Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
21.01.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Тринадесети януари |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Елена
Генова |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
423 |
По
описа за |
2019 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17/27.09.2019
год. на Началник отдел “Рибарство и контрол – Западна България” гр.София към
Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр.Бургас, оправомощен да издава Наказателни
постановления, съгласно Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на нарушителят Н.М.М. ***, е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, за
нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА и са отнети на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в
полза на Държавата един брой риболовен уред – въдица, марка „HOOLIGAN – DIAMANTALB” и един брой макара сива на цвят, марка „EVROHOLD”, като незаконосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
ПОСТАНОВЯВА иззетите с Акт № В 0008933 от 21.04.2019 год. веществени
доказателства, а именно: един брой риболовен уред – въдица, марка „HOOLIGAN – DIAMANTALB” и един брой макара сива на цвят, марка „EVROHOLD” да бъдат ВЪРНАТИ на
собственикът им Н.М.М. ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Н.М.М. *** е обжалвал в срок
Наказателно постановление № 17/27.09.2019 год. на Началник отдел “Рибарство и
контрол – Западна България” гр.София към Главна дирекция „Рибарство и контрол”
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище в
гр.Бургас.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а
се представлява от ад С.К. от ВАК. Последният взема становище, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. На
първо място се посочва, че не съществува място на извършване на нарушението,
съответно липсва място на извършване на нарушението ,което е съществен порок на
цялата процедура и е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление. На следващо място се посочва, че не е установено дали процесните
въдици и в частност на тях била ли е поставена, макара, жилка, плувка и кука,
така както е посочено в описанието на нарушението. Визира се, че в землището на
с. Д.е имало няколко язовира, а именно три, от които два са бракувани и дефакто
те не представляват водоеми по смисъла на чл. 3 от ЗРА. На база посоченото се
акцентува, че няма как да бъде констатирано къде е извършено нарушението. Ответникът
редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по
делото.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно
от приложеното Известие за доставяне, жалбоподателят е получил Наказателното
постановление лично на 28.10.2019 год. и съответно е упражнил правото си на
жалба, като е депозирал последната на 30.10.2019 год., т.е. в законоустановения
срок.
Акт за административно нарушение № В 0008933/21.04.2019 год.
е съставен на жалбоподателя затова, че на 21.04.2019 год. в 16.05 часа на
язовир “Д.” в землището на с. Д.извършва любителски риболов с един брой
риболовен уред /въдица/, с монтирана на нея макара, жилка, плувка и кука,поставени
във водата в работно положение в момента на проверката, по време на забрана за
улов на риба, през размножителния период, съгласно Приложение № 1 от ЗРА и
Заповед на Министъра на земеделието и храните под № РД 09-376/12.04.2019 год.,
която е приложена и приета като доказателство по делото. Въз основа на така
съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, като е прието,
че е нарушена разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗРА.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: НП № 17/27.09.2019 г., АУАН № В 0008933/21.04.2019 г.,
Куриерска услуга от 28.10.2019 г., Постановление за отказ да се образува
Досъдебно производство от 17.05.2019 г. на Районна прокуратура гр.М.,
постановено по Преписка с вх.№ 759/2019 г. по описа на прокуратурата, пощенски
плик с клеймо от 20.05.2019 г., Куриерска услуга с клеймо от 31.10.2019 г.,
писмо под рег.№ 9400-6888/25.10.2019 г., Куриерска пратка с клеймо от
28.10.2019 г., писмо под изх.№ 11-00-5420-2/25.10.2019 г., ведно с 4 бр.
куриерски документа, Справка за
движението на пратка DB********** към
30.10.2019 г. с получател Н.М.М. ***, Заповед № ЧР 221/19.05.2015 г. на
Изп.Директор на Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас,
Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, Заповед
№ РД 09-376/12.04.2019 г. на Министъра на земеделието и храните, заверено копие
на Преписка № 759/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., Справка от
Кмета на Община М. под рег.индекс 11.01-669/12.12.2019 г., ведно с Акт за
публична общинска собственост № 496/13.07.2005 г., Скица под №
К04778/10.06.2015 г. на имот с номер
000414 в землището на с.Д., Скица на поземлен имот № 15-594931-02.07.2019 г. на поземлен имот с
идентификатор 22126.236.414 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
Справка под изх.№ КД-08-577/16.12.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район” гр.Плевен, Справка от Кмета на Община М. под рег.индекс
11-01-701/27.12.2019 г., ведно със заверени копия от Акт за публична общинска
собственост АПОС № 3911/20.08.2019 г., Скица на имот с идентификатор 22126.906.138
по КККР на с.Д., одобрен със Заповед № РД-18-1985/21.12.2018 г. на ИД на АГКК,
Договор за дарение № Д-Д-4/13.09.2019 г. между Областния управител на Област В.и
Кмета на Община М., Заповед № 841/04.10.2019 г. на Кмета на Община М. и Решение
№ 244 от Протокол № 19/29.01.2009 г. за съгласие язовирите „Б.” и „З. да се
бракуват. Съответно са разпитани свидетелите С.Д., Ц.Ц., Б. и Д.Д.. Първите
двама свидетели са съответно актосъставител и свидетел при съставяне на акта,
като и двамата работят като инспектори „РК” в отдел „Рибарство и контрол – Западна
България”, а последните двама са служители на РУ на МВР гр. М..
От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че на 21.04.2019 г. свидетелите Б. и Д.Д. били на работа дневна смяна когато
около 16.00 часа били изпратени на сигнал за незаконен риболов по време на
забрана на язовира в землището на с. Д.. Служителите на полицията, а имено с и Д. установили две лица от които един от тях
бил жалбоподателя. Двамата били до язовирната стена и ловели риба с въдици.
Свидетеля установява, че въдицата на
жалбоподателя била потопена във водата, като не е имало улов на риба.
Жалбоподателя и другото лице били преведени в полицейското управление до
пристигането на служителите от ИАРА.
Видно от показанията на свидетелите Д. и Ц. същите не са присъствали на
констатиране на нарушението, а са съставили процесния акт на база извършената
проверка от полицейските служители. От показанията на свидетелите Ц., и Д. се установява, че акта е съставен в
присъствието на свидетелите и на жалбоподателя в деня на извършване на
проверката. Последният се е запознал със съдържанието на акта и не е направил
възражение при връчване на акта. С процесния акт е иззет и риболовния уред. По
делото е изискано и приложено заверено копие на преписка под № 759/2019 г. по
описа на Районна прокуратура гр. М., която е била образувана по повод докладна
записка от служителите на РУ на МВР гр. М.. Както бе отбелязано и в по-горните
абзаци в хода на проверката е установено, че на 21.04.2019 г. служителите на РУ
на МВР гр. М., свидетелите и Д.
установили в с. Д.в района на язовира жалбоподателят и друго лице, които са
ловили риба без разрешение. На жалбоподателят е бил съставен и предупредителен
протокол по ЗМВР и процесният акт. Представителят на Районна прокуратура гр. М.
е преценил, че не са налице данни за престъпление, а се касае за
административно нарушение. Ето защо с Постановление за отказ да се образува
Досъдебно производство от 17.05.2019 г. Районна прокуратура гр. М. е отказала
да образува ДП и е прекратила преписката, съответно е изпратила препис от
постановлението по компетентност на Директора на ИАРА. Въз основа на така
постъпилото постановление е бил издаден процесният акт. С него от жалбоподателя
са иззети 1 брой въдица и 1 брой макара, надлежно описани като марка и вид. Към
писмените доказателства по делото се присъединяват и Заповед № РД 09-25/21.01.2014
год. на Министъра на земеделието и храните, която по безспорен начин установява
компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган. Съгласно
т.1.1 компетентен да съставя актове по ЗРА е именно актосъставителя С.Д.,
заемащ длъжност “главен инспектор” в сектор “РК” – отдел „Рибарство и контрол -
Западна България”. От своя страна оправомощени лица да издават Наказателни
постановления за нарушения, извършени на територията на повереният им сектор са
именно служителите на длъжност Началник отдел “РК” при изпълнителна “Рибарство и контрол – Западна България”
гр.София към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр.Бургас, какъвто
безспорно е и подписаният Р.Н., издал процесното НП. По делото е представено и
заверено копие на Заповед № РД 09-376/12.04.2019 год. на Министъра на
земеделието и храните, с която е въведена забрана за улов на риба и други водни
организми през размножителния период на видовете във водите на Черно море, река
“Дунав” и вътрешните водни обекти.
Съставянето
на АУАН е основополагащ елемент на административно-наказателното производство.
От законосъобразното осъществяване на тази дейност зависи ефективността на
дейността по налагане на административното наказание. Чрез съставения акт се
сезира оторизираният административно наказателен орган със съответния спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя, както и да се съдържат всички признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да
съществува правно единство между очертаното като нарушение текстово и цифрово в
акта и в наказателното постановление.
В случая
съставеният АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 ЗАНН, доколкото описанието на нарушението не е формулирано
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетвори изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право
на защита на лицето, срещу което се насочва административно-наказателната
репресия. Тези пороци са пренесени в издаденото впоследствие НП, доколкото в
конкретиката на казуса твърденията в АУАН и НП касаят извършване на риболов по
време на период на размножаване на рибата съгласно чл. 32, ал. 1
ЗРА и заповед № 09-376/12.04.2019 г. на Министъра на земеделието и
храните. Посоченият нормативен текст въвежда следната забрана: "Във
водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други
водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.
Буквалният прочит на цитираната норма и особеностите на нейната структура
(същата е бланкетна досежно обстоятелствата, диференцирани в приложение № 1 към
закона), налага извод, че консумирането на състав на административно нарушение
по необходимост изисква даденост на няколко кумулативно свързани компонента –
изпълнително деяние – дейност по упражняване на риболов, вид на водоема, в
който тя се извършва, вид на рибата или водните организми, за които се отнася
забраната, конкретен времеви момент, свързан с размножава на видовете,
доколкото за повечето от тях той е различен (така за зимно и пролетно
размножаващите се риби, включени в б. "а" от Приложение № 1).
Ангажирането на факти в подкрепа наличието на нарушение на нормата на чл. 32, ал. 1
ЗРА, включително и с оглед изпълване на бланкета, предвиден в
структурата й, задължително налага недвусмисленото отразяване на конкретика
относно всеки от така установените елементи от важимото правило, въвеждащо и
съответно задължение. В конкретния случай в АУАН и в НП формално е цитирано
наименованието на заповед на Министъра на земеделието и храните, но не е
пояснено какво е нейното съдържание и коя част от него има отношение към
конкретния казус, при все че относно диференцирането на видовете риби,
периодите на забраната и водоемите, за които тя важи, нормата на чл. 32, ал. 1
ЗРА е бланкетна, поради което и следва да се изпълни с конкретно
съдържание от посочените източници. В заповедта на МЗХ се установява забрана за
улов на риба през периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1,
т. 1 и 2 ЗРА.
Доколкото процесният водоем е язовир, то той в случай, че се намира до 1500 м
надморска височина, попада в тази категория и по-конкретно в тази предвидена в
т. 4, за която е забранен уловът на пролетно-лятно размножаващите се риби.
Видно от формулировката на този текст, забраната е поставена в зависимост от
надморската височина, на която е изграден рибностопанският обектът, както и от
периода, в който се осъществява уловът. Дори да се приеме, че е налице
субективно знание на нарушителя каква е точната надморска височина на водоема,
това не освобождава органите от задължението ясно да конкретизират тези обстоятелства,
в частност коя от хипотезите приемат за реализирана, тъй като единствено по
този начин може да се спази изискването за пълнота на фактите, по които да
осъществи своята защита привлеченото към отговорност лице.
Освен това
в обстоятелствената част на АУАН и НП не са посочени сроковете на забрана за
улов на риба през размножителния период, като същите са разграничени според
различните видове риби и времето на тяхното размножаване. За част от тях,
обозначени като зимно-пролетно размножаващи се, сред които речна пъстърва,
щука, распер и други, забраната в конкретния период не е важала. Налага се
извод, че пояснение относно вида на рибите, за които е действала забраната, не
е направено в акта и в НП, поради което и не става ясно кое точно от цитираното
Приложение (дали зимно-пролетно размножаващи се или пролетно-лятно размножаващи
се) е нарушено в поведението на жалбоподателя.
Липсата на
ангажирани факти от посочения порядък в съставения АУАН и издаденото НП
препятства и възможността на Съда да проведе контрол върху правилността на
обективираните констатации на органите, в частност да провери относимостта на
проявеното поведение на нарушителя именно към нарушението на установената в
разпоредбата на чл. 32, ал. 1
ЗРА забрана. Санкционният акт трябва да съдържа минимално изискуем
обем от факти, относими към нарушението. Описанието на процесното нарушение не
удовлетворява изискванията за достатъчност и съобразяване императива за пълно
отразяване на всички съставомерни признаци на деянието. Процесуалният пропуск е
съществен, като същият е ограничил възможността на нарушителя да разбере, за
какво се ангажира неговата отговорност и да организира своята защита.
Дословното цитиране в текстовата част на НП на елементите на правната норма, в
частност ползвани от законодателя препратки към други актове или текстове, без
тяхното съдържание да е пояснено, не може да удовлетвори изискването за
изчерпателност. Наказателното постановление очертава фактическите и правни
рамки на вмененото нарушение, които подлежат на изследване и установяване,
поради което бланкетност на изложените в него обстоятелства е недопустима, дори
и в потвърждение битието на същите административнонаказващия орган да е
ангажирал надлежни доказателства. Противното разбиране би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде висока степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без всякакво
значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало кое е материалното правило, за нарушението на което е
ангажирана отговорността му.
Коментираните
по-горе процесуални нарушения опорочават цялостната дейност по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушените
императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, обуславящи минималния задължителен стандарт за
законосъобразност на издаденото НП, се явяват абсолютно основание за неговата
отмяна.
Безспорно от събраните по делото доказателства е видно, че
жалбоподателя не е имал улов на риба, както и че не е известно, дали изобщо има
риба в този водоем. На следващо място, следва да се посочи, че процесната
Заповед на Министъра на земеделието и храните, въвеждаща забрана за улов на
риба по правна същност представлява общ административен акт и като такъв по
реда на чл.72 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от АПК следва да се съобщи публично.
Съобщаването се извършва по подходящ начин, който да гарантира възможността
заповедта да стане достояние на лицата, занимаващи се с риболов, за да могат
тези лица да я спазват под страх от санкцията по чл.70 ал.1 от ЗРА. По делото
не са събрани доказателства, че на съответния воден обект са били поставени
информационни табели, указващи наличието на забрана за извършване на любителски
риболо Публикуването на заповедта на сайта на ИАРА не позволява на всеки, който
извършва любителски риболов да може по лесен и достъпен за него начин да узнае
съдържанието й. По никакъв начин не е изследван въпроса знаел ли е нарушителят
за забраната за риболо Поради това положение ангажирането на отговорността му е
незаконосъобразна, поради липса на вина, като нарушението е несъставомерно от
субективна страна, тъй като не е осъществено при която и да е било от формите
на вина по чл.7 от ЗАНН – умишлено или непредпазливо. Друг съществен елемент,
който следва да се обсъди по делото е именно посочения воден обект язовир ли е,
или не и дали представлява изобщо воден обект. В акта респективно в
наказателното постановление е посочено, че нарушението е осъществено на язовир „Д.”
в землището на с. Д.. В тази насока с оглед установяване статута на язовира по
делото бе изискана справка от Община гр. М. и от Басейнова дирекция „Дунавски
район” и бе установено следното: От писмо под изходящ № КД-08-577/16.12.2019 г.
на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” се установява, че язовир с
името „Д.” няма в базата данни. От извършената проверка по документи е
установено, че в землището на с. Д., Община М. има 3 бр. язовири, съответно
язовир „П.”, язовир ”Б.” и язовир „З., който се намира на границите на
землищата на с. Д.и с. Г.К.. От страна на Община гр. М. и представените от нея
документи се установява, че те касаят язовир в м.”П.” според акт за общинска
собственост и в м. „Б.” според скиците. Във връзка с неточностите изложени от
страна на Община гр. М. и несъвпадението им с тези отразени от страна на
„Басейнова дирекция” съдебния състав е изискал от Община гр. М. наличните
документи относно язовирите „Б.” и „З. с оглед установяване техния статут към
21.04.2019 г. В тази връзка е постъпила справка от Кмета на Община гр. М. под
рег. индекс 11-00-701/27.12.2019 г. от която е видно, че статута на общинския
язовир „П.” е публична общинска собственост, представляващ поземлен имот
находящ се в землището на с.Д.. Относно язовир „Б.” находящ се в землището на
с. Д.видно от решение № 584 от протокол № 43/30.08.2018 г. Общинския съвет на
гр. М. е приел собствеността на язовир „Б.” да се прехвърли безвъзмездно на
Държавата. В тази връзка е сключен договор от 13.09.2019 г. между Областния
управител на област В.и Кмета на Община М. за безвъзмездното прехвърляне на
недвижимия имот, който е публична общинска собственост. Със Заповед №
841/04.10.2019 г. на Кмета на Община гр. М. имотът е отписан от актовите книги
за публична общинска собственост в полза на Областна администрация гр. В.. За
процесния язовир преди прехвърлянето безвъзмездно на държавата не е имало
сключени договори за отдаване под наем или общинска концесия, а през 2009 г. Общинския
съвет в гр. М. е дал съгласие с решение № 244 от Протокол № 19/ 29.01.2009 г. язовирите
”Б.” и „З. да се бракуват. От събраните гласни и писмени доказателства по
делото се установява по безспорен начин, че язовир „Д.” в землището на с. Д.не
съществува, т.е. административнонаказващият орган не е определил мястото на
извършване на нарушението. При съставяне на акта и издаването на наказателното
постановление е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 т.3 пр.2 и чл.57
т.5 пр.3 от ЗАНН, които установяват задължителните и реквизити като безспорно
един от тях е мястото на извършване на нарушението. Непосочването на точното
място на извършване и установяване на нарушението представлява липса на
задължителен реквизит, както на акта, така и на наказателното постановление.
Това е нарушение на административнонаказателната процедура, което е съществено
и сочи на незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 17/27.09.2019
год. на Началник отдел “Рибарство и контрол – Западна България” гр.София към
Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр.Бургас.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да бъдат ВЪРНАТИ един брой риболовен уред – въдица,
марка „HOOLIGAN – DIAMANTALB” и един брой макара сива на цвят,
марка „EVROHOLD”.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: