Р Е Ш Е Н И Е
Номер 464 21.04.2016г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На единадесети април Година
2016
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Г.А.
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №00371 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, срещу А.Ц.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., сумата от 555,51лв., представляваща неизплатената сума по Договор за потребителски заем №*** сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, сумата от 80,49лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.01.2010г.- 09.04.2010г., сумата от 294,58лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2010г. до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№*** по описа на ПРС за 2015г.
В законоустановения срок ответникът А.Ц.К. е подал отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Алтернативно ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът оспорва, че е в каквито и да било отношения с ищеца. Същият признава, че имал сключен договор за кредит с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, който е нарушил, като е изпаднал в забава плащанията. Ответникът възразява, че цесията е невалидна спрямо него, тъй като не му съобщена. Ответникът възразява, че процесните вземания са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, че с Договор за потребителски заем №*** сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, ответникът е получил кредит в размер на 900,00лв. Кредитът е усвоен от ответника на 15.01.2010г. Съгласно същия договор ответникът се е задължил да погаси кредита на 12 равни седмични вноски от по 98,00лв. по погасителен план, като последната вноска е с падеж 09.04.2010г.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е плащал редовно погасителните си вноски до 19.02.2010г., като е заплатил и част от следващата шеста вноска. Видно от същата експертиза ответникът е изплатил в полза на “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД главница в размер на 344,49лв. и договорна лихва в размер на 195,51лв. Ответникът не е погасил към кредитора си главница в размер на 555,51лв. и договорна лихва за периода 22.01.2010г.- 09.04.2010г. в размер на 80,49лв.
С Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г. “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД е продало на ищеца вземания по списък, сред които и процесното вземане. С нотариално заверено пълномощно “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД е упълномощило цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, ответникът е уведомен за извършената цесия. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба. Същото писмо се е върнало като непотърсено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски заем №*** сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, по силата на който ответникът дължи на същото дружество претендираните суми. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., сключен от ищеца с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. Съдът не споделя възражението на ответника, че не е уведомен за цесията от стария кредитор. Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера “Фронтекс интернешънъл”ЕАД от цедента “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, сее върноло като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи плащане на ищеца на претендираните суми. Ответникът обаче е направил възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Съгласно константната съдебна практика вземанията за главница се погасяват с петгодишна давност, поради което и съдът намира, че предвид датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 17.03.2015г., то и претендираните вноски за главница с падеж преди 17.03.2010г. са погасени по давност. Следователно съдът намира, че искът за главница за сумата от 202,90лв. за главница за периода преди 17.03.2010г. е неоснователен поради изтекла давност.
За останалата част от главницата в размер на 352,61лв., дължима се за периода след 17.03.2010г., съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о., ТК,постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата, каквото и да е естеството на присъдените с процесните изпълнителни листове лихви - възнаградителни или мораторни /т. е. обезщетения за забавено плащане на сумите по договорите за финансиране/, вземанията за тях се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. По гореизложени съображения съдът намира, че предвид датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 17.03.2015г., то и сумата от 80,49лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.01.2010г.- 09.04.2010г., е изцяло погасена по давност, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.5 от Договора за потребителски кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съдът намира, че по съществото си това е клауза за договорна неустойка, предвиждаща обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, поради което и съдът намира, че претенцията за тази неустойка за периода, предхождащ 17.03.2012г. са погасени по давност. Поради това и съдът намира, че следва да присъди неустойка за забавено изпълнение на неплатената главница от 352,61лв. за периода 17.03.2012г.- 27.02.2015г. След използването на общодостъпен програмен продукт съдът намира, че размерът на дължимата се неустойка е 106,03лв. Предвид изложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 106,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2012г. до 27.02.2015г., като отхвърли като неоснователен иска в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че се дължи сумата до пълния и претендиран размер от 294,58лв., както и за периода от 26.02.2010г. до 16.03.2012г.
По разноските:
И двете страни претендират разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 906,38лв. за направени разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 446,71лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 300,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 155,99лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, срещу А.Ц.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г., сумата от 352,61лв., представляваща неизплатената главница по Договор за потребителски заем №*** сключен от ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, сумата от 106,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2012г. до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№*** по описа на ПРС за 2015г., като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ установителните искове за разликата до пълния претендиран размер на иска за главница от 555,51лв., за сумата от 80,49лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.01.2010г.- 09.04.2010г., както и иска за обезщетение за забава в частта му до пълния претендиран размер от 294,58лв., както и за периода от 26.02.2010г. до 16.03.2012г.
ОСЪЖДА А.Ц.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, сумата от 446,71лв., представляваща направени разноски за държавна такса, експертиза и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, да заплати на А.Ц.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 155,99лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ ***/2015г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 21.04.2016г.
Съд. деловодител: