Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/17.12.2019 г.
гр.
София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1363 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД твърди, че е
енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ и притежава лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия, лицензия за доставка на електрическа енергия
от последна инстанция, и лицензия за
търговия с електрическа енергия. Сочи се, че с ответника „В.и к.“ ЕООД са в трайни търговски отношения,
регламентирани от общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Ч.Е.Б. АД, по силата на което
е потребител на електрическа енергия. Твърди се, че ответникът има задължения
за стойността на доставена електрическа енергия и мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“. Във връзка със задълженията за периода
01.07.2018 г. - 28.02.2019 г. - общо
1 802 888,83 лева - главница по 16 броя фактури по клиентски
номер 210006120053 и сумата от 65 881,77 лева - лихва за забава до
08.04.2019 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело 20903/2019 г. по описа на СРС, 31 състав. Във връзка с подадено възражение
от ответника, е образувано и настоящото производство.
С оглед изложеното моли Съдът да
установи съществуването на вземането на ищеца в посочения размер.
Ответникът „В.и к.“ ЕООД , получил
препис от исковата молба, не взема становище по иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника,
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД е енергийно предприятие по смисъла
на Закона за енергетиката и притежава лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135- 11/ 29.11.2006 г.,
разширена с права на координатор на специална балансираща група, лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17/01.07.2013 г., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, както и Лицензия за търговия с електрическа енергия № JT-229-
15/17.05.2007 г., като срокът й е удължен с Решение № И2-Л- 229/01.09.2016 година.
Между страните „Ч.Е.Б.“ АД и
„В.и
к.“ ЕООД е сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност 11100069/23.07.2007 г. и договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност БП 10701649/01.08.2018 година. Предмет на договорите е
продажба на електрическа енергия на местата на доставка, присъединени към
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, като към договора от
01.08.2018 г. има и споразумение (стр. 19-22 по делото), в което са посочени
точките на доставка. Не се спори, че това са точките на доставка и по договора
от 2007 година. Доставената електрическа енергия се заплаща от „В.и
к.“ ЕООД съгласно действащите цени, утвърдени от КЕВР по
действащото законодателство.
Представени са и Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и са изменени и
допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Телеграф“
(национален вестник) и вестник „Вяра“ (местен вестник).
Съгласно чл.19, ал.1 от ОУ
потребителят заплаща на продавача стойността на ел.енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Съгласно ал.3
дължимите суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано
до потребителя на адреса на обекта Съгласно чл.19, ал.2 от
ОУ задълженията за заплащане на потребената електрическа енергия следва да бъде
заплатена в срок от 10 дни след получаването на съобщенията за потребена
електрическа енергия.
За периода 07.2018 г. – 03.2019 г. са
издадени 16 броя фактури за потребена електрическа енергия за клиентски номер
210006120053,както
следва:
|
Номер на фактура |
Номер на документ |
Падеж на задължението - последен ден |
Неплатен остатък |
|
********* |
31.07.2018 |
10.08.2018 |
73 863.00 |
|
********* |
31.07.2018 |
10.08.2018 |
135 594.55 |
|
********* |
31.08.2018 |
11.09.2018 |
151 518.59 |
|
********* |
31.08.2018 |
11.09.2018 |
84 002.87 |
|
********* |
30.09.2018 |
10.10.2018 |
84 431.40 |
|
********* |
30.09.2018 |
10.10.2018 |
144 986.93 |
|
********* |
31.10.2018 |
12.11.2018 |
80 769.24 |
|
********* |
31.10.2018 |
12.11.2018 |
146 695.63 |
|
********* |
30.11.2018 |
10.12.2018 |
137 757.17 |
|
********* |
30.11.2018 |
10.12.2018 |
72 102.82 |
|
********* |
31.12.2018 |
11.01.2019 |
82 092.32 |
|
********* |
31.12.2018 |
11.01.2019 |
142 983.12 |
|
********* |
31.01.2019 |
11.02.2019 |
95 320.32 |
|
********* |
31.01.2019 |
11.02.2019 |
149 332.11 |
|
********* |
28.02.2019 |
11.03.2019 |
139 642.32 |
|
********* |
28.02.2019 |
11.03.2019 |
81 796.44 |
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което Съдът кредитора
изцяло.
За изготвяне на експертизата вещото лице
К. - Г. е направила проверки в счетоводствата и на ищеца и на ответника.
Установено е, че всички 16 броя фактури, описани от ищеца като издадени за процесния период са
осчетоводени при ищеца и при ответника, включени са в дневниците за
покупки/продажби по ЗДДС и в подадените справки-декларации и от двете страни. Към 8 от фактурите има издадени и кредитни
известия, с които се намалява задължението на клиента, и съответно сумата на
прихода и дължимата сума по ЗДДС. Поради това и вещото лице е констатирало, че
при ищеца се водят като задължение на ответника сумата от
1 802 888,83 лева по посочените 16 броя фактури. По тези 16 броя
фактури ответното дружество е ползвало данъчен кредит по ЗДДС в размер на
300 536,23 лева.
Установява се, че във връзка със
задълженията за периода 01.07.2018 г. - 28.02.2019 г. - общо 1 802 888,83 лева - главница по 16
броя фактури по клиентски номер 210006120053 и сумата от 65 881,77 лева -
лихва за забава до 08.04.2019 г., е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2019 г.
по ч. гр. дело 20903/2019 г. по описа на СРС, 31 състав. Във връзка с
подадено възражение от ответника по чл. 415 от ГПК от 20.05.2019 г., е
образувано и настоящото производство.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 422 от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване,
предмет и страни са определени от закона. Заявителят в заповедното производство
има правен интерес от предявяване на иск за установяване по основание и размер
на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
или 417 от ГПК,
при условие, че длъжникът е подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение.
Настоящото
производство е образувано по искове, предявени от „Ч.Е.Б.“ АД – заявител в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането му срещу ответника
„В.и к.“ ЕООД, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Исковете са предявени в изпълнение
указанията на съда по реда на чл. 415 от ГПК, след депозиране на възражения в срока по чл. 414 ГПК,
поради което настоящият съдебен състав намира, че са ДОПУСТИМИ.
По иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ във
връзка с чл. 97 от ЗЕ за сумата от 1 802 888,83 лева
По иска по чл.
422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 97 от ЗЕ ищецът
„Ч.Е.Б.“ АД следва
да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) наличието на договорна връзка между
страните по доставка на електрическа енергия за исковия период; 2) доставка на
посоченото количеството на електрическа енергия, отчитано под посочения от
ищеца клиентски номер за исковия период и стойността на тази електрическа енергия;
Ответникът следва да докаже заплащане на
стойността на потребената електрическа енергия.
С оглед съобразните по делото
доказателства, тези предпоставки се доказаха.
Ищецът „Ч.Е.Б.” АД има качеството на
краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като
представлява енергийно предприятие, което съгласно издадена лицензия има
правото и задължението да извършва дейност по снабдяване с електрическа енергия
на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в определена в лицензията територия.
Ответникът „В.и к.“ ЕООД има качеството
на небитов клиент на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ, тъй като купува електрическа енергия за небитови нужди - за нуждите на
ползвани от него стопански обекти в различни населени места на територията на
Република България.
Установи се сключване на договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност БП 10701649/01.08.2018 г., сключен при общи условия между
страните относно 165 броя обекти по споразумение към договора, като при
доставчика на електрическа енергия ответното дружество има клиентски номер 210006120053.
Установи се, че за исковия
период 07.2018 г. – 02.2019 г. ответникът е потребил електрическа енергия за
165 свои обекти, във връзка с което да издадени и процесните 16 броя фактури. В
този смисъл е осчетоводяването на всички процесни фактури и ползване на данъчен
кредит по ЗДДС от ответника през исковия период, което се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
След като в производството се доказа, че
между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия, както и
че в собствените на ответника обекти реално е доставена електрическа енергия,
то се налага изводът, че в тежест на последния е възникнало задължение да
заплати на „Ч.Е.Б.” АД цената за това, която е в размер, определен съгласно
методика, съставена от КЕВР.
Ответникът не твърди и не доказва заплащане
на цената, поради което съдът намира, че същата е дължима.
С оглед заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, искът е основателен за сумата от 1802 888,83 лева.
Относно
иска по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгласно Общите условия на договора за
продажба на електроенергия при „ЧЕЗ Е.Б.” АД
заплащането на цената е ежемесечно, със срок за заплащане 10 дни,
конкретно посочен във всяко месечно съобщение, без обаче получаването на
фактура от страна на купувача да е условие за заплащане на дължимите суми (ал.8
във връзка с ал.3 от чл. 19 от ОУ).
Следователно, с оглед правилото на чл.327,
ал.1 от ТЗ, тъй като е налице изрична уговорка в ОУ на договора между страните,
с определен падеж на задължението, то с настъпването на падежа, ответникът е
изпаднал в забава за всяко месечно задължение с изтичане на посочения срок (чл.84,
ал.1 от ЗЗД).
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза размерът на лихвата за забава върху дължимите
по процесните фактури суми за периода от 10.08.2018 г. до 08.04.2019 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) възлиза на 65 857,98 лева.
До този размер искът е основателен, като
следва да се отхвърли до пълния претендиран размер.
Относно
претенцията за разноски
С оглед този изход на
делото, на ищеца се дължат направените разноски съобразно уважената част от
исковете, вкл. и за заповедното производство.
Водим от горното, СГС, VI – 10
състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 97 от ЗЕ,
че „В.и к.“ ЕООД, ЕИК********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
София 1784, Бенч Марк Бизнес Център следните суми – 1
802 888,83 лева – стойността на доставена електрическа енергия за клиентски номер 210006120053 за периода 07.2018 г. – 02.2019 г., за които суми са издадени фактури с
номера *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********,
********* на основание договори за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност No 11100069/23.07.2007
г. и БП 10701649/01.08.2018 година, заедно със законната лихва върху тази сума
от 11.04.2019 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 65 857,98 лева - лихвата
за забава върху дължимите по процесните фактури суми за периода от 11.08.2018
г. до 08.04.2019 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 09.05.2019 г. по ч. гр. дело 20903/2019 г. по описа на СРС, 31
състав.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД ЗА сумата НАД 65 857,98
лева - лихвата за забава върху дължимите по процесните фактури суми за периода
от 11.08.2018 г. до 08.04.2019 г. до пълния претендиран размер от
65 881,77 лева като недоказан.
ОСЪЖДА „В.и к.“
ЕООД, ЕИК********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, София 1784, Бенч Марк Бизнес Център
следните суми на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 37 424,31 лева
– разноски за заповедното производство, от които 37 375 лева – държавна
такса и 49,31 лева – юрисконсултско възнаграждение, за която сума е
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 09.05.2019 г. по ч. гр. дело 20903/2019 г.
по описа на СРС, 31 състав и сумата от 37 823,31 лева – разноски за
производството по т. дело 1363/2019 г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав, от които 37 375 лева – държавна такса, 49,31 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 399 лева – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: