№ 38
гр. Сливен , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500115 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от К. Г. В., ЕГН **********, от гр.Сливен, с. Сотиря
– длъжник по изп.д. № 20207680401404 по описа на ЧСИ М.М. против
размера на приетите по делото разноски.
В жалбата се твърди, че в поканата за доброволно изпълнение, която е
получил жалбоподателят не било ясно посочено, на какво точно основание и
в какъв размер са начислените му разноски. Какви били „ другите суми“ в
размер на 500.00лв, които се дължат и как са се формирали „допълнителните
разноски“ в размер на 192.00лв. Счита, че определените разноски са
неправилни и моли те да бъдат съобразени с тарифата към м. май 2020г.,
както и с тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли се да
се отменят действията на ЧСИ във връзка с определяне на разноските и те да
се сведат до минимум. В допълнителна молба се иска срокът за доброволно
изпълнение да започне да тече след като съдът разгледа жалбите, тъй като не
виждал добре и не му било ясно, какво точно трябва да плати.
По делото е депозирано възражение от адв. Митев – пълномощник на
взискателя по изп.дело „Многопрофилна болница за активно лечение „ Д-р
Иван Селимински“, с което жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва
се, че жалбата е недопустима, тъй като според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата
се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, което се обжалва.
В случая този срок не бил спазен. Освен това страната счита жалбата за
1
неоснователна. Всички начислени такси били съобразени с нормативната
уредба, а начислените адвокатски възнаграждения били в минимален размер
съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Иска се жалбата да се остави без разглеждане като
недопустима. Алтернативно се иска съдът да не уважава жалбата.
Претендират се разноски в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ М. е
посочила, че жалбата е недопустима, тъй като не бил спазен срокът по чл.436
от ГПК. По същество жалбата била и неоснователна. Посочва, че в поканата
за доброволно изпълнение били посочени всички задължения и начислени
такси. От друга страна начислените такси били съобразени с нормативната
уредба. Жалбоподателят не бил взел предвид обстоятелството, че към
първоначалното задължение било присъединено задължение към НАП и по
този начин към 25.01.2021г. той дължал 11563.82лв. ведно със съответните
такси и разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20207680401404 по описа на ЧСИ М.М. било
образувано по молба от 18.11.2020г. на взискателя „Многопрофилна болница
за активно лечение „ Д-р Иван Селимински“. С молбата за образуване на
изпълнителното дело било поискано да бъде събрана сумата от 2300.00 лв. –
разноски по гр.д. 6546/2018г. по описа на СлРС и 2100.00 лв. – разноски по
възз.гр.д. № 245/2020г. по описа на СлОС, за които бил издаден изпълнителен
лист от 26.10.2020г. С молбата за образуване на изп.дело бил представен
договор за правна защита и съдействие, по който взискателят бил заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв. от взискателя било
поискано да внесе дължими авансови такси по изпълнителното дело в общ
размер на 128.50лв., от които по т.1 от ТТР на ЗЧСИ ( за образуване на
изп.дело) – 24.00лв., по т. 2 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за цялостно проучване на
им.състояние на длъжника) – 60.00лв., по т. 5 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за
връчване на покана за доброволно изпълнение) – 24.00лв., по т. 9 от ЗЧСИ
ТТР на ЗЧСИ ( за налагане на запор на МПС ) – 18.00лв., по т. 31 от ЗЧСИ
ТТР на ЗЧСИ – 2.50лв.
2
На 24.11.2020г. ЧСИ съставил сметка за разходите № **********, в
която отразил, че взискателят е внесъл общо 126.00лв. за разноски по делото,
от които по т.1 от ТТР на ЗЧСИ ( за образуване на изп.дело) – 20.00лв., т. 2 от
ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за цялостно проучване на им.състояние на длъжника) –
50.00лв., по т. 5 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за връчване на покана за доброволно
изпълнение) – 20.00лв., по т. 9 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за налагане на запор
на МПС ) – 15.00лв. Към тази сума бил начислен ДДС в размер на 21.00лв.
На 24.11.2020г. ЧСИ съставил още една сметка за разходите №
**********, в която отразил, че взискателят е внесъл разноски по т. 31 от
ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ – 2.50лв. Към тази сума бил начислен ДДС в размер на
0.00лв.
От направената справка от НАП се установило, че длъжникът има
публични задължения в размер на 4953.86, от които 2778.55лв. – главница и
2175.31лв. – лихва от неплатени осигуровки и глоба по наказателно
постановление.
Във връзка с установените публични задължения към НАП, взискателят
бил задължена да внесе допълнителни разноски в общ размер на 90.00лв., по
т. 5 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за връчване на покана за доброволно
изпълнение) – 48.00лв., по т. 9 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за налагане на запор
на МПС ) – 36.00лв., по т. 31 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ – 6.00лв.
На 20.11.2020г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение. В нея били отразени следните задължения :
4400.00 – неолихвяема сума;
2.50лв. – допълнителни разноски;
192.00лв. – разноски по изп.дело;
496.64лв. – такса по т.26 от ТТР на ЗЧСИ ( с включено ДДС);
500.00лв. адвокатско възнаграждение.
ОБЩО дължимата сума била в размер на 5589.14лв.
С поканата за доброволно изпълнение, длъжникът бил поканен да
изпълни доброволно задължението си в срок от две седмици. Поканата за
доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 08.01.2021г.
3
На 30.11.2020г. на длъжника било изпратено съобщение за дължимо
публично задължение в размер на 5700.00лв. той отново бил приканен да
заплати дължимите суми в двуседмичен срок. Това съобщение било получено
на 08.01.2021г.
На 08.01.2021г. длъжникът депозирал молба за разсрочено плащане на
задължението.
На 08.01.2021г. била наложена възбрана на недвижим имот собственост
на длъжника ( вписана на 12.01.2021г.). Бил наложен запор на банковата му
сметка в ДСК и ОББ. Наложената възбрана била съобщена на длъжника на
15.01.2021г. На 25.01.2021г. било депозирано възражение от длъжника против
наложената възбрана на недвижимия имот като несъразмерна обезпечителна
мярка.
На 25.01.2021г. била депозирана жалба и против разноските по
изпълнението, които били отразени в поканата за доброволно изпълнение. Те
били оспорени като неправилно определени по основание и размер. Било
поискано да бъдат намалени приетите по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както и да се намалят всички разноски до минималния им
размер.
На 01.02.2021г. била депозирана процесната жалба до ОС – Сливен.
На 22.02.2021г. било депозирано възражението на взискателя
„Многопрофилна болница за активно лечение „ Д-р Иван Селимински“.
Съдът намира депозираната частна жалба за недопустима, тъй като
същата е подадена след изтичане на законния срок.
В разпоредбата на чл. 435 ал. 6, т.7 от ГПК е посочено, че длъжникът
може да обжалва действията на съдебния изпълнител свързани с разноските
по изпълнението. Разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК предвижда, че
жалбите против действията на СИ се подават в двуседмичен срок от
извършване на действието, което се обжалва. Разпоредбата на чл. 436, ал.1 от
ГПК е преклузивна по характер и при неспазването и жалбата следва да се
върне като нередовна.
4
В случая предмет на обжалване са разноските по изпълнението, които
ЧСИ е приел по делото. Те са отразени в поканата за доброволно изпълнение (
получена от длъжника на 08.01.2021г.), за взискателя МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ и в съобщението за приети публични задължения (получена от
длъжника на 08.01.2021г.). Първата жалба срещу приетите разноски по
изпълнението е от 25.01.2021г., а двуседмичният законоопределен срок, в
който е можело те да се обжалват е изтекъл на 22.01.2021г. Жалбата, във
връзка с която е образувано настоящето дело е от още по – късна дата –
01.02.2021г. По този начин следва да се приеме, че жалбата на длъжника е
просрочена и тя следва да бъде върната.
С оглед на изложеното и на основание чл. 436, ал.4 във вр. с чл.262,
ал.2, т.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА жалбата на К. Г. В., ЕГН **********, от гр.Сливен, с. Сотиря
– длъжник по изп.д. № 20207680401404 по описа на ЧСИ М.М. против
размера на приетите по делото разноски като нередовна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред БАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5