РЕШЕНИЕ
№
188
гр.
Враца, 24.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 28.05.2020г. /двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 877 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Д.К. ***, депозирана чрез адв.Б.П. против ЗАПОВЕД №2052/22.11.2019г. на Главния архитект
на Община В., с която е отказано съгласуването и одобряването на инвестиционен
проект за обект „С. а.“, находящ се в ПИ
12259.724.112 по КК на гр.В.* „Г. п.“, землище на гр.В. , поради несъответствие
с предвижданията на ПУП и е отказано издаването на разрешение за строеж на
същия обект поради липса на одобрен инвестиционен проект.
В жалбата са изложени твърдения, че оспорения
отказ е незаконосъобразен и неправилен, като
постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи се, че незаконосъобразно ОЕСУТ
при Община В.е приел, че решение №КЗЗ-13/11.06.2015г. за промяна на предназначението на земята, е изгубило сила, тъй като към
датата на подаване на заявлението на
жалбодателката не е изтекъл тригодишния срок по чл.24 ал.5 т.2 от ЗОЗЗ. Изтъква се, че необосновано във второто
решение на ОЕСУТ е прието, че
инвестиционният проект не отговаря на предвижданията на ПУП, тъй като разстоянието
на предвидената сграда от дъното на
парцела не е в съответствие със законовите изисквания, като е допуснато
смесване на изискванията за жилищни и нежилищни сгради, каквато се предвижда в
проекта. При наличие на няколко решения на ОЕСУТ с изразено становище за
несъответствие на предвиденото строителство с ПУП, не става ясно кое е
послужило на ответника да постанови своя отказ от одобряване и съгласуване на
инвестиционния проект, което води и до
отказ за издаване на разрешение за строеж. Иска се отмяна на заповедта и постановяване на
решение, с което да се задължи Гл.архитект на Община В. да издаде акт, с който
да съгласува и одобри внесения инвестиционен проект и заедно с него да издаде
разрешение за строеж. Претендират се разноски по делото.
Идентични съображения по съществото на
спора се излагат в депозираната от
жалбодателката чрез адв.Б.П. писмена молба, към която е приложен и списък на направените от нея
разноски.
Ответникът Главен архитект на Община В. в писмен отговор и в с.з. твърди, че отказът е направен законосъобразно, като
изрично е посочено, че е отказано поради несъответствие на проекта с одобрения ПУП, изразяващо се в
намалено отстояние от 3м от сградата до
дъното на парцела, вместо предвиденото по закон 5 метра. Прави се искане за отхвърляне на предявената жалба.
По делото са събрани и приети писмени
доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка. Приложено е адм.д. №714/2018г. на АдмС Враца.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От данните по преписката е видно и не се оспорва от страните, че Д. К. е
собственик на ПИ 12259.724.112, * „Г. п.“ в землище гр.В., по силата на нот.акт
№84, рег.№ 534, н.дело 489/2012г. и нот.акт №138, рег.№ 659, н.д.№59/2015г.
Като собственик на имота К. е подала заявление вх.№
9400-0-12241/24.08.2018г. до Главния
архитект на Община В. за обект „С. а.“, намиращ се в поземлен имот
12259.724.112,* „Г. п.“ в землище гр.В. за одобряване на инвестиционен проект и
издаване на оценка за съответствие на основание чл.142, ал.6,т.1 ЗУТ и при
условията на чл.144, ал.3, т.2 ЗУТ. С допълнително заявление до Гл.архитект на
Общината вх. № 9400-0-12961/10.09.2018г. е направено допълнение на предходното,
като е поискано едновременно със съгласуването и одобряването на инвестиционния
проект да бъде издадено и разрешение за строеж за обект „С. а.“ на основание
чл.148, ал.4, изр.З ЗУТ.
С протокол №15/11.09.2018 г. Експертния съвет
по устройство на територията при Община В.
е взел решение, с което не приема
внесения от жалбоподателя проект, като е
направил съответните констатации и решил, че ще разгледа отново проекта
след предоставяне на съответната документация - “оценка за съответствие по част
Конструктивна”. По така взетото решение е изразено писмено становище вх. № 9400-0-13384/17.09.2018 г. от К., като е посочено, че въпросната оценка е
била приложена. Налице е представена от жалбоподателя оценка по чл.142 ЗУТ.
Поради
непроизнасяне в срок на 24.10.2018 г. жалбоподателят е обжалвал пред РДНСК - Северозападен район Враца
мълчаливия отказ на Главния архитект на Община В. с жалба вх.№9400-0-12961(1 )/24.10. 2018 г. Със Заповед № ДК-10-СЗР-14/22.11.2018 г.
Началника на РДНСК-Северозападен район е прекратил образуваното производство на основание липса на годен за
обжалване административен акт по реда на чл.216, ал.5 ЗУТ, като според него
жалбата се явява недопустима. Така
издадената заповед е обжалвана от К.
с жалба вх. № 01044/06.12.2018 г. по описа на
РДНСК-Северозападен Район Враца пред Административен съд Враца, за което е било образувано адм.дело №714/2018г., по което съдът се е
произнесъл с определение, като е отменил като незаконосъобразна Заповед №
ДК-10-СЗР-14/22.11.2018 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район-Враца и е
върнал преписката на РДНСК-Северозападен
район Враца с указания за изпълнение.
Със
Заповед № ДК-10-СЗР-2/24.01.2019 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район
Враца е отменен мълчаливия отказ на Главния
архитект на Община В. за едновременно одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж и са му дадени и конкретни указания за
изпълнение. Заповедта е обжалвана от Главния
архитект на Община пред Административен съд Враца, като с определение №213/27.03.2019 г. по адм. дело № 151/2019 г.
е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото.
С
молба вх.№ 9400-0-12241/1/15.03.2019г. Д.К.
/стр.109/е поискала да й бъдат определени необходимите такси за внасяне, за
размера на които е уведомена от Гл.архитект на Общината с писмо изх.№
9400-12241/2/22.03.2019г. , като таксите са били заплатени от нея на
23.04.2019г.
Проектът
е разгледан отново на ОЕСУТ при Община В. и по
Протокол №7/02.05.2019г. е взето Решение т.19, че не приема оценка за
съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ,
одобрен със заповед №1611/30.09.2014г. за ПИ 12259.724.112, *Г. п.“, землище В.
Не се посочва в какво се изразяват същите. Предложено е на Гл.архитект да
откаже одобряването на внесения за разглеждане инвестиционен проект по реда на чл.144, ал.3, т.2 ЗУТ.
Главният архитект се е произнесъл по
подаденото от Д.К. заявление със Становище
без номер и дата, с което на основание
чл.144, ал.3,т.2 и след извършена проверка по чл.145, ал.1 ЗУТ, както и на
основание чл. 146, ал.1 и чл.149, ал.1 ЗУТ е отказано в т.1 Съгласуването и одобряването на инвестиционния
проект за обект „С. а.“, находящ се в ПИ 12259.724.112*Г. п.“, в землището на гр. В.,
на основание липса на оценка за съответствие, съгласно чл.143, ал.1,т.1 ЗУТ вр.
чл.142, ал.6,т.1 и в т.2 на становището е
отказано Издаването на разрешение за строеж на обект „С. а.“, находящ се в ПИ
12259.724.112, м.“Г. п.“, в землището на гр. В., съгласно чл.148, ал.4 ЗУТ поради
липса на одобрен инвестиционен проект. В становището са описани обстоятелствата
по подаденото заявление и предприетите действия, но няма конкретно изложени мотиви по направения
отказ. Така постановения отказ на Главния архитект, обективиран в становище, е оспорен пред съда, за което е
образувано адм.д. №529/2019г. на АдмС Враца, с решението по което оспореният отказ е бил отменен и преписката
върната за ново произнасяне от
административния орган с дадени
конкретни указания.
По
делото са представени и Заповед № 1611/30.09.2014г. на Кмета на Община
В., с която е одобрен ПУП/ПРЗ/ за промяна предназначението на ПИ 12259.724.112,
*Г.п.“, в землището на гр. В. от земеделска земя в УПИ за изграждане на „А. с п.
о. за т., с. и с. д.“, като към същата са приложени и съответните доказателства
във вр. с издаването й. Представена е оценка за съответствие на инвестиционен
проект, част конструктивна на технически контрол по част конструктивна на
инвестиционен проект № 00595/27.07.2018г. на КИИП/стр.202/.
След
връщането на преписката заявлението на
жалбодателката е разгледано в ОЕСУТ при
Община В. в заседание ,проведено на 21.11.2019г., на което е взето решение по
т.17 от съставения протокол №17 от същата дата,
в което е потвърдено решението на
ОЕСУТ от по т.19 от Протокол
№7/02.05.2019г., като несъответствието на предвиденото застрояване в
представения инвестиционен проект е конкретизирано като недопустимо отстояние
между предвидената сграда и регулационната линия в дъното на парцела, което
следва да бъде най-малко 5метра, а според проекта са предвидени 3метра. На основание
решението на Експертния съвет, което не приема оценка за съответствие на
инвестиционния проект, поради посоченото
по-горе несъответствие с предвижданията
на одобрения ПУП, ответникът е издал
оспорената пред съда Заповед, с
поправена явна фактическа грешка със Заповед №2075/29.11.2019г., с която е
отказал съгласуването и одобрението на инвестиционния проект и не е издал разрешение за строеж.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в
законоустановения срок /заповедта е връчена на 06.12.2019г., а жалбата е
депозирана на 09.12.2019г. с вх.№9400-0-12961/9/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
е неоснователна по следните съображения.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Анотирана
съдебна практикаСъгласно
чл.145,
ал.1, т.1 ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се
съгласуват и одобряват от Главния архитект на общината. Същият издава или
отказва да издаде и разрешение за строеж съгласно чл.148 ал.2 от ЗУТ. С оглед
посочените разпоредби постановеният отказ е издаден от компетентен орган,
в предвидената от закона форма и
съдържа необходимите реквизити, вкл. и
мотиви, от които може да се изведе
волята на издателя, което води до
извода, че не е нищожен административен акт.
Съдът
приема, че оспорената заповед е законосъобразна. При издаването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са ограничили правото на защита на адресата й. Според чл.146 ЗУТ,
отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност,
като се посочват конкретните мотиви за това. В процесната заповед като
основание за постановяване на отказа на ответника да
одобри и съгласува представения
инвестиционен проект е несъответствието
между предвиденото в него и предвиденото
в изработения за имота ПУП отстояние на бъдещата сграда от границата в дъното на
парцела. Възражението на жалбодателката, че се касае до нежилищна сграда,
изискванията за която се различават от изискванията за разполагане на жилищни
сгради спрямо вътрешните регулационни линии, е основателно, но не променя изводите
на съда за законосъобразност на административния акт. Не се спори, че имотът, собственост на жалбодателката, е представлявал
земеделска земя, чието предназначение е променено и за който със Заповед
№1611/30.09.2014г. е одобрен подробен устройствен план /план за регулация
и застрояване/ за изграждане на „А.с п.
о. за т., с. и с. д.“. В плана за
застрояване са очертани и линиите на
застрояване на имота, като от представената извадка, представляваща лист 4/4, е
видно с просто око, че разстоянието между страничните линии за застрояване и страничната регулационна граница е по-малко
от разстоянието между линията на застрояване в дъното на имота и
минаващата там регулационна граница. При измерване с метрично средство съдът установи, че първото разстояние е 3мм, а второто - 5мм.
Мащабът, в който е изготвена скицата, както е отбелязано върху нея, е 1:1000, т.е.
действителните разстояния са 3м от
страничните регулационни линии и 5м от регулационната линия в дъното на парцела. Така очертаните линии на
застрояване са задължителни за всяко
последващо строителство, те могат да се нарушават единствено при
отстъп на сградата навътре в имота, но не и към съответните регулационни
линии. Независимо от обстоятелството, че
разпоредбата на чл.35 ал.2 от ЗУТ предвижда възможност нежилищните
сгради да се разполагат на разстояние не по-малко от 3 метра до вътрешните
регулационни линии / включващи страничните регулационни линии и линията към
дъното на парцела/, строителството в имота следва да се извърши съобразно
предвижданията в ПУП, когато те не противоречат на законовите изисквания. В
случая планът за застрояване предвижда
различни отстояния на линиите на
застрояване спрямо вътрешните регулационни
линии, но това предвиждане не противоречи на закона. Жалбодателката не е
обжалвала заповедта за одобряване на ПУП, включващ план за регулация и план за
застрояване, поради което строителството в
имота следва да се съобразява с
него, съгласно чл. 25 от ЗУТ и чл. 75
ал. 1 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Констатирайки несъответствието на
инвестиционния проект с предвижданията
на ПУП, законосъобразно ОЕСУТ при Община В. е отказал да даде оценка за
съответствие, приемайки решение №17 от протокол №17/22.11.2019г. Действайки при
условията на обвързана компетентност, на основание взетото решение на съвета, ответникът е
отказал да одобри и съгласува представения му инвестиционен проект, а при липса
на одобрен проект е отказал да издаде и разрешение за строеж.
По
тези съображения жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се
отхвърли заедно с всички произтичащи от това законни последици.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал.2
АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К. ***, депозирана чрез адв.Б.П., против ЗАПОВЕД №2052/22.11.2019г., изменена със Заповед
№2075/29.11.2019г. за поправка на явна
фактическа грешка, издадени от Главния архитект на Община В., за отказ от съгласуване
и одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж за обект „С. а.“, находящ се в ПИ 12259.724.112, *Г.п.“, в землището на гр. В.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред Върховен административен
съд - София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: