Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2023г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично
заседание на осемнадесети януари 2023 г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М. ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на
секретаря Веселка Крумова,
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1163/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 и чл.190 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от М.Й.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника
адв. С.Х. ***, срещу Заповед № 1087/18.04.2022 г. на
Заместник-кмета на Община Варна П. П., с която се разрешава на собственика на
ПИ с ид. № ***по КК на гр. Варна прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като
от съществуващ път ПИ ***по КК се завие на север и се продължи през
поземлени имоти: ПИ ***, с общо засегната площ 12 кв.м., ПИ *** /собственост на жалбоподателката/, покрай източната му
граница, с
общо засегната площ 113 кв.м.
и ПИ ***, покрай източната му граница, с общо засегната площ 63 кв.м.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Сочи се,
че актът не е издаден от компетентния орган, тъй като не е подписан от Кмета на
Община Варна, а от негов заместник, като в случая не е предвидена възможност да
се делегират правомощията. Твърди се, че органът не е установил всички
заинтересовани лица в административното производство, както и че заповедта е
издадена в нарушение на чл.35 от АПК, изразяващо се в неизясняване на всички
относими факти и обстоятелства. Твърди се, че оспорената заповед е постановена,
без да е проведена регламентираната в закона процедура по прокарване на
временен път, като освен това не е съобразено, че предвиденият с нея временен
път би засегнал в прекомерна степен имота на М.П.. Твърди се, че не е налице
нужда за М.Т.П. по смисъла на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ, тъй като същият досега е
преминавал през съседния му ПИ *** /собственост на неговите родители/, който е
следвал трасето по одобрения за *** ПУП-ПУР. Сочи се, че с одобрения по
процесната заповед временен път, родителите на М.П. също ще преминават, т.е. ще
получат достъп през имота на М.П., при това безвъзмездно и без да е провеждана
процедура по чл.190 от ЗУТ. Твърди се противоречие на оспорената заповед и с
императивните изисквания по чл.190 ал.3 от ЗУТ, тъй като предвиденото с нея
трасе не следва това на улицата по одобрения ПУП-ПУР, като освен това същото в
прекомерна степен засяга имота на жалбоподателката, тъй като ще мине през
изградена канализация, септична яма; остава част от 2.5м., която става
неизползваема; ще засегне ограда и трайни насаждения и ел. стълб, който
захранва имота с ел.енергия; като не е отчетена и голямата денивелация,
налагаща изграждане и на подпорна стена, както и физическата невъзможност да се
извърши завой под прав ъгъл по проектираното трасе. На изложените основания се моли за отмяна на
заповедт.
В съдебно заседание, чрез пълномощник адв.С.Х.
жалбата се поддържа и по съществото на спора се моли нейното уважаване. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна – Заместник-кмет
на Община Варна, не се явява, не се представлява.
Заинтересована страна М.Т.П.,
лично и чрез пълномощник адв. Ю.Б., в съдебно заседание и в писмено становище
/л.32/ оспорва жалбата, като аргументира нейната неоснователност. Оспорва
изложените в нея обстоятелства. Сочи, че за него безспорно е налице нужда от
временен път, тъй като няма достъп до имота си, в който има три законно
изградени постройки. Заявява, че родителите му действително имат достъп по
трасето по одобрения ПУП-ПУР, но само до своя имот и то не по път, а по тясна
пътека. От своя страна възраженията на жалбоподателката, са обсъдени от
Комисията за достъп до имоти в Община Варна, назначена със Заповед №
0415/06.02.2019г., като експертите на администрацията законосъобразно и
правилно са обследвали и избрали най-икономичния вариант за прокарване на
временен път. Твърди, че в имота на жалбоподателката няма трайни насаждения.
Има само смокиня и храсти, които е засадила след подаване на заявлението.
Счита, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна на изложени в становището основания, поради което
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В депозирани писмени
бележки поддържа становището си. Допълнително сочи, че съответствието на
оспорената заповед с материалния закон се установява и от заключението на
вещото лице. Заявява, че представените
от жалбоподателката в съдебно заседание писмени доказателства не установяват
законно изградена водопроводно отклонение и шахта, като освен това същите не се явяват заварени сгради и постройки, тъй
като включването в частния водопровод е станало след издаване на заповедта.
Същото становище поддържа и по отношение на предвидената за изграждане ограда,
по издадено едва на 05.10.2022г. разрешение за строеж. Допълва още, че
предвиденото със Заповедта трасе засяга единствено имотите на жалбоподателката
и на семейство Петрови, като последните предоставят безвъзмездно преминаване
през собствения им имот ПИ ***, видно от представена по делото декларация /л.33
от адм. преписка/. В заключение поддържа искането си за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованите страни в
производството А.С.П. и Т.С.П., лично и в приложено по делото писмено
становище, оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че процесната заповед е
правилна и законосъобразна, като постановена при спазване на процедурата и
избиране на икономически най-изгодния вариант за прокарване на временен път, с
която не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни
декоративни дървета. Молят отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите лица Й.Б.В. и Е.Б.А.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не излагат становище по
съществото на спора.
След преценка на възраженията и
становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и
приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта:
Жалбоподателката М.Й.П. е
уведомена лично за издаването на Заповед № 1087/18.04.2022 г. на Зам. Кмета на
Община Варна на 10.05.2022 г., видно от приложеното по административната
преписка известие за доставяне /л.7/. Жалбата, във връзка с която е образувано
настоящото съдебно производство, е депозирана пред ответника на 25.05.2022 г.,
поради което съдът приема, че е спазен установеният в чл. 215, ал. 4, изр.
първо от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. Предвид това и като депозирана от
лице с правен интерес – адресат на заповедта, пред надлежния съд, същата се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
По основателността:
Пред настоящата съдебна инстанция
жалбоподателката М.Й.П. се легитимира като собственик на ПИ с ид. *** по КККР
на гр. Варна, част от който попада в трасето на одобрения с оспорената заповед
временен път, въз основа на представения по делото титул за собственост:
Нотариален акт № 95, т. I, рег. № 3173, дело № 86/2017 г.
Административното производство
пред ответната страна е инициирано със заявление рег. №
АУ0850074ВН/17.08.2021г. /л.61/ на заинтересованата страна М.Т.П., с което е
поискано прокарване на временен път до собствения на заявителя ПИ ***по КК на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“.
Заявлението на М.П. е разгледано
на 26.08.2021г. на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за
достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на
временен път /за краткост – Комисията/, определена със Заповед №
0415/06.02.2019 г. на зам. Кмета на Община Варна. Взето е решение № 7-2 по
Протокол № 7/26.08.2021 г. /л.57-59/, с което е допуснато откриване на
процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ ***по КК на гр.
Варна, като се премине през ПИ 10135.2552.1287 покрай североизточната му
граница, като засегнатата част от имота възлиза на 182 кв. м. Комисията е
разпоредила да бъдат уведомени всички заинтересовани лица за взетото решение,
като им се даде възможност да направят възражения.
На основание чл. 26 от АПК до
заинтересованите лица и жалбоподателката е изпратено писмо рег. №
АУ085074ВН-001ВН/09.09.2021г., с което били уведомени за откриване на
процедурата по чл.190 от ЗУТ. В указания срок е постъпило възражение рег. №
АУ085074ВН-003ВН/14.12.2021г. /л.45/ от З.Т.Д., в което се посочва, че
предвиденият временен път би минал през построена в собствения му имот сграда,
както и че по трасето на временния път са прокарани захранващите кабели,
доставящи електричество на имота, В и К канализация и септична яма. Твърди се
наличието на много овощни дървета по предвиденото трасе, обуславящо нарушение
на чл.190, ал. 3 от ЗУТ. Счита се във възражението, че Комисията неправилно е
определила трасе на временния път, като се посочва в допълнение, че съществуват
на място други пътища и подходи към имота на заявителя. Не бил съобразен и
фактът, че ПИ *** също е собственост на заявителя и неговите родители, като
също така съществувал законосъобразен достъп и през имоти 10135.2552.***и
10135.2552.1294, като пътят по ***следва ПУР. Моли се за отмяна на решението по
т. 7.2. на Комисията за определяне на трасе за временен път по Протокол №
7/26.08.2021 г., като се прекрати преписката спрямо собствения му ПИ
1035.2552.1287.
Постъпилото възражение е
разгледано на заседание на Комисията, резултатите от което били обективирани в
Протокол № 1/27.01.2022 г. /л.41-44/. С решение 1-6 от Протокола е уважено
възражението на З.Д, като трасето на временния път се променя, като се премине
през собствения на жалбоподателката ПИ *** /със засегнати 113 кв. м./ покрай
източната му граница, както и по източните граници на ПИ *** /засегнати 12 кв.
м./ и *** /засегнати 63 кв. м./ и да се направи завой с чупка в ПИ ***/засегнати
7 кв. м./ под формата на триъгълник. Взетото решение било съобщено на
заинтересованите в настоящото производство страни на 08.02.2022г., видно от
приложените в преписката известия.
От М.П. е постъпило възражение
рег № АУ085074ВН-010ВН/17.02.2022г. /л.28/, в което е посочено, че така
проектирания временен път би засегнал инвестиционните намерения в собствения й
ПИ ***, а също така и изградена сграда, кабелите, осигуряващи електричество на
имота й, както и канализация, септична яма. Сочи наличието на овощни дървета,
както и двуметрова денивелация от югоизточната страна на имота. Твърди се във
възражението, че за достъп до имота на заявителя са налице други пътища и
пътеки, както и до собствения на родителите на М.П. ПИ ***, като са ползвали
пътищата от северната и северозападната страна на имотите им покрай ПИ
10135.2552.1283, 1265 и 1266. Моли да не се допуска прокарване на избраното
трасе на временен път, като се сочи, че има друг по-икономически изгодно трасе
за прокарване на временен път, която би следвала новата улица по ПУП.
Направено е и възражение от Й.Б.В.
рег. № АУ085074ВН-011ВН/18.02.2022 г. /л.26/, в което са изложени съображения
за липсата на необходимост от изграждането на чупка на завоя, което би отнело 7
кв. м. от собствения му ПИ 10135.2552.1294, тъй като след споразумение със
собственик на съседен имот преместил оградата си с 1 метър навътре към имота.
Твърди наличието на вековна черница в собствения си имот, която е засегната от
предложеното трасе на временния път.
Приложено е по делото и трето
възражение рег. № АУ085074ВН-012ВН/18.02.2022 г., изходящо от Е.Б.А., собственик
на ПИ ***, с което се твърди, че предложеното трасе на временен път би
обслужвало единствено два имота, което прави прокарването му нецелесъобразно.
Изпратена била и декларация от Т.С.П.
и А.С.П., с която двамата заявяват желанието си да предоставят безвъзмездно
преминаване на временния път през собствения им ПИ ***, като е изрично
декларирано и че не желаят обезщетение за това /л.33/.
Горепосочените възражения били
обсъдени на заседание на Комисията, обективирано в Протокол № 2/24.02.2022г.
/л.21/, като в решение 2-3 е посочена нуждата от
извършване на оглед на място на трасето. Резултатите от такъв са обективирани в
констативен протокол от 22.03.2022г. /л.18/, съгласно който като най-икономичен
вариант за трасе за достъп до ПИ 10135.2552.1268, е вече определеното
такова с решение 1-6 по Протокол № 1/2022 г., без да се засяга ъгъла на ПИ
10135.2552.1295, където има вековна черница. При огледа е установено, че с
това трасе от ПИ *** /имота на жалбоподателката/
се засягат само една смокиня и една слива, като в същия няма подобрения.
В Протокол № 3/23.03.2022г.
/л.13/ е обективирано решение 3-3, в което се уважава възражението на Й.Б.В. по
съображения за запазване на вековна черница. Останалите две възражения, на М.Й.П.
и на Е.Б.А., съответно не са уважени. Определеното с Решение 1-6 по Протокол №
1/2022г. трасе е счетено за най-изгодно, като е предложено издаването на
заповед от Кмета на Община Варна на основание чл. 190, ал. 1, вр. ал. 2, вр.
ал. 6 от ЗУТ.
Основавайки се на взетото от
Комисията решение, с разпоредителната част на оспорената Заповед №
1087/18.04.2022г. Зам. Кмета на Община Варна разрешил на М.Т.П. – собственик на
ПИ ***по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ да прокара временен път с ширина 3.50
м., като от съществуващ път ПИ ***по КК се завие на север и се продължи през:
ПИ ***, собственост на Е.Б.А. покрай източната му граница с общо засегната площ
от 12 кв. м., както и през ПИ ***, собственост на М.Й.П., покрай източната му
граница с общо засегната площ от 113 кв. м., съобразно Скица № 169/07.04.2022
г. на част от ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев по КК на гр. Варна, неразделна част от
оспорената заповед.
След уведомяване на
заинтересованите лица за издаване на акта своевременно е предприето неговото
оспорване по съдебен ред от М.Й.П..
По искане на страните и за
изясняване на фактите по делото, е допусната съдебно-техническа експертиза,
кредитирана от съда като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена. От
заключението по експертизата, поддържано и в съдебно заседание от вещото лице
инж. Р. И. П. /л. 85- 88/ се установява, че за района на *** е действащ
ПУП-ПУР, одобрен с решение № 552-6/26-27.07.2012г. на ОбС-Варна. Предвиденото
трасе на временния път не следва улиците по одобрената и влязла в сила ПУР.
Вещото лице е установило, че са
налице два други варианта за временен път до имота на заявителя, нанесени със
сини и с жълти линии на скицата, представляваща неразделна част от
заключението:
1.По границата между ПИ
10135.2552.1287 и 10135.2552.5260, като при трасе с ширина 3.5 м. ще се отнеме
пропорционално по 1.75 м. от двата имота. При този вариант вещото лице е
установило, че е налице скат /откоси/, което налага изграждане на насип за
преодоляване на денивелация от 2 м, като освен това ще бъдат засегнати и две
масивни сгради в ПИ 10135.2552.1267 /двуетажна/ и в ПИ 5260 /едноетажна/, които
не са нанесени на скицата по оспорената заповед, както и ограда по цялата
дължина на двата имота и трайни насаждения.
2.При втория вариант трасето
минава по североизточната граница между ПИ
10135.2552.1271 и 10135.2552.1270, като завива на запад по границата
между 1270 и 1269 с широчина 3.50 м. и налична денивелация, изискваща
изграждането на подпорна стена. Изложено е в експертизата, че дължината на този
вариант за трасе е 107 м. За неговото реализиране е необходимо ползването на
съществуваща пътека с широчина от 1 м. по цялата дължина на горепосочените
имоти. Според вещото лице, трасето на втория възможен вариант би засегнало
ограда от бетонови колове и оградна мрежа с дължина 67 м., както и трайни
насаждения в двата имота и електрически стълб от мрежа с високо напрежение, а
също и жилищна сграда в северния ъгъл на ПИ 1270. Необходимо е съгласно
експертното заключение и изграждането на подпорна стена за укрепване на голяма
денивелация на северозападната граница на имоти 1270 и 1269.
Съобразно заключението,
онагледено и със снимков материал, за имота на жалбоподателката *** има влязъл
в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-324/11.10.2018г. С процесното трасе в
този имот се засягат: водопроводно отклонение, ел.провод, водопроводна шахта,
портална врата от метална конструкция и метална мрежа, частично изпълнена
масивна ограда по издадено Разрешение за строеж № 198/05.10.2022г. Имотът е с
обща площ 1001 кв.м., от които 113 кв.м., или 11.29 % попадат в трасето на
временния път.
В имот *** се засягат 1 слива, 1 джанка и 1
кайсия, както и стара амортизирана ограда от бетонови колове и оградна мрежа.
От този имот 8.27 % - 63 кв.м. от общо 762 кв.м. попадат в
трасето на процесния път
Вещото лице е посочило, че към
момента на изготвяне на заключението, ПИ ***, собственост на Е.Б., не се явява
засегнат от предложеното трасе и от него не се отнемат площи за изграждане на
същото, тъй като е била извършена замяна на реална част от имота, с площ 16 кв.м., с нот.акт № 149/2022 г., във
връзка с прилагане на приетите ПУП-ПУР, одобрени със Заповед №
Г-324/11.10.2018г.
Вещото лице е дало заключение, че
от началната точка на временния път при имот ***до крайната точка на трасето,
до имота на заявителя, денивелацията е около 3 м., или 5,6 %
В открито съдебно заседание,
вещото лице допълва заключението, като заявява, че уличната регулация не е
приложена. Ширината на съществуващата на място улица – тупик /о.т.2443 – о.т.2441/ е достатъчна за да преминава лек автомобил,
в т.ч. и да направи завой към обслужвания имот. По същата има съвсем лека
денивелация – не повече от метър. На въпрос на адв.Х., уточнява, че скицата,
която е приложена към обжалваната заповед, в частта на границата между имота на
жалбоподателката - *** и този на Е.Б. -
1293, не съответства на КК.
На въпроса кой се явява
икономически най-изгодният вариант, без да се засягат в прекомерна степен
постройки и трайни насаждения, вещото лице дава заключение, че такъв вариант за
трасе на временния път се явява именно този по оспорената заповед.
На въпрос на съда, вещото лице П.
заявява, че трасето по влезлия в сила ПУП-ПРЗ на ж.к. „Изгрев“ до имота на
заявителя /1268/, представляващ главна улица, не може бъде приложено на място.
При пешеходно минаване по същото е установила, че между имотите, които са на юг
от предвиденото трасе, и тези на север има „огромна денивелация“, която може да
бъде преодоляна само с изграждане на подпорни стени, чрез извършване на
строително-монтажни работи за улица. В момента няма такъв реален достъп, който
да се разшири на улица.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба и след
извършената служебна проверка, и преценка на възраженията на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е налице правен интерес от
участие в настоящото производство на заинтересованите лица Й.Б.В. и Е.Б.А..
Първият е собственик на ПИ 1295, който видно от самата заповед, графичната част
към нея и от заключението на вещото лице, не се засяга от предвиденото с
оспорения акт трасе на временен път. А за вторият правният интерес е отпаднал, предвид извършената замяна на
реална част от имота, с площ 16 кв.м., с
нот.акт № 149/2022 г., във връзка с прилагане на приетите ПУП-ПУР. Поради това
производството по делото следва да се прекрати по отношение на тези две лица.
По валидността на акта:
Оспорената Заповед № 1087/18.04.2022г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – Заместник кмет на Община Варна, който е бил надлежно овластен от Кмета на общината
за това със Заповед № 5515/31.12.2019г. /л.8 от преписката/. Делегирането на правомощия е направено от компетентен
орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ,
вр. с чл.190 ал.6 от ЗУТ, поради което и възражението на
жалбоподателката в тази насока се явява неоснователно.
Предвид горното съдът намира, че
обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност.
По процесуалната
законосъобразност на акта:
Обжалваната заповед съответства и
на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.
59 АПК, като е посочен издателят на акта, неговият адресат, фактическите и
правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част и графична част,
при кореспонденция между последните.
Като неоснователни се преценяват
твърденията в жалбата досежно наличието на съществени процесуални нарушения при
издаването на заповедта, изразяващи се в неизясняване на всички относими към
случая факти и обстоятелства, както и необсъждане на възраженията на всички
заинтересовани лица. Оспореният акт съдържа изрични основания за издаването му,
в т.ч. пълно описание на фактическата обстановка и правни изводи, като са
описани и конкретните параметри на предложеното трасе за временен път. Като
неразделна част от процесната заповед е представена и скица, която представлява
графично изображение на текстовата, разпоредителна част и напълно съответства
на последната. Волеизявлението на издалия заповедта административен орган е
конкретно и ясно формулирано, не предполага различно тълкуване и не води до
неяснота и невъзможност за изпълнението му.
Съдът намира за неоснователни
твърденията в жалбата за процесуални нарушения, състоящи се в несъобразяване на
органа с подадените възражения от заинтересованите лица, както и че в
административното производство не са установени кои са всички заинтересовани
лица. Съгласно приложените с административната преписка, описани по-горе в
решението Протокол № 1/27.01.2022г., Протокол № 2/24.02.2022г. и Протокол №
3/23.03.2022г., всички подадени в хода на административното производство
възражения са били разгледани и обсъдени от заседаващата комисия. След преценка
на засегнатите имоти от предложеното трасе на временен път органът е установил
всеки един от собствениците им, като от доказателствата по преписката се
установява, че всяко едно от тези лица е било уведомено за инициираното
производство – известия за доставяне за всяко от заинтересованите лица,
обявления и т.н. В допълнение, след направено възражение от Здравко Т. Димов е
изменено трасето на временния път в решение по т. 1-6 от Протокол №
1/27.01.2022 г. Видно от представен по делото Протокол № 2/24.02.2022 г.,
възраженията на настоящата жалбоподателка и на Е.Б.А. също са били разгледани и
обсъдени на заседание на Комисията, след което е взето решение за необходимост
от оглед на място поради нужда от изясняване на фактическата обстановка.
Съгласно Протокол № 3/23.03.2022 г., след направено от Й.Б.В. възражение
относно трасето на временния път, същото е било повторно изменено поради
наличието на място на вековна черница, което, от своя страна, обуславя извод,
че всички възражения в хода на административното производство са били
разгледани и обсъдени от Комисията на заседанията й, като за всяко едно от
възраженията са изложени конкретни мотиви.
При извършената служебна
проверка, съдът констатира, че в хода на производството е осигурена възможност
на всички заинтересовани лица да упражнят процесуалните си права в пълен обем,
от което същите са се възползвали в горецитираните случаи чрез подаване на
възражения и представяне на доказателства в подкрепа на твърденията им, които
са били обсъдени от членовете на Комисията.
Горното навежда на извод, че не
са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
По материалноправната
законосъобразност:
Оспорената в настоящото
производство Заповед № 1087/18.04.2022 г. е издадена с правно основание чл.190,
ал.1, ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ. Съдържанието на първата алинея гласи, че когато
според подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице
само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може
да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Между
страните в производството липсва спор и се установява от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице, че: За територията на
кв. „Изгрев“ на гр. Варна има одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план
– План за улична регулация, приет с Решение № 552-6/26, 27.12.2012 г. на
ОбС-Варна; ПИ ***по КК на гр. Варна, собственост на заинтересованата страна М.Т.П.,
има лице по проектирана нова улица, съгласно този план, северозападно от имота
с ОТ 260-259-258-257-256-255 до ОТ 250; Към момента на подаване на заявлението,
както и на издаване на оспорения административен акт, няма реализирани по ПУР
улици на място, като до имота е затруднен достъпът.
Съгласно чл.190, ал. 6 от ЗУТ,
временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на
господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на
временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на
възражения в административната фаза на производството, както и образуването на
настоящото съдебно производство са категорична индиция за несъгласие на
собствениците на обслужващите имоти с прокарването на такъв път, с изключение
на собствениците на ПИ *** на сем.Петрови, подали в хода на административното
производство декларация за съгласие.
Горната констатация обуславя
извод за наличие на материалните предпоставки за провеждане на процедура по чл.
190 от ЗУТ. Както е посочено в ал.3 на чл.190 от ЗУТ, временните пътища по
възможност трябва да следват новите улици по ПУП, съответно улиците по
проектоплана или по извършените проучвания. Същите се прокарват по такъв начин,
че да не засягат заварени сгради и постройки, както и трайна насаждения.
Използваният израз от законодателя „по възможност“ сочи, че не е задължително
временният път да следва улиците по ПУП, когато той не е още приложен, а това е
единствено с препоръчителен характер. Като освен това, съгласно дадените от
вещото лице в съдебно заседание обяснения, с характера на заключение, към
настоящия момент трасето по влезлия в сила ПУП-ПРЗ на ж.к. „Изгрев“ до имота на
заявителя /1268/, не може бъде приложено на място, предвид голямата денивелация
и предвижданията за главна улица, изискващи извършване на значителни СМР. В.л.
изрично подчертава, че в момента по одобрения ПУП няма такъв реален достъп,
който да се разшири на улица.
В процесния случай и според
заключението на вещото лице, с предвиденото в заповедта трасе на временния път
се засягат изградената частично масивна ограда от бетонови блокчета с височина
2.20 м, водопроводно отклонение, захранващо имота на жалбоподателката,
ел.провод, водопроводна шахта, попадаща в трасето на временния път, портална
ограда и метална мрежа. В открито съдебно заседание е изрично посочено, че
водопроводната шахта е разположена във вътрешността на имота на
жалбоподателката. В ПИ *** се разрушават 3 броя трайни насаждения /слива,
джанка и кайсия/, както и стара амортизирана ограда от бетонови колове и
оградна мрежа. Горното не определя незаконосъобразност на процесната Заповед с
оглед включването на разрушените насаждения и подобрения в обезщетението,
дължимо от заявителя с решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ, както е
посочено в т. 3 от заповедта.
Заключението на вещото лице е
категорично, че предложеното в Заповедта трасе на временен път се явява
най-икономичният и възможен вариант.
Горното обуславя извод за
спазване на изискванията на закона при издаване на оспорения акт. Доводите на
жалбоподателката относно целесъобразното решаване на въпроса за икономичност и
целесъобразност следва да се преценяват само при наличието на няколко
законосъобразни варианта. В процесния случай, видно от горното, са налице три
възможни варианта за трасе на временния път, като изложеното в СТЕ и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание категорично сочат, че трасето,
предложено в оспорената заповед, е най-икономично и с него най-малко се засягат
права и законни интереси. Същото е и най-лесно изпълнимо. Останалите два
варианта засягат изградени в имотите масивни жилищни постройки, поради което и
не се явяват икономически обосновани.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че изискванията на чл. 6 от АПК, който гласи, че когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако
и по този начин се постига целта на закона. Както стана ясно, целта на
оспорената Заповед е да се осигури отговарящ на нормативните изисквания
временен транспортен достъп до ПИ 10135.2552.1268. Според чл. 6, ал.4 от АПК,
при наличие на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при
спазване на ал.1, 2 и 3 на същия член да избере тази възможност, която е
осъществима по най-икономичния начин и е най-благоприятна за държавата и
обществото. В настоящия случай, това е сторено от административния орган, който
от три възможни варианта е избрал единствения, най-икономичен и целесъобразен
начин, като същевременно при него са спазени и нормативните изисквания да не се
засягат прекомерно съществуващи на място сгради или трайни насаждения. Същият
се явява най-лесно осъществим, най-икономичен и най-целесъобразен, доколкото с
него се засягат по-малък брой имоти и от тях се отнема по-малко площ. При този
вариант целта на закона ще се постигне с възможно най-малко засягане на правата
на заинтересованите лица, по възможност, най-малко обременителния за трети лица
начин.
Досежно твърденията на
жалбоподателката за възможността за преминаване от М.Т.П. през ПИ ***, който е
собственост на неговите родители, съдът ги намира за неоснователни. Общият
смисъл на чл. 190 от ЗУТ е посредством временен път да се осигури транспортен
достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а
именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване
на все още неоткрити нови улици, проектирани по ПУП. Видно от доказателствата
по делото, дори съседният на собствения на М.П. имот да е собственост на
неговите родители, при съблюдаване на скица и предвид извършената по делото
СТЕ, става ясно, че ПИ ***няма осигурен транспортен достъп. Изложеното налага
извод за нужда от прокарването на временен път до имота на иницииралия
административното производство поради доказана по настоящото производство
нужда.
Дали отразената в скицата към
заповедта граница между имота на жалбоподателката - *** и този на Е.Б. - 1293, съответства на КК в
тази част, е ирелевантно за спора. Още повече, че това несъответствие
най-вероятно се дължи и на извършаната замяна и не засяга предвидения временен
път.
Наведените от жалбоподателката
доводи във връзка със законното изграждане на водопроводното отклонение и
шахта, както и възраженията на
заинтересованата страна М.П. по този въпрос, изложени в представена по
делото писмена защита, се явяват ирелевантни при преценка законосъобразността
на оспорения административен акт. Следва да се има предвид, че чл. 190, ал. 3
от ЗУТ държи сметка единствено за засягането на съществуващи сгради и постройки
и дълготрайни декоративни дървета, като с посочената норма само те са поставени
изрично под закрилата на закона. Според чл. 83, ал. 2 от ЗУТ, водоснабдителните
и канализационни мрежи в населените места се проектират като улични мрежи при
спазване на разпоредбите на глава IV, раздел II от ЗУТ, което извежда извод, че обсъждането на въпроса в
каква степен предвиденото трасе на временния път ще засегне изградената
водопроводната шахта в имота на жалбоподателката се явява безпредметно, като
освен това същият може да бъде технически решен при изграждане трасето на
временния път. В този
смисъл Решение № 12330/16.09.2019г. по адм.д. № 12450/2018г. на ВАС, ІІ отд.
Горното е относимо и по отношение
започналото по инициатива на жалбоподателката едва след издаване на процесната
заповед и след образуване на настоящото дело, производство по издаване на
разрешение за строеж, респ. строителство на бетонна ограда по издадено такова с
№ 198/05.10.2022г. Споделя се становището на заинтересованото лице, че в случая
не се касае за заварена постройка, по смисъла на закона. Без значение е също
така, че производството по оспорване на това РС от М.П. по адм.д. № 2614/2022г.
е било прекратено, поради липса на правен интерес.
По изложените съображения, съдът
намира обжалваната Заповед № 1087/18.04.2022 г. на зам. Кмета на Община Варна
за издадена от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с целта
на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което се
явява законосъобразен административен акт. Жалбата против Заповедта се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора съдът не
присъжда направените по делото разноски, тъй като искане в тази насока не е
постъпило своевременно.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ,
Административен съд – Варна, XVIII състав
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
1163/2022г. по отношение на Й.Б.В. и Е.Б.А..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.П., ЕГН **********,***,
срещу Заповед № 1087/18.04.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна Пейчо
Пейчев, с която се разрешава на собственика на ПИ с ид. № ***по КК на гр. Варна
прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като от съществуващ път ПИ ***по КК се завие на север и се продължи през поземлени имоти: ПИ ***, с общо засегната площ 12 кв.м., ПИ *** , покрай източната му
граница, с общо засегната площ 113 кв.м. и ПИ ***, покрай източната му граница, с общо засегната площ 63 кв.м
Решението
в прекратителната част има характера на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В
останалата част решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: