Присъда по дело №349/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 17
Дата: 14 юли 2021 г.
Съдия: Петър Балков
Дело: 20214500200349
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Р. , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на четиринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Съдебни заседатели:Милка Панова Маринова

Петя Кънчева Енчева
при участието на секретаря Маня Пейнова
и прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Петър Балков Наказателно дело от общ
характер № 20214500200349 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. П.. Б. И.., роден на 03.10.1955 г. в с. Кацелово,
община Две могили, Р.нска област, жител и жИ.ущ в *** български
гражданин, неосъждан
ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода 15.09.2011 г. - 23.09.2011 г.
на територията на гр. Р., в качеството си на длъжностно лице- *** при сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр. Р.,
категория Е-I степен, звание старшина, осъществяващ администратИ.но-
контролна дейност - при условията на продължавано престъП.ение-когато две
или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъП.ение, са извършени през непродължителни периоди
от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на
предшестващите сам и в съучастие като съизвършител с други длъжностни
лица по време на полицейски проверки, е поискал и приел дар, който не му се
1
следва, за да не извърши действия по служба - да състави акт за
администратИ.но нарушение по Закона за движение по пътищата и на
15.09.2011 год. около 15.00 ч. на изхода от гр. Р. в посока гр. Варна
самостоятелно в качеството си на длъжностно лице- *** при сектор ****
категория Е-I степен, звание старшина, осъществяващ администратИ.но-
контролна дейност по време на извършване на пътна полицейска проверка на
свидетеля С.Д.Д., поискал и приел от св. Д. дар, който не му се следва, а
именно 100 румънски леи с левова равностойност 45.52 лв., за да не извърши
действие по служба - да състави акт за администратИ.но нарушение за
допуснато от св. Д. администратИ.но нарушение по чл.182 ал.1 т.3 - Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място ... за
превишаване от 21 до 30 км/ч от ЗДвП, а също така на 23.09.2011 година за
времето от 12.30 до 14.00 часа на главен път Е70 на изхода на гр. Р. в посока
гр. Варна в качеството си на длъжностно лице - *** при сектор ****
категория Е-I степен, звание старшина, осъществяващ администратИ.но-
контролна дейност, в съучастие като съизвършител с Р. Р. Б., по време на
пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д., поискал и приел от св. Д.
дар, който не му се следва, а именно 20 евро с левова равностойност 39.12 лв.
за да не извърши действие по служба - да състави акт за администратИ.но
нарушение по чл.179 ал.3 т.4 - Водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заП.атена съответната
винетна такса по ЗДвП при управление на пътно превозно средство за превоз
на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, чл.182 - Водач, който
превиши разрешената максимална скорост и чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП - не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан, допуснати от св.
Д., поради което и на основание чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 чл. 36 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА считано от влизане на присъдата в сила, и не му
НАЛАГА допълнително предвиденото в закона наказание ГЛОБА.
На основание чл. 302 т.4 б. „а”, вр. с чл. 37 ал.1 т. 6 и 7 от НК съдът
ЛИШАВА подс. П.. Б. И.. със снета по делото самоличност от правото да
заема длъжност в държавната администрация на територията на страната,
както и да не упражнява професията на полицай за срок от ТРИ ГОДИНИ,
2
след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
ПРИЗНАВА подс. Р. Р. Б., роден на 16.03.1963 г. в гр. Р., жител и
жИ.ущ в същия град, ****, български гражданин, неосъждан
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2011 година за времето между 12,
30 ч. и 14,00 ч. на главен път Е70 на изхода на гр. Р. в посока гр. Варна в
качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши
автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантИ.на дейност” при сектор **** категория Е-1степен, звание
старшина, осъществяващ администратИ.но-контролна дейност в съучастие
като съизвършител с П.. Б. И.., по време на пътна полицейска проверка на
свидетеля С.Д.Д., поискал и приел от св.Д. дар, който не му се следва, а
именно 20 евро с левова равностойност 39.12лв, за да не извърши действие по
служба - да състави акт за администратИ.но нарушение по чл.179 ал.З т.4 -
Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което не е заП.атена съответната винетна такса по ЗДвП при
управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-
малко места с мястото на водача, чл.182 - Водач, който превиши разрешената
максимална скорост и чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП - не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан , допуснати от св. Д., поради което и на
основание чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 чл. 55 ал.1
т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването за
изпитателен срок от ТРИ години считано от влизане на присъдата в сила, и не
му налага и допълнително предвиденото в закона наказание глоба.
На основание чл. 302 т.4 б. „а”, вр. с чл. 37 ал.1 т. 6 и 7 от НК съдът
ЛИШАВА подс. Р. Р. Б. със снета по делото самоличност от правото да заема
длъжност в държавната администрация на територията на страната, както и да
не упражнява професията на полицай за срок от ТРИ ГОДИНИ, след
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
ПРИЗНАВА подс. Н. К. И.., роден на 19.04.1969 г. в гр. Р., жител и
жИ.ущ в същия град, ****, български гражданин, неосъждан
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2011 година, около 10. 30 часа на
3
главен път Е85 между 7- ми и 9-ти километър в посока гр. Р.- гр. Бяла, Р.нска
област, в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган - полицай ,
младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантИ.на дейност” при сектор **** категория Е-I степен, звание
главен сержант, осъществяващ администратИ.но-контролна дейност, по време
на извършване на пътна полицейска проверка на свидетел С.Д.Д., поискал и
приел от св.Д. дар, който не му се следва, сумата от 100 румънски леи с
левова равностойност 45.52лв., за да не извърши действие по служба - да
състави акт за администратИ.но нарушение за установяване на
администратИ.но нарушение по чл.179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП -Водач, който
управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е
заП.атена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при управление на пътно
превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача, допуснато от св. Д., поради което и на основание чл. 302, т.1, вр. чл.
301, ал. 1 чл. 36 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на наказание ЕДНА
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването за изпитателен срок от ТРИ години считано от
влизане на присъдата ва сила, и не му налага и допълнително предвиденото в
закона наказание глоба.
На основание чл. 302 т.4 б. „а”, вр. с чл. 37 ал.1 т. 6 и 7 от НК съдът
ЛИШАВА подс. Н. К. И.. със снета по делото самоличност от правото да
заема длъжност в държавната администрация на територията на страната,
както и да не упражнява професията на „полицай” за срок от ТРИ ГОДИНИ,
след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
ОСЪЖДА подс. П.. Б. И.., подс. Р. Р. Б. и подс. Н. К. И.., тримата със
снета по делото самоличност, всеки по отделно да заП.ати в полза на органите
на съдебната власт сумите от по 253 лв. или общо 759 лв. за вещи лица и
преводачи превод на материали, изпращани и постъпвали от международна
правна помощ до Румъния приложени в копие към материалите до съда.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред
АпелатИ.ен съд гр. Велико Търново в 15-дневен срок считано от днес.
Председател: _______________________
4
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите


ПротИ. подс. П. Б. И от гр. Р. е предявено обвинение по – чл. 302, т. 1, вр. чл.
301, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК –за това, че в
периода 15.09.2011 г. - 23.09.2011 г. на територията на гр. Р., като в
качеството си на в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган - п.,
м. а. I степен в група “Организация на движението, пътен контрол и
превантИ.на дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-I степен, звание
старшина,осъществяващ администратИ.но-контролна дейност - при условията
на продължавано престъП.ение-когато две или повече деяния,които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъП.ение,са извършени през непродължителни периоди от време при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на
предшестващите сам и в съучастие като съизвършител с други длъжностни
лица по време на полицейски проверки, е поискал и приел дар, който не му се
следва, за да не извърши действия по служба-да състави акт за
администратИ.но нарушение по Закона за движение по пътищата както
следва: че на 15.09.2011 година около 15.00 ч. на изхода от гр. Р. в посока гр.
Варна в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган - полицай,
младши автоконтрольор I степен в група “Организация на движението, пътен
контрол и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел
„Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-I степен, звание
старшина,осъществяващ администратИ.но-контролна дейност по време на
извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д., поискал и
приел от св.Д. дар, който не му се следва, а именно 100 румънски леи с левова
равностойност 45.52лв., за да не извърши действие по служба - да състави акт
за администратИ.но нарушение за допуснато от св.Д. администратИ.но
нарушение по чл.182 ал.1 т.З - Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място ... за превишаване от 21 до 30 km/h от
ЗДвП, че на 23. 09. 2011 година за времето от 12.30 до 14.00 часа на главен
път Е70 на изхода на гр. Р. в посока гр. Варна в качеството си на длъжностно
лице - полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор I степен в група
“Организация на движението, пътен контрол и превантИ.на дейност” при
сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР-
гр.Р., категория Е-I степен, звание старшина,осъществяващ администратИ.но-
контролна дейност, в съучастие като съизвършител с Р. Р. Б., по време на
пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д., поискал и приел от св.Д. дар,
който не му се следва, а именно 20 евро с левова равностойност 39.12лв. за да
не извърши действие по служба - да състави акт за администратИ.но
нарушение по чл.179 ал.З т.4 - Водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заП.атена съответната
винетна такса по ЗДвП...при управление на пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, чл.182 -
1
Водач, който превиши разрешената максимална скорост и чл.183 ал.4 т.7 от
ЗДвП - не изпълнява задължението за използване на предпазен колан,
допуснати от св.Д..
ПротИ. подс. Р. Р. Б. от гр. Р. е предявено обвинение по – чл. 302, т.1, вр. чл.
301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК –за това, че на 23.09.2011 година за
времето между 12, 30 ч. и 14,00 ч. на главен път Е 70 на изхода на гр. Р. в
посока гр. Варна в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган -
полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна
полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория
Е-1степен, звание старшина, осъществяващ администратИ.но-контролна
дейност в съучастие като съизвършител с П. Б. И., по време на пътна
полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д., поискал и приел от св.Д. дар, който
не му се следва, а именно 20 евро с левова равностойност 39.12лв, за да не
извърши действие по служба - да състави акт за администратИ.но нарушение
по чл.179 ал.3 т.4 - Водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заП.атена съответната винетна такса
по ЗДвП...при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с
8 или по-малко места с мястото на водача, чл.182 - Водач, който превиши
разрешената максимална скорост и чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП - не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан , допуснати от св.Д..
ПротИ. подс. Н. К. И. от гр. Р. е предявено обвинение по – чл. 302, т.1, вр. чл.
301, ал. 1 отНК, за това, че на 23. 09. 2011 година, около 10.30 часа на главен
път Е85 между 7- ми и 9-ти километър в посока гр. Р.- гр. Бяла, Р.нска област,
в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган - полицай, младши
автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-I степен, звание главен сержант,
осъществяващ администратИ.но-контролна дейност, по време на извършване
на пътна полицейска проверка на свидетел С.Д.Д., поискал и приел от св. Д.
дар, който не му се следва, сумата от 100 румънски леи с левова
равностойност 45.52лв., за да не извърши действие по служба - да състави акт
за администратИ.но нарушение за установяване на администратИ.но
нарушение по чл.179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП -Водач, който управлява пътно
превозно средство по републиканските пътища, за което не е заП.атена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при управление на пътно превозно
средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача,
допуснато от св. Д..
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., поддържа
обвиненията така както са предявени, поради което моли съда да наложи на
подс. П. Б. И., подс. Р. Р. Б. и подс. Н. К. И. наказания по вид лишаване от
свобода около минималния размер предвиден в закона, изтърпяването на,
2
които да бъдат отложени на основание чл. 66 ал.1 от НК, за определен от съда
изпитателен срок. Освен това настоява тримата подсъдими на основание чл.
37 ал. 1 т.6 и 7 от НК да бъдат лишени от правата да заемат длъжности в
системата на МВР.
Подсъдимият П. Б. И., в съдебно заседание отказва да дава
обяснения по предявеното му обвинение, не се признава за виновен и моли
съда да го оправдае.
Неговият защитник в лицето на адв. Д.С. от РАК оспорва
обвинението, счита, че е налице провокация към пасИ.ен подкуп, поради
което моли неговия подзащитен да бъде признат за невинен и оправдан по
предявеното му обвинение.
Подсъдимият Р. Р. Б., не дава обяснения по предявеното му
обвинение, не се признава за виновен счита, че е бил провокиран към подкуп
поради което настоява да бъде оправдан изцяло по него.
Становището на неговия защитник в лицето на адв. Е.Т. от РАК, е че
извършеното от неговия подзащитен не представлява престъП.ение тъй като е
налице провокация към подкуп, поради което настоява той да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Н. К. И. в съдебно заседание не дава обяснения не се
признава за виновен, поради което моли да бъде признат за невинен и
оправдан по предявеното му обвинение.
Неговият защитник адв. А.С. от РАК заема становището, че е
налице провокация към пасИ.ен подкуп, по отношение на неговия
подзащитен, поради което настоява същия да бъде признат за невинен и
оправдан по предявеното му обвинение.
Окръжният съд, след като прецени по отделно и по съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а също така
съобразявайки становищата на страните, прие за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите Н. К. И., П. Б. И. и Р. Р. Б. били назначени на работа в
Министерство на вътрешните работи, като до месец септември 2011 г. те са
били служители на полицията.
П. Б. И. постъпил на работа в МВР през 1986 г. По време на работата
си в министерството до 2011 г. П.И. е бил награждаван три пъти за същия
период. Няма налагани наказания.
Н.И. постъпил на работа в МВР през 1989 г. награждаван е три пъти
до 2011 г., като има наложено едно дисциП.инарно наказание.
3
Р. Р. Б. е бил назначен в системата на МВР през 1986 г. Два пъти е
бил награждаван и има наложени две наказания в периода до 2011 г.
През 2011 г. подсъдимите работели в МВР. Подсъдимият Н.И.
притежавал качеството на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал.1,
т.1 от ЗМВР /държавен служител/ - полицай, младши автоконтрольор I степен
в група „Организация на движението, на пътния контрол и превантИ.на
дейност" при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на
ОД МВР Р., категория Е - I степен, звание главен сержант, - осъществяващ
администратИ.но-контролна дейност по ЗДвП.
Подсъдимите П.И. и Р.Б. имали качеството на длъжностно лице от
категорията на чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР /държавен служител/ - полицай,
младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, на
пътния контрол и превантИ.на дейност" при сектор „Пътна полиция" към
отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР Р., категория Е - I степен, звание
старшина, - осъществяващ администратИ.но- контролна дейност по ЗДвП
през 2011 г.
В рамките на своята компетентност и възложените им служебни
задачи подсъдимите са били задължени да осъществяват контрол и съставят
актове за установени администратИ.ни нарушения по ЗДвП. Всички са били
инструктирани при спиране на автомобил за проверка да записват номера
автомобила в нарочен дневник и да информират ОДЧ, като извършват
проверка на пътниците.
Към момента на извършване на престъП.енията подсъдимите са
били назначени в наряди - автопатрул с произтичащите от това права и
задължения, посочени в ЗМВР, инструкции за работа, заповеди, както и
типовите им длъжностни характеристики. Съгласно норматИ.ните правила
имали задължение да контролират пътното движение в границите на
обслужвания от тях район, съгласно предоставените им правомощия и
съобразно регламентирания в МВР ред, да съставят АУАН или фиш при
установяване на нарушение.
Подсъдимите осъществявали възложените им полицейски функции
в екипи, определяни от техните ръководители и използвайки служебни
автомобили на полицията в гр. Р.. Резултатите от извършените проверки при
нарядите и установените нарушения служителите следвало да отразят в
докладни записки.
При изпълнение на служебните си задължения подсъдимите
избирателно съставяли актове за установените нарушения и отразявали
проверките в докладните записки до началника си. При осъществяване на
наряда били установени случаи, при които подсъдимите приемали различни
суми от гражданите, които спирали за пътна проверка, за да не съставят акт за
4
допуснато от тях нарушение на правилата на Закона за движение по
пътищата.
Свидетелят С.Д.Д.- румънски гражданин, пътувал често от Румъния
до България и на територията на страната.
Многократно бил спиран в района на гр. Р. от служители на
полицията, на които се налагало да дава различни суми за да не му съставят
акт за администратИ.но нарушение.
При такИ.а предпоставки на 15.09.2011 г. св. С.Д.Д. пътувал с
личния си автомобил от гр. Р. в посока гр. Варна. Свидетелят установил, че
има пътна проверка, като карал със скорост, превишаваща позволената по
закон. Бил спрян за проверка около 15.00 часа на изхода на гр. Р. от пътен
полицай З. В. Свидетелят бил поканен от служителя на МВР да отиде до
спрялата наблизо полицейска кола, като вземе документите си. С. Д. ги взел и
отишъл до колата, придружен от В. В полицейския автомобил стоял подс. П.
Б. И.. В. обяснил на колегата си, че е установил че свидетеля шофира с
превишена скорост, като е изискал документите му за съставяне на акт. След
като оставил шофьора до полицейския автомобил Василев се отдалечил и
започнал отново да наблюдава пътното П.атно за нарушения.
Щом колегата му Василев се отдалечил и разбрал, че е спрял
румънски гражданин подс. П.И. заговорил св. Д. на родния му език. Казал, че
свидетеля трябва да заП.ати 200 лв. за допуснатото нарушение в гр. Р., тъй
като няма българска шофьорска книжка. Подсъдимият И. обаче не започнал
да пише акт, като вместо това посочил на св. Д. показанията на радара в
полицейския автомобил, който отчел скорост на движение 81 км.ч. -
превишена разрешена максимална скорост в населено място с над 21 до 30
км/ч. Полицейският служител казал на свидетеля че за това нарушение трябва
да бъде заП.атено.
Свидетелят обяснил на подс. И., че няма представа къде трябва да
отиде да П.ати за нарушението на скоростта, след което И. го попитал с какво
се занимава и има ли в себе си пари. Свидетелят отговорил, че е студент и
носи пари в себе си. Д. извадил 100 румънски леи /с левова равностойност 45,
52лв. /и ги подал на подс. И.. Той ги взел, след това върнал обратно
документите на свидетеля, без да му съставя акт за допуснатото
администратИ.но нарушение - превишаване разрешената скорост на
движение.
На 23. 09. 2011 г. около 10,30 ч. св. Д. пътувайки с личния си
автомобил и бил спрян за проверка на главен път „Е 85" между 7- ми и 9-ти
километър в посока гр.Р. - гр. Бяла, Р.нска област от полицейски служител
И.о А. И.. И.о И. забелязъл, че Д. шофира с изтекъл срок на винетния стикер,
поради което го подканил да отиде до полицейския автомобил за съставяне на
5
акт.
И. отвел свидетеля до служебния автомобил, в който бил подс. Н. К.
И. и го оставил, като се отдалечил отново към пътното П.атно. Подсъдимият
Н.И. обяснил на водача, че забелязал, че автомобилът му се движи без
винетка. Обяснил на румънския гражданин, че това е сериозно нарушение и
че в банка трябва да заП.ати 300 лева. Свидетелят отговорил, че няма
възможност да заП.ати подобна сума, при което бил запитан от полицейския
служител „Какво правим тогава?”. Д. разбрал, че му се прави намек да даде
пари. Тъй като имал в себе си леи, извадил 100 румънски леи - в копюри 2 по
50 /с равностойност 45, 52лв. / и ги предложил на подс. Н.И..
След като Н.И. взел сумата обяснил на свидетеля, че все пак е
хубаво да си купи винетка и може да го направи от най- близката
бензиностанция, за да не бъде спиран и санкциониран повече. Подсъдимият
не съставил акт за допуснатото нарушение.
На 23.09.2011 г. за времето между 12, 30 ч. и 14,00 ч. на главен път Е
70, на изхода от гр. Р. в посока гр. Варна подс. Р. Р. Б. и оподс. П. Б. И.
извършвали пътна полицейска проверка.
Свидетелят С.Д.Д. отново бил спрян за нарушения на правилата за
движение по пътищата на Република България при управление на лекия си
автомобил, тъй като управлявал пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което не е заП.атена съответната винетна такса, за превишаване
разрешената максимална скорост и неизпълняване задължението за
използване на предпазен колан, допуснати от св. Д..
Подсъдимите Б. и И. пояснили на Д., че не искат да го санкционират,
като му обяснили че в протИ.ен случай трябва да му вземат румънската
шофьорска книжка и да я изпратят в румънското посолство, а оттам в
Румъния. Полицаите попитали Д. какво да правят. Той им отговорил че не
може да знае това. Тогава двамата попитали директно свидетеля дали има
пари- евро или леи.
Свидетелят извадил 20 евро /с левова равностойност 39, 12 лв./,
които носел в себе си и им ги дал. Б. и И. взели сумата от свидетеля и го
оставили да продължи по пътя си, без да му съставят акт за допуснатите и
констатирани администратИ.ни нарушения.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за доказана по
безспорен и категоричен начин от събрания в хода на делото съвкупен
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ:
Изложената фактическа обстановка се доказва от разпита на свидетеля С.Д.Д.,
от проведените разпознавания по снимки и изготвените идентификационни
експертизи, от събраните доказателства по реда на ЗСРС, от изготвените
6
кратки кадрови справки за служителите, приложени заповеди, типови
длъжностни характеристики, разпределения за наряд, от свидетелствата за
съдимост.
Решаващата инстанция кредитира изцяло свидетелските показания на С.Д.Д., който
подробно посочва, как е бил спиран от посочените полицаи – подсъдимите по делото, които
са го мотИ.ирали да им предаде исканите от тях парични суми, местата и датите на даването
на имотната облага.
При повдигане на обвинението двама от подсъдимите са се възползвали от правото си да не
дават обяснения. Не се признават за виновни. Подсъдимият Р. Р. Б. е дал обяснения, в които
твърди, че не би могъл да извърши престъП.ението, тъй като не владее писмено и говоримо
румънски език.
Окръжният съд частично кредитира обясненията на подс. Б. в частта, скоито посочва, че не е
имал разговор със св. Д. тъй като не владее румънски език.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обстоен анализ на събрания доказателствен материал, окръжният съд
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
1. По отношение на подс. Н. К. И..
Видно от материалите по делото подс. Н. К. И. като субект на престъП.ението е
наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.
93 т. 1 б. “а” от НК, същия е притежавал качеството “длъжностно лице”, тъй като по време
на осъществяване на престъП.ението е изпълнявал длъжността полицейски орган - з***
От данните по делото става ясно, че с действията си подс. Н. К. И. е осъществил всички
обектИ.ни и субектИ.ни признаци от изпълнителното деяние на престъП.ението –
квалифициран, пасИ.ен подкуп по смисъла на чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, което престъП.ение е извършил в качеството си на длъжностно лице, като
извършител, посредством използването на служебното си положение.
Установено е, че в хода на проведените от тях проверки на уточнените дати на които
посочените парични суми пари, св. С.Д.Д. им е предал исканите парични суми. Безспорно е
установено също така, че точно тези пари са им били дадени от него за да не изпълнят
задълженията си да му наложат администратИ.но наказание.
Неоспоримо е и обстоятелството, че всичко това е станало в присъствието на посочения
свидетел. В конкретния случай тези гласни и писмени доказателства, установяващи
правнорелевантните фактически констатации навеждат на единствения извод, че по този
начин подс. И. е осъществил всички обектИ.ни признаци на престъП.ението за което е
обвИ.ен.
Налице е и квалифициращото обстоятелство злоупотреба със служебно положение, тъй като
в момента на проверките, използвайки длъжностното си качество на „длъжностно лице”,
тъй като по време на осъществяване на престъП.ението е изпълнявал длъжността
полицейски орган - ***т по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК, той е принудил пострадалия
да се разпореди със свои пари, които му се искат от подсъдимия за да не започне
наказателно администратИ.но производство протИ. него.
7
В действителност конкретни действия се заключават в това, че в длъжностното си качество,
което е афиширал и е участвал в извършването на проверката, мотИ.ирането на пострадалия
да му даде точно тази сума пари. Нарушавайки своите служебни задължения му е обещал, че
след проверката няма да му се търси администратИ.на отговорност за извършеното от него
администратИ.но нарушение на ЗДвП, като по този начин той го е принудил да получи
недължимата му се парична облага.
Съдът не споделя становището на неговия защитник, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на св. Сорин Д., тъй като липсвали доказателства, че той е дал в дар 100 рум.
леи. Освен това се твърди, че този свидетел е извършил провокация към пасИ.ен подкуп, за
да не бъде наказан за извършеното нарушение. Въпреки това защитника твърди, че няма
нарушение при осъществяването на специалните разузнавателна дейност, респектИ.но
действията по ЗСРС и процесуалните норми по НПК. На практика се признава, че този
подсъдим с действията си е осъществил престъпния състав на чл. 302 от НК. ТакИ.а изводи
са в протИ.оречие със събраните по делото доказателства, защото от началото на
изпълнителното деяние подс. И. е участвал във всички обектИ.ни действия, които са
инкриминирани с това резултатно престъП.ение. Обвинението се доказва освен от разпита
на св. С.Д.Д. и от проведените разпознавания по снимки и изготвените идентификационни
експертизи, от събраните доказателства по реда на ЗСРС, от изготвените кратки кадрови
справки за служителите, приложени заповеди, типови длъжностни характеристики,
разпределения за наряд и от свидетелствата за съдимост. В действителност за пострадалия са
настъпили вредоносни последици не само от неговото протИ.оправно поведение, а също
така и от неговата корупционна, престъпна дейност. Поради това окръжният съд намира, че
тази несъстоятелна теза следва да бъде отхвърлена изцяло и подс. И. да бъде признат за
виновен по първоначално предявеното му обвинение.
От субектИ.на страна подс. И. е действал виновно с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието и
предварително знаейки, че тази имотна облага не му се следва,
принуждавайки пострадалия посредством служебното си положение е искал
настъпването на тези отрицателни последици – получаването на парите с цел
да се обогати неоснователно. Между неговите действия виновното му
поведение, формата на вината и настъпилите вредоносни последици
съществува пряка причинна връзка.
МотИ.и за извършване на престъП.ението от страна на подс. И. са
инцидентно осъзнатата от него потребност да се сдобие с тези парични
средства именно по този престъпен начин с цел задоволяване на неговото
желание за незаконно обогатяване и осигураване с тези парични средства за
задоволяване на личните си потребности.
Причини за извършване на престъП.ението - стремежа за лично
облагодетелствуване по неправомерен начин.
2. По отношение на подс. Р. Р. Б..
От данните по делото е видно, че подс. Р.Б. като субект на престъП.ението е
наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК. В съответствие с разпоредбата
на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК, същият е притежавал качеството “длъжностно лице”, тъй като по
време на осъществяване на престъП.ението е изпълнявал длъжността контрольор при сектор
8
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-I
степен, звание старшина,осъществяващ администратИ.но-контролна дейност.
По същият начин от обектИ.на и субектИ.на страна подс. Р. Р. Б. е осъществил всички
обектИ.ни и субектИ.ни признаци на квалифицирания състав на престъП.ението по чл. 302,
т.1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – пасИ.ен подкуп, извършен в
съизвършителство с подс. П.И. в качествата им на длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т.1
б.”а” от НК, посредством използване на служебното си положение.
От данните по делото следва аргумента, че двамата подсъдими като***при упражняване на
предоставените им по длъжностната характеристика и правна уредба правомощия техните
действия са свързани с осъществяването на контрол и съставянето на актове за нарушения
по съответните норматИ.ни актове, касаещи движението по пътищата. ОбектИ.но на
инкриминираната дата 23.09.2011 год. за времето между 12, 30 ч. и 14,00 ч. на главен път Е
70 на изхода на гр. Р. в посока гр. Варна в качеството си на длъжностно лице - полицейски
орган - полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел
„Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-1степен, звание старшина,
осъществяващ администратИ.но-контролна дейност в съучастие като съизвършител с П. Б.
И., по време на пътна полицейска проверка на свидетеля С.Д.Д., поискал и приел от св.Д.
дар, който не му се следва, а именно 20 евро с левова равностойност 39.12 лв, за да не
извърши действие по служба - да състави акт за администратИ.но нарушение по чл.179 ал.З
т.4 - Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което
не е заП.атена съответната винетна такса по ЗДвП при управление на пътно превозно
средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, чл.182 - Водач,
който превиши разрешената максимална скорост и чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП - не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан , допуснати от св. Д.. Предварително както
подс. Р.Б. така и той самия, двамата подсъдими с общите си действия са мотИ.ирали
пострадалия да се разпореди с тези пари в тяхна полза, убеждавайки го, че е извършил
администратИ.но нарушение, за което би могло по тяхна инициатИ.а да бъде образувано
наказателноадминистратИ.но производство. Това е сторено от двамата подсъдими за да не
извършат закононеобходимото и задължително за тях действие по служба – да започнат
администратИ.но-наказателно производство срещу св. Д..
В конкретният случай е налице визираното в чл. 302 т.1 от НК
квалифицирано обстоятелство, тъй като подкупът е извършен с нарушаване
на служебно положение, защото и двамата подсъдими и конкретно подс. Б. е
действал, като длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага,
поставяйки св. Д. в неблагоприятните за него условия – да им даде исканата
сума от 20 евро или в протИ.ен случай ще му бъде съставен констатИ.ен акт,
който след като бъде образувано администратИ.но -наказателно производство
на същия ще му бъде наложена значително по-висока имуществена санкция.
Именно по този начин със своите действия подс. Р.Б. заедно със
съизвършителя подс. П.И. да му предаде неследващия му се дар.
По делото безспорно е установено, че в тази насока са събрани
множество безспорни и категорични, както гласни така и писмени
доказателства, които не бяха опровергани от този подсъдим.
Настоящата инстанция не споделя становището на неговия
9
защитник, че самия пострадал св. Сорин Д. му е дал парите, че го е
провокирал за да го компрометира. Правно неиздържано е и становището, че
с действията си както от обектИ.на така и от субектИ.на страна извършеното
от подс. Б. е несъставомерно, тъй като органите на полицията са действали
правомерно. Тези твърдения и изводи са нелогични, протИ.оречащи на
събрания съвкупен доказателствен материал и не почИ.ащи на
действителните фактически положения свързани с правнорелевирания главен
факт по делото, поради което окръжният съд не ги възприема и ги отхвърля
изцяло.
От субектИ.на страна подс. Р.Б. също е действал с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието и предварително е
знаел, че тази имотна облага не му се следва след като преди това е
мотИ.ирал пострадаля, посредством служебното си положение. Той също е
искал настъпването на тези отрицателни последици – получаването на парите
с цел да се обогати неоснователно. Между неговите действия виновното му
поведение, формата на вината и настъпилите вредоносни последици
съществува пряка причинна връзка.
МотИ.и за извършване на престъП.ението от този подсъдим са
инцидентно от него потребност да се сдобие с тези парични средства именно
по този престъпен начин с цел задоволяване на неговите лични потребности и
осигураването си с тези парични средства.
Причини за извършване на престъП.ението са стремежа у този
подсъдим за лично облагодетелствуване по неправомерен начин, неговата
безпринципност в отношенията си към другите, слабите му морално-волеви
задържки и ниската му правна култура и правосъзнание.
3. По отношение на подс. П. Б. И..
От данните по делото е видно, че подс. П.И. като субект на
престъП.ението е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК, същият е
притежавал качеството “длъжностно лице”, тъй като по време на
осъществяване на престъП.ението е изпълнявал ****
По същият начин от обектИ.на и субектИ.на страна подс. П. Б. И. е
осъществил всички обектИ.ни и субектИ.ни признаци на квалифицирания
състав на престъП.ението по чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – пасИ.ен подкуп, извършен в условията на
продължавано престъП.ение в съизвършителство с подс. Р.Б. в качествата им
на длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, посредством
използване на служебното си положение.
От данните по делото следва аргумента, че двамата подсъдими като
10
контрольори в при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-I степен, звание
старшина,осъществяващ администратИ.но-контролна дейност при
упражняване на предоставените им по длъжностната характеристика и правна
уредба правомощия техните действия са свързани с осъществяването на
контрол и съставянето на актове за нарушения по съответните норматИ.ни
актове, касаещи движението по пътищата.
ОбектИ.но в инкриминирания период 15.09.2011 г. - 23.09.2011 г. на
територията на гр. Р., в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган
- полицай, младши автоконтрольор I степен в група “Организация на
движението, пътен контрол и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна
полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр. Р., категория
Е-I степен, звание старшина, осъществяващ администратИ.но-контролна
дейност - при условията на продължавано престъП.ение-когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на
едно и също престъП.ение, са извършени през непродължителни периоди от
време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на
предшестващите сам и в съучастие като съизвършител с други длъжностни
лица по време на полицейски проверки, е поискал и приел дар, който не му се
следва, за да не извърши действия по служба - да състави акт за
администратИ.но нарушение по Закона за движение по пътищата и на
15.09.2011 год. около 15.00 ч. на изхода от гр. Р. в посока гр. Варна
самостоятелно в качеството си на длъжностно лице- полицейски орган -
полицай, младши автоконтрольор I степен в група “Организация на
движението, пътен контрол и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна
полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория
Е-I степен, звание старшина, осъществяващ администратИ.но-контролна
дейност по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля
С.Д.Д., поискал и приел от св. Д. дар, който не му се следва, а именно 100
румънски леи с левова равностойност 45.52 лв., за да не извърши действие по
служба - да състави акт за администратИ.но нарушение за допуснато от св. Д.
администратИ.но нарушение по чл.182 ал.1 т.3 - Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място ... за превишаване от 21 до
30 км/ч от ЗДвП, а също така на 23.09.2011 година за времето от 12.30 до
14.00 часа на главен път Е70 на изхода на гр. Р. в посока гр. Варна в
качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - полицай, младши
автоконтрольор I степен в група “Организация на движението, пътен контрол
и превантИ.на дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция” на ОД на МВР-гр.Р., категория Е-I степен, звание старшина,
осъществяващ администратИ.но-контролна дейност, в съучастие като
съизвършител с Р. Р. Б., по време на пътна полицейска проверка на свидетеля
С.Д.Д., поискал и приел от св. Д. дар, който не му се следва, а именно 20 евро
с левова равностойност 39.12 лв. за да не извърши действие по служба - да
11
състави акт за администратИ.но нарушение по чл.179 ал.3 т.4 - Водач, който
управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е
заП.атена съответната винетна такса по ЗДвП при управление на пътно
превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача, чл.182 - Водач, който превиши разрешената максимална скорост и
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП - не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан, допуснати от св. Д.
В конкретният случай е налице визираното в чл. 302 т.1 от НК
квалифицирано обстоятелство, тъй като подкупът е извършен с нарушаване
на служебно положение, защото и двамата подсъдими и конкретно подс. Б. е
действал, като длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага,
поставяйки св. Д. в неблагоприятните за него условия – да им даде исканата
сума от 20 евро или в протИ.ен случай ще му бъде съставен констатИ.ен акт,
който след като бъде образувано администратИ.но -наказателно производство
на същия ще му бъде наложена значително по-висока имуществена санкция.
Именно по този начин със своите действия подс. П.И. заедно със
съизвършителя подс. Р.Б. да му предаде неследващия му се дар.
Налице е предпоставката на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като на два пъти
той е извършил две деяния, като следващото е продължение на предходното,
през непродължителен период от време и при еднородност на вината.
По делото безспорно е установено, че в тази насока са събрани
множество безспорни и категорични, както гласни така и писмени
доказателства, които не бяха опровергани и от този подсъдим.
Настоящата инстанция не споделя становището на неговия
защитник, че самия пострадал св. Сорин Д. му е дал парите, че го е
провокирал за да го компрометира. Правно неиздържано е и становището, че
с действията си както от обектИ.на така и от субектИ.на страна извършеното
от подс. П.И. е несъставомерно, тъй като органите на полицията са действали
правомерно. Тези твърдения и изводи са нелогични, протИ.оречащи на
събрания съвкупен доказателствен материал и не почИ.ащи на
действителните фактически положения свързани с правнорелевирания главен
факт по делото, поради което окръжният съд не ги възприема и ги отхвърля
изцяло.
От субектИ.на страна подс. П.И. също е действал с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието и предварително е
знаел, че тази имотна облага не му се следва след като преди това е
мотИ.ирал пострадаля, посредством служебното си положение. Той също е
искал настъпването на тези отрицателни последици – получаването на парите
с цел да се обогати неоснователно. Между неговите действия виновното му
поведение, формата на вината и настъпилите вредоносни последици
съществува пряка причинна връзка.
12
МотИ.и за извършване на престъП.ението от този подсъдим са
инцидентно от него потребност да се сдобие с тези парични средства именно
по този престъпен начин с цел задоволяване на неговите лични потребности и
осигураването си с тези парични средства.
Причини за извършване на престъП.ението са стремежа у този
подсъдим за лично облагодетелствуване по неправомерен начин, неговата
безпринципност в отношенията си към другите, слабите му морално-волеви
задържки и ниската му правна култура и правосъзнание.
При ИНДИ.ИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанията, които следва да
им бъдат определени на тримата подсъдими, съдът прецени следното:
1. По отношение на подс. Н. К. И..
Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на този
подсъдим съдът съобрази – сравнително младата му възраст, чистото му
съдебно минало, сравнително ниския размер на предмета на престъП.ението,
незначителното му участие в осъществяване на престъпната дейност, а като
отегчаващи – липсата на критично отношение.
Окръжният съд, след като взе предвид сравнително ниската степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, на мотИ.ите и
причините за извършване на престъП.ението и на наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства счита, че са налице положителните
материално правни предпоставки визирани в чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Тъй като
минималният размер на предвиденото в закона наказание се явява
прекомерно висок и несъизмерим с извършеното от него престъП.ение
настоящата инстанция намира, че наказанието, което следва да му бъде
наложено следва да бъде определено на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки
на чл. 66 ал.1 от НК съдът намира, че изтърпяването на наложеното му
наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила и не следва да му НАЛОЖИ
допълнително предвиденото в закона наказание ГЛОБА.
Предвид императИ.ният характер на нормата визирана в чл. 37 ал.1
от НК, тъй като са налице предпоставките визирани в т. 6 и т. 7, съдът счита,
че подс. Н.И. следва да бъде ЛИШЕН ОТ ПРАВОТО да заема длъжност в
държавната администрация на територията на страната, както и да не
упражнява професията на полицай за срок от ТРИ ГОДИНИ, след
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
Решаващата инстанция счита, че в този вид и размер наложеното на
подс. Н.И. наказание ще изиграе своята превантИ.на, възпираща и
възпитателна роля. По този начин с него ще се постигнат предвидените в
13
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индИ.идуална и
генерална превенция.
2. По отношение на подс. Р. Р. Б..
Съдът прецени като смекчаващи вината обстоятелства – липсата на
минали осъждания, незначителното му участие в осъществяване на
престъпната дейност и сравнително ниския размер на предмета на
престъП.ението, а като отегчаващи – липсата на критично отношение към
извършеното.
Окръжният съд, след като взе предвид ниската степен на обществена
опасност на деянието и личността на този подсъдим, на мотИ.ите и причините
за извършване на престъП.ението индИ.идуализира неговото наказание.
Поради това, че е налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
счита, че са налице положителните материално правни предпоставки
визирани в чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Тъй като минималният размер на
предвиденото в закона наказание се явява прекомерно висок и несъизмерим с
извършеното от него престъП.ение настоящата инстанция намира, че
наказанието, което следва да му бъде наложено следва да бъде определено на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид наличието на
положителните процесуални предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК съдът намира,
че изтърпяването на наложеното му наказание следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила и не следва да му НАЛОЖИ допълнително предвиденото в
закона наказание ГЛОБА..
Предвид императИ.ният характер на разпоредбата на чл. 37 ал.1 от
НК, тъй като са налице предпоставките визирани в т. 6 и т. 7, съдът счита, че
подс. Р.Б. следва да бъде ЛИШЕН ОТ ПРАВОТО да заема длъжност в
държавната администрация на територията на страната, както и да не
упражнява професията на полицай за срок от ТРИ ГОДИНИ, след
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
Решаващият съд счита, че в този вид и размер наложеното на подс.
Н.И. наказание ще изиграе своята превантИ.на, възпираща и възпитателна
роля. По този начин с него ще се постигнат предвидените в разпоредбата на
чл. 36 от НК цели на наказанието за индИ.идуална и генерална превенция.
3. По отношение на подс. П. Б. И..
Окръжният съд прецени като смекчаващи вината обстоятелства –
липсата на минали осъждания, незначителното му участие в осъществяване на
престъпната дейност и сравнително ниския размер на предмета на
престъП.ението, а като отегчаващи – липсата на критично отношение към
извършеното.
14
Окръжният съд, след като взе предвид ниската степен на обществена
опасност на деянието и личността на този подсъдим, на мотИ.ите и причините
за извършване на престъП.ението индИ.идуализира неговото наказание.
Поради това, че е налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
счита, че са налице положителните материално правни предпоставки
визирани в чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Тъй като минималният размер на
предвиденото в закона наказание се явява прекомерно висок и несъизмерим с
извършеното от него престъП.ение настоящата инстанция намира, че
наказанието, което следва да му бъде наложено следва да бъде определено на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид наличието на
положителните процесуални предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК съдът намира,
че изтърпяването на наложеното му наказание следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане
на присъдата в законна сила и не следва да му НАЛОЖИ допълнително
предвиденото в закона наказание ГЛОБА..
Предвид императИ.ният характер на разпоредбата на чл. 37 ал.1 от
НК, тъй като са налице предпоставките визирани в т. 6 и т. 7, съдът счита, че
подс. П.И. следва да бъде ЛИШЕН ОТ ПРАВОТО да заема длъжност в
държавната администрация на територията на страната, както и да не
упражнява професията на полицай за срок от ТРИ ГОДИНИ, след
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
Решаващият съд счита, че в този вид и размер наложеното на подс.
Н.И. наказание ще изиграе своята превантИ.на, възпираща и възпитателна
роля. По този начин с него ще се постигнат предвидените в разпоредбата на
чл. 36 от НК цели на наказанието за индИ.идуална и генерална превенция.
При този изход на делото тримата подсъдими със снета
самоличност, следва да бъдат осъдени да заП.атят в полза на Държавата всеки
по отделно да заП.ати в полза на органите на съдебната власт сумите от по
253 лв. или общо 759 лв. за вещи лица и преводачи превод на материали,
изпращани и постъпвали от международна правна помощ до Румъния
приложени в копие към материалите до съда.
МотИ.иран от горните си съображения съдът постанови присъдата
си.
15
Съобщи за изтекли лични данни