Решение по дело №73/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Венец, обл.Шумен, против Ревизионен акт № Р-03002722000442-091-001/11.11.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 284/13.02.2023г. на директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. В депозирано допълнение към жалба вх. № ДА-01-985/19.04.2023г. оспорващият твърди, че ревизионният акт е нищожен поради липса на подпис на издателя на акта. Заявява, че лицата издали РА, не са притежавали валиден електронен квалифициран подпис, а дори и да е налице удостоверение за валидност на КЕП, издадено от доставчика на услугата, то същото не обективира достоверна информация относно наличието на валиден КЕП със срок на валидност, в обхвата на който попада датата на подписване на РА. Заявява, че при изграждане на КЕП на същите лица, не са спазени изискванията на имащото пряко приложение законодателство на Общността, поради което тези подписи не могат да бъдат приети за КЕП. Отделно от това, в жалбата се сочи, че ревизионният акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази насока твърди, наред с липсата на валидни подписи на заповедта за възлагане на ревизия и последващите ЗИЗВР, по аргументи, идентични с изложените такива досежно подписите на издателите на РА, липса на основание за провеждане на производство по реда на чл.122 от ДОПК; неспазено изискване за уведомяване на ревизираното лице по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК и чл.17 от ДОПК, предвид непосочването на конкретни фактически обстоятелства, обуславящи проявлението на конкретно основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Оспорващият счита, че ревизионният акт е материално незаконосъобразен, тъй като всички продажби са такива, попадащи в обхвата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ и не е налице търговска дейност / дейност по занятие, облагаема по чл.26, ал.7 от с.з. Заявява, че се касае за хоби – интерес към техниката, в резултат на който се събират, тестват, подаряват и продават авточасти. Счита, че в резултат на допуснатата материална незаконосъобразност при квалифициране на продажбите на движими вещи като дейност по чл.1, т.1 от ТЗ, неправилно и незаконосъобразно оборотите от продажби, а не нетния резултат, са обложени с данък по ЗДДФЛ и са начислени вноски за фондовете на ДОО и за ЗО. Не са взети предвид доказаните разходи по придобиване на такива движими вещи. Това изобщо не било обсъдено нито в РД, нито в РА, нито в решението на директора на ОДОП. В същото време за разход са приети чисто лични разходи (за телекомуникационни услуги). Въз основа на изложените съображения отправя искане процесният РА да бъде прогласен за нищожен, а в условията на алтернативност – да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващият се представлява от упълномощен представител адв. Т. Я., която заявява, че поддържа жалбата, като твърди, че ревизионният акт страда от най-тежкия порок – нищожност. Излага доводи, че ревизираното лице е посочило електронен адрес за кореспонденция и преди органът да пристъпи към връчване със съобщаване и прилагане към досието по реда на чл.32 от ДОПК, следва да е изчерпан редът за връчване на адреса за кореспонденция. Позовава се на съдебна практика – решение №2645/22.03.2022г. по АД № 9420/2021г. на ВАС и счита, че като е процедирал връчване на всички съобщения и актове чрез прилагане към досие, след като е констатирал наличие на деклариран електронен адрес за връчване на съобщения и книжа, ревизиращият екип е опорочил процедурата, в резултат на което издаденият ревизионен акт се явява нищожен. В подкрепа на това становище с молба рег. № ДА-011275/15.05-2024г. представя съдебна практика на ВАС. По аргументите изложени в жалбата и в съдебно заседание настоява за прогласяване нищожността или в условията на алтернативност за отмяна на обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт И. Н. - П., оспорва жалбата. Сочи, че релевираните в нея процесуални възражения са неоснователни. Твърди, че разпоредбата на чл.32 от ДОПК визира връчване чрез прилагане към досието, когато лицето не може да бъде намерено на посочения от него физически адрес за кореспонденция, а не на електронен такъв, което в случая е направено. Многократно е търсено на физическите адреси – както на постоянния, така и на настоящ адрес. Извършени са редица други действия – обаждане по телефон, сезиране на кмета с искане за връчване, търсено е съдействие от органите на МВР и тъй като лицето не е намерено, е предприета процедурата по връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Сочи, че при извършване на тези действия все още не е бил наличен деклариран електронен адрес. Заявява, че дори и да е налице нередовност при връчване, доколкото лицето е уведомено за извършваните ревизионни действия и предвид връчването впоследствие на всички актове на посочения от него електронен адрес, жалбоподателят е имал възможност и е участвал активно в ревизионното производство, поради което неговото право на защита не е накърнено. Изразява несъгласие със становището на оспорващия за порочност при издаване на ревизионния акт и на предхождащите го ЗВР и ЗИЗВР, аргументирани с твърдение, че постановените актове не са подписани с валиден КЕП. Сочи, че при визуализацията на документите е установено, че са спазени всички изисквания на Регламента, като същите са подписани от техните издатели с валиден квалифициран електронен подпис. Аргументира и тезата за съответствие на обжалвания ревизионен акт с материалния закон. Акцентира върху обстоятелството, че се касае за електронна търговия с резервни части на автомобили, като това представлява стопанска дейност на едноличен търговец, независимо от липсата на регистрация като такъв. За целта на дейността следва да се съди по продължителния период, през който са извършвани продажбите, тяхната многократност, размера на реализирания доход. В случая се касае за стопанска дейност, която подлежи на облагане. По изложените в писмена молба рег. № ДА- 01-2291/20.10.2023г. и в съдебно заседание доводи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представени по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес (л.459 и л.460) по безспорен начин се установява, че постоянният адрес на Е. Х. И. е в [населено място], община Венец, област Шумен, [улица]. Настоящият адрес на лицето в периода от 23.03.2020г. до 08.03.2023г. е в [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.47. Считано от 08.03.2023г. настоящият адрес е в [населено място], обл.Шумен, [улица].

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002722000442-020-001/31.01.2022г., издадена от С. А. П., на длъжност началник сектор. Съгласно издадената заповед ревизията е с обхват установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и ЕТ; ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуляващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Определен е срок за завършване на ревизията - до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Със ЗВР са определени И. Б. Ж. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ж. Й. Г. – ст. инспектор по приходите, да извършат ревизията.

От събраните и приложени към преписката доказателства се установява, че с цел връчване на ЗВР № Р-03002722000442-020-001/31.01.2022г. са извършени процесуални действия, описани хронологично в Протокол №Р-03002722000442-П73-001/06.04.2022г. (л.253-254 от делото).

С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №Р-03002722000442-041-001/04.02.2022г. орган по приходите изпратил издадената заповед за възлагане на ревизия на Е. Х. И. до кметство [населено място], (л.12-13 от адм. преписка) с искане за посещение на адреса за кореспонденция на лицето и връчване на ЗВР лично или на член от семейството.

В отговор с вх. № 10676/11.03.2022г. (л.11 от адм. преписка) е получена информация от кмета на [населено място], че на 17.02.2022г., на 21.02.2022 г. и на 28.02.2022г. адресът е посетен, но лицето не е открито.

Междувременно, на 16.02.2022г. чрез лицензиран пощенски оператор, до лицето е изпратена покана за връчване на ЗВР, на адрес [населено място], община Венец, област Шумен, [улица]. Съгласно отбелязването в обратната разписка (л.15-16 от адм. преписка; л.257-258 от делото), заверена от пощенския оператор на 24.02.2022г. (л.16-гръб), лицето е преместено от адреса.

Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-030002722000442-032-001/28.03.2022г. е изпратено до Участък „Полиция“ – Хитрино (л.14 от адм. преписка) с искане за връчване на ЗВР на лицето. С писмо вх. № 14974/04.04.2022г. на началника на РУ – Шумен при ОД на МВР е представена докладна записка от 01.04.2022г. (л.17-18 от адм. преписка), според която на 30.03.2022г. е посетен адресът за кореспонденция на лицето в [населено място] за връчване на ЗВР. Е. И. не е намерен на адреса. По данни на неговата майка, семейството не поддържа контакти с него и не знае къде живее. Майката е отказала да получи ЗВР. В докладната е посочено също, че е извършена справка в масивите на МВР, при която е установено, че Е. И. е заявил настоящ адрес в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 1, ап. 47, както и че има посочен [тел. номер], който не е актуален и е на бивш работодател на И..

На 25.03.2022г. и на 04.04.2022г. ревизиращият екип извършил посещение на постоянния адрес на лицето в [населено място], [улица], с цел връчване на ЗВР. Видно от съставени Протокол № 1535332/25.03.2022г. (л.25-26 от адм.преписка) и Протокол № 1535335/04.04.2022г. (л.24-25 от адм.преписка) лицето не е намерено на адреса.

На 25.03.2022г. и на 04.04.2022г. ревизиращият екип извършил посещение и на адреса в [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.47, с цел връчване на ЗВР. Видно от съставени Протокол № 1535333/25.03.2022г. (л.21-22 от адм.преписка) и Протокол № 1535334/04.04.2022г. (л.28-29 от адм.преписка) лицето не е намерено на адреса.

В протокол № Р-03002722000442-П73-001/06.04.2022г. е отразено, че е извършена проверка в информационната система на НАП и е установено, че към този момент няма деклариран електронен адрес за кореспонденция.

Органите по приходите изискали и получили информация от телекомуникационните оператори, че към момента лицето ползва телефонни номера ********** и **********. На 14.02.2022г. в 16.37ч. от служебен мобилен телефон с номер ********** бил проведен двуминутен разговор с [тел. номер] с приятелка на жалбоподателя с молба за обратна връзка (л.29 от адм. преписка).

От служебен мобилен телефон с номер ********** били проведени телефонни разговори с Е. И. на [тел. номер] на 05.04.2022г. в 11.54ч. и на 06.04.2022г. в 10.10ч. Според отразеното в протокола, лицето е уведомено, че има възложена ревизия във връзка с изпратени пратки през куриерско дружество, като е уточнено какви са пратките. При разговора на 05.04.2022г. Е. И. заявил, че има деклариран електронен адрес, на който да му се изпращат документи, както и че при първа възможност ще пусне съобщение по служебния мобилен телефон и ще съдейства в хода на ревизионното производство.

Със заявление вх. № 2323/10.03.2022г. (л.458) Е. Х. И. посочил електронен адрес за получаване на съобщения и книжа, а именно – [електронна поща].

На 06.04.2022г. е съставен протокол № Р-03002722000442-П73-001/06.04.2022г. (л.253-254 от делото).

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-03002722000442-С32-001/06.04.2022г, с което Е. И. е уведомен, че следва да се яви в 14-дневен срок от поставянето му в ТД Варна за връчване на ЗВР.

Съгласно съобщение за връчване № Р-03002722000442-С32-001/06.04.2022г., с посочена дата на поставяне – 06.04.2022г. и дата на сваляне – 21.04.2022г. (л.298), заповедта за възлагане на ревизия е връчена по реда на чл.32 от ДОПК на 21.04.2022г.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03002722000442-020-002/16.06.2022г., срокът на ревизията е продължен до 21.07.2022г. ЗИЗВР е връчена електронно на 21.06.2022г., съгласно приложено Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ – л.268 от делото.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03002722000442-020-003/20.07.2022г., срокът на ревизията е продължен до 21.09.2022г. ЗИЗВР е връчена електронно на 01.08.2022г., съгласно приложено Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ – л.265 от делото.

Заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са връчвани електронно на декларирания електронния адрес за кореспонденция. Съобщението за връчване по чл.32 от ДОПК на ЗВР също е изпратено автоматично от ИС „Контрол“ на 06.04.2022г. на електронния адрес, посочен от оспорващия.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – И. Б. Ж. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ж. Й. Г. – ст. инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03002722000442-092-001/05.10.2022г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип предложил по отношение на ревизираното лице Е. Х. И. да бъдат установени следните данъчни задължения за внасяне: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. в общ размер на 7038,00лв. и лихва за забава в размер на 2553,91лв.; 2. Вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. в общ размер на 8870,33лв. и лихва за забава в размер на 3496,46лв.; 3. Вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. в общ размер на 3143,12лв. и лихва за забава в размер на 1261,92лв.; 4. Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. в общ размер на 4916,74лв. и лихва за забава в размер на 1993,52лв.

Въз основа на обективираните в РД факти и констатации е издаден РА № Р-03002722000442-091-001/11.11.2022г. от С. А. П. – началник сектор, възложил ревизията и И. Б. Ж. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

Констатирано е, че Е. Х. И. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ. Същият не е вписан като едноличен търговец в Търговския регистър, не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. През ревизирания период е работил по служебно правоотношение.

При ревизията е установено, че лицето е извършвало електронна търговия със стоки, предлагани в интернет платформи за търговия – многократни продажби на автомобилни части, изпращани до купувачите чрез куриерски дружества „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД. Насрещната страна е заплащала стоката чрез наложен платеж или пощенски превод.

При извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка № П-29002921042204-141-001/25.03.2021г. (л.109 от преписката), приобщена към ревизионното производство, „Еконт експрес” ООД предоставило електронна връзка /линк/, от която била свалена предоставената информация под формата на архивиран файл. Извършените действия са отразени в Протокол № 1322917/15.03.2021г. Представеният от „Еконт експрес“ ООД архивиран файл съдържал файлове, подробно описани в РД, в които има изображения на разходни касови ордери, разписки за пощенски парични преводи и електронни изявления за предаване на суми и пратки; изпратени пратки, получени пратки, изпратени преводи, получени преводи, получени наложени платежи, заплатени наложени платежи.

Насрещна проверка е извършена и в „Спиди“ ЕАД – Протокол за извършена насрещна проверка № П-29002921042203-141-001/25.03.2021г. (л.90 от преписката), приобщена към ревизионното производство. Дружеството представило по електронен път информация - документи, удостоверяващи изплатени в брой наложени платежи и пощенски парични преводи; файлове, съхраняващи електронен подпис, с информация от системата на „Спиди“ ЕАД за всички пощенски пратки; за електронен подпис, с информация за всички изплатени наложени платежи и пощенски парични преводи.

Въз основа на събраните доказателства органите по приходи установили, че Е. Х. И. е получил суми по наложени платежи/пощенски парични преводи, изплатени му изцяло в брой, както следва:

- през 2016г. - за изпратени 89 броя пратки, получени суми в общ размер – 14203 лева;

- през 2017г. за изпратени 68 броя пратки, получени суми в общ размер – 16065 лева;

- през 2018г. за изпратени 49 броя пратки, получени суми в общ размер – 8920 лева;

- през 2019г. за изпратени 111 броя пратки, получени суми в общ размер – 19114 лева;

- през периода м.01-08.2020г. за изпратени 66 броя пратки, получени суми в общ размер – 9693 лева.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-03002721037904-040-001/13.04.2021г. (л.236-237 от делото) орган по приходите, извършващ проверката, указал на Е. Х. И. да представи документи, касаещи установените пратки и получените суми. Такива не били представени от проверяваното лице.

В хода на проверката било изготвено Искане за представяне на информация от трети лица № П-03002721037904-041-005/31.05.2021г. до „Наспърс Класифайдс България“, във връзка с което е получен отговор с вх. №27213-1/15.06.2021г. Видно от същия лицето има регистриран профил в сайт за електронни обяви OLX.bg, при регистрацията е посочена електронна поща [електронна поща], потвърден телефон на потребителя – **********. Предоставен е списък с всички публикувани от потребителя обяви в сайта. В публикуваните в сайта обяви са предлагани различни автомобилни части.

В отговор с вх. № 27213-4/16.11.2021г. (л.62 от преписката) на извършена проверка в „Теленор България“ ЕАД, дружеството сочи, че мобилен номер ++359********* е активен към момента и е собственост на Е. Х. И..

Жалбоподателят не е представил документи за покупката на стоките, изпращани чрез куриерските дружества до клиенти - физически лица; не е посочил и не е представил доказателства за прилагана надценка. Контролните органи установили направените от него плащания чрез наложени платежи и пощенски парични преводи за получени пратки с предмет „авточасти“. Изискани били и получени от МВР, сектор „Пътна полиция“ - Шумен документи за закупени МПС – л.195-202 от преписката.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства, органите по приходите приели, че през ревизирания период Е. Х. И. системно и многократно е изпращал от свое име чрез куриерски фирми пратки с автомобилни части, по които получатели са различни физически лица; получателите са заплащали получените авточасти чрез наложен платеж или пощенски паричен превод. Въз основа на тези констатации обосновали извод, че жалбоподателят е действал като търговец по смисъла на чл.1, т.1 от Търговския закон; получил е доходи от търговска дейност/дейност по занятие, облагаема по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.

Ревизиращият екип счел, че налице следните обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1 от ДОПК: по т.1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; по т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; по т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

С оглед на това на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с изх.№ Р-03002722000442-113-001/20.07.2022г. (връчено на 01.08.2022г.), с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с изх.№ Р-03002722000442-139-001/20.07.2022г. (връчено на 01.08.2022г.).

С ИПДПОЗЛ изх.№ Р-03002722000442-040-002/20.07.2022г., връчено на ревизираното лице на 01.08.2022г., от жалбоподателя е изискана декларация за имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК за всяка ревизирана година – л.180 от ревиз. преписка.

След изтичане на указания срок лицето представило исканите декларации и становище, като отразило, че не е извършвал продажби на стоки, не е получавал приходи, не упражнявал търговска дейност. В декларациите отразил, че реализираните доходи са от заплата и от продажба на движими вещи – необлагаеми доходи (л.183 и л.185).

В РД – стр.8-9 се съдържа анализ на относимите към данъчния субект обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, извършен от ревизиращия екип на база на наличните в ТД на НАП документи.

Въз основа на събраните доказателства и на основание чл.122 от ДОПК, вр. чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ органите по приходите установили размер на приходите за определяне на финансов резултат от дейността на ревизираното лице, както следва: за 2016г. - 14203 лв.; за 2017г. - 16065 лв.; за 2018г. – 8920 лв.; за 2019г. - 19114 лв.; за 2020г. - 9693 лв. Същите представляват получените от жалбоподателя суми по наложени платежи и пощенски парични преводи.

За определяне на финансовия резултат от дейността на лицето, въз основа на събраните доказателства и на основание чл.122 от ДОПК, ревизиращият екип установил размер на разходите, както следва:

-за 2016г. - общо 326,49 лв., в т.ч. разход за отчетна стойност на продадените стоки по данни на куриерските дружества за получени пратки и заплатени наложени платежи / пощенски парични преводи 260лв.; разходи за куриерски и пощенски услуги, за телекомуникационни услуги по данни на мобилните оператори – 66,49 лв.;

- за 2017г. - общо 490,34 лв., в т.ч. разход за отчетна стойност на продадените стоки по данни на куриерските дружества за получени пратки и заплатени наложени платежи/пощенски парични преводи 437 лв; разходи за куриерски и пощенски услуги, за телекомуникационни услуги по данни на мобилните оператори – 53,34 лв.;

- за 2018г. – общо 1695,58 лв., в т.ч. разход за отчетна стойност на продадените стоки по данни на куриерските дружества за получени пратки и заплатени наложени платежи/пощенски парични преводи 1621лв.; разходи за куриерски и пощенски услуги, за телекомуникационни услуги по данни на мобилните оператори – 74,58 лв.;

- за 2019г. - общо 982,48 лв., в т.ч. разход за отчетна стойност на продадените стоки по данни на куриерските дружества за получени пратки и заплатени наложени платежи/пощенски парични преводи 893,90лв.; разходи за куриерски и пощенски услуги, за телекомуникационни услуги по данни на мобилните оператори - 88,58 лв.;

- за 2020г. - общо 428,26 лв., в т.ч. разход за отчетна стойност на продадените стоки по данни на куриерските дружества за получени пратки и заплатени наложени платежи/пощенски парични преводи 38 лв.; разходи за куриерски и пощенски услуги, за телекомуникационни услуги по данни на мобилните оператори – 390,26 лв.

Въз основа на така получените данни органите по приходи определили данъчни основи по реда на чл.122 от ДОПК, подлежащи на облагане, както следва:

Годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ

За 2016г. - годишна основа по чл.122 от ДОПК - 13876,51 лв. като разлика между приходи и разходи. Така формираната годишна основа е намалена с установените при ревизията дължими от лицето за извършваната търговска дейност задължителни осигурителни вноски в размер 3580,18 лв. Върху установената годишна данъчна основа (намалена със ЗОВ) в размер 10296,33 лв., приложили ставка за данъка 15% на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и установили дължим данък върху доходите в размер 1544 лв. Определили съответните лихви за просрочие

За 2017г. - годишна основа по чл.122 от ДОПК - 15574,66лв.; намалена с установените при ревизията дължими от жалбоподателя за извършваната търговска дейност ЗОВ в размер на 4174,00 лв.; годишна данъчна основа - 11400,66 лв. при ставка за данъка 15 %; дължим данък върху доходите в размер 1710 лв. и съответните лихви за просрочие.

За 2018г. - годишна основа по чл.122 от ДОПК - 7224,42 лв.; намалена с установените при ревизията дължими от жалбоподателя за извършваната търговска дейност ЗОВ в размер на 2008,38 лв.; годишна данъчна основа -5216,04лв. при ставка за данъка 15 %; дължим данък върху доходите в размер 782 лв. и съответните лихви за просрочие.

За 2019г. - годишна основа по чл.122 от ДОПК – 18131,52 лв.; намалена с установените при ревизията дължими от жалбоподателя за извършваната търговска дейност ЗОВ в размер на 4704,31 лв.; годишна данъчна основа – 13427,21 лв. при ставка за данъка 15 %; дължим данък върху доходите в размер 2014 лв. и съответните лихви за просрочие.

За 2020г. - годишна основа по чл.122 от ДОПК – 9264,74 лв.; намалена с установените при ревизията дължими от жалбоподателя за извършваната търговска дейност ЗОВ в размер на 2673,20 лв.; годишна данъчна основа -6591,54 лв. при ставка за данъка 15 %; дължим данък върху доходите в размер 988,00 лв. и съответните лихви за просрочие.

Вноски за ДОО и ДЗПО по КСО

Ревизиращите органи отчели факта, че в релевантния период Е. Х. И. е държавен служител и е осигуряван като такъв.

Наред с това, предвид изводите за извършване на дейност по занятие - системно и постоянно продаване на стоки (авточасти), приемане на поръчки и подготвяне на стоките за изпращане, приемане на плащания срещу изпратените стоки (чрез наложен платеж и пощенски паричен превод), т.е. лицето само е организирало и управлявало дейността, на собствен риск, в резултат на което е получавал облаги, представляващи постоянен доход, органите по приходи счели, че от упражняваната като търговец дейност Е. Х. И. подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Посочили, че основание чл.6, ал.8 от КСО жалбоподателят дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година в срока, определен с чл.7, ал.4 от КСО. Като лице, родено след 31.12.1959г., на основание чл.127, ал.1 от КСО задължително следва да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като определя авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ върху осигурителния доход за ДОО и ги внася изцяло за своя сметка (чл.157, ал.5 от КСО) в определения с чл.158, във връзка с чл.7, ал.4 от КСО срок.

Съгласно чл.6, ал.9 от КСО Е. Х. И. следвало да определя окончателен размер на осигурителния си доход въз основа на данните от ГДД по 3ДДФЛ, изчислен по реда на чл.2, ал.4 от НООСЛБГРЧ. Осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се определя помесечно, върху разликата между избрания осигурителен доход, върху който се внасят авансово вноските и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Осигурителни вноски за довнасяне се дължат за фонд ДОО и за ДЗПО.

Съобразявайки горепосочените разпоредби и с оглед установения осигурителен доход, с РА е прието, че жалбоподателят дължи авансови и окончателни осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО – УПФ, както следва:

- за 2016г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 645,12 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 252 лв. (съгл. таблица на стр.19 и стр.25 от РД); окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 1131,07лв.; вноска за довнасяне за ДЗПО 441,83лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2017г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 761,76 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 276 лв. (съгл. таблица на стр.19 и стр.25 от РД); окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 1387,54лв.; вноска за довнасяне за ДЗПО – УПФ – 502,73лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2018г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 905,76 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 306 лв. (съгл. таблица на стр.20 и стр.25-26 от РД); окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 163,45лв.; окончателна вноска за ДЗПО – УПФ – 55,22лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2019г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 994,56 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 336 лв. (съгл. таблица на стр.20 и стр.26 от РД); окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 1509,89 лв.; окончателна вноска за ДЗПО – УПФ – 510,10лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2020г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 722,24 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 244 лв. (съгл. таблица на стр.20-21 и стр.26 от РД); окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 648,94лв.; окончателна вноска за ДЗПО – УПФ – 219,24лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

Вноски за здравно осигуряване по ЗЗО

Е. Х. И. е здравно осигурен за периода м. 01/2016г.-11.12.2019г като държавен служител по служебно правоотношение; от 12.12.2019г. до 11.04.2020г. – като лице, получаващо обезщетение за безработица; от 12.04.2020г. до 31.12.2020г. – въз основа на декларация обр.7 на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО.

Ревизиращите органи приели, че за упражняваната трудова дейност жалбоподателят е следвало задължително да внася вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице. На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО е следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година, както и да определя окончателен размер на вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход.

Органите по приходи установили, че жалбоподателят дължи авансови и окончателни осигурителни вноски за здравно осигуряване, както следва:

- за 2016г - авансови вноски в общ размер 403,20 лв. (съгласно таблица на стр.31-32 от РД); окончателна вноска в размер 706,92лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2017г. - авансови вноски в общ размер 441,60 лв.; окончателна вноска в размер 804,37 лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2018г. - авансови вноски в общ размер 489,60 лв.; окончателна вноска – 88,35 лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2019г. - авансови вноски в общ размер 537,60 лв.; окончателна вноска в размер 816,16 лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

- за 2020г. - авансови вноски в общ размер 400,16 лв.; окончателна вноска в размер 350,78 лв. Определени са и дължими лихви за просрочие.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 16.10.2022г.

Ревизираното лице подало възражение срещу РД, с което изразило несъгласие с фактическите и правни изводи на приходните органи.

Възражението е обсъдено в мотивите на РА и счетено за неоснователно.

Издаден е РА № Р-03002722000442-091-001/11.11.2022г., с който на оспорващия са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода 2016 – 2020г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на 7038,00 лева главница и 2553,91 лв. лихва; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 8870,33 лв. главница и 3496,46 лв. лихва; вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 3143,12 лв. главница и 1261,92 лв. лихва; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в общ размер на 4916,74 лв. главница и 1993,52 лв. лихва.

РА е връчен на задълженото лице на 23.11.2022г.

Против същия е подадена жалба вх. № 10676-7/09.12.2022г. от Е. Х. И..

С Решение № 284/13.02.2023г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна счел подадената жалба за неоснователна и потвърдил изцяло РА.

Решението е връчено на Е. Х. И. по електронен път на 27.02.2023г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

В открито съдебно заседание на 10.05.2023г. в присъствие на процесуалните представители на страните е извършено възпроизвеждане на съдържанието на приложените към административната преписка магнитни носители – два броя CD, в това число и този, съдържащ информацията, представена от „Спиди“ ЕАД, „Еконт Експрес“ ЕООД и „Наспърс Класифайдс България“.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Т. С. Х.. Същият сочи, че жалбоподателят, заедно с неговия брат и баща, често сменяли колите си и имали работилница – постройка в двора на къщата, където извършвали ремонти на притежаваните от тях автомобили. Заявява, че през 2016г. поискал Е. Х. И. да му смени 4-те джанти с гумите, при което му оставил гумите с джантите да ги продаде. Помолил го да извърши тази услуга – продажба на гуми с джанти, тъй като не знаел как да се справи сам. По-късно жалбоподателят му предоставил парите от продажбата.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002722000442-091-001/11.11.2022г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от С. А. П. – началник на сектор, възложил ревизията и И. Б. Ж. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 284/13.02.2023г. на директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП.

Оспорването е направено в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспорения ревизионен акт съдът констатира, че Е. Х. И. е с постоянен адрес в [населено място], община Венец, обл.Шумен, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Ревизионното производство е редовно образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.2 от ДОПК ревизията може да се възлага от: т.1 органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; или т.2 изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая издател на ЗВР № Р-03002722000442-020-001/31.01.2022г. е С. А. П. – началник сектор. Същата е определена като орган по приходите, разполагащ с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК със Заповед № Д-47/14.01.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна (л.272 от делото). Последващите ЗИЗВР също са издадени от посочения по – горе орган на приходната администрация, от което следва изводът, че първоначалната ЗВР и последващите ЗИЗВР са издадени от компетентен за целта орган на приходната администрация, както и че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията.

РД съдържа подробни правни и фактически основания, както и опис на доказателствата към него, съответни на изискванията по чл.117, ал.1 и ал.2 от ДОПК за срока на издаването и съдържанието му. РД, ведно с допълнителните документи, доказателства и приложения, е връчен на ревизираното лице по електронен път. От значение за процесния случай е, че не е възпрепятствано правото на защита на ревизираното лице и на възможността му да подаде възражение срещу РД, което ревизираното лице е сторило.

РА отговаря на изискванията за съдържание по чл.120, ал.1 от ДОПК предвид препращането към мотивите на РД изцяло.

РД и РА са издадени от компетентни органи, такива на които е възложено извършването на ревизията, по силата на което са компетентни по издаването на РД, както и по силата на изричното оправомощаване за издаването на РА, извършено от компетентен орган.

Ревизионният акт е издаден в предвидената форма съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл.120, ал.1 от кодекса, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният РA съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на административно производствените правила.

Заповедта за възлагане на ревизия, ЗИЗВР, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложени с административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.3 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

В настоящия казус при проверка валидността на положените върху посочените документи подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя по отношение валидността на електронните подписи. В тази насока следва да бъде отбелязано и следното:

По определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Дефинициите за усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис съгласно чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕУУ препращат към същия регламент и съгласно тях „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл.26 от регламента: да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, да може да идентифицира титуляря на подписа, да е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, и да е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. „Квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, е необходимо да е спазено изискването на чл.26 от регламента. По делото са представени удостоверения, издадени от доставчика на удостоверителни услуги със съдържанието по чл.24, ал.1 от ЗЕДЕУУ, което обосновава извод за това, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите и са подписани от тях с КЕП, по отношение на който в чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ е въведена фикция за саморъчен подпис. Други доказателства за валидността на подписите не са необходими, предвид разпоредбата на чл.25, т.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в сила съгласно чл.52 от 01.07.2016г., както и на чл.5, т.2, предл.2 и 3 от Директива 1999/93/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 декември 1999г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, съгласно които правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Т.е. други доказателства за КЕП не следва да бъдат представяни.

Наред с това, според чл.28, ал.1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Следователно публичният електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия. От публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги и достъпен на адрес: https://www.b-trust.org/bg, може да се извърши проверка относно наличието на издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, отнасящи се до ревизията, издадени като електронни документи, са подписани с квалифициран електронен подпис на органа, възложил ревизията, както и че органите по приходите при ТД на НАП - Варна, извършили ревизията, са притежавали валиден квалифициран електронен подпис към датите на издаване на РД и РА.

В жалбата се релевира твърдение за нищожност на РА, поради нередовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл.32 от ДОПК. Съдът намира същото за неоснователно.

Нормата на чл.29, ал.1 от ДОПК указва, че връчването се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Съгласно чл.32, ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Според чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК адресът за кореспонденция на физическите лица е постоянният адрес, ако не е посочен писмено друг адрес. От приобщените по делото доказателства (удостоверения за постоянен и настоящ адрес - л.459 и л.460) по безспорен начин се установява, че постоянният адрес на Е. Х. И. е в [населено място], община Венец, област Шумен, [улица]. Настоящият адрес на лицето в периода от 23.03.2020г. до 08.03.2023г. е в [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.47. Считано от 08.03.2023г. настоящият адрес е в [населено място], обл.Шумен, [улица].

Издадената ЗВР е изпратена до кметство [населено място], (л.12-13 от адм. преписка) с искане за посещение на адреса за кореспонденция на лицето и връчване на ЗВР лично или на член от семейството. В отговор с вх. № 10676/11.03.2022г. (л.11 от адм. преписка) е получена информация от кмета на [населено място], че на 17.02.2022г., на 21.02.2022 г. и на 28.02.2022г. е посетен адресът, но лицето не е открито.

Покана за връчване на ЗВР до лицето е изпратена и чрез лицензиран пощенски оператор на 16.02-2022г., на адрес [населено място], Община Венец, Област Шумен, [улица]. Съгласно отбелязването в обратната разписка (л.15-16 от адм. преписка; л.257-258 от делото), заверена от пощенския оператор на 24.02.2022г. (л.16-гръб), лицето е преместено от адреса.

Органът по приходи е потърсил съдействие за връчване на издадената ЗВР и от РУ – Шумен, участък „Полиция“ – Хитрино. С писмо вх. № 14974/04.04.2022г. на началника на РУ – Шумен при ОД на МВР е представена докладна записка от 01.04.2022г. (л.17-18 от адм. преписка), според която на 30.03.2022г. е посетен адресът за кореспонденция на лицето в [населено място] за връчване на ЗВР. Е. И. не е намерен на адреса. По данни на неговата майка, семейството не поддържа контакти с него и не знае къде живее. Майката е отказала да получи ЗВР. В докладната е посочено също, че е извършена справка в масивите на МВР, при която е установено, че Е. И. е заявил настоящ адрес в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 1, ап. 47, както и че има посочен [тел. номер], който не е актуален и е на бивш работодател на И..

В изпълнение на изискванията на чл.32, ал.1 от ДОПК, на 25.03.2022г. и на 04.04.2022г. ревизиращият екип извършил посещение на постоянния адрес на лицето в [населено място], [улица], с цел връчване на ЗВР, за което в унисон с разпоредбата на чл.32, ал.2 от ДОПК са съставени Протокол № 1535332/25.03.2022г. (л.25-26 от адм.преписка) и Протокол № 1535335/04.04.2022г. (л.24-25 от адм.преписка). При посещенията лицето не е намерено на адреса.

На 25.03.2022г. и на 04.04.2022г. ревизиращият екип извършил посещение и на адреса в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 1, ап. 47, с цел връчване на ЗВР. Видно от съставени Протокол № 1535333/25.03.2022г. (л.21-22 от адм.преписка) и Протокол № 1535334/04.04.2022г. (л.28-29 от адм.преписка) лицето не е намерено на адреса.

В протокол №Р-03002722000442-П73-001/06.04.2022г. е отразено, че е извършена проверка в информационната система на НАП и е установено, че към този момент няма деклариран електронен адрес за кореспонденция.

Описаните по-горе действия сочат, че преди да пристъпят към връчване по реда на чл.32 от ДОПК, органите по приходи са изпълнили стриктно всички изисквания, поставени от процесуалния закон, с цел лично връчване на издадената ЗВР. Междувременното деклариране на електронен адрес от страна на Е. Х. И., не сочи порок в процедурата по връчване, тъй като описаните по-горе действия са предприети непосредствено след издаване на ЗВР и преди приходната администрация да бъде уведомена за наличие на деклариран адрес за кореспонденция. Съдът споделя становището на ответната страна, че разпоредбата на чл.32 от ДОПК визира връчване чрез прилагане към досие, когато лицето не може да бъде намерено на посочения от него физически адрес за кореспонденция, което в случая е сторено. Органите по приходите изискали и получили информация от телекомуникационните оператори, че към момента лицето ползва телефонни номера ********** и **********. На 14.02.2022г. в 16.37ч. от служебен мобилен телефон с номер ********** бил проведен двуминутен разговор с [тел. номер] с приятелка на жалбоподателя с молба за обратна връзка л.29 от адм. преписка). От служебен мобилен телефон с номер ********** били проведени телефонни разговори с Е. И. на [тел. номер] на 05.04.2022г. в 11.54ч. и на 06.04.2022г. в 10.10ч. Според отразеното в протокола, лицето е уведомено, че има възложена ревизия във връзка с изпратени пратки през куриерско дружество, като е уточнено какви са пратките.

Въз основа на изложеното се установява, че лицето е търсено както на постоянния, така и на неговия настоящ адрес. Извършени са и редица други действия с цел връчване на ЗВР – изпращане чрез пощенски оператор, съдействие от кмета на кметството, от органите на МВР, обаждане по телефон, но всички са останали без резултат.

При това положение правилно органите по приходи са предприели действия по връчване на ЗВР по реда на чл.32, ал.1 от ДОПК. Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-03002722000442-С32-001/06.04.2022г, с което Е. И. е уведомен, че следва да се яви в 14-дневен срок от поставянето му в ТД на НАП - Варна за връчване на ЗВР. В съобщението е отразена датата на поставяне – 06.04.2022г. и датата на сваляне – 21.04.2022г. (л.298). Поради неявяване на субекта в указания срок, съдът приема, че заповедта за възлагане на ревизия е надлежно връчена по реда на чл.32 от ДОПК на 21.04.2022г.

Наред с изложеното и в подкрепа на извода за липса на процесуално нарушение в сочения от жалбоподателя аспект, следва да се отбележи, че ЗВР и всички последващи актове (ЗИЗВР, РД и РА) са връчени по електронен път на жалбоподателя на декларирания електронен адрес и по този начин напълно е обезпечено правото му на участие в ревизионното производство.

Предвид всичко изложеното съдът приема, че РА е постановен от материално и териториално компетентни органи, с надлежно делегирани правомощия, в изискваната от закона форма и при липсата на съществени нарушения на процедурните правила, поради което същият е валиден административен акт. Тук е мястото да се отбележи, че всички доказателства, на които се основават констатациите на приходния орган са събрани и приобщени по предвидения в кодекса ред. С Протокол № Р-0302722000442-ППД-001/089.06.2022г. на основание чл.37, ал.1 от ДОПК са присъединени доказателства от приключило контролно производство с УИН № П-03002721037904 (л.240-242 от делото). Съдът намира за неоснователно направеното от оспорващия възражение за липса на основание за възлагане на проверките, предхождащи ревизионното производство. Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 - 3 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Нормата на чл.110, ал.4 от ДОПК изрично сочи, че проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. В тази смисъл липсата на доказателства досежно наличието на акт, с който се възлага извършването на проверката, предхождаща ревизионното производство, е ирелевантна за законосъобразността при установяване на фактите, отразени в протокола.

От фактическа страна и по отношение на материалноправната законосъобразност на обжалвания РА, съдът приема следното:

Ревизията е извършена при условията на чл.122, ал.1 от ДОПК. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване заявените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В случая ревизията е проведена по особения ред с оглед наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, за което е способствала информацията, събрана и предоставена от трети лица, а именно – „Еконт Експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД, както и от „Наспърс Класифайдс България“ относно регистриран профил в сайт за електронни обяви OLX. Органите по приходи констатирали, че Е. Х. И. извършвал публикации на обяви за продажби на различни автомобилни части, както и че е извършвал редовно пратки на стоки до различни физически лица чрез „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ АД срещу заплащане. Сумите от извършените продажби са получавани чрез наложен платеж / пощенски парични преводи. Установена е повтаряемост при описанието на стоките - 130 бр. товарителници - гуми за не по-малко от 390 бр. гуми и още толкова джанти; 140 товарителници фарове за не по-малко от 250 бр. в това число и за „хонда“, голямо количество фланци, амортисьори; извършваните сделки са многобройни, имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време, въз основа на което контролните органи приели, че физическото лице извършва стопанска дейност, от която е получило доходи.

След анализ и обработка на информацията, преодставена от „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ревизиращият екип формирал извод, че през ревизирания период Е. Х. И. извършва търговска дейнст по смисъла на чл.1, т.1 от ТЗ, представляваща електронна търговия със стоки и е получил приходи от извършваната търговска дейност, както следва: за 2016г. - получена сума на НП/ППП - 14203,00 лв.; за 2017г. – получена сума на НП/ППП - 16065,00 лв.; за 2018г. - получена сума на НП/ППП - 8920,00 лв.; за 2019г. - получена сума на НП/ППП – 19114,00 лв.; за 2020г. - получена сума на НП/ППП - 9 693,00 лв. Прието е, че тези суми са получени от осъществявана стопанска дейност като ЕТ и същите са укрити, тъй като не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Ревизиращият екип счел, че налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно - по т.1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; по т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; по т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. За това, че ревизията се извършва по посочения ред е изпратено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с изх.№ Р-03002722000442-113-001/20.07.2022г. (връчено на 01.08.2022г.), с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с изх.№ Р-03002722000442-139-001/20.07.2022г. (връчено на 01.08.2022г.). Изискана е и декларация за имуществено състояние на ревизираното лице по чл.124, ал.3 от ДОПК за всяка ревизирана година.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема за безспорно проявлението на възприетите от приходния орган обстоятелства, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в чл.122 от ДОПК. В тази насока съдът съобрази следното:

В хода на ревизионното производство е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е получавал парични суми от многократно извършени и в продължителен период от време продажби, като плащанията са получавани с наложен платеж или пощенски паричен превод, чрез куриерски фирми. Данните за всички извършени продажби и получени куриерски услуги от жалбоподателя са представени от „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ЕАД, обобщени в табличен вид. Правилно същите са ценени като надежден носител на информация за извършените продажби. Представената от „Еконт експрес“ ЕООД таблица е подписана с квалифициран електронен подпис от Л. Н. С. - управител и представляващ куриерското дружество. В същата се отразени данни за номер на товарителница, дата на подаване, офис на Еконт, подател – фирма, име, адрес на подател, телефон, вид и описание на пратката, до кой офис се изпраща, данни за получател, услуга, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, данни за изплащане на наложени платежи и/или парични преводи, време на изплащане, офис на изплащане, клиент, служител доставил пратката. Аналогични данни съдържа и таблицата, предоставена от „Спиди” ЕАД, подписана с КЕП от И. Д. Ч..

За подател на пратките фигурират имената на Е. Х. И., вписан е един и същи номер на мобилен телефон, за който телефонният оператор е потвърдил, че е ползван от жадбоподателя. В разписките за парични преводи саморъчно са вписани три имена на оспорващия и положен от него подпис.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки от данни от технически носители, ако се установи, че те са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. В случая съдържащите се на електронния носител във формата на архивен файл снимки на РКО и ППП, в които е документирано изплащането в брой на суми на Е. И., потвърдено с неговия подпис, представляват годни доказателства. Предоставените от куриерските дружества таблици във формат „ексел“ са електронни документи, подписани с електронен подпис, и представляват електронно излечение от софтуерните програми на дружествата, генериращи автоматично РКО и товарителници от системата. С оглед на това правилно ревизиращите органи са счели, че предоставените от спедиторските дружества данни безспорно доказват наличието на осъществени от оспорващия продажби на стоки, по които е получено плащане, представляващо доход за същия.

Копие от получената информация е предоставена на ревизираното лице и по същество същата не се оспорва. В писмено обяснение вх. № 10676-2/20.07.2022г. (л.132 – 133) Е. Х. И. не отрича, че е изпращал пратки, за което е получавал суми от парични преводи и /или наложен платеж. Същият сочи, че тази дейност е негово хоби, а не е дейност по занятие. Съдът намира за неоснователна тезата, лансирана от оспорващия. Както правилно е посочил ответният орган, дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Обективен критерий са извършените действия. В случая се установява, че през 2016г. са изпратени 89 бр. пратки, през 2017г. - 68 бр., през 2018г. - 49 бр., през 2019г. - 111 бр., а през периода м.01/2020г.- м.08/2020г. - 66бр. Броят и системността на осъществените сделки обосновава извод, че същите са извършени с цел получаване на приходи, имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време (пет години), което изключва техния случаен характер. Касае се за активна дейност с цел получаване на редовен доход. При това положение правилно opганите по приходи са приели, че лицето извършва дейност по занятие като търговец по смисъла на ТЗ и реализираните доходи са облагаеми.

През ревизирания период оспорващият не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, респективно получените доходи не са декларирани от жалбоподателя. Е. Х. И. не е водил счетоводна отчетност за извършваната дейност. Същият не е представил документи във връзка с придобиване на продаваните стоки.

Изложените в РА факти и обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните и приобщени към ревизионната преписка доказателства и същите обосновават проявлението на обстоятелствата, посочени от приходния орган като основания за прилагане на особения ред по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация; т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.4 - липсва счетоводна отчетност; т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват, което е необходима предпоставка за определяне на основата за облагане с процесните данъци по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от същата разпоредба, като органът по приходите следва да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

В случая органите по приходите са сторили именно това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2 и са определили данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект, съобразявайки относимите критерии, съгласно т.1 - т.16. Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизиращите органи е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, доближаващ се в максимална степен до обективно осъществения фактически състав. Подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на облагаемата основа, несъмнено е максимално обективен и способства за формиране на облагаемата основа по чл.122, ал.2 от ДОПК по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект.

Действията на органите по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл.3 и чл.5 от същия кодекс. В рамките на своята компетентност същите са извършили необходимото за всестранното и пълно изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателствените средства послужили да определят данъчната основа.

Правилно при определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, подлежаща на облагане с годишен и авансов данък на ЕТ, органите по приходи са съобразили действително получените и доказани приходи от продажби по електронен път и извършените разходи от жалбоподателя. Приходите за всяка отчетна година са определени въз основа на установените изплатени суми /по наложен платеж и парични преводи/ за продажбите, обвързани с конкретни товарителници. В представените електронни изявления, в РКО и разписките за парични преводи са вписани номерата на товарителниците, идентифициращи доставките. Данните, предоставени от „Еконт експрес“ ЕООД са идентични с данните, представени от ревизираното лице. Същите правилно са ценени от приходния орган като носител на достоверна информация, полужила за определяне на данъчната основа. Разходите са установени въз основа на даните за изпратените от лице пратки и платени куриерски услуги. Лицето не е представило доказателства за закупуване на стоките. Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; т.е. в данъчната основа органите по приходи са взели предвид само документално доказаните разходи, извършени от оспорващия. Данъчната основа е определена след обективен анализ на всички относими обстоятелства. Същата е намалена с установените с ревизията дължими задължителни осигурителни вноски, като конкретните размери на дължимите годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години е определен след прилагане на ставката по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.

С РА, предвид установените укрити приходи/доходи за всяка една от ревизираните години, недекларирани по надлежния ред, органите по приходите са приели, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи. На основание чл.124а, във вр. с чл.122 от ДОПК са установени осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО – УПФ и за здравни осигуровки на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице. Съдът установи, че органите по приходи правилно са определили размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски, приложили са нормативно определените ставки, в резултат на което правилно са определили размерът на дължимите вноски за довнасяне при съобразяване размера на установените при ревизията укрити доходи от дейността за ревизираните години.

Както вече се посочи, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, при наличие на безспорни доказателства за проявление на някоя от хипотезите, визирани в чл.122, ал.1 от ДОПК, фактическите констатации на органите по приходи се смятат верни до доказване на противното. Задълженото лице разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации, но това не е сторено. Не е налице и процесуална активност в тази насока. Жалбоподателят не релевира никакви конкретни оплаквания във връзка с установените задължения, в това число по видове задължения, по периоди, относно конкретни установявания, размер на установените задължения, резултати от проверки, непризнати разходи, относно липсата на счетоводна отчетност и т.н. Въз основа на неоспорените и необорените по установения ред констатации на ревизиращия екип относно видовете задължения за съответните периоди съдът приема, че констатациите на ревизиращия екип са в съответствие, както със събраните по делото доказателства, така и на приложимите материални закони. Липсата на конкретика в оплакванията на жалбоподателя обуславя и липсата на конкретно обсъждане от страна на съда по видове задължения, тъй като липсата на представени доказателства и липсата на конкретни оплаквания не води до промяна на тези оспорени констатации.

Доказателствата представени пред ревизиращите органи, са обсъдени от органите по приходи, като по този начин и по отношение на тях е налице презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, а тя не бе оборена с над-лежни доказателства в съдебното производство.

В заключение следва да се посочи, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване истинността на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Обратно, органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчната основа за ревизираните периоди и съответното изчисление на размера на дължимия данък и следващите се акцесорни задължения, следва да се приеме, че в та-зи насока от страна на ревизиращите органи не са допуснати нарушения на закона.

В обобщение на горното съдът намира ревизионният акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. Оспореният акт е издаден в производство по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като съгласно чл.124, ал.2 от с.к., фактическите констатации в РА се смятат за верни до установяване на противното. В хода на настоящото производство жалбоподателят не обори съдържащите се в РА фактически констатации, а от своя страна тези фактически констатации са обосновани със събраните доказателства. РА е в съответствие с приложимите и обсъдени разпоредби на чл.122 от ДОПК, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП” – [населено място] сумата от 3312 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес в размер на 33274 лева. Съдът намира за неоснователна претенцията на ответната страна за допълнително заплащане на възнаграждение при защита по дело с повече от две заседания, като счита, че разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по административни дела, доколкото чл.8, ал.1 от цитираната Наредба препраща единствено към чл.7, ал.2.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Венец, обл.Шумен, против Ревизионен акт № Р-03002722000442-091-001/11.11.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Венец, обл.Шумен, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - [населено място] при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 3312 лева (три хиляди триста и дванадесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез А. съд – Шумен.