№ 675
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110171284 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. К. Г. за сумите, както следва:
сумата от 1350 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за
повишаване на квалификацията от 01.07.2022г. към трудов договор №400596
от 19.10.2014г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 07.08.2023 г. до плащането, лихва за забава за периода от
13.01.2023г. до 21.03.2023г. в размер на 32,36 лв., лихва за забава за периода
от 23.03.2023 г. до 03.08.2023 г. в размер на 59,56 лв., за които суми му е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. №
2215/2023 г. по описа на РС – Монтана. След връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че длъжника не живее
на адреса, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника
Г. К. Г. договор за повишаване на квалификацията от 01.07.2022г. към трудов
договор № 400596 от 19.10.2014г., по силата на който ответникът се е
задължил да не прекратява трудовото си правоотношение 18 месеца, считано
от датата на подписване на договора. За неизпълнение на това задължение,
страните са уговорили, че работникът ще дължи на работодателя неустойка в
размер на сумата от 2000 лв. Излага доводи, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено от работника с предизвестие, преди изтичане на
1
18 месеца от подписване на договора за повишаване на квалификацията, за
което е издадена Заповед №2622/09.11.2022г. От общо уговорената неустойка
в размер на 2000 лв. длъжникът заплатил на 12.01.2023г. сумата от 500 лв.,
съответно на 22.03.2023 г. – сумата от 150 лв., поради което дължи на
работодателя и мораторна лихва върху неизплатената част от главницата,
считано от датите следващите дните на плащане. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът Г. К. Г. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на
исковата молба.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове, е да
докаже пълно и главно, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за повишаване на квалификацията от 01.07.2022
г., по който той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора
задължения, прекратяване на трудовото правоотношение между страните от
работника преди изтичане на 18 месеца от подписване на договора за
повишаване на квалификацията, валидно уговорена неустоечна клауза за
обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението на работника да
полага труд при ищеца 18 месеца след подписване на договора и размер на
уговорената неустойка.
Видно от представените с исковата молба доказателства, страните са
били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
400596/19.10.2014 г. въз основа на който ответникът е изпълнявал длъжността
„ресторантски работник“; между страните е сключен Договор за повишаване
на квалификацията от 01.07.2022 г. с предмет курс за повишаване на
квалификацията за длъжността „втори асистент мениджър“, по силата на
който ищецът се е задължил в осемнадесет месечен срок от датата на
подписване на договора да проведе обучение на ответника под формата на
курс „Изграждане на лидера в мен“, че с молба с вх. № 2996/08.09.2022 г.
ответникът е уведомила ищеца, че считано от 09.11.2022г. прекратява
едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал Заповед №
2622/09.11.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
09.11.2022г.
В чл. 11 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.07.2022 г. е
уговорено, че служителят се задължава да не прекратява трудовото
правоотношение в срок от 18 месеца от подписване на договора.
В чл. 12 от договора е посочено, че в случай, че служителят прекрати
едностранно трудовото правоотношение преди изтичане сроковете по чл. 11,
независимо дали за определен период е полагал труд по време или след
повишаване на квалификацията, страните приемат, че е налице пълно
неизпълнение на настоящия договор и същият дължи на работодателя
неустойка в размер на 2000 лева.
2
Тълкувайки отделните уговорки между страните в тяхната взаимовръзка
и цялост, изхождайки от смисъла, който произтича от целия договор за
повишаване на квалификацията и съобразно неговата цел, на основание чл. 20
ЗЗД, съдът приема, че същият има за предмет насрещни корелативно свързани
задължения на страните по него, а именно – работодателят да проведе курс за
повишаване на квалификацията на служителя за длъжността „втори асистент
мениджър“ срещу задължението на последния да усвои предадените знания и
умения по време на проведения курс. Уговорените в чл. 11 и чл. 12 от
договора задължения на работника да не прекратява трудовото
правоотношение в посочения срок, респективно правните последици, в случай
на нарушаване на регламентираното предписание, по същество представляват
последващи действия в изпълнение на вече породените от договора за
повишаване на квалификацията задължения.
С оглед конкретните обстоятелства по делото, не може да се приеме, че
тези т.нар. вторични задължения са възникнали предварително и независимо
от обстоятелството, че ищецът не е изпълнил основното си задължение по
договора – да проведе курс на служителя за повишаване на квалификацията
му. В този смисъл неоснователни са твърденията на ищеца, че работодателят е
имал намерение да проведе курса, но обучението на ответника не е било
завършено, тъй като Г. К. Г. е прекратила трудовото си правоотношение.
Показанията на разпитания по делото свидетел Димитър Христов Трайков не
разколебават изводите на съда. Твърдяното обучение на ответника под
формата подготовка за курса не съставляват реално изпълнение от страна на
ищеца на задължението му за провеждане на обучението, така като е
уговорено в договора за повишаване на квалификацията. В тази връзка може
да се приеме, че договорът за повишаване на квалификация, макар да е
породил правно действие, на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД е развален по право
поради неизпълнение задълженията на двете страни.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че дори и договорът за
повишаване на квалификацията валидно да обвързваше страните по него, то
претендираната в настоящото производство неустойка се явява нищожна
поради уговарянето в противоречие с добрите нрави. Съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи – предмет на договора, когато те са
свързани с противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата, приложени по делото.
В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В решението
примерно са изброени критериите, които следва да се съобразят при
преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите
нрави, а именно размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка, естеството им на парични или на непарични, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
3
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
В настоящият случай съдът счита, че уговорената неустойка излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
доколкото необосновано ограничава конституционно гарантираното право на
труд на работника, без да държи сметка за наличието на сторени разходи,
респ. реално проведено обучение от страна на работодателя и пропорционално
отработените дни при същия след евентуално проведеното обучение.
Още повече, работник или служител, който е сключил със своя
работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил
да работи при него за определен срок от време и обучението е било за сметка
на работодателя, но не е изпълнил така поетото задължение - дължи на
основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 КТ заплащане единствено на разходите,
направени за повишаване на квалификацията му (в този смисъл Решение по
чл. 290 ГПК № 168 от 12.04.10 г. по гр. д. № 896/09 г. на IV г. о. на ВКС). Във
всички случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за
обучение и то в размер съответен на неизпълнението. Трайно се приема от
съдебната практика, че целта на закона е работата в определения по чл. 234,
ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира направените от него
разходи за обучение. По този начин се компенсират вредите на двете страни до
реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип, че на
работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението.
В случая ищецът не ангажира доказателства относно размера на
разходите, които твърди да е сторил за повишаване квалификацията на
ответника, доколкото не се установява уговореното обучение да е реално
проведено. Твърдяното частично плащане от страна на ответника не
разколебава извода на съда. Предвид изложеното съдът намира предявеният
иск за неустойка за изцяло неоснователен, поради което и следва да се
отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая с оглед акцесорния характер на претенцията и
достигнатите изводи за неоснователност на главния иск, то и искът за забава
следва да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Парк
4
София, сграда 1-А, ет. 4 срещу Г. К. Г., ЕГН ********** с адрес с. Ерден, ул.
„Шестнадесета“ № 1 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 1350,00 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за повишаване на
квалификацията от 01.07.2022 г. към трудов договор № 400596 от 19.10.2014
г., лихва за забава за периода от 13.01.2023 г. до 21.03.2023 г. в размер на
32,36 лв., лихва за забава за периода от 23.03.2023 г. до 03.08.2023 г. в размер
на 59,56 лв., за които суми му е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2215/2023г. по описа на РС – Монтана
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5