РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

         № 2218

 

 

           гр. Пловдив,  04.11. 2019 год.

 

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА частно административно дело № 3349 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

  Производството е по реда на чл.88,ал.3 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

  Образувано е по частна жалба на И.М.К., ЕГН ********** с адрес ***, против Акт за прекратяване с изх. № 1040-15-77/20.09.2019г. на  Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив, с който на основание чл.88, ал.2,предложение 2 от АПК е прекратено производството по жалбата на лицето с вх. №  1012-15-301/22.08.2019г. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-384/13.05.2019г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

             В частната жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от Съда и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по жалбата вх. №  1012-15-301/22.08.2019г. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-384/13.05.2019г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив.  

                Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на частната жалба, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното :

    Частната жалба е подадена в законоустановения срок по 88, ал.3 от АПК и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

                Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :

              За да прекрати производството по административното обжалване на цитираното разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.88, ал.2,предложение 2 от АПК, по-горестоящият административен орган - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че  жалбата е просрочена, тъй като разпореждането е било връчено лично на частния жалбоподател на 02.06.2019г., а той го е обжалвал след изтичането на едномесечният преклузивен срок по чл.117, ал.2,т.1 от КСО, с жалба, депозирана в ТП на НОИ - Пловдив на 22.08.2019г., изпратена чрез „Български пощи“ с датно пощенско клеймо от 20.08.2019г.  

              По делото се установява от приложената обратна разписка за връчване ИД № PS 4000 026CBI Y/л.99 гръб от делото/, че Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-384/13.05.2019г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказано отпускане на добавка по чл.84 от КСО, е било връчено лично на частния жалбоподател на  03.06.2019г. Срокът за обжалването му по административен ред – едномесечен, съгласно чл.117, ал.2, т.1 от КСО,във вр.с чл.117, ал.1,т.2,б“а“ от КСО е изтекъл, на  03.07.2019г., до когато не е била депозирана жалба срещу административния акт. Жалбата е депозирана по пощата с датно пощенско клеймо от 20.08.2019г., и е входирана в ТП на НОИ - Пловдив с вх. №  1012-15-301/22.08.2019г..

               При тази фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира, че обжалвания акт с който на основание чл.88, ал.2, предложение 2 от АПК е прекратено административното производството, е правилен. Правилно и законосъобразно горестоящият административен орган е приел, че е налице хипотезата на чл.88, 2, предложение второ от АПК, като депозираната жалба срещу Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-384/13.05.2019г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е просрочена, като подадена след изтичане на законоустановения срок, регламентиран в разпоредбата на чл.117, ал.2, т.1 от КСО,във вр.с чл.117, ал.1,т.2,б“а“ от КСО. Безспорно е установено по делото, че атакуваният административен акт е връчен лично на частния жалбоподател на 03.06.2019г. (не както е приел административния орган на 02.06.2019г., но това не променя правилността на крайните изводи на административиня орган за просрочие на жалбата). Именно съобщението за издадения административен акт е юридическия факт, който определя началния момент на възникване на субективното право на жалба. Оформените от длъжностното лице документи досежно момента на съобщаване са официални, израз на държавната удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства. При това положение едномесечният срок за обжалването на процесното разпореждане, регламентиран в разпоредбата на чл.117, ал.2, т.1 от КСО,във вр.с чл.117, ал.1,т.2,б“а“ от КСО, е изтекъл на 03.07.2019г.г./сряда – присъствен ден/, до когато не е била подадена жалба, поради което Съдът намира, че  депозираната жалба срещу него на 20.08.2019г. с вх. №  1012-15-301/22.08.2019г., действително се явява просрочена.

             Срокът за оспорване, предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал.2, т.1 от КСО,във вр.с чл.117, ал.1,т.2,б“а“ от КСО е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок  може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се преклудира правото на лицето да извърши валидно процесуално действие по обжалване. В случая, предвид изложеното по - горе срокът за обжалване е пропуснат и правото на оспорване  е погасено.   

             Следователно, като е приел, че е налице хипотезата на чл.88, ал..2, предложение 2 от АПК по отношение на жалбата против процесното разпореждане и е прекратил административното производство, административният орган – Директора на ТП на НОИ-Пловдив е постановил законосъобразен акт, който следва да остане в сила.

              По изложените съображения, Съдът прие частната жалба за неоснователна, поради което, и като такава същата ще следва да бъде оставена без уважение.             

             Предвид изричната регламентация на чл.88, ал.3 от АПК определението не подлежи на обжалване.

     Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд – гр. Пловдив,   ХІІ състав :

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И 

 

   ОТХВЪРЛЯ частната жалба на И.М.К., ЕГН ********** с адрес ***, против Акт за прекратяване с изх. № 1040-15-77/20.09.2019г. на  Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив, с който на основание чл.88, ал.2,предложение 2 от АПК е прекратено производството по жалбата на лицето с вх. №  1012-15-301/22.08.2019г. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-384/13.05.2019г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :