходецът С.Д. на 6 г. е предприел пресичане на платното за движение от ляво
на дясно спрямо посоката на автомобила. Вещото лице сочи, че според водача той
е тичал, а според С.Д. е ходел. В.л. Сочи, че според начина на придвижване на
пешеходеца до мястото на удара автомобила е отстоял на разстояние – 15- 50м.
Сочи се, че водачът е реагирал с
аварийно спиране, но независимо от това последвал удар с предната дясна зона на автомобила. Вследствие на удара
тялото на детето е политнало назад. Относно възможността за предотвратяване на
ПТП, според в.л. инж. Н. С. при тичане на пешеходеца,
водачът на автомобила,/ скорост
на л.а. 40км/ч/ не е имал техническа възможност спре
преди мястото на удара, а ако пешеходецът
е ходел, то водачът е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати удара. Сочи се, че причината за
настъпване на произшествието е не своевременното задействане на спирачната
уредба на л.а. от водача му.
Заключението на АТЕ е оспорено
от ищцовата страна, като по неин почин е
допусната повторната АТЕ.
От приетото неоспорено заключение на повторната
АТЕ с в.л. доц. инж. А.П.А., се установява следния механизъм на ПТП:
На 15.06.2016 г. Около 22,15 ч в
гр. София по ул.”Мими Балканска” в посока от ул.“Владимир Минчев-Лотко”
към ул. “502-ра” се е движил л.а.„Форд Фиеста” с per. ********, управляван от водача Г.Н.В.
със скорост около 40 км/час. Пътните условия според протоокла
за оглед са „нощно време, изкуствено осветление, нормална видимост“. Когато автомобила
се приближавал към дом № 40 на левия тротоар, на неустановено място се е
намирал пострадалият пешеходец -детето С.А.Д., на 6 години. В определен момент:детето
е предприело пресичане на платното за движение в посока от ляво на дясно спрямо
автомобила, като не е известно дали е вървяло или е тичало. В.л. А. пояснява, че децата на 6 г. имат два начена
на движение, или вървят със скорост около 4,3 км/ч, или тичат с около 11,7
км/ч. В определен момент водачът на л.а. Форд Фиеста, е възприел детето като
опасност и е реагирал и е задействал аварийно спирачките на автомобила, но
въпреки това автомобилът е ударил детето с предната си дясна част в областта
непосредствено вляво от десния фар, видно от снимките на стр. 3. Пояснено е ,
че децата на 6 години са със среден ръст около 1,15 м. Инициалният контакт е
осъществен с предната броня в подбедрицата на десния
крак, от което тялото на детето придобива ротация, при която краката му се
вдигат нагоре, а главата и торса падат надолу. Така в комбинация на
постъпателното движение на автомобила, горната част на детето е качена върху
лявата предан част на предния капак, където са усатановени
деформации. По този начин детето придобива скорост близка до скоростта на
автомобила към момента на удара. Малко след удара спирачките на автомобила са
започнали да действат и скоростта му да намалява. От това детето се плъзга по
капака и изпада вдясно от автомобила без да е прегазено. От удара на детето са
нанесени телесни увреждания „фрактура на дясна подбедрица,
фрактура на таза“ и е настанено в Пирогов. Тези увреждания са в пряка причинна
връзка от удар на автомобила при процесното ПТП.
Относно видимистта, вещото лице сочи, че в протокола
за оглед относно условията е записано „нощно време,
изкуствено осветление, нормална видимост“. Сочи се, че в случая
разследващия орган не уточнил на какво изкуствено осветление. В повторната АТЕ, е обоснован извод, че при вървене на детето случаят е ясен, във
всички варианти на видимост на детето, водачът е имал възможност да го види
своевременно и е могъл да спре и да предотврати удара и ПТП.
При движение тичане и работещо улично осветление, според ПАТЕ водачът е
имал възможност да предотврати удара, само ако детето е предприело пресичане в
интервала от позиция 1 до позиция 2, т.е. ако детето е тръгвало за тича от
място намиращо са над 2,45 м вляво от десния бордюр. Ако детето е тръгнало да
тича от разстояние по-малко от 2,45 м вляво от десния тротоар ударът за водача
е непредотвратим. Критичния изминат път от детето до удара, при който ударът се
трансформира от предотвратим в непредотвратим е 7,2 м. Пояснено е, че в района
на ПТН не се намира пешеходна пътека.
Според приетото неоспорено заключение на СМЕ с в.л д-р Р.Д. – ортопед
–травматолог, вследствие на ПТП на 15.06.2016 г. ищецът
С.Д. на 6 г. е получил травматични увреждания, които имат травматичен
характер и са следните: Счупване на
двете кости на дясна подбедрица/голяма и малка пищялна кост/диафизарно,
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни. Счупване
на крилото на дясна хълбочна кост,причинило на пострадалия трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено било
комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. По спешност
транспортиран и хоспитализиран Детска Клиника по ортопедия и травматология-Пирогов.
Направени изследвания-лабораторни, рентгенографии,
консултации-неврохирург, детски хирург, детски травматолог, педиатър,
анестезиолог, диагностициран. Под местна анестезия и
рентгенов контрол направена мануална репозиция и добре моделирана гипсова имобилизация.
Направен ТАП. На 20.06.16 изписан с
подобрение , продължение на лечението в домашно-амбулаторни условия
,гипсова имобилизация
- 65 дни, кп-27.06.16г., 06.07.16г. Сочи се, че гипсовата имобилизация е
свалена на 18.08.2016г.
Болките и страданията причинени от травмите са били най-интензивни непосредствено
след травмата, след наместване на счупването. В обясненията си в открито
заседание вещо лице д-р Д. сочи, в имобилизацията е
продължила 65 дни и с раздвижването общия период на възстановяване е около 2-3
месеца. Сочи, че децата се възстановяват бързо при рехабилитацията, а в случая
детето е шестгодишно. Относно травмата на таза пояснява, че е установена фрактура
на крилото на хълбочната кост, което няма отношение към тазовия пръстен, а е от типа на откършъците
в горната част на хълбока вдясно.
За установяване на неимуществените
вреди на ищеца е допуснат един свидетел.
Свидетелят А. Цв. Д. /30г. , майка
на ищеца/ в о.с.з. проведено на 30.04.2018г., сочи в показанията си, че при
пътния инцидент синът и С. получил счупен крак, натъртен таз, лежа в болница
близо 10 дни. Свид. Д. сочи, че детето било
обездвижено с гипсова имобилизация. На 18 август 2016г.
му свалили напълно гипса. Детето го боляло много, плачело по цяла нощ от болки. Вкъщи С. се
възстановявал два месеца и половина. Свид. Д., сочи,
че тя лично се грижела за сина си С., заедно с приятеля си, с който живее на
семейни начала. Детето не можело да се обслужва само. Тя го гушкала и вдигала,
за да го заведе до тоалетна. Били приспособили столче в тоалетната. Пояснява, че
тогава сина и ходел на предучилищна, но се
наложило да спре. Изкарвали го навън в
двора им с едно столче да седи и приятелите му идвали в двора да играят с него.
Свидетелката сочи, че съмнява се дали кракът е зараснал напълно, защото С. се уморявал лесно в игрите и се прибирал
да му почине кракът, като споделял на майка си , че кракът го боли. Понакуцвал.
Показанията на свид.
А.Д., съдът преценява по реда
на чл.172 ГПК, като взема предвид, че е майка на ищеца, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с данните от СМЕ
относно периода на лечение, с изключение на частта, детето не е възстановено и
накуцва, което не е подкрепено от други
доказателства по делото.
Установи
се, че към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а.„Форд
Фиеста” с per. ********, била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” в
ответното дружество З. „Б.И.“ АД, със застрахователна полица №
BG/02/116000325597 / 16 година, със срок на действие от 14.01.2016 г. до
13.01.2017г., което се установява и от приетата справка от ГФ./ на л.23 от делото/
Не е спорно, че за настъпилото на
15.06.2016г. застрахователно събитие по застрахователна полица №
BG/02/116000325597, пред ответното дружество е заведена претенция от А.Ц.Д.,
като родител на С.А.Д., по която е образувана щета № 16100224903 за ПТП от
15.06.2016г.
Видно от приетото писмо изх.№НЩ-4229
от 30.08.2016г. ответното З. „Б.И.“ АД отказало да удовлетвори претенцията на С.А.Д.,
поради липса на безспорни доказателства за виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП. /л.22 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – налице е писмена претенция, по
която е образувана щета № 16100224903, по която ответното застрахователно
дружество е отказало обезщетение с писмо изх.№НЩ-4229 от 30.08.2016. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства, заключението на вещото лице доц.А.П.А., ДП №11256/2016г. на
СДВР, пр.пр.№20408/2016г. на СРП, Постановление на СРП от 21.02.2017г., намира че е налице виновно противоправно
деяние от страна на водача Г.Н.В., който в нарушение на правилата на чл.116, ал.1 от ЗДвП чл.5,
ал.1 от ЗДвП , според които: „..Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“ И „Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“, като по непредпазливост причинил е пътнотранспортно произшествие и телесни увреждания на малолетния
С.Д.. Установи се, че причина за възникналото ПТП е
поведението на водача Г.В., който е имал техническа възможност да спре, при
възприемане на детето, което пресичало ходейки.
Твърдения, че пострадалото дете е тичало, се съдържат само в
показанията на водачът Г.В., пред органите на досъдебното производство, и са
свързани със защитната версия на същия.
Налице е и вредоносен
резултат - причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживени
болки и страдания от причинените му телесни увреждания. Налице е причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат, както и виновност на дееца (презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена от събраните по делото доказателства). В обобщение, налице са
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования деликвент спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника З. „Б.И. АД, и деликвента Г.В. е налице
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата
на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника, поради което последният дължи на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица
от ПТП. Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния лек автомобил е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с валидна
застрахователна полица.
Нормата на чл.432 КЗ / регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 15.06.2016г. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени и имуществени вреди причинени му от
злополуката, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, на който се позовава,
доколкото установяването на последното е основание за намаляване на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По размера на обезщетението за
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на
II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от
03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние". При определяне на справедливо обезщетение
следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която
са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази, с вида и
обема на получените травми –Счупване на двете кости на дясна подбедрица/голяма и малка пищялна
кост/диафизарно, счупване на крилото на дясна
хълбочна кост на таза, със силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията на ищеца, възстановителен период от 2,5м. - 3 месеца,
носената от ищеца гипсова имобилизация в течение на
65 /шестдесет и пет/ дни през летни месеци /юни, юли, август/, претъпените
болки от които болки с голям
интензитет за 5 дни, и болки с променлив характер и интензитет за период
от около 2,5 месеца;
детската възраст на ищеца – 6 /шест/ год., при която, преди процесното ПТП е
бил активен, а след произшествието обездвижен цяло лято, и с лесна уморяемост
в последствие, както и причинените неудобства на пострадалия за около 3 месеца в битовото
му обслужване и съпътстващата нужда от чужда помощ, това, че пострадалия
неминуемо е преживял стрес при ПТП от
удара на автомобила, като се имат предвид
показанията на разпитаната свидетелка Д. за страданията, обсъдени по-горе,
както и като се вземат предвид икономическите условия в страната и
съществуващите размери на лимитите в отговорността на застрахователите към 2016
г. по КЗ /отм./, като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при сравнително сходни случаи,
СГС намира, че обезщетение в размер на 40
000 лева е адекватна обезвреда на претърпените от
лицето неимуществени вреди.
Обезщетението в посочения размер
съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще
допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици,
настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк резултат от непозволеното
увреждане.
Относно възражението на ответника за съпричиняване
по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Съдът намира за основателно възражението на ответника
за намаляване на застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства:
На първо място от доказателствата по делото се установи, че ищецът е предприеа пресичане на пътното платно на необозначено за
това място – на пътното платно, при наличие
близък пешеходен прелез. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на определени правила, а именно – преди да навлязат на платното за
движение да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства
и с тяхната скорост на движение. На следващо място, ищецът е създал опасност
както за самия себе си, когато е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено място, по тъмно, без да се огледа. В конкретния случай се
установи, че поведението на ищеца е в разрез с установените правилата за
движение по пътищата. Освен това, от заключението на автотехническата
експертиза се установи, че причините
за ПТП са несвоевременно реагиране от страна на
водач В. на пресичащото
платното за движение пешеходец С.Д., така и поведението на детето, което е
предприело пресичане на необозначено място, без да се огледа .
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца С.Д., съдът
възприема да е ¼ /една четвърт/ част , спрямо приноса
на вода. При отчитане на приетото съпричиняване,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 30 000 лв., за която сума е основателен
предявеният главен иск.
За разликата от
определения размер до 40 000лв. до искът
с правно основание чл.432 ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност"следва да бъде отхвърлен поради съпричиняване,
а до 50 000лв. като неоснователен.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция,
основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая искът за лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди ще следва да бъде уважен, считано от
датата на отказа по щета № 16100224903 30.08.2016 г. до окончателното
изплащане.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. М.Б.Н.-
САК сумата от 1461,60 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 2080 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените разноски са на стойност 5200 лв.: възнаграждения за вещи лица в
размер на 200лв. и сумата 5000лв. адвокатско
възнаграждение. съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението на ищецът за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника в размер на 5000лв., съдът намира
за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, като намалява
същото до предвидения размер в чл.7, ал.2 , т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 2030лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът З.Б.И. АД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1200 лв., и
разноски за вещи лица 480 лв. пропорционално на уважената част от иска.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.А.Д. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.Ц.Д., със съдебен адрес ***, сумата 30
000 /тридесет хиляди/ лева, на
основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 15.06.2016 год., причинено от застраховано при ответника по
задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите лице – водач на л.а.„Форд- Фиеста” с peг.
№ *******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.08.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал. 1 от КЗ, за разликата от присъдения размер до 40 000лв. поради прието съпричиняване,
а до пълния размер от 50 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. М.Б.Н.- САК, на основание чл.38 ,
ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1461,60 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
С.А.Д. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.Ц.Д., да заплати на „З. „Б.И.“ АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 2080лв. съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса в размер на 1200 лв., и разноски за вещи лица 480 лв.
пропорционално на уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: