Р Е Ш
Е Н И Е
№ .......
гр. Велико Търново, 23.04.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 31 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Ищецът Хххв качеството му на ЕТ „ДАН – ЙОРДАН
МИХАЙЛОВ” гр. В.Търново, чрез пълномощника си адвокат Р.Т. твърди в исковата си
молба, че пострадал от настъпило на 08.10.2017г. ПТП, причинено от водача на другия
автомобил. Ищецът твърди, че в резултата на ПТП е претърпял имуществени вреди на
собстевеното му МПС – БМВ 5 ЕР ГРАН ТУРИЗМО, рег. № ВТ 4444 КК, в размер на
6527.15 лв., които били заплатени от него Ответникът, с
когото имал застраховка „Каско”, възстановил на ищеца вреди в размер на сумата
2302.27 лв. на 30.10.2017г. и сумата 1608.27 лв. на 20.02.2018г., или общо
3910.54 лв. Така останала дължима сумата 2616.61лв., посочена в исковата молба.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 2616.61 лв. застрахователно
обезщетение за вреди от настъпилото ПТП на 08.10.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончеталното й изплащане.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД гр.
София, чрез упълномощения си процесуален предсатвител юрисконсулт ххх оспорва
размера на причинените вреди, както и те да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Размерът на обезщетението бил определен след експертна оценка
на застрахователя, отчитайки средните пазарни цени на частите и труда,
необходим за поправене на вредите. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице – помагач
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт ххх
оспорва размера на предявения иск, като счита стойността на извършения от ищеца
ремонт за необосновано завишена и не отговаря на действителната стойност на
щетите по автомобила Ремонтът, извършен в офиицален сервиз бил по-скъп от
ремонта в друг сервиз.
Съдът след
като прецени
приетите писмени доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Страните нямат противоречиви становища относно нито
един от елементите на фактическия състав на претенцията, с изключение на
размера на дължимото обезщетение.
Ответникът е възстановил на ищеца вреди в размер на
сумата 2302.27 лв. на 30.10.2017г. и сумата 1608.27 лв. на 20.02.2018г., като
размерът на обезщетението възлиза на общо 3910.54 лв. За ремонта на автомобила
ищецът е заплатил сумата общо 6527.15 лв. – 1367.51 лв. на 14.11.2017г. на Кар
Варна ООД за заден амортисьор и алуминиева джанта; 1500 лв. на 09.11.2017г. на
ЕТ „Автолаксервиз” за предна броня,
преден десен калник и боядисвенато им; както и 3659.64 лв. на 03.11.2017г. на
Кар Варна ООД за: пневматично окачване задно, стойка десен фар, държач десен
калник подкалник преден десен средна част и предна част, буфер, тръбопровод
стъкломиещо, дясна дюза фар и десен фар.
На основание чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Аналогична е
разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при имущественото застраховане. Вредата в
процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество. В тази
връзка, по делото е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като пълно, компетентно, задълбочено и добросъвестно дадено. Според вещото
лице, пазарната цена на имуществената щета с включена цена на частите в ново
състояние и вложения труд, възлиза на сумата от 6556.21 лева с ДДС. Тя се
следва на застрахованото лице на основание чл. 400, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. За възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Качеството на
извършвания ремонт се гарантира от официалния сервиз чрез договорките му с
производителя на МПС - за разлика от обикновения сервиз, поради това и съдът не
възприема възраженията и доводите на ответника и
третото-лице помагач, че не всички детайли следвало да се подменят с нови и
ремонтът не било следвало да се извършва в официален сервиз. Освен това, заплатените
от ищеца суми са само за вредите по МПС от настъпилото ПТП на 08.10.2017г.,
като техния вид изцяло кореспондира с описаните от застрахователя вреди в
искането за завеждане на застрахователна претенция от 09.10.2017г., подписано след
оглед от експерт на ответното застрахователно дружество.
При така
установеното от фактическа страна за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, възникване на застрахователно събитие, конкретни по вид и
стойност щети, констатирани след сключване на застрахователния договор, и след
като взе предвид заключението на вещото лице инж. С.С., което изцяло кредитира
като всестранно и компетентно дадено, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за основателен. Ответното дружество не е доказало
да са налице основания, изключващи отговорността му по застраховката „Каско”. В
чл. 408 КЗ са изброени хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, или в други случаи, предвидени със закон. В
случая не е доказана нито една от тези предпоставки.
От друга страна, ищецът е успял да докаже
в производството настъпилите и незаплатени му от застрахователя имуществени
вреди и тяхната стойност към деня на настъпване на застрахователното
събитие – 08.10.2017г. Дължимото
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към настъпването на
застрахователното събитие. Относно размера на дължимата от застрахователя сума
същата се установи посредством заключението на вещото лице. Съдът намира
предявения иск за изцяло основателен, тъй като размерът му е по-нисък от този,
посочен от вещото лице.
Доколкото
действителната стойност на увреденото МПС към деня на настъпване на
застрахователното събитие е в размер на 6527.15 лв., исковата претенция в
размер на 2616.61 лв. следва да бъде уважена в цялост. Горната сума е получена,
като от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 6527.15 лв. се
приспаднат изплатените от ответника като застрахователно обезщетение
суми от 2302.27 лв. - на 30.10.2017г., и 1608.27 лв. - на 20.02.2018г., като
общият размер на изплатеното обезщетение от ответника възлиза на общо сумата 3910.54
лв.
Върху така
определената главница и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи и
законната лихва върху главното задължение, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 04.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски по делото в размер на 734.66 лв.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД ЕИК 121265113гр.
София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано по пълномощие от
юрисконсулт ххх, да заплати на Хххс ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „ДАН –
ЙОРДАН МИХАЙЛОВ” гр. В.Търново, ЕИК *********, гр. В.Търново, ул. Александър
Бурмов № 8 сумата от 2616.61 лева
/две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ -
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 08.10.2017 г. и съставляващо покрит риск по застраховка „Каско” на МПС от 23.12.2016 г., ведно със законната лихва
по чл.86 от ЗЗД за времето от подаване на исковата молба – 04.01.2019г., до
окончателното й изплащане, както и сумата 734.66
лева /седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - разноски
по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. Цариградско
шосе № 47А.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: