М О
Т И В И
към
Присъда, постановена по НОХд.№ 620/2016г. по описа на РС-Б.Слатина
Подсъдимият С.С.П. *** е предаден на съд по
обвинение по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, за това, че на 04/05.03.2016 г. в с.Малорад,
обл.Враца, в условията на повторност
и след предварително сговаряне с Д.Ж.Й. *** е отнел от владението на Ц.П.Ц. ***
2 бр. овце и 1 бр. агне, на обща стойност 500,00 лв., собственост на Ц., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено чрез използване на техническо средство – кон и каруца, и случаят не е маловажен.
Със
същия обвинителен акт е предаден на съд и подс. Д.Ж.Й. *** по обвинение по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 НК, за това, че на 04/05.03.2016 г. в с.Малорад, обл.Враца, след предварително сговаряне със С.С.П. *** е отнел от владението
на Ц.П.Ц. *** 2 бр. овце и 1 бр. агне, на обща стойност 500,00 лв., собственост
на Ц., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено чрез използване на техническо средство – кон
и каруца, и случаят не е
маловажен.
Делото
е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на служебните защитници на подсъдимите и на самите подсъдими.
При предварителното изслушване,
подсъдимите признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
Участващият в делото прокурор в хода
на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила
фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пледира по обвиненията подсъдимите да бъдат признати
за виновни, като им бъдат наложени съответни наказания, както следва: Предлага
за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК на подс.П. да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, под средния размер, което
да изтърпи ефективно, предвид осъжданията му.
С оглед последващите присъди на подс.П. и настоящата, счита, че на основание
чл.25 ал. 1, във вр. чл.23, ал. 1 от НК следва да бъде определено общо
най-тежко наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.
Предлага за извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 НК на подс.Й. да се наложи наказание лишаване
от свобода под средния размер, около 2 години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок.
Защитник на подс.П. – адв.Т.Н.
не оспорва обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния акт. Пледира
при определяне на вида и размера на наказанието да се вземе предвид,
съдействието за разкриване на обективната истина, направените самопризнания,
семейното положение – баща на деца, за които се грижи, като размерът на
наказанието се определи при условията на
чл.58а НК.
Служебният защитник на подс.Й. – адв.Р.Х. също
не оспорва фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт. Пледира при
определяне на наказанието да се вземе предвид чистото му съдебно минало, младата
му възраст, съдействието за разкриване на обективната истина, както и
направените самопризнания, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а
и чл.55 от НК.
Подсъдимите признават изцяло вината си както
на предварителното изслушване, така и в ход на съкратено съдебно следствие.
Признават изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора.
В хода на съдебните прения и при
последна дума подсъдимите поддържат заявеното от защитниците си и съжаляват за
извършеното от тях.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалия Ц.П.Ц. срещу подсъдимите за сумата 500,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 05.03.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата, а Ц. бе конституиран като частен обвинител и граждански ищец.
Частният обвинител и граждански
ищец Ц.П.Ц., чрез редовно упълномощения повереник – адв.М.Митева, подържа
обвинението против подсъдимите и намира
същото за безспорно доказано, като относно вида и размера на наказанието се
присъединява към представителя на държавното обвинение. Гражданския иск счита
за основателен и доказан и се иска уважаването му от съда в пълен размер, ведно със законната лихва. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
С оглед на направеното самопризнание от
подсъдимите и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.С.П. е роден на *** ***.
Същият е с постоянен и настоящ адрес:***, понастоящем в ОЗ – Враца, българин,
български гражданин, без образование, не женен, безработен.
Той е
осъждан както следва: 1. Със споразумение №147/16.12.2011 година по
НОХд№477/2011 година на РС-Бяла Слатина
за престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание
„пробация”. Деянието предмет на това наказателно производство е извършено на
28/29.01.2011 година. Определението е влязла в сила на 16.12.2011 година
2. Със споразумение
№112/29.08.2013 година по НОХд№358/2013 година на РС-Бяла Слатина за
престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК отново му е
наложено наказание „пробация”. Деянието е извършено за периода 22.02.2013
година до 01.03.2013 година. Определението е влязла в сила на 29.08.2013
година.
3. С Присъда №5 от 08.03.2016 година по
НОХд№40/2016 година на РС-Бяла Слатина е осъден на „една година лишаване от
свобода” за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3,т.4,т.5 и т.7 вр. чл.28
ал.1 от НК, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено с 3 години изпитателен срок. Деянието предмет на това наказателно
производство е било извършено за периода от 19.10.2014г. до 24.10.2014г. Присъдата
е влязла в законна сила на 24.03.2016
година.
4. С определение № 142/28.06.2016г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд.№ 383/2016г.
на РС – Бяла Слатина, е осъден за деяние, извършено на 01/02.01.2016г. по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК, като му е наложено
наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено с 3 години изпитателен срок. Определението е влязло в
законна сила на 28.06.2016г.
С определение № 263/08.08.2016г., постановено по ЧНД.№ 449/2016г.
на РС - Бяла Слатина, в сила от 24.08.2016г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1
от НК е определено едно общо най – тежко наказание по НОХд№ 40/2016г. и по
НОХд.№ 383/2016г., двете по
описа на РС-Бяла Слатина, в размер на
най-тежкото от тях, а именно: „една година лишаване от свобода”. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание е отложено за срок от 3/три/ години
изпитателен срок.
Подсъдимият
Д.Ж.Й. е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, без образование, не женен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес:***
– Център за настаняване от семеен тип и настоящ адрес:***.
Подсъдимият Д.Ж.Й. е на 18 години и е бил
настанен да живее в Център за настаняване от семеен тип в гр.Роман. Същият не учи и не работи. През 2015 година той
отишъл да живее в с.Малорад, ул.”Кокиче”№1, при своята леля. Подсъдимият С.С.П.
***. Подсъдимите Й. и П. се познавали, тъй като били роднини и често се
събирали в селото. Пострадалият Ц.П.Ц. ***,
но пребивава в повечето време в дома си в с.Малорад, ул. „Нечовец”№3. В този
дом, в двора на къщата, свидетелят Ц. има стопанска постройка, в която отглеждал
овце и кози, които били с ушни марки и някои от тях имали малки агнета и
козлета. На 04.03.2016 год. всички животни били в стопанската постройка,
пострадалият ги бил нахранил и затворил. Вечерта си легнал около 21.00 часа. Същата
вечер двамата подсъдими се срещнали в дома на техен роднина – Генчо в с.Малорад.
Стояли там няколко часа заедно, където пили алкохол, след което двамата станали
да си ходят. Когато излезли от къщата, късно през нощта на 04/05.03.2016г., подсъдимият
С.П. предложил на подс.Д.Й. да вземат неговият кон и каруца, с които да отидат
и да откраднат нещо от една къща в селото. Затова и отишли до дома на С.П.,
където двамата впрегнали коня в каруцата и заедно отишли до дома на пострадалия
Ц.Ц.. Подсъдимият С.П. предварително знаел, че в къщата си пострадалият
отглежда животни и предложил да ги откраднат. Когато стигнали до двора на
къщата, подсъдимият С.П. слязъл от каруцата, а подс.Д.Й. останал в нея, за да
пази. Подс.П. прескочил оградата на двора и отишъл до стопанската постройка. Отворил
вратата и от помещението изкарал две овце и едно агне, които докарал до
отрадата на двора. През оградата прехвърлил едно по едно трите животни, а от
другата страна животните поемал подс.Й. и ги товарел в каруцата. След като
натоварили животните, двамата отново се качили в каруцата и потеглили. Отишли
до една пустееща къща в селото, находяща се на улица „Валентина Терешкова”.
Тази къща не била обитаема от години. Двамата подсъдими взели животните от
каруцата и ги пренесли до помещенията на къщата. Вкарали ги вътре, като двете
овце завързали със сезал за вратовете и ги оставили. Тази нощ никой не ги бил
забелязал. Сутринта на 05.03.2016г. двамата подсъдими отишли до необитаемата
къща и когато отворили помещението, видели, че едната овца е мъртва. Двамата
изнесли мъртвата овца и я хвърлили в герана, находящ се в двора. След това подсъдимите
С.П. и Д.Й., заедно със св.Ивайло Василев П. от с.Бутан, впрегнали коня и
каруцата на подс.П., завързали отзад коня, собственост на свидетеля Ивайло П. ***.
От там двамата подсъдими изнесели останалата овца и агнето, които натоварили в
каруцата при свидетелят Петков, като не му обяснили на кого са тези животни, а
само: че същите са за продан. След това
отишли в с.Бутан. Там отседнали в къщата обитавана от свидетелят Ивайло
Петков и сестрата на подс.С.П. - свидетелката Марияна Тодорова, находяща се в с.Бутан,
ул.”Осогово”№5. Подсъдимият С.П. заявил на свидетеля Ивайло Петков, че тези животни са за продан и
ги пуснал в кошарата на дома му в с.Бутан, докато намери на кого да ги продаде.
Няколко дни по-късно свидетелят Ивайло Петков се срещнал със св.Лазар Цветков
Лазаров от с.Бутан и му казал, че в дома си има овца и агне за продан.
Свидетелят Лазаров огледал животните, харесал ги и решил да ги купи за сумата
от 160 лева. Предал парите на свидетеля Петков, който от своя страна ги дал на подсъдимия
С.П.. След известно време свидетелят Лазаров решил да продаде животните, тъй
като не придавали килограми. Според неговите свидетелски показания, той продал
овцата и агнето на непознати лица, които преминавали през с.Бутан и изкупували
животни за колене. Впоследствие разбрал, че животните, които той купил и
препродал, са предмет на кражба.
На 14.03.2016 г. бил извършен
оглед на местопроизшествие на дом, находящ се в с.Малорад, ул.„Валентина
Терешкова”, при който оглед от кладенеца на къщата е намерен и изваден труп на
овца, в който свидетелят Ц. е разпознал, че е една от неговите откраднати
няколко дни по-рано овце. При извършен в хода на разследването следствен
експеримент подсъдимият С.П. показва от къде е проникнал в дома на пострадалия
и от къде е отнел животните, предмет на престъплението.
От заключението на назначената по досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза е видно,
че стойността на отнетите от
пострадалият Ц.П.Ц. вещи - 2 броя овце и едно агне, възлиза на 500 лева,
при МРЗ за страната за периода 420 лева. Няма възстановени или заместени вещи.
Горните фактически положения се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направените от
подсъдимите признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така,
както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги
гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По
отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение
за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и
обективни.
От така изложената по-горе и
установена фактическа обстановка могат
да се направят следните правни изводи:
Съдът намира, че подсъдимите С.С.П.
и Д.Ж.Й. са осъществили от обективна и
субективна страна, състава на престъпление против собствеността : кражба, за което са
обвинени, тъй като след
предварителен сговор по между си, на 04/05.03.2016
г. в с.Малорад, обл.Враца, са отнели
от владението на Ц.П.Ц. *** 2 бр. овце и 1 бр. агне, на обща стойност 500,00
лв., собственост на Ц., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено чрез използване на
техническо средство – кон и каруца,
и случаят не е маловажен.
Деянието
е квалифицирано от обстоятелствата, че същото е извършено след
предварително сговаряне по между им. Това обуславя наличието на квалифициращия
признак на т.5 на чл.195 ал.1 НК – предварителен сговор. Имайки предвид
стойността на предмета на кражбата, съпоставена с МРЗ за инкриминирания период и
квалифициращите признаци, съдът прие, че не се касае до маловажен случай на
кражба. Налице е следователно квалифициращия признак на чл.195 ал.1 т.5 НК. За
извършване на кражбата подсъдимите предварително са се уговорили, обсъждайки
начина и средствата, с които да я осъществят.
И двамата са участвали в отнемането на вещите, което не се отрича от тях.
За извършване на кражбата
подсъдимите са използвали техническо средство- конска
каруца, на която са
натоварили и извозили отнетите вещи, което обуславя наличието на
квалифициращия елемент на т.4 на чл.195 ал.1 НК.
По отношение на подс. П. деянието
е квалифицирано от обстоятелствата, че е извършено и при условията на
повторност, съгласно предпоставките на чл.28 НК, а именно с Присъда по НОХд№477/2011
година на РС-Бяла Слатина, за извършено
от него престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195
ал.1 т.3 НК, му е наложено наказание „пробация”, влязла в законна сила на 16.12.2011 година, и с Присъда по НОХд№358/2013 година
на РС-Бяла Слатина, за извършено от него престъпление по чл.197 т.3 вр чл.195 ал.1 т.3 вр чл.20 ал.2 от НК, му е наложено наказание „пробация”, влязла в законна сила на 29.08.2013
година. В случая срокът по чл. 30 НК не е
изтекъл.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимите са съзнавали обществено
опасният характер на инкриминираното деяние, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са
искали тяхното настъпване, като
върху отнетити вещи са упражнили фактическа власт, като всеки един
от тях е съзнавала участието на другия в кражбата.
При горните съображения,
съдът с присъдата си призна подс.П. за виновен в извършено престъпление против
собствеността по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, а подс. Й. за виновен в
извършено престъпление против собствеността по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 НК, по които текстове им наложи наказание.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.С.П. за
извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, съдът се е ръководил
изцяло от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет
и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
- тежкото материално състояние, безработен, без средства за издръжка и
препитание, съдействието на досъдебното и
съдебното производство за разкриване на обективната истина в процеса, направените самопризнания, критично
отношение към деянието и съжаление за стореното, младата му възраст.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие степента на
обществената опасност на деянието, начина
и механизма на осъществяване на престъпното посегателство, както и лошите
характеристични данни. Съдът не отчита като отегчаващо обстоятелство предишните
осъждания на подсъдимия, тъй като същите са в квалификацията на настоящето
деяние – по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 НК. В конкретния случай, съдът
счита, че не са налице условията на чл.55 НК, тъй като не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл.54 от НК определи
на подс.П. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е към минимален
размер, предвиден в закона, за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК. Предвид императивните правила на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3
определеното наказание 1г. и 6м. лишаване от свобода и наложи на подсъдимия
наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид съдебно минало на този подсъдим и възможността
същият да се поправи и превъзпита, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на определеното му наказание с подходящ изпитателен срок – 3
години. С така определеното наказание
съдът намира, че ще бъде изпълнена както генералната, така и личната превенция
на закона.
Тъй като подс.П.
е извършил престъплението преди да са влезли в сила Присъда № 5/08.03.2016г., постановена по
НОХд.№ 40/2016г. на РС – Бяла Слатина, и определение № 142/28.06.2016г., с
което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по
НОХд.№ 383/2016г. на РС – Бяла Слатина, то деянията се
явяват извършени в условията на съвкупност, поради което съдът на основание
чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определи общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При преценка за начина на изтърпяване на
така определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода условно или ефективно, съдът прие, че следва да отложи същото по реда
на чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години, който срок счита за достатъчен за
постигане целите на чл.36 НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подс.Д.Ж.Й. за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 НК, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направеното самопризнание, искреното съжаление за стореното, както и чистото му
съдебно минало, тежкото материално състояние, безработен, без средства
за издръжка и препитание, младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни и степента на
обществената опасност на деянието, начина на осъществяване на престъпното посегателство.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл.54 от НК определи на подсъдимия Й. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на една година и шест
месеца за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 НК, към минималния предвиден в закона. В конкретния случай съдът счита, че не
са налице условията на чл.55 НК, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият е с негативни
характеристични данни. Следва да се има предвид и степента на обществената
опасност на деянието, начина и
механизма на осъществяване на престъпното посегателство, наличието на
квалифициращи елементи.
Тъй като в настоящия случай – производството е
проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по
реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, поради което съдът НАМАЛИ така определеното му от съдебния
състав на подс.Й. наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид
чистото съдебно минало на този подсъдим и възможността същият да се поправи и
превъзпита, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
определеното му наказание с подходящ изпитателен срок – 3 години. С така определеното наказание съдът намира,
че ще бъде изпълнена както генералната, така и личната превенция на закона.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Ц.П.Ц. *** против подсъдимите за сумата
500лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени
вреди. При този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени вреди се
явява доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че стойността
на вещите, предмет на кражбата към инкриминирания период е в размер на 500,00лв.,
съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза и същите не са върнати,
нито възстановени на собственика. С оглед на това, съдът прие, че искът е
доказан и по своя размер, поради което осъди подсъдимите С.С.П. и Д.Ж.Й. Мирослав
солидарно да заплатят на гражданския ищец Ц.П.Ц. тази сума, както и сумата от
400,00лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимите бяха осъдени солидарно да
заплатят по сметка на ОД на МВР Враца направените в хода на досъдебното
производство разноски за експертиза в размер на 54.95лв., а в полза на РС Бяла Слатина държавна такса за
разглеждането на гражданския иск в размер на 50,00лв.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: