Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 20.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БИЛЯНА МИТКОВА,
като разгледа гражданско дело № 2786/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по е иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК.
Образувано
е по искова молба, подадена от П.Б.Д., ЕГН ********** *** против Ц.Г.И., ЕГН **********
***.
Ищецът
твърди, че с ответницата са родители на ненавълшилия пълнолетие Денис Петров Б.,
роден на *** г. Сочи, че с решение № 1043/11.11.2015 г., постановено по гр. д.
№ 2032/2015 г. по описа на ПРС упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на ответницата, като на него е определен режим на
лични отношения. Твърди, че въпреки това от раждането си и към настоящия момент
Денис живее при него и той, с подкрепата на родителите се грижи за него и го
отглежда. Твърди, че майката взима детето не повече от веднъж в месеца.
Навежда
довод, че е налице и друга съществена промяна в обстоятелствата, настъпила след
постановяване на решението по гр. д. № 2032/2015 г. по описа на ПРС.
Ответницата е заживяла на семейни начала с Кристиян Георгиев Кирилов, като
същият на 10.05.2017 г. е задържан от органите на МВР за държане на наркотични
вещества. Твърди, че ответницата оставя детето на грижите на посоченото лице,
което го поставя в риск. Сочи, че ответницата е с ниска образователна степен,
не полага грижи за образоването на детето, често сменя партньорите си, не
разполага с подходящи жилищни и битови условия, работи до 23.00 ч., няма
подкрепяща среда и не притежава необходимия родителски капацитет.
Искането
към съда да измени режима на упражняване
на родителските права и личните отношения, определен с решение №
1043/11.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2032/2015 г. по описа на ПРС по
отношение на детето Денис Петров Б., като предостави упражняването на
родителските права на бащата П.Б.Д., определи режим на лични отношения с майката Ц.Г.И. всяка първа и трета събота и неделя от
11.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден и един месец през лятото,
който да не съвпада с годишния платен отпуск на бащата, както и да осъди
ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв. Заявена е претенция
за присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответницата оспорва иска.
Сочи, че от влизане на съдебното решение в сила, ищецът живее извън територията
на страната, поради което не е осъществявал лични контакти с детето. Твърди, че
само тя го отглежда и се грижи за него.
Сочи, че Денис е записан в детска градина, като тя го води и го взема от
там. Оспорва твърдението, че работи до 23.00 ч., като сочи, че работният и
график е осемчасов от 08.00 ч. до 17.00 ч.
Не
оспорва обстоятелството, че живее на съпружески начала с лицето Кристиан
Георгиев Кирилов, но твърди, че той не е осъждан и не е задържан в поделенията
на МВР. Твърди, че между него и детето са създадени отношения на взаимно
доверие, уважение и привързаност, както и че подпомага ответницата в грижите и
за Денис. Оспорва твърдението, че не притежава родителски капацитет. Сочи, че
желае да отглежда детето си, че заедно с Кристиян Кирилов живее в жилище
собствено на родителите му, в което са създадени отлични условия за
отглеждането му.
Искането
към съда е да отхвърли предявения иск и да измени определения с решение №
1043/11.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2032/2015 г. по описа на ПРС режим
на лични отношения на бащата с детето, като му определи такъв както следва:
всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до
18.00 ч. на неделния ден, с преспиване и 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, адв. М. поддържа
исковата молба. Сочи, че след предявяване на иска са настъпили нови
обстоятелства, обуславящи основателността му. Твърди, че ответницата е
упражнила физическо насилие по отношение на детето, като го е изгорила с
цигара, че го е поставила в риск, като е напуснала жилището на ищеца, по опасен
за детето начин, че е създала тревожност у детето, като го е преместила в друго
детско заведение. Искането към съда е да уважи предявения иск. Заявена е
претенция за присъждане на направените разноски.
В
съдебно заседание, ответницата, чрез процесуалния си представител адв. В. и
адв. Велков, оспорва иска. Поддържа подадения отговор. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира присъждане на разноски.
Страните
са изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Ищецът
заявява, че независимо, че упражняването на родителските права е предоставено
на ответницата, фактически той отглежда детето и желае това положение да
продължи. Сочи, че е работил извън територията на страната, но за да може да
отглежда детето си, възнамерява да приключи трудовите си отношения и да се
установи да живее в България. Сочи, че разбира необходимостта на детето да
общува с майката и не би препятствал осъществяването на лични отношения с нея,
винаги, когато тя и детето желаят.
Ответницата
сочи, че след като упражняването на родителските права и е било предоставено,
тя отглежда детето. Твърди, че от този момент ответникът е заминал да работи в
чужбина и обективно не е имал възможност да се грижи за детето. Въпреки това,
тя стриктно е спазвала определения режим за лични отношения, като по времето на
отсъствие на бащата, е осигурявала възможност на бабата по бащина линия да
взема Денис и да осъществява лични контакти с него, а когато бащата се е
завръщал в страната, също не препятствала контактите с детето. Желае тя да
продължи да упражнява родителските права. Заявява, че ще подкрепя и насърчава
общуването на детето с бащата и разширеното му семейство.
Като взе предвид процесуалната
допустимост на предявения иск, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустими.
Разгледан по същество е неоснователен,
по следните съображения:
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК промяна
относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между
родители и дете може да се извършва при изменение на обстоятелствата. Изменение
на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК е налице, когато са
настъпили нови факти, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или които биха подобрили
положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват положително на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка се изхожда изключително
от интересите на детето. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила
на решението, с което е предоставено упражняването на родителските права и е
определен режима относно упражняването на лични контакти, както и създаването
на пречки за изпълнението на това решение, не съставляват основание за нови
мерки в полза на виновния родител. Изменението на обстоятелствата може да има
различни форми. Възможно е да се отнася до родителските, възпитателските или
моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до
желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права
и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която
живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия,
като във всички случаи съдът дължи обсъждане как тези обстоятелства, в своята
съвкупност, се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките,
свързани с упражняването на родителските права и личните отношения. Желанието
на децата и родителите относно упражняването на родителските права и личните
отношения не са задължителни за съда, но те се обсъждат на общо основание с
останалите обстоятелства релевантни за предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на режима на лични отношения, като главния
критерий за решението на съда е най-добрия интерес на детето.
Право и естествена потребност на всяко
дете е да общува с и двамата си родители. Затова при предоставяне упражняването
на родителските права и определяне режима на лични отношения трябва да се
осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и
на двамата си родители. Затова с оглед конкретните обстоятелства, трябва да се
осигури най-широка възможност за осъществяване на пълноценен контакт и общуване
на детето с двамата родители. Спазването на определения от съда режим е
изключително важен за правилното емоционално и психическо развитие на детето,
поради което за реализирането му трябва активно да съдействат двамата родители,
разширените им семейства и приятелският им кръг.
В конкретния случай видно от
приложеното гр. д. № 2032/2015 г. по описа на ПРС и приетите писмени
доказателства е, че страните са родители на ненавършилия пълнолетие Денис
Петров Б., роден на *** г. С решение по гр. д. № 2032/2015 г. по описа на ПРС,
частично отменено с решение по ВГД № 64/2016 г. по описа на ПОС, влязло в сила
на 15.04.2016 г. упражняването на родителските права по отношение на детето
Денис Петров Б. е предоставено на ответницата, като е определен разширен режим
на лични отношения с бащата, на който е предоставена възможност да взема детето
при себе си с преспиване, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца,
от четвъртък в 18.00 ч. до неделя в 18.00 ч.; за новогодишния празник – 3 дни –
от 18.00 ч. на 30 – ти декември до 18.00 ч. на 2-ри януари; за Великденските
празници - 3 дни – от 18.00 ч. в четвъртък преди Разпети петък до 18.00 ч. на
Великден/неделния ден/; 3 дни за рождения ден на детето – от 18.00 ч. на 9-ти
март до 18.00 ч. на 12-ти март; първия учебен ден и последния учебен ден – по
½ от съответния ден, след приключване на официалната част на празника;
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и
по ½ част от всички официално обявени ваканции на детето/без лятната/
през първата половина от ваканциите.
Спорно между страните е изпълнявано ли
е съдебното решение и по-конкретно възползвала ли се е майката от
предоставеното и упражняване на родителските права или детето е оставено на
грижите на бащата. За установяване на тези обстоятелства са събрани гласни
доказателства, приет е социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално
подпомагане” – гр. Перник и е изслушан изготвилия го социален работник. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, в частта, в която същите съдържат
сведения за факти, непосредствено възприети от тях и не ги ползва за формиране
на решаващия си извод в частта, в която представляват оценка на конкретно
събитие, основавана на субективните им виждания за същото. В тази връзка съдът
счита, че в основаната си част, те не съдържат противоречия по фактите, за
които да дадени. Свидетелите, доведено от двете страни, установяват, че Денис е
посещавал както жилището, в което живее майка му, така и това, в което живее
баща му. Противоречията на свидетелите относно това, кой е отглеждал детето
след 15.04.2016 г., когато със съдебно решение, родителските права са предоставени
на майката, се дължат на обстоятелството, че определеният режим на лични
отношения между бащата и детето е разширен и спазването му е довело до възможността
Денис да прекарва почти еднакво по продължителност време в дома на майка си и в
дома на баща си. Съдът счита, обаче, че от всички събрани по делото
доказателства, следва изводът, че ответницата е била родителят, който е
упражнявал родителските права и е вземал решенията, свързани с отглеждането на
детето. Той се налага от установеният от показанията на свидетелките Цветанка
Боянова и Елза Сапосова факт, че от месец май 2016 г. до месец септември 2017
г. ищецът се е установил да работи в Чехия. Пребивавал е там непрекъснато по
три месеца, след което се е завръщал в България за по 1 месец. Това категорично
сочи на извода, че той не е имал обективна възможност да упражнява родителските
права, както и да се грижи за детето. Обстоятелството, че въпреки отсъствието
на бащата, ответницата е осигурявала възможност на неговото разширено семейство
/майка, леля, баба/ да общува с Денис и той да остава в дома им, не може да се
възприема, като неполагане от нейна страна на родителска грижа. Напротив,
поведението и е основание да се приема, че тя е полагала усилия в най-висока
степен за защита най-добрия интерес на детето, като го е насърчавала и
подкрепяла в поддържане и развитие на вече изградената емоционална връзка с
роднините му по бащина линия. Осигурявала му е възможност за споделяне на
времето си с тях, което предвид установената привързаност на детето, е
благоприятствало правилното му психическо и емоционално развитие. Изводът на
съда се подкрепя и от изготвените социални доклади и становището на социалния
работник, както и от изводите на приетата съдебно – психологическа експертиза.
От тях е видно, че майката полага основните грижи за детето. Осигурява
възможност за достатъчно дълъг период на престой на същото в жилището на
бащата, съобразно определения режим на лични отношения. В този период грижите
за Денис се полагат от бабата по бащина линия. Подкрепя се и от събраните
писмени доказателства – ответницата е взела решение и е водила детето на
логопед, тя е подписала декларацията, уведомяваща персонала в детското
заведение за лицата, които ще взимат детето.
Предвид изложеното съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца, че след първоначалното разрешаване на спора за
упражняване на родителските права и личните отношения, ответницата не го е
изпълнявала.
Съдът счита, че от събраните
доказателства не се установяват и изложените в исковата молба, и входа на
съдебното дирене твърдения, че ответницата отглежда и възпитава детето по
вреден за него начин, поставя го в рискова среда и ситуации, упражнява
физическо насилие, неглижира образователните му нужди, не разполага с
родителски капацитет да се грижи за него. За установяване на фактите, относими
към преценка качествата на родителите, битовата и социалната среда, в която
отглеждат детето, финансовите им възможности, е събран голям обем от
доказателствен материал. От приложените писмени доказателства се установява, че
двамата родители са трудово ангажирани и разполагат с финансови възможности за
осигуряване издръжката на детето.
От социалните доклади, изготвени от
Дирекция “Социално подпомагане” – Перник се установява, че и двамата родители са
осигурили подходящи жилищни условия, в които да се отглежда Денис. Бащата живее
в дома на своите родители, заедно с тях и баба си. Майката живее в жилището на
майката на съжителя и заедно с него, майка му и дядо му. В и двете жилища са
създадени обособени кътове за детето и безопасни условия за отглеждането му. И
двамата родители в грижите за детето разчитат на подкрепата и помощта на
близките си. Това се установява както от показанията на свидетелите, така и от
изводите на социалния работник и съдебно – психологическата експертиза. Съдът
кредитира становищата на социалните работници, тъй като са дадени от длъжностни
лица, в рамките на професионалната им компетентност, след провеждане на
необходимите събеседвания с детето, родителите и разширените им семейства и
посещения в жилищата. Позовава се и на изводите на вещото лице А.С., тъй като
изготвеното от нея експертно заключение е пълно и обосновано, дадено е след
провеждане на необходимите изследвания. Вещото лице разполага с професионална
компетентност и практически опит. От тях следва изводът, че Денис има изградена
емоционална връзка и доверителни отношения както с майката и бащата, така и с
техните разширени семейства. Изпитва привързаност към родителите си и хората, с
които те живеят. Липсват каквито и да било данни детето да се страхува от
майката или от членовете на разширеното и семейство, да е подложено на насилие
или манипулация от някой от тях, каквито твърдения навежда ответника. Не са
налице и основания да се приеме, че средата, в която ответницата отглежда
детето е неподходяща. Видно е, че съжителят и е бил задържан за 24 часа в
поделение на МВР за притежание на наркотични вещества. От това, обаче не може
да се направи извод, че той се занимава с престъпна дейност, тъй като това е
възможно само при наличието на влязла в сила присъда. Видно от писмените
доказателства е, че Кристиан Георгиев Кирилов не е осъждан. Няма доказателства
и във връзка със задържането му да е образувано досъдебно производство. Не е
установено той или другите лица, живеещи в жилището и оказващи подкрепа на
майката в грижите за детето, да имат личностни или здравословни особености,
които да водят на извода за отглеждане на детето във вредна среда или от
неподходящи лица. В тази връзка съдът не приема становището на ищеца, че
подкрепата, оказвана на ответницата от разширеното и семейство е вредна за
детето. Напротив като положителен факт от гледна точка възможността и да полага
грижи за Денис, следва да се преценява наличието на подкрепяща среда. Естествено,
житейски оправдано и логично е, родителите при отглеждането на дете, на възраст
7 години, да разчитат и на съдействието и помощта на своите близки. Затова
съдът не намира за укорими обстоятелствата, че майката, във времето, в което е
на работа, включително и до 22.00 ч., оставя Денис на грижите и под надзора на
съжителя и, майка му и дядо му, както и че детето остава с преспиване в дома на
своята баба по майчина линия. Освен това по делото е установено, че във
времето, в което детето е при бащата, също грижите за него се поемат основно от
бабата и прабабата по бащина линия, а не от родителя. В това той не намира нищо
нередно, напротив както в исковата молба, така и при изслушването си пред съда
го изтъква като преимущество. И то действително е такова, както преимущество за
ответницата е, че тя може да разчита на подкрепата на нейните близки. В тази
връзка съдът намира, че и двамата родители разполагат с подходяща подкрепяща
среда, която да ги улеснява в грижите за детето.
От социалните доклади и
съдебно-психологическата експертиза се установява, че детето е привързано към
двамата си родители и има емоционална връзка с всеки от тях. Изпитва еднакво
удоволствие и е спокойно, независимо от кой от родителите е придружавано и при
кой живее. Единствената причина за тревожността му е отсъствието на разбиране
между тях и конфликтите, на които понякога става свидетел. Детето няма изразени
предпочитания при кой от родителите си иска да живее. Съдът счита, че това може
да се обясни с наличието на еднакво съхранени отношения със всеки от родителите
след раздялата им. Нормално е и желанието на детето да живее в дома на бащата,
тъй като то е прекарало най-голяма част от живота си в този дом. От това, обаче
не може да се направи извод, че детето иска да живее само с баща си. От съдебно
психологическата експертиза става ясно, че то иска в този дом да бъде и майка
му. Т. е. не може да възприеме съществуването си без някой от родителите си. В
тази връзка изразеното от Денис желание да живее в къщата на баща си, не следва
да е решаващо за съда при преценка въпроса за упражняването на родителските
права, а следва да се разглежда в съвкупност с останалите установени
обстоятелства.
От социалните доклади и съдебно –
психологическата експертиза се установява, че и двамата родители разполагат с
необходимия родителски капацитет, за да полагат грижи за детето. Всеки от тях е
запознат с нуждите му и полага грижи да ги задоволява. Без значение за преценка
родителските качествата е степента на образование на родителите, какъвто е и
изводът на вещото лице – психолог. Затова съдът не обсъжда наведения в този
смисъл довод от ищеца.
Не доказано и твърдението на ищеца, че
ответницата неглижира образователните потребности на детето. Видно е, че то е
посещавало ДГ “В. Терешкова” – гр. Батановци, а по-късно е преместено в ДГ № 11
“Знаме на мира”. Единствената причина за отсъствие на детето от занимания е
неговото често боледуване. Видно от писмените доказателства, това се случва
както във времето, в което детето е в жилището на бащата, така и когато е в
жилището на майката. Съдът намира за неоснователното оплакването на ищеца, че с
промяната на детското заведение, посещавано от детето, ответницата
неоснователно му е причинила тревога. Действително, от социалния доклад и
съдебно – психологичната експертиза, е видно, че това преместване е било
свързано с емоционален дискомфорт за детето, но той е преодолян в рамките на
няколко дни до опознаването на новата обстановка. След това Денис с радост е
разказвал за новите си приятели и учители. Освен това, детското заведение е в
близост до дома на майката и не налага пътуване с обществен или личен
транспорт, избягва се по-ранното събуждане на детето. Детската градина
разполага и с логопед, с който детето работи ежедневно, което е изключително
полезно, с оглед установения при него логопедичен проблем, за преодоляването,
на който майката е ангажирала и друг специалист. В тази връзка съдът счита за
неоснователно твърдението на ищеца, че ответницата без основание е променила
детското заведение, което посещава Денис. Видно е че новото такова, осигурява
повече възможности за детето, а придвижването до него е по-лесно и удобно.
От всичко изложено следва, че
промяната в местоживеенето на ищцата, създаденото от нея ново съжителство,
новата и месторабота и жилищни условия, начина, по който осъществява
упражняването на предоставените и родителски права, не се отразява негативно на
детето. Денис се чуства добре в разширеното семейство на своята майка. Новата
семейна и социална среда е подходяща за детето и не води до отрицателни
последици в израстването и възпитанието му. Затова и съдът не намира основания
да бъде изменено упражняването на родителските права по отношение да детето,
както и режима на осъществяване на лични отношения. Голямо значение за този
извод има и установеното в хода на делото положително отношение на ответницата
към общуването на детето с бащата и неговото разширено семейство, както и
наличието на отрицателно отношение у бащата и неговото разширено семейство към
контактите на детето с майката и нейните близки. Както бе посочени и по-горе,
от момента на предоставяне упражняването на родителските права на ответницата,
тя по никакъв начин не е препятствала контактите с бащата и неговите родители. Дори
е осигурявала възможност за ищеца да контактува с детето и извън определения му
режим на лични отношения, тъй като поради продължителното му отсъствие от
страната той не е могъл да стори това във времето, предоставено му със
съдебното решение. Наведените в хода на производството доводи, че майката не е
предала детето на бащата на 05.10.2017 г. не са доказани по безспорен начин.
Обстоятелството, че бащата е подал сигнал във ІІ – ро РУП на МВР – гр. Перник,
което е видно от удостоверение изх. № 3796/04.12.2017 г., не е доказателство за
това. По никакъв начин не е установено ответницата да е извършила действия,
които да препятстват режима на лични отношения или органите на МВР да са
предприемали мерки за преустановяване на такива. Посещението на ответницата в
дома на ищеца на 27.12.2017 г., за да вземе детето, във време, в което съгласно
определения режим на лични отношения, то следва да се намира при нея, не може
да се счита за препятстване контактите с бащата. От представените от двете
страни съдебно-медицински удостоверения, се установява, че при това посещение между
ответницата и съжителят и от една страна и ищецът и баща му – от друга, е
възникнал физически сблъсък, но отсъстват данни както за конкретната причина,
така и за механизма му. Подобни действия, случващи се пред детето, не са в
негов интерес. Но причината за тях не може да се търси само у майката, а у
всички участвали в конфликта. Тъй като в настоящия случай, от събраните по
делото доказателства се установява, че значителна част от грижите за Денис се
поемат от разширените семейства на родителите, то за решението на съда е
особено важно тяхното отношение към другия родител и близките му. То ясно личи
от показанията на свидетелките Цветанка Боянова и Светлана Рафаилова. Свидетелката
Боянова/баба по бащина линия/ възприема като нормално и естествено отглеждането
на детето лично от нея, включително в период на продължително отсъствие на сина
и, но счита за укоримо пребиваването на Денис при бабата по майчина линия.
Коментира обажданията на майката по телефона, за да се поинтересува за детето,
по време, в което то е при нея като “досаждания”, а своите непрекъснати
обаждания, в период, в който детето е при бабата по майчина линия, като
“загриженост”. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 128, ал. 1
от СК детето има право на лични отношения с всички свои баби и дядовци и опитите
под каквато и да било форма те да бъдат ограничени, не са в негов интерес. В
конкретния случай, преценката на свидетелката Боянова, че обстановката, в която
Денис е бил при другата баба е неподходяща за него, е субективна и не почива на
обективни обстоятелства. Свидетелката Боянова, нито е възприела пряко тази
обстановка, нито в хода на делото са потвърдени нейните опасения. Необходимо е
да се посочи, че грижата на родителя за детето, в конкретния случай, изразена
чрез телефонни обаждания от страна на майката по време, в което то е при бабата,
не представлява ограничаване на контактите му с последната. В общия контекст на
установените по делото факти, се налага изводът, че ответницата подкрепя и
толерира тези отношения и то по причина, че е осъзнала ползотворното им
въздействие върху развитието на детето и. Тази осъзната необходимост е налице и
у членовете на разширеното и семейство. В показанията си пред съда свидетелката
Рафаилова е заявила, че според нея е правилно всички да се грижат за детето и
да има разбирателство между двете семейства. Такъв е изводът на социалните
работници и психолога, изготвил съдебно – психологическата експертиза. От тях се
установява, че Денис се чуства добре, когато е обгрижван от двамата си родители
и от техните близки и когато може неограничавано да общува с всички хора към
които е привързан.
И тъй като от съвкупната преценка на
материалите по делото, се установява, че действията на ответницата и членовете
на нейното разширено семейство в значително по-висока степен съдействат за
постигането на този резултат от ищеца и неговото семейство, то съдът счита, че
изменението в упражняването на родителските права, би довело до ограничаване
контактите на детето с неговата майка и близките и, което не е в защита на
неговия най-добър интерес. По тази причина и с оглед всичко изложено съдът
счита, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Не следва
да бъде изменян и режима на лични отношения между бащата и детето. Така както е
определен, той осигурява значителен период от време, в който детето да прекарва
с баща си, бабите си и дядо си, към които е силно привързан и общуването с тях
има положително въздействие върху възпитанието и развитието му. Този режим не
следва да бъде ограничаван, тъй като в пълна степен дава възможност на всеки от
родителите да участва пълноценно в ежедневието на детето, да го подкрепя и
напътства.
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 127, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК иск от П.Б.Д.,
ЕГН ********** *** против Ц.Г.И., ЕГН ********** *** за изменение на упражняването
на родителските права и режима на личните отношения по отношение на детето
Денис Петров Б., ЕГН **********, определен с Решение № 1043/11.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 2032/2015 г. по описа на Пернишки районен съд, изменено
с Решение № 132/15.04.2016 г. по ВГД № 64/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Перник, влязло в сила на 15.04.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.Б.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Г.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: