№ 2583
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110204673 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дукат Инженеринг ЕООД с ЕИК: ********* против наказателно
постановление (НП) № № СО-ЗУО-Ю- 22-25КС-687 от 28.02.2023г., издадено от Й.А.Ф. -
кмет на Столична община, с което на Дукат Инженеринг ЕООД с ЕИК: ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 400 (хиляда н
четиристотин) лв., за административно нарушение на чл. 134, ал. 1 т. 1 от Закона за
управление на отпадъците.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че ЕИК на санкционираното
дружество не е посочено правилно, което налага отмяна на НП. Оспорва се авторството на
нарушението. Посочва, че мястото на извършване на нарушението не е посочено правилно,
като не е отразена и датата на извършване на нарушението. Счита, че земната маса не
представлява строителен отпадък. Сочи, че в УПИ, в който е извършвано строителството, не
е складирана или изхвърляна земна маса. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрк. Б.
моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. П. моли за
потвърждаване на НП, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На адрес гр. София, в район „Младост“, ул. „************** се извършвало
строителство на обект: „Жилищна сграда с к. к. +10 м. и подземни гаражи. Към 14.09.2022г.
обектът бил завършен на етап „груб строеж“.
На неустановена дата, но преди 14.09.2022г. била складирана земна маса – почва в
съседен имот от неустановено по делото лице. На 14.09.2022г. била извършена проверка от
Г.М.Г., А.Р. и свидетеля Г.С., служители на столичен инспекторат в присъствието за
инвеститора на М.М.. Бил съставен констативен протокол, в който били отразени
констатациите от проверката, а именно, че в съседен имот (непосочен) са депонирани земни
маси в количество повече от 50 кубични метра и не е представено разрешение за такава
дейност. Били дадени предписания за представяне на документи.
При непредставяне на изисканите документи и въз основа на така изготвения
констативен протокол, свидетелят Г.И.С., на длъжност „старши инспектор" в Столичен
инспекторат към Столична община, в присъствието на свидетеля Г.М.Г., служител на СИ
към СО, гр. София, ул. „Париж” № 5, съставил акт за установяване на административно
нарушение № 22-25KC-687/21.10.2022 г. на Дукат Инженеринг ЕООД с ЕИК: *********. В
АУАН било посочено, че на 14.09.2022 г., около 10:40 ч., в гр. София, в район
„********************** Ш 22а, на обект: „Жилищна сграда с к. к. +10 м. и подземни
гаражи - първи, втори етап в УПИ ХХII-5414, 5415, 5418. м. Горубляне, юридическото лице
„Дукат инженеринг“ ЕООД „изхвърля“ неопасни строителни отпадъци (земни маси) на
неопределени за това места. При съставяне на АУАН не били направени възражения, не
постъпили такива и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление (НП) наказателно постановление (НП) № № СО-ЗУО-Ю- 22-25КС-687 от
28.02.2023г., издадено от Й.А.Ф. - кмет на Столична община, с което на Дукат Инженеринг
ЕООД с ЕИК: ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 400 (хиляда н четиристотин) лв., за административно нарушение на чл. 134, ал. 1
т. 1 от Закона за управление на отпадъците. В Но било посочено, че нарушението се
изразява в това, че на 14.09.2022 г., около 10:40 ч., в гр. София, в район
„********************** Ш 22а, на обект: „Жилищна сграда с к. к. +10 м. и подземни
гаражи - първи, втори етап в УПИ ХХII-5414, 5415, 5418. м. Горубляне, юридическото лице
„Дукат инженеринг“ ЕООД е изхвърлило неопасни отпадъци - строителни отпадъци /земни
маси/, което е неразрешено място за изхвърляне на такъв вид отпадък
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Г.С., К.К. и М.А., както и от приетите по делото писмени
2
доказателства – длъжностна характеристика за длъжността "старши инспектор" в районен
инспекторат към Столична община, констативен протокол от 14.09.2022г. с приложен
снимков материал, Заповед СО-РД-09-95/22.01.2013г., скица на поземлен имот № 15-
1338154-09.12.2021 г. и другите, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С., доколкото същите са логични,
последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. От
показанията на този свидетел се установява каква проверка е извършена, какви са нейните
констатации, но следва да се посочи, че същите не доказват извършването на нарушението.
Видно от е от съобщеното от този свидетел, че той не е установил кое лице е депонирало
земната маса в съседния имот на строежа, нито кога е осъществено това. Самият той
единствено посочва, че към датата на проверката земната маса е била на това място, но не се
установява от показанията на този свидетел кога реално е извършено нарушението, което
видно от показанията, не е извършено на посочената в НП и АУАН дата – 14.09.2022г.,
която е датата на проверката, но не и тази на осъществяване на деянието. От показанията на
свидетеля се установява и че земната маса е изхвърлена в съседен на строежа имот,
противно на посоченото в НП и АУАН, видно от които земната маса се твърди да се е
намирала в имота, в който се строи. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, че
свидетелите К. и А. в хода на проверката са му заявили, че земната маса е с произход
строителния обект, доколкото в констативния протокол или в други материали по
преписката такива сведения липсват, а свидетелите К. и А. отричат да са съобщавали на
проверяващите такива обстоятелства и дават различни сведения за произхода на земните
маси. Отделно от това свидетелят С. твърди двамата свидетели, доведени от жалбоподателя,
да са се разписали в констативния протокол, което не отговаря на действителността,
доколкото видно от протокола за проверка, същият е разписан от проверяващите и от
представителя на инвеститора – М.М., а имената на свидетелите въобще не фигурират в
протокола, което дискредитира показанията на този свидетел в тази им част, включително и
във връзка с това кой и какво е съобщил в хода на проверката. Видно от показанията на този
свидетел, макар и да не е записано в протокола, същият бил установил, че земната маса ще
се използва за обратен насип, което обаче не намира опора в другите доказателства по
делото и не е описано от проверяващи в протокола, макар и това да има ключово значение за
приложимостта на Закона за управление на отпадъците.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите К. и А., които макар и да са
служители на дружеството-жалбоподател, съдът не намери това обстоятелство да е повлияло
на депозираните от тях показания. Същите са еднопосочни и не се оборват от друг събран
по делото доказателствен материал, включително и от показанията на актосъставителя.
Видно от показанията им, действително в съседен имот има голямо количество земна маса,
но категорично се установява, че тя не е депонирана там на посочената в АУАН и НП дата –
14.09.2022г., доколкото към тази дата сградата е била на етап груб строеж, видно и от
констативния протокол, когато изкопи не са се извършвали по данни и на тримата
свидетели. И двамата свидетели – К. и А. са категорични, че земната маса се е намирала на
3
това място още към датата на започване на строителството, която предхожда проверката на
СО. Видно от показанията на свидетеля К., съседният имот е със свободен достъп, а
жалбоподателят не е извозвал земна маса, още по-малко в деня на проверката и посочената в
АУАН и НП дата на нарушението. Видно от показанията и на двамата свидетели, земната
маса от обекта е изкопавана в периода април-май 2022г., като е извозвана на депо, а през
посочения в НП и АУАН ден не е копана земна маса, а обратен насип е извършван след този
период и не от почва в съседния имот.
Съдът дава вяра и на писмените доказателства по делото, които служат за проверка
на гласните доказателствени средства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН е издаден от компетентен орган. Материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН следва от Заповед от 22.01.2013г. с оглед разпоредбата на чл.157, ал.1
от ЗУО, както и с заеманата длъжност (доказана и с подписаната от лицето длъжностна
характеристика). НП е издадено от кмета на СО, чиято компетентност произтича от чл.157,
ал.4 от ЗУО.
Съгласно чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от
1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни
отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените
от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за
местните данъци и такси.
Съдът обаче констатира, че нито в хода на производството пред АНО, нито в хода
на съдебното следствие се установи извършителят на нарушението. Видно от събраните по
делото доказателства, включително и гласни доказателствени средства, авторът на
нарушението остана неустановен, но беше категорично доказано, че това не е дружеството-
жалбоподател. Видно от събраните свидетелски показания, включително и на
актосъствителя, не се установява именно дружеството Дукат Инженеринг ЕООД да е
депонирало процесната земна маса в съседния имот на строежа, който реализира. Към
момента на проверката служителите на СИ към СО не са установили служители на
дружеството или лице под негово ръководство да изхвърля земни маси в съседния имот, а са
заварили депонираната там земна маса. В хода на съдебното следствие обаче се доказа
непротиворечиво, че не санкционираното лице е автор на деянието, следователно неговата
административнонаказателна отговорност е реализирана при допуснато нарушение, което от
своя страна влече отмяна на атакуваното наказателно постановление на самостоятелно
основание.
4
Отделно от това датата на нарушението е посочена неправилно, доколкото от
всички материали по делото несъмнено се установи, че депонирането на земните маси не е
извършено на посочената в АУАН и НП дата, което всъщност е датата на проверката. Видно
от разпита н на актосъставителя обаче, на тази дата същият не е установил депониране на
строителни отпадъци в имота, което лишава от доказателствена опора твърдението в АУАН
и НП деянието да е извършено на посочената в тези документи дата. В този смисъл и така
описаното нарушение като дата на осъществяване не само е недоказано, но категорично
оборено като твърдение. Доколкото датата на нарушението е съществен реквизит на НП и
АУАН, изрично посочен като такъв в чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, респективно в чл.57, ал.1 , т.5
от ЗАНН, нейното неправилно посочване или установяване е винаги съществено нарушение,
което води или до недоказаност на твърдяното нарушение, или до съществено нарушение на
процесуалните правила, като и в двата случая се касае за самостоятелно основание за отмяна
на НП. Доколкото се установи, че нарушението не е извършено на посочената в АУАН и НП
дата, а с категоричност се доказа, че депонирането, макар и от неустановено лице, се е
състояло на неустановена дата преди проверката и посочената дата, нарушението се явява и
недоказано в темпорален аспект, което също на самостоятелно основание води до отмяна на
НП.
Отделно от това съдът констатира неправилно описание на мястото на
нарушение,респективно непълно описание на самото нарушение в нарушение на чл.42, ал.1,
т.3 и т.4 от ЗАНН, респективно чл.52, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според АУАН и НП нарушението е
извършено чрез депониране на строителни отпадъци /земни маси/ в имота, в който се
извършва строителството, а не в съседен на него. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че
става въпрос за изхвърляне на строителни отпадъци под формата на земни маси в съседен на
описания имот, както е посочено в констативния протокол и се установи от разпита на
тримата разпитани свидетели. В този смисъл не е посочено коректно мястото на извършване
на нарушението, нито описанието на нарушението отговаря на действително реализиралите
се факти. Следва да се има предвид, че мястото на депониране на земните маси е от
изключителна важност в конкретния случай и неговото некоректно посочване като имота, в
който се изгражда сградата е нарушение и неточност в описанието, които нарушават
правото на защита на санкционираното лице и инкриминират обстоятелства, които въобще
не са се реализирали. Видно от доказателствата по делото така описаното нарушение не е
извършено, доколкото на адрес в гр. София, в район „Младост“, ул. „************** не се
доказа да са изхвърляни строителни отпадъци. Това е също самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Противно на изложеното в жалбата, в принципен план земните маси от изкоп са
строителен отпадък по смисъла на § 39 от ЗУО, според който Строителни отпадъци" са
отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени
в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на
Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква
"а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на
5
Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4
от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му
изменения. Видно от РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 3 май 2000 година за замяна на
Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а)
от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение94/904/ЕО на Съвета за
установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от
Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци, според Глава 17, номер 17 05
такива отпадъци са почва (включително почва, изкопана от замърсени места), камъни и
изкопани земни маси.
Следва да се има предвид обаче, че ЗУО самоограничава приложното си поле само до
някои случаи на изкопани земни маси. Съгласно чл.2, ал. 2, т.4 от ЗУО този закон не се
прилага за незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време
на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на
строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан. Дори и да се
приеме, че земната маса е складирана в съседния имот от жалбоподателя, което категорично
не се установява, още по-малко на посочената дата, то по данни на самия проверяващ и
актосъставител, същата земна маса е следвало да се използва за обратен насип именно в
същия имот, от който се твърди да е изкопана. В този смисъл категорично случаят попада и
в предвиденото от самия ЗУО изключение и действията, макар и недоказани, на
жалбоподателя, не попадат в приложното поле на ЗУО, включително и в неговите
административнонаказателни разпоредби, като дори и в тази хипотеза АНО е допуснал
нарушение на материалния закон като не е съобразил посоченото изключение и е приложил
закон, който не урежда този вид обществени отношения.
Поради изложеното, с оглед недоказаността на нарушението нито като авторство,
нито като дата на осъществяване, поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения НП подлежи на отмяна.
С оглед основателността на жалбата, право на разноски има жалбоподателят, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, което е с 10 лева над
минималното, поради което възражението на въззиваемата страна за прекомерност не следва
да бъде уважено и сумата следва да се присъди в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № № СО-ЗУО-Ю- 22-25КС-687 от
28.02.2023г., издадено от Й.А.Ф. - кмет на Столична община, с което на Дукат Инженеринг
ЕООД с ЕИК: ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
6
размер на 1 400 (хиляда н четиристотин) лв., за административно нарушение на чл. 134, ал. 1
т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Дукат Инженеринг ЕООД с ЕИК: *********
сумата от 450 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7