№ 4367
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета год. в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110117632 по описа за 2022 год.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, със седалище и
адрес на управление ..., чрез юрк. В.П., против Е. Б. М., ЕГН **********, с адрес в ... –
наследник на М. Г. М., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че
собствеността на ответницата върху топлоснабдения имот е възникнала въз основа на
настъпило наследствено правоприемство. Посочва, че за процесния период били в сила
Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните
дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на
интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че
потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване
на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ...
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна
на ответната страна.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава
правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове
против ответницата за осъждането й да заплати следните суми: главница в размер на 1211,12
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 249,61 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.,
главница в размер на 22,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
01.04.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва от 4,81 лв. върху таксата за
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 22.02.2022 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на
1
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца изразява становище, че
ответницата е заплатила изцяло задълженията си, предмет на исковата молба, включително
разноските за държавна такса и моли за присъждането единствено на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира молба с приложени към нея
платежен документ. Моли да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество
експертизи.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и поддържа становище, че е изплатила
изцяло задължението си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че наследодателят й М. М. е била собственик на
процесния топлоснобден имот.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответницата е бил собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на
доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността
на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № 94 от 01.11.2007 г., сключен между
ищеца и ..., с който на последното дружество му е възложено извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост
при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Ответницата не оспорва предоставянето на услуга за дялово разпределение за процесния
период, нито нейната стойност. Напротив, Е. М. заплаща претендираните главница и
мораторна лихва, с което признава основателността на претендираното от ищцовото
дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло претендираните главници, мораторни и законни лихви и разноските за
заплащане на държавна такса. Погасяването на задължението от страна на ответника е
обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което
на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на
крайния съдебен акт. Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от
ищцовото дружество и същото обуславя неоснователност на исковите претенции.
По разноските:
Независимо от извода за неоснователно на исковете, съдът счита, че в тежест на
ответницата следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 50 лв. Не е спорно между страните, че Е. М. е заплатила задължението
си след депозирането на исковата молба, инициирала настоящето производство и в този
2
смисъл ответницата е станала прич. за неговото завеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против Е. Б. М., ЕГН **********, с адрес в
... искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми
главница в размер на 1 211,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлоснабден имот, находящ
се на адрес ..., ведно със законна лихва от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 249,61 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., главница в размер
на 22,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва от 4,81 лв. върху таксата за дялово разпределение за периода
от 01.04.2019 г. до 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Б. М., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище
и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 50
лв., представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3