РЕШЕНИЕ
№ 10470
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110124049 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.
439 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Б. К. и П. Б. К.
срещу „Топлофикация - София” ЕАД за признаването за установено по отношение на
ответника, че не му дължат по ½ част от сумата от 2624,32 лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., за
което е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по гр. дело № г. по описа на СРС,
51 състав.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ Сочат, че в периода от 06.01.2017 г. до
06.01.2019 г. не са извършвани изпълнителни действия. Считат, че от 06.01.2017 г. е
започнал да тече давностният срок, с изтичането на който е погасено правото на
принудително изпълнение, като същото се е погасило след изтичането на срок от 5
години след това. С последващо ангажирано становище поддържат, че погасителната
давност в случая е тригодишна. Молят да бъде признато за установено в отношенията
им с ответника, че не дължат процесната сума, предмет на издадения изпълнителен
лист. Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на решението на
въззивната инстанция, а именно – Решение № 8743/02.12.2016 г. по в. гр. дело №
9356/2016 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав. Счита, че давността е прекъсната
на 27.03.2017 г. с подадена молба за образуване на изпълнително дело. Счита, че след
това е последвало неколкократно прекъсване на давността с предприемане на различни
действия по изпълнителното дело - на 25.07.2019 г., на 06.04.2020 г. Излага
1
съображения относно факта, че евентуално настъпила перемпция по изпълнителното
дело е без правно значение относно института на давността. Сочи, че при евентуално
настъпила перемпция и последвала молба от взискателя води като последица
единствено до задължение на съдебния изпълнител да образува ново дело. Сочи, че
искането води до прекъсване на давността, независимо дали съдебният изпълнител е
образувал ново дело, или не, за което се позовава на практика на ВКС. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че ответникът е кредитор
по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист на 06.01.2017 г. и е
образувано изпълнително дело № 937/2017 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Г. Б. К. и П. Б. К.,
същият е издаден на основание чл. 416 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение, като двамата ищци са осъдени да заплатят сумата разделно –
по ½ част. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. След служебно
извършена справка с оглед твърденията в отговора на исковата молба, след издаването
на заповедта за изпълнение е проведено исково производство, приключило с влязло в
сила Решение № 4302/11.04.2016 г. по гр. дело № 51663/2015 г. по описа на СРС,
потвърдено с окончателно Решение № 8743/02.12.2016 г. по в. гр. дело № 9356/2016 г.
на СГС, IV-Г въззивен състав. Решението по подадения установителен иск е влязло в
законна сила от датата на постановяване на решението от въззивния съд – 02.12.2016
г., доколкото същото не подлежи на обжалване.
Въз основа на изпълнителния лист, с разпореждане на съдебния изпълнител от
27.03.2017 г. е образувано процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ М и район
на действие Софийски градски съд.
Видно от представения препис на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
извършил проучване на имущественото състояние на длъжниците чрез снабдяване със
справки от различни институции.
2
На 25.07.2019 г. от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД е постъпила молба
при ЧСИ, с която е направено искане за извършване на нови справки за имуществото
на длъжниците, налагане на запори и опис на движими вещи. Вследствие на
постъпилата молба съдебният изпълнител е извършил справки за разкрити банкови
сметки на длъжниците, като е изпратил две запорни съобщения за налагане на запор
върху сумите по разкрити сметки на длъжника П. Б. К. при ТБ „Инвестбанк“ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД. Запорът се счита за наложен от датата на връчване на запорното
съобщение на третите лица, като в случая това са съответно датите 29.07.2020 г. и
25.07.2020 г. видно от направеното отбелязване на гърба на запорните съобщения.
На 07.08.2020 г. от „Инвестбанк“ АД е постъпил отговор при ЧСИ, че е наложен
запор върху разкритите от К. сметки, но липсват парични авоари по същите, които да
бъдат преведени. На 02.09.2020 г. отговор е постъпил и от „Банка ДСК“ ЕАД, че е
наложен запор върху разкритите от К. сметки, както и че има наложени предходни
запори.
Не се установява да са извършвани други изпълнителни действия.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт
02.12.2016 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. С оглед възприетото в
т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, по отношение на изпълнителните дела, образувани след 26.06.2015 г., каквото
е и процесното, давността за вземанията по време на изпълнителния процес не е спряла
да тече.
Единствените предприети изпълнителни действия от съдебния изпълнител,
прекъсващи давността, са наложените запори върху сумите по разкрити сметки на
длъжника П. Б. К. при ТБ „Инвестбанк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, съответно на
29.07.2020 г. и на 25.07.2020 г.
В продължение на две години, считано от образуването на изпълнителното дело
на 27.03.2017 г., до 27.03.2019 г., не са предприети никакви изпълнителни действия
спрямо длъжниците, като такива не са и поискани от взискателя. Молба от взискателя
за предприемане на изпълнителни действия е депозирана на 25.07.2019 г. Ето защо,
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК – поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се
3
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила
решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото
на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете.
И двете извършени изпълнителни действия по делото са в периода след
прекратяване на изпълнителното дело по право, като спорен между страните е
въпросът дали същите следва да бъдат зачетени. По така поставения въпрос е
утвърдена константа практика по реда на чл. 290 ГПК, според която, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато и да е поискано и
предприето съответното изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го
осъществи – в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно производство,
като е без значение дали изпълнителното дело е перемирано, или не. Прекъсването на
погасителната давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно
настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни
действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. В този смисъл са напр.:
Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС и др.
Налага се извод, че предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия
въз основа на депозираната от взискателя молба след настъпилата перемпция, водят да
прекъсване на давността. От всяка от двете дати на налагане на запори - 25.07.2020 г. и
на 29.07.2020 г. давността следва да се счита за прекъсната по отношение на длъжника
П. Б. К., като е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. Давността е
прекъсната, преди да е изтекъл срок от 5 години от влизане на решението в законна
сила. Същевременно, считано от 29.07.2020 г. /второто предприето изпълнително
действие от ЧСИ/ до приключване на съдебното дирене в производството по делото
/15.09.2022 г./ също не е изтекъл срок от пет години, поради което оспореното от П. Б.
К. вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност. Предявеният от П. Б. К.
отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Считано от влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден
изпълнителния лист, а именно - 02.12.2016 г., до приключване на съдебното дирене в
производството по делото /15.09.2022 г./ е изминал период, по-дълъг от 5 години, като
не се установи в този период да са извършени каквито и да било изпълнителни
действия спрямо ищцата Г. Б. К.. Ответникът не доказа в този период да са настъпили
обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността.
Длъжниците в производството са осъдени да заплатят разделно процесните суми.
Предприемането на изпълнителни действия по отношение на другия длъжник в
производството, не води до прекъсване на давността и за двамата, а само за него.
Налага се извод, че оспореното от Г. Б. К. вземане е погасено поради изтекла
4
погасителна давност. Предявеният от нея отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Доколкото ищците не са представили доказателства за сторени разноски,
такива не следва да им бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в производството, като бъде осъден ищецът П. Б. К. с
оглед изхода на делото по отношение на него. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника
в размер на 100,00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. К. Р. от САК сумата от 321,85 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата Г. Б. К..
С оглед изхода на делото по отношение на освободената от заплащането на
държавни такси в производството ищца Г. Б. К., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на СРС, сумата от 52,49 лева, представляваща дължима държавна такса.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. К., ЕГН ********** срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 439 ГПК за недължимост на ½ част от сумата от общо 2624,32 лева,
представляваща претендираната от страна на ответника главница за потребена
топлинна енергия за периода от м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., за което е издаден
изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по ч. гр. дело № . по описа на СРС, 51 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Г. Б. К., ЕГН
********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* ½ част от
сумата от общо 2624,32 лева, представляваща претендираната от страна на ответника
главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., за
което е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по ч. гр. дело № по описа на СРС,
51 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Б. К., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв. разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Р. К. Р. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. сумата от 321,85 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищцата Г. Б. К..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 52,49 лева, представляваща дължима държавна такса за
предявения от Г. Б. К. иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
5
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6