П Р О Т О К
О Л № 260091
гр. Пловдив, 16 февруари 2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Председател: ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
Членове: НЕСТОР СПАСОВ
ВЕРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Светлозар Лазаров, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 70 по описа за 2021
година.
На основание Заповед
№ РД 55 от 14.05.2020
г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента, относно разглеждане на наказателни
дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични мерки за предпазване
и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в условията
на пандемия, приети с решение на СК на ВСС
(протокол № 15 от 12.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 16 от 19.05.2020 г.,
изм. и доп. с протокол № 17 от 02.06.2020 г., изм. и доп. с протокол № 39 от
10.11.2020 г.) и установеното наличие на техническа възможност за
осъществя-ване на видеоконферетна връзка чрез Skype на
Началника на ареста в *е разпоредено (с разпореждане на докладчика по делото
№ 260109 от 15.02.2021 г.) да осъществи такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде
осигурен в съответно помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. *с добър звук и картина с помощта на системен
администратор на съда – Валентина
Нончева, която
присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на
линията се намира обвиняемият Д.Л.Л..
За него в съдебната зала се явява
адв. К. Е., редовно упълномощени в
това качество на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото. Днес само аз ще
защитавам подзащитния Л.. Колегата Т. е ангажиран по друго дело.
Обвиняемият
Л.: Чувам ви и ви
виждам добре.
Да се
гледа делото в отсъствие на адв. Т.. Съгласен съм днес да ме защитава само адв.
Е.. Зная за какво е производството.
Съдът
намира, че не са налице процесуални
пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Е.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Л.: Поддържам жалбата. Също нямам искания
за доказателства и възражения за гледане на делото от този състав.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии,
от името на моя подзащитен Л. поддържам въззивната частна жалба срещу
определението на Пловдивския окръжен съд, с което е постановено вземането на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подзащитния ми. Изцяло се
присъединявам към изложеното в жалбата на колегата Т.. Считам доводите, изтъкнати
в нея, за основателни.
Действително, дори да има обосновано
предположение за вземане на подобна най-тежка мярка за неотклонение, аз считам,
че няма опасност нашият подзащитен да извърши друго престъпление. Естествено, прието
е, че няма опасност да се отклони, тъй като има постоянен адрес, трудово ангажиран
е, има семейство.
По-сериозен е въпросът съществува ли опасност да извърши престъпление. Тук
не става въпрос за една хипотетична опасност, защото всеки здрав човек е в
състояние, било с действие или бездействие, да извърши престъпление. Тук в
нашия казус се поставя въпроса с какво Л. би навредил, би извършил някакво
деяние, което касае самото ДП. Аз считам, че такава опасност няма как да бъде
извлечена от материалите по настоящето дело. Нито има някакви престъпни прояви
в общ план, нито е осъждан за подобни престъпления, а що се отнася до факта
може ли занапред да извърши нещо, което да касае делото, аз считам, че това е
обективно невъзможно, пък и субективно, защото всички доказателства са
фиксирани, всички свидетели са разпитани в едни кратки срокове, всички
материали са иззети. Тук вече възниква въпросът с какво ще помогне най-тежката мярка
за неотклонение за едно непредпазливо извършено деяние, ако се приеме, че точно
това е станало. Казвам, че донякъде става въпрос за обосновано предположение,
т. е. има ПТП и загинал човек, но по-нататък дали той е успял да види, че има
пострадал, успял ли е да го възприеме и най-важното – този случай беше крайно
преекспониран, общественото мнение беше пресирано,
имаше пресконференции на ръководството на прокуратурата. Това е тяхната роля в
обществото, но когато става въпрос да се решава съдбата на един човек – първо
дали е виновен и дали да бъде задържан, мисля, че това само по себе си
подсказва, че тук мярката за неотклонение се търси не по законосъобразност, а
по целесъобразност – да се покаже някаква сила, която за съжаление, често я
няма при такива казуси. В нашия случай се говори, че той умишлено бил предизвикал
второ произшествие, за да прикрие следите, удряйки се в стълб, пратил жена си
за части. Ако искаше да прикрива следи, щеше да изпрати друг човек и до ден
днешен нямаше да знаят и да свързват него със случая. Праща близък човек, който
може да отиде да набави частите, защото не е можел да употребява колата. Станала
е злополука, той не знае как, но на всяка цена искат да си признае, че е видял
човека, че е избягал. Откога обясненията на един човек трябва да се подпомагат от
мярката за неотклонение „задържане под стража“. Това е известно, има дела и на
ВКС, които са пред Вас. Там ги пише всичките тези прийоми и способи. Защо Вие
като въззивна инстанция не приемете, за разлика от съда, който пише, че това е
втора умишлена инсценирана катастрофа – удара в стълб или знак. Защо не
приемете, че този човек поради случката, която е станала, макар че не знае
какво е станало, поради вълнение или по някаква друга причина действително да
удари колата, без някакъв умисъл. Няма следи от някакво заличаване. Купува
части, но не отива на местопроизшествието да събира паднали части, да заличава там
следи. Затова казвам, че стои открит въпроса за т. нар. правна квалификация „бягство
от местопроизшествието. Аз считам, че това на настоящия етап е неубедително. Разпитана
е съпругата му като свидетел и той е задържан. Какъв е този свидетел, когато
под напора на задържането трябва да дава показания.
Имал лична практика и много добре знам, когато няма наблизо някой да
разясни правата как лесно подписват, а после казват, че нищо не знаели. Когато
са роднини могат и да не свидетелстват. Съзнавам степента на т. нар. обществен
натиск, който се прави пред вратите на съответни институции, но този казус, ако
се разгледа безпристрастно, дори да е така квалифицирано деянието, може да се
приеме, че в конкретния случай Л. не заслужава и не му се отрежда, ако се спази
точно буквата и духа на закона, такава най-тежка мярка за неотклонение. Тепърва
ще се изясняват фактите. Всички доказателства – веществени, гласни и други са
инкорпорирани по ДП. От тук нататък остава да решите основния въпрос - трябва
ли този човек да си дочака процесуалната съдба и решаването на въпроса за
вината му и точно за какво престъпление, в условията на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ или да бъде при семейството си, близките си, да дочака в една
спокойна обстановка това, което му се отрежда.
Вижте и страничните неща по този казус. Има данни, които тепърва ще се
разследват, но те са отбелязани. Бог да го прости пострадалия, но много пъти той
е бил там – на това неподходящо място. Имаме такива данни, които тепърва ще се
изясняват, но вие сте в правото си да кажете да постои сега вътре, пък като се
изясни, ще разберем. Тук няма СМЕ. Друг път бързат с една справка, а защо тук
липсва за алкохол у пострадалия? При спешни казуси винаги проба на алкохол се
взема и от извършителя, и от пострадалия. У нашия подзащитен не са открити нито
алкохол, нито наркотици, което е предполагаемо при квалификацията „бягство от
местопроизшествието“.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Д.Л.Л.: Съгласен
съм с това, което каза адвокатът ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще съм
по-лаконичен.
Считам жалбата за неоснователна и моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Изцяло споделям мотивите на
съда и пледоарията на колегата от Окръжна прокуратура.
Поведението веднага след ПТП-то достатъчно категорично показва, че деянието
не е така, както се описва – непредпазливо и т.н. Последващите действия на
прокуратурата не могат да се опорочават само за това, че се търси публичност,
изява. Колегата се позовава на практика и пример по дело, което е във ВКС, но зачестяват
такива случаи, за съжаление. Има много ПТП-та с фатален край, какъвто е нашия
случай. Не са изяснени всички обстоятелства и на този много ранен етап да се
иска изменение на мярката за неотклонение е просто несериозно. Моля в този
смисъл да потвърдите определението на първоинстанционния съд.
Реплика на адв. Е.: Аз не искам изменение на мярката за неотклонение
на ранен етап. Просто законът в едни кратки срокове – 3-дневен за обжалване и бързото
насрочване във въззивния съд изисква аз да кажа тези думи. Тепърва предстои в
следващите два месеца да се подаде искане за промяна на мярката за
неотклонение, но сега нямаме искане за промяна на мярката за неотклонение, а имам
мое становище по вземането на такава мярка и това обжалвам.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият Д.Л.Л.: Съжалявам много.
Моля за по-лека мярка.
След тайно съвещание, съдът приема
за установено следното:
Въззивно наказателно производство по
чл. 64, ал. 8 от НПК.
Обжалвано е протоколно определение № 260179
от 09.02.2021 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ЧНД № 324/2021 г., с
което на Д.Л.Л. - обвиняем по досъдебно
производство № 6/2021 г. по описа на сектор „*“ при *, е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира и приема аз установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд обосновано и законосъобразно е преценил, че спрямо обвиняемия Д.Л. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години.
Правилно е преценено, че макар и в ранен етап на разследване органите на досъдебното производство са събрали достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличието на обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност на обвиняемия в деянието, предмет на обвинението по настоящето дело. В тази насока прецизно са анализирани протоколите за оглед на местопроизшествие и изготвените фотоалбуми, приложените по делото веществени доказателства от автомобила, с който е извършено произшествието, огледа на МПС, открито в дома на обвиняемия.
Пловдивският апелативен съд счита, че правилно са преценени и обстоятелствата, които свидетелите Д. А.и Я. К.пряко са възприели при посещението на местопроизшествието, вкл. дейността им, свързана с установяване на автомобила, с който вероятно е извършено ПТП. Въззивната инстанция не обсъжда и не изгражда своите изводи въз основа на показанията на двамата полицейски служители в частта, в която те преразказват на практика обясненията, които са снели от обвиняемия Д.Л. на 05.02.2021 г. Това обаче не налага промяна в изводите относно наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието към настоящия момент.
Законосъобразно Пловдивският окръжен съд е преценил, че в конкретния случай не съществува опасност обвиняемият да се укрие, предвид чистото му съдебно минало и постоянен адрес, а така също предвид неговата трудова ангажираност.
Не може да бъде споделен основният довод, който се поддържа от защитата пред въззивната инстанция, за липса на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Правилно е преценено, че е налице реална опасност обвиняемият Д.Л. да извърши престъпление. Не е без значение, че от събраните до настоящия момент доказателства би могло да се приеме, че същият не само е напуснал местопроизшествието, което е част от квалификацията на деянието, но е инсценирал ПТП, за да изгради алиби относно причинените щети по автомобила. Приканил е съпругата си – свидетелката Т. Л.да намери резервни части за автомобила и по този начин да затрудни разкриването на деянието. Отделно от това тепърва ще следва да изяснява и въпросът за механизма на настъпване на произшествието.
Поради тази причина Пловдивският апелативен съд също счита, че целите на мярката за неотклонение по чл. 57 от НПК, към настоящия момент, биха могли да се изпълнят именно с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Няма пречка, ако в хода на досъдебното производство се съберат други доказателства, които да разколебават това обосновано подозрение относно съпричастността на обвиняемия към деянието въпросът за мярката за неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
Предвид изложеното, Пловдивският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 260179 от 09.02.2021 г., постановено по ЧНД № 324/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което на Д.Л.Л. - обвиняем по досъдебно производство № 6/2021 г. по описа
на сектор „*“ при *, е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:51 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: