Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3561/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и
чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 355/2018 г. Добричкият
районен съд със заповед № 227 от 29.01.2018 г. е разпоредил длъжникът Р.Д.Й.,
ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК по БУЛСТАТ ***,
представлявана от изпълнителните директори *** и ***, следните суми: 1)
1 224,52 лева (хиляда двеста двадесет и четири лева и петдесет и две
стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 11.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 26.01.2018г., до окончателното плащане. 2)
191,85 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2017г. до
16.11.2017г.; 3) 50,26 лева (петдесет лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до
16.01.2018г.; 4) 79,33 лева (седемдесет и девет лева и тридесет и три
стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
00355/2018г. по описа на ДРС - държавна такса за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 29,33 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
По издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 206/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 810 при КЧСИ с район
на действие ДОС. Изпратена е /р.д покана за доброволно изпълнение с изх.№ 13411
от 03.07.2018г. Връчителят не е открил длъжника, включително и по месторабота,
поради което е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. В указания срок книжата
не са потърсени, поради което се счита, че същите са връчени.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като в
случай, че не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение. По силата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
съдът постановява спиране на изпълнението, с оглед издаден изпълнителен лист по
реда на чл. 418 от ГПК.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
3561/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми. В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни
искове, с предмет – осъждане на ответника да заплати в полза на кредитора
процесните суми.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание на
11.07.2017 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1 224,52 лв. Към
отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска, в размер на
131,20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план.
В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 46,20 лв. и застраховка „Безработица”
в размер на 47,12 лв. Така общото крайно задължение по Договора възлиза на 1
416,37 лв., която е разсрочена на 14 погасителни месечни вноски - 13 вноски в
размер на 101,17 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 101,16 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 24,04 % (чл. 9, ал.1
и ал.2 от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят е поел
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Според ищеца длъжникът е преустановил плащанията по
договора, считано от 15.09.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.09.2017 г.,
15.10.2017 г., 15.11.2017 г. По силата на чл. 16, ал. 2 от Договора страните са
уговорили автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски. В тази връзка на ответника
е изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: ***
е изпратено до посочения в договора за кредит адрес, като същото се е върнало
като непотърсено от получателя.
В тази връзка ищецът настоява, че е предприел всички
възможни действия, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на
16.11.2017 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.09.2017 г.,
15.10.2017 г., 15.11.2017 г. и цялото вземане на кредитора от 1 416,37 лв. (1
224,52 лв. главница и 191,85 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно
изискуемо. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към
16.01.2018 г. е било в размер на 50,26 лв.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК Р.Д.Й., чрез назначения му особен представител адвокат А.Т. ***,
е представил отговор на исковата молба, според който
предявените искове са неоснователни и недоказани.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която Д. Д. дава заключение, според което: Общото задължение по кредита е в размера на 1 416,37
лв. и включва:
·
1 000
лв. – Договорен кредит;
·
46,20 лв.
– застраховка „Живот”;
·
47,12 лв.
– застраховка „Безработица”;
·
131,20
лв. - Еднократна такса за оценка на риска;
·
191,85 лв. – Договорни лихви.
Според в.л. сумата от 1 224,52 лв. е усвоена на 11.07.2017 год.
Експертизата е установила, че няма
постъпили плащания по кредита до датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК - 26.01.2018год. и до настоящия момент. Размерът на останалите неплатени
месечни вноски от кредитополучателя по процесния договор към дата - 21.01.2018год.,
и към датата на изготвяне на заключението са общо 1 416,37 лв. от които: 1 224,52
лв. – главница и 191,85 лв. - договорна лихва.
Вещото лице
сочи, че претендираната законна лиха от банката на основание т. 16.2 от
договора е 15,48 лв.
Установено е от експерта, че кредитополучателят
е подписал застрахователно удостоверение по групова застрахователна полица към ***,
в която е уточнена сумата на застраховката по кредита – 93,32 лв., включваща два компоненти:
-
46,20 лв. – застраховка „Живот”
и
-
47,12 лв. – застраховка „Недоброволна
загуба на работа”.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На
11.07.2017 год. в гр. Д. Р.Д.Й. е подписал Искане-декларация за потребителски
кредит от ***. Съгласно т. 6 от искането потребителят се съгласил еднократната
такса за оценка на риска да бъде финансирана от банката съответно да бъде включена
в погасителния план и същата да бъде върната на вноски. Също така е заявил
съгласието си да бъде сключена застраховка „Живот” по специалните условия на
Групова полица в ЗК „Уника живот” АД. Установен е, че от кредитополучателя е
подписано застрахователно удостоверение по групова застрахователна полица към
ЗК „Уника Живот” АД, в която е уточнена сумата на застраховката по кредита – 93,32
лв.
На 11.07.2017
год. между *** и Р.Д.Й. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, със срок
на договора е 14 месеца - до 15.10.2018год. Договореният лихвен процент по
кредита е 24,04%, а лихвата е предвидено да се изчислява ежемесечно по метода
на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30
дни 6 месеца и 360 дни в годината.
Общият
размер на кредита е 1224,52лв. и включва:
1 000 лв. –
Договорен и усвоен кредит;
46,20 лв. –
Застраховка „Живот”;
47,12 лв. –
Застраховка „Безработица”;
131,20 лв.
– Еднократна такса за оценка на риска.
Не се спори по делото, че на 11.07.2016год. по банкова сметка, *** Р.Д.Й. е постъпила
сумата от 1 224,52лв., от които са удържани общо 224.52лв. за застраховка
и такса за одобряване на кредита/оценка на риска, както и че до датата на
изготвяне заключението на в.л. от Р.Д.Й. няма извършени плащания.
Съгласно т.
16.2 от договора: „В случай, че потребителят е допуснал просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение,
съгласно Погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
датата на падежа на последната от трите просрочени месечни вноски. Считано от
същата дата, върху цялото непогасено задължение – главница се начислява и
законна лихва до окончателното погасяване на задължението”.
Неплатените
от кредитополучателя вноски са общо в размер на 1 416,37 лв., от които:
1 224,52 лв. главница и 191,85 лв. договорна лихва. Установено е от в.л.
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че претендираната законна
лихва от банката съгласно т. 16.2 от договора се равнява на сумата от 15,48 лв.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от с.з., във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за
предмет вземания за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени
в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за
изпълнение, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото
ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи
по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно
отношение между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от 11.07.2017
г., настъпилата изискуемост на вземането на банката, както и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на
валидно заемно правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на
което ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 000
лв., реално усвоен от последния.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена
форма.
По отношение на спорния въпрос относно наличието на
уведомление до длъжника за обявяването на процесния кредит за предсрочно
изискуем, същият следва да бъде разгледан в светлината на задължителните
указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК. Съгласно т. 18 на посоченото
решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Същата настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, които я обуславят. В тази
насока е решение № 236 от 17.11.2017 г. на
Варненския апелативен съд по в. т. дело № 400 по описа
за 2017 год.
Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост има
конститутивен ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва
предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит, поради което моментът
на получаването му, както и ясното му и недвусмислено съдържание са
характерните белези, които определят неговите правни последици. Доколкото
представлява изискуема предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за обявяване
на предсрочна изискуемост следва да съдържа всички изискуеми реквизити на
извлечението от счетоводните книги, като следва да е налице идентичност относно
тези реквизити, вкл. и по отношение на датата, на която кредита е обявен
за предсрочно изискуем.
В настоящия случая по делото са представени доказателства,
че до ответника е изпратено Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, но
същото не е получено от Р.Д.Й.. Следва да се отбележи, че в посоченото уведомление
не се съдържат описаните по-горе реквизити, а единствено е отбелязано, че кредитът
се обявява за предсрочно изискуем, считано от 16.11.2017 г., като не се сочи дори
размера на отпуснатия кредит; не се съдържат никакви данни относно размера на
непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва също така информация,
която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението,
като това изявление на кредитора не възпроизвежда реално съществуващи
записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на
средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на
целия дълг за предсрочно изискуем, т.е налице ли е неиздължаване и на кои
конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както
и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика - Определение
№ 656/14.07.2016 г. по т.д. № 2609/2015 г. на ВКС, I т.о, уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата
степен, както и извлечението от сметка. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно
която извлечението от счетоводните
книги, въз основа на което кредиторът-банка претендира вземане от длъжника, следва
да съдържа достатъчно информация за това вземане – данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размерът на
разрешения и усвоен кредит, крайния срок
за погасяване/, за дължимия размер на кредита –
главница
и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за датата на настъпилата
предсрочна изискуемост, за нейните причини, като в хипотезата на непогасени вноски
следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените
данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценяват във връзка с
твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с
представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл
е и практиката на ВКС: Определение № 461/28.06.2010 г. по ч. т. дело № 272/2010
г.,ТК, II т.о.; Определение № 697/19.11.2009 г. по ч. т. дело № 618/2009 г. на
ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. дело № 210/2009 г. на
ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 231/23.02.2010 г. по ч. т. дело № 115/2010 г. на
ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. дело № 731/2009 г. на
ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 118/24.02.2009 г. по ч. т. дело № 25/2009 г. на
ВКС, ТК, II т.о., Определение № 364/26.04.2011 г. по ч. т. дело № 117/2011 г. на
ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 545/11.07.2011 г. по ч. т. дело № 373/2011 г. на
ВКС, ТК, II т.о. Изложеното по-горе е в съответствие с Определение №
278/05.06.2017 г. по вз. ч. т. дело № 149/2017 г. по описа на Добричкия окръжен
съд.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013 г. в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на така дадените
разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.
Следва да се отбележи, с оглед
характера на исковата защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като продължение на заповедното
производство, не може да има частично уважаване на установителния иск досежно
вземанията, включени в представеното извлечение от счетоводните книги, по
отношение на които падежът е настъпил, т.е. които са били изискуеми към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това, че
исковото производство е инициирано от предхождащо го заповедно производство, предявеният
установителен иск трябва да съвпада напълно по страни и предмет с тези в
заповедното производство. В производството по настоящото дело съдът следва да
установи дали ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в
заповедното производство.
При това положение, след като
предсрочната изискуемост не е била обявена на кредитополучателя преди подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, то вземането на кредитора за целия остатък от
кредита не е било изискуемо, поради което предявеният установителен иск по чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК се явява изцяло неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне. В тази насока е и практиката на Добричкия
окръжен съд – решение № 167/15.10.2015 г. по в. т. дело № 189/2015 г. и решение
№ 169/19.10.2015 г. по в. т. дело № 159/2015 г.
Според ТР № 4/2013 г.
уведомлението до длъжника е елемент от фактическия състав за обявяване на
изискуемостта. Такова последващо уведомяване води до промяна на основанието, на
което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменението на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, е прогласена в
т. 11б на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и тъй като предметът на исковото
производство е обвързан от основанието на вземането, предмет на заповедта по
чл. 410 от ГПК, то искът по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли на
основанието, на което е предявен. Фактите, имащи значение за настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът по чл. 422,
ал.1 от ГПК ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответницата
възражения имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които успешно се противопоставят на
вземането на кредитора. Предявените установителни искове, са изцяло неоснователни
и недоказани, и като такива подлежат на отхвърляне.
След като в случая
установителните искове подлежат изцяло на отхвърляне, на Банката не се дължат и
не следва да се присъждат разноски, направени в заповедното производство.
С оглед изхода на спора по тези
искове следва да се разгледа предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове за заплащане на процесните суми.
Предвид дадените указания по
приложенията на закона – т.11, б. „б“ от ТР от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предявените осъдителни искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 288 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество същите са
основателен.
В исковата молба не са наведени други обстоятелства, на които се
основават евентуалните осъдителни искове, различни от тези, на които се
основава установителната претенция с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, т.е претендира се предсрочна изискуемост на цялото
вземане по процесния договор от 11.07.2017 г.
Докато в производството по чл. 422
от ГПК се изследва бил ли е длъжникът в неизправност към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е били ли са налице към този момент
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следва да се
приеме, че волеизявлението на ищеца, че обявява кредита за предсрочно изискуем
е достигнало до знанието на ответника като длъжник на 28.01.2019 г., когато му
е бил връчен, чрез назначения особен представител, препис от исковата молба и
приложенията към нея.
От съдържанието на исковата молба може да се направи извода, че същата има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея предсрочната изискуемост се обявява
на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по
чл.422, ал.1 от ГПК, или по друг начин след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване.
Между ищеца и ответника е сключен
редовен договор за банков кредит, в клаузите на който са намерили разрешение
всички съществени въпроси относно правата и задълженията на страните по
договора. Безспорно се установи, че сумата, така както е била договорена, е
била отпусната на кредитополучателя.
Ясно и точно са били уговорени и
клаузите относно неговото погасяване, както и че кредитът е бил усвоен.
Безспорно е установен размерът на уговорената възнаградителна и мораторна лихви.
Кредитополучателят не е изпълнил своето задължение
по договора да плаща погасителните вноски в уговорените срокове.
От сключения договор се установява, че
между страните по същия са били налице валидни договорни правоотношения, които са
породили уговорените правни последици и следователно налице са основания за възникване задължението на кредитополучателя, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил.
Същият не представя доказателства в този смисъл по делото. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже, че е извършила плащане на исковите суми,
като са допустими само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1,
т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са
представени.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумите от: 1) 1 224,52
лева (хиляда двеста двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки),
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от
11.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 26.01.2018г., до окончателното плащане. 2) 191,85 лева (сто
деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 16.11.2017 г.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че предявените осъдителни искове се явяват доказани по основание, а по
отношение на размера им следва да се възприеме изцяло изложеното в заключението
на вещото лице.
В полза на ищеца се следват
сторените по настоящото дело съдебни разноски в размер на 325,33 лв. /триста
двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, изчислени съобразно изхода от
спора.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415 от ГПК, искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че Р.Д.Й. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на кредитополучател по Договор за за потребителски кредит № ***
от 11.07.2017г., ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 227 от
29.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело № 355/2018 г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
ЕИК ***, представлявана от изпълнителните директори *** и ***, следните суми: 1) 1 224,52 лева (хиляда
двеста двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 11.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 26.01.2018г., до окончателното плащане. 2) 191,85 лева (сто деветдесет и един
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода
от 15.09.2017г. до 16.11.2017г.; 3) 50,26 лева (петдесет лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до
16.01.2018г.
ОСЪЖДА Р.Д.Й. с ЕГН ********** ***,
в качеството му на кредитополучател по Договор за за потребителски кредит № ***
от 11.07.2017г., ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителните директори *** и ***, следните суми: 1) 1 224,52
лева (хиляда двеста двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки),
представляваща неизплатена главница по посочения по-горе Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 31.08.2018г., до окончателното плащане; 2) 191,85 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
16.11.2017 г.
ОСЪЖДА Р.Д.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори ***
и ***, сумата от 325,33 лв. /триста двадесет и пет лева
и тридесет и три стотинки/, представляваща сторените по настоящото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: