Решение по дело №6636/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     25.06.2021г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X състав

На шестнадесети юни                                                  Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6636 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

        Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Максимова, срещу ответника – Г. В. Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 724,89 лв. /седемстотин двадесет и четири лева и 89 ст./  представляваща ^½ идеална част от общото задължение в размер на 1 449,78 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Р.Д.” бл**ВХ**ап** от които главница в размер на 633,86 лв. за периода от 01.05.2018 г. до

30.04.2019       г. включително, представляваща една втора идеална част от общата главница в размер на 1 267,72 лв.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 91,03 лв. за периода от 10.07.2018 г. до

23.07.2020       г., представляваща ½ идеална част от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 182,06 лв.; както и законната лихва върху главницата от 633,86 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се:  гр. П., ул. Р.ДИМИТРОВ  95/Г/81.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

     С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 23.07.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е исканеда бъде изискано ч. гр. д. ЧГД № № ***** по описа на съда за 2020 година по описа на ПРС.

Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба.

     В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №2660/11.08.2020г., издадена по ч.г.д.№ № ***** по описа на съда за 2020 г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Не се спори, а и по делото се установява от представените писмени доказателства, че процесният апартамент е придобит от ответника и бившата му съпруга на 29.12.1992г. в режим на СИО. С Решение №1032/11.10.2000г. на ПРС е прекратен гражданския брак между съпрузите, като ползването на процесното жилище е предоставено на ответника.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 ОСГК на ВКС когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,  например  с  откриването  на  индивидуална  партида  при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови  нужди,  освен  за  своята  идеална  част  от  имота,  и  за  другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат  цената  на  доставената  топлинна  енергия  за  битови  нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият  бивш  съпруг  дължи  цената на доставената  топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата  бивши  съпрузи  по силата  на  чл. 153,  ал. 1 ЗЕ  в качеството си на съсобственици.

Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по настоящето производство е налице облигационно правоотношение, по силата на което ответникът следва да отговаря само за половината от задълженията, съобразно притежаваното право на собственост, КАТО именно в посочения смисъл е и заявената искова претенция.

 В съдебно заседание съдът е изслушал и приет а заключенията по допуснати по делото СТЕ И СИЕ, от които се установява следното:

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ. Впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била отразена в индивидуалните изравнителни сметки.  В стаите на жилището са налични четири монтирани радиатора, а в банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е определят по изчислителен път. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 1267,72 лева за цялата суми и съответно за половината – претенции съответни на тези от и.м..

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. От заключението на експерта по СИЕ се установява, че доставяна топлинна енергия е на стойност сумата от 724.89 лв., представляваща ЕДНА ВТОРА ид. ч. от общото задължение в размер на 1449.78 лв. за доставена,ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот апартамент, находящ се в гр. П., ул. “ Рашо Димитров “ бл. 95. вх**ап. 81. е абонатен № **********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.. от които главница в размер на 633.86 лв. и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 91.03 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г.Падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено е клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. При проверката в електронните регистри на ищеца не се установиха плащания от ответника по дълга за исковия период.В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “Техем сървисис “ - Директ" ЕООД са отразени в исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г.

Доколкото ответникът следва да отговаря само за половината от сумите, то и съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата претендирана в исковата молба, която е съответна на изчислената от вещото лице сума.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е91.03 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г.

Следователно исковете следва да бъдат изцяло уважени  като основателни.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 150,00лв- юк възнаграждение, 25лв- такса за образуване на гд, и 29 лева държавна такса за издаване на ЗИПЗ по чл.41 ГПК, като и 120 лева- СИЕ И  180 лева- ЗАПЛАТЕН ДЕПОЗИТ ЗА сте ПО ДЕЛОТО  или общо сумата от 504 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, която следва да бъде присъдена на ищеца.

Ответникът поради уважаване на исковата претенция в цялост няма право на разноски по делото.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.Г.Б., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 724,89 лв. /седемстотин двадесет и четири лева и 89 ст./  представляваща ^½ идеална част от общото задължение в размер на 1 449,78 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Р.Д.” бл**ВХ**ап** от които главница в размер на 633,86 лв. за периода от 01.05.2018 г. до

30.04.2020       г. включително, представляваща една втора идеална част от общата главница в размер на 1 267,72 лв.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 91,03 лв. за периода от 10.07.2018 г. до

23.07.2021       г., представляваща ½ идеална част от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 182,06 лв.; както и законната лихва върху главницата от 633,86 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Г.Г.Б., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 504 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски .

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ № ***** по описа на съда за 2020 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                                                    Районен съдия: