Решение по дело №66/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260043
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400900066
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№…

гр. П., 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на петнадесети април  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 66 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Депозирана е  искова молба           от Ц.М.В., Н.В.Н., Н.В.Б., Р.З.Б. и Г.Н.В., чрез пълномощник, срещу ЗК „***“АД със седалище гр.С..Твърди се, че на 25.02.2018 г. на ПП-3 /Б.-Б./, в района на км 104+874,  л.а. „***“ с ДК№***, управляван от Ю.К.Н. се е движел по път І-3, обходен на гр.Д.Д., обл.П., в посока гр.С. при заснежено време, внезапно задейства спирачната система, плъзга се неуправлявемо по пътното платно, следствие на което със задната си част се блъснал в задната лява част на товарен автомобил „***“ с ДК №***с водач М.Т.М. в платното за движение на лек автомобил „***“ с ДК №***, след което се блъснал челно в автомобил „***“ с ДК№ ***с водач В.Н.Б. и са причинени средни телесни повреди на Ц.М.В. и Н.В.Н..За удостоверяване на настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като е образувано и ДП № 106/2018/ЗМ-52/2018 г. по описа на ОП П..Вследствие на настъпилото ПТП е починал водачът В.Н.Б..За Ц.В. (съпруга), Н.Н. (син), Н.Б. (баща), Р.Б. (майка) и Г.В. (сестра) са нанесени непоправими неимуществени вреди, които се изразяват в морални болки и страдания, които те са търпели поради смъртта на техния баща, син, съпруг и брат, като тежката психологична травма ще съпътства живота на тези хора, който е бил морална опора за тях и ги е подпомагал и финансово.Живели са в хармония и разбирателство.В.е имал изключително близки отношения със сестра си Г., били са неразделни, помагали са си взаимно във всяко едно отношение и до последно са деляли едно жилище в Ч.Б..Ищцата Ц.В. е извършила и разход за погребение в размер на 1 042 лв. съгласно представената фактура.За лек автомобил „***“ с ДК№ ***има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, а застрахователят отговаря за вредите, които виновният водач е причинил.За настъпилото ПТП при ответника е образувана щета №*** за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но в тримесечния срок ответното дружество е постановило отказ.Прави се искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът ЗК“***“АД със седалище гр.С. да заплати сумите от по 200 000 лв. на ищците Ц.М.В., Н.В.Н., Н.В.Б., Р.З.Б. и 80 000 лв. за ищцата Г.Н.В., представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди по повод смъртта на техния наследодател В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок, установен в КЗ - от 21.02.2020 г. до окончателното плащане, както и направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, а на ищцата Ц.М.В. и сумата 1 042 лв. имуществени вреди.

         Депозиран е отговор на исковата молба от „*** ***“АД със седалище гр.С., чрез пълномощник, като е изразено становище,  че исковата молба е недопустима и неоснователна.Оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от М.Т.М. като водач на товарен автомобил „***“, с ДК №***, виновно противоправно поведение, изразило се в нарушение на установени правила за движение по  пътищата по причина, от което да се е осъществило процесното произшествие и за настъпилия летален изход на наследодателя на ищците.Оспорва твърденията за неимуществени вреди на ищците да са настъпили по причина от виновно противоправно поведение на горепосочения водач на товарния автомобил.В конкретния случай липсва твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и причинените от това неимуществени вреди.Твърди, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лек автомобил „***“, с ДК № ***, по отношение на който  е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД“***“.Позовава се в тази насока на план-схемата на ПТП от 25.02.2018 г. и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.03.2018 г., в които е посочено, че л.а. „***“, с ДК №***, губи напречна устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение, при което се удря със задната лява част в насрещно движещия се т.а. „***“, с ДК №***, от удара се завърта и се удря челно в насрещно движещия се л.а. „***“, с ДК №***, от което настъпва ПТП с пострадали лица и материални щети, а твърдението на водача на л.а.“***“, че водачът на т.а. „***“ се е движел частично в нейното платно счита за защитна теза.Твърди, че водачът на т.а. „***“ няма никаква вина за настъпилото ПТП.Водачите на  т.а. „***“ и л.а. „***“ са се движили със скорост, съобразена с атмосферните условия.Освен това т.а. „***“ се е движел пред л.а. „***“ и между двата автомобила не е имало съприкосновение.Прави възражение за съпричиняване поради липса на данни за поставен предпазен колан от В.Б., с което е нарушен чл.137а от ЗДвП, поради което следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД.Не са налице всички кумулативно дадени предпоставки от ФС на чл.45 ЗЗД, противоправно деяние, вреди и причинна връзка между тях.Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, с оглед на чл.52 ЗЗД.Оспорва изцяло предявените искови претенции за имуществени вреди-по основание  и размер.         

      За третото лице помагач на страната на ответника ЗАД”***”АД със седалище гр.С., чрез пълномощник, е изразено становище, че предявените искове от една страна са неоснователни, а от друга недоказани по размер и силно завишени.

       Съдът намира за установено следното от фактическа страна.

       Безспорно е, че на 25.02.2018 г. на ПП-3 (Б.-Б.) в района на км 104+874, настъпва ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на водача на л.а. „***” с ДК №*** В.Н.Б., който към датата на ПТП е бил на 40 години.

       Ищцата Ц.М.Б. е съпруга на починалия В.Б..

       Ищецът Н.В.Н., сина на починалия В.Б., е бил непълнолетен - на 17 години към датата на ПТП.

      Ищците Н.В.Б. и Р.З. Б. са родители на починалия В.Б..

     Ищцата Г.Н.В. е сестра на починалия В.Б..

     Безспорно е също така, че за л.а. „***” с ДК № *** с водач М.М., има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, с ответника ЗК”***”АД със седалище гр.С..

     Безспорно е също така, че за л.а. „***” с ДК № ***, с водач Ю.Н., има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, с третото лице-помагач на ответника ЗАД”***”АД със седалище гр.С..

      Предявените искове от ищците  са допустими, тъй като съгласно чл.380 КЗ на 19.11.2018 г. те са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника ЗК”***”АД със седалище гр.С. и са представили всички документи, с които разполагат, на 19.11.2019 г., но застрахователят е отказал да изплати обезщетение, видно от писмото от 21.11.2019 г., като ИМ е депозирана на 18.05.2020 г.

    За изясняване на релевантните по спора обстоятелства са събрани и гласни доказателства.

    От показанията на свидетеля М.М. се установява, че на 25.02.2018 г. е пътувал в посока С.-П..На околовръстния път до гр.Д.Д. след левия завой пред него е вървял ТИР на доста голямо разстояние-50 м.В момента с ТИР-а се е разминал лекия автомобил и го е видял как започва да се носи наляво-надясно по платното.Минал и го е ударил странично, в задната част на диференциала, на гумите и оттам е ударил другата кола.Движел се е с около 40-50 км/ч.Било е тъмно и заснежено.Имало е лед.Маркировката на пътя не се е виждала.Карал е много бавно.Когато е видял автомобила, е свил по-вдясно.Тя го е ударила със задницата си.Видял е насрещната кола, когато тя се е разминавала с ТИР-а.Не е било чистено, опесъчено.ПТП е станало около 18.00 - 18.30 ч. следобяд.

     От показанията на свидетелката Ю.Н. се установява, че е тръгнала на 25.02. от П. Т. за С., валяло е, пътищата не са били обработени, след моста на Д. Д. на излизане от завой е видяла колона от коли, имало е тир, а една кола от колоната е тръгнала да прави изпреварване.Осъзнала е, че тя няма да може да завърши маневрата и е натиснала спирачка.Карала е с не повече от 80 км/ч, колата е поднесла, но е останала в нейната лента, разминала се е с тира и още една кола, и в момента, в който се е разминала с тази кола, е усетила удар в нейно ляво, отзад.След това са се отворили двете предни въздушни възглавници, плюс едната странична лява, колата се е завъртяла.С отворени въздушни възглавници е усетила втори челен удар и когато колата е спряла да се върти, е излязла от нея, отишла е при другата кола, в която е бил пострадалият и съпругата му и сина му, те са били видимо добре, но той не е бил много добре, но е бил контактен.Прав участък е било, виждала е фаровете на автомобил, започнал маневра изпреварване, натиснала е спирачката леко, защото пътните условия са били такива.Вторият удар за нея е станал без да го види, тъй като двете предни въздушни възглавници са били отворени и едната странична при първия удар, който е бил с ***.След първия удар са се отворили въздушните възглавници и е изгубила възприятие към пътното платно.

     От показанията на свидетеля В. се установява, че с Р. ***-В..Познава ги откакто се е родил, тъй като те са малко по-големи от него.Израснали са заедно в една махала.Г. и В.ги познава от деца.Те са живели в гр.Ч.Б., но всяка лятна ваканция са се връщали при баба им и дядо им.В. е паднал пред очите му и е видял как Г. го е занесла на ръце до къщата на фелдшера.От този случай знае за тяхната силна връзка.От 2003 г. е заживял със семейството си в Ч.Б. и са семейни приятели.Многократно са били на гости в техния дом и обратно.Тяхното семейство е било толкова задружно и сплотено, че все едно е било описано в повестта „Гераците”.Живеели са в един тристаен апартамент-В.с неговото семейство с Ц. и Н., Г. с нейното семейство и родителите Р. и Н..Най-често Р. се е грижела за готвенето и изхранването на семейството.Те са били в едно домакинство - хранели са се заедно.Г., освен директор на училището, е и учителка по образование.Многократно, когато е ходила в тях, е виждал как Г. се грижи за това Н. да се подготви за следващия ден, помагала му е в писането на домашните.Грижела се е за него като за собствено дете.В., освен че е работил в „***”, е разбирал много от техника и автомобили и на Г. автомобилите никога не са влизали в сервиз, винаги нейният брат ги е правел.В.е имал кредит и Г. много пъти му е помагала, ако не успее да внесе вноската на време.След настъпването на катастрофата до смъртта на В.са минали десетина дена.В този период ежедневно са се чували с Г. по телефона, тъй като Ц. и Н. са били настанени в болница, в тежко състояние и двамата.Р. и Н. буквално са спели в коридорите на болницата.Г. се е била мобилизирала и с помощта на съпруга си и приятели е ходила навсякъде и е организирала лечението.В.е бил весел, лъчезарен и общителен, помагал е на всички.Г. е организирала погребението, когато то е минало, тя е рухнала тотално.Когато са отишли да вземат вещите от катастрофиралия автомобил, когато го е видяла, е паднала на капака и са започнали да е свестяват.Връзката им е била абсолютно силна, а болката, която я изпитват, я изпитват и сега.Посещава е редовно гроба на брат си.Ц. е била в болница след катастрофата, в изключително тежко състояние - със счупвания, като лекарите са преценили, че може да присъства на погребението.Тя е треперела.Лекарите са й давали успокоителни.Никога не са имали каквито и да било конфликти в съвместния си живот.Точно в този момент са организирали абитуриентски бал и как след това ще продължи бъдещето си, което им е било отнето.

      От показанията на свидетеля П. се установява, че познава ищците откакто са дошли да живеят в техния вход.Г. и брат й са били в добри отношения.Тя му е помагала като на по-малък.Сплотени са.Живеели са в един голям апартамент.Не са имали скандали.Били са в перфектни отношения.Много лошо са преживяли смъртта на В..Майка му е имала рожден ден, когато е станала трагедията.Със сина си е бил в близки и нормални отношения, като всяко нормално семейство.След смъртта на В.са били затворени и не и е закачал.Малкият по-така е преживял трагедията.Малко след това болката е отшумяла, Ц. си ходи на работа.

      От показанията на свидетеля И., кум на Ц. и В., се установява, че са от едно село.Те са били едно обикновено работно семейство, което е било много гостоприемно и дружелюбно.За тях нямаше невъзможни неща, тъй като се опитваха да постигнат всичко заедно, за да им е по-добър живота.Били са прекрасно семейство, към което нямаше забележки, които могат да се направят.Във всяко семейство има някакви дребни неща, но при тях нямаше.Отношенията В.и Н. са били не само приятелски, а бащински.В. е бил горд със сина си, поставял го е пиедестал.Техните взаимоотношения са се градяли на това, че са били прекрасни хора.В.е бил страшно отзивчив човек, никога не е оставял някой от близките си, пък дори и непознат, който е пострадал или в беда.Тази трагедия са я преживяли много тежко, особено Ц. и то е естествено.Г., майка и баща й - те са били физически и психически много зле след загубата на В..Трагедията - това нещо не може да се преживее или да бъде забравено.

      Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления от ПТП,  както и от периода след настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищците.Водачите на двата автомобила имат непосредствени впечатления от настъпването на ПТП във връзка със своите възприятията при влошената пътна обстановка на 25.02.2018 г.

     За установява на механизма на ПТП, от заключението на ВЛ инж.И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че до ПТП на 25.02.2018 г. лек автомобил *** с рег.№*** се е движил със скорост 87,59 км/час в посока гр.С..В противоположна посока към гр.П. се е движел товарен автомобил, а зад него автомобил ***, *** и *** с рег.№***.В момента, в който челните части на *** и *** са отстоявали на разстояние най-малко 103,80 м., водачът на второто МПС реализира промяна на направлението към насрещната пътна лента, с навлизане най-малко на напречно разстояние от 1,5 м. в северната пътна лента.Водачът на *** възприема присъствието на *** в насрещната пътна лента, предприема спиране с отклонение на направлението на МПС надясно.Независимо от тези действия настъпва удар в северната лента между страничните задни леви части на двата автомобила в областта на задни леви джанти и калници, като се отваря въздушната възглавница на ***.

     Към момента на първоначалния контакт при удара, скоростта на автомобил *** е била 45,32 км/час.

    Вследствие на действието на ударния импулс при този удар *** се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се отклонява към насрещната пътна лента и след 33,6 м. се удря в предната лява ъглова част на насрещно движещия се автомобил ***, водачът на който  е реализирал предхождащо спиране.Вторият удар е между предна лява ъглова част на *** и предна лява част на ***.

    ВЛ е посочило, че мястото на удара между *** и управлявания от Ю.Н. автомобил е в лентата за движение на автомобил ***.

      Мястото на удара между *** и *** е в лентата на второто МПС.

     От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са свързани с навлизане на автомобил *** в насрещната пътна лента и движение на насрещно движещото се МПС *** със скорост, по-висока от скоростта, при която е технически възможно спиране в зоната на видимост на късите светлини.

     Водачът на автомобил *** към момента на удара между *** и *** е реализирал спиране, като е намалил скоростта на движение, но не е имал техническа възможност за предотврати ПТП.

     Максималната скорост, с която водачът на *** може да шофира, за да спре в зоната на видимост на къси светлини и предотврати удар е 59,11 км/ч.Технически е възможно въздушната възглавница за водача на *** да се е отворила след удара с автомобил ***.

     Автомобил *** е оборудван  с триточкови обезопасителни колани за всяко седящо място.

     От заключението на КСМАТЕ, изготвена от ВЛ доц.д-р Л. и инж.П., неоспорено от страните, която съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че уврежданията при В.Б. са резултат на тъпи травми и са причинени при интензивен контакт на тялото на пострадалия с предностоящи части и елементи на купето на автомобила: гръдната и коремната травма са с характеристиките на т.нар. „воланна травма”-удар на тялото в/от волана на автомобила; счупването на таза и лявата бедрена кост са причинени при индиректна травма-резултат на удар в/от арматурното табло на колената; счупването на костите на подбедрицата са резултат на натиск на стъпалото върху педалите или на огъване на крака в областта на глезена.Водачът е бил без поставен предпазен колан в момента на произшествието; дори и с поставен колан, при причинените деформации на автомобила, е възможно да бъдат причинени някои от установените увреждания по тялото на пострадалия:счупване на долните крайници и седалищни кости; възможно и гръдна травма.

      От обясненията на доц.д-р Л. се установява, че автомобилът е смачкан много сериозно и прибран навътре в купето точно от страната на водача.Воланът е на педя от седалката-15-20 см, долу също така значително са смачкани и изместени и прибрани навътре всички части на бордното табло, поради което е щял да има травми, независимо дали е бил с поставен колан или не-щял е да има сериозни травми.Теоретично е, че когато има колан, травмите трябва да са по-малко, но не може да се каже какви биха били, но щяха пак да са сериозни, независимо с колан или без колан.Щял е да има травми, нямало е да бъдат толкова тежки, но не се знае дали нямало да бъдат смъртоносни.

      ВЛ инж.П. е пояснил, че при евентуален челен удар коланът се задейства така, че до известна степен автоматично се прибира коланът към тялото и го притиска към облегалката, а долната част премества към седалката.При това положение не може да се премести тялото от седалката и от облегалката.Самото движение на тялото при челния удар е със спускане на мястото на седалката, изместване напред, потъване просто и опиране на краката и те са получили значителни увреждания след това.По отношение на травмите в коремната област той изяснява, че там е деформираната част от арматурното табло, там е и волана.

       Съдът приема за установено следното от правна страна.

      Предявени са пряк иск по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД  за застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от пострадали лица при ПТП срещу застраховател на „ГО на автомобилистите” на виновния водач, като се претендира и обезщетение в размер на законната лихва от 21.02.2020 г. - датата на изтичане на тримесечния срок, установен в КЗ за първите.

    Предявените главни искове  от всеки от ищците  по чл.432 КЗ са доказани по основание.

      В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП-25.02.2018 г., по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети увреденото при използването на процесния застрахован автомобил трето лице.

    Налице са предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя ЗК”***”АД със седалище гр.С. за заплащане на ищците на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на В.Б., починал на 07.03.2018 г., в резултат на настъпилото на 25.02.2018 г. ПТП, причинено виновно от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество водач на товарен автомобил „***” с ДК №***с водач М.М..

     Относно механизма на ПТП, изхождайки от САТЕ, съдът приема, че то установява причинно-следствената връзка между противоправното и виновно поведение на двамата водачи на МПС - М.М. и Ю.Н., като е налице и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с конституираното като трето лице помагач по делото на страната на ответника ЗАД”***”.

    Вредоносният резултат – смъртта на В.Б., е настъпила при независимо съизвършителство.

    Отговорността на застрахователя е производна на тази на деликвента.

   Според чл.499, ал.7 КЗ при множество причинители всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите.

    При съпричиняване на увреждането от няколко лица, какъвто е и процесният случай, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”, сключени с един от тях - с ответника ЗК”***”АД, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса на увреждането на застрахования при него деликвент (определение № 554/09.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1472/2017 г., І т.о., определение № 180/23.03.2011 г. на ВКС по т.д.№ 812/2010 г., ІІ т.о.).

    Причините за настъпване на процесното ПТП са свързани с навлизане на автомобил ***, ***в насрещната пътна лента и движение на насрещно движещото се МПС *** с рег.№*** със скорост, по-висока от скоростта, при която е технически възможно спиране в зоната на видимост на късите светлини.Скоростта на първия автомобил преди удара е била 45,32 км/час, а на втория 87,59 км/час.При движението на автомобил „***” със скорост от 59,11км/час или по-ниска от тази стойност, водачът на *** е имал техническа възможност да възприеме спиране и спре до мястото на удара с автомобил ***.

    Следователно предявените главни искове по чл.432 КЗ са доказани по основание.

    Що се отнася до възражението на ответника за изключителен принос на пострадалото лице за настъпване на травми при ПТП - поради извършено нарушение на чл.137а от ЗДвП, съдът намира следното.

    Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

      В процесния случай допринасяне от страна на В.Б. за настъпване на ПТП няма.

      Относно втората хипотеза, то въз основа на КСМАТЕ съдът приема, че водачът В.Б. е бил без поставен предпазен колан в момента на произшествието.Дори и с поставен колан, при причинените деформации на автомобила,  е възможно да бъдат причинени някои от установените увреждания по тялото на В.Б. - счупванията по долните крайници и седалищните кости, възможно и гръдна травма.

      Гръдната травма включва:фрактура на осем ребра (от 2-ро до 8-мо) отдясно по средна и задна аксиална линия; контузия на белия дроб (с развит травматичен пулмонит впоследствие).

     Тазовата травма включва счупване на дясна пубисна (срамна ) кост и фрактура на дясна седалищна кост.

     Фрактурите на долните крайници включва многофрагментно счупване на лява бедрена кост в горната й част и вътреставно многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица (голям и малък пищял) в дисталната (най-долната им част).

      Следователно са изключени коремната травма, която се изразява в подкапсулно разкъсване на далака (слезката) и лицевата травма - счупване на долния ръб на лява орбита.

     Пострадалият е бил лекуван по повод тежките травматични увреждания, настъпили при ПТП, както и настъпилите усложнения по време на лечебния процес-травматичен шок, травманичен пулмонит, остра дихателна недостатъчност и настъпилата  резултат на това полиорганна недостатъчност - всички причинно свързани с уврежданията, получени при ПТП.

    Вещите лица посочват, че дали е бил с поставен колан или без колан, ефектът горе-долу от травмите ще бъде един и същ.

    Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото.В случаите на неизползване на обезопасителен колан намаляването на обезщетението е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал предпазен колан.

     Изхождайки от гореизложеното  съдът счита, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, което да обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради допуснатото нарушение на чл.137а от ЗДвП, е неоснователно, т.е няма категорични доказателства, че при поставен колан починалият В.Б. е щял да оцелее (определение № 148/22.03.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2740/2017 г., ІІ т.о., решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1781/2018 г., ІІ т.о.).

     Съгласно  чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

     Доказан е размерът на предявената искова претенция за обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 1 042 лв., съставляващи разходи по погребението на В.Б., видно от представената фактура от *** г., която сума е заплатена от ищцата Ц.Б., поради което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата Ц.Б.  сумата в размер на 1 042 лв.

      Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се посочат следните релевантни за спора обстоятелства, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са общи за ищците: 1.починалият В.Б. към момента на смъртта си е бил на 40 години; 2.те са преживели тежко смъртта на своя съпруг, баща, син, брат, като до смъртта му са обитавали са едно тристайно жилище; 3.бил е опора за неговите съпруга, син, родители, сестра; 4.възникнали са негативни емоционални преживявания, а мъката и болката по него ще ги съпътстват през целия им живот; 5.няма данни - клинични и патолологоанатомични, за съпътстващи заболявания, преди смъртта му на 07.03.2018 г.

      По отношение на доказаността на размера на предявената искова претенция за  неимуществени вреди  в размер на 200 000 лв. от Ц.Б. съдът намира  следното.

      При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази настъпилата внезапна смърт на нейния съпруг, били са прекрасно семейство, към което не е имало забележки, които могат да се направят, бил е страшно отзивчив човек, разбирал е много от техника и автомобили, били са сплотено и задружно семейство, бил е весел, лъчезарен и общителен човек, помагал е на всички.При определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 150 000 лв. (решение № 260099/7.01.2021 г. на СГС по гр.д.№ 3792/2018 г. ).

        Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата Ц.Б. на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 150 000 лв., с оглед на чл.52 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  150 000 лв. до 200 000 лв., т.е. за сумата от 50 000 лв.,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен.

     По отношение на доказаността на размера на предявената искова претенция за  неимуществени вреди  в размер на 200 000 лв. от Н.Н. съдът намира  следното.

      При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази, освен гореизложеното, и настъпилата внезапна смърт на неговия баща, като той е бил непълнолетен - на 17 години, предстоял му е бал, ходили са да избират тоалет за бала, обсъждали са как ще продължи бъдещето си след това, бил е горд с него, поставял го е на пиедестал, фактът, че внезапната загуба е прекъснала завинаги връзката дете - родител, както и загубата не само на родител, но и на приятел, негативните психоемоционални преживявания, съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 150 000 лв. ( определение № 447/29.06.2020 г. на ВКС по т.д.№ 2585/2019 г., ІІ т.о.).

      По отношение на доказаността на размера на предявената искова претенция за  неимуществени вреди  в размер на  200 000 лв. от Н.Б. и Р.Б. поотделно, родители на В.Б., съдът намира  следното.

      При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът, освен гореизложеното, намира, че са живели в един апартамент до смъртта му, били са в перфектни отношения, по време на престоя в болницата на пострадалите членове на семейството не са знаели къде се намират, съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 150 000 лв.  за всеки от тях поотделно (определение № 600/26.11.2020 г. на ВКС по т.д.№ 75/2020 г. , І т.о.).

       Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците Р.Б. и Н.Б. на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 150 000 лв.  на всеки от тях поотделно, с оглед на чл.52 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  150 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един  поотделно, т.е. за сумата от 50 000 лв. за всеки един  поотделно,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

       По отношение на доказаността на основателността и  размера на предявената искова претенция за  неимуществени вреди  в размер на 80 000 лв. от Г.В., сестра на В.Б., съдът намира  следното.

      С ТР № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е разширен кръгът на материалнолегитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица.Такова право е дадено по изключение на всяко друго лице (извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/69 г.), спрямо което  се поставят изискванията да е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

      Следва да се съобразят специфичните по делото обстоятелства, които са относими към наличието на преценката за  особена, дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата и нейния брат.

     От доказателствата по делото се установява, че още от деца между тях е съществувала силна връзка.Живели са заедно в един апартамент в гр.Ч.Б..Тъй като, освен директор на училището, тя е и учител по образование, е помагала на сина му Н. да се подготви за следващия ден, както и в писането на домашните.Тъй като брат й е разбирал много от техника и автомобили, автомобилите на ищцата никога не са влизали в сервиз, тъй като винаги той ги е правел.Починалият е имал кредит на негово име и ищцата много  пъти му е помагала, ако не е успявал да внесе вноската навреме.По време на престоя в болницата на пострадалите тя е успяла да организира нещата, които се изискват за един болен - лекарства, медикаменти, вещи.Изпитвала е огромна болка от смъртта на брат си, който е 3 години по - малък от нея.Когато е трябвало да вземе вещи от катастрофиралия автомобил на брат си, тя е паднала на капака и е трябвало да я свестяват.Връзката им е била абсолютно силна, а болка изпитва и сега.Редовно ходи на гроба на брат си.Били са в добри отношения, тя му е помагала като на по-малък брат.Г. е била психически и физически много зле след смъртта на брат си.

     Въз основа на гореизложеното съдът приема, че между ищцата Г.В. и брат й В.Б. е съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, поради което тежестта на негативните преживявания в душевен план за ищцата надхвърля нормално присъщите морални болки и страдания и с оглед продължителността на страданието и завишената му интензивност, имайки впредвид и обстоятелството, че тя е помагала на семейството му и финансово, съдът намира, че тя е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на починалия си брат.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази, освен гореизложеното, и обстоятелството, че възражението на ответника за определяне на обезщетението до предвидения в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимит от 5 000 лв. е неоснователно ( определение № 211/21.04.2021 г. на ВКС по т.д.№ 1568/2020 г., ІІ т.о.).

        Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата Г.В. на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 40 000 лв., с оглед на чл.52 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  40 000 лв. до 80 000 лв., т.е. за сумата от 40 000 лв.,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен (решение № 601/28.06.2019 г. на ОС-Варна по т.д.№ 1794/2018 г.).

      Съдът приема, че ответникът дължи законна лихва върху горепосочените обезщетения за   неимуществени вреди с оглед на чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху всяко от тях поотделно, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, които искови претенции имат акцесорен характер.

      При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 25 650 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 129.70 лв.

       Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.П. сумата в размер на 18 357.94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС на ищците Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено съгласно чл.2, ал.2 и ал.5, както и чл.7, ал.2, т.2, т.4 и т.5 от Наредбата съобразно цената на предявените искове и уважената част от същите.

Дължимите разноски в полза на ищците съобразно чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 148.91 лв., които следва да бъде осъден ответникът да им заплати.

       Дължимите разноски в полза на ответника съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 345.95 лв., които следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника.

       Водим от горното, П.ски окръжен съд

                 Р     Е     Ш       И      :

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК ***с адрес гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищцата Ц.М.В., ЕГН **********, сумата от 1 042 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”- смъртта на В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК ***с адрес гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищцата Ц.М.В., ЕГН **********, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - смъртта на В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., т.е. за сумата от 50 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК ***с адрес гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищеца Н.В.Н., ЕГН **********, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - смъртта на В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., т.е. за сумата от 50 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

     ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК ***с адрес гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищцата Р.З.Б., ЕГН **********, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - смъртта на В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., т.е. за сумата от 50 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

     ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК ***с адрес гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищеца Н.В.Б., ЕГН **********, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - смъртта на В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., т.е. за сумата от 50 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

      ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК ***с адрес гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищцата Г.Н.В., ЕГН **********, сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.02.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - смъртта на В.Н.Б., настъпила на 07.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., т.е. за сумата от 40 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

    Настоящето решение е постановено и с участието като трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания ***“АД със седалище гр.С. - ЗАД”***”, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***”№***.

     ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищците Ц.М.Б., Н.В.Н., Н.В.Б., Р.З.Б. и Г.Н.В. могат да бъдат заплатени от ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”№***, по следната банкова сметка, ***: ***

      ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”№***, да заплати по сметка на П.ски окръжен съд държавна такса  в размер на 25 650 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 129.70 лв.

      ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2  ЗА ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”№***,  да заплати  на адвокат Т. И. П., ЕГН **********, САК, личен адвокатски №***, с адрес гр.С., ул.”***”№***, офис ***, сумата от 18 357.94  лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС.

    Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”№***, да заплати на ищците Ц.М.В., ЕГН **********, Н.В.Н., ЕГН **********, Р.З.Б., ЕГН **********, Н.В.Б., ЕГН ********** и Г.Н.В., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 148.91 лв.

        Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците Ц.М.В., ЕГН **********, Н.В.Н., ЕГН **********, Р.З.Б., ЕГН **********, Н.В.Б., ЕГН ********** и Г.Н.В., ЕГН **********, да заплатят на ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”№***, разноски по делото в размер на 345.95 лв.

     Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: