Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260568 06.04.2021
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
прокурор Веселина Гайдажиева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6146 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Р.П. с ЕГН **********, адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, с която се
претендира осъждането й за заплащането на сумата от 13 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му вреди, от които 3 000 лева за
имуществените такива и 10 000 лева за неимуществените, вследствие
привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.
2 във вр. с ал. 2 и чл. 301 и чл. 302 от НК, като впоследствие досъдебното
производство било прекратено спрямо него, ведно със законната лихва от 28.12.2017
г. – датата на прекратяване на досъдебното производство, до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че досъдебно
производство № 55/2015 г. по описа на СО при Специализирана прокуратура било
образувано срещу неизвестни извършители, като по време на същото ищецът бил
многократно разпитван, в дома му бил извършен обиск, а впоследствие привлечен и
като обвиняем на 03.11.2016 г., за това, че в качеството му на длъжностно лице
– ****, е участвал в организирана престъпна група, с цел да върши в страна
престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, създадена с користна цел. След това
били извършени множество следствени действия, като по време на досъдебното
производство ищецът живеел под непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде
обвинен за престъпление, което не е извършил и което се наказва с лишаване от
свобода до три години. Преди извършването на всяко едно действие от
разследването неговата тревожност и безпокойство се засилвали, отчайвал се и
губил надежда, като се страхувала, че ще бъде осъден за деянието, което се
опитват да му вменят. Наказателната репресия спрямо него се отразила негативно
и на отношенията му с близки, познати и приятели, както и в трудовата му
дейност, като ищецът „минал през ад“. Загубил работата си. Първоначално спрямо
него била взета и най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“,
която по-късно била отменена, но той преживял тежко това и срамът който
изживял, с оглед на медийното отразяване на събитията и публикации бил голям.
През цялото време се чувствал несигурен и притеснен, изпитвал неудобство и
смущение от повдигнатото му обвинение, като цялото досъдебно производство се
отразило зле и на социалното му общуване и отношенията със семейството. Поради
всичко гореизложено счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева. Търси и заплащането на такова
в размер на 5 000 лева за имуществените вреди – разноски в хода на
досъдебното производство.
Правното основание на иска е чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ.
Ответната прокуратура е подала отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска, като недоказан. Сочи се, че е в
тежест на ищеца да установи вредите, които сочи, че е претърпял – имуществените
и неимуществените такива, както и че е налице причинната връзка между
твърдените вреди и повдигнатото обвинение, като в случая не се установявало
наличието на пряка такава, поради което се моли за отхвърлянето на исковете.
Излага се, че липсва причина връзка между прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца и повдигнатото обвинение, както и че прокуратурата не е
разпространявал информация за разследването пред медиите и не следователно не
следвало да отговаря за това. Евентуално се иска присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди в по-нисък размер в съответствие с принципа за
справедливост, съобразявайки евентуално претърпените вреди. По отношение на
иска за имуществени вреди се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не
били конкретизираните направените разноски в хода на досъдебното производство.
Сочи се също така, че при евентуалното уважаване на иска, претенцията за
законна лихва би била дължима от датата на влизане в сила на прекратителното
постановление, като липсвали данни същото да е влязло в сила.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Представено е извлечение от сайта News.bg със
заглавие “Седем от **** остават зад
решетките“ от 05.11.2016 г., както и такова от сайта на Nova.
Видно от данните по делото с постановление
от 27.09.2017 г. на прокурор от Специализирана прокуратура досъдебно
производство № 55/215 г. на СО – СП, пр.пр. 534/2015 г. по описа на
Специализирана прокуратура е прекратено наказателното производство в частта, в
която по същото са повдигнати и предявени обвинения на изброени лица, сред
които и ищецът, последният за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2
във вр. с ал. 2 и чл. 301 и чл. 302 от НК. С постановление от 22.12.2017 г. на
прокурор от Специализирана прокуратура досъдебно производство № 55/215 г. на СО
– СП, пр.пр. 534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура е прекратено
наказателното производство в частта, в която по същото са повдигнати и
предявени обвинения на изброени лица, сред които и ищецът за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. ал. 2 от НК, като с него е
отменена и наложената мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на
пределите на Република България. Видно от мотивите на прокурорския акт същото е
образувано и се води срещу неизвестни извършители за това, че в периода от
месец септември 2015 г. до месец ноември 2015 г. на територията на страната, са
участвали в организирана престъпна група – организирано трайно сдружение на
повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.
301 и чл. 302 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече
от три години – престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Видно е също така, че в хода на
наказателното производство ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, като липсват данни за точния
момент, в който това се е случило.
От протокол от проведено съдебно
заседание в Апелативен специализиран наказателен съд от 10.11.2016 г., е видно,
че ищецът се е явил и участвал в качеството му на обвиняем, като съдът е отменил
наложената спрямо него и други лица мярка за неотклонение, взета с протоколно
определение от 05.11.2016 г. по НЧД № 3051/2016 г. на Специализирания
наказателен съд „задържане под стража“, като е оставено без уважено искането на
Специализираната прокуратура за налагането й. Видно от протокол от съдебно
заседание от 25.11.2016 г. на Специализирания наказателен съд по НЧД №
3227/2016 г., в което ищецът е отново е участвал като обвиняем, е оставено без
уважение искането на Специализирана прокуратура за отстраняването му от
длъжност. В производството пред съда ищецът е бил представляван
от адвокат Д., преупълномощен от адвокат Т., със съгласието на П.П..
Представени по делото са и два броя
разписки, видно от които ищецът е заплатил на адвокат З.К. на 02.10.2017 г.
сумата от 1 500 лева, представляваща част от уговореното адвокатско
възнаграждение по досъдебно производство № 55/215 г. на СО – СП, пр.пр.
534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура, както и още 1 500 лева
на 28.12.2017 г.
Видно от епикриза, издадена от Центъра
за психично здраве – Бургас, ищецът е с поставена диагноза – смесено
тревожно-депресивно разстройство, като е бил хоспитализиран в периода от
17.11.2016 г. до 12.12.2016 г. на дневен стационар. Съгласно данни от същата болният
е постъпил за първи път на лечение, като не се взема на отчет. Работи като ****
на **** Л. и на 02 ноември след проведена акция, обиск у дома, настъпва промяна
в психичното състояние. Сънят се е нарушил. Станал е напрегнат, тревожен.
Настроението било променливо. Мислил си непрекъснато за случилото се,
„асансьорът като върви все си мисли, че пак има някой вкъщи…“. Отрича винвоностови
и малоценностни изживявания, както и суидни мисли“. „Аз по принцип много не се
събирам с хора …. Имам определен кръг приятели… „ Сам търси помощта на центъра
по психично здраве. На лицето е изписано и проведено медикаментозно лечение с
Ксетанор, Флуанксол и Диазепам. Отбелязано е че в хода на лечението болният се
е успокоил и оплакванията отшумяха.
По делото ищецът е ангажирал и гласни
доказателства. От показанията на свидетелката Л.П.– съпруга на ищеца, се
установява, че същата не е била свидетел на ареста на съпруга си, като разказва
какво се е случило след това у дома им. Позвънило се на вратата и когато отворила,
пред нея имало шест човека. Същите не било униформени, като свидетелката предполага,
че са били от ДАНС. Представили й заповед за обиск, като извършили рутинен
такъв, без да открият нещо. През това време съпругът й бил на работа, като по-късно
разбрала, че в един и същ момент той е бил арестуван, а у тях са отишли на
обиск. Тези хора не я уведомили, че съпругът й е арестуван. По-късно същия ден,
към 16 часа, доколкото си спомня, той й се обади по телефона и я информирал за
това. Доколкото си спомня съпругът й е бил около 10 дни в ареста. След като се
върнал от ареста, състоянието му било тревожно, бил отслабнал, нервен. Споделил
й, че са го арестували, защото са го обвинили за участие в организирана
престъпна група. Свидетелката е категорична, че след ареста, той не бил добре
психически и физически; не се хранил, не спял. По този повод отишли и на лекар
– психиатър, който му предписал медикаменти, заради тревожността и бил под
негово наблюдение.
Свидетелката
сочи, че може би след около година, производството спрямо съпруга й било прекратено
и той бил възстановен на работа. Преди това бил уволнен и дълго време не могъл да
си намери работа, като намерил такава едва на осмия месец. Бил уволнен заради
това, че бил задържан. Уточнява в тази връзка, че съпругът й бил отстранен от
работа, веднага след като бил освободен от ареста. Не й е известно да е водено
дисциплинарно производство срещу него. Доколкото знае, когато ги извикали след
ареста, са им казали, че докато не се установи, че са невинни, не могат да
работят, като имало някаква законодателна уредба, която предвиждала това в
Закона за държавния служител. Мисли, че той е бил уволнен и след това бил
възстановен на работа. През тази една година той бил доста потиснат.
Невъзможността за намиране на работа влошила още повече нещата. Като цяло, не
се чувствал добре. В заключение свидетелката сочи, че не може да намери точни
думи, с които да се изрази.
Като свидетел е разпитана и Е.П.– колежка
на П., с когото работили заедно в **** Бургас. Запозната е с предмета на
делото. Твърди, че не е присъствала на ареста на П., но й е известно, че той е
бил арестуван по време на нощната смяна, рано сутринта. Когато самата тя пристигнала
на работа за сутрешната смяна, акцията вече течала. Задържани били на няколко
различни места. Тя лично била в ГПУ Елхово и също била арестувана. Нейната мярка за неотклонение била 24 часа. Знае, че другите
й колегите първо били с мярка за неотклонение за 72 часа, а после ги задържали за
може би още 7 дни. Свидетелката споделя, че е трудно е да се опише как се
чувства човек при такава акция. Почувствала се унижена, притеснена, и най-вече безсилна.
По-късно разбрала от П., когато се срещнали, че и той е изпитал подобно
усещане, като задържането в София, където е бил той, е било много тежко. Този
арест се отразил на тях във всички аспекти на живота им. Свидетелката излага,
че без да може точно да разкаже за неговите преживявания, може да гарантира, че
всички били променени след това. П. освен това имал онкологични заболявания и със
сигурност състоянието му нямало как да се подобри след такава акция,
предизвикваща чувство на тревожност, пристъп на паника, несигурност на работа. В
резултат на акцията, когато вече били възстановени на работа, към тях продължило
да има тенденциозно отношение от страна на ръководството – те останали с
по-ниски заплати, пишели им по-ниски оценки и въпреки, че например опитът на П.
е 20 години, не получавали възможности за растеж в сравнение с останали колеги.
Около три месеца след акцията, в резултат на нея, всички били уволнени. Водили съдебни
дела за отмяна на уволнението и били възстановени на работа. Делата продължили около
година и половина и де факто година и половина били без работа. На свидетелката
не й е известно дали П. е приемал някакви лекарства във връзка със случилото
се.
Съдът кредитира така събраните по делото
гласни доказателства, тъй като изхождат от лица с преки и непосредствени
възприятия досежно изнесените от тях факти и поради съответствието им с
останалия събран доказателствен материал.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършването на престъпление, ако
образуваното наказателното производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно
чл. 4 от Закона държавата
дължи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностно лице.
В настоящия случай се касае
до хипотеза на прекратяване на наказателното производство с постановлението от
22.12.2017 г., тъй като е установено, че вмененото на ищеца деяние за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във
вр. с ал. 2 от НК, не е извършено от него. Престъплението
в извършването на което ищеца е бил обвинен предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
Няма данни кога точно е било повдигнато
обвинение на ищеца, но е ясно, че към датата на съдебното заседание на
05.11.2016 г. по НЧД № 3051/2016 г. на Специализирания наказателен съд, на
което е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“, ищецът имал това
качество. Лисват и точни данни за това кога е влязло в сила прекратителното
постановление от 22.12.2017 г. видно от данните по него същото подлежи на
обжалване пред Специализирания наказателен съд в седемдневен срок т.е. най-рано
би могло да е влязло в сила на 30.12.2017 г., като съдът приема това, предвид
липсата на данни за обжалване. Т.е. образувано срещу ищеца наказателно
производство е продължило около 1 година и 2 месеца.
При това може
да се направи извод, че повдигнатото незаконно обвинение е в резултат от
действията на Прокуратурата на Република България и същата следва да обезщети
причинените вреди.
С оглед на събраните
доказателства, съдът приема, че ищецът е изживял силни притеснения и стрес, вследствие
на незаконното обвинение в извършването на престъплението, което не е извършил,
като е бил нарушен нормалният му ритъм на живот и е бил притеснен, че е обвинен
в извършването на особено тежко престъпление, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години, като е нормално и да се е
страхувал да не бъде наказан. Установи се с категоричност, че именно това е
влошило психичното здраве на ищеца, който е изпитвал тревожност, безпокойство,
безсъние и т.н., за което не само е потърсил помощ, но и бил подложен на
лечение в Центъра за психично здраве. Ищецът е бил задържан под стража, за 10
дни, след като задържането под стража е отменено от Апелативния специализиран
наказателен съд, като по това време също е изживял силен стрес и страх, които
са способствали съществено за влошаването на психичното му здраве и въобще на
ритъма му на живот. Отстраняването му от длъжност и последващото уволнение също
са отразили негативно на здравето му. Макар и последните действия да са на работодателя
му, то същите са в причинна връзка с повдигнатото обвинение. В тази връзка
съгласно чл. 100 от ЗДСл. държавният служител може да бъде временно отстранен
от работа от органа по назначаването по реда на Наказателно-процесуалния кодекс
и когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. В случая дори
прокуратурата е поискала налагането на мярката отстраняването от длъжност
спрямо ищеца, но съдът е оставил без уважение това искане.
При това и по отношение
размера на обезщетението, съдът споделя възражението на ответника, че търсеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е прекомерно завишено. Наказателното производство против ищеца е
продължило малко над 1 година. В хода на същото той участвал в горепосочените
съдебни три заседания, като обвиняем за престъпление, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, бил е задържан
за 10 дни и отстранен от работа, което е влошило здравето му трайно и го е
принудило да потърси лечение и професионална помощ. Всички тези обстоятелства,
преценени в съвкупност, навеждат съдът към извода, че в случая за справедливото
обезщетяване на ищеца са необходими 5 000 лева. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на неимуществените вреди,
както и на вида на упражнената процесуална принуда, продължила 10 дни.
По изложените съображения искът за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 5 000 лв. и да се отхвърли
за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 10 000 лв.
Предвид представените доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение за защита в хода на наказателното
производство в размер на 3 000 лева, съдът намира, че претенцията за
имуществени вреди като основателна и доказана също следва да бъде уважена.
Основателна при това се явява и акцесорната
претенция за законна лихва
върху присъдените обезщетения от 30.12.2017 г. до
окончателното им изплащане. Съответно неоснователна е заявената такава за
периода от 28.12.2017 г. до 29.12.2017 г. включително.
Предвид изхода на делото и с оглед на претенцията
на ищеца за заплащане
на разноските по делото следва да се осъди на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да му заплати сумата от 800 лв. за
изплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и с
оглед частичната основателността на депозираното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, чиито минимален размер по Наредбата възлиза на 980
лева, при което уговорено такова от 3 200 лева действително е прекомерно,
предвид липсата на съществена фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на П.Р.П. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 8 000 лв. /осем хиляди
лева/, от която 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във
вр. с ал. 2 от НК в хода на производството по досъдебно производство № 55/215
г. на СО – СП, пр.пр. 534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура,
прекратено спрямо П.Р.П. с постановление от 22.12.2017 г. на прокурор от
Специализирана прокуратура, както и сумата
от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за заплатеното за защита по досъдебно производство № 55/215 г. на СО – СП,
пр.пр. 534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура адвокатско
възнаграждение, ведно със законната
лихва за забава върху горните суми от 30.12.2017 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 800 лв. /осемстотин
лева/ за направените по делото разноски,
като отхвърля иска за неимуществени
вреди за горницата над уважения размер от 5 000 лева до пълния заявен
размер от 10 000 лева, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху отхвърлената част и тази в периода от 28.12.2017 г. до 29.12.2017
г. включително.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.