Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260125
гр. Пловдив, 24.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Гинка Големанска и прокурора Йорданка Тилова, като разгледа
докладваното от съдия Елена Захова ВАНД
№ 2297 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗООРПСМ.
Образувано е по жалба на М.Б. против Решение №260239 от 27.09.2020 година, постановено по
АНД № 5951/2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което на основание чл. 33 ал. 1
т. 1, вр. чл. 25 ал. 2, вр. чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ за извършване на
противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл. 21 т. 13 от
ЗООРПСМ на М.Б. е наложено административно наказание безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок от 80 часа, което да се изпълни от Кмета на Общината по
настоящ адрес на нарушителя. На основание чл.33 ал.1 т. 1 вр. чл. 25 ал. 2 вр.
чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ спрямо жалбоподателя М.Б. е наложена и принудителна административна мярка – „Забрана
за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от 2 /две/
години, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение.
В жалбата са изложени
аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение
на закона и несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на обжалваното
решение.
В съдебното заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят не се явява, редовно призован. Същите оплаквания
и искания се поддържат от представляващия го защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата
за частично основателна.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните в жалбата и в
съдебно заседание, и съобразно с изискванията на чл.34 ал.1 от ЗООРПСМ вр.
чл.348 ал.1 от НПК, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, в
производството по АНД 5951/2020г. първоинстанционният съд е възприел за
установена фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения акт №17/26.09.2020г. за констатиране на
противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. Приел е, че на 26.09.2020г. М.Б. се
намирал в гр. Пловдив по повод футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ –
Пловдив и ПФК „Левски“ – София. Около 21:15 часа органите на полицията получили
сигнал, че в обособената зона за феновете на ПФК „Левски“ София е възникнало
сбиване. Полицейски служители, упражняващи служебните си задължения по опазване
на обществения ред с цел спокойното провеждане на мероприятието- * и * установили лице от мъжки пол да извършва
действия по чупене на металната ограда и да нанася удари по неустановено по
делото друго лице. Същото било задържано и била установена самоличността му –
нарушителят М.Б..
РС Пловдив е възприел гореописаната
фактическата обстановка, като е кредитирал
с доверие твърденията изложени в сведенията на *
и *, приложените по делото материали по административно наказателната
преписка- декларация, заповед за задържане на М.Б. за срок от 24 ч. по реда на
ЗМВР, протокол за обиск на лице, акт №17/26.09.2020г. за констатиране на
противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ.
Посочените доказателства и доказателствени средства първостепенния съд
кредитирал изцяло като достоверни, обективни и надеждни доказателствени
източници.Съдът не е кредитирал с доверие обясненията на жалбоподателя, който
отрича да е автор на вмененото му нарушение, като е приел, че същите са израз на правото му на защита.
Настоящият съдебен състав намира, че в производството
пред ПдРС е допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата.
Съобр. чл. 27 т. 2 от ЗООРПСМ, към съставения акт за
административно нарушение по посочения закон се прилагат „писмените показания
на свидетелите на противообществената проява“. Видно от приложения по делото Акт
№ 17 от 26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в
нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, свидетелите „в присъствието на които“ е
извършено нарушението са били * и *. От тези свидетели на нарушението „писмени показания“, според
изискването на закона, не са приложени. Наличните 2 бр. „сведения“ от нямат характер на „ писмени показания“.
Съдът е пропуснал да констатира, че по
основните подлежащи на доказване факти по делото- точния час на извършеното
нарушение; начина, по който са разбрали за него; собствените си възприятия за
твърдяното от тях участие на жалбоподателя в сбиване на феновете на ФК“Левски“,
показанията на двамата свидетели са словесно изразени с пораждаща съмнение
идентичност. Показанията им са напълно идентични в посочените части, вкл. подредбата на
думите. Свидетелите възпроизвеждат наблюдавани от тях събития съобразно
собствените си психо-физически особености, поради което е практически
невъзможно техният словесен изказ да е идентичен, както е в настоящия случай.
ПдРС е следвало да констатира посочените по- горе пороци в доказателствената
дейност от органите на МВР / компетентни съобр. чл. 26 от ЗООРПСМ/ и да не кредитира изводимото от „ сведението“
на двамата полицейски служители. Обясненията на нарушителя, че не е извършил
процесното нарушение, не са оборени от доказателства по делото, събрани по
надлежния ред. Същите е следвало да бъдат ценени, при липса на оборващи ги
годни доказателства. Те се подкрепят и
от представените пред настоящия съд писмени доказателства- Констативен протокол, съставен от **, в
качеството му на * за срещата, **- *- домакин и още едно лице, както и в Доклада на БФС за проведената футболна
среща. В Констативния протокол е отразено наличието на счупени седалки на
стадиона преди срещата и липса на повреждания на други
съоръжения на стадиона след това. За
инциденти с публиката на отбора домакин и гостуващия отбор е налице информация
в Доклада на БФС, но изрично е отразено , че не са нанесени щети.
С оглед направения анализ на събраните по
делото доказателства се установява фактическа обстановка различна от приетата
от РС-Пловдив, а именно, че на
26.09.2020г. на футболната среща М.Б. не е повреждал метални заграждения,
служещи за ограда в източната част от централния терен при сбиване с други
фенове на ПФК Левски, т.е не е налице нарушение на чл.21 т.13 от ЗООРПСМ, което
да обуслови налагане на наказание за извършеното нарушение.
Изложеното обосновава извод, че жалбата като основателна следва да се уважи, а Решение
№260239/27.09.2020г. по АНД № 5951/2020г. по описа на РС-Пловдив като
неправилно следва да се отмени на осн. чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Воден
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №260239/27.09.2020г. по АНД № 5951/2020г. по
описа на Пловдивския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА
ЗА НЕВИНОВЕН М.Б. П., със снета по делото самоличност, в това на 26.09.2020 г. около 21.30 часа в град
Пловдив, в спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ №2 в кв.
Коматево, по време на провеждане на футболна среща от седми кръг на Първа
професионална футболна лига между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК
„Левски“ София, като посетител на спортното мероприятие, вътре в обособената
зона за феновете на ПФК „Левски“ София да е повреждал метални заграждения,
служещи за ограда в източната част от централния терен при сбиване с други
фенове на ПФК „Левски“ София и го оправдава да е извършил противообществена
проява /спортно хулиганство/ по чл. 21,
т.13 от ЗООРПСМ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: