№ 828
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 37 от 09.10.2020г., постановено по търг. дело № 88/2020г. на
Видинския окръжен съд, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е осъдено да плати на В. П. И. сумата 10 000 лева,
като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 250 лева,
като обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 16.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 12.09.2019г. -
датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ, до окончателното
плащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 30 000
лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да плати на Окръжен съд-
Видин държавна такса в размер 400 лева и разноски за възнаграждение на вещи
лица в размер 116,66 лева; Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е осъдено да плати и на адв. Й. Д. сумата 1000 лева,
като адвокатско възнаграждение. С решението на Видинския окръжен съд, В. П.
И. е осъден да плати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1165,24 лева, съразмерно отхвърлената част на
исковете, както и сумата 296,55 лева-разноски за възнаграждение на вещи лица,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба е подадена от Сдружение „Национално бюро на българските
1
автомобилни застрахователи“, чрез пълномощника адв. З. В., срещу решението на
ОС-Видин, в частта, с която сдружението е осъдено да плати на В.И. обезщетение
за неимуществени вреди над 5 000 лева до присъдените 10 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят смята, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, като съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 51,
ал.2 ЗЗД. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, категорично се
установява, че ако ищецът е пътувал с предпазен колан, той не би получил
разкъсно-контузната рана в челната област, предвид това, същият пътувайки в
нарушение на правилото на чл. 137а ЗДвП, е допринесъл за собственото си
увреждане с 50 %. Жалбоподателят смята, че обстоятелството, че МПС, което
ищецът е управлявал е без фабрично монтирани колани, не изключва приноса на
пострадалия, тъй като приемайки да пътува в МПС без оборудвани колани,
същият сам се е поставил в риск. Изложени са съображения, че съдът неправилно
е присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от 12.09.2019г. вместо от
12.10.2019г., тъй като тримесечният срок за окончателно произнасяне на
Сдружението изтича на 12.10.2019г. Искането е да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният
иск за заплащане на неимуществени вреди бъде отхвърлен за разликата над 5000
лева до 10 000 лева.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. П. И., чрез пълномощника адв. Й. Д., е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като
неоснователно.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК от В.И., чрез адв. Д. е постъпила насрещна
въззивна жалба против решението на ОС-Видин, в частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
10 000 лева до 15 000 лева. Този жалбоподател смята, че при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52
ЗЗД, без да съобрази вида и характера на причинените травми, загубата на
работоспособност на пострадалия, както и негативните последици за живота му,
вследствие причинените при ПТП увреди. Искането е да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
на В.И. бъдат присъдени още 5 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК от Сдружение НББАЗ не е постъпил отговор на
насрещната жалба.
Решението на Видинския окръжен съд, в частта, с която Сдружение НББАЗ е
осъдено да плати на В. П. И. сумата 5 000 лева, като застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 250 лева, като обезщетение за имуществени
вреди, причинени при ПТП на 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от 12.09.2019г. до окончателното
плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
2
обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. И. с искова молба, с която
против Сдружение НББАЗ са предявени искове с правно основание чл. 511, ал.1,
т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 250 лева,
причинени при ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от
12.09.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2019г., около 17,00 часа на главен
път Е-79 е настъпило ПТП с участието на т.а. „Мерцедес 14 22“ с рег. № ***,
управляван от ищеца и т.а. „Рено“ с турска регистрация с прикачено ремарке,
управляван от Н. А., в следствие на което на ищеца са причинени телесни
увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на т.а.
Рено, който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, при опит
да преодолее десен за него завой, изгубил контрол върху автомобила, при което
навлязъл в насрещната лента за движение и настъпил страничен удар между
прикаченото полуремарке от т.а. „Рено“ и насрещно движещия се в своята пътна
лента т.а. „Мерцедес 1422“. Твърди се, че на виновния водач е съставен АУАН №
658900/16.05.2019г. и по случая било образувано ДП № 162/2019г. по описа на
РУП-Белоградчик, пр.пр. № 1297/2019г. по описа на РП-Видин.
Ищецът сочи, че в резултат на ПТП е получил мозъчно сътресение,
придружено със загуба на съзнание; руптура на мускулно-сухожилните елементи
на ротаторния маншон на лявото рамо, довело до синдрома на ротаторния
маншон; контузия на шията; разкъсно-контузна рана на челото; множество
охлузвания в областта на главата. Сочи, че бил откаран по спешност в МБАЛ
„Света Петка“ АД –Видин и настанен в Хирургично отделение, където разкъсно-
контузната рана на челото била обработена хирургически, чрез зашиване; че
поради мозъчното сътресение изгубил съзнание, нямал ясен спомен за случилото
се и при постъпване в болницата имал позиви за повръщане и световъртеж; че
след извършените многобройни консултативни прегледи и изследвания му било
приложено медикаментозно лечение, като на 19.05.2019г. бил изписан от
лечебното заведение с препоръка за спазване на хигиенно-диетичен режим,
спазване режим на покой, прием на медикаменти и наблюдение от специалист, а
заради мозъчното сътресение му било указано да избягва всякакви физически и
психически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.
Ищецът сочи, че освен болките в главата, изпитвал и нетърпими болки в
левия си горен крайник, поради което на 18.06.2019г. се консултирал с
травматолог, който при прегледа установил, че ротаторният маншон на лявото
рамо е увреден и назначил терапевтично лечение и провеждане на
физиопроцедури. Твърди също, че на 01.07.2019г. отново бил прегледан от
специалист, поради нестихващите болки, като отново му било назначено
терапевтично лечение, а на 26.07.2019г. бил извършен ядрено-магнитен резонанс
на лява раменна става по повод увредата на ротаторния маншон. Ищецът твърди,
3
че вследствие на ПТП изпитал изключително силни физически болки и страдания;
острите болки в главата, постоянния световъртеж и позивите за повръщане го
карали да се чувства безполезен; изпитвал светлочувствителност и замаяност и
към момента все още не е възстановен, тъй като продължава да изпитва силни
болки в главата, които станали хронични; заради увредата на ротаторен маншон
на лявото рамо не можел да извършва обичайните, ежедневни дейности и се
нуждаел от постоянната грижа и съдействие на своите близки. Сочи, че всичко
това му създало чувство за непълноценност; че месеци наред се намирал във
временна неработоспособност, като са му издадени болнични листове от ЛКК за
вече 94 дни. Сочи, че във връзка с проведеното лечение направил разходи в общ
размер 250 лева – такса за ЯМР.
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за т.а. „Рено“ с турска
регистрация е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със срок на действие от 21.09.2018г. до 21.09.2019г. със Alianz
Turkey. Твърди се, че от справката на интернет-страницата на НББАЗ се
установило, че компанията не е назначила свой представител за уреждане на
претенции в Република България, поради което ответникът, в качеството си на
компенсационен орган, се явява пасивно легитимиран да отговаря по така
предявената претенция. Предвид това, на 12.07.2019г. ищецът сезирал ответникът
с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, но в законоустановения
срок сдружението не платило, нито определило размер на обезщетението.
Предвид всичко изложено ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати
претендираните суми.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Сдружение НББАЗ не
оспорва наличието на застрахователното правоотношение към датата на ПТП за
т.а. „Рено“ с турска регистрация, но оспорва предявените искове по основание и
размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както
и твърдението, че вина за настъпването на инцидента има водачът на т.а. Рено.
Сочи, че в представените към исковата молба доказателства не са налице данни,
че след ПТП ищецът е изпаднал в безсъзнание. Твърди, че проведеното лечение
на травмите, претърпени от ищеца е консервативно и същият е изписан от
болницата след наблюдение в добро общо състояние, стабилизиран. Оспорва и
наличието на причинна връзка между твърдяното увреждане на „ротаторния
маншон“ на ляво рамо и ПТП, тъй като според представеното ядренно-магнитно
изследване това увреждане е посочено, като „дегенеративно заболяване“. Предвид
това ответникът смята, че претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишена. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан. Ответникът оспорва изцяло
претенцията за заплащане на имуществени вреди, тъй като сочи, че направения
разход не е в причинна връзка с телесните увреждания,причинени при ПТП.
Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
4
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 16.05.2019г., около 17 часа на
главен път Е-79 в с. Скомля на ул. Първа е настъпило ПТП между т.а. „Мерцедес
14 22“ с рег. № ***, управляван от В. П. И. и т.а. „Рено“ с турска регистрация №
34VD2776 с прикачено ремарке с турска регистрация № 34SN432, управляван от
Н. А., в следствие на което на ищеца В.И. са причинени телесни увреждания.
Установява се, че образуваното във връзка с инцидента дп № 162/2019г.,
пр.пр. 1297/2019г. на РП-Видин, е частично прекратено-по отношение на
престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като
причинените на В.И. телесни повреди са леки по смисъла на чл. 130, ал.1 НК и
деянието е несъставомерно.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент не са спорни пред
тази съдебна инстанция. От представените в първоинстанционното производство
констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбум към него; от събраните гласни доказателства-показанията на
свидетеля-очевидец А. В. И. и от заключенията на САТЕ и на допълнителната
САТЕ, въззивният съд намира за установен следния механизъм на ПТП: на
16.05.2019г., около 17,00 часа по път I - 1 (Е-79) в село Скомлия, община Видин по
мокра пътна настилка с посока от гр.Видин към гр. Монтана се движи със
скорост около 85 км/час ТИР композиция-т.а. влекач марка „Рено“ с турска
регистрация с прикачено полуремарке марка „ТIRSAN“с турски рег. № 34SN23,
управляван от Н. А.. В същото време по същия път, но в обратна посока се движи
със скорост около 25 км/час т.а. „Мерцедес 1422“, управляван от ищеца. При
навлизане в участък с остър десен завой с радиус 55 м по посоката си на
движение(където максималната скорост е допълнително ограничена до 30 км/час),
ТИР композицията загубва сцепление с пътя, поднася в ляво и навлязла в
насрещната пътна лента, като удря, движещия се по нея т.а. „Мерцедес 1422“.
Вещото лице инж. Р. И. е посочило, че произшествието е настъпило в населено
място - с. Скомля, съвпадаща с международен път Е-79; че пътното платно е с
двупосочен режим на движение - с по една пътна лента във всяка посока с обща
ширина 7,60 метра, като местопроизшествието е настъпило в остър десен завой и е
сигнализирано с вертикална пътна маркировка-пътен знак В 26 - ограничаващ
максимално разрешената скорост на 30 км/ч; пътен знак А 3 - последователни
опасни завои, първият от които е надясно; пътен знак А 15- опасност от хлъзгане;
пътен знак В 24 - забранено изпреварването на ППС; трикратно повтаряща се
„шумна маркировка“ - М 20 и голяма табела с надпис на жълт фон „Danger zone“.
Установило е, че ударът между двете МПС е настъпил с предна челна част в
областта на лява ъглова част на т.а. „Мерцедес 1422“ и лява странична част в
областта на леви странични капаци на полуремарке марка „Тирсан“ на товарната
композиция, като ударът е настъпил в лентата за движение на т.а. „Мерцедес
1422“ и в момента на удара и двата автомобила са били изцяло в лентата за
движение на т.а. „Мерцедес 1422“. Изчислило е, че безопасната скорост с която е
следвало да се движи водачът на т.а. Рено и при която няма да има занасяне в
конкретната пътно-транспортна обстановка от около 67 км/ч. Посочило е, че за
водача на т.а. „Мерцедес 1422“ ударът е бил неизбежен, тъй като полагащата се
пътна лента за движение на този товарен автомобил и част от левия банкет към
момента на удара са били изцяло заети от т.а. „Рено“ и прикаченото към него
полуремарке, така че водачът на т.а. Мерцедес не е имал нито място, нито време
5
да извърши „спасителна“ маневра в левия банкет.
Според експерта от техническа гледна точка причината за произшествието е
управление на товарната ТИР композиция със скорост 85 км/час, която
значително превишава въведеното ограничение от 30 км/час.
В допълнителното заключение на САТЕ инж.Р. И. е посочил, че т.а.
„Мерцедес 1422“ е произведен през 1985г. и съгласно специализираната
литература не е заводски оборудван с предпазни колани. Посочил е, че с оглед
данните по делото, т.а. „Мерцедес 1422“ е получил удар в предната лява част на
кабината и след ротация по посока на часовниковата стрелка ударът се е
трансформирал в протриващ по цялата лява странична част на автомобила, т.е.
ударът е страничен, кос, с преимуществено действие на ударните сили в лявата
странична част в областта на лявата врата и колони на кабината. Обяснил е, след
удара, т.а. „Мерцедес“ е променил траекторията си на движение чрез рязко
забавяне на скоростта и с ротация в посока по часовниковата стрелка. Подробно е
пояснено, че при удар на МПС в друго МПС или в неподвижна преграда, се
променя големината, направлението и посоката на движение на автомобила, както
и на телата в него, като в общия случай инерционната сила, действаща върху тяло
в автомобила, е векторна сума от преносна и кориолисова (кориолисовата сила
предизвиква Кориолисовия ефект, който представлява видимото отклонение от
права линия на движещ се обект спрямо въртяща се отправна система)
инерционни сили и че и двете са функция на скоростите - линейна и ъглова на т.а.
„Мерцедес 1422“ и положението на тялото на седящия в автомобила. Посочено е,
че с оглед голямата маса на ТИР композицията (около 40000 кг) и високата й
линейна скорост (около 80 км/час), доминираща при конкретния удар е
преносната инерционна сила, като под влияние на инерционните преносни сили
тялото на пострадалия водач се е движело напред и вляво, а под действие на
центробежните сили вследствие на кориолисовото ускорение - на ляво. Експертът
е обяснил подробно значението на предпазните колани като средство за пасивна
защита, предназначени за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на
място в случай на внезапно спиране на автомобила, включително и на
стандартните триточкови предпазни колани, с които са оборудвани съвременните
стандартни автомобили и които не осигуряват фиксиране на горната част на
тялото при страничен удар. Обяснено е, че главата също не е фиксирана, а остава
фиксирана поясната област към седалката и гръдният кош при челен удар, а
главата е предпазена от удар отзад от облегалката над седалката. Експертът е
посочил, че ако т.а. „Мерцедес 1422“ хипотетично е бил оборудван с предпазен
колан, той вероятно би предотвратил удара в челото на водача и породената от
това „разкъсно-контузна рана в челната област дълга 5 см“, но не би избегнал
удара на лявото рамо и евентуално в лявата част на главата.
От приетата по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р А. П. И.-съдебен
лекар, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на главата
с разкъсно-контузна рана в челната област, дълга 5 см, като в представената
медицинска документация липсват данни за други външни травматични
увреждания. Обяснено е, че разкъсно-контузната рана в челната област се дължи
на удар от или върху тъп, твърд предмет и отговаря да е причинена при ПТП,
като контузията на главата с разкъсно-контузно нараняване не е съпроводено с
изпадане в пълна мозъчна кома, обуславяща временна опасност за живота.
6
Вещото лице е посочило, че е проведено 3 дневно лечение в хирургично
отделение с диагноза: мозъчно сътресение без отклонение в неврологичния
статус, с предприета медикаментозна терапия-вливания и обезболяващи, като на
19.05.2019г. е изписан в добро общо състояние. Според д-р И. последащото
главоболие - посттравматична церебрастения е продължило няколко месеца, като
тези оплаквания е възможно да са налице и след една година. След като се е
запознало с медицинската документация по делото, вещото лице е посочило, че
оплакванията от болка в ляво рамо при ищеца не кореспондират с налични
външни белези от нанесена травма; че извършеното специализирано
изследване показва белези на продължително хронично страдание, с изшипяване,
кистични образувания, изтъняване на мускулите и задебеляване на сухожилията,
ставен излив, като това говори за дълготрайно страдание на раменната става,
свързано с предхождаща травма, постоянно натоварване, излагане на течение на
рамото и др. Според д-р И. е възможно при инцидента да е причинено рязко
движение в ставата и от това да са се обострили оплакванията. Експертът не е
установил да са налице данни за проведено болнично лечение за оплакванията от
болки в лявата раменна става,освен физиопроцедури. Посочено е, че прогнозата за
здравословното състояние на ищеца, свързана с ПТП е добра, без настъпване на
усложнения.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят А. В. И.-пътувал с пострадалия по време на ПТП, си спомня, че
след удара В. бил на мястото на водача, обърнат надясно и висял заклещен, а на
главата му имало отворена рана, която кървяла. Твърди, че се опитал да му окаже
първа помощ и да спре кръвотечението, като притискал раната на главата около 10
минути, след което ищецът станал контактен и сам започнал да притиска раната
на главата. Сочи също, че позвънил на тел. 112 и се върнал да провери как е
ищецът, а той започнал да се оплаква, че е заклещен и че не може да излезе.
Твърди, че се опитал да му помогне, но не успял, тъй като кабината била
деформирана, защото ударът бил откъм неговата страна и таблото било смачкано.
Спомня си, че ищецът започнал да се оплаква и от изтръпване в краката, а след
пристигането на „Бърза помощ“ фелдшерът трудно достигнал до пострадалия в
кабината, тъй като дясната врата можела да се отвори, а лявата изобщо не можела,
поради деформацията. Сочи, че след намесата на служителите на
противопожарната безопасност, които прерязали кабината на две места успели да
извадят водача от кабината. Свидетелят сочи също, че посещавал пострадалият в
дома му и той почти не се движел, а бил в свито състояние – в ембрионална поза и
се оплаквал, че го болят ръцете, краката, тялото и главата. Твърди, че лявата му
ръка била неподвижна и прилепена до тялото, като мърдал пръстите на лявата
ръка, но останалата част на ръката не можел да движи и че лявата ръка била
превързана до тялото с бинт. Поддържа, че ищецът останал около 4 месеца в
къщи. Според свидетеля към момента ищецът се движи спокойно, може да си
завърта горната част на тялото в двете посоки, навежда се, но малко трудно, като
се оплаква от болки в кръста, а лявата ръка не може да я опъне нагоре докрай.
Твърди, че пострадалият му споделил, че тези болки са се появили след
инцидента. Сочи, че около 4-5 месеца след инцидента ищецът се върнал на
7
работа и двамата продължили да работят заедно, като само управлявал камиона,
без да товари и да разтоварва. Според свидетеля реакциите на ищеца вече не били
със същата бързина и сега карал само малък микробус. Твърди, че ищецът
споделял, че 4-5часа след началото на работния ден започва да чувства болки в
кръста и в рамото на лявата ръка и се у2морява по- бързо отпреди. Свидетелят
сочи, че камионът в който са пътували няма предпазни колани, защото МПС няма
техническа възможност да се сложат такива колани поради това, че е много стар
модел.
Свидетелката Ц. М. В.-съпруга на ищеца, твърди, че след като разбрала за
инцидента веднага отишла в Бърза помощ и го видяла, че той бил с шини на врата
и от челото му течала кръв; че бил в съзнание, но трудно говорел и не можел да се
движи. Сочи, че в хирургията зашили раната на челото му, където все още имал
белег; че останала 3 дни в болницата, след което бил изписан за домашно
лечение. Твърди, че след изписването тя започнала да го води на реабилитация в
частен медицински център, тъй като му се виело свят. Сочи, че и в момента лявата
му ръка е по-трудно подвижна, не може да я вдига изцяло нагоре във вертикално
положение и той ходел на рехабилитация, където се лекувал с помощта на
някакви магнити. Твърди, че понякога когато ищецът движи ръката си, тя изпуква
и той казва, че го боли. Сочи, че два-три месеца след инцидента забелязала, че у
него се появяват затруднения в паметта-забравял да направи нещо, което тя му
била поръчала сутринта, като тези случаи не били постоянни, а инцидентно се
случвали. Твърди, че ищецът се притеснява от слънцето и се крие когато има
силно слънце, за да не му прилошее и да не му стане лошо; че след изписването от
болницата имал световъртеж около 3 месеца, като постепенно симптомите
отшумели и сега нямал такива оплаквания. Твърди, че белегът на главата му е
много голям, направени били 6 шева, които се виждали, тъй като ищецът е
плешив. Спомня си, че тялото му било натъртено в областта на гръдния кош и
корема и ищецът нощем не можел да спи от болки, които постепенно отшумели, а
в момента не се оплаква и като цяло спи спокойно, но понякога се стряска насън.
Не се спори, че към датата на ПТП за т.а. Рено е имало валидно сключена
застраховка с Alianz Turkey и че на 12.07.2019г. ищецът оправил към ответника
НББАЗ претенция за заплащане на обезщетение.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
В случая със сила на пресъдено нещо е установено наличието на
предпоставките на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ, за ангажиране отговорността на
Сдружение НББАЗ спрямо увредения ищец: наличието на действителен
застрахователен договор, с който чуждестранният застраховател се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване
на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление
на МПС в нарушение правилата на ЗДвП; причиняване на ПТП с МПС, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата и съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата НББАЗ е приело
8
решение да ликвидира щетата; причиняване на телесни увреждания на ищеца;
вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на пострадалия-
болки и страдания от настъпилите увреждания; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца, проведена
процедура по уведомяване на НББАЗ.
Това е така, тъй като решението на СГС в частта, с която Сдружение НББАЗ
е осъдено, на основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ, да заплати на В. П. И. сумата 5 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на
16.05.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в
сила.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби, е за справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
пострадалия, съпричинил ли е същият настъпването на вреденосноия резултат,
нарушавайки правилото на чл. 137а ЗДвП, кой е началният момент, от който се
дължи лихва върху обезщетението.
При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания - контузия на главата с разкъсно-
контузна рана в челната област, дълга 5 см и мозъчно сътресение без отклонение в
неврологичния статус; вида и продължителността на проведеното лечение-
болнично за 3 дни с хирургична обработка на раната на главата и прилагане на
медикаментозна терапия и домашно-амбулаторно лечение; продължителността на
лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ и гласните доказателства.
САС съобрази и установения от гласните доказателства интензитет на търпените
болки и страдания, както и становището на експерта – медик, че последащото
главоболие - посттравматична церебрастения е продължило няколко месеца, като
е възможно тези оплаквания да продължат и след една година. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, САС съобрази установените
от гласните доказателства нарушения на житейския ритъм на пострадалия,
неудобствата за него, причинени от това, че продължителен период е имал нужда
от чужда помощ за елементарните си битови нужди и продължаващото състояние
на потиснатост и дискомфорт. Съдът взе предвид и становището, изложено в
СМЕ, че прогнозата за здравословното състояние на ищеца е благоприятна, като
липсват данни за усложнения.
При определяне справедливия размер на обезщетението, САС взе предвид и
това, че не се установи по категоричен начин, за ищеца да са настъпили трайни
негативни последици за здравето от причинената при ПТП увреда. Не се доказа,
чрез представяне на надлежна медицинска документация, че оплакванията на
ищеца от болки в лявата ръка са в причинна връзка с процесния инцидент. Посочи
се вече, че според изводите на д-р И. тези оплаквания се дължат на предходна
травма, постоянно натоварване, излагане на течение на рамото или др., които са
довели до продължително хронично страдание, заради изшипяване, кистични
образувания, изтъняване на мускулите и задебеляване на сухожилията, ставен
излив. При определяне размера на обезщетението обаче, САС съобрази мнението
на д-р И., че тези оплаквания вероятно са се обострили от рязкото движение в
ставата по време на ПТП.
9
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 57-
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и това, че след ПТП
ищецът продължително време не е могъл да излезе от кабината на товарния
автомобил; социално-икономическите условия в страната към 16.05.2019г. и
лимита на застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези
фактори съставът на САС намира, че сумата 10 000 лева би обезщетила ищеца за
претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди. Искането на
жалбоподателя-ищец за присъждане на обезщетение в по-висок размер е в
противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и не
е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи
отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.
По следващия спорен въпрос, САС намира следното:
По делото няма спор, че ищецът е бил водач на т.а. Мерцедес и че към
момента на инцидента е бил без поставен предпазен колан. По делото се установи
категорично, че товарният автомобил, който ищецът е управлявал е произведен
през 1985г. и фабрично не е бил оборудван с предпазни колани, като именно това
е и причината ищецът да не е ползвал такъв. Съгласно правилото на чл. 137а от
ЗДвП, задължение за ползване на обезопасителни колани е налице в случаите,
когато автомобилът е оборудван с такива. Предвид това, САС намира, че не се
установи, че с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като не може да се квалифицира като поведение на
пострадалото лице, нарушаващо цитираната законова разпоредба, непоставяне на
колан, когато такъв въобще е липсвал в автомобила. Предвид това, въведените от
ответника доводи за съпричиняване са неоснователни и не са налице основания за
намаляване размера на обезщетението, дължимо на пострадалия.
По отношение на въпроса за началния момент, от който се дължи
законна лихва върху обезщетението:
В чл. 516, ал. 4 от КЗ е посочено, че Компенсационният орган дължи върху
платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава, считано от
датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането, а според чл. 516,
ал. 2 от КЗ, срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца,
считано от датата на предявяване на претенцията пред него. В случая, страните не
спорят, че пострадалия е предявил претенцията си към НББАЗ на 12.07.2019г. и
следователно срокът за произнасяне е изтекъл на 12.09.2019г. и от тази дата
НББАЗ дължи законна лихва.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваните части следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и поради отхвърляне и на двете въззивни жалби,
съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за отхвърляне
жалбата на насрещната страна. За защитата срещу отхвърлената въззивна жалба
на НББАЗ, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв.Й. Д. следва да бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 450 лева. За процесуално представителство
на НББАЗ пред САС за защитата срещу отхвърлената насрещна въззивна жалба на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 350 лева.
10
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 09.10.2020г., постановено по търг. дело №
88/2020г. на Видинския окръжен съд, ТО, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Сдружение Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи да плати на адв. Й. Д. адвокатско
възнаграждение в размер 450 лева-за осъщественото пред САС безплатно
процесуално представителство.
ОСЪЖДА В. П. И. да плати на Сдружение Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивнтото производство в размер 350 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11