Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /08.10.2020г. гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и осми септември 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар:Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№185 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ищцата Н.Ю. ***,
действаща чрез процесуалния си представител адв.Н.С. *** против решение
№215/15.06.2020г. по гр.д.№677/2019г. на Районен съд-Търговище, с което като
неоснователни са отхвърлени предявените срещу ответниците А.М.И. и А.Т.М. от
с.с. искове по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на
владението върху УПИ II-27 от 490 кв.м. в кв.13 по плана на
селото, ведно с построената в него къща и по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нота-риален акт №162, том X, дело № 2024/28.08.2018 год. на СВ при РСТ, като на ответниците са присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв. С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и за уважаване на
предяве-ните искове.
С писмен отговор
по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни, действащи чрез
процесуалния си представител адв.В.Д. *** оспорват основателността на
въззив-ната жалба и молят за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.108
от ЗС за собственост по давностно
владение на УПИ II-27 от 490 кв.м. в кв.13 по
плана на селото, ведно с построената в него къща и по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на нота-риален акт №162, том X, дело №
2024/28.08.2018 год. на СВ при РСТ са обосновани с обстоятелствата, че по
силата на предварителен писмен договор за продажба от 18.04.2002г. с ответника А.М.И.
ищцата е
установила владение върху описания недвижим имот, като в резултат на изтекла в
нейна полза 10-годишна придобивна давност е станала носител на правото на
собственост, но ответникът се снабдил с нот.акт №162, том X, дело № 2024/28.08.2018 год. на СВ при РСТ и заедно с
ответницата А.Т.М. се настанили в имота.
С писмен отговор по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-ниците оспорват предявения иск с възражения
за липса на предпостав-ките по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на
собствеността от ищцата по давностно владение.
След преценка на събраните
по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
С оглед обясненията на ответника А.М.И. в пре-кратеното наказателно производството по чл.323,
ал.1 от НК, преди око-ло 20 години същият обещал на ищцата продажбата на
наследствения си недвижим имот в с.Пробуда, общ.Търговище-процесното дворно
място с къща, за сумата 3 000 лв., като получил капаро в размер на 300
лв., но сделката останала неосъществена, поради неплащане на цената.Съгласно
показанията на св.Г. Х., кмет на селото, св.А. К. и св.А. Х., водени от
ищцата, имотът бил продаден от ответника на ищцата преди около 10-15 години,
като бил направен ремонт и там последователно са живели ищцата, сестра й и
синът й, докато заминали за чужбина.Съгласно показанията на св.С. А., св.С. А., роднини на
ответниците и св.М. М., водени от ответната страна, ответникът получил само
капаро за имота, след което заминал на работа в друго населено място, върнал се
преди няколко години, но не се настанил в къщата, тъй като била заклю-чена, а това
сторил едва след снабдяването си с нотариален акт.
Спори се дали ищцата е придобила собствеността, поради
изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 2002г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на
собстве-ност по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато вла-дение
в продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-чл.68 от
ЗС.
В конкретния случай, част от свидетелските показания
са индиция за упражнявано владение, но ищцата
е длъжна при условията на пълно и главно дoказване да установи предпоставките по чл.79, ал.1 от
ЗС-начален момент и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години, в
който период фактическата власт е упражнявана явно и необез-покоявано именно с намерение за своене.За придобиване на имот по
давност не е достатъчно само упражняване на фактическа власт, незави-симо
дали тя е получена със знанието и съгласието на праводателя, но и ясно заявено
намерение за придобиване на собствеността.В конкретния случай, в
доказателствата липсва конкретика не само относно началния момент на
установяване на фактическата власт върху чуждия имот-преди 10, 15 или 20 години,
но и относно субекта на тази фактическа власт-ищцата, сестра й, сина й, както и
времетраенето на осъществяването й, за да се прецени и изтичането на срока на
придобивната давност.Не е установено по несъмнен начин и субективното намерение
на всяко едно от лицата, упражнявали фактическата власт-дали ответникът е
отстъпил владението или само се е съгласил ищцата да ползва имота, докато плати
цената, която негова теза не е опровергана, както и дали ищцата е започнала да
свои за себе си, демонстрирайки намерението си на собственика или е предала
владението на сина си, направил ремонт и подобрения, който да придобие
собствеността-обстоятелства, без чието изясняване не е възможно да се преценят
предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС относно правата на ищцата. Само
св.Антоанета Христова е при-съствала на предаване на сума, но не възпроизвежда
лични впечатления относно останалите от значение за спора факти, включая уговорките
между ищцата и първия ответник. В тази насока, още повече-окон-чателен договор
за продажба не е сключен, нито купувачът е предприел реализиране на
евентуалните си права по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.С оглед на тези
обстоятелства и доводи, не е възможно да се приеме, че ищцата успешно е провела
пълно и главно доказване на правнореле-вантните обстоятелства, поради което не
са налице предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС и предявените искове по чл.108 от
ЗС и 537, ал.2 от ГПК са неоснователни.
Предвид горното, обжалваното
решение на районния съд е поста-новено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемите следва
да се присъдят и направе-ните в настоящата съдебна инстанция разноски в размер
на 300 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №215/15.06.2020г.,
постановено по гр.д.№677/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ю.М. ***, ЕГН:********** да заплати на А.М.И.,
ЕГН: **** и А.Т.М., ЕГН:**********,***
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.