№ 140
гр. Русе, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000249 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т., *****,
представлявана от Н.С. и А.Д., подадена чрез юрисконсулт С.Р., против
решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№3767/2021г., в частта,
с която е отхвърлен предявен по реда на чл.422 ГПК иск за договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 4494.02 лв., по отношение на М. К. Г..
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, по
изложени съображения, в частност, че неправилно е прието от съда, че
договорна лихва се дължи само при изтичане на предвидения в договор
период, за който се дължи. Иска се решението да бъде отменено от въззивния
съд и отхвърлената претенция за договорна лихва-уважена. Претендират се и
съответните разноски за двете инстанции.
Насрещната страна-въззиваемия М. Г. е подал отговор на
въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Б. С.. Счита я за неоснователна,
а решението в обжалваната част за правилно по изложени съображения и иска
да бъде потвърдено. Адвоката претендира присъждане на разноски по чл.38,
1
ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
По подадено от жалбоподателя Т. заявление по чл.417 ГПК, по
ч.гр.д.№4762/2020г. по описа на РРС срещу длъжника М. К. Г. е издадена
заповед №260389/20.10.2020г., като е разпоредено да заплати на банката
14303.17лв.-главница по договор за потребителски кредит №********** от
06.02.2019г., със законна лихва, считано от 16.10.2020г. до окончателното
изплащане, 4494.02 лв.-договорна /възнаградителна лихва/ за периода
15.06.2019г.-10.06.2020г., 902.17лв.-обезщетение за забава върху просрочена
главница за периода 15.06.2019г.-01.10.2020г., както и разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът М. Г. чрез
пълномощник адвокат Б. С. е подал две възражения. На 16.03.2021г. е подал
възражение по чл.414а ГПК, че в срока за доброволно изпълнение е заплатил
сумата 5000лв. На същата дата е подал и възражение по чл.414 ГПК, че не
дължи сумата 4494.02лв. договорна лихва и сумата 902.17лв. обезщетение за
забава. По указание на съда банката е предявила иск по реда на чл.422 ГПК за
установяване на вземанията за 9303.17лв. главница, 4494.02лв. договорна
лихва за периода 15.06.2019г.-10.06.2020г. и 902.17лв. обезщетение за забава,
дължими по процесния договор за потребителски кредит. С определение
№2456/30.09.2021г. производството по иска за главница 9303.17лв. е
прекратено като недопустимо, поради липса на възражение от длъжника в
заповедното производство по отношение на главницата и влизане на
заповедта в тази част в сила, което води до липса на правен интерес от
воденето му.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора, както и такива за неговата
недействителност в цялост, поради противоречието му с чл.10, ал.1 ЗПК и
чл.11, ал.1, т.10, 11 и 12 ЗПК. Претендирал е отхвърляне на исковете.
2
Районният съд с постановеното решение №433/11.04.2022г. е уважил
иска за сумата 902.17лв.-обезщетение за забава и е отхвърлил иска за
договорна лихва в размер на 4494.02лв. В частта, с която е уважен иска за
902.17лв.-обезщетение за забава, решението е влязло в сила, като
необжалвано.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че на
06.02.2019г. между Т. и М. Г. е сключен Договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 10000лв. Договорено е в чл.7 /Общ размер на кредита и условия за
усвояването му/, заплащането на застраховки BANK КОМБО ЖИВОТ-1584
лв., BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА-1615.68лв. /Общ размер на
застрахователна премия 3199.68лв./, като общия размер на кредита е посочен-
14783.64лв. Договорена е дължима еднократна такса за оценка на риска-
1583.96лв. /Включена в общия размер на кредита/. Срока на договора е до
15.02.2023г., Лихвения процент е 31.84%, ГПР-46.23%, общата дължима от
потребителя сума е 26314.92лв. В чл.11.2 от договора е инкорпориран
погасителен план, в който е посочен размер на всяка месечна вноска. В
чл.16.2 е посочено при какви предпоставки кредита става предсрочно
изискуем. В подаденото заявление, а и в исковата молба банката се е позовала
на настъпила предсрочна изискуемост от 10.06.2020г. Безспорно е установено
по делото наличието на условията за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, а тя е обявена на длъжника на 10.06.2020г.
С постановеното по делото решение първоинстанционния съд е
приел, че процесния кредит е станал предсрочно изискуем, поради
преустановяване на плащанията от кредитополучателя. По отношение
дължимостта на договорна лихва, съдът е приел, че задължението за
заплащане на договорна лихва произтича от ползването на сумата за
уговорения срок за връщане, т.е. кредиторът има право на тази лихва, но само
при изтичане периода от време, за които се дължи, т.е. предсрочната
изискуемост има действие по отношение на кредита, но не и по отношение на
договорните лихви. Приел е, че дължимост на договорна лихва след
автоматично прекратяване на договора би противоречало не само на
уговорките на страните, но и на добрите нрави, а тъй като производството е
прекратено по отношение на главницата, искът за договорна лихва е
3
неоснователен, поради което той е отхвърлен. Уважен е иска за обезщетение
за забава, а в тази част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част, с
която е отхвърлен иска за договорна лихва е правилно.
Действително, с оглед постановките на ТР№3/17 от 27.03.2019г. по
т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС – т.2, е уеднаквена съдебната практика, че
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Т.е., след настъпване на предсрочна изискуемост на кредитора не се следва
договорна лихва, а само законна такава. Няма спор, че длъжника е просрочил
изплащането на три вноски по кредита, поради което са налице условията за
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Претендираната от
въззивника договорна лихва е за периода 15.06.2019г.-10.06.2020г.,
предхождащ установената по делото предсрочна изискуемост на кредита
/съобщението за банката, с което уведомява длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита е връчено на 10.06.2020-л.33/, поради което и с оглед
горното, договорна лихва се дължи, ако потребителският договор е
действителен.
Първоинстанционния съд обаче не се е произнесъл по наведените в
ОИМ доводи на ответника-кредитополучател за недействителност на
договора за кредит. Настоящия състав намира, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради следното:
В договора е посочен размер на кредита-10000лв., общ размер на
застрахователна премия-3199.68лв., включваща застраховка BANK КОМБО
ЖИВОТ-1584лв. и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА-1615.68лв., общ размер
на кредита-14783.64лв. Договорена е и еднократна такса оценка на риска-
1583.96лв. която също е елемент от общия размер на кредита. Срокът на
договора за кредит, съотв. за връщането му е 15.02.2023г., ГЛП-31.84%, ГПР-
46.23%, общата сума, дължима от потребителя е 26314.92лв. /чл.10 от
договора/.
В договора няма яснота какво включва ГПР, липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои
4
компоненти точно са включени в него и как той се формира. Така не е ясно
при определяне на ГПР по договора дали в посочения размер от 46.23% е
включен размера на застрахователните премии. В случая, получаването на
кредита е обвързано с плащане на застраховки BANK КОМБО ЖИВОТ и
BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, в общ размер на 3199.68лв., които са
включени като част от общия размер на кредита /14783.64лв./. Тези
застрахователни премии трябва да бъдат включени в ГПР съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК. Това е така, според определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по
кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на посочената застраховка. Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Аналогично стои въпроса и с еднократна такса оценка на риска-1583.96лв.
Налице е и още едно основание за недействителност на договора-по чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК, тъй като в погасителния план, инкорпориран в договора
липсва разбивка на всяка погасителна вноска, т.е. какво се погасява с нея.
Отделно от това договорът е недействителен и поради факта, че в частта
относно застраховка ЖИВОТ и БЕЗРАБОТИЦА, не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като шрифта, на който е изготвен е по-
малък от 12, което е установено от настоящия състав служебно, чрез просто
сравнение. Касае се до едно единно правоотношение, предвид посоченото по-
горе досежно уговореното в чл.7 от договора и включването на двете
5
застраховки и такса оценка на риска в общия размер на кредит. Ето защо и
сключената застраховка съставлява част от договора за потребителски кредит
и по отношения на нея следва да са налице императивните изисквания на
чл.10, ал.1 ЗПК досежно размера на шрифта.
С оглед горепосоченото, тъй като договорът за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита. Предвид гореизложеното, претенцията за
договорна лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. До
същия краен извод е достигнал и районния съд, поради което решението му в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Поради изхода от обжалването, на въззиваемия се дължат разноски за
тази инстанция. На пълномощника, осъществил безплатна правна помощ се
дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на
300лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №433/11.04.2022г., постановено по гр.д.
№3767/2021г. по описа на РРС, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
улица Д.Х. №52-54, да заплати на адвокат Б. К. С., Русенска адвокатска
колегия, сумата 300лв.-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7