Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Мл.съдия: Веселина Димчева
при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 5 2369.. по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Л.С.“ ЕАД срещу решение от 02.03.2017 г., постановено по гр.д. № 72 717/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав. В жалбата са инвокирани доводи, свързани с неправилното приложение на закона, както и по отношение на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищцата е заемала длъжността „ръководител, информационно обслужване“ в отдел „Публична информация“, Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“ не е ръководна. В тази връзка твърди, че решението не е съобразено с практиката на ВКС, съобразно която извода за заемането на ръководна длъжност следва да се установи въз основа на длъжностната характеристика. В тази връзка твърди, че от събраните по делото доказателства, вкл. и от длъжностната характеристика се установява, че заеманата длъжност е ръководна. Оспорва и постановеното решение, в частта относно отхвърлянето на възраженишето за прихващане. Оспорва и решението, в частта, в която е присъдена законната лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от датата на подаване на исковата молба, като твърди, че такава се дължи от датата на влизане в сила на решението. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски и пред двете инстанции.
Ответникът Б.Д.М. оспорва жалбата. Твърди, че съдът правилно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. По отношение на наведените доводи за противоречие с практиката на ВКС, твърди, че същата е извадена от контекста на решенията. Оспорва и наведените доводи, свързани с бизнес плановете, в които длъжността е описана като ръководна. Моли съда, в случай, че се възприемат доводите на жалбата по отношение на естеството на длъжността, то съдът да се произнесе по останалите наведени в исковата молба доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение. Моли съда да потвърди атакуваното решение, като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение от 02.03.2017 г., постановено по гр.д. № 72 717/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, че съдът е признал за незаконно уволнението на Б.Д.М. от заеманата от нея длъжност „ръководител, информационно обслужване“ в отдел „Публична информация“, Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, станало със заповед на управителя Х. Щ. на „Л.С.“ ЕАД , извършено със заповед № 652/20.10.2016 г. и е възстановил ищцата на длъжността; осъдил е „Л.С.“ ЕАД да заплати на Б.Д.М., на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 7 833.15 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2016 г. до датата на изплащане, представляващо обезщетение за оставане без работа в периода 20.10.2016 г. – 20.03.2017 г., като отхвърля иска до пълния размер от 9 390 лв., като неоснователен; осъдил е „Л.С.“ ЕАД да заплати на Б.Д.М. разноски в размер на 1 400 лв., а в полза на Софийски районен съд да заплати държавна такса в размер на 473.32 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 652/20.10.2016 г. на управителя на ответното дружество. Не се спори между страните, а се установява и от представената заповед № 46/24.10.2016 г., че ответникът е разпоредил изплащането на обезщетение за неизпълзван отпуск в размер на три дни за 2016 г.
От представената длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност се установява, че същата е подчинена на директор дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, както и че същата „организира, координира и контролира дейността на отдел „Публична информация“.
Не се спори между страните, а се установява и от представеният протокол № ПД-144 от 26.06.2013 г., че министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е избрал Х.Щ.за член на СД на ответното дружество, а от представеният договор за възлагане на управлението на акционерно дружество с държавно участие в капитала се установява, че управлението на ответника е възложено на Х.Щ..
Неи се спори, а се установява и от представените доказателства (протокол ПД-117/09.06.2016 г., допълнително споразумение към договор за възлагане на управление,протокол от заседанието на СД от 14.07.2016, г., протокол №12 от 14.07.2016 г.) се установява, че Х.Щ. е преизбран на длъжността „изпълнителен директор“ на ответника.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С атакуваното решение от 02.03.2017 г., постановено по гр.д. № 72 717/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, че съдът е признал за незаконно уволнението на Б.Д.М. от заеманата от нея длъжност „ръководител, информационно обслужване“ в отдел „Публична информация“, Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, станало със заповед на управителя Х.Щ. на „Л.С.“ ЕАД , извършено със заповед № 652/20.10.2016 г. и е възстановил ищцата на длъжността; осъдил е „Л.С.“ ЕАД да заплати на Б.Д.М., на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 7 833.15 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2016 г. до датата на изплащане, представляващо обезщетение за оставане без работа в периода 20.10.2016 г. – 20.03.2017 г., като отхвърля иска до пълния размер от 9 390 лв., като неоснователен; осъдил е „Л.С.“ ЕАД да заплати на Б.Д.М. разноски в размер на 1 400 лв., а в полза на Софийски районен съд да заплати държавна такса в размер на 473.32 лв.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица, в установените срокове, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърденията, че съдът неправилно е приел, тълкувал събраните доказателства, както и с неправилно приложение на материалния закон, в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Така наведените доводи съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 на служителите от ръководството на предприятието поради сключването на договор за управление на предприятието. Срокът в които работодателят може да упражни това свое право е след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Предпоставките за законосъобразност на уволнението на това основание са: сключването на договор за възлагане на управление на ответника, работникът или служителят да заемат ръководна длъжност, както и прекратяването да е станало в предвидения от законодателя 9 месечен преклузивен срок.
Спорно пред настоящата инстанция са въпросите свързани със характера на заеманата от ищцата длъжност, съдържанието на договора за управление, липсата на минимално съдържание и реквизити на договора за възлагане на управление, както и твърдения за злоупотреба с права от страна на работодателя.
По отношение на наведеното твърдение, че не е налице нов договор за управление, а само преназначаване съдът намира същият за неоснователен. Трайната съдебна практика е приела, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява сключването на нов по време договор за управление, както и че същият съдържа бизнес задачи.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че договорът не съдържа минималното количество изискуеми от закона реквизити. По същество това е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие (или негов представител) възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тълкуването на правната норма на чл. 328, ал. 2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление. Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл. 328, ал. 2 КТ има управителят (изпълнителния директор), с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото е налице такъв бизнес план.
Неоснователно е следващото наведено основание, че заеманата длъжност не е ръководна. Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. В свои решения ВКС е приемал, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността „главен счетоводител“, главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес. Също така в трайната практика на ВКС се приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика на конкретната длъжност и включените в нея трудови задължения. Основните функции и задължения на длъжността „ръководител, информационно обслужване“ в отдел „Публична информация“, Дирекция „Летищно осигуряване на полетите“ към “Л.С.“ ЕАД, в случая са установени от приложената по делото длъжностна характеристика, от която е видно, че заемащото длъжността лице „организира, координира и контролира дейността на отдел „Публична информация“; наблюдава и следи за спазването на технологичната и трудовата дисциплина; организира работния график на служителите в отдела и следи за неговото спазане, в ежедневната работа е подчинен на директор дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, както и организационно изпълнява заповеди на изпълнителния директор. При усложнената производствена структура на дружеството следва да се приеме, че ръководител информационно обслужване в предприятието, е служител от ръководството на предприятието. Същото осъществява ръководството на трудовия процес в в негово поделение.
С оглед на изложеното съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски за двете инстанции, съдът в настоящия си състав намира, че същото е основателно. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 237 лв., представляваща разноски за държавна такса.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 10.10.2016 г.,
постановено по гр.д. № 30 206/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 56 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ предявени от Б.Д.М.,
ЕГН: ********** срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Б.Д.М., ЕГН: ********** да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 237 (двеста тридесет и седем) лв. и сумата от 100 (сто) лв., на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове:
1.
2.