Решение по дело №1175/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 603
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Цветелина Свиленова Цонева
Дело: 20194120101175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

№ 597

гр. Горна Оряховица, 15.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                       

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева

 

при секретаря  Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1175 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал. ЗЗД.

 

Предявен е от ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ”ЕАД –гр. София чрез законен представител З.Д.-прокурист, упълномощена от Я. О. и П. П. чрез юрисконсулт К.Т.  против В.С.И.. Твърди се, че на  04.06.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (кредитор), от една страна, и В.С.И. (в качеството му на кредитополучател) от друга, е подписан Договор № 1179677 за отпускане на потребителски паричен кредит за сума в размер на 11 271,04 лв., от които чиста стойност на кредита в размер на 10.000,00 лв., такси и комисионни в размер на 300,00 лв. и застрахователна премия в размер на 971,04 лв. За ползвания кредит кредитополучателят е следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в размер на 11,49%, както и годишен процент на разходите в размер на 13,11%. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 84 анюитетни вноски, всяка от които в размер 195,90 лв., с първа падежна дата - 14.07.2013 г. и последна - в срок до 14.06.2020 г. Общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на сума в размер на 16.455,60 лв.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за последният възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит.

Твърди се, че ответникът направил 12 вноски по погасяване на задължението, както и погасил 3,02 лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 2280,67 лв. Сочи се, че 12 от направените вноски били в пълен размер - 195,90 лв., а последната такава, с падеж 14.06.2014 г.,  била в непълен размер, а именно 122,75 лв. След 14.06.2014 г. ответникът заплатил оставащите 71 пълни и 1 частична вноска и съобразно уговорения погасителен план и изпаднал в забава.

Сочи се, че съгласно чл. 16, ал. 2, буква „а” от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит, с които кредитополучателят се е съгласил при подписване на Договора, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен размер по Кредита (главница и лихви), при условие че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на погасителната вноска. Твърди се, че в резултат на неизпълнение на договорните задължения настъпили основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.

На 15.12.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър  Файненсииг” ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по договора на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия на цесионера са прехвърлени парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора, в това число и  вземането по Договор за потребителски кредит № 1179677 от 04.06.2013 г.

С пълномощно от 15.12.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсииг” ЕАД, които е цедирало. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника В.С.И. чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в договора.  Посочва се, че пратката е получена от И. Ж. на 12.01.2015 г

В случай че съдът не приеме изложените доводи, да приеме, че с приложеното към настоящата искова молба Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,  се уведомява длъжника В.С.И. за сключения на 15.12.2014 г. Договор за цесия между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера изрично посочени вземания, произхождащи от Договори за потребителски кредити, като вземането по Договор за потребителски паричен кредит № 1179677 от 04.06.2013 г. е описано в Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия.

 Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор, на 21.03.2019 г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.С.И. за заплащане на дължима незаплатена сума по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1179677 в размер на 10150,10 лв. Съдът уважил искането и издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да постанови решение със сила на пресъдено нещо, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че В.С.И. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумите, както следва: 10150,00 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № 1179677- просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 203,00 лв. - държавна такса, както и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се разноските в настоящото производство, довнесената държавна такса в размер на 203, 00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 13 от Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. П.К., с който оспорва изцяло предявените искове.

Счита се, че искът е недопустим поради липса на процесуална легитимация у ищеца в качеството му на цесионер по цедирани вземания на 15.12.2014 г. с договор за цесия от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Цесията не е породило действие спрямо ответника, тъй като съобщаване за цесията не е редовно извършено от кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като такова не било извършено и от ищеца нито преди началото на съдебното производство, нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 577/2019 г. на ГОРС.

Сочи се, че обратната пощенска разписка за изпратена пратка до ответника съдържа допълнително вписано ръкописно означение „УКФцесия 15.12.14” и два отпечатъка с нечетливи дати. Не е ясно и в какво качество е връчена пратката на 12.01.2015 г. на лице с имена И. Ж., както и каква е връзката на това лице с ответника, за да се твърди, че връчването е надлежно.

Счита се за невярно твърдението на ищеца, че е изпълнил вмененото му с договора за цесия задължение да уведоми задължените лица за извършената цесия с необходимата грижа. Ищецът след получаване на неправилно оформената в частта за получател обратна разписка не е изяснил кой е получателят и каква е връзката му с ответника, нито е предприел друг опит за надлежно връчване на ответника.

            Твърди се, че няма данни и доказателства да е направен опит от ищеца за уведомяване на ответника чрез работодателя му „Балкан стийл инженеринг” ООД за връчване на уведомление за цесия, каквото връчване допуска ГПК. По този начин ищецът не е положил необходимите грижи, за да изпълни волята на своя упълномощител, в случая цедент и първоначален кредитор.

Счита се, че дори и да се приеме, че е налице връчване на уведомление за извършената цесия, то е извършено в пряко нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, като в тази насока е и общата за цесията норма на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Налице е незаконосъобразна договорна разпоредба в договора за цесия, с която цедента възлага и упълномощава цесионера - ищец да извършва уведомяването на длъжниците. Посочва се, че съдът следва да приеме, че връчването на уведомително писмо не е извършено надлежно, тъй като ищецът не е използвал всички възможности да уведоми длъжника-ответник за цесиите. На отделно основание ищецът не е имал представителна власт, тъй като клаузата за упълномощаване в договора за цесия противоречи на императивната специална разпоредба на чл. 26, ал. 4 от ЗПК.

            Твърди се, че поради изложеното правният ефект от цесията не е настъпил изобщо и ищецът никога не е придобивал качеството на кредитор спрямо ответника нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 557/2019 г. по описа на ГОРС, нито към датата на подаване на исковата молба.

            Поради това, че ответникът не се представлява лично или чрез упълномощен представител, а от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението за извършената цесия, особеният представител не разполага с пълната представителна власт на пълномощника, нито неговите правомощия произтичат от волята на представлявания, поради което превратното тълкуване на чл. 45, изр. 2-ро от ГПК спрямо ответника нарушава и ограничава правото му на защита. Цитираната в исковата молба съдебна практика досежно връчване на уведомление за цесия е неприложима, тъй като липсва  контакт между особения представител и ответника.

            Счита се, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е доказал по никакъв начин своята процесуална легитимация, произтичаща от негово непогасено вземане от ответника, възникнало от  поредица цесии, нито една от които не е надлежно съобщена на длъжника – ответник, поради което е налице достатъчно основание, обосноваващо отхвърляне на ищцовата претенция като неоснователна и недоказана.

Счита се, че в случай, че съдът приеме, че ищецът има активна процесуална легитимация и е кредитор спрямо ответника, респективно исковата молба редовна, че предявените искове са недоказани в претендираните размери и неоснователни, поради което се оспорват.

Не са налице каквито и да било доказателства, че между първоначалния кредитор и ответника е възникнало облигационно правоотношение във връзка с предоставен кредит в размер на 10000 лв., като усвояването на кредита е извършено чрез „Превод по сметка на клиента”, т. е. по банков безкасов път. Счита се, че не са представени доказателства дали изобщо парична сума от първоначалния кредитор и после цедент е преведена по сметка на ответника. Твърди се, че от исковата молба не става ясно неясно каква парична сума е реално усвоена от ответника – кредитополучател, поради което исковата претенция в твърдяния размер е недоказана, а оттам и недължима в този размер.

Не е доказано, че са усвоявани пари от ответника. Заявява се, че от представеното копие от „Искане за рефинансиране на съществуващ дълг” до първоначалния кредитор са посочени вероятно някакви задължения на ответника И. към първоначалния кредитор. Не става ясно дали това искане е било уважено, дали всички или само част от посочените и твърдяни задължения на И. са рефинансирани, респективно кога са рефинансирани и в какъв размер. Всички тези обстоятелства са относими по делото, тъй като ако след рефинансиране остане налична сума, тя следва да се преведе по посочена сметка, т. е. от изхода на това искане зависи дали изобщо и каква парична сума е усвоена от кредитополучателя. В Договора не е посочена цел на предоставяния кредит за рефинансиране на евентуално стари задължения, като такава изобщо не се сочи.

Счита се, че претенцията за главница в размер на 10150,10 лв. е недоказана и невярно определена, като преди спиране на плащанията на 14.06.2014 г. ищецът  погасил по кредита парична сума в размер на 2280,67 лв. Във връзка с определяне на действителния размер на задълженията на ответника следва да се вземе предвид обстоятелството, че  по отношение на договора  са приложими Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, по които са налице множество нарушения, обосноваващи нищожността на процесния договор поради наличието на неравноправни клаузи в него, които имат за правна последица недължимост на вземания на кредитора за парични суми, различни от главницата. Ответникът след сключване на договора изплатил  поредни вноски съгласно погасителен план в общ размер на 2280,67 лв., като съгласно договора при главница от 10000 лв. кредит общо дължимата главница е в размер на 16455,60 лв., като разликата е натрупана от дължими лихви, застрахователни премии и такси/комисиони. Счита се, че  разпоредбите на Договора досежно всичките акцесорни плащания извън главницата са неравноправни клаузи, т. е. всички парични суми изплатени от ответника за погасяването им, са платени недължимо, поради което тези плащания следва да бъдат отнесени за погасяване само на главницата от 10000 лв.

Твърди се, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Договорът е сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи, а доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, поради което ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не са представени доказателства, че уговорените параметри на одобрения кредит извън главницата от 10000 лв. са били индивидуално уговорени, поради което същите са неравноправни по смисъла на ЗЗП, а оттам нищожни. Плащания по тях са недължимо направени и всички следва да бъдат отнесени само за погасяване на първоначалната главница, поради което претенцията в размер на 10150,10 лв. за главница е недоказана. Сочи се, че липсват данни първоначалният кредитор да е заплатил реално твърдяните застрахователни премии, както и не става ясно какви са събираните такси/комисиони, които са включени във формираната общо дължима сума от 16455,60 лв.

Твърди се, че в исковата молба липсват доказателства по процесния кредит да е обявявана предсрочна изискуемост на цялото вземане. Съгласно погасителния план последната вноска е падежирала на 14.06.2020 г. Счита се, че заявената главница по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 577/2019 по описа на ГОРС е неправилно определена, тъй като към тази дата всички месечни вноски за периода от 21.03.2019 г. до 14.06.2020 г. не са падежирали и не се дължат от ответника. Недължимата поради ненастъпил падеж част от главницата по погасителния план към 14.03.2019 г. (най-близката настъпила падежна дата спрямо 21.03.2019 г.) е в размер на 2726,13 лв., с която сума следва да бъде редуциран размера на дължимата главница в пределите на предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Счита се, че недължими са непадежиралите вноски към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК (21.03.2019 до 14.06.2020 г.), тъй като целта на установителния иск по чл. 422 от ГПК е да установи дължимостта на паричните вземания такива, каквито са били именно тази дата - 21.03.2019 г., в  която посока е и Тълкувателно решение № 8 /2017 от 02.04.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017 на ОСГТК на ВКС.

Правят се възражения за прекомерност на претендираните юрисконсултски възнаграждения в размер от 350 лв. по настоящото производство, както и по ч. гр. д. № 557/2019 на ГОРС, като се моли същите да бъдат редуцирани.

Моли се съда да редуцира размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение по собствена преценка в съответствие с вида и количеството на правната защита.

По делото е постъпило писмено становище вх. № 14279 от 13.12.2019г. от ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД чрез юрисконсулт Даниела Иванова.

Ищецът излага съображения във връзка със становището на ответника доводът за недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация у ищеца се счита за необоснован и недоказан. С пълномощно от 15.12.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по вземания на същото дружество, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.12.2014 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника В.С.И., като пратката е получена от И. Ж. на 12.01.2015 г.

Счита се за неоснователно твърдението на ответника, че длъжникът не е информиран надлежно от кредитора за извършената цесия. Не е налице незаконосъобразна договорна разпоредба в договора за цесия, с която цедентът възлага и упълномощава цесионера - ищец да извърши уведомяването на длъжника. Не са били налице пречки по чл. 26 от ЗПК относно цесията поради наличие на клауза в потребителския договор, позволяваща прехвърляне на вземанията на кредитора, а именно - чл.16, т. 6 и т. 7, поради  което правният ефект от цесията е настъпил и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е придобил качеството на кредитор спрямо длъжника.

В случай, че съдът не приеме, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, моли да се приеме приложеното към исковата молба Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. но ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.

С оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение /Решение № 3891/28.09.2018 г. по гр. д. № 314/2017 г. на Варненски районен съд, г.о., XX състав/. Твърди се, че извод за противното не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът В.С.И. лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесия. Сочи се, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Освен това процесуалният закон в чл. 47, ал. 6 от ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител, който от своя страна, по аргумент за обратното на чл. 29, ал. 5 от ГПК, може да извършва широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно, съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно, същият е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия, като твърдението е застъпено и в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.

 Във връзка с изложените твърдения, че между първоначалния кредитор и ответника не е възникнало облигационно правоотношение във връзка с предоставения кредит, и че няма доказателства дали изобщо сумите са усвоени от длъжника, се посочва, че фактът на поетото задължение за плащане на парична сума с определен падеж сочи за сключен заемен договор, тъй като такова задължение не би било поето без реалното получаване на сумата, както и заплащане на определен брой месечни вноски, съгласно уговорения погасителен план. Договорът е подписан от В.С.И. в качеството му на заемополучател, който не оспорва подписа си в графата заемополучател. Твърди се, че представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл. 180 от ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по кредита в договор за кредит № 1179677, притежаващ необходимите и съществени елементи на Договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК.

 Ищецът моли съда да приеме, че договорът за потребителски кредит, какъвто е сключеният между ответника и цедента може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т. е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. Реалното предаване на сумата в размер от 10000,00 лв., представляваща чиста стойност на кредита се доказва от двете преводни нареждания за кредитен превод, видно от които и от искането за рефинансиране на съществуващ дълг на 04.06.2013 г. на ответника по банкова сметка ***,66 лв. Сумата от 500,00 лв. са преведени към „Уникредит Булбанк” АД по посочената в искане за рефинансиране на съществуващ дълг банкова сметка ***.06.2013 г. Твърди се, че останалите суми от 5209,44 лв. и 455,90 лв. са послужили за рефинансиране на други задължения към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и не могат да бъдат доказани с платежни нареждания, тъй като са вътрешни преводи за рефинансиране.

Сочи, че фактът на получаване на заетата сума се установява и от плащанията по кредита, извършени от длъжника, и са признание за този факт, съответно за сключването на договора и пораждане на правните му последици - задължението за връщане на кредита.

Прави се уточнение, че общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на сума в размер на 16455,60 лв. Твърди се, че Кредитополучателят В.С.И. е направил 12 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил 3,02 лв. - начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 2280,67 лв. И. е направил 12 от вноските в пълен размер - 195,90 лв. Последната направена вноска, чиято падежна дата е била на 14.06.2014 г., е направена в непълен размер - 122,75 лв. След 14.06.2014 г. длъжникът не е направил оставащите 71 пълни и 1 частична вноска и съобразно уговорения погасителен план и е изпаднал в забава.

Сочи се, че клаузите от процесния договор не са във вреда на потребителя, отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до неравновесие между правата на страните, няма нарушение на принципа на добросъвестност. Всички необходими клаузи относно съдържанието на договора са инкорпорирани в самия договор. При сключването на договора за потребителски кредит не е налице нарушаване на императивната уредба на ЗПК. За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144  от ЗЗП. Твърди се, че клаузите на договор № 1179677, отразяват волята на страните, материализирана в сключения между тях договор.

Клаузите по договора за потребителски кредит нямат за цел заобикаляне на изискванията на закона. Със заплащане на вноските от страна на длъжника, същият частично е изпълнил задълженията си по договора за кредит, съгласно погасителния план, подписан от страна на В.С.И., което е доказателство за липсата на противоречие със закона и ненакърняването на добрите нрави. Плащанията са дължимо направени и приспаднати от претендирания размер на вземането съгласно правилата на Закона за задълженията и договорите. Уточнява се, че след цедиране на вземането и отписване на задължението цедентът - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума в размер на 3374,84 лв., представляваща недължими редовни лихви.

Моли съдът да приеме, че фактът на неплащане на две последователни месечни погасителни вноски е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на всички непогасени вземания по Договора. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. „а” от Договора с изтичането на уговорения в клаузата срок и с неизпълнение на задължението за погасяване на задължението съобразно уговорения погасителен план, предсрочната изискуемост е настъпила по отношение на всички вземания по договора за кредит. Съгласно упоменатата клауза „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД има право едностранно да обяви предсрочна изискуемост при просрочие или неплащане на две последователни погасителни вноски.

В случай, че съдът счете, че длъжникът не е уведомен валидно за настъпилата предсрочна изискуемост  възприетите постановки съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно обявяването на предсрочната изискуемост не са били в сила към момента на настъпване на предсрочната изискуемост и не се отнасят за небанкови финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, каквито са „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. С оглед подробно цитирина съдебна практика се посочва, че нито „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, нито „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД са били задължени да изпращат уведомление за предсрочната изискуемост.

В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, моли съда да намери приложение Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т. д. № 9 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, с което се възприема, че е допустимо предявеният иск да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж.

Към становището се представят писмени доказателства, два броя платежни нареждания. Отправя се искане да бъде уважена ищцовата претенция, да бъдат присъдени разноските, направено в хода на настоящото производство, а така също и в заповедното.

 В съдебно заседание, ответникът чрез назначения особен представител  адв. К., поддържа представения на отговор на исковата молба, с всички изложени в него правни и фактически доводи. Посочва, че представеното по делото становище от ищеца не внася никаква яснота по отношение на липсата на доказателства, представени с исковата молба по отношение на всички въпроси, повдигнати пред в отговора, поради което още към датата на подаване на заявлението, с което е образувано ч. гр. д. № 577/2019 г., въз основа на което ищецът се е сдобил с изпълнителен титул и във връзка с което е заведен настоящият установителен иск, не е имал активна процесуална легитимация като кредитор. При условие, че са налице императивни изисквания, както на специалния закон за потребителския кредит - чл. 26, подробно цитиран в отговора, така и общата от тази гледна точка норма на чл. 99 на ЗЗД, извършеното уведомяване на длъжника от страна на ищеца по този процес  е ненадлежно.  Не е налице яснота, кой е получил уведомлението, защо е било връчено на него и в какво му качество. Ако  се приеме, че ищецът в настоящото производство е имал активна процесуална  легитимация,  то нито с исковата молба, нито с представените доказателства, размерът на вземанията от ответника не са доказани. Не е ясно, какъв размер се дължи, както и между цедента и ответника по настоящия процес не е възникнало облигационно правоотношение.  Оспорва се твърдението договор за кредит, който е разновидност на договора за заем, да бъде сключен под формата на консенсуален договор. Не са налице доказателства каква точно сума е предадена, не е ясно извършено ли е рефинансиране така, както се твърди, не е ли извършено. Ако е извършено, в какъв размер е извършено. Също така не е ясно дали цедентът е заплатил реално претендираните чрез неговия цесионер вземания за застрахователни такси и обезщетения, т. е. плащания заради полица. А като не е ясно каква сума е била реално предоставена на ответника, а няма доказателства в тази насока, няма как и да се изчисли размера на претендираните лихви. Ищецът не е събрал и представил никакви доказателства в тази насока, включително и експертиза, тъй като това са специални знания, за които би помогнало извършването на подобна експертиза, ако  е била поискана. Допълнително посочва, че клаузите на процесния договор за неравноправни от гледна точка на Закона за потребителския кредит.На последно място поддържа искането си за редуциране на претендираното юрисконсултско възнаграждение,  доколкото в специалната норма на Закона за правната помощ, предвижващ увеличение на юрисконсултското възнаграждение до 50% при сума над 10000 лв. материален интерес  в случая е неприложима, тъй като не е ясен и доказан размерът на претенцията. Действително в посочен, че е над 10000 лв., но няма доказателства каква е реалната сума, която се претендира, затова  се отправя искане да се редуцира юрисконсултското възнаграждение съгласно цитираните правила в  писмения отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, по което последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума в заем на ответника точно, наличието на възникнало в полза на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната сума на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок, както и наличието на валидно облигационно отношение по договор за цесия и че ответникът е уведомен за цесията от предходния кредитор съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Първата предпоставка, за да се уважи предявеният иск е да се установи валидно облигационно отношение между страните по повод на договор за заем. В тази връзка е представен договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1179677 от 04.06.2013г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В.С.И. и погасителен план по договора. В договора за отпускане на потребителски паричен кредит за потребител е посочен В.С.И.; с характеристики и условия на потребителския паричен кредит: стойност на кредита 10000 лева, 300 лева – комисионни, начин на усвояване – превод по сметка на клиента, начин на погасяване – по банков път, годишен лихвен процент 11,49 %, ГПР/%/ 13,11. Общо дължимата сума от потребителя 16 455.60 лева. Приложен е погасителен план към договора за потребителски кредит, а договорът като част от съдържанието си инкорпорира Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД (ОУ). Съгласно ОУ при попълнен договор за потребителски паричен кредит и едностранно взето решение на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, същото може да отпусне кредит при приложение на ОУ като кредита се предоставя при условията на Закона за потребителския кредит. Предвидено е, че договорът се подписва в офис на Уникредит Булбанк АД, който договор се изпраща на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за разглеждане и вземане на решение, а чл. 2, ал.4, че договорът за потребителски кредит се сключва след представяне от страна на потребителя на договор, попълнен от потребителя и „оторизирания“ от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД служител в банков офис, подписан от потребителя и оторизирания служител, и неговото одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. Чл. 6, ал. 2 определя, че плащанията се осъществяват по банков път като потребителят ще инструктира Уникредит Булбанк АД чрез директен дебит да извършва плащанията на месечните вноски съгласно договора в полза на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД чрез дебитиране на сметка на потребителя в същата банка. Чл. 16, ал. 2, б. “а“ предвижда възможност за „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да прекрати едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми, ако потребителят допусне просрочие или неплащане на две последователни погасителни вноски. Чл. 16, ал. 6 предвижда, че „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по договора на трети лица като уведоми писмено за това потребителя, а потребителят дава изрично съгласие правата по договора да се прехвърлят на трети лица. В чл. 19 от ОУ е предвидено влизане в сила на договора – след неговото одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. За усвояване на кредита се счита нареждане на отпусната сума от страна на УКФ.

 В съответствие с предвиденото в Общите условия представения договор, съдържащ общи условия и погасителен план са подписани от кредитен посредник  М. Н. като представител на Уникредит Булбанк АД, ЕИК *********, в гр. В.Търново.

С доклада съдът е указал на ищеца, че в негова тежест при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на валидно облигационно отношение, по силата на което е изпълнило задължението си да предостави уговорената сума в заем. За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор като двустранна правна сделка и по необходимост включващ взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея за предоставяне на определена парична сума в заем с поето насрещно задължение за връщане на тази сума. Видно от представения договор за отпускане на потребителски кредит, неразделна част от него са общите условия, стр. 2/4 и стр. 3/4. Договорът е подписан след общите условия между М. Н. като представител на кредитен посредник Уникредит Булбанк АД и В.И. на 04.06.2013г. Съгласно посоченото в чл. 2, ал. 1 от ОУ паричен кредит се отпуска на одобрени от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД потребители след подписване на договора за банков кредит в банков клон на Уникредит Булбанк АД, изрично ал. 4 на чл. 2 предвижда, че договорът се изпраща на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за разглеждане и вземане на решение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Договорът за потребителски паричен кредит се сключва след представяне от потребителя на договор, надлежно попълнен от потребителя, подписан от потребителя и „оторизирания“ от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД служител в банков клон и неговото одобрение и приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. Чл. 19 предвижда, че договорът за потребителски кредит влиза в сила след неговото одобрение, като бъде подписан от страните по договора, приемане от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и усвояването му от потребителя. В случая липсват посочените в общите условия изисквания като не се установи одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, нито са налице данни лицето М. Н. да е „оторизиран представител“ на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, същата е посочена като представител на посредник Уникредит Булбанк АД. Изрично ОУ предвиждат, че договорът, който е подписан в клон на Уникредит Булбанк АД подлежи на одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Такова одобрение по делото не е представено, нито е налице представен договор, сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, както предвижда чл. 19 ОУ. Ето защо съдът не може да направи извод за наличието на валидно облигационно отношение между страните по повод предоставянето на парична сума в заем със задължение за връщане, а представения договор по-скоро има характеристиките на предварителна заявка за предоставяне на кредит, която подлежи на одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. От ангажираните по делото доказателства не се установи възникване на твърдяното правоотношение между страните, респ. одобрение от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за сумата от 10000 лева. Извод за усвояване на цялата сума по кредита не може да се направи от представените платежни нареждания, доколкото по искането за рефинансиране на съществуващ дълг по кредити не се ангажират доказателства, от които да се направи извод, че искането за рефинансиране е уважено изцяло, освен за задължение в размер на  2 500 лева. Второто платежно нареждане също касае сума по-малка от посочената в договора и при тези данни настоящият състав намира, че липсва първата предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на валидно договорно отношение, по силата на което „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да е предоставило в заем уговорената в размер на 10000 лева парична сума със задължение на ответника да я върне при условията на подписания договор от 04.06.2013г. от кредитния посредник на Уникредит Булбанк АД и В.И.. В случая вземането не се установява по основание и размер, поради което и предявеният от цесионера иск е неоснователен

Що се касае до спорния въпрос дали е настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане, настоящият състав приема следното:

В практиката са застъпени две становища относно приложението на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ по отношение на небанковите институции и задължението им да се съобразят с постановките, заложени в ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които изискват надлежно достигане на уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя. Преобладаващата съдебна практика приема че разрешението за начина и момента на настъпване на предсрочна изискуемост отразени в горепосоченото ТР не касаят небанковите финансови институции, какъвто е праводателят на ищеца в настоящото производство. Праводателят на ищеца, както и самият ищец в производството не е банкова институция, а небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, която за разлика от банката може да осъществява ограничен обем банкови дейности. Дейността на финансовите институции се урежда с подзаконов нормативен акт – Наредба № 26/23.04.2009 г. за финансовите институции, издадена от БНБ /обн.ДВ,бр.36/15.05.2009 г./. Същите не подлежат на лицензионен режим и по отношение на тях ЗКИ, респ. чл.60, ал.2 се явява неприложим. Небанковите финансови институции не фигурират сред изчерпателно посочените в чл.417, т.2 от ГПК субекти, поради което и предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, визирани в ТР, следва да се прилагат единствено досежно вземания, произтичащи от договори за банков кредит, без да се засягат заемни отношения, по които в позицията на кредитор се явяват небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, на която се позовава т.18 от ТР № 4/2013 г., е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е  приложима договорната свобода при определяне настъпването на предсрочната изискуемост на едно вземане предвид чл.20а ЗЗД. В този смисъл са и постановените по реда на чл.288 от ГПК Определение № 748/12.11.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3559/2013 г.,II т.о,ТК, Определение № 41/11.01.2016 г.на ВКС по гр.д. № 4606/2015 г.,IV г.о, ГК. Настоящият състав споделя този правен извод. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, на която се позовава т.18 от ТР № 4/2013 г., е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е  приложима договорната свобода при определяне настъпването на предсрочната изискуемост на едно вземане предвид чл.20а ЗЗД. В този смисъл са и постановените по реда на чл.288 от ГПК Определение № 748/12.11.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3559/2013 г.,II т.о,ТК, Определение № 41/11.01.2016 г.на ВКС по гр.д. № 4606/2015 г.,IV г.о, ГК. Настоящият състав споделя този правен извод.

 В конкретния случая не се спори, че правоотношението по силата на договора за кредит е регламентирано от Общите условия, които са неразделна част от процесния договор за кредит. В чл.16 от същите е уговорена възможност кредитодателят да обяви кредита за предсрочно изискуем при допуснато просрочие или неплащане на две или повече погасителни вноски. В ал. 2 от същият член е записано, че кредиторът „има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми при следните условия“. В ал. 3 от същият член изрично е предвидено, че „в срок от 15 дни от получаването на известието за предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.16, ал.2“. Или ясното и точно съдържание на тези клаузи от ОУ,  както в лексикално, така и в правно значение, обуславят извод, че предвидената предсрочна изискуемост на вземания по правоотношения уредени от тези ОУ, каквото е било и процесното не настъпва автоматично,  а след отправяне на волеизявление. По делото липсват данни това да е сторено, с оглед на което не може да се приеме, че процесното вземане е предсрочно изискуемо, респективно такава предсрочна изискуемост не е настъпила. В исковата молба с вх. № 7168/24.06.2019г., ищцовото дружество алтернативно не е поискало присъждане на вземанията, с настъпил към момента на депозиране на исковата молба падеж, а търси цялото вземане, позовавайки се на неговата предсрочна изискуемост.

 В случая уведомяването от цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, не е от значение за изхода на делото, тъй като не се установи вземане на цедента към длъжника. За пълнота следва да се посочи, че по делото остана недоказано и твърдението на ищеца, че вземанията на кредитора по договора за кредит са били валидно прехвърлени на ищеца с посочения в исковата молба договор за цесия, тъй като в този договор е изрично посочено, че същият влиза в сила при пълното изплащане на уговорената между страните покупна цена на прехвърлените вземания, а в случая липсват доказателства тази цена да е била платена, т.е. не се доказа договорът да е породил правното си действие. Остана недоказано и твърдението на ищеца за уведомяване на ответника за цесията. Видно е, че изпратеното до кредитополучателя уведомление не е било получено от него, а от трето, неизвестно в каква връзка с длъжника се намира, лице, което не може да се приравни на редовно връчване на увеломлението. Не може да се приеме, че е извършено връчване на такова уведомление с връчване на преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, тъй като тези документи не са получени лично от ответника или от негов упълномощен представител, а от особения му представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва всички съдопроизводствени действия от името на ответника, освен тези, които са свързани с разпореждане с предмета на делото, но не и да получава материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник. С оглед на това съдът намира, че дори да се приеме, че договорът за цесия е породил правното си действие между страните по него (което в случая не се доказа), то цесията няма действие по отношение на ответника – длъжник по договора за кредит, тъй като не му е съобщена. Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответника за процесните вземания, поради което следва да се приеме, че процесните суми не са дължими, съответно предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Що се касае до приложеният по делото Договор за цесия от 15.12.2014 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, настоящия състав приема същият за нищожен, доколкото е сключен при изначална липса на предмет, тъй като процесното вземане към този момент не е било предсрочно изискуемо, какъвто е предмета на цитирания договор за цесия, с оглед на което Договорът не може да породи правно действие.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото  разноски на ищеца не се следват.

Ответникът се представлява от особен представител.

Мотивиран от горното,  Горнооряховският районен съд

 

                                          Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1336, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П. чрез пълномощник юрисконсулт К.Т., срещу  В.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване съществуването на вземането му по частно гражданско дело № 577/2019г. по описа на Районен съд-Г.Оряховица, по което е издадена заповед № 737 от 25.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от - 10150,10 лв. (десет хиляди сто и петдесет лева и десет стотинки), представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 1179677/04.06.2013 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Фейненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с Договор за цесия от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от 21.03.2019 г. до изплащане на вземането;

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :