Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 10.01.2025
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калин Василев
при
секретаря Ирена Александрова, като разгледа докладваното от съдия Калин Василев
гр. д. № 633 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора
– Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7329/09.04.2020 г. от Г.К.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Р.М.
*** против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изпълнителните
директори Й. Ц. и Е. И.
По
делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника
„Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК 151421443.
В
исковата молба се твърди, че на 13.11.2019 г., в гр. Кюстендил, на
кръстовището, образувано от ул. „А. ***, водачът на лек автомобил марка и модел
„Алфа Ромео 159“, с рег. № ******* А.В.С.
предприел изпреварване в района на кръстовището при непрекъсната разделителна
линия и ударил лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, с peг. № *******, който бил управляван от К.И.Ц.. При
инцидента пострадал Г.Ц. - пътник в автомобил марка и модел „Рено Меган
Сценик“, peг. № *******.
За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадали лица №
1139р-3808/2019 г. Образувано било и досъдебно производство № 1133/2019 г. по
описа на РУ — Кюстендил.
След
злополуката пострадалият Ц. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД -
гр. Кюстендил, където след назначени и извършени различни изследвания и
прегледи било установено състоянието му, както следва: голяма разкъсно-контузна
рана в тилната част на главата — скалпа, с неправилна форма и размери около 10-15
см.; контузио капри синистра; вероятна фрактура осис скапуларис синистра;
хематом и други. Поставената му диагноза била: мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма и повърхностна травма на окосмената част на главата,
хематом. На същия била назначена медикаментозна терапия, която се провеждала в
лечебното заведение и включвала антибиотици и обезболяващи. Раната на главата
му била хирургично обработена и зашита. На 18.11.2019 г. бил изписан с
препоръки за лечение.
В резултат
на описаната злополука здравето му внезапно и неочаквано се увредило.
Пострадалият с големи усилия се справял в ежедневието си, силно ограничил
социалните си контакти поради болките и дискомфорта, които изпитвал. Трудно се
обслужвал самостоятелно, а при минимална физическа активност изпитвал болка. Предимно
лежал, защото се оплаквал от главозамайване и гадене, които продължавали и
понастоящем. Отслабнала била и лявата му ръка, в която изпитвал болка, а и в лявата
му плешка. Имал затруднена походка, изпитвал трудности при елементарни битови
дейности, което на свой ред довело до емоционален дискомфорт, тревожност,
унесеност и затвореност. Увредена била психиката на пострадалото лице. Станал
раздразнителен, често сменял настроенията си, изпитвал чувства на безпокойство
и притеснение особено когато оставал сам. Срамувал се от белезите си, които
щели да останат завинаги, както и от хематома и синини те. Затруднен бил и при
упражняването на трудовите си функции като ползвал и болничен за временна
неработоспособност. Изпитвал неувереност и страх от МПС.
Описаното
състояние на пострадалия не било отминало понастоящем.
Към
момента на злополуката виновният водач на лек автомобил марка и модел „Алфа
Ромео 159“, peг. № *******
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, с полица № BG/07/119001657654, чиято валидност била до 14.06.2020 г.
В
съответствие със законодателните постановки по въпроса, ищецът отправил на 06.02.2020
г. молба до ответното дружество с искане да бъде определено и заплатено
дължимото застрахователно обезщетение. С писмо peг. № 954/2/02.03.2020 г. такова плащане било отказано.
Горното породило интерес у ищеца от
предявяване на настоящата претенция.
Ето защо се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Г.К.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от него телесни увреждания в резултат на
ПТП, настъпило на 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на уведомяване на ответника — 06.02.2020 г., до датата на
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски,
в т. ч. адвокатско възнаграждение за осъщественото от довереника му процесуално
представителство и защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното
дружество е упражнило правото си на отговор. Оспорва изцяло сочения в исковата
молба механизъм за настъпване на процесного произшествие. Водачът на лек
автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“ с peг. № ****** К.Ц., през времето
на управление на същия по ул. „А. Стамболийски“, била получила мозъчен
кръвоизлив, в резултат на което изгубила управлението върху посоченото МПС и
отнела предимството на правомерно движещия се по ул. „Цар Освободител“ лек
автомобил марка и модел „Алфа Ромео 159“, с peг. № *********, който бил управляван от А.С.. Посоченият
механизъм на произшествието се установявал и от процесния констативен протокол
№ 1139р-3808/2019 г. в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Така,
поведението на застрахованото в дружеството-ответник лице било правомерно,
поради което не могла да се ангажира гражданската му отговорност спрямо ищеца,
което на свой ред било необходима предпоставка да бъде ангажирана отговорността
и на застрахователя.
В случай, че ищецът успее да
докаже претенцията си по основание, то ответното дружество оспорва същата и по
размер. Той бил изключително завишен и не отговарял на действително преживените
от пострадалия болки и страдания. Касаело се за мозъчно сътресение без загуба
на съзнание, което било най-леката и най-често срещана черепно-мозъчна травма.
Същата не водела до опасност за живота, като след проведено лечение и спазване
на лекарски предписания, пострадалият се възстановявал напълно и се връщал към
обичайния си ритъм на живот.
Ответното дружество изрично прави и ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ, доколкото с поведението си пострадалият, нарушавайки
изискванията на закона, се возел без
поставен предпазен колан. Това несъмнено довело до настъпване на
вредоносния резултат и то в изключително висока степен.
Поради неоснователност на главната претенция,
неоснователна се явявала и акцесорната й такава за законна лихва. В случай, че
ищецът докаже претенцията си, законната лихва
следвало да се присъди, считано от 02.03.2020 г. — датата на която дружеството
постановило отказа си за изплащане на обезщетение.
Не се спори по наличието на валидно застрахователно
правоотношение между дружеството досежно лек автомобил „Алфа Ромео“ 159, peг. № ********.
Предвид изложеното се иска отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Ответникът поддържа и искане за привличане на трето-лице
помагач, което съдът е възприел за основателно при следните мотиви: в случай,
че застрахователят на единия солидарен длъжник, в случая настоящия ответник, е
заплатил пълното застрахователно обезщетение, същият се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор и има право на регресен иск срещу другите делинквенти
или срещу техните застрахователи, за частта, равняваща се на приноса на всеки
от тях за причиняването па общия вредоносен резултат. Предвид наличието на
регресни права за настоящия ответник е налице правен интерес от привличането
като трето лице-помагач на застрахователя на другия участник в ПТП, тъй като по
този начин ще го обвърже с общите за тях факти, касаещи механизма на
съпричиняване на вредите и стойността на труда и материалите за тяхното поправяне.
Участието на трето лице-помагач ще освободи ответника от доказване на тези
факти в производството по регресния иск, поради установителната сила на
мотивите.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е отделено за
безспорно, а и от събраните писмени доказателства / виж справка на л. 14 от
застрахователя/ се установява, че водачът А.С. на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел „159“ с рег. №********** е бил с валидна към датата на пътния
инцидент – 13.11.2019 г., застраховка „гражданска отговорност“ при ответника
„ЗД Евроинс“ АД.
Видно
от приложеното заверено копие от епикриза от 13.11.2019 г., издадена от д-р Л.
Стоянов към МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ Ад - гр. Кюстендил /л. 9/ на същата дата Г.Ц.
е бил приет за преглед в отделението с рана на главата.
По
делото са събрани гласни доказателствени стредства чрез разпит на свидетелите А.С.,
К.Ц., Димитър Стоянов, Славка Донева и Г.Н..
Свидетелят С. заявява, че през 2019 г.
е участвал в пътен инцидент, като е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“.
Движел се е в гр. Кюстендил по улица „Цар Освободител“ в посока от пазара към
квартал „Запад“. В участъка след съда предприел изпреварване като се е движел
със скорост около 70 км/ч. Заявява, че след като се прибрал в дясната лента
ударил кола, която идвала от към млечния бар. Смята, че колата не била спряла
на знак „стоп“. Не знае дали преди това е имало знак за пешеходна пътека.
Колата, която ударил С. била управлявана
от жена, а до нея пътувал мъж и по двете коли имало поражения. Ударът бил в
шофьорската врата на другата кола. Твърди, че е натиснал спирачки, но късно,
тъй като смятал, че другата кола ще спре и няма да навлезе в платното. След
удара другата кола се завъртяла обратно на часовниковата стрелка и спряла в
лявото платно на ул. „Цар Освободител“. Показанията
на този свидетел съдът не кредитира в частта за скоростта на управлявания от
него автомобил и механизма на настъпване на катастрофата, тъй като обясненията
в тези части се опровергават от останалия доказателствен материал –
съдебно-технически експертизи и свидетелски показания.
Свидетелката К.Ц.,
съпруга на ищеца, заявява, че на процесната дата, вечерта около 20, 30 ч. тя и
мъжът й се прибирали от магазин „Кауфланд“ като колата им се движела по ул. „А.
Стамболийски“ спряла на кръстовището при млечния бар. От лявата страна на шофьорката
имало един автомобил, който бил пред ДЗИ и се движел нормално, според нея имало
достатъчно време да завие на ляво. Предприела маневра наляво, но изведнъж
автомобил с „бясна“ скорост, черна алфа я настигнал и в опит да избегне удара Ц.
опитала да продължи по продължението на ул. „А. Стамболийски“, но другият
автомобил я ударил зад шофьорската врата. Сблъсъкът станал в дясната лента в
посока съда, т.е. в лентата за движение на Ц.. Тя и мъжът й били с поставени
предпазни колани. Г.Ц. получил сериозна травма на главата в следствие на удара,
заради която имал множество различни оплаквания и към датата на разпита. Съдът
следва да прецени показанията на Ц. в светлината на чл. 172 от ГПК и съвкупно с
останалия събран по делото доказателствен материал с оглед обстоятелството, че
същата е заинтересована от изхода на делото, доколкото е съпруга на ищеца. От
останалия доказателствен материал, включително констатациите от експертизите досежно
скоростта на движение на С. и наличието на предпазен колан на съпруга й, то
съдът намира, че свидетелката дава правдиви показания, независимо от
принципната си заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят Димитър Стоянов заявява, че e дългогодишен
приятел на ищеца. Живеел близо до мястото на катастрофата. Скоро след като
станал инцидентът свидетелят видял местопроизшествието и след като взел брата
на пострадалия двамата отишли в кюстендилската болница. Това станало по време,
когато шиели рана на главата на Ц.. След инцидента последният изпитвал
множество болки и психически дискомфорт, ежедневието му силно се променило към
по-лошо, раната на главата често му кървяла, станал затворен и депресивен,
лечението на жена му било скъпо, той не можел да й помага заради своите травми.
Ползвал дълъг болничен, но имал нужда от подкрепа. На Ц. му останали белези по
главата, от които той се срамувал.
Свидетелката Дончева заявява, че е тъща на Ц.. Казва, че е дошла в дома
на дъщеря си и зет си на третия ден след катастрофата, за да им помага, тъй
като и двамата били много зле. Тя промивала и превързвала раната на главата на Ц..
Той имал световъртеж, боляла го едната ръка. Станал по-затворен след инцидента,
изнервен, сприхав, атмосферата в семейството им се влошило. За да могат да се
лекуват и да се справят с разходите бил изтеглен заем от банка, а финансово
помогнал и приятел на семейството. На Ц. му останал голям белег на главата,
заради което постоянно носел шапка. Макар принципната заинтересованост на
свидетелката, доколкото същата е тъща на ищеца, то при условията на чл. 172 от ГПК съдът ги кредитира, доколкото те не се опровергават от констатациите в
съдебномедицинските експертизи.
Показанията на свидетеля Г.Н. сочат,
че той е управлявал автомобил, който е бил изпреварен на ул. „Цар Освободител“
от С. при процесния инцидент. Н. заявява, че С. се е движел с много висока
скорост и е ударил рено-то, в което се е возил ищеца приблизително в дясното
платно в посока на движение към кв. „Запад“, което е платното за насрещно
движещите се спрямо С.. Свидетелят заявява, че делинквентът не е имал време от
изпреварването да се прибере в неговата лента, затова и сблъсъкът е в
насрещното платно. Пътят бил сух, той помогнал на ищеца да излезе от колата, главата
на последния кървяла. Алфа-та имала някакъв спирачен път.
От заверено копие от Епикриза /л. 193/
от 13.11.2019 г., изготвена от д-р А. Антимов по отношение на К.Ц. се сочи, че
същата по време на управление на автомобила си, преди катастрофата, е получила
хеморагичен мозъчен инсулт, вследствие на което внезапно получила слабост в
левите крайници, които се обездвижили напълно. Отразено е в епикризата, че
инсултът е настъпил преди катастрофата и няма връзка с нея, добавено е, че Ц. към
момента на изписването й Ц. е с тежка пареза на левия крак и спастична плегия
на ръката.
По делото е изготвена и
приобщена като компетентно и обективно извършена съдебно-медицинска експертиза
/л. 111 - л. 113 от делото/ с вх. №264373/23.02.2021 г. от вещото лице Е.Л..
В същото
се сочи, че получените от ищеца
увреждания могат да настъпят по начин и време вследствие на птп-то случило се
на 13.11.2019 г. Уврежданията на Ц. са мозъчно сътресения без открита
вътречерепна травма, повърхностна травма и открита рана на окосмената част на
главата и контузия на лява става с хематом. Последното увреждане не е
застрашаващо живота и здравето на ищеца. Ц. е изпитал силни болки при
настъпването на травмите и няколко дни след това, като болката отшумявала до
2-3 седмици след катастрофата. Не е установено пострадалия да има счупени кости
при съответните прегледи. Без да е извършван непосредствен преглед на Ц. вещото
лице приема, че с оглед на травмите към датата на прегледа не би трябвало да
има последици за в бъдеще. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание Л.
е заявил, че е прегледал Ц.. Допълва, че от последния му е съобщено, че изпитва
изтръпване в лявата ръка.
Изготвена и приобщена като компетентно и
обективно извършена допълнителна съдебно-медицинска неврохирургична експертиза
/л. 198 - л. 203 от делото/ с вх. №268484/12.04.2021 г. от вещото лице Х.М..
Извършен е преглед на Ц. от вещото лице. В заключението е отразено, както и в
предната експертиза, че Ц. е претърпял мозъчно сътресение има контузия на
главата, контузна рана, тип „скалп“ в лявата област на главата и контузия в
областта на лявата гривнена става. Травмата на главата била лекостепенна, но
раната била голяма и обилно кървяща. Оценката на д-р М. е, че пострадалият е
чувствал интензивни болки и страдания за срок от 15-20 дни, значителни до 2
месеца и умерени до момента на извършване на прегледа /06.04.2021 г./. В
заключението е посочен вида на консултациите, които е провел Ц. и лечението му.
Потвърждава се оценката, че получените травми и увреждания на ищеца са в
следствие от претърпяната катастрофа. Посочено е, че от данните в медицинската
документация може да се направи извод, че ищецът е бил с поставен колан в
момента на катастрофата. Към момента на прегледа Ц. бил в добро общо състояние
Назначена и приета като компетентно и
обективно извършена съдебна авто-техническа експертиза с вх. №
271665/01.06.2021 г. /л. 237-л. 243/ от вещото лице Н.В.. В
същото е възприето, че скоростта на лекия автомобил, управляван от А.С. – „Алфа
Ромео“, е била 100, 8 км/ч. преди водачът да задейства спирачките на
автомобила. Изчислено е, че водачът на посочената кола е натиснал спирачките
35, 8 м преди точката на удара. С. е предприел маневра за изпреварване на
движещ се пред него автомобил 82 м преди удара. Сблъсъкът на колите е настъпил
в дясната пътна лента в посока от пазара в гр. Кюстендил към сградата на РУ на
МВР в града. От документите, приложени по делото, вещото лице е посочило, че л.
а. „Алфа Ромео“ е ударило с предната си част л. а. „Рено“ /където се е возил
пострадалият/ в задната лява половина. Изчислено е, че с оглед високата и
несъобразена скорост на С. и видимостта последният не бил в състояние да
избегне удара, но ако се движел с разрешената скорост от 40 км/ч, тогава
другият автомобил би се намирал в нормална видимост и спирачният път ще бъде
достатъчен, за да осуети настъпването на удара. Вещото лице посочва като
причини за настъпване на ПТП движението на л. а. „Алфа Ромео“ със значително
над разрешената скорост и обстоятелството, че водачката другия автомобил не е
успяла да спре след появата на С. в дясното платно с уговорката, че обичайното
шофьорско очакване е, че останалите участниците в движението ще спазват
правилата. Потвърдена е констатацията и от съдебно-медицинската експертиза, че
пострадалият Ц. е бил с поставен колан в момента на катастрофата. Посочено е,
че Ц. се е движила с 10 км/ч в момента на удара й е имала време да реагира, т. е.
да спре от момента, в който е възприела л.а. „Алфа Ромео“. Времето за реакция
на Ц. е определено на 0, 8 секунди.
Приобщена по делото е и следваща допълнителна
съдебномедицинска експертиза с вх. №274908/25.08.2021 г. /л. 302 – л. 313/ от
вещото лице д-р Х.Б.. В него са посочени три възможни варианта
за настъпване на инсулта на К.Ц.. При първата хипотеза инсултът е възникнал в
кратко време преди катастрофа, но не непредизвикан от пътния инцидент. Сочи се,
че това е възприетият вариант, описан в епикризата по-горе от д-р Жабински, но
вещото лице сочи, че той е възприет на база анамнестични данни, които били
„крайно неубедителни“. При вторият вариант инсултът е настъпил непосредствено
преди сблъсъка на автомобилите и е породен от свръхостра стресова ситуация и
екстремно повишаване на кръвното налягане в следствие на осъзнаване неизбежността на тежкия
инцидент. В третия случай инсултът е възможен като следствие от катастрофата и
физическите наранявания на главата. Изтъква се в експертизата, че хеморагичният
инсулт настъпва при 16-33/100 000 души, като само между 2-10 % от тях са без
загуба на съзнание, а при управление на автомобил с оглед на внезапното
възникване на симптомите и драматичното влошаване на общото състояние на лицето
едва в някои случаи е възможно шофьор, получаващ хеморагичен инсулт да овладее
колата и да спре. Изключва се възможността за управление. Вещото лице, от
медицинска гледна точка не може да посочи с категоричност кой от трите варианта
за настъпване на инсулта при К.Ц. е реализиран. Настоящият съдебен състав
намира, анализирайки съвкупно всички данни и доказателства по делото, че
инсултът на водача на рено-то е пряко предизвикан от катастрофата, а не е
настъпил преди това и независимо от инцидента. Аргументите за този извод са
следните: Ц. е приела да управлява автомобила, въпреки че е била заедно с мъжа
си, който е шофьор, чувствала се е достатъчно добре, няма данни да е губила
съзнание докато шофира от „Кауфланд“ до местопроизшествието, което е с време на
движение не повече от 5 минути по това време на денонощието, като се отчита, че
загубата на съзнание при хеморагичния инсулт се наблюдава при 90-98% от
получаващите го. На следващо място, дори и Ц. да е от групата на лицата, които
не са загубили съзнание, съгласно заключението на вещото лице, то в „някои
случаи“ при шофиране получаващият такъв тип инсулт евентуално би могъл да спре
автомобила, но в никакъв случай да го управлява и да извършва всички съответни
маневри в тъмната част на денонощието, на изкуствено осветление при тежка
пареза на долния си ляв крайник и увреда на лява ръка. В този смисъл, съдът
намира за истинни вариантите за настъпване на инсулта пряко от катастрофата,
без да диференцира дали се касае за хипотезата, сочеща като причина
възприемането на тежкото развитие на ситуацията и екстремно покачване на кръвно
налягане и свръхстрес или от травмите, настъпили заедно със сблъсъка на двата
автомобила. Съдът напълно изключва възможността наличното, но и спорно диагностицирано
/твърдение на вещото лице М./ при Ц. заболяване „системен лупус еритематодес“
да е обусловило настъпването на инсулта извън причинената катастрофа.
Изготвена и приобщена като обективно и
компетентно изпълнена е и пътно-техническа експертиза с вх. №276933/30.11.2021
г. /л. 352 – л. 372/ от вещото лице В.Н.. В същата е отговорено на въпросите
къде точно е настъпил сблъсъкът на двата автомобила и на какво разстояние след
пешеходната пътека, намираща се пред сградата на ДЗИ в гр. Кюстендил. Вещото
лице е определило, че скоростта на движение на л. а. „Алфа Ромео“ е била 98, 6
км/ч и поради това С. не е имал техническа възможност да се върне в своята
лента за движение – дясна в посока към сградата на полицията в града.
Пресметната е дължината на спирачния път на алфа-та, за което имало данни да са
оставени следи от гуми. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание Н.
заявява, че към момента на започване на маневрата на Ц. за включване в
движението й по ул. „Цар Освободител“ тя не е имала възможност възприеме
появата на л. а. „Алфа Ромео“, тъй като той се намирал на 98 м от нея, движел
се с много висока скорост и същата изпреварвала автомобила на другия свидетел.
Алфата е изминала разстоянието от пешеходната пътека пред ДЗИ, където
изпреварва автомобила, управляван от свидетеля Н., до мястото на сблъсъка за 1,
57 секунди, това е максималното време, през което водачите на двата автомобила
са можели да възприемат един-друг и технически това време не позволявало на
никого от тях да избегне катастрофата.
С допълнителна експертиза с вх.
№260456/07.02.2022 г. /л. 397 – л. 405/ от вещото лице В.Н. отново са фиксирани
мястото на удара между двата автомобила, участващи в катастрофата, разположението
на спирачните следи върху пътното платно и нужните за експертизата измервания.
Заключението и скицата са приобщени по делото. Отново е направен изводът, че
ударът е настъпил в лентата за движение на рено-то, явяваща се насрещна за
водача С.. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание е затвърден
изводът, че К.Ц. не е имала техническа възможност да види алфа-та, поради
твърде високата му скорост, а самата тя е предприела маневра за включване в
движението по ул. „Цар Освободител“ по най-кратък път. Акцентирано е, че ако С.
се е движил с разрешена скорост е могъл да бъде възприет и от другия водач, да
спре и да се осуети удара.
Другите
доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не
следва да се обсъждат подробно. Горната обстановка съдът прие за безспорно
доказана на база събрания доказателствен материал по делото.
С Определение
№260043/07.03.2022 г. по настоящото дело същото е било спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, а с Определение №260017/18.10.2024 г. производството е
било възобновено.
С оглед така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Предмет на делото е иск с правно основание с правно основание по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във
вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД. Според чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Настоящият съдебен състав намира, че катастрофата и всички увреждания и
наранявания по ищеца в следствие от нея се дължат на неправомерното поведение
на водача на л. а. „Алфа Ромео“ – А.С. на процесната дата.
Неоснователни са възраженията на ответното дружество и третото лице-помагач
относно въведените възражения за съпричиняване във връзка с твърдението, че Ц.
е бил без колан в момента на сблъсъка. Това бе оборено от назначена и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза и кредитираните разпити на свидетели. На
следващо място съдът намира, че с оглед цялостния анализ на свидетелските
показания, съдебно-медицински експертизи и съдебно-технически и автомобилни
експертизи, че полученият хеморагичен инсулт на водача на л. а. „Рено Меган
Сценик“ – К.Ц., е предизвикан пряко от катастрофата на 13.11.2019 г. По-нагоре
в настоящия акт беше обсъдено, че от очертаните три вероятности за причината за
инсулта на Ц. следва да се изключи тази, която допускаше той да е настъпил
преди сблъсъка и независимо от него. Този вариант бе оборен от обстоятелствата,
че тя е приела да управлява автомобила, въпреки че мъжът й, пътуващ заедно със
нея, също е шофьор, не е губила съзнание по време на управление на колата,
който признак съпътства 98-90% от получаващите хеморагичен инсулт, както и
обстоятелството, че от медицинска гледна точка е несъвместимо управление на
автомобил в градски условия при оскъдна видимост и получаване на инсулт, при
който най-оптимистичната оценка е в определени случаи водачът да успее да спре
колата. В този смисъл, не се следва да се търси причина или съпричиняване от
страна на Ц., изводимо от настъпването на хеморагичния инсулт и евентуален
анализ, че от него е била нарушена възможността за правилно възприемане на
пътната обстановка и са компрометирани шофьорските реакции на Ц., тъй като
причиняването на инсулта е провокирано от поведението на С..
От заключенията на техническите експертизи напълно се изключи несъобразено
поведение на К.Ц., доколкото по делото категорично се установи, че същата не е
имала никаква техническа възможност визуално да възприеме другия автомобил,
управляван от С., поради движението на последния с твърде високата скорост от
приблизително 100 км/ч при разрешена 40 км/ч. От експертизите се установи, че
периодът между визуалното възприемане един-друг на водачите на колите е бил 1,
57 секунда от която времето за реакция около 1, 20 секунда, което напълно
елиминира каквато и да е възможност някои от двата автомобила да избегне
катастрофата, поради скоростта на алфа-та. Подчерта се че Ц. се е включила в
движението при най-кратката траектория, а ударът е настъпил в нейната лента за
движение, дясна по посока от полицията към пазара в гр. Кюстендил, явяваща се
насрещна за делинквентът. Неколкократно в експертизите се отчете, че С.
предприемайки редица нарушения при шофирането на своя автомобил сам се е поставил в
невъзможност да осуети катастрофата, тъй като нито е дал възможност да бъде
адекватно възприет от другите участници в движението, поради внезапното си
появяване при изпреварването на друг водач –
Г.Н. /разпитан като свидетел/, нито е могъл да спре до точката на
сблъсъка, тъй като поради високата скорост му е бил нужен по-дълъг спирачен
път.
Настоящият съдебен състав не намира в
нито от аспектите, обуславящи катастрофата нарушение или неправомерно действие
от страна на Ц..
По
делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между виновния
причинител на вредата – А.С., и ответника - застраховател.
От
приложения по делото доказателствен материал и автотехническата експертиза се
установи, че произшествието е настъпило на кръстовището, образувано от ул. „А. *** в
дясното платно в посока от сградата на РУ- Кюстендил към пазара, явяваща се
насрещна лента за управляващия л. а. „Алфа Ромео“.
Субективният
елемент на деликта – вината, се презюмира (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
Деянието
на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ – А.С., е противоправно, тъй като са
нарушени разпоредби от ЗДвП. В този смисъл са и заключението по всички
автотехнически експертизи – основни и допълнителни, приобщени по делото.
Настъпилите
телесни увреждания, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП се
установяват от приетите заключения по допуснатите няколко съдебномедицински и автотехнически
експертизи. За правилно репариране на неимуществените вреди следва да се вземе
предвид видът на увредите, интензитетът на болките, всички неудобства причинени
от травмите, психическото страдание,
периодът за възстановяване на Г.Ц., възрастта му с оглед прогнозата за пълно
възстановяване и възможността някои от загрозяванията по главата да не се
преодолеят напълно.
Съдът
намира за ненужно да преповтаря изводите от съдебно-медицинските заключения,
подробно изложени по-горе във фактологичната част на настоящия акт, пространно
изясняващи видът на физическите наранявания и периода на възстановяване както и
етапите, през които интензитетът на изпитваните болки от Ц. се движи в
низходяща градация. Ще се посочи, че пострадалият е преживял нелек психически дискомфорт, кой е съпътствал
пострадалия няколко месеца след инцидента, за което посочиха свидетелите и е
житейски логичен с оглед преживяното. Съдът намира, че белезите му в областта
на главата също са с потенциал да създават смущение и неудобства и извън
периода на отшумяване на останалите травми по тялото на Ц..
Ето защо отговорността на ответното
дружество следва да бъде ангажирана по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ съответно
на неимуществените вреди на ищеца.
Спорен
по делото бе въпросът за размера на причинените неимуществени вреди. В този
аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя е в
същия обем като тази на застрахованото лице (делинквента), но е лимитирана от
размера на застрахователната сума - аргумент от 346 от КЗ.
Делинквентът, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Когато те са
неимуществени, дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото
обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера му.
Съдът
намира за основателно възражението на ответното дружество, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение е прекомерен с оглед цялостния анализ на травмите,
възстановяване и т. н., поради което искът ще уважен, но частично. Искът за
лихва по чл. 86 от ЗЗД, като акцесорен, ще бъде уважен с начален момент датата
на уведомяване на ответника – 06.02.2020 г., като съдът намира за неоснователно
становището на ответника, че този момент трябва да бъде поставен в зависимост
от поведението на ответното дружество, а именно 02.03.2020 г., когато
застрахователят се произнесъл с отказ да уважи да изплати обезщетение на ищеца.
Ето
защо, съдът намира за справедливо обезщетение в общ размер на 12 500 лв. /дванадесет
хиляди и петстотин лева/ относно физическите и психическите неблагополучия на Г.Ц.,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на уведомяване на
ответното дружество – 06.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, а разликата над уважения размер до
пълната претенция от 20 000 лв., ще бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78 от ГПК на всяка от страните се
следват разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Ето защо и съобразно депозираните своевременно списъци за разноски от страните,
включващи възнаграждения за процесуални представители, такси, депозити за вещи
лица, то
ищецът ще бъде осъден да плати на ответното дружество сума в размерна 876 лв., като юрисконсултското
възнаграждение е определено на база 360 лв., вместо претендираната сума от 450
лв., а обратно - ответното дружество ще дължи на процесуалния представител на
ищеца – адв. М., сумата от 706, 25 лв.,
тъй като от данните по делото се установи, че същата е оказала процесуално
представителство при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като нейното
възнаграждение е пропорционално на уважените искове, формирано на база 1 130
лв., съгласно размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на осъществяване на
процесуалната дейност. Наред с това, ответникът ще бъде осъден да плати на
ищеца сума в размер на 975 лв. за
разноските в първоинстанционното производство. Ответното дружество следва да
бъде отхвърлено да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 500 лв. – дължима държавна такса от
първоначално определена такава от 800 лв., за което ищецът е бил освободен на
основание чл. 83 от ГПК с Определение №908/22.06.2020 г.
По обжалваемостта:
Настоящият
съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му чрез Районен
съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от
горното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43,
представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Е. И., ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, сума в размер на 12 500, 00 лв. (дванадесет хиляди и петстотин лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и психически страдания, в резултат от
пътно-транспортно произшествие на 13.11.2019 г. настъпило на кръстовище в гр.
Кюстендил, образувано от ул. „А. *** между лек автомобил марка „Алфа Ромео“,
модел „159“, с рег. №********, управляван от А.В.С., ЕГН: **********, и лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. №*********, управляван от К.И.Ц.,
ЕГН: **********,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на „ЗД Евроинс“ АД,
ЕИК:********* – 06.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения размер до пълната претенция
от 20 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Е. И., ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, сума в размер на 975 лв. /деветстотин
седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изпълнителните директори
Й. Ц. и Е. И., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.М. *** единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №********** и адрес на дейност:
гр. София, ул. „Цар Асен“ №1, ет. 4, сума в размер на 706, 25 лв. /седемстотин и шест лева и 25 ст./ дължимо адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Е. И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Г.К.Ц., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изпълнителните директори
Й. Ц. и Е. И., сума в размер на 876 лв. /осемстотин
седемдесет и шест лева/, представляваща разноски в производството.
Настоящият съдебен акт се постанови при участието на трето лице–помагач на страната на
ответника - „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК 151421443, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №47А, бл. „В“, ет. 3.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от съобщаването
му.
Препис от решението да се връчи на
страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: