№ 483
гр. Сливен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101061 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ИВ. ИВ.
ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** чрез адв. Д.О. от АК-Сливен с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Р. АНД. В., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 540 от 16.05.2019 г. по гражданско
дело № 4837 от 2017 г., потвърдено с решение № 157 от 25. 09. 2019 г. по ГРД /В/ № 419 от
2019 г. на ОС Сливен , съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между страните на
следния съсобствен недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА с
идентификатор № 67338.702.233.1 ( шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
седемстотин и две точка двеста тридесет и три точка, едно) с площ 107 кв.м. ( сто и седем
квадратни метра), Брой етажи - един, с административен адрес: град Сливен, п.к. 8800, ул. ,,
Дивичково”, № 24, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.702.233 (
шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и две точка двеста
тридесет и три точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния директор по
Агенция по кадастъра, последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, с
адрес на поземления имот: гр. Сливен, п.к. 8800, ул. „Дивичково” № 24 с площ 1193 кв.м.(
хиляда сто деветдесет и три квадратни метра ), Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), Стар
идентификатор: няма, Номер по предходен план: 242, при съседи: 67338.702.235,
67338.701.225, 67338.702.234, 67338.702.217, 67338.702.232, Собственик на Поземлен имот с
идентификатор № 67338.702.233, Община Сливен, подробно описани имотите по нотариален
акт като ЖИЛИЩНА СГРАДА , застроена върху 118.30 / сто и осемнадесет цяло и тридесет
стотни / кв.м., състояща се от пет стаи, кухненски бокс, баня - тоалетна, обособени като
самостоятелен жилищен обект, построена по силата на отстъпено право на строеж върху
общинско място, образуващо парцел XII - 33 / дванадесети за тридесет и трети / в кв. 16 -
Речица, по плана на град Сливен, състоящо се от 1031 / хиляда тридесет и един / кв.м., от
които застроени 118.30 / сто и осемнадесет цяло и тридесет стотни / кв.м. при граници:
парцели XIII-30, X - 30, XI-31, XVI - 32 и улица.
1
Въз основа на делбата се били образували квоти, както следва: 11/24 ид.ч за ИВ. ИВ.
ИВ., 1/24 ид.ч. за Стоян И. И. и 12/24 ид.ч. за Р. АНД. В.. Твърди, че независимо, че е
допусната делба имотът все още се бил ползвал само от ответника и ищеца бил лишен от
ползване на неговите идеални части от общия имот.
В хода на процеса по делото за делба първоинстанционният и въззивният съд били
приели, че обезщетение за лишаване на ответника от ползването се дължи от дата 26.02.2019
г. и от тази дата е налице покана. Присъдено било обезщетение в размер на 320 лева
съгласно заключение на вещо лице, до датата на постановяване на съдебното решение от
първоинстанционният съд на 16.05.2019 г.
Независимо, че обезщетението за който е осъден ответника не било платено, същият
дължал на ищеца от 16.05.2019 г. датата на решението на PC Сливен / както са приели
съставите на PC и ОС Сливен по предходното дело за делба /, до 19.03 2021 г. — датата на
входиране на настоящата искова молба, сумата от 2475 лева, общо за И.И..
Ищецът бил предявил искова претенция срещу ответника по чл. 31, ал. 2 от ЗС от
16.05.2019 г. до 19.03.2021 г.. Прави искане да бъде обезщетен за ползването на неговата
идеална част от имота, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи било от
датата на поискването в размера посочен в исковата молба.
Позовава се на чл.ЗО, ал.З от ЗС .Налице били елементите от фактическия състав на
правната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно:
1. Наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за
релевантния период, за който се претендира обезщетение,
2. ползване/служене/ с общата вещ лично или, чрез другиго /ТР№ 7/2012 г.
ОСГК на ВКС/ член на семейството, съобразно предназначението на веща за задоволяване
на лични или на семейството потребности от единият от съсобствениците или имайки
достъп до веща да е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице,
3. другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което
е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване.
4. размер на обезщетението.
Моли съдът осъди ответника да плати на ищеца сумата от 2475 лева (две хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за ползването на
идеалните части от общия съсобствен имот от дата-16.05.2019 г., това е датата на решението
на PC Сливен до датата на постъпване на исковата молба в съда - 19.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на дължимата сума.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника. Ответникът твърди, че не е
ограничил достъпа до имота и не е попречил на ищеца да има достъп и да го ползва. За
всеки един от съсобствениците имало осигурени стаи за нощувка и отдих. Отделно от това
съсобствениците били отсъствали и от страната и за това не са били ползвали своята част от
имота.
Заявява, че не може да му се вмени като задължение да задължи ищеца да ползва
неговата част. След като не може да го за дължи, то това право оставало в преценката на
ищеца и сам преценявал дали да го ползва или не. Ако той преценил да не го ползва, то това
не означавало, че бил задължен на ищеца.
Разпоредбата на чл.З0 от ЗС била неприложима, тъй като за всеки съсобственик
имало обособени дялове и всеки един от тях имал правото да си ги ползва, но не и
2
задължение да другия съсобственик да го накара да си ползва дяла евентуална за да не
изпада в задлъжнялост поради факта, че новият съсобственик не е упражнил правото на
ползване. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание преди края на съдебното дирене ищецът по реда на чл. 214
ГПК изменя размера на предявения иск, като го намалява на 1846 лв.
Съдът с оглед на събраните по делото доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
С влязло в сила решение № 540 от 16.05.2019 г. по гражданско дело № 4837 от 2017 г.,
потвърдено с решение № 157 от 25. 09. 2019 г. по в.гр.д. № 419 от 2019 г. на ОС Сливен ,
съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между страните на следния съсобствен
недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор №
67338.702.233.1 ( шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и две
точка двеста тридесет и три точка, едно) с площ 107 кв.м. ( сто и седем квадратни метра),
Брой етажи - един, с административен адрес: град Сливен, п.к. 8800, ул. ,, Дивичково”, № 24,
находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.702.233 ( шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и две точка двеста тридесет и три точка)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД
- 18 - 31 от 19.04.2006 год. на изпълнителния директор по Агенция по кадастъра, последно
изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр.
Сливен, п.к. 8800, ул. „Дивичково” № 24 с площ 1193 кв.м.( хиляда сто деветдесет и три
квадратни метра ), Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), Стар идентификатор: няма, Номер по предходен
план: 242, при съседи: 67338.702.235, 67338.701.225, 67338.702.234, 67338.702.217,
67338.702.232, Собственик на Поземлен имот с идентификатор № 67338.702.233, Община
Сливен, подробно описани имотите по нотариален акт като ЖИЛИЩНА СГРАДА ,
застроена върху 118.30 / сто и осемнадесет цяло и тридесет стотни / кв.м., състояща се от пет
стаи, кухненски бокс, баня - тоалетна, обособени като самостоятелен жилищен обект,
построена по силата на отстъпено право на строеж върху общинско място, образуващо
парцел XII - 33 / дванадесети за тридесет и трети / в кв. 16 - Речица, по плана на град Сливен,
състоящо се от 1031 / хиляда тридесет и един / кв.м., от които застроени 118.30 / сто и
осемнадесет цяло и тридесет стотни / кв.м. при граници: парцели XIII-30, X - 30, XI-31, XVI -
32 и улица. Способът чрез който ще бъде извършена делбата е изнасянето на процесния
имот на публична продан, тъй като същият е неподеляем.
Въз основа на делбата се били образували квоти, както следва: 11/24 ид.ч за ИВ. ИВ. ИВ.,
1/24 ид.ч. за Стоян И. И. и 12/24 ид.ч. за Р. АНД. В.. В този смисъл е налице влязло в сила
решение по чл. 247 ГПК за поправка на допусната ЯФГ досежно квотите на съделителите-
Решение № 260410/15.07.2021 г. В хода на процеса по делото за делба първоинстанционният
и въззивният съд са приели, че обезщетение за лишаване на ищеца от ползването се дължи
от дата 26.02.2019 г. и от тази дата е налице покана. Присъдено е обезщетение в размер на
320 лева съгласно заключение на вещо лице, до датата на постановяване на съдебното
решение от първоинстанционният съд на 16.05.2019 г.
Към настоящият момент не е образувано изпълнително дело за извършване на публичната
продан на имота, което обстоятелство е безспорно между страните.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел В., който е син на ответника към
момента в имота живее единствено той, като ищецът е бил в чужбина повече от 10 години.
Към него не бил отправял претенции за ползване на имота. Баща му бил съгласен, когато
ищецът като негов братовчед идва да ползва някоя от стаите. Били искали да дадат ключ на
ищеца от имота и да си ползва това, което е негово и да влиза в имота, когато пожелае.
Ищецът искал пари и имотът да се раздели, който бил изнесен на публична продан, тъй като
3
бил неподеляем. Баща му си бил ползвал неговата част от имота, която той си бил построил.
Имотът бил къща с два входа, като отпред имал четири стаи, а отзад две стаи, като баща му
бил ползвал четирите стаи, а другите две били свободни и могли да се ползват от ищеца.
Всичките врати се били заключвали като на ищеца били искали да дадат ключ, но той не бил
идвал да потърси ключ, като те имат готовност да му предоставят ключ.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка П., която живее на семейни
начала със свидетеля В., който е син на ответника последният живее единствено в имота,
който представлява къща с 4-5 стаи с два входа, като ползва само две от стаите и има стаи
които изобщо не се обитават. Ищецът и неговите родители имали свободен достъп до имота
и никой не ги бил спирал. В имота имало три свободни стаи, които ищецът и другият
съделител могли да ползват.Свидетелката лично не била виждала ищеца само неговата
майка. Били посещавали имота с другия свидетел веднъж седмично. Вътрешните и
външните врати се били заключвали.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни и не влизащи в противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал и необорени от насрещната страна с други доказателства.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза размера на дължимия
наем за използваната 11/24 ид.ч. на ищеца за периода от 16.05.2019 г. до 19.03.2021 г. бил
1846 лв., а размера на средния месечен пазарен наем на целия имот за процесния период бил
4028 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС ищецът следва да докаже
кумулативното следните предпоставки: наличието на съсобственост между страните по
отношение на описания в исковата молба недвижим имот, както и че е отправил покана до
ответника, че ответникът ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на
правата му в съсобствеността, т.е. упражняване на фактическа власт в момента на отправяне
на поканата и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата в размер на дължимия
пазарен наем
Ответникът с оглед на своите твърдения следва да докаже, че е предоставил достъп на
ищеца до имота.
Съдът, счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не успя да докаже
всички предпоставки за уважаването на неговия иск, тъй като не успя да докаже, че
ответникът е възпрепятствал или ограничил със свои действия упражняването на правата на
ищеца съобразно неговата квота от съсобствеността.
Съображенията на съда в този смисъл са следните:
На първо място е установено наличие съсобственост между страните, която не е прекратена
към настоящия момент, тъй като независимо от влязлото в сила решение по извършване на
делбата във втората й фаза публичната продан все още не е осъществена.
Независимо от възприетите в теорията и практиката различни становища относно
действието на делбата – дали е декларативно, прехвърлително или конститутивно,
становището за нейната цел се съсредоточава до тази за прекратяване на една съществуваща
съсобственост като превърне притежаваните от съсобствениците идеални части в нея в
реални такива. Обособяването на реалната част обаче не може да не се свързва с
предхождащото състояние на съсобствеността в идеални части, притежавани от отделните
съсобственици, от което тази нова реална част произтича при извършването на делбата. Това
прекратяване на съсобствеността, чрез превръщане на идеалните части в реални такива, се
4
осъществява чрез различните способи на делбата, като при постановяване на публична
продан, като такъв способ, прекратяването на съсобствеността ще се осъществи едва при
извършване на същата. При този способ за извършване на делбата правото на съделителя да
получи при делбата дял се трансформира в право да получи обезщетение, съответстващо на
този дял. Докато не е извършена обаче публичната продан по предвидения в закона ред по
чл. 483 - чл. 501 ГПК /чл. 373 - 389 ГПК/отм.//, съсобствеността е налице, Решение № 23 от
24.04.2018 год. по гр. д. № 1093 по описа за 2017 год на ГК на ВКС.
Съгласно ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС съсобствеността е правно състояние,при което
едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между
съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са регламентирани с
нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл.31 от
ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се използва
лично”.Използва лично общата вещ оня съсобственик,който я употребява такава, каквато
е,за постигане на цели,за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа
и нейното нормално предназначение,без да разрушава,променя или уврежда субстанцията й
и да накърнява свойствата й.Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно
право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици,
чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или
обезщетение съответно на квотите им.
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните
права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС -
съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е
имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното
право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил
искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил
частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва
общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права
съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до
имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване
на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се
ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на
свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата
вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия
съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг
съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от
общата вещ – нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на
чл.31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за
5
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един
от съсобствениците. Поради това,че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква
с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
При разглеждане на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се съобразят и
обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на
мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това
разпределение, съгласно чл.32 от ЗС.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва. Размерът
на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това :
- той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например
като държи ключа/,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Съгласно ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Съдът счита, че в процесния случай видно от кредитираните от съда показания на
разпитаните по делото свидетели ответникът продължава да си служи пряко и
непосредствено с общата вещ за процесния период от 16.05.2019 г. до 19.03.2021 г., но
съобразно своите квоти в съсобствеността като използва само част от стаите в къщата и е в
готовност да предостави ползването на останалите стаи, които са необитаеми на ищеца и на
другия съделител при искане от тяхна страна, каквото не е направено до момента.
Независимо от обстоятелството, че единствено ответникът има достъп до целия имот и
6
държи у себе си всички ключове от вътрешните и външните врати същият е в готовност да
предостави ключ на ищеца от тях при направено искане от негова страна, каквото не се
установи да е направено от негова страна и ответникът със своите действия да го е
възпрепятствал като не му е предоставил ключ или по друг начин му е отказал достъп до
имота. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва.
Съдът счита, че в процесния случай ищецът въпреки предоставената му възможност от
ответника да ползва вещта заедно с него, който има готовност при поискване от ищеца да му
осигури достъп до имота същият за процесния период не доказа да е изявил желание реално
да ползва вещта, което желание да е срещнало съпротивата и възпрепятстване от страна на
ответника.
Съдът счита, че независимо, че ищецът доказа наличието на съсобственост между страните
по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, както и че е отправил покана
до ответника, и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата в размер на дължимия
пазарен наем, не успя да докаже по реда на пълното и главното доказване обстоятелството,
че ответникът възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове по см. на ТР №
7/2012 на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответникът следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 500 лв., съставляващи адвокатски
хонорар, тъй като съдът прецени възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответната страна за частично основателно с оглед на правната и фактическа
сложност на делото и предвидения минимален размер от 403,25 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски. С
оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Р. АНД. В., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *****
за заплащане сумата от 1846 лева (след изменение на размера на иска по чл. 214 ГПК),
представляваща обезщетение за ползването на идеалните части 11/24 от общия съсобствен
имот от 16.05.2019 г., - датата на решението на PC Сливен за извършване на делбата до
датата на постъпване на исковата молба в съда - 19.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
дължимата сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** да заплати на Р. АНД. В.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** сумата от 500 лв., съставляваща сторени по делото
разноски.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС-Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8