Решение по дело №218/2021 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……….

 

гр. Казанлък, 08.06.2021 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият Районен Съд, наказателна колегия, трети наказателен състав на осми юни, две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ

 

при участието на секретаря Мария Стоянова и прокурора М.М., като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ТОДОРОВ АНД № 218 по описа за 2021 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА нарушителят И.М.Б. – роден на *** ***, бълг. гражд., женен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.01.2020 г. в землището на с. О., общ. П.Б., обл. СТ.З., е убил чрез прострелване без надлежно разрешение по чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча във вр. чл. 85а ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча, едър дивеч – 1 бр. мъжки екземпляр от вида сърна (сръндак), на възраст около три години, с тегло около 25 кг, на стойност 390,00 лева – престъпление по чл. 237 ал. 1 предл. I-во от НК, но го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а,  ал. 1 от НК му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер от ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

 

         На осн. чл. 78а ал.4 вр. с чл. 37 ал.1 т.7, НК СЪДЪТ лишава нарушителя И.М.Б. от право да ловува / на лов / за срок от ДВЕ години.

 

На осн. чл. 53 ал. 1 б.а от НК СЪДЪТ отнема в полза на държавата един брой ловна нарезна карабина ,,Remington-750, кал.30-06 Sprg, № D8023406, като вещ, принадлежаща на нарушителя И.М.Б. и послужила за извършване на умишлено престъпление.

 

ОСЪЖДА нарушителя И.М.Б. с установена по-горе самоличност направените по делото разноски в размер на 237,90 ст. по сметка на ОД на МВР СТ.З., както и 140 лв. – в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на РС Казанлък.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. СТ.З..

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                  М     О     Т     И     В     И   към   Н О Х Д   № 218/21г.

 

             

               Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

 

 

 

С постановление от  11.09.2020г., РП-СТ.З., ТО-К. е освободила от наказателна отговорност И.М.Б. като е изпратила материалите на К. РС за налагане на административно наказание по реда на чл78а от НК затова,че на  01.01.2020г. в землището на с.О. общ. П.Б. е убил без надлежно разрешение –едър дивеч – 1бр. мъжки екземпляр от вида сърна /сръндак/ на възраст около три години с тегло около 25 кг. на стойност 390 лв., което е престъпление по чл.237 ал.1 от НК.

В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие, прокурора поддържа постановлението и пледира съдът да признае нар. И.Б. за виновен като му определи наказание от глоба в размер от две хиляди лева и на основание чл.37 ал.1 от НК нар. Б. бъде лишен от право да носи и съхранява огнестрелно оръжие .

В съдебното заседание нар. И.М.Б. не се признава за виновен и дава фрагментарни обяснения за случилото се .

Защитника на нар. И.Б. адв. Ч. пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт. Излага като аргументи,че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Другия защитник на нар. И.Б., адв. Д. също пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт поради недоказаност на обвинението.

Съдът като взе предвид  фактическите положения изложени в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и доказателствата събрани и проверени в хода на съдебното следствие и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното ;

На 01.01.20г. ловната дружина в с.О. общ.П.Б. имала организиран излет за лов на дива свиня.

Дружината имала разрешително за групов лов № 989 от 17.12.19г..Ръководил на лова бил С.Ю..

На 01.01.2020г.  ръководителя на лова направил инструктаж като във нарочна декларация всеки един участващ в  ловния излет се подписал.

Общо  на лов били единадесет член на ловната дружина.

След като направили две  безрезултатни гонки ловците направи последна трета гонка.

Част от ловците били разставени  на пусия, като от едната страна на  нар . Б. бил св. А.Г. а от другата му страна бил св. К.А..

Докато чакали на пусия  св. А.Г. видял движение на  две сърни след което им плеснал със ръце .

Сърните отишли към мястото където бил на пусия нар. Б..

След около 15-20  секунди нар. Б. със законно притежаваната си ловна  нарезна карабина марка „ Remington – 750“ кал. 30-06 произвел изстрел при който убил мъжки сръндак около тригодишен със тегло около 25 кг..

След произвеждането на изстрела ловците започнали да се питат по носените от тях радиостанции кой е стрелял.

Всеки един заявил,че не е стрелял, единствено нар. Б. не се обадил по радиостанцията.

Тогава св. В.А.  помолил  св. К.  А. който бил от едната страна на нар. Б. тъй като терена пред него бил по-лесен да отиде, да провери дали не се е прострелял  .

Св. А. намерил „джипа“  и  нар. Б. който бил до него и го попитал защо не е отговарял по телефона.  Св. Б. му казал,че го е изключил.

Св.А. го попитал по какво е стрелял на което нар. отговорил,че бил стрелял по чакал.

Св. А.  се обадил на останалите ловци като им  казал,че нар. е добре и е стрелял по чакъл който избягал.

След това гонката приключила и  ловците се отправили  да се събират на поляна за да обсъдят как е преминал ловът.

Св. А. се качил в „джипа“ на нар. Б. и тогава последния му казал,че е стрелял по мъжка сърна която да ползват впоследствие на банкет на дружината.

По пътя към другите ловци нар. Б. спрял „джипа“ и заедно със св. А. свалили „сърната“ и я оставили в храсти край пътя.

След като отишли при останалите членове от дружината,  отговорника на лова св. Ю.  попитал нар. Б. по какво е стрелял .

Нар. Б. отново заявил,че е стрелял по чакал.

Другите ловци казали на св. Ю.,че нар.Б. го лъже, поради което той го извикал настрани и го попитал отново  по какво е стрелял.

Нар. Б. отново заявил,че е стрелял по чакал.

След това  всички ловци  си тръгнали към селото.

По пътя  към с. О., нар. Б. предложил на св. К.А. да се върнат  и да вземат  сръндака.

Също по пътя към селото  св. В.А. решил да провери „хранилка“ за животни на дружината но  в друга местност .

Там  в близост видял нар. Б. и св.А. и ги попитал какво правят.Те му отговорили  ,че продължават лова.

Св. А. *** и там във барче където били останалите ловци  казал на св. Б. ,че се съмнява,че нар. е стрелял по чакал.

Тогава шест човека от ловците се върнали на мястото където нар. Б. бил оставен на пусия, и установили, че имало кървава  диря, козина и парче месо от  сърна.

Ловци направили организация за търсене на убитото животно, като включили и кучета водени от св. И.С..

Тогава срещу тях от обратна посока дошли нар. Б. св. А. и отново при проведен разговор със тях нарушителя си признал,че е  убил сръндак, като двамата предложили този сръндак да бъде използван за банкета на дружината.

Св.Б. като председател на дружината отказал дивеча да се ползва за банкет на дружината и разпоредил на св.А.Г. да не прибира сръндака във фризера на дружината който се намирал в неговия дом.

По-късно по телефона св. А. се обадил на св. Г. като му казал,че имало убита сърна която да оставят във фризера за банкет .

Св. Г. предупреден от св. Б. отказал.

Св. А. видял убитото животно от нар. Б. което  било  сръднак със две разклонение на рогата с тегло около 25 кг., на около 2 години според него.

Нар. Б. взел сръндака в дома си и впоследствие дал на св. А. няколко килограма кайма от него.

На 02.01.20г. било проведено заседание на ловна дружина с. О. на което бил разгледан случая с нар. Б. и със протокол № 1 било взето решение да се изслуша и  св. К.А.. На събранието нар. Б. представил писмени обяснения.

На 04.01.20г. било проведено заседание на ръководството на ловна дружина с.О. свикано при дневен ред, разглеждане и  изясняване на случая с св.  К.А.. Бил изготвен протокол под № 2, а св.А. също дал писмени обяснения.

На 11.01.20г. било проведено ново заседание на ръководството на ловна дружина с.О. на което било взето решение нар. Б. и св.А. да  бъдат изключени за „бракониерство“.

С протокол № 1 от 18.01.20г. на ОС на ловна дружина с.О. нар. Б. и св.А. били изключени за „бракониерство“ .

От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че стойността на едрия дивеч- сръндак е за сумата от  390 лв..

От експертното заключение на съдебно-ветеринаромедицинска експертиза се установява,че убитото животно е сръндак, със рога с два израстъка.Тези израстъци се появявали след втората година, поради което се касае за мъжки екземпляр на средна възраст около 3-4 години.На тази възраст теглото им е около 25-35 кг. което зависело от  храната и сезона . От това следвало заключението ,че животното е било мъжки екземпляр на възраст поне три години и тегло около 25 кг. съобразявайки се с периода когато е било убито животното / зимата/.

Описаната фактическа обстановка  която съответства на фактическата обстановка посочената в постановлението на РП-СТ.З., ТО-К. се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на св. Н.Б., В.А.,С.Ю.,А.Г.,И.И., Е.С., и  И.С.  депозирани в хода на съдебното следствие и от показанията на св.А.К. и К.Д. прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК със съгласието на страните  както   и    от показанията на св. К.А. и св. С.А. прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК .

Показанията на посочените свидетели кореспондират както помежду си така и със писмения доказателствен материал – протоколи ОС  и на ръководството на ловна дружина с.О.,  разрешително за групов лов, декларация от 01.01.20г., талон с бл. № 000989,  и справка от РУ на МВР служба  „КОС“ .

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя и от експертните заключения на съдебно-оценъчната и съдебно- ветеринаромедицинска експертизи които съдът намира за обективни и пълни.

Съдът не дава вяра на показанията на св. К.А. депозирани в хода на съдебното следствие  тъй като те не кореспондират със останалите гласни  и писмени доказателствени средства, и се опровергават от тях.

Освен това съдът счита,че св. А. е заинтересован  свидетел, предвид обстоятелството,че  е бил изключен и като член на ловната дружина в с.О..

Основания за това съдът намира в следното ;

В съдебното заседание св. А. твърди,че не е чул изстрел, както и,че нар. Б. не е гърмял, а впоследствие двамата със него са искали да проверят фризера на дружината тъй като имали съмнение,че другите ловци са убили сърна.

В тази им част показанията му се опровергават от показанията на останалите свидетели   .

В показанията си св. Б. твърди „…По време на гонката се чуха изстрели…След около 10 минути  на запитване получаваме информация от К., а не от Б.,че И.Б. е стрелял по чакал…К. и И. предложиха  този сръндак който е убит да бъде използван за дружествения банкет на дружинката….“.

В показанията си св. В.А.  заявява „ ….Бат К. ти ли стреля…той отговори,че не е стрелял и щял да провери а до него беше И.Б.….Той отишъл и ми отговори по станцията ,че И.Б. е стрелял по чакал…“.

Същото твърди и св. С.Ю. – „….минаха пет минути,че и отгоре, аз вървя с кучетата из тия тръни и чух К. се обади вика И. е гърмял по чакал...“ .

Св. А.Г. „ …и след известно време К. ни уведоми,че И. си  забравил станцията и гърмял по чакал….“.

Св. Е.С. „…К. се обади и каза,че е гърмял И.,че е гърмял по чакал….“.

От показанията на св. С.А.  дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.4 от НПК- „…Мина известно време около пет или десет минути К. се обади по радиостанцията и каза,че И. бил стрелял по чакал…“.

Цитираните показания на тези свидетели кореспондират изцяло със показанията на св.К.А. дадени в хода на досъдебното производство и  прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК и във които той твърди – „…Сега не се сещам дали беше на втора или трета пусия, когато се чу изстрел……като отидох при И. го попитах защо не отговоря по телефона, той го погледна и каза,че го е изключил. Попитах дали е стрелял и той ми каза да кажа на другите,че е стрелял по чакал….“.

В съдебното заседание св. А.  заявява,че разговора за служебния фризер със св. А.Г. е бил със цел да проверят дали има вътре сърна убита същия ден от останалите ловци.

Тези  показания се появяват едва във съдебното заседание, и този факт не е бил представян по време на разпита му на досъдебното производство.

Объркани и непоследователни са и показанията му дадени след като му беше прочетен протокола му за разпит на досъдебното производство.

След представянето на протокола му   за разпит на досъдебното производство св. А.   заяви „…. Този подпис е мой, обаче на това място аз не съм се разписвал…..Тъй като гледам горе долу приличат на моя подпис..Това е прекопирано,не съм разпитван печатно.Да викаха ме в полицията да давам показания. Не знам когато давах показания  някой дали ме е записвал…Показанията които тя записваше на въпросите които отговарях не ги прочетох…Не мога да се сетя дали подписвах нещо,че съм давал показания ….“.

Изложеното дотук дава основание на съдът да приеме,че показанията на св.А. дадени в съдебното заседание са непоследователни и вътрешно противоречиви и във тях личи заинтересованост .

Обратно показанията му дадени на досъдебното производство и прочетени в  хода на съдебното следствие     са логични, последователни и кореспондират изцяло със останалия доказателствен материал.

Убедително и със подробности във тях св.А. разкрива механизма на извършеното престъпление, авторството на деянието и  предмет на престъпно посегателство  поради което съдът ги приема и  кредитира изцяло.

Единствено съдът не ги цени в частта им в която св. А. твърди,че убития дивеч е сръндак на възраст от около  две години,  поради това,че  те се опровергават от експертното заключение на съдебно- ветеринаромедицинската експертиза във която експерта по даденото описание на св.А. заявява,че израстъците на рогата се появяват след  втората година .

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА НА  НАРУШИТЕЛЯ Б. ;

 

Защитниците на нар. Б. в хода на съдебните прения излагат като аргументи,че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин  поради това ,че липсвал трупа на убития дивеч, липсвали и преки доказателства установяващи авторството на деянието.

Действително  трупа на дивеча не е бил иззет поради това,че ловната дружина в лицето на нейния председател или отговорник по лова не е подала своевременно сигнал по органите на МВР      ,че има извършено престъпление.

Въпреки това  съществуват   както преки  така и многобройни  косвени  доказателства ,че нар. Б. е убил мъжки сръндак.

Опора за това съдът намира в следното ;

В показанията си св. А.Г.  заявява ; „ …..Видях движения на две сърни срещу мен, плеснах им с ръце и тръгнаха посока колегата И.Б. който беше на съседна пусия и след 15-20 секунди се произведе изстрел там където е  И.…“.

В показанията си св. Б. заявява „ ….Отивайки на мястото където беше разпределен И.Б. установихме видими следи от кръв и диря от куршума ,видими следи от обстрел на животно с кръв и косми и имаше парче месо което доказваше,че това не е чакал …Упорстваха още известно време….  но И.Б. прецени и си призна,че е стрелял по сръндак …На заседанието на ръководството на дружината бяха извикани по  отделно в различни дни за изясняване на случая на което и двамата потвърдиха признанията си т.е. ,че е стреляно по сръндак и всичкото като казано от тях и нас нямаше спорове, т.е. на това заседание си призна и единия и другия поотделно..“.

Св.В.А. „….Имахме съмнения,че не е стрелял по чакал. Качихме се там на място няколко човека и установихме,че има кървава диря, козина от отстреляно животно…Козината беше от сърна….Аз мисля,че той е с голям калибър 3006. Имал съм лов с такъв калибър и като удариш чакал го разделя на 2, не може да има кървава диря и чакалът да продължи….“.

Св. Е.С. „….върнахме се на мястото където е гърмял И. и намерихме косми от сърна, остатък от сърната….“.

От показанията на св.К.А. дадени на досъдебното производство – „….Сърната която И. беше убил, беше мъжка понеже имаше рога и по мое мнение е на около две години понеже имаше две разклонения на рогата…..“.

Предвид на това съдът счита,че са налице както преки /показанията на св.А. от досъдебното производство/ така и  множество косвени доказателства/ показанията на цитираните свидетели, както и писмени- протоколи от събранията на ловната дружина в с.О. във връзка със случилото се/ които преценени в съвкупност и логическа последователност дават основание на съдът да направи еднозначен извод относно авторството на деянието, независимо от липсата на трупа на дивеча.

Налице е   система от факти, които са свързани помежду си ,  и водят до единствено възможния извод,че има извършено деяние и нар. Б. е неговия автор.

Допълнително съдът счита,че следва да добави,че според последователната и непротиворечива практика на ВКС няма пречки  дори и при липса на преки доказателства относно авторството на деянието това да бъде установено със косвени доказателства. За да бъде постановена осъдителна присъда само на база на косвени доказателства, съдът е длъжен да установи достоверността на източниците от които се удостоверят тези доказателства, а всяко едно доказателство да бъде анализирано както само по себе си така и да бъде съпоставено с останалите .

По горе  за това съдът изложи изрични мотиви .

Изложеното дотук дава основание   на съдът да  не приеме  възраженията на защитата,че липсват доказателства,че нар. Б. е извършил престъплението по чл.237 ал.1 от НК.

Предвид установената фактическа обстановка съдът счита,че от обективна и субективна страна нар. И.М.Б. е осъществил състава на чл. 237 ал.1 от НК.

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

 

От обективна страна разпоредбата на чл.237 ал.1 от НК  като изпълнително деяние предвижда  да се убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч.

Позовавайки се на установената фактическа обстановка  съдът приема,че от обективна страна  нар. Б. без да е имал разрешително за ловуване  съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ вр. чл.85а ал.1 от ПП ЗЛОД е убил едър  дивеч/ мъжка сърна / сръндак/ , съобразно  приложение 1 -  І . буква А т. 3 към чл.5 ал.2 от ЗЛОД/.

Лова е бил само  за дива свиня, което е било известно на нар. Б. , и което обстоятелство  е удостоверил със подписа си в разрешителното за групов лов с бл. № 000989 от 19.12.19г..

 В разпоредбата на чл.237 ал.1 от НК  липсват изрично посочени  признаци от значение за състава на престъплението от обективна страна / тегло, възраст и др./ белези които да характеризират едрия дивеч.

За съставомерността от обективна страна е необходимо само да бъде уловен или убит едър дивеч и това да е станало без разрешение. 

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. следва извода,че е действал умишлено, с пряк умисъл.

Нар. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от него искал е тяхното настъпване и се е стремил към тях.

Нар.  като организиран ловец член на НЛРС-СЛРБ и знаел и съзнавал,че към момента на деянието не е имал надлежно разрешение за ловуване на едър дивеч- сърна  както и ,че времето е било забранено за лов  за този вид дивеч съобразно Приложение № 4 към чл.54 ал.1 от ЗЛОД .

Предвид на това съдът счита,че след като деянието е осъществено от обективна и субективна страна, нар. И.М.Б. следва да бъде признат за виновен и наказан.

Съдът не приема възраженията на защитниците на нар. Б. ,че дори и да е имало извършено деяние , то  е представлявало административно нарушение по смисъла на ЗЛОД.

Разпоредбата на чл.237 ал.1 от НК не изключва от приложението си извършител на престъплението да бъде и деец който притежава редовно заверена членска карта и билет за лов .

Дори разпоредбата на чл. 237 ал.1 от НК предвижда  и лишаването от права по смисъла на чл.37 ал.1 т.7 от НК.

Предвид на това съдът не споделя възражението,че се касае за административно нарушение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЛОД .

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема ,че деянието  нар. Б. е извършил  като организиран ловец  запознат със правилата за ловуване.

Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни.

Предвид на това съдът счита,че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства но над предвидения в закона минимален размер  тъй като тези смекчаващи вината обстоятелства  не са изключителни или многобройни и със оглед постигане целите на чл.12 от ЗАНН, /респ. чл.36 от НК/- глоба в размер от две хиляди лева.

Налице са основанията на чл.78а ал.4 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК поради което съдът лишава нарушителя И.М.Б. от право да ловува/на лов/ за срок от две години.

От показанията на св.Б., А., Г.  и С. се установява,че на датата на инкриминираното деяние нар. И.Б. е бил на лов със  карабина, която според св. А. е марка „Remington“ кал.3006 и със която карабина е бил убит сръндака.

От справката на РУ-МВР, служба „КОС“ /л.62 от ДП/, се установява,че нар. Б. притежава   такава карабина марка  „Remrington“- 750 кал.30-06  Sprg, № D8023406, поради което  на основание чл. 53 ал.1 б.а от НК, съдът я отнема в полза на държавата като вещ принадлежаща на нар. и послужила за извършване на умишлено престъпление.

На основание чл.189 ал.3 от НПК , нар. И.М.Б. следва да заплати и направените по делото разноски в размер от 237,90лв. по сметка на ОД МВР СТ.З. и 140 лв. в полза на бюджета на съдебната власт  по сметка на РС-К. - разноски за експертите.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ ;