Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Плевен, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, втори касационен състав в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на Иван Шарков – прокурор от
ОП Плевен като разгледа докладваното от съдия Дилова к.а.н.д.№ 1317 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Като разгледа докладваното от съдия Дилова
Касационно административно-наказателно дело № 1317/2019г. по описа
на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Агенция “Пътна инфраструктура“ – София, чрез юрисконсулт С. Т. срещу Решение № 715/24.10.2019.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1848/2019г. по описа на
съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 6274/05.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ - Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, с което на С.Ц.П. на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26,
ал. 2 т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРВ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че на 10.07.2019г. в 13.50 ч. на път І-
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита за неправилни мотивите на
първоинстанционния съд, че водачите на ППС могат до носят отговорност
единствено съобразно нормите на ЗДвП, поради факта, че законодателят е вменил
правото на контролните органи на АПИ в съответствие с чл. 56, ал.2, т. 1 от ЗП да установяват нарушения по
републиканските пътища, както и да съставят актове и съответно да издават НП.
Посочва, че изпълнителното деяние не е снабдяване със съответното разрешително,
а движение на такива МПС по пътища от републиканската пътна мрежа и
административно - наказателно отговорният субект е лицето, което осъществява
това движение, т.е. водача и видно от текста на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП С.П. като водач на товарен автомобил е от кръга на
административно-наказателно отговорните лица. Иска отмяна на решението, а по
същество – да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по касация – С.П.
се представлява в съдебно заседание от адвокат П., който изразява становище, че следва да се постанови
решение, с което да остави в сила съдебния
акт. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно,
допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП като незаконосъобразно,
правилно първоинстанционният съд е съобразил приложимия материален закон.
Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на съда, че водачът
на ППС, управляващ МПС с извънгабаритен товар следва да носи отговорност
единствено и само на осн. чл. 177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на въведената
забрана в чл. 139, ал.1 т.2 от ЗДвП.
Недопустимо е дублиране на отговорностите за едно и също нарушение по
разпоредби от два различни материални закона, уреждащи различни обществени
отношения, които предвиждат и различен размер на санкциите за физическите лица.
В ЗДвП е предвидена самостоятелна отговорност за водача. А и водачът на
извънгабаритно и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат
издаването на разрешително за движение по пътищата на такова ППС от
администрацията, управляваща пътя.
Предвидената в чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата отговорност за
нарушение на забраната по чл. 26, ал.2 от ЗП за движение на извънгабаритни
превозни средства без разрешение касае ползването на пътя от превозвачите и
затова се отнася за физическите лица – регистрирани превозвачи, както и когато
същите са едновременно и фактически извършители – управляват такова МПС,
респективно отговорност носят и лицата, които наредят да бъде извършен превоза.
Именно превозвачите са задължени да се снабдят с необходимото разрешително за
извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е извънгабаритно и/или
тежко.
В случая П. е
водач на извънгабаритното МПС, назначен е по трудов договор, сключен с
превозвача. Затова не следва да носи отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП като извършител за неизпълнение на
задължението на превозвача, произтичащо от чл. 26, ал.2, т.1 б. „а“ от ЗП, а неговата отговорност е
следвало да бъде ангажирана като водач за управление на такова МПС по ЗДвП,
където е предвидена такава конкретно за водачите – на осн. чл. 177, ал.3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Незаконосъобразно е била ангажирана
неговата отговорност за нарушение на посочените в НП норми, тъй като водачът не
е субект на отговорността, произтичаща от чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата,
което обуславя незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
При този изход на спора искането на ответникът
за присъждане на разноски е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от представения договор за правна
защита и съдействие договореното и
изплатено в брой възнаграждение за един адвокат е в размер на 300 лв., който съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения не е прекомерен. Ето защо и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН и Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София следва да бъде осъдена да ги заплати.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 715/24.10.2019.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1848/2019г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ №3,
представлявана от председателя на управителния съвет Георги Терзийски да заплати на
С.Ц.П., ЕГН **********,*** съдебно разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138, ал.1 АПК да
се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/