Р Е Ш Е Н И Е
№ 1257 07.10.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО
ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В. С.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия М. Николова
административно дело № 1752 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ срещу решение № 962 от 20.07.2020 г., постановено по
н.а.х.д. № 361 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено
Наказателно постановление № Б-18/29.11.2019г., издадено от Началник
РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т.
5, предл. второ ЗУТ на С.К.Р. – в качеството
му на главен архитект на Община Созопол /към момента на нарушението/ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.4, изр. трето от ЗУТ.
В касационната жалба се излагат твърдения, че оспореното решение е необосновано и постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ. Не се споделят мотивите на съда обосновали отмяна на
издаденото наказателно постановление. Счита, че отговорността на
санкционираното лице е била правилно ангажирана на соченото основание и се иска от съда отмяна на съдебния акт и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление.
По делото е постъпил отговор на подадената касационна
жалба, в който се оспорват твърденията на касатора и
се излагат подробни съображения в подкрепа на искането за оставяне в сила на
първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Алексиева, която поддържа подадената касационна жалба. Моли за потвърждаване на издаденото НП.
Ответната страна – С.К.Р. – в качеството му на главен архитект на Община Созопол
/към момента на нарушението/, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. С., който оспорва касационната жалба. Адв. С. пледира
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил Наказателно
постановление № Б-18/29.11.2019г., издадено от Началник РДНСК-Бургас, с което
на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т. 5, предл. второ ЗУТ на С.К.Р. – в качеството му на главен архитект на Община Созопол /към
момента на нарушението/ е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.4, изр. трето от ЗУТ.
За да постанови решението си съдът е приел, че наказателно постановление е издадено
от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган
в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
По
същество съдът е обосновал извод, че С.К.Р. не е извършил от
обективна страна вмененото му нарушение, тъй като заявление с вх. №
УТ-2112-319/28.12.2018 г., с което е поискано да бъдат съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешението за строеж, към момента на подаването е било нередовно, тъй като не е
била заплатена таксата за тази услуга. Съдът е посочил, че таксата за тази услуга е била заплатена едва на 01.07.2019
г., новото искане на заявителя е постъпило в общината на 01.07.2019 г., а разрешението за строеж е издадено на следващия ден, напълно
законосъобразно и в предвидения в закона срок. Съдът е намерил за неоснователни
доводите на АНО, че е без значение дали е била
заплатена таксата, както и че чл.143, чл.144
и чл. 148 от ЗУТ не предвиждали плащане на такса, тъй като ЗМДТ предвижда
заплащане на такси за технически услуги, а в
разпечатката на л.67 е записано, че преписката
представлява именно техническа услуга.
Така
постановеното решение е правилно, а възраженията на касатора са неоснователни.
Отговорността на С.К.Р. е ангажирана в качеството му на главен архитект на община
Созопол, за това, че е издал разрешение за строеж № 92/02.07.2019 г., извън
законоустановения срок посочен в разпоредбата на чл. 148,
ал. 4, изр. трето от ЗУТ. Посочено е, че заявлението е подадено на 28.12.2019 г. и след като
инвестиционните проекти са одобрени на 15.01.2019 г., то едновременно с одобряването е следвало да бъде издадено и разрешението за строеж.
Нарушението е квалифицирано по чл. 148,
ал. 4, изр. трето от ЗУТ и за извършването му Р. е санкциониран на основание чл. 232,
ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗУТ.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че Р. не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
което е довело до издаване на незаконосъобразно
наказателно постановление.
Видно от разпоредбата на чл.148,
ал.4, от ЗУТ "Разрешението за строеж се издава на възложителя въз
основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се
изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен
идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. Разрешението
за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект,
когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени
територии за опазване на културното наследство се издава при спазване
разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от
постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен
проект".
Съгласно чл.232,
ал.1, т.5 от ЗУТ наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: в срок, определен с
нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване,
процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за
строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за
проектиране и други; не извърши проверки или други
технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането,
съответно жалбата на компетентния орган.
От представения по делото доказателствен материал,
настоящата касационнна инстанция установи, а така е приел и РС-Бургас, че
със заявление с вх. № УТ-2112-319/28.12.2018 г. е поискано да бъдат
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешение за
строеж на „Жилищна сграда“, ЗП-128,21 кв.м., РЗП-128,21 кв.м., в УПИ I, кв. 37,
ПИ 61042.501.1058 по КК, по плана на с. Равадиново,
общ. Созопол. Инвестиционните проекти
за посочения строеж са одобрени на 15.01.2019 г. от главния архитект на Община
Созопол, а разрешение за строеж № 92 е издадено на 02.07.2019 г., като в него
са цитирани квитанции за платени такси – за
строително разрешение – 700 лева и за одобрение – 153 лева с дати 01.07.2019 г.
Видно от приложения по делото препис-извлечение на Протокол
№ 1/09.01.2019 год. на Общински експертен
съвет, изпратен с писмо изх. № УТ-2112-319-001/15.01.2019 г., във връзка с подаденото заявление с вх. № УТ-2112-319/28.12.2018 г. и след разглеждане на внесения проект е взето решение, че
представения проект се приема и разрешението за строеж ще бъде издадено след
заплащане на следните такси: разрешение за строеж –
700 лева; одобрение – 153 лева. Посочено е, че решението на Общински експертен съвет ще бъде връчено на
вносителя след заплащане на квитанция от 128 лева за извършена техническа услуга.
С оглед гореизложеното, следва да се заключи, а така е
приел и РС-Бургас, че в случая, не е налице
твърдяното административно нарушение, съответно не е налице виновно поведение
от страна на главния архитект на
Община Созопол, тъй като към момента на подаване на заявлението
и одобряване на инвестиционните проекти не е била
платена дължимата такса за това. Тази такса е дължима на основание § 3, ал. 1
от ДР на ЗУТ и като такса за
технически услуги по смисъла на Раздел VІ,
глава Трета от ЗМДТ и подлежи на заплащане при предявяване на искането, съгласно чл. 105 от ЗМДТ. Ето защо, след като дължимата такса за издаване
на разрешение за строеж не е била платена към момента на подаване на
заявлението и одобряване на инвестиционните проекти, не е следвало да бъде издадено
исканото разрешение за строеж. В случая, още на следващия ден след заплащане на таксата, главният архитект на община
Созопол в изпълнение на своите задължения е издал
исканото разрешение за строеж и не е извършил вмененото му административно
нарушение. Нещо повече, съдът намира, че не съществува
законова пречка разрешението за строеж да бъде
издадено на дата различна от датата на която са одобрени инвестиционните
проекти, тъй като общото правило, предвидено в нормата на
чл. 148,
ал. 4 от ЗУТ, е че разрешението за строеж се издава въз основа на одобрени
проекти, като едновременното издаване е предвидено като изключение от това
правило.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че възраженията в касационната жалба се
явяват неоснователни, а оспореното решение, като
постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 962 от
20.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 361 по описа за 2020 г. на Районен съд
Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.