№ 6515
гр. София, 10.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело №
20211110168352 по описа за 2021 година
На основание чл. 140, във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 06.03.2024 година от 11.00 часа,
за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл.3, във връзка с чл. 439 от
ГПК.
2. Ищецът А. Б. Г. твърди, срещу него е било образувано изпълнително дело №
20219230400251 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№ 923 и район на действие СГС, с взискател-
ответника В. М. Х., по което дело е получил покана за доброволно изпълнение. Заявява, че
при наличие на изпълнителен лист, срещу длъжника-ищец, същият винаги има правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Поддържа, че предявения иск е допустим, тъй
като според чл.439, ал.2 ГПК, длъжникът по изпълнително дело може да оспорва вземането
на взискателя чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното дирене
1
в производството по което е издадено изпълнителното основание (т.е. изпълнителния лист),
като в настоящия случай изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело е
издаден на 19.11.2021 г., въз основа на влязло в сила решение и разноските по последното са
заплатени на 25.11.2019 г., респ. преди образуване на изпълнително дело №
20219230400251. Претендира да бъде признато за установено, че не дължи сумата от
1994.40 лева, представляваща сбор от разноските по гражданско дело №86173/2017 г. по
описа на СРС и по въззивно гражданско дело №13417/2018 г. по описа на СГС в размер на
1300 лева; от разноските по изпълнително дело № 20219230400251 в размер на 350 лева и
таксите по изпълнително дело № 20219230400251 в размер на 344 лева. Претендира
разноски.
3. Ответникът В. М. Х. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК
е подал писмен отговор. Заявява, че липсва правен интерес от предявяване на настоящия
иск, поради това, че след издаването на изпълнителния лист е настъпил правопрекратяващия
факт-плащането и в тази връзка е ищеца е следвало да се ползва от специалната хипотеза на
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която „изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена,
или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена“, респ. да поиска съдебния изпълнител да се произнесе с
постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че исковите
претенции за сумите от 350 лева, представляваща разноски по изпълнително дело №
20219230400251 и за сумата от 344 лева, представляваща такси по ТТРЗЧСИ са
недопустими, тъй като се претендират срещу ненадлежна страна, като в тази връзка таксите
и разноските в изпълнителното производство не са част от вземането, което е установено по
съдебен ред, а се определят едностранно от съдебния изпълнител. Поддържа че
производството по изпълнително дело № 20219230400251 е прекратено, като в тази връзка
има Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 03.05.2023 г. Претендира
разноски.
4. Приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че въз основан на
изпълнителен лист от 19.11.2021 г. е образувано изпълнително дело № 20219230400251 по
описа на ЧСИ Г. Н., с рег.№ 923 и район на действие СГС, като останалите
факти/обстоятелства подлежат на доказване.
5. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
5.1. Ищецът следва да докаже, че по образуваното изпълнително дело №
20219230400251, въз основа на изпълнителния лист от 19.11.2021 г. е платил сумата от 1300
лева на 25.11.2019 г.
5.2. Ответникът следва да докаже, че процесното изпълнително дело №
20219230400251 е прекратено, респ. основания за недопустимост на предявения иск (липса
на правен интерес и предявяване на иск за сумата от 350 лева, представляваща разноски по
изпълнително дело № 20219230400251 и за сумата от 344 лева, представляваща такси по
2
ТТРЗЧСИ, срещу ненадлежна страна).
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и писмения отговор
писмени доказателства, описани в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК ЧСИ Г. Н., с рег.№ 923 и район на
действие СГС, да представи изпълнително дело № 20219230400251.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3