№ 3726
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110105587 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „Т.А” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ********, чрез процесуалния му
представител – адв. А. С., срещу „А.А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4100 лв.,
представляваща дължимата продажна цена по сключения между страните
неформален договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция –
преработен кориандър, за което са издадени фактури №№ **********2021 г. и
**********/07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1107.58 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 19.11.2021 г. – 07.05.2024 г.
В исковата си молба ищецът „Т.А” ЕООД излага, че страните са в
търговски отношения във връзка с покупко-продажба на селскостопанска
продукция – преработен кориандър. На два пъти е продал стока на ответника –
на 12.11.2021 г. и на 07.04.2022 г., за което е издал и съответни данъчни
фактури. Датата на падежа по първата фактура е 19.11.2021 г., а по втората –
13.04.2022 г. Уговорено било плащането да бъде извършено по банков път, но
такова не последвало. Твърди, че е изпратил по имейл на ответника на
28.11.2023 г. покана за доброволно плащане, но до момента задълженията
остават непогасени. Поддържа, че издадените в полза на ответника данъчни
фактури са осчетоводени. Счита, че поради неплащане в срок ответната страна
му дължи и съответно обезщетение за забава. По изложените съображения
1
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А.А.“ ООД, редовно
уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез представляващия го
по делото процесуален представител – адв. А. С., в нарочна молба от
14.10.2024 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му
в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства, в това число издадените фактури от
19.11.2021 г. и 13.04.2022 г.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1818 лв. /държавна такса –
264 лв., адвокатско възнаграждение – 1000 лв., държавна такса по делото за
допускане на обезпечение на бъдещ иск – 40 лв., адвокатско възнаграждение
за защита в това производство – 400 лв. и платени такси при ЧСИ за
образуване на изпълнително производство и запор на банкови сметки – 114
лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. **********, да заплати на „Т.А” ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ********,
следните суми: сумата 4100 лв. /четири хиляди и сто лева/, представляваща
дължимата продажна цена по сключения между страните неформален договор
за покупко-продажба на селскостопанска продукция – преработен кориандър,
за което са издадени фактури №№ **********2021 г. и **********/07.04.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
2
подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, както и сумата 1107.58 лв. /хиляда
сто и седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 19.11.2021 г. – 07.05.2024 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. **********, да заплати на „Т.А” ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ********,
сумата 1818 лв. /хиляда осемстотин и осемнадесет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство и производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск – ч. гр. д. № 11404/2024 г. по описа на СРС,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3