Решение по дело №6718/2014 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 29.02.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в следния състав        

                                                   

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6718 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на “В. Е. К.Г. М.Б.Х.”, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно Австрийското законодателство под фирмен номер FN99116I, за откриване на производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици, по отношение на ответника “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество с присъдени вземания за сумата общо от 44 893,97 евро по фактури №№ 10763608/09.12.2010 г., 10763647/10.12.2010 г., 10763740/13.12.2010 г., 11750080/ 04.01.2011 г., 11750689/17.01.2011 г., 11750760/18.01.2011 г., 11750761/18.01.2011 г., 11751234/01.02.2011 г., 11751235/01.02.2011 г., 11751236/01.02.2011 г., 11751297/ 02.02.2011 г. и 11751465/08.02.2011 г., сумата от 4 894,60 евро, представляваща лихва върху неизплатената главница за периода от 09.12.2010 г. до 22.12.2011 г., сумата от 9 154 лева – съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституиран като присъединен кредитор “П.И.Б.” АД, ЕИК *********. Б.та твърди, че е кредитор на ответното дружество по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 000OD-S-000478/14.01.2013 г., сключен между Б.та, от една страна, и от друга страна - “С.” ЕООД като кредитополучател и С.С.С. като съдлъжник, съгласно който Б.та е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо до 100 000 лева. Присъединеният кредитор твърди, че до крайната дата за ползване на предоставения овърдрафт 30.06.2013 г. кредитополучателят “С.” ЕООД е усвоил целия размер на кредита. Поради просрочени плащания по договора, Б.та е обявила целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 23.05.2013 г. Снабдила се е с изпълнителен лист срещу солидарните длъжници - “С.” ЕООД и С.С.С., издаден по ч.гр.д. № 24086/2013 г. по описа на СРС, 79 състав. Б.та твърди, че към 03.11.2014 г. размерът на вземането по договора възлиза общо на 128 238,09 лева, от които 100 000 лева – присъдена главница, 3 671,67 лева – присъдени договорни лихви за периода от 01.02.2013 г. до 23.05.2013 г., 2 946,88 лева – присъдени назакателни лихви за периода от 01.03.2013 г. до 05.06.2013 г., 7 225,48 лева – съдебни разноски и 14 394,06 лева – законна лихва за периода от 05.06.2013 г. до 03.11.2014 г. Твърди, че последното плащане по кредита е било на 01.02.2013 г. и след тази дата няма извършени погасявания на задълженията. Прави искане да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. 

Ответникът “С.” ЕООД оспорва, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Твърди, че дружеството има достатъчно активи, с които да посреща и погасява своите задължения. Твърди, че има значителни по размер вземания към “Т.Т.” ЕООД, за които имало висящ процес, и към “Т. Г.” ООД, които напълно могат да удовлетворят всички кредитори в производството.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По делото е представено от молителя “В. Е. К.Г. М.Б.Х.” решение № 1115/20.06.2013 г. по т.д. № 5472/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-18 състав, с което “С.” ЕООД е осъдено да заплати на “В. Е. К.Г. М.Б.Х.” на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 327 от ТЗ сумата от 44 893,97 евро, представляваща главница, а именно неизплатена цена по фактури №№ 10763608/09.12.2010г., 10763647/10.12.2010г., 10763740/13.12.2010 г., 11750080/ 04.01.2011 г., 11750689/17.01.2011г., 11750760/18.01.2011 г., 11750761/18.01.2011 г., 11751234/01.02.2011 г., 11751235/01.02.2011 г., 11751236/01.02.2011 г., 11751297/ 02.02.2011 г. и 11751465/08.02.2011 г., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 894,60 евро, представляваща лихва върху неизплатената главница за периода от 09.12.2010 г. до 22.12.2011 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 5 027,66 евро като недоказан по размер, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 9154 лева - съдебно-деловодни разноски. От представеното съдебно решение е видно, че между страните е възникнало договорно отношение за покупко-продажба на стоки, като ответникът е поръчал с писма-заявки по електронен път процесните стоки и се е задължил да заплати тяхната стойност на “В. Е. К.Г. М.Б.Х.”.

Представени са от молителя и изпълнителен лист, издаден въз основа на така описаното решение, молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, както и удостоверение по изп. дело № 20147810400069 по описа на ЧСИ Г.Д. относно образуваното изпълнително дело срещу “С.” ЕООД и предприети действия срещу ответника.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД представя договор № 000OD-S-000478/14.01.2013 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, сключен между Б.та, от една страна, и от друга страна - “С.” ЕООД като кредитополучател и С.С.С. като съдлъжник, съгласно който Б.та е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер до 100 000 лева за погасяване на задължения, произтичащи от договор № 000D-S-000360/17.11.2011 г., който овърдрафт е гарантиран съгласно “Рамков договор за реда и условията за предоставяне на кредити на малки и средни предприятия при гарантиране до 50 на сто от размера на кредита от Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия към Столична община”, сключен между “П.И.Б.” АД и “Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия” към Столична община на 26.09.2008 г., Анекс № 1 от 02.12.2009 г., Анекс № 2 от 09.06.2011 г. и Анекс № 3 от 15.12.2011 г. към него.

Представени са от присъединения кредитор заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 24086/2013 г. по описа на СРС, 79 състав, като длъжникът “С.” ЕООД и длъжникът С.С.С. са осъдени солидарно да заплатят на Б.та сумата от 100 000 лева, ведно със законна лихва за периода от 05.06.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 3 671,67 лева за периода от 01.02.2013 г. до 23.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 2 946,88 лева за периода от 01.03.2013 г. до 05.06.2013 г., и 3 648,56 лева – разноски по делото, а именно: 2132,37 лева – държавна такса и 1516,19 лева – възнаграждение на юрисконсулт.

Представено е от Б.та и извлечение от счетоводнитие книги за размера на дълга към 03.11.2014 г., както и молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 17825/17.10.2013 г. по описа на ЧСИ М.М..

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “С.” ЕООД, като е посочено, че такива не се установяват за периода от 01.01.1998 г. до 22.01.2015 г.

Изискана е справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че на името на ответното дружество няма регистрирани пътни превозни средства към 03.02.2015 г.

От НАП е постъпила информация, че има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на ответното дружество и няма започнало принудително изпълнение срещу него по реда на ДПК (отм.) или на ДОПК.

По делото са представени от ответника ГФО за периода от 2011 г. до 2014 г. вкл.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я.Д., като вещото лице е анализирало периода 2011 г. – 2014 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството.  Констатациите на основното заключение на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 1,21 за 2011 г., 1,46 за 2012 г., 2,12 за 2013 г., 2,01 за 2014 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,16 за 2011 г., 1,46 за 2012 г., 2,12 за 2013 г., 2,01 за 2014 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период тези показатели са със следните стойности: 0,08 за 2011 г., 0,06 за 2012 г., 0 за 2013 г., 0 за 2014 г.

Вещото лице заключава, че дружеството е можело да се справя с текущите си задължения и е можело да погасява текущите си задължения към кредиторите, но за период по-дълъг от една година.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения (с препоръчителна стойност от 0,33). Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,361 за 2011 г. , 0,514 за 2012 г., 1,122 за 2013 г., 1,010 за 2014 г. Въз основа на изчисленията, вещото лице прави извод, че през 2011 г. този показател е в рамките на препоръчителния коефициент от 0,33, а от 2012 г. – 2014 г. показателят постепенно расте и достига до възможността собствения капитал да превишава привлечения.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 2,768 за 2011г., 1,945 за 2012 г., 0,891 за 2013 г., 0,990 за 2014 г. Вещото лице парви извода, че през периода 2011 г. – 2014 г. дружеството разполага с изискуемите поне 1/3 собствен капитал спрямо задълженията си и не е зависимо от кредиторите си.

Показателите за рентабилност показват способността на дружеството да възстановява направените разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е. определят степента на доходност на капитала. В случая вещото лице посочва, че за периода 2011 г. – 2014 г. коефициентът на рентабилност на приходи от продажби, коефициентът за ренталибност на собствения капитал, коефициент на рентабилност на привлечения капитал са твърде ниски и че дружеството е нерентабилно.

Експертизата установява след анализ на счетоводните документи на “С.” ЕООД – оборотна ведомост и списък на кредиторите, че към 31.12.2014 г. се водят от ответното дружество задължения в общ размер на 197 хил. лева, в които обаче не са отразени задълженията към “В. Е. К.Г. М.Б.Х.” и част от задълженията към “П.И.Б.” АД. С оглед на това експертизата изчислява алтернативен вариант, като добавя към задълженията на ответното дружество през 2013 г. разликата между присъдените и счетоводно заведените задължения към Б.та, а към задълженията през 2014 г. добавя неосчетоводените задължения към Б.та и задълженията към “В. Е. К.Г. М.Б.Х.”. След извършената корекция вещото лице изчислява коефициентът на обща ликвидност е за 2013 г. на 1,76 и за 2014 г. на 1,15; коефициентът на бърза ликвидност за 2013 г. на 1,76 и за 2014 г. на 1,15; коефициентът на незабавна и на абсолютна ликвидност за 2013 г. на 0 и за 2014 г. на 0; коефициентът на финансова автономност за 2013 г. на 0,93 и за 2014 г. на 0,58; коефициентът на финансова задлъжнялост за 2013 г. на 1,07 и за 2014 г. на 1,73.

Вещото лице установява, че към 31.12.2014 г. ответното дружество има краткотрайни активи (вземания от клиенти и доставчици) в размер на 396 000 лева, от които 319 000 лева – съдебни вземания, а с останалите 77 000 лева дружеството може да покрие около 1/3 от краткосрочните си задължения от 197 000 лева (в които не са включени част от задълженията към Б.та и към молителя). Вещото лице установява, че към 31.12.2014 г. дружеството не разполага с ликвидни дълготрайни материални и финансови активи.

Вещото лице посочва, че след 31.12.2012 г. дружеството не притежава парични средства и ДМА, а краткотрайните му активи са вземания, като по-голямата част са съдебни, които вещото лице квалифицира като проблемни вземания.

 Вещото лице посочва, че към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. ответното дружество не разполага с парични средства или други бързо ликвидни краткотрайни активи, с които би покрило разноските в производството по несъстоятелност.

В допълнителното заключение на Съдебно-счетоводната експертиза, депозирано на 27.08.2015 г., вещото лице дава отговор за вземанията на ответника, които са осчетоводени от дружеството към 31.12.2014 г., както следва: 240 788,95 лева от “Т.Т.” ЕООД по фактури, издадени в пеирода 31.03.2011 г. – 31.05.2011 г., за които имало заведено арбитржно дело; 77 280 лева от “Т. Г.” ООД за вземане по фактури от 24.03.2009 г. и от 26.03.2009 г.; 53 986,08 лева от “Г.И.” ООД за вземане по фактура от 21.11.2013 г.; 23 558,70 лева от “Еврострой Г.” ООД за вземане по фактура от 27.06.2011 г.

В допълнението към допълнителната ССчЕ, депозирано на 03.12.2015 г., вещото лице дава изчислени коефициенти в алтернативен вариант, без да се отчита вземането на ответното дружество от “Т.Т.” ЕООД, съответно вземането му от “Т. Г.” ООД, като вещото лице изчислява коефициентите при осчетоводените краткосрочни задължения от ответното дружество и при коригиран вариант с включените вземания към молителя и присъединения кредитор.

Така при вариант с изключени вземания само към “Т.Т.” ЕООД и отчитане единствено на осчетоводените от ответника вземания се получава коефициент на обща ликвидност: 0,77 за 2011 г., 0,90 за 2012 г., 0,90 за 2013 г., 0,79 за 2014 г.

В този вариант коефициентът на бърза ликвидност има следните стойности: 0,71 за 2011 г., 0,90 за 2012 г., 0,90 за 2013 г., 0,79 за 2014 г. Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност имат следните стойности: 0,08 за 2011 г., 0,06 за 2012 г., 0 за 2013 г., 0 за 2014 г. Вещото лице прави извода, че ответното дружество е можело да се справя с текущите си задължения за по-дълъг период от време.

При този вариант коефициентът на финансова автономност има следните стойности: 0,361 за 2011 г., 0,514 за 2012 г., 1,122 за 2013 г., 1,010 за 2014 г., като вещото лице посочва, че този показател е в рамките на препоръчителния.

При този вариант коефициентът на финансова задължнялост има следните стойности: 2,768 за 2011 г., 1,945 за 2012 г., 0,891 за 2013 г., 0,990 за 2014 г., като вещото лице посочва, че дружеството не е зависимо от кредиторите си този показател е в рамките на препоръчителния.

При алтернативния вариант вещото лице изчислява коефициентите, като изключва вземанията на ответното дружество към “Т.Т.” ЕООД и включва към осчетоводените задължения на дружеството и неосчетоводените задължения към молителя и към Б.та-присъединен кредитор. В този вариант показателите на ответното дружество се влошават, като вещото лице прави извод, че дружеството трудно е можело да се справя с текущите си задължения.

При алтернативния вариант коефициентът на обща ликвидност има следните стойности: 0,77 за 2011 г., 0,90 за 2012 г., 0,75 за 2013 г., 0,45 за 2014 г.

В този вариант коефициентът на бърза ликвидност има следните стойности: 0,77 за 2011 г., 0,90 за 2012 г., 0,75 за 2013 г., 0,45 за 2014 г. Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност имат следните стойности: 0,08 за 2011 г., 0,06 за 2012 г., 0 за 2013 г., 0 за 2014 г. Вещото лице прави извода, че ответното дружество е можело да се справя с текущите си задължения за по-дълъг период от време.

При този вариант коефициентът на финансова автономност има следните стойности: 0,361 за 2011 г., 0,514 за 2012 г., 0,93 за 2013 г., 0,58 за 2014 г., като вещото лице посочва, че този показател е в рамките на препоръчителния.

При този вариант коефициентът на финансова задължнялост има следните стойности: 2,768 за 2011 г., 1,945 за 2012 г., 1,07 за 2013 г., 1,73 за 2014 г., като вещото лице посочва, че дружеството не е зависимо от кредиторите си този показател е в рамките на препоръчителния.

Вещото лице изчислява и коефициентите при осчетоводените краткосрочни задължения от ответното дружество, като изключва вземането само към “Т. Г.” ООД и при коригиран вариант с включените вземания към молителя и пирсъединения кредитор. В този случай, според вещото лице, показателите са в рамките на допустимите норми.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “С.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

В случая съдът е сезиран от молителя “В. Е. К.Г. М.Б.Х.”. Съдът намира, че вземанията на молителя към ответното дружество произтичат от търговски сделки – продажби на стоки, както е посочено в представеното решение № 1115/20.06.2013 г. по т.д. № 5472/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-18 състав, с което ответникът е осъден да заплати на “В. Е. К.Г. М.Б.Х.” определените суми.

Вземанията на присъединения кредитор “П.И.Б.” АД към ответното дружество произтичат от търговска сделка – банков кредит по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията не се оспорват от ответното дружество, присъдени са в производство по чл. 417 от ГПК и за същите има издадени изпълнителен лист в полза на съответната Б..

С оглед на това съдът приема, че е налице активна процесуална легитимация на молителя и на присъединения кредитор като кредитори по търговска сделка да поискат откриване на поризводство по несъстоятелност за ответното дружество.

В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и възможността му да изпълнява паричните си задължения си към кредиторите, съдът следва да установи дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установяват, че финансовите показатели са в приемливите норми. При алтернативния вариант, когато са изключени задълженията към “Т.Т.” ЕООД и са включени присъдените задължения на молителя и на присъединения кредитор, коефициентите за ликвидност са под референтните стойности.

Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).

С оглед на това в случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните задължения на дружеството. Към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. в баланса на дружеството като активи са отразени единствено вземания. От експертизата на вещото лице и от представените баланси се установява, че тези вземания са над една година (фактурите са от 2009 г., 2011 г. и 2013 г.). За вземанията от “Т. Г.” ООД в размер на 77 280 лева по фактури от 24.03.2009 г. и от 26.03.2009 г. може да се противопостави възражение за изтекла погасителна давност. Давност може да се противопостави и за задълженията от 2011 г. При тези данни се налага извода, че ответното дружество не разполага с бързоликвидни активи – парични средства, финансови инструменти или материални запаси, за да посрещне краткосрочните си задължения. Единствените активи са краткосрочни вземания от клиенти, които са падежирали преди повече от една година, а някои дори над пет години. От дългия период, през който вземанията не са събрани от ответното дружество, може да се приеме, че тези вземания са трудно събираиеми и съответно несъбираеми, които не могат да послужат реално за погасяване на задълженията.

От друга страна, се налага изводът, че счетоводството на ответника е нередовно водено, тъй като в него не са отразени съдебно присъдени вземания към молителя “В. Е. К.Г. М.Б.Х.” и към присъединения кредитор “П.И.Б.” АД.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Не установи също, че не е спрял плащанията към кредитори. По делото не се установява плащане на изискуеми задължения на ответното дружество, никакви плащания по търговски сделки и/или плащания на възнаграждения на назначени служители в дружеството.

По изложените съображения, съдът намира за доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки.

След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извод за влошено финансово-икономическо състояние на “С.” ЕООД, въпреки формално нормалните стойности на коефициентите за ликвидност и финансова автономност, още повече, че същите са изчислени въз основа на данни при нередовно воденото счетоводство от ответника. Ответното дружество е в зависимост от кредиторите си и е работило нерентабилно след 2013 г. Дружеството не разполага с бързоликвидни активи, с които да погасява текущите си задължения, а вземанията му като основен актив са с недоказана събираемост. Установените неплатени задължения на дружеството към финансовото предприятие и към доставчици, т.е. свързани с търговската му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер. От това следва извода, че затрудненията на ответника имат траен характер и реализируемото му имущество не е достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите му.

По данните от делото и при отчитане неплатените вземания на молителя и на присъединения кредитор, изискуеми към 31.12.2013 г., следва да се приеме, че в това състояние ответното дружество е изпаднало на 31.12.2013 г., от когато дружеството не е било в състояние с имуществото си да покрие всички свои задължения към кредиторите. По изложените съображения, като начална дата на неплатежоспособност съдът приема датата 31.12.2013 г.

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “С.” ЕООД, поради неплатежоспособност.

По отношение на основанието свръхзадлъжнялост, доколкото е релевирано като евентуално от присъединения кредитор, ще следва да се остави без разглеждане.

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Т.П.Н., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 05.04.2016 г. от 11.30 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. **********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на молителя и на присъединения кредитор сторените по делото разноски.

Молителят “В. Е. К.Г. М.Б.Х.” претендира разноски. В представения списък се претендира адвокатско възнаграждение в общ размер на 15 890,26 лева. По делото молителят е заплатил държавна такса от 250 лева и депозит за вещо лице от 900 лева.

Присъединеният кредитор “П.И.Б.” АД претендира разноски от 250 лева – държавна такса, 900 лева – депозит за вещо лице, 4 377,14 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е основателно и следва да бъде уважено. Минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се дължи за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минималното адвокатско възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (така в Определение № 592 от 17.07.2014 г. по ч.т.д. № 1040/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.). С оглед на това адвокатското възнаграждение на молителя следва да бъде намалено на 300 лева.

По същите съображения следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в същия размер от 300 лева в полза на присъединения взискател.

Съдът намира, че на молителя и на присъединения кредитор следва да бъдат присъдени внесената държавна такса и депозит за вещо лице.

По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя разноски от 1 450 лева и на присъединения кредитор – разноски от 1 450 лева.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на  “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2013 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Т.П.Н., с адрес: ***, вписан в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал.2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Т.П.Н. в размер на 900 (деветстотин) лева месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 05.04.2016 г. от 11,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. **********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “В. Е. К.Г. М.Б.Х.”, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно Австрийското законодателство под фирмен номер FN*****, сумата от 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.И.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :