Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………11.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1181 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от М.И. и В.К.-М.,
действащи чрез юрисконсулт И.Й., против Решение №2203 от 21.05.2019г.
постановено по гр.д.№17323/2018г. на PC Варна, с което е уважен предявения от Й.К.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.П.И.,
иск с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззивника да заплати сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от 3500лв.,
представляващи обезщетение по имуществена застраховка “Каско“, обективирана в
Полица №*****, за увреждания на застрахованият л.а.“Мерцедес МЛ 320“, с ДК №*****,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, до окончателното
ѝ изплащане.
В жалбата се излага,
че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй
като съдът е формирал неправилни изводи за дължимост на застрахователното
обезщетение. Поддържа се, че неправилен е извода на първоинстанционният съд, че
процесните вреди по застрахованият автомобил, са настъпили по описания от ищеца
начин в периода между 30.09-04.10.2018г. в гр.Варна, както и че те не са били
налични към датата на сключване на застрахователния договор, а дори и да са
били налични, застрахователят все пак дължи изплащане на обезщетение. Твърди
се, че първоначалният оглед на подлежащото на застраховане имущество, цели
определянето на действителното състояние на вещта преди датата на влизане в
сила на договора, като по този начин се отграничават онези вреди, които са
възникнали преди застрахователят да поеме риска от увреждане на вещта. Твърди
се, че в противоречие с правната и житейска логика, е извода, че в случая
следва да се ангажира отговорността на застрахователя за вреди, които са
възникнали преди сключването на застрахователния договор и за тях не е събрана
съответната застрахователна премия. Сочи се, че с процесния застрахователен
договор не е уговорено ретроактивно покритие, поради което застрахователят не е
поел риск за вредите, настъпили преди сключване на застраховката, съответно за
застрахователя не е налице задължение за изплащане на обезщетение. Твърди се,
че на основание чл.351, ал.1 от КЗ периодът на застрахователно покритие, е
посочен изрично в процесната полица и е ограничен в периода между 08.10.2017г.
и 07.10.2018г., поради които вредите, които са налични към 03.10.2017г. са настъпили
извън този период и по аргумент на противното застрахователят не носи риск за
тях. На следващо място се поддържа, че със застрахователният договор
застрахователят се задължава, при настъпване на вреда да възстанови
застрахованата вещ във вида, в който тя се е намирала преди момента на
настъпване на събитието. Сочи се, че към момента на настъпване на процесното
събитие, застрахованото МПС вече е имало редица увреждания, поради което
евентуалното му възстановяване не би било към момента преди настъпване на
процесното събитие, а към един по-ранен момент, предхождащ сключването на
застрахователния договор. Сочи се, че това води до повишаване на действителната
стойност на вещта, съответно до неоснователно обогатяване на застрахованото
лице за сметка на застрахователя. На последно място се сочи, че констатираните
и описани, при завеждане на претенцията, увреждания на МПС, отговарят на
степента на увреждане установена при първоначалния оглед, което води до извода,
че вещта на практика не е увредена в по-тежка степен, т.е. действителната и
стойност към датата на завеждане на претенцията не се е намалила, спрямо датата
на сключване на застрахователния договор. Ето защо се поддържа, че
застрахованото лице не е претърпяло реална вреда, която да подлежи на обезщетяване.
Оспорват се изводите на съда за относимост на разпоредбите на чл.403, чл.408,
чл.395 и чл.363 от КЗ, които касаят вреди настъпили след сключване на
застрахователен договор, а в процесния случай се касае за увреждане, което е
било налично преди осигуряване на застрахователно покритие относно вещта. С
оглед горното се моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на
атакувания съдебен акт, като се развиват подробни съображения. Моли се за
оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание
въззивника, чрез постъпила писмена молба от неговият пълномощник, поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ, както и присъждане на разноски
пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна, чрез молба подадена от процесуалният му представител, оспорва жалба и
поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане
на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.386, ал.2 КЗ вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
предявен от Й.К.А., за осъждане на “ЗАД Армеец“ АД, да му заплати сумата от
100лв., съставляваща частичен иск от 3500лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак,
преден десен калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна
лява врата, задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен
калник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
имуществена застраховка “Каско“, обективирана в Полица №*****, относно
л.а.“Мерцедес МЛ 320“, с ДК №*****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се
твърди, че с Полица №***** от 02.10.2017г. между страните е сключен договор за
застраховка “Каско“ по отношение на собственият на ищеца л.а.“Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег.№*****, със
срок на действие от 08.10.2017г. до 07.10.2018г., с определени застрахователна
стойност от 19500лв. и застрахователната премия в размер на 1268.01лв., която е
платена разсрочено на 4 вноски. Твърди се, че на 30.09.2018г. автомобилът бил
паркиран в гр.Варна, кв.“Младост“, на паркинга на магазин “Мосю Бриколаж“.
Твърди се, че на 04.10.2018г. при посещение на автомобила, ищеца установил
увреждания по същия, както следва: предна броня, преден капак, преден десен
калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник. Сочи се,
че на 04.10.2018г. ищеца уведомил ответника за настъпило застрахователно
събитие, като последният извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и Опис на щетите №13018030107552/2018г., в който били описани
увредените части, а именно: предна броня, преден капак, преден десен калник,
предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна
дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник. Твърди, че с уведомление
от 22.10.2018г., получено от ищеца на 02.11.2018г., застрахователят отказал изплащане
на обезщетение. Поддържа се, че отказа на застрахователят е неоснователен, тъй
като щетите по автомобила са настъпили в периода 30.09.2018г.-04.10.2018г., по
време, в което автомобилът бил в паркирано състояние. Твърди се, че след
извършено проучване, ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване
на описаните увреждания по автомобила, е в размер на 3500лв.
В подадения от ответника отговор исковата молба, е изложено становище за
неоснователност на иска. Признава се наличието на процесния застрахователен
договор, ведно с общи условия, съставляващи неразделна част от него, който договор е бил валиден към 04.10.2018г., когато от страна на ищеца е подадено заявление за настъпила щета, която е заведена под №130148030107552.
Поддържа
се, че извършеният анализ на
огледа на автомобила, на приложените към преписката документи, на изготвения
снимков материал на МПС и на изготвено експертно становище, установил, че
декларираното събитие не е настъпило по начина, времето и мястото описани в
уведомлението-декларация за щета от 04.10.2018г., поради което е направен отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че отказа е правилен и
законосъобразен, тъй като се касае за увреждане на девет основни детайла от екстериора
на автомобила, настъпили в резултат на естествени експлоатационни причини, а не
в резултат от покрит риск по застрахователния договор. Твърди се, че
нараняванията на боята на автомобила са от камъчета по време на движение или от
други неустановени събития, настъпили по различно време и място в хода на
естествената експлоатация на автомобила. Поддържа се, че в случая се касае за опит за злоупотреба с
право, тъй като застр.договор изтича на 07.10.2018г., а претенцията е предявена
на 04.10.2018г., с което застрахованият цели цялостно пребоядисване на
автомобила си, за сметка на застрахователя. На следващо място се поддържа, че
голяма част от декларираните увреждания са били налични към момента сключването
на застрахователния договор, поради което на основание т.16.2 от приложимите
Общи условия, отстраняването на уврежданията, не попада в обхвата на
отговорност на застрахователя, т.е. налице изрично изключение от покритието по
застрахователния договор. Сочи се, че от снимковия материал, изготвен при първоначалния
оглед на автомобила към момента на сключване на застраховката, се установява,
че в същата степен са били увредени, както следва: предна броня, преден капак,
калник преден десен, врата задна лява, врата задна дясна, панел заден ляв,
задна броня. Сочи се, че общо седем от деветте детайла, за чието възстановяване
се претендира обезщетение, са били съразмерно увредени, преди сключване на
застрахователния договор и липсват данни те да са били отремонтирани и
представени на застрахователя за оглед. Ето защо се поддържа, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение
в полза на ищеца. На следващо място се оспорва размера на претенция като се
поддържа, че ищеца не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си,
че необходимата сума за възстановяване на автомобила възлиза на 3500лв. Поддържа се, че претенцията не е съобразена със средните
пазарни цени за периода и е изключително завишена, спрямо реално необходимата
за отстранявана на повредите по автомобила. Поддържа се още, че от претендираната сума следва да се
приспадне стойността на ремонта на увредените преди сключването на
застраховката детайли, доколкото тези увреждания са настъпили извън периода на
застрахователно покритие и застрахователят не носи риск за същите. Ето защо се моли
за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски за
производството.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
основното оплакване на въззивника съставлява оспорване на изводите на
първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за заплащане на
застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено
възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
По делото не е
налице спор и от ангажираните доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за застраховка “Каско“, обективиран в Полица №***** от
02.10.2017г., ведно с Общи условия, по отношение на л.а.“Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“,
с рег.№*****, със срок на действие от 08.10.2017г. до 07.10.2018г.
Не е спорно, че на
04.10.2018г. е предявена претенция за заплащане на обезщетение за вреди на
застрахованият автомобил, въз основа на което от служители на застрахователят е
съставен Опис на щетите по претенция №13018030107552/04.10.2018г., препис от
който е представен по делото. Във въпросния описа за включени, следните
увреждания по автомобила: облицовка предна броня, преден капак, преден десен
калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник, като е
посочено, че ремонта на описаните детайли следва да се осъществи, чрез
боядисване.
Видно е от приетият
препис от Уведомление с изх.№Л-7468/22.10.2018г., че застрахователят е отказал изплащането
на застрахователно обезщетение по заявената щета, като е посочено, че не е
възможно да се установи кога и при какви обстоятелства са настъпили процесните
увреждания, респективно че не се установява вредите да са настъпили вследствие
на покрит по условията на полицата риск.
Посочено е още, че уврежданията са с различен характер и са реализирани
при различни събития в продължителен период от време, като видно от изготвения
при сключване на застр.договор снимков материал, облицовка на предна и задна
броня, преден капак, задни врати, заден ляв панел и преден десен калник на
застрахования лек, са били увредени по идентичен начин/в еднаква степен преди
сключването на застраховката.
По делото е
приетото заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението
установените увреждания по застрахования автомобил не са в резултат от едно
събитие, като шест от деветте претендирани детайла са били увредени в еднаква
степен към датата на сключване на договора и към завеждане на щетата, а имено:
предна броня-боя; преден капак-боя; преден десен калник-боя; задна дясна
врата-боя; задна броня-боя и заден ляв калник-1 степен и боя. Респективно новонастъпили
са уврежданията по предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна
лява врата и заден десен калник. Установява се от заключението, че част от
уврежданията са свързани с експлоатацията на автомобила-удари от камъчета при
движение и поставяне на товари в багажното отделение на автомобила, а друга
част са резултат от т.нар. паркинг щети и злоумишлени действия на трети лица. Съгласно
заключението и уточненията на вещото лице при изслушването му в о.с.з.,
стойността на ремонта на увредените към датата на сключване на застраховката
детайли по средни пазарни цени е общо 1177.99лв., а сумата, необходима за
отремонтиране на всички установени увреждания към датата на завеждане на
щетата-04.10.2018г. възлиза на 1866.30лв.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
В случая, както се
посочи по-горе, към момента на увреждането, респективно предявяване на
претенцията пред ответника, страните са били обвързани от валиден договор за имуществена
застраховка, поради което и според разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Наред с това на основание
чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може
да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ.
В разглеждания
казус от заключението на САТЕ се установи, че сумата необходима за отстраняване
на всички увреждания по застрахования автомобил към датата на завеждане на
претенцията пред застрахователят възлиза на 1866.30лв., като тази на щетите,
които не са били налични към момента на сключване на застрахователният договор,
т.е. на тези които безспорно попадат в обхвата на застрахователно покритие,
възлиза на 688.31лв. Установи се още, че уврежданията на въпросните детайли от
автомобила, са настъпили при паркирано състояние, т.е. по твърденият от
застрахованият начин. Ето защо при всички положения размерът на средствата необходими за отстраняване на
щетите по автомобила, надхвърля сумата от 100лв., какъвто е размера на съдебно
предявената частична претенция. В този смисъл ирелевантно за изхода на
настоящият спор, е дали в случая е приложимо изключението предвидено в т.16.2
от Общи условия към процесния договор, според което не съставляват покрит
застрахователен риск уврежданията установени при огледа на автомобила в момента
на застраховането му.
Предвид изложеното и доколкото между страните не е спорно, че ответника
не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение, следва извода, че
застрахователя дължи на застрахования претендирания в настоящото производство размер
на обезщетение от 100лв.
С оглед
основателността на главната претенция и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху
обезщетението се дължи законна лихва, считано от предяване на иска.
В заключение
състава на въззивният съд намира, че предявеният от ищеца частичен иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е основателен, съответно че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и като такова следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на делото в полза на въззиваемият се дължат деловодните разноски,
чиито размер според представените доказателства възлиза на в размер на 300лв. за заплатен адвокатски
хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2203 от 21.05.2019г. постановено
по гр.д.№17323/2018г. на PC Варна
ОСЪЖДА “ЗАД
Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от М.И. и В.К.-М., да заплати на Й.К.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
деловодни разноски в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.