Р Е Ш Е Н И Е
№578
гр. Плевен, 26. 03. 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Петя
Иванова, като разгледа докладваното от съдията
ЗАМФИРОВА гр. д. № 1271 по
описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Постъпила е молба от Дирекция
Социално подпомагане - Плевен, с правно
основание чл.28, ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет, за
вземане на мярка за закрила спрямо детето О.
Е.Д., настаняване в семейството
на неговия близък А.В.А., за срок от една година или до промяна в
обстоятелствата.
В обстоятелствената част на
молбата са изложени подробно обстоятелствата, поради които е поискано
предприемане мярката за закрила.
МОЛИТЕЛЯТ Д. С.П.П. представлява
се от юрк. М. ***и
поддържа молбата.
Майката Е.Р.Д. – р.пр., не се
явява.
А.В.А. – р.пр., явява се лично, изразява
становище, че молбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на молителя, намира за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Извършено е социално проучване по
сигнал от ***- секретар при Община ***, за положението на детето О. ***Д. род. на ***
г. от майка Е.Р.Д. ЕГН********** и баща
- неизвестен, което е останало без родителска
грижа, тьй като майката не желае да
се грижи за него и свързания
с това непосредствен риск за живота
и здравето на детето. Установени са следните факти и обстоятелства:
Видно от приложено удостоверение за раждане на
детето О.Е.Д., ЕГН **********, негова майка
е Е.Р.Д. ЕГН ********** и баща - неизвестен. Гражданското състояние майката е неомъжена. Майката има още две
деца ***Е.Д. род. на ***г и ***Д. род. на ***г. В хода на проучването е констатирано, че майката Е.Д. е съжителствала фактически с лицето А.В.А. до месец 10.2016г, както и че от
тази връзка е роден синът им О.Е.Д.. Съжителят на майката
не е припознал детето, но от
раждането му е участвал в неговото отглеждане и към него детето се
обръща с думата „тати . По информация
на А. до февруари 2016г, той заедно с майката и детето са живели
в България, но поради липса на
препитание тримата заминали във
Франция. Отново по данни на
считащия се за биологичен баща
А. във Франция майката Е. се запознала с друг мъж, с когото
сформирала ново съжителство и ги изоставила с детето без да посочи
актуалното си пребиваване. ***положение принудило А.А. да се завърне в страната, заедно с детето О.Е. при своите родители в гр.***. От този
момент нататък грижите по отглеждането
на О. се полагат от считащия
се за негов
биологичен баща А.А., като в тази дейност
той непосредствено се подпомага неговите
родител. А. и детето О. обитават електрифицирана, водоснабдена къща, собственост на неговите майка
и баща. Към датата на извършване на проучването
А.А. е без работа и не реализира доходи, но за неговата и тази на детето издръжка
получава финансова подкрепа от неговите
родители. По време на проучването
е установено, че малолетния О. е завършил успешно първи клас
в СУ “***“ гр. ***. Малолетното
момче е клинично здраво и е вписано в пациентската листа на доктор
***- общопрактикуващ лекар
с практика в гр. ***. Населено място: Област Плевен – Град ***, Адрес: ***;КВ.IV,ПАРЦ.I-748, Лекар: Д-Р ***, Телефон: ***.
По време на проверката е установено, че на това дете
са задоволени всички негови основни
битови потребности от подслон, храна,
облекло, достъп до образование и здравеопазване както и психо - емоционалните от подкрепа, внимание и привързаност. О.Д. е силно привързан към А.А., който се припознава
като негов биологичен баща, без да е предприел действия по установяване на произхода от
него. Предвид изложеното дотук ,се формира извода,
че са налице
предпоставките, посочени в
чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет за предоставяне
на мярка за закрила. ОЗД при ДСП Плевен счита, че чрез
предприемане на този вид мярка
за закрила на малолетното дете ***Д. ще се
осигури сигурна, безопасна и подходяща семейна среда на
живот а така също е ще се
даде възможност на обгрижващия възрастен да инициира
и осъществи съответното припознаване на детето. Като по
този начин ще узакони твърдяната
биологична връзка помежду им. Наред
с посоченето до момента, домашната среда на А. е и оптимално най - подходяща за това
дете,тъй като е обичайната за него,
към която О. е напълно адаптиран и се чувства спокоен
и защитен. Тази мярка за закрила
освен, че е първа по ред,
защитава в пълен обем най - добрия му интерес по смисъла на
параграф 1, т.5, б.”Б”, б.”В”, б.”Г” и б.”Д” от ДР на
ЗЗДет.
Във връзка с това е издадена временна административна заповед с № ЗД / Д – ЕН -
263 / 16. 07. 2018 г. на Директора на ДСП - Плевен, с която детето О.Е.Д.
е настанен временно по административен ред в семейството на неговия близък
А..
Съдът е сезиран с искане на основание чл.28,ал.1 във вр е чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет за настаняване детето О.Е.Д., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на неговия близък А.В.А. ЕГН **********
с адрес *** за срок от едно
година или до промяна на
обстоятелствата, свързани с
детето, ако е в негов интерес, считано от датата
на настаняването му по административен
ред.
Приложени са писмени доказателства: Заверено копие от удостоверение за раждане на
О.Е.Д.. Заверено копие от заповед № ЗД / Д – ЕН - 263 / 16. 07. 2018 г. на директора на ДСП - Плевен. Заверено копие от
социален доклад до директора на
ДСП -Плевен относно предприета на мярка
за заркрила на детето О.Д. . Заверено копие от социален доклад
за възможностите на близкия А.А. да полага грижи за детето
О.Д. в семейна среда. Заверено копие от декларация за
съгласие от А. ***А. - за настаняване на детето О.Д. в неговото семейство по чл.24,ал.3 от ЗЗДет
Конкубина (Konkubine;
concubitus) в древността е жена, живееща с мъж в
открита, нескривана връзка. Te живеят в конкубинат,
неудостоверен чрез брак. За разлика от многоженството, децата, родени от тази
връзка, нямат право на наследство от баща си. В Древен Рим родените деца от
такава небрачна връзка получавали името на майка си и се смятали за illegitim.
Конкубинатът е фактическо
съжителство между мъж и жена без да има сключен брак. В Древна Гърция съществува свободно
съжителство в случаите, когато гражданинът не може да сключи брак с жена от
съсловието на метеките или на робите (връзката се
счита за незаконна, но се толерира, ако жената не живее в един дом със
законната съпруга). В Древния Рим конкубинатът е регулиран със закон от 18 пр.
Хр., който предвижда строго наказание за прелюбодеяние; освобождават се само
тези мъже, които са в конкубинат поради законова забрана за сключване на брак и
имат за цел по - късно да встъпят в брак (например съжителство на сенатор с
освободена робиня). Родените от конкубинат деца се ползват с ограничени, а при
отсъствие на деца от законен брак – с пълни права на наследяване. През средните
векове и ранното християнство конкубинатът съществува наред с църковния брак.
На Тридентския църковен събор (1563) конкубинатът е
забранен. От втората половина на 20 в. се засилва тенденцията към съжителство
без сключен брак. Постепенно в отделните страни правното положение на децата,
родени от конкубинат и от законен брак се изравнява.
Припознаването е един от
способите за установяване на произход. Ето
защо, накратко следва да се уточни какво представлява произходът. Произходът
представлява биологична връзка на детето с жената, която го е родила и
съответно с мъжа, от когото то е заченато. Произходът от майката се означава с
термина майчинство, а този от бащата се означава с термина бащинство.
Установяването на произхода е от значение, тъй като именно от произхода се
пораждат различни правни последици, които се проявяват в различни насоки, а
именно:
-
припознаване на дете
-
произходът има значение за гражданскоправния
статус на личността – съставя се акт за
раждане, придобиват се качествата майка, баща, дете и те се вписват в личния
регистрационен картон на всяко от лицата;
-
с произхода са свързани и правилата, по които се определят собственото, бащино
и фамилното име на детето;
-
от произхода възникват семейни
правоотношения между родителите и детето, с които законът свързва родителски
права и задължения на родителите спрямо детето и на детето спрямо родителите;
-
от произхода се пораждат и така наречените родствени връзки, които имат
значение при наследяване, също и при сключването на граждански брак.
За да придобие правно значение и
за да се породят правните последици, които законът свързва с произхода, е
необходимо такъв да е установен чрез някой от изрично изброените в закона
способи за установяване на произход.
Припознаването е способ за извънсъдебно установяване на
произход и е приложим за установяване на произход, както от майката, така и от
бащата. Според разпоредбата на чл. 64 от СК от 2009 г. „всеки родител може да
припознае своето дете“. Законът посочва като припознаващ всяко дееспособно
лице, без да поставя други изисквания или ограничения. В голямата част от
случаите припознаването като способ за установяване на произход се използва,
когато родителите нямат сключен брак. Това е така, защото, при сключен брак е в
действие от една страна презумпцията за бащинство на съпруга на майката на
детето и от друга страна, когато майката е неомъжена или е била омъжена, но от
прекратяването на предишния й брак вече са минали повече от 300 дни, т. е. в
случаите, когато не е приложима презумпцията за бащинство, съгласно която баща
на детето е съпругът на неговата майката.
Припознаването представлява
едностранно извънсъдебно изявление на едно лице, че определено дете произхожда
от него. С акта на припознаване, произходът се обявява за установен считано от
момента на раждането на детето и в този смисъл припознаването създава титул за
произход. Като правна последица от припознаването възникват родителско качество
на припозналия и съответно - той става носител на родителски права и задължения
спрямо припознатото дете, при това от момента на неговото раждане.
Припознаването е едностранен
правен акт. Това означава, че за да бъде то валидно и да породи предвидените в
закона правни последици, за извършването му не е необходимо съгласието нито на
детето, нито на другият родител или на компетентен административен орган.
Налице е пренебрегване на детето
от страна на майката по смисъла на §1,т.5 от Допълнителните разпоредби на
Правилника за прилагане на закона за закрила на детето.
Законът за закрила на детето дава
предимство на възможността едно дете да бъде отгледано в семейна среда. Спазвайки принципите, визирани
в чл. 3, т. 2 и чл. 1, т. 3 от ЗЗДет. за отглеждане на малолетния в семейната среда, ОЗД при ДСП Плевен, счита че изцяло в
„най-добър интерес” на детето е настаняването за отглеждане в семейството на
неговия биологичен баща. Това е обичайната среда за него, където е напълно
адаптиран и получава необходимата сигурност, стимулиране и спокойна атмосфера.
В тази връзка, директорът на ДСП е издал временни административна заповед, с
която е настанено в семейството на
неговия дядо по майчина линия. Тази
мярка за закрила осигурява сигурност и адекватна грижа и защита в пълен обем с
оглед „най-добрия интерес“ по смисъла на
параграф 1, т. 5, б.Б, б.В, б.Г и б. Д от ДР на ЗЗДет. до произнасянето на съда.
Предвид гореизложеното, молбата
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание,
Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.28, ал.1, вр.чл.25,
ал.1, т.2 от ЗЗДет мярка за закрила по смисъла на ЗЗДет по отношение на О.Е.Д., ЕГН **********, като го
настанява за отглеждане в семейството на неговия близък А.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, за срок от една година или
до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес,
считано от датата на настаняването му по административен ред.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на Д. ”С.п.” г. П.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: